Evtim Djerekarov

Поради високите напрежения, ламповото "блокче" може да има импулсен конвертор на платката. Тогава, разбира се, трябва да се вземат мерки за подходящо екраниране и изолиране срещу неволно пипане.

Няма да е интересно, ако просто предложа схеми, но ако си наравите няколко прототипа на триодни стъпала (а може и и по принцип да направите лампово "блокче") посредством осцилоскоп и генератор (всяка малко по-добра саундкарта с подходящ предусилвател и буфер ще свърши някаква работа) можете сами да наблюдавате какви форми на сигнала се наблюдават в различни точки, при различно силно "претоварване". Можете да направите и анализ, как количествено и качествено се променят хармоничните сътавки при различна амплитуда на входния сигнал, при лампови, BJT, FET, OpAmp и други стъпала и на базата на направените изводи, да помислите върху подходящо схемно решение. Само за малка подсказка, ще ви кажа (а можете и да измерите), че повечето популярни в китарната схемотехника едностранзисторни стъпала(схема ОЕ, ОС), без взимане на допълнителни мерки, имат около 10 (20dB) пъти по-високо ниво на хармоничните съставки в изхода от триодно стъпало(схема ОК), при това при доста малък размах на входното напрежение. Като прибавим към това и фактът, че транзисторът създава различен характер на хармониците и обикновено повече по-висши такива, а всяко стъпало с неидеална линейност е малко или много смесително стъпало, то след няколко последователни изкривяващи стъпала е просто наивно човек да се надява, че хармоничният спектър ще е близо до желания (ламповият, за повечето китаристи). Освен това, въпросът има и динамична страна. Стъпалата с ОУ имат относително ниско ниво на хармоничните съставни, при линейна работа, а след преминаване на определен праг, те стремглаво нарастват (и много висшите). Разбира се, за всички тези неща има най-малкото прилично добри решения, но за съжаление повечето от тях нямат гениалната простота на едно триодно стъпало. Повечто от тях са приложими за определен тип стъпала(примерно за катоден повторител , за входно стъпало, за стъпало с голямо усилване и т.н.)поради ограниченията на самите схеми, а и доста по-ниските захранващи напрежения на транзисторните ефекти(а от друга страна - същата амплитуда на входният сигнал от китарата). Пиша ви тези неща, за да ви потикна да изследвате проблема и да търсите подходящи решения. С обикновени стъпала с ОУ и диоди в ООВ/изхода, човек прави отново и отново това, което вече се прави сигурно 50 години и няма смисъл да очаква, ще правилният диод или правилният резистор/ОУ, ще дадат така търсения вълшебен звук. Повечето от тия педалчета се ползват предимно за включване в лампови усилватели и не може да говорим за това "как звучи ефектът", а по-скоро за това "как звучи усилвателят, когато в него е включен ефекта". Разбира се, бустерите и овердрайв педалчетата безспорно имат своето приложение и не знам, дали това приложение не е именно целта на вашият проект, но ако искате да създадете качествено различен овердрайв, ще трябва да се абстрахирате от болшинството популярни схеми и да се концентрирате върху изследователската и развойна дейност, което в общия случай е процедура, много различна от харесване на някоя схема и правене на "блокче" от нещо, базирано на нея, както между впрочем, правят почти всички производители.

С диоди/резитори към земя или друг постоянен или променлив потенциал, от гейта на съответният транзистор. Варианти има много, аз имам мои решения, чел съм и за други, въпрос на желание и занимавка е, да се постигне резултат, като всеки си има характерно звучене. Разбира се, емулацията на този ефект има най-голямо значение в стъпала, предхождани от източник на сигнал с относително високо изходно съпротивление. Тогава именно се наблюдава ограничаване на положителната полувълна в решетката на лампата при по-голям размах на входното напрежение. Сигурен съм, че въоръжен с тестови стъпала и осцилоскоп, можеш да направиш добра своя имитация.

... и има музикален слух. Щом за тебе работи, явно имаш поне някакви музикални дарби. За съжаление това не може да се каже за всички, които искат или се занимават с музика.

Зависи кое е по-просто и по-оправдано ценово. То има и доста прости контролери(и евтини).

Така направените модули, ми се виждат най-подходящи за "настройване" на кандидат-прототипи за ефекти тип "краен продукт". Друго приложение е, забавление за geek-ове . Традиционните стъпала за кривоч с ОУ са известни с "транзисторния" си звук. Пробвай няколко JFET/MOSFET стъпала с променливо усилване, може даже да пробваш такива с имитация на "решетков ток"...

Избор - само след пробване и чуване. Никой от съветващите из интернет не носи отговорност за препоръките си.

Е, със сигурност е станало нетрадиционно. Ще е интересно, да я снимаш, когато е съвсем сглобена.

Май нищо не си разбрал от темата за паралелните тоналности. Представи си до мажор: до ре ми фа сол ла си ( 7 тона ) ла минор(паралелен минор на до мажор): ла си до ре ми фа сол ( 7 тона) до мажор(пентатоника): до ре ми сол ла (5 тона) ла минор(пентатоника): ла до ре ми сол (5 тона) Е, както виждаш, и при пентатониката има такъв "паралелизъм" - и двете се движат по едни и същи тонове, а как ще звучи (като до мажор или ла минор) зависи от това, от кой тон започнеш ( или по-сложно казано, около кой тонически център свириш, което зависи разбира се и от хармонията на акомпанимента, върху който свириш). Ако не знаеш какво е мажор и какво - минор - това не е обект на тази тема. Трябва да знаеш как са изградени (като стъпки тон-полутон) мажорната и минорната гама(а и не само те, като най-прости - старите ладове, хармоничният и мелодичният минор). Освен как са изградени, трябва да знаеш и как звучат. Това е далеч извън темата за пентатониката и няма как да схванеш пентатониката добре, ако не разбираш тия неща. Може да се каже, че пентатониката е частен случай. Разгледай и формите по грифа на мажорната и минорната(натурален минор) гама и забележи, че са същите, като пентатоничните, но с още два добавени тона.

Макар това, което казвате, да е лесно чуваем феномен, при акустичните китари, да кажем, неговото отношение към електрическите солидбоди инструменти е въпросително. Все пак, закрепянето на пикгарда посредством винтове е масова практика от твърде много време, дори при доста скъпи инструменти, може да се нарече дори "традиционно". Затова е любопитен въпросът, дали и колко голямо влияние би имало закачането на пикгарда по различни способи.

Крайно време е да започнеш да четеш и мислиш повече, отколкото да питаш, поне по тая тема. С R е означена тониката(root note). Първите 5 и вторите 5 картинки обрисуват едни и същи форми, просто при първите тониката е означена така, че илюстрациите отговарят на минорна пентатоника, а във вторите 5 - на мажорна. Ако не разбираш тия неща добре, ходи малко на уроци по солфеж или поне си дръпни програмка за трениране на слуха, в която има разни гами. Търси "ear training". Трябва най-малкото, като видиш формите, да можеш да си ги изтананикаш на ум или на глас. Музиката е изкуство на чуването, възпроизвеждането и представянето, а записването и систематизирането на теорията са изключително важни и неизбежни, но спомагателни неща. Трябва да можеш да чуваш и да си представяш. Никой не е неписал прекрасна музика, само защото добре е познавал теорията и записа.

Точно така. Правилното информиране относно термините на български и английски, с цел избягване на недоразумения е много по-важно, отколкото изказване на лични мнения относно правилността им. Все пак пишем тук в роята на форумни герои и няма да променим терминологията с писанията си. Името идва от името на тониката. Затова са едноименни. Все пак, нека уважаваме терминологията. PS: между другото, зададеният въпрос получи някакви отговори, а темата се изчерпа.

Напротив, "Едноименни" е най-ясното определение на феномена, няма как да се обърка. Хубав език си е нашия . Ла мажор - Ла минор - едноименни. Като Пешо и Пешо. Прав си, че човек е добре да ги знае и на англисйки термините. Но е още по-добре ако е чел учебници, а не е гледал само клипчета, на базата на които да си изгражда его, така да се каже. Мисля си, че е редно, когато пишем в български форум, е редно да ползваме българската терминология, а английската да я ползваме повече в скоби .

Ако трябва да мина на твоя език: Като не искаш да те коментират, не пиши. Коментирам те, не защото ми е приятно, а защото пишеш схоластики.

Извинявай, обаче на мен цялата работа около твоите писаници ми се вижда тийн. И не си прав - на всеки българин му е много по-лесно на български. А тийновете знаят толкова добре английски, колкото аз - китайски. Изобщо - с тийн философия - тийн цели и тийн резултати. Валяка много добре го е написал в подписа си. @trendkiller: Само аз ли не виждам нищо едноименно? Сега виждам, че си писал за мен назад в темата. Аз съм учил така, както го описва ултрамега: Паралелни: ла минор - до мажор Едноименни: Ла мажор - Ла минор Нека някой с по-пресни познания да каже как е на български. Ако е така, както аз знам, се получава едно двусмислие, предвид английското определение. Наистина е така: http://www.ars-nova.com/Theory%20Q&A/Q18.html Явно има леко разминаване между нашите и англоезичните термини.

Как мислите, дали не се поизчерпа темата... А и не съм проверявал, сигурно има немално подобни теми в историята на форума.

Можр да ползващ сигнала от микрофона на касата (от пулта) и да направиш гейт/тригер устройство, което управлява осветителното тяло. Може и за целта да направиш интегрирано устройство с вграден нескъп микрофон (примерно, електретен каспул).

Не е задължително, да е "най-вече интонация". Ако има проблеми с височината на струните при нъта или пък с позицията му, както и да интонираш китарата, все е зле на първите позиции. Най-добре е наистина, ако китарата е нова, да се занесе на добър лютиер.

Вероятно защото китарата ти се нуждае от светен сетъп(настройване на височината на струните, октавите, евентуално височината при нъта..).

..или сол диез мажор (виж темата за паралелният мажор/минор)

Ако n е 1(на твоята картинка), това е фа минор.

Вероятно ще станат, но е добре да минеш през музикален магазин с китарата. Не съм чувал, да се продават на бройка, но нека и другите кажат.

Значи номер на прагче. n е променливо число, което избираш в зависимост от това коя точно пентатоника свириш(както може би знаеш, пентатониката не е една). Ако n e 1, значи n+3=4, n+5=6.... Загледай се внимателно и ще видиш, че дясната "колона" от точки на всяка картинка е идентична с лявата "колона" на следващата картинка. Ако ги сглобиш мислено, се получава по-голяма фигура по цения гриф, която местиш по грифа (избираш n), в зависимост от това, в коя тоналност свириш пентатониката.

Струва ми се, че леко си се похлъзнал на последният ми коментар . Има един скрит хумор в него, за който чете между редовете. Трябва обаче да призная, че теорията с "обирането" на вибрациите ми е любопитна. Ще се радвам на подобаващо научно обяснение на феномена - или поне на по-подробно такова, което звучи смислено.

хахаха... пълни глупости . Пич, не си съсипвай китарата. Не, не можеш да ги забиеш. Темата е почти за коша.