Evtim Djerekarov

Това е само чат от множество ръководства и учебници по въпроса: ОБЩИ: http://www-physics.lbl.gov/~spieler/physics_198_notes/PDF/VIII-5-noise.pdf http://www.eng.auburn.edu/~wilambm/pap/2011/K10147_C011.pdf http://www.physicsforums.com/showthread.php?t=640242 BJT: http://tf.nist.gov/general/pdf/1139.pdf http://www.c-c-i.com/ccicap/node104.html http://www.ece.ucsb.edu/Faculty/rodwell/Classes/graduate_noise_class/noise_notes_set9_new.pdf http://link.springer.com/chapter/10.1007%2F978-3-642-19774-1_5#page-1 JFET: http://www.colorado.edu/physics/phys3340/phys3340_sp07/CourseInformation/Electronics/Exp_8.pdf http://users.ece.gatech.edu/mleach/ece6416/Labs/exp05.pdf http://pessina.mib.infn.it/Biblio/Biblio_Articoli/SPIE%20Volume%20N.5470%20p%20486%20496%202004.pdf MOSFET: https://classes.yale.edu/04-05/enas627b/lectures/EENG427l09anoise.pdf https://classes.yale.edu/04-05/enas627b/lectures/EENG427l09anoise.pdf OPAMP: http://sound.westhost.com/noise.htm

Много интересно четиво!

Мисля, че схемата на педала е копие на западна схема. Ако е изпълнена правилно, би трябвало да е ОК. Разбира се, потенциометрите едва ли са ОК. Имаше разни теми из форума за реставрация, но не помня вече детайлите.

Не знам човек, ако тази китара е добра, какво да кажем за един подбран Скуаер булет или Аполо... Откъде си ги създаваш тия субективни впечатления? Добра спрямо какво, спрямо Гибсън ЛП или спрямо права лопата?

Горното се отнася до свирене с 1 адаптер. Ако има два или повече активни, животът на батерията намалява пропорционално.

За да спестиш излишни обяснения, нямаше да е зле, да споменеш модела още в началото. Не всички адаптери имат еднаква консумация, при различните модели, тя се различава в пъти. Това означава, че в режим на покой(без свирене) батерия би издържала 500 - 1700 часа (20 - 70 дни), или по-консервативно, 15 - 60 дни. Вижда се, че 350 микроампера е значителен ток на покой, в сравнение с EMG 81/85(80 микроампера). При потенциометри 25К и номинално изходно напрежение(2 волта RMS), тока през товара (потенциометър 25К) би бил 80 микроампера RMS - излиза, че изходния ток, при нормално условия, е относително малка част от тока на покой, което вероятно значи, че този тип адаптери имат близка консумация на празен ход и по време на свирене.

До колкото прочетох из чужди форуми, шири се мнението, че с 9-волтовите ЕМГ, примерно 81/85 може да се свири 500-1000 часа (20-40 денонощия), в зависимост от типа и капацитета на батерията, което е около половин-една година свирене по 3 часа на ден.

Повечето адаптери EMG имат ток на покой 80 микроампера. 9-волтовите батерии имат капацитет в границите на 200-600mAh. Това означава, че при покой(включена китара, но без да се свири), една батерия издържа в рамките на 104 - 312 дни. Разбира се, напрежението в един момент може да падне под допустимото, затова да кажем 80 - 200 дни са по-разумни граници. Това е при покой. При свирене, консумацията вероятно е значително по-голяма. Освен това, батериите имат известен саморазряд. Примерно, ако ползваме EMG85 с 25К потенциометри, при номинално изходно нищо, ще имаме 0.125+мА изходен ток, което при клас АБ чип прави около 250+ микроампера консумация, което прави около 33 - 100 (да кажем 25 - 65 дни), свирене поне на теория. При положение, че има саморазряд, но свирим само по няколко часа в денонощието, предполагам, че 1 година е разумен период за смяна. На теория. Нека собствениците кажат.

Да ти кажа, и аз съм имал електрически кремони и пълдини, обаче не изпитвам никаква особена носталгия по тях. Може би за музеен експонат.. Но има далеч по-запазени екземплярим които и не са преправяни.

Може...

И сега какво, боб имаш ли, да хвърляме, може и да гледаме на кафе, ама май боба е по-подходящ, предвид прирпъцкването. Бобът - музикално растение! Ако сега ти кажа, че проблемът идва от кондензаторът C12 в усилвателя, какво следва? Носи го на ремонт, или в магазина, ако е гаранционно. Виж колко време питаш и никой не може да отгатне. За съжаление, един проблем може да има хиляди причини. А оправянето им(ако се окаже електрониката или говорителя) не са от твоята компетенция, до колкото виждам. Трябва ти специалист, или поне напреднал любител. Форумите помагат, но до една граница. Може да потърсиш помощ(ремонт) в раздел изработка и ремонт, ако ти се занимава с ремонти. Във всеки случай, трябва някой да го поогледа и преслуша. Иначе - предположения бол, полза - йок.

Честно казано, не мога да разбера какво ти привлича вниманието в рази трошка, особено предвид това, че имаш нелоши къстъм инструменти. Дори да вложиш в реставрация, едва ли ще стане нещо забележително. На мен китарата ми прилича на българска китара с неуспешни опити са преправяне. И корейска да е - кел файда?

Да де... съмнявам се да има онзи - специализирания инсрумент за "Fret bevel" - Скосяване на прагчетата. А и да го има, винаги има нужда от финални пипвания.

От какви съображения е избран такъв нетрадиционен подход? По-лесна бъдеща смяна на пикгарда, самоцел, прикриване на дефект или има някакви скрити предимства?

80/120- е твърде груб размер за целта. Може да пробваш да плъзнеш внимателно фина пиличка за метал, или направо шкурка, но по-фина, да кажем 400, после 800, полир паста... Може да залепиш шкурката на малка дъсчица.

Звучи като някаква ринг модулация или шум от цифрова техника(високото пищене). Пищенето да не е от записващата техника, с която си правил записа? Това китарата направо в кубето ли е, на записа? Иначе "припръцкването", което звучи заедно с китарата не знам от какво може да е. Може да е повреда в усилвателя, говорителя, механично жужене от нещо. Но във всеки случай, не прилича на мрежов брум (който обикновено се чува най-добре в паузите, а на записа до колкото чувам, изчезва като не свириш). Струва ми се, че така може да си гадаем до догодина. Мисля, че може да го занесеш в магазина заедно с китарата, откъдето си ги купил, да преслушат. Ако се окаже, че има повреда - гаранционен ремонт или извънгаранционен сервиз. Много е хубаво, човек да пита, обаче чрез форумите, до Цариград не се стига, а и все пак май нямаме ясновидци тука. Може да са много неща, аз поне не мога да ти дам точно предположение, а повечето от предположенията ми, няма как да ги провериш, щото очевидно не се занимаваш с електроника.

Май по-добре школи И учител. А кой учител - не мога да кажа, но се надявам съфорумците да дадат препоръки.

Добре е гласът ти да е малко или много мутирал, когато започнеш да се занимаваш по-сериозно с пеене, поне според мен. Също така, каквото и да правиш, имай предвид, че напъването и насилването не са приятели на гласа ти. Лими е напълно прав за учителя.

Не изглежда твърде впечатляващо. Не знам как звучи, но ако не е >, не виждам голям кяр от реставрация,

Дори да е лампов, не е задължително, да е самодостатъчен. Едни чисти канали на (лампови ампове) звучат много чисто, други имат плавен преход между чисто и крънч, трети кривят рязко и грубо при претоварване, четвърти никога не се изчистват твърде добре, освен ако не се постараеш и от волюма на китарата. Някои звучат равномерно, други имат изцъклени високи, прекомерно голяма звънливост и т.н. Това, как ще звучи усилвателя с буустер, много зависи не само от бустера, а и от поведението на усилвателя по принцип. Понеже повечето транзисторни усилватели имат много чист клийн канал, който след определено ниво започва рязко и грозно да изкривява, често не се получава същия ефект, както при буустване на някои лампови усилватели.

ако посоката на смяна е светодиоди->диоди, нищо друго няма да се промени. Ако посоката е обратна, най-вероятно ще получиш изкривявания от последващото стъпало. По принцип, всеки бустер в някаква степен има потискане на ниските честоти или усилване в средите/високите във входното си стъпало или следващото. Това, кое ще звучи добре при теб, зависи най-вече от характера на изкривяванията, които усилвателят ти създава. По мое наблюдение, бустерите, предназначени за "подгряване" на лампови усилватели, рядко звучат особено добре, когато ги сложиш пред транзисторни такива. Та.. и това има значение.

Разликата при ограничението е нещо такова: Силициевите диоди започват да провеждат при около 0.65V напрежение в права посока. Светодиодите - 1.6-4 и повече волта в зависимост от типа и цвета, като някои имат по-рязко коляно от други. При една и съща схема, ограничението на светодиодите е малко по-ненатрапчиво и се получава при по-високи нива. Германиевите - около 0.25 волта. Трите типа диоди изискват различно усилване/затихване в последващото стъпало, за постигане на идентично изходно ниво. Лампите - решетковият ток тече и при доста отрицателна решетка, като нараства с нарастването на решетковото напрежение. Тъй като повечето стъпала имат 68-200К решетково съпротивление, решетковият ток на практика ограничава положителната полувълна на входния сигнал (отрицателната на изхода, при стъпало общ катод). Това ограничение е незабележимо при малки входни нива, меко заглаждане на едната полувълна при средни и ограничаване(в повечето типични китарни стъпала) но не рязко, а пак полегато, гладко. Другата полувълна (горната в изхода) е почти неизкривена до определено входно ниво (където вече ниската е видимо ограничена), след което рязко се ограничава на нивото на положителното захранващо напрежение. Кривата на нарастване на решетковия ток е много плавна и почти не може да й се забележи някакво изразено коляно. Не знам какво да те посъветвам за по-хаплив драйв. Може би требъл бустер с регулируема честота.

Всъщност, преди около две години имах възможност да се докопам до Parker Fly на един мой приятел и си играх с него доста часове. До колкото помня, беше Sitka Spruce - смърчовия вариант. Какво да кажа - китарата не може да извади тона на популярните Фендер/Гибсън инструменти, с които сме свикнали, но е забележителен инструмент. Има доста равномерен и как да кажа, предвидим и приятен, умерен тон навсякъде по грифа. Това, съчетано с много равния гриф с прагчета от много слабо износваща се неръждавейка, цялата си електроника и бих казал, доста качествения хардуер, прави инструмента наистина добър. Естествения състейн не е на нивото на (хубавите дълги тонове) на добро LP, но бих казал, че е по-дълъг от повечето страт/суперстрат китари. Изобщо, китарата звучи много музикално. По мое субективно мнение, най-хубавата й страна е красивият, равномерен и предвидим начин, по който тя звучи, когато на нея се свири чисто. Може би не е най-добрият избор( не само заради цената ) за любителят на класическите рок и метъл саундове, но е бих казал, идеален инструмент, за музикантът-експериментатор или работещият музикант, който свири много неща, включително популярна музика. Инструментите на Parker имат бих казал, доста монолитна идеология при създаването си - точно както навремето са се създавали гибсън/фендер, по-късните суперстратове на Ibanez и другите емблематични китари. Мисля, че това ги прави по свой начин уникални, което не бива да се подценява. Наред с LP, SG, Strat, Tele, Ibanez, PRS, любителят-колекционер, със сигурност вече иска да има и един Parker в колекцията си.

Ех, колко много изписахте, за да обясните нещо основно, като много от вас използваха тонове чуждици. Може и да бъркам, обаче ми се струва от начина ви на писане, че не сте много големи теоретици. Аз също не се имам за голям теоретик, въпреки, че това е част от образованието ми, и както предполагам сте забелязвали, рядко участвам в такива теми и то минимално. Въпреки огромния ентусиазъм, който демонстрирате, някак си се почувстВУвах длъжен да кажа нещо. Видео клипчета, туториали и видео уроци са полезен помощник, но не могат много добре да заменят хубав учебник и добър учител. Искрено ще се радвам, ако участниците започнат по-добре да си служат с терминологията(където е възможно, на български) и подкрепят писанията си с ноти (има достатъчно софтуери за тази цел). Иначе става развален телефон - всеки си обяснява нещо на полубългарски, както той си го разбира, според каквито клипчета е гледал на любимия си китарен гуру. Авторът ще посъветвам, за начало да се запознае теоретично (и на слух) със старите ладове: 1. йонийски 2. дорийски 3. фригийски 4. лидийски 5. миксолидийски 6. еолийски 7. локрийски Да обърне внимание на това, че йонийският е идентичен с мажорният, еолийския е идентичен с натуралният минор. Да обърне внимание на стъпките(тон-полутон) във всеки един лад и да ги запомни на теория и на слух. Да обърне внимание и на тяхната връзка с пентатониката. След това да се запознае с мелодичния и хармоничен минор. Разбира се, това са само част от най-основните (и то предимно свързани с класическата теория) неща. Има много за четене, учене и осмисляне, само на човек да му се занимава.

Не съм сигурен, какво имат предвид в клипа, а сега нямам много време да го гледам и да чета. При по-твърдите лакове, фината абразивна полирпаста прави напълно достатъчно блясък, за да има нужда от восъци. Предполагам, при други типове финиш, не е така.