Evtim Djerekarov

Не искам да влизам на слабо време в темата, обаче искам само да спомена, че по мое субективно впечатление, гибсъните звучат по-гибсънски, така да се каже, поне що се отнася до Лес Пол китарите, които съм пробвал. Някак си, има нещо в гибсъните, дори в по-евтините, което не съм намирал в епифоните. Не съм изследвал на какво се дължи този феномен, но си мисля, че не е от адаптерите.

Шеллакът прави изключително тънко покритие, в сравнение с повечето лакове. Полиуретановият лак съвсем не е най-твърдият. Не е мек, разбира се, но е да кажем, умерено твърд. Има други лакове, например полиестерните, които са по-твърди.

Горе говорихте за наследниците на композитора и отчисленията, които трябва да получават. Не, че има много общо с темата, предполагам, а и не подклаждам към копиране, сигурно има кой роднина да е наследил правата.. Може и да греша, тъй като съм чел малко неща за П. Хаджиев, но до колкото ми е известно, той се е женил доста пъти, но няма деца. Мисля, че има доведен син, който не е осиновил. Просто много разпалено горе говорихте за това и се почувствах длъжен да отбележа, ей така, за информация.

Вероятно му е харесало повече без лак, но нека сам каже впечатления...

В общия случай - няма как да стане, както го мислиш. Не знам защо другите участници не ти казаха още от началото - явно или не знаят, или не искат да ти кажат. Малко типове шишове(като например двойният) могат да се сменят. Обикновенните, които са заварени отдолу, не могат. Задаваш въпроси, все едно някой ти е длъжен. univox е лютиер по основно занимание, обаче виж колко бързо го отказа, да ти отговаря.

Предполагам, имаш предвид полир-паста.

Радвам се, че успях да я поправя - звуковата карта е хубава и не е от най-евтините. Главната повреда беше в във външното захранване, в което почти всички полупроводници и електролитни кондензатори бяха заминали или тръгнали да заминават (като изключим маломощния транзистор и няколко 4148). Класическата двутранзисторна самоосцилираща схема с оптронна обратна връзка е, бих казал, една от най-надеждните схеми за прости импулсни захранвания. Причината за повреда - намален обем и много компромисно топлоотвеждане - масова практика в съвременната електроника. Надявам се, подбраният мощен транзистор с Tjmax 15-градуса по-високо от повреденият, заедно с ползването на 105C кондензатори и употребата на термоконтактна паста с десетократно по-малко Rth да пооправят нещата. Бъдещото добавяне на помощен радиатор е възможно решение също. имаше доста изтекли кондензатори в самия интерфейс, (мисля, че 15), 2 от които във вътрешния импулсен конвертор, който създава няколко захранващи напрежения от входните 48 волта. Захранвашите напрежения вътре в картата бяха се поизместили с няколко десети от волта, което създаваше известни рискове за интергралните схеми вътре. Причината този път беше лесна за откриване - съмнителен компонент в ООВ на конвертора. В общи линии, работата беше приятна. Известнта ми работа с проектиране и ремонт на импулсни захранвания, се отплати добре тоя път. Малко ме разочарова, че марка като Е-МУ прави компромиси с компонентите, все едно, че прави ширпотреба китайски електроники. При това, Е-МУ е марка на Creative - а моя криейтив е по-стар от тази звукова карта - все още няма нито един съмнителен компонент, въпреки, че е включен почти непестанно последните 11 години. Защо една фирма прави 100-доларова геймърска/просумер карта с прекрасни компоненти и 700-доларова карта за записи със по-лоши такива - за мен отана загатка. Може би въпрос на партида компоненти и производител на захранване ( външното захранване е на друг производител, от който явно купуват на едро).

Серийно = последователно. Това с "нямането на шум" при свързване на хъмбъкер с единичен адаптер е възможно, но в общия случай - пожелателно. Наистина - най-лесно е, да се направят тестова с адаптери извън китарата, после да се свързва. Така възможните варианти стават малко и се минава с минимално презапояване.

Има и не по-малко обективни причини, че едни инструменти и като нови звучат добре, а други - зле. Дори, когато се ползва абсолютно един и същи хардуер. Известни разлики се наблюдават и при две китари от една и съща партида на един и същи модел. И това са реално чуваеми неща, не само психологически. Въпросът е, дали някой от участниците в темата познава тези обективни причини. Аз не бих казал, че съм запознат - единствената по-сериозна информация, която съм чел се отнася за настройването на топове при акустични инструменти - това със сигурност е доста ползван подход с обективно съществуващи най-често положителни резултати. Въпросът ми беше, дали сте запознати (теоретически или практически) с подобни методи за измерване/наблюдение и последваща обработка(механична) на дърво при електрически китари. Личните вкусове, интимната обвързаност с инструмента, чарът му и другите подобни особености са обект на науките психология / психоакустика, не на чистата акустиката, нито на материалознанието или другите подобни науки. Ако един инструмент има "правилно" и сравнително равномерно съотношение на основния тон хармоничните чесоти във всичките си регистри, прилично добър състейн и добро начално "плато" на тона, съчетани с удобство, най-вероятно голяма част от китаристите ще са на мнение, че това е един добър инструмент. А всичките тия неща са измерими и малко или много - обективни.

Оттук нататък, всичко е въпрос на правилно сфазиране. Помисли върху следните неща(които вече ти писах по-горе): - По-вероятно е да получиш хъмбъкер между две единични бобини, отколкото между хъмбъкер и половинка от друг хъмбъкер. За да стане това при теб, трябва или да свържеш средния като сингъл коил, или да ползваш по-сложен ключ, който да го ползва като хъмбъкер само в средна позиция. - Ако звука на адпатерите се различава много по характер, хъмбъкинг ефекта се влошава. - За да направиш хъмбъкер между две бобини, трябва техните магнити да са противоположно ориентирани. При твоите големи хъмбъкери това означава, че едната от бобините им става за хумбъкер в комбинация със средния, а другата - не - без значение как свържеш жиците. Защото при хъмбъкера, двете бобинки винаги са на противоположни полюси на магнита.

Които явно не си прочел, понеже до голяма степен се припокриват с това, което пишеш. Щом обичаш да говориш от позицията на много компетентен по боядисването, не мога да се сдържа да те попитам - можеш ли да покажеш добри снимки на поне една китара, която си боядисал, както и да дадеш информация за нея (на кого е китарата, каква е и т.н.). Относно звука - има достатъчно много хора, някои от които притежаващи доста скъпи инструменти, които твърдят,ч е типа лак и начинът на нанасянето му са от значение за звука(на електрическия солидбоди инструмент). Разбира се, има и хора, които казват, че влиянието е малко, някои казват, че е пренебрежително. Сега, аз и ти едва ли ще наклоним общественото мнение по въпроса много, понеже нито сме световноизвестни майстори-китаристи, нито пък можем да се похвалим, че имаме огромни наблюдения по темата(през моите ръце са преминали доооста инструмети за ремонт, но не бих казал, че това е много показателно, без да си правил специфични експерименти). През твоите колко са минали - не зная. Единственото скорошно мнение,на човек чиято музикалност не поставям под въпрос е на Hillbilly, който си махна лака на гибсъна и го направи нещо (или го пръсна много тънко, или го маза с масла, не помня). Той каза, че така китарата повече му харесва, звучи му по-отворено, по-добре. Но знаеш - това е и въпрос на вкус. Аз за себе си съм сигурен, че разлика има. Дали тази разлика винаги дава по-добър звук при по-лек и тънък лак - не се наемам да кажа. Та интересно ми е - боядисвал ли си китари, колко китари, можеш ли да покажеш някоя от тях?

.. и друг ключ

Jorog: имай предвид, че добър хъмбъкер става само от подобно звучащи адаптери/бобини. Ако те се различават твърде много по импеданс, изходно напрежение или просто казано тембър, може и да не се получи добър хъмбъкер - примерно, може да се чуват по-високите хармонични на брума от единият адаптер, по-ниските и основният тон - от другият, или друг подобен сценарий... Има комбинации от адаптери, при които, за да познаеш как е "хъмбъкер" трябва да слушаш сигнала - по брума почти не личи никакъв хъмбъкинг ефект, колкото и да въртиш жиците и/или магнита.

Вероятно има полза от такова третиране. Лекия сарказъм на Лими горе, предполагам беше заради начинът, по който методът беше описан.

Хиподил - Детска градина. Холера - Уплаши детенце, Стоянка. Д2, Милена, Ревю, монолит, .. списъкът е безкраен, преслушай малко из тубата.

Боята, заено с лака, оказват влияние на звука. Особено по грифа. Много се е спорило по въпроса из форума, като всеки си има свое мнение. Това е причината, някои хора да предпочитат китари, боядисани с по-леки и тънки лакове(нитроцелулозен и т.н.), лакирани колкото да не се цапат или нелакирани(мазани с масла).

Съгласен съм, но с една уговорка - едно е да изпръскаш китарата като кола, друго - като китара. Имам предвид, последиците върху звука.

Зависи. Примерно, стратокастерите, на 2 и 4 звучат много чисто. Но там все пак, средният адпатер е сингъл, не хъмбъкер, освен това, адаптерите малко или много там имат подобни характеристики, което предопределя добрия хъмбъкинг ефект. Може да пробваш да размениш жиците на средния(ако си има отделна оплетка) и да видиш как е.

Няколко неща(поне до колкото мога да си представя): 1. Отсяване на негодната от годната дървесина (посредством измервания) и препродаването й, примерно за мебелни цели. 2. Определяне на оптимална ориентация и положение на бридж/гриф (когато говорим за тела). 3. При сглобяемите китари, по-правилен подбор при избор на тяло и гриф за дадена китара. 4. Дълбане на различни по размер и дълбочина кухини под топа на китарата, с цел управление на резонанси (нещо като настройката при топовете на акустичните китари). 5. (теоретично). Може да се закачат/вграждат фабрично настроени механични приспособления към тялото/грифа на китарата, които също правят съответните корекции. Така, поне на теория, биха могли да се получат доста приемливи резултати (състейн, "плато" на тона, характерен тембър) дори от субоптимална дървесина или алтернативно - това, което лютиер би могъл да направи, като подбор и "настройка", може да се прави от машина, съответно, да стане по-достъпно.

Това именно е смисълът - методология и техника за бързо и надеждно измерване/корекция на множество конкретни образци, с цел извличане на оптимална производителност(акустични качества) от всеки от тях. Иначе - занаятите остават най-силни именно там, където науката не иска да се намеси(не й отговаря на приоритетите, идеологията или финансовите цели). Сигурен съм, че ако някой производител направи завод, който прави такива измервания и корекции("настройка" на дървесината), неминуемо ще последва широка интеграция на такава система при всички големи производители. А това, мисля, ще доведе до смъкване на цените(но не на качеството, както обикновено става) на добре звучащите инструменти до една съвсем приемлива за почти всички граница. Естествено, винаги ще има по-добри и по-лоши инструменти, но границите ще се стеснят в пъти. Това би било и едно логично развитие на индустрията, защото съгласете се - няма голям смисъл да се произвеждат инструменти с толкова компромисни звукови качества, колкото съвременните евтинджоси. Това е обосновано единствено от икономическа гледна точка. От всякаква друга(идеологическа, практическа, чисто човешка) това е почти безмислено прахосване на дървен материал и консумативи.

Разбира се, че е така. Темата е интересна, разбира се, а аз не съм физик, но бих се радвал, ако тя поеме в малко по-научна посока. Ако има хора, които добре разбират разпространението на звука в дървесината и в китарите въобще, ще се радвам ако стане разговор на тая тема. Преди време док ми беше писал един цитат на известен хай-енд китарен производител, който говореше за компютърна измервателна постановка, за измерване на тези явления в дървесината които са от голяма помощ при "настройването" на дървесината ( в случая ставаше дума за копаене на кухини с различна форма и дебелина под топа ). Та, темата ми е наистина интересна и бих се радвал, ако споделите технически/научен опит и познания по нея.

Има ли някакви рез(у/и)лтати?

Може би си прав, въпреки, че и еластичността има своето значение: http://www.ndt-ed.org/EducationResources/HighSchool/Sound/speedinmaterials.htm http://en.wikipedia.org/wiki/Speed_of_sound

Хах... нека не превръщаме темата в панаир, както се очертата да стане, предвид характера на зададения въпрос . Твърдението наистина е доста съмнително но... нека не се спираме на него, като основен фокус на темата .