Evtim Djerekarov

Дори да е лампов, не е задължително, да е самодостатъчен. Едни чисти канали на (лампови ампове) звучат много чисто, други имат плавен преход между чисто и крънч, трети кривят рязко и грубо при претоварване, четвърти никога не се изчистват твърде добре, освен ако не се постараеш и от волюма на китарата. Някои звучат равномерно, други имат изцъклени високи, прекомерно голяма звънливост и т.н. Това, как ще звучи усилвателя с буустер, много зависи не само от бустера, а и от поведението на усилвателя по принцип. Понеже повечето транзисторни усилватели имат много чист клийн канал, който след определено ниво започва рязко и грозно да изкривява, често не се получава същия ефект, както при буустване на някои лампови усилватели.

ако посоката на смяна е светодиоди->диоди, нищо друго няма да се промени. Ако посоката е обратна, най-вероятно ще получиш изкривявания от последващото стъпало. По принцип, всеки бустер в някаква степен има потискане на ниските честоти или усилване в средите/високите във входното си стъпало или следващото. Това, кое ще звучи добре при теб, зависи най-вече от характера на изкривяванията, които усилвателят ти създава. По мое наблюдение, бустерите, предназначени за "подгряване" на лампови усилватели, рядко звучат особено добре, когато ги сложиш пред транзисторни такива. Та.. и това има значение.

Разликата при ограничението е нещо такова: Силициевите диоди започват да провеждат при около 0.65V напрежение в права посока. Светодиодите - 1.6-4 и повече волта в зависимост от типа и цвета, като някои имат по-рязко коляно от други. При една и съща схема, ограничението на светодиодите е малко по-ненатрапчиво и се получава при по-високи нива. Германиевите - около 0.25 волта. Трите типа диоди изискват различно усилване/затихване в последващото стъпало, за постигане на идентично изходно ниво. Лампите - решетковият ток тече и при доста отрицателна решетка, като нараства с нарастването на решетковото напрежение. Тъй като повечето стъпала имат 68-200К решетково съпротивление, решетковият ток на практика ограничава положителната полувълна на входния сигнал (отрицателната на изхода, при стъпало общ катод). Това ограничение е незабележимо при малки входни нива, меко заглаждане на едната полувълна при средни и ограничаване(в повечето типични китарни стъпала) но не рязко, а пак полегато, гладко. Другата полувълна (горната в изхода) е почти неизкривена до определено входно ниво (където вече ниската е видимо ограничена), след което рязко се ограничава на нивото на положителното захранващо напрежение. Кривата на нарастване на решетковия ток е много плавна и почти не може да й се забележи някакво изразено коляно. Не знам какво да те посъветвам за по-хаплив драйв. Може би требъл бустер с регулируема честота.

Всъщност, преди около две години имах възможност да се докопам до Parker Fly на един мой приятел и си играх с него доста часове. До колкото помня, беше Sitka Spruce - смърчовия вариант. Какво да кажа - китарата не може да извади тона на популярните Фендер/Гибсън инструменти, с които сме свикнали, но е забележителен инструмент. Има доста равномерен и как да кажа, предвидим и приятен, умерен тон навсякъде по грифа. Това, съчетано с много равния гриф с прагчета от много слабо износваща се неръждавейка, цялата си електроника и бих казал, доста качествения хардуер, прави инструмента наистина добър. Естествения състейн не е на нивото на (хубавите дълги тонове) на добро LP, но бих казал, че е по-дълъг от повечето страт/суперстрат китари. Изобщо, китарата звучи много музикално. По мое субективно мнение, най-хубавата й страна е красивият, равномерен и предвидим начин, по който тя звучи, когато на нея се свири чисто. Може би не е най-добрият избор( не само заради цената ) за любителят на класическите рок и метъл саундове, но е бих казал, идеален инструмент, за музикантът-експериментатор или работещият музикант, който свири много неща, включително популярна музика. Инструментите на Parker имат бих казал, доста монолитна идеология при създаването си - точно както навремето са се създавали гибсън/фендер, по-късните суперстратове на Ibanez и другите емблематични китари. Мисля, че това ги прави по свой начин уникални, което не бива да се подценява. Наред с LP, SG, Strat, Tele, Ibanez, PRS, любителят-колекционер, със сигурност вече иска да има и един Parker в колекцията си.

Ех, колко много изписахте, за да обясните нещо основно, като много от вас използваха тонове чуждици. Може и да бъркам, обаче ми се струва от начина ви на писане, че не сте много големи теоретици. Аз също не се имам за голям теоретик, въпреки, че това е част от образованието ми, и както предполагам сте забелязвали, рядко участвам в такива теми и то минимално. Въпреки огромния ентусиазъм, който демонстрирате, някак си се почувстВУвах длъжен да кажа нещо. Видео клипчета, туториали и видео уроци са полезен помощник, но не могат много добре да заменят хубав учебник и добър учител. Искрено ще се радвам, ако участниците започнат по-добре да си служат с терминологията(където е възможно, на български) и подкрепят писанията си с ноти (има достатъчно софтуери за тази цел). Иначе става развален телефон - всеки си обяснява нещо на полубългарски, както той си го разбира, според каквито клипчета е гледал на любимия си китарен гуру. Авторът ще посъветвам, за начало да се запознае теоретично (и на слух) със старите ладове: 1. йонийски 2. дорийски 3. фригийски 4. лидийски 5. миксолидийски 6. еолийски 7. локрийски Да обърне внимание на това, че йонийският е идентичен с мажорният, еолийския е идентичен с натуралният минор. Да обърне внимание на стъпките(тон-полутон) във всеки един лад и да ги запомни на теория и на слух. Да обърне внимание и на тяхната връзка с пентатониката. След това да се запознае с мелодичния и хармоничен минор. Разбира се, това са само част от най-основните (и то предимно свързани с класическата теория) неща. Има много за четене, учене и осмисляне, само на човек да му се занимава.

Не съм сигурен, какво имат предвид в клипа, а сега нямам много време да го гледам и да чета. При по-твърдите лакове, фината абразивна полирпаста прави напълно достатъчно блясък, за да има нужда от восъци. Предполагам, при други типове финиш, не е така.

Не искам да влизам на слабо време в темата, обаче искам само да спомена, че по мое субективно впечатление, гибсъните звучат по-гибсънски, така да се каже, поне що се отнася до Лес Пол китарите, които съм пробвал. Някак си, има нещо в гибсъните, дори в по-евтините, което не съм намирал в епифоните. Не съм изследвал на какво се дължи този феномен, но си мисля, че не е от адаптерите.

Шеллакът прави изключително тънко покритие, в сравнение с повечето лакове. Полиуретановият лак съвсем не е най-твърдият. Не е мек, разбира се, но е да кажем, умерено твърд. Има други лакове, например полиестерните, които са по-твърди.

Горе говорихте за наследниците на композитора и отчисленията, които трябва да получават. Не, че има много общо с темата, предполагам, а и не подклаждам към копиране, сигурно има кой роднина да е наследил правата.. Може и да греша, тъй като съм чел малко неща за П. Хаджиев, но до колкото ми е известно, той се е женил доста пъти, но няма деца. Мисля, че има доведен син, който не е осиновил. Просто много разпалено горе говорихте за това и се почувствах длъжен да отбележа, ей така, за информация.

Вероятно му е харесало повече без лак, но нека сам каже впечатления...

В общия случай - няма как да стане, както го мислиш. Не знам защо другите участници не ти казаха още от началото - явно или не знаят, или не искат да ти кажат. Малко типове шишове(като например двойният) могат да се сменят. Обикновенните, които са заварени отдолу, не могат. Задаваш въпроси, все едно някой ти е длъжен. univox е лютиер по основно занимание, обаче виж колко бързо го отказа, да ти отговаря.

Предполагам, имаш предвид полир-паста.

Радвам се, че успях да я поправя - звуковата карта е хубава и не е от най-евтините. Главната повреда беше в във външното захранване, в което почти всички полупроводници и електролитни кондензатори бяха заминали или тръгнали да заминават (като изключим маломощния транзистор и няколко 4148). Класическата двутранзисторна самоосцилираща схема с оптронна обратна връзка е, бих казал, една от най-надеждните схеми за прости импулсни захранвания. Причината за повреда - намален обем и много компромисно топлоотвеждане - масова практика в съвременната електроника. Надявам се, подбраният мощен транзистор с Tjmax 15-градуса по-високо от повреденият, заедно с ползването на 105C кондензатори и употребата на термоконтактна паста с десетократно по-малко Rth да пооправят нещата. Бъдещото добавяне на помощен радиатор е възможно решение също. имаше доста изтекли кондензатори в самия интерфейс, (мисля, че 15), 2 от които във вътрешния импулсен конвертор, който създава няколко захранващи напрежения от входните 48 волта. Захранвашите напрежения вътре в картата бяха се поизместили с няколко десети от волта, което създаваше известни рискове за интергралните схеми вътре. Причината този път беше лесна за откриване - съмнителен компонент в ООВ на конвертора. В общи линии, работата беше приятна. Известнта ми работа с проектиране и ремонт на импулсни захранвания, се отплати добре тоя път. Малко ме разочарова, че марка като Е-МУ прави компромиси с компонентите, все едно, че прави ширпотреба китайски електроники. При това, Е-МУ е марка на Creative - а моя криейтив е по-стар от тази звукова карта - все още няма нито един съмнителен компонент, въпреки, че е включен почти непестанно последните 11 години. Защо една фирма прави 100-доларова геймърска/просумер карта с прекрасни компоненти и 700-доларова карта за записи със по-лоши такива - за мен отана загатка. Може би въпрос на партида компоненти и производител на захранване ( външното захранване е на друг производител, от който явно купуват на едро).

Серийно = последователно. Това с "нямането на шум" при свързване на хъмбъкер с единичен адаптер е възможно, но в общия случай - пожелателно. Наистина - най-лесно е, да се направят тестова с адаптери извън китарата, после да се свързва. Така възможните варианти стават малко и се минава с минимално презапояване.

Има и не по-малко обективни причини, че едни инструменти и като нови звучат добре, а други - зле. Дори, когато се ползва абсолютно един и същи хардуер. Известни разлики се наблюдават и при две китари от една и съща партида на един и същи модел. И това са реално чуваеми неща, не само психологически. Въпросът е, дали някой от участниците в темата познава тези обективни причини. Аз не бих казал, че съм запознат - единствената по-сериозна информация, която съм чел се отнася за настройването на топове при акустични инструменти - това със сигурност е доста ползван подход с обективно съществуващи най-често положителни резултати. Въпросът ми беше, дали сте запознати (теоретически или практически) с подобни методи за измерване/наблюдение и последваща обработка(механична) на дърво при електрически китари. Личните вкусове, интимната обвързаност с инструмента, чарът му и другите подобни особености са обект на науките психология / психоакустика, не на чистата акустиката, нито на материалознанието или другите подобни науки. Ако един инструмент има "правилно" и сравнително равномерно съотношение на основния тон хармоничните чесоти във всичките си регистри, прилично добър състейн и добро начално "плато" на тона, съчетани с удобство, най-вероятно голяма част от китаристите ще са на мнение, че това е един добър инструмент. А всичките тия неща са измерими и малко или много - обективни.

Оттук нататък, всичко е въпрос на правилно сфазиране. Помисли върху следните неща(които вече ти писах по-горе): - По-вероятно е да получиш хъмбъкер между две единични бобини, отколкото между хъмбъкер и половинка от друг хъмбъкер. За да стане това при теб, трябва или да свържеш средния като сингъл коил, или да ползваш по-сложен ключ, който да го ползва като хъмбъкер само в средна позиция. - Ако звука на адпатерите се различава много по характер, хъмбъкинг ефекта се влошава. - За да направиш хъмбъкер между две бобини, трябва техните магнити да са противоположно ориентирани. При твоите големи хъмбъкери това означава, че едната от бобините им става за хумбъкер в комбинация със средния, а другата - не - без значение как свържеш жиците. Защото при хъмбъкера, двете бобинки винаги са на противоположни полюси на магнита.

Които явно не си прочел, понеже до голяма степен се припокриват с това, което пишеш. Щом обичаш да говориш от позицията на много компетентен по боядисването, не мога да се сдържа да те попитам - можеш ли да покажеш добри снимки на поне една китара, която си боядисал, както и да дадеш информация за нея (на кого е китарата, каква е и т.н.). Относно звука - има достатъчно много хора, някои от които притежаващи доста скъпи инструменти, които твърдят,ч е типа лак и начинът на нанасянето му са от значение за звука(на електрическия солидбоди инструмент). Разбира се, има и хора, които казват, че влиянието е малко, някои казват, че е пренебрежително. Сега, аз и ти едва ли ще наклоним общественото мнение по въпроса много, понеже нито сме световноизвестни майстори-китаристи, нито пък можем да се похвалим, че имаме огромни наблюдения по темата(през моите ръце са преминали доооста инструмети за ремонт, но не бих казал, че това е много показателно, без да си правил специфични експерименти). През твоите колко са минали - не зная. Единственото скорошно мнение,на човек чиято музикалност не поставям под въпрос е на Hillbilly, който си махна лака на гибсъна и го направи нещо (или го пръсна много тънко, или го маза с масла, не помня). Той каза, че така китарата повече му харесва, звучи му по-отворено, по-добре. Но знаеш - това е и въпрос на вкус. Аз за себе си съм сигурен, че разлика има. Дали тази разлика винаги дава по-добър звук при по-лек и тънък лак - не се наемам да кажа. Та интересно ми е - боядисвал ли си китари, колко китари, можеш ли да покажеш някоя от тях?

.. и друг ключ

Jorog: имай предвид, че добър хъмбъкер става само от подобно звучащи адаптери/бобини. Ако те се различават твърде много по импеданс, изходно напрежение или просто казано тембър, може и да не се получи добър хъмбъкер - примерно, може да се чуват по-високите хармонични на брума от единият адаптер, по-ниските и основният тон - от другият, или друг подобен сценарий... Има комбинации от адаптери, при които, за да познаеш как е "хъмбъкер" трябва да слушаш сигнала - по брума почти не личи никакъв хъмбъкинг ефект, колкото и да въртиш жиците и/или магнита.

Вероятно има полза от такова третиране. Лекия сарказъм на Лими горе, предполагам беше заради начинът, по който методът беше описан.

Хиподил - Детска градина. Холера - Уплаши детенце, Стоянка. Д2, Милена, Ревю, монолит, .. списъкът е безкраен, преслушай малко из тубата.

Боята, заено с лака, оказват влияние на звука. Особено по грифа. Много се е спорило по въпроса из форума, като всеки си има свое мнение. Това е причината, някои хора да предпочитат китари, боядисани с по-леки и тънки лакове(нитроцелулозен и т.н.), лакирани колкото да не се цапат или нелакирани(мазани с масла).

Съгласен съм, но с една уговорка - едно е да изпръскаш китарата като кола, друго - като китара. Имам предвид, последиците върху звука.

Зависи. Примерно, стратокастерите, на 2 и 4 звучат много чисто. Но там все пак, средният адпатер е сингъл, не хъмбъкер, освен това, адаптерите малко или много там имат подобни характеристики, което предопределя добрия хъмбъкинг ефект. Може да пробваш да размениш жиците на средния(ако си има отделна оплетка) и да видиш как е.

Няколко неща(поне до колкото мога да си представя): 1. Отсяване на негодната от годната дървесина (посредством измервания) и препродаването й, примерно за мебелни цели. 2. Определяне на оптимална ориентация и положение на бридж/гриф (когато говорим за тела). 3. При сглобяемите китари, по-правилен подбор при избор на тяло и гриф за дадена китара. 4. Дълбане на различни по размер и дълбочина кухини под топа на китарата, с цел управление на резонанси (нещо като настройката при топовете на акустичните китари). 5. (теоретично). Може да се закачат/вграждат фабрично настроени механични приспособления към тялото/грифа на китарата, които също правят съответните корекции. Така, поне на теория, биха могли да се получат доста приемливи резултати (състейн, "плато" на тона, характерен тембър) дори от субоптимална дървесина или алтернативно - това, което лютиер би могъл да направи, като подбор и "настройка", може да се прави от машина, съответно, да стане по-достъпно.