Evtim Djerekarov

Това наистина вече е малко или много екзотично. Дими, по принцип няма нищо екзотично в MXR dist, DOD250, YJM, SD1, TS и другите подобни педали, който ползват вариации около две до болка познати схеми, та не знам Сънчо дали точно такива ефекти има предвид с темата си. Ето тук, можеш да видиш анализ на подобни ефекти. Прочети статията, не е лоша: http://www.gmarts.org/index.php?go=217

^ Със здраве да си жулиш!

Вероятно е нещо по крайното стъпало. Но без диагностика, едва ли може да се каже повече от това.

Пълна скръб в какъв смисъл? Няма гейн?

За гриф, най-често се ползва явор/клен, по възможност добре изсъхнал и бавно расъл (с пръстени по-нагъсто). Също за здравината има значение, как са ориентирани жилките. Има, разбира се, и множество други тайни, лютиерите рядко си ги издават. Не съм запознат с басовете, но поне при китарите, черешата не е ползвано дърво, та не знам, дали би създало хубав звук за бас....

Има, като смениш 1-мегаомовия резистор в обратната връзка на операционния усилвател, с 2-мегаомов(много шум), или по-добре, като смениш R6/C4. примерно с 2.2K - 2.5К / 80nF - 100nF. Ако ползваш светодиоди, ще промениш звука към по-облозвучащ. Ако искаш да запазиш точно дози характер, по-добре да ползваш две-три двойки силициеви диоди 1N4148 или 1N914. Ако пък искаш още по-компресиранозвучащ саунд, можеш да ползваш двойки германиеви диоди.

Това е, защото клипинг секцията с диодите накрая, ограничава нивото до около 0.65V амплитуда. Ако можеш да си позволиш, да размениш малко гейн за изходно ниво, можеш в изхода, вместо два диода един срещу друг, да сложиш по два в посока(два последователно в едната посока и два последователно в другата). Така ще имаш 6 децибела по-голямо изходно ниво. Ако искаш още по-силно - червени светодиоди един срещу друг.

^А ти искаш, това да става при волюм на 5 ли? Ако да - можеш или да ползваш потенциометър с друга крива (трудно за намиране на практика), или да сложиш някакъв резистор, последователно на потенциометъра (на горното му краче на схемата), със стойност, равна на около 20-30% от съпротивлението на потенциометъра. Плавно ли усилва този, който си сложил, или изведнъж?

^ http://dikaguitars.com/Contacts.htm - не знам, дали отговаря на този мейл адрес, пробвай. Той членува и във форума като Dikata, но не знам, дали влиза.

^Да, не се бях замислял, но определено едно VMB в този случай ще е къде-къде по-добро решение, особено предвид цената му.

Ако си сигурен, че телефонът е правилен, звъни му пак - Диката е много добър лютиер. Относно въпроса - проблемът може да се оправи с този инструмент, а може и да не може (може да има дефект, който да не си видял в магазина). Дефектът може да бъде или крив гриф (който не може да се изправи със шиша), или неправилно монтиран гриф под ъгъл (който проблем не може да се коригира лесно, тъй като грифът е залепен), или предният капак на тялото се е издул и струните са станали високи. Като относително мерило за "правост" на грифа, трябва като натиснеш струна едновременно на 1-во и на 12-то прагче, между върха на 6-то прагче и струната трябва да има съвсем малък просвет - колкото да пъхнеш лист хартия, както се казва. Ако е голям просвет - примерно милиметър или повече, значи грифа е "на лодка" и трябва да се изправи. Това може да стане с регулиране на шиша, може и да не стане - зависи дали китарата има дефект. В някои случаи, леки дефекти могат да се компенсират, чрез шиша, чрез пилене на магаренца и т.н. Когато обаче дефектът е силно изразен, няма лесен начин за справяне с проблема. Затова, най-добре е, да я погледне добър лютиер, вместо тук да гадаем. Цената на поправката е в зависимост от сложността на проблема. Дали си заслужава - ако искаш да свириш на китарата, а не да се грееш с нея - да.

Ако проблемът се получава само когато се свири с дисторшън, вероятно идва от процесора, след което се "подсилва" от предусилвателя на ампчето. По даденото описание, не мога да преценя, дали става въпрос за проблем/дефект/повреда, или просто за звук, характерен за по-компромисната техника. Може би е добре, да пратиш записче. Ако звукът на усилено е същият, както на слабо, само че нещо много ти трещи и не ти харесва, твърде вероятно е, техниката просто да си звучи така. Може разбира се и да е повреда, проблем с говорител или нещо друго такова. Имай предвид обаче, че неприятното дразнещо и немузикално трещене, което на усилено с група хем дразни, хем китарата ти потъва в звука и от нея остава само трещенето - това именно са нещата, които различават хубавата от копромисната техника. Иначе, в спалнята на тихичко, повечето техника звучи приемливо. Като за начало, пробвай, ако имаш сенд-ретърн, да вкараш процесора в ретърна на усилвателя.

Не точно. Ако се ползват стандартни схеми на свързване, в смисъл, не твърде нетипични, решенията са две: 1. Слагане на допълнителен предусилвател на пасивните адаптери, за да имат относително нисък изходен импеданс, както акивния. Усложнява се доста цялата работа с това решение, а и вече пасивните адаптери не са толкова пасивни, така да се каже. 2. Слагане последователно на активния адаптер на голямо съпротивление и ползване на потенциометри с големи стойности, както при чисто пасивните адаптери. Така пък се губи ползата от ползване на активен адаптер. За хора, които искат по-нестандартно решение е възможно, да купят пасивни адаптери, за тях да се направят предусилватели, също да се сглобят двусекционни потенциометри, и да има възможност, чрез превключвател, да се сменя между активен и пасивен режим, според нуждите и според състоянието на батерията. Това, разбира се, е така да се каже "къстъм" решение. Както Parni_Valiak е споменавал в много от темите, може да се направи и вариант, в който при неналичие на изправна батерия, активната електроника може да се захранва и по кабела на китарата (трябва да се направи специализирано устройство от другия край на кабела - откъм усилвателя, така да се каже, фантомно захранване). Проблемът със смесването на пасивна и активна електроника е, че активните адаптери имат ниско изходно съпротвление, освен това най-често се ползват в комбинация с потенциометри с ниско съпротивление (25 килоома), докато пасивните адаптери имат високо изходно съпротивление по променлив ток (стотици килооми) и освен това се ползват с потенциометри с високо съпротивление (250К за единични адаптери, 500К за двойни). Дори ако пренепрегнем потенциометрите, ако просто свържем активен и пасивен адаптер паралелно, ще се чува звука почти само от активния адаптер. Надявам се, че отговорът е достатъчно изчерпателен.

От първоначалните ти линкове, на мен на пръв поглед най-много ми допада Cort-a, защото е с тремоло Wilkinson и до колкото виждам единичните адаптери са алнико. Не знам само, дали магнитът на средния адаптер е обърнат, както трябва, за да се получава хъмбъкер, като свирят той и нек адаптера заедно. Скуаер-а ползва абсолютно същите адаптери. Важно е, да се отбележи, че корта е с кленов фингърборд, а другите две - с палисандров(rosewood). Това предполага малко по ярък и звънлив тон в корта, а в другите две - с по-изразени средни честотои. Въпрос на вкус е, естествено. Шектър-а е нелоша метълджийска китарка. Разбира се, по-скъпа и според мен чувствително по-добра е Omen Extreme 6. Impaler-а изглежда добре, но не мисля, че ще ти е най-удобната китара на света, за свирене седнал. Както съм ти казвал обаче, всичко опира до бройка и е важно, китарата, която ще се купува, да се пробва, по възможност от по-опитен китарист. Относно дебатът сингъл/хъмбъкер - изглежда Върбанов е доста голям фен на хъмбъкерите. Истината е, че когато се жули жица, много хора свирят предимно на бридж адаптера, а нека ползват в по-специални случаи. Разбира се, хъмбъкерът звучи различно от единичния адаптер, дори от два единични, свързани паралелно като хъмбъкер. Въпреки това, ако в HSS китара, двата сънгъла могат да работят в режим хъмбъкер(ако магнитите им са ориентирани срещуположно), звука им не е толкова далече, пък брумът е дори по-малко от средностатистически хъмбъкер. Тук вече, нещата опират до естетически предпочитания. Хъмбъкер на нек позиция ще звучи по-силно и с характерен хъмбъкерски, малко по-груб и в известен смисъл беден, но фокусиран звук, докато единичните адаптери, ще звучат по-меко и звънливо, особено подходящо за чиста китара и свирене с малко овердрайв. За мен лично, HSS китара предлага повече и по-разнообразни възможности за постигане на различен звук, особено при по-леките стилове музика, но пък отстъпват по някои неща на HH китарите. Да не говорим, че има модели китари, които просто не се произвеждат в HSS вариант. HSS китарите най-често са стратокастер-подобни, което си носи своите особености. Сетих се още нещо - въпреки, че има HH китари, които имат възможност за режим "единичен адаптер", половинката хъмбъкер не звучи точно като единичен адаптер. Затова е добре да помислиш, какво точно искаш, защото и двете решения имат своите компромиси. ...и всъщност, най-добре е, да пробваш.

^^Изглежда симпатично, имаш ли й снимка в завършен вариант?

Точно така е. Това е и причината, най-ползваният, в много случаи достатъчно добър,евтин и достъпен метод за прилично бързо правене на печатни платки в домашни условия е методът с лазерния принтер, с който при малко повече старание, стават и двустранни платки. Ако човек иска по-добри платки от това, най-разумният вариант е платкаджийница.

Взима се много фина (дребна) пиличка и внимателно се отстраняват всякакви остри ръбове там, където струната стъпва върху седлото и евентуално се заглаждат ръбовете на дупките в ламарината на бриджа, през която излизат струните. След това, може и да се полира, ако изглежда необходимо. Аз, за да не ми се разплитат струните и да се отпускат дълго, обичам да калайдиствам струната долу, при главата й, където е дебело оплетена.

Статията е интересна. Още преди години бях чел, за влиянието на 100-херцовите колебания от мережата върху звука и за това, как някои китаристи различават между 50 и 60 Hz, но сега е обяснено по-подробно.

^Така де, но си има своите недостатъци. Може и с принтер, може и с асвалтлак, за да е по-олд скуул .

Добре, ако приемем, че OT наистина има Ra-a = 4200 ома, то как се постигат 50 вата изходна мощност синус (предполагам) с две лампи 5881, без да се превишават максималнодопустимите токове? Спецификацията на трансформатора не е точна, мощността не е толкова, или нещо друго? Както уточнихме, при 8-омов говорител и почти 50W синус, имаме 3.5А/28V пик, което е 98 вата моментна мощност, точно в пиковия момент. Ако напълно игнорираме информацията за трансформатора, същите тези 98 вата моментна мощност, при 470 волта захранване, са 208mA ток, ако приемем, че анодът на лампата е на 0 волта(което е малковероятно), а трансформаторът е идеален (без загуби). Та, кажете, темата е интересна.

^^ ще ги разгледам, въпреки, че търся малко или много, ново решение - не ми се иска да правя копия, не заради това изследвам проблематиката.

^^Така излизат на симулации, не знам, дали на практика има ограничаващи фактори, които в симулацията да липсват. 50W в говорителя, ако вземем за пример 8-омов говорител, са 28V пик, или 3.5А пиков ток през говорителя. При клас АБ и трансформатор с Raa=4.2К, това би трябвало да означава товар 1050 ома за всяка от лампите. Към това прибавяме 50-омовото правотоково съпротивление на половинката първична намотка. стават 1200, които лампата вижда. Отношението на навивките на половин първична към 8-омовата бобина би било около sqrt(1050/8) = 11.46 Това ще рече около 3.5/11.46 = 0.305A аноден ток в този пиков момент. За 50 вата мощност (98 вата пикова мощност, което се има предвид от началото на изчислението), това ще рече 98/0.305 = 321 волта, при идеален трансформатор. Към това добавяме и 0.305 х 50 = 15.25V или общо около 337 волта върху половинката първична в момент на пиков ток, което оставя 470-337 = 133 волта върху лампата. При 100 волта върху лампата (Uak), това ще рече 46 вата моментно разсейване от лампата, но пикът не разсейване не е точно в този момент от полувълната. Според симулацията, това прави около 29 вата разсейване, усреднено във времето, което значи, че усреднената мощност във "включения" полупериод на лампата клони към 60 вата. Максималнодопустими за 5881 са около 24 вата. В документацията на лампата се дава, за режим клас AB1, максимален аноден ток 140mA, а за клас AB2 - 205mA. Не знам, дали тия токове са пикови, RMS... но наистина 305-те милиампера и на мен ми изглеждат твърде много, при това не вземем предвид тока, който дърпа втора решетка. RMS стойностите на анодния ток са около 108mA при продължителна работа със сигнали с такава амплитуда. Това излиза на симулация, с дадените данни на трансформатора и моделите на лампи, които имам. От друга страна, как ще се изкарат 50W иначе с трансформатор с Ra-a = 4.2К, от захранване 470 волта, както е дадено на 6G6-B схемата?

Предполагам имаш предвид, пиковите анодни токове. или тези на втора решетка?

^ Когато се пишат форумни писания и се чете от различни източници, често пъти терминологията е голям мишмаш. Примерно индуктивния филтър на захранването, навсякъде му викат "choke" по англоезичните сайтове. Аз се стремя да ползвам език, който е по-разговорен и разбираем за форумните посетители, за да става приказка. Ако се ползва строго академичен език, много е вероятно още по-малко хора, да участват в темата и да я четат, а това е нежелателно. Ако не исках, да се обсъжда темата, нямаше да има смисъл, да я отварям. Все пак, тя е за китарни усилватели, където има немалка доза творчество и любителство, стига да се спазват основни принципи за безопасност.

Понеже не мисля, да го тегля, някой гледал ли го е, за да каже какви пък толкова невероятни садо-мазохистичени сцени, които в порнографията няма, присъстват в този филм, че си струва да се вдига толкова врява около него. На мен ми се струва, че ще е полу-порнофилм с придружаваща историйка, от която някой прави много кинтаж.