Jump to content
Българският форум за музиканти

Evtim Djerekarov

VIP listed
 Профил  Виж неговата активност

  • Мнения

    8682

  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Топ дни

    177

Всичко публикувано от Evtim Djerekarov

  1. Evtim Djerekarov
    В много сайтове се твърди, че част от саунда на китарното ламповото крайно стъпало се дължи на това, че по-ниският дампинг фактор, позволява на говорителя да "диша" (не потиска толкова свободното трептене на мембраната на резонансната му честота). При хай-фи, твърде нисък ДФ обикновено е нежелан, въпреки, че много хора твърдят, че твърде висок ДФ също не е много желателен. Нямам оригинален 6G6B, който да измервам, но със симулациите (до колкото ми е изходният трансформатор близък до истината), реших да сложа един симулиран говорител (от aikenamps.com) на изхода на стъпалото и да видя различафа в АЧХ на изхода на усилвателя, в сравнение с чисто резистирен 8-омов товар. Ето резултатите: На горната картинка, синьото е АЧХ и ФЧХ на напрежението в изхода, когато товарът е реактивен, а зеленото - когато товарът е резистор. Отдолу е дадена схемата на "реактивният товар", а до нея - как импедансната харакетристика на този товар. Ако трансформаторът не е твърде погрешно симулиран, наистина се разкрива разлика, която по всяка вероятност ще се потвърди и при акустично измерване - реактивният товар, имитиращ говорител, би звучал по-силно около резонансната честота на говорителя, при подобен род крайни стъпала с подобно количество ООВ. Ето, за сравнение, пълната мощност в двата случая (не мога да предвидя точно каква част от нея ще се преобразува в звук/активна мощност, защото това зависи от говорителя):
  2. Evtim Djerekarov
    Това е единият от вариантите. Другият е, да се ползва наистина "пасивно" превключване. За да може да се каже нещо много повече от това обаче, трябва повече информация за адаптерите и предусилвателя/електрониката. Aко се стигне до този вариант, ще трябва поне DPDT ключе, а ако трябва адаптерите да се изолират от входовете на "елекрониката" - дори 4PDT. Стига сегашните стойности на потенциометрите да са приемливи (и потенциометрите да не са твърде специални), потенциометър с различни стойности не е много трудно, да се сглоби.
  3. Evtim Djerekarov
    ^Редовно го чета, особено тези статии. Загатката с 470К/500p се реши. Понеже точката, към която е свързан 1M резисторът от решетката на "входния" триод на сплитера всъщност не e земя, -3dB честотата в тази точка(решетката) при presence на 0 е 82Hz. (и пада до около 71Hz при presence на макс). В говорителя (трансформаторът е моделиран с Cpri = 200pF - нямам данни за оригинала) това се отразява като честота на -3dB от 86Hz при Presence на 0 и 338Hz при Presence на макс (спрямо 1kHz - АЧХ става доста "крива" при увеличен презънс, с пик около 2.8kHz).
  4. Evtim Djerekarov
    ^ Всъщност, никога не ми се е налагало, да търся двойни потенциометри. Може да се наложи, да се разглабят двойни и от тях да се сглабя "композитен" , ако се стигне до този вариант.
  5. Evtim Djerekarov
    Свържи се най-добре с фирмата, на първо време.
  6. Evtim Djerekarov
    ^Има интересна информация, относно нелинейността на изходния трансформатор на усилвателя.
  7. Evtim Djerekarov
    ^ Търсен е отговор, който да е лесен за разбиране. Преди да се запознаем с конкретното решение, повечето отговори с предполагаеми. Варианти има доста, някои биха изисквали модификации по инструмента(което вероятно ще бъде нежелателно), други - по-особени компоненти. В моите предложения, изхождам от вероятните следни обстоятелства: -Активната електроника има ниско изходно съпротивление, дори когато не е захранена, което налага отделянето й от "изхода" в пасивен режим. -Вероятно се ползват потенциометри с ниско съпротивление, които не са подходящи за "пасивен" режим. -Активната електроника вероятно има високо входно съпротивление, което премахва нуждата, адаптерите да се разделят от входовете й в "пасивен" режим. -Някакво по-оригинално решение, би ползвало двойни потенциометри, като "активната" им част е с ниско съпротивление, а имат втора секция, която е с високо такова, като за пасивни адпатери. Като обосновано предположение, може да се каже, че ако се направи вариант с двусекционни потенциометри и ключе, което да изключва активната електроника от изхода, да прекъсва захранването й, а към изхода да включва "сумата" от "пасивната" част на потенциометрите, може да се получи работещо решение. Но без конкретно изследване на проблема - толкова. Имаш ли идея, какви са потенциометрите. Сега Balance и Volume копчетата, същата функция ли изпълняват?
  8. Evtim Djerekarov
    Знаеш ли колко килоома са потенциометрите, които вървят с предусилвателя? Ако са с малко съпротивление, вероятно наистина няма да можеш да ги ползваш в пасивен режим. За да отговоря на въпросът ти, трябва да се позапозная със схемата на свързване. Най-краткият отговор е, ключе, което прекъсва захранването на предусилвателя и същевременно дава адаптерите директно на изхода(изключвайки всичко друго от там). Така обаче, няма да можеш да си избираш адаптер, а и няма да имаш контрол върху Volume-a. С по-сложен ключ, може да се позволи избор на адаптер. За волюма-обаче - не знам.
  9. Evtim Djerekarov
    ^ След внимателно вглеждане в схемата, честотите би трябвало да са тези: 254Hz(-3dB), когато се свири на BASS канала. 330Hz(-3dB), когато се свири на NORMAL канала. За изходни съпротивления на последните преамп стъпала съм взел съответно 38.4К(BASS) и 48.6К(Normal). Схемата, която гледам е тази: Опростената схема, по която гледам АЧХ е тази:
  10. Evtim Djerekarov
    Направих малко проучване, свързано с трансформаторът 125A13A / 022871 на Фендер, който Bassman 6G6B ползва. Данните са събрани от различни места в нета, но най-вече, от неговия аналог Hammond 1760L, който има и изводи за 4, 8 и 16 ома, в контраст с оригинала, който си е само 4 - омов. Реших да споделя информацията с вас, защото така или иначе, трудно се намира. Ще се радвам на информация, ако имате, и за други трансформатори. - Мощност: 50W - Честотна лента: 70Hz - 15kHz +-1dB - Приведено съпротивление на цялата първична намотка Ra-a: 4200Ohm - Индуктивност на цялата първична намотка: Lp: 106.1H - Забележете, колко по-голяма индуктивност, от трафовете на повечето по-съвременни усилватели! - Отношение на навивките (цялата първична към 4-омовия извод): N: 31.16 - Правотоково съпротивление на двете първични половинки: 46.48 Ohm / 51.04 Ohm - Правотоково съпротивление на вторичните намотки: - Ground - 4Ohm: 0.252 Ohm - Ground - 8Ohm: 0.480 Ohm - Ground - 16Ohm: 0.714 Ohm - Размери на сърцевината: Височина-8.8см(3.5"), Широчина-10.287см (4.050"), Дълбочина - не казват, обаче на око е около 3.5 - 4см, може би 3.6 см. От тези данни, като се има предвид и физическия размер на сърцевината и правотоковото съпротивление на бобините, мисля, че до голяма степен, може да се отгатне конструкцията на трансформятора. Ако има желаещи, може като имам време, да предложа вариант. ----------------------------------------------------------------------------------------------- Страничен въпрос отностно Bassman 6G6B - на входа на крайното стъпало, има резистор 470K и последователно развързващ кондензатор 500pF - защо, според вас е направено това. Това е highpass филтър на около 670Hz (а ако вземем и това, че втория канал допълнително смъква импеданса в точката преди кондензатора - още по-високо). Дали нарочно е гонено, да няма много баси, или по този начин се постига естетически ефект, или пък се потискат някакви нежелани явления в краното стъпало или говорителите (като например резонанса на говорителите и т.н.).
  11. Evtim Djerekarov
    Класът е AB - може да се приеме, че е B, мисля - но в моментите на пиков ток, със сигурност е B. Не знам, дали има практически смисъл, да се спазва правилото за 70% разсейване в режим на покой от ламповите ампове. Предполагам, че ще се окаже, че е добре да си работи при относително малки (под 100мА/транзистор) токове на покой. Първичната (цялата) при KMG е 612 навивки, aко вземем консервативна средна дължина на една навивка 18см, имаме 110 метра жица с диаметър 0.6мм - това са 6.53 ома, което не е чак толкова много (стават 189,43 ома) - по-близо е до 200, но пак си е 5-6% надолу, а проблемът с токовете остава.
  12. Evtim Djerekarov
    Не се сещам за конкретно четиво (в момента), но си мисля, че специално за описването на случая с индуцираните в китарата (по електромагнитен пък) шумове (от мрежата или друг източник), теорията не е много проста и касае обекти в пространството. Не знам, дали е възможно, прилично точното описване на тези феномени, без дълбоко задълбаване в основите на електромагнетизма.
  13. Evtim Djerekarov
    ^ Имам технически въпрос, по схемата, която KMG е дал. Трансформаторът, който е даден е с 4x153 (2х306) първични намотки и вторична с изводи за 4, 8 и 16 ома, съответно на 91, 37(+91), 54(+37+91) навивки (общо 182 навивки за 16-омовият извод). Ако приемем, че товарът е 8-омов резистор, свързан към 8-омовия вторичен извод, то отношението в импедансите между цялата първична и 8-омовата вторична намотки е (612/(91+37))^2 или 1 към 22.86. Като умножим това, по 8-омовия товар, се получава приведено съпротивление на цялата първична намотка Raa = 182.9 ома (а не 200, както е описано). 40-вата синус върху 8 омов товар е около 17,9V RMS, или 25,3V амплитуда, а токът е 2,24A RMS или 3,16А пик. При трансформатор с приведено съпротивление Raa = 182,9 ома, то за всеки от транзисторите, товарът изглежда като 45,72 ома (половината намотки са равни на 1/4 от индуктивността, същото е и отношението на импедансите). Отношението на броя навивки между половинката първична и 8-омовата намотка е 306 / 128 или 1 към 2.39 . Това ще рече, че за амплитудна стойност на напрежението в изхода от 25.3V, трябва амплитуда 60.5V (42.77V RMS) на дрейновете на транзисторите откъм първичната страна, което (при нулеви загуби в трансформатора), за постигане на 40W изходна мощност, ще рече 0.935A RMS общ дрейнов ток, или 1.32A пик (0.66A на транзистор). При правоъгълен входен сигнал, токът може да "изпълзи" и до 1.7А пик. Както и да гледа човек, дори при идеално еднакви транзистори и идеално поддържано захранване, това е с 32% / 70% повече, от максимално допустимите 500mA на транзистор, дадени в документацията на 2SK216. Ако регулацията на захранването не е добра, а транзисторите не са съвсем еднакви, това ще рече, че реално, за да сме на границата, трябва да ползваме по 3 транзистора на рамо. Ако пък искаме да сме сигурни - по 4 (или други транзистори, за по-голям ток). Друг вариант е, да ползваме по-ниско захранващо напрежение(примерно 50V), но тогава трябва да се задоволим с около 22W неизкривена мощност и около 45W при силноизкривен правоъгълник. Та искам да питам, аз ли нещо греша в сметките, или KMG се е поизхвърлил в заглавието( или се имат предвид "онези" - китарджийските 40W, но пък тогава, защо захранването не е, да кажем 52V)?
  14. Evtim Djerekarov
    ^^ аз не съм поръчвал, но ако има печатен оригинал в нета, винаги могат да се направят. Ако този вариант те устройва, можеш да си харесаш няколко, и да ти ги ецна и разпробия. Пък, ако разполагаш с лазерен принтер, и ти можеш да се научиш да го правиш. ^Благодаря за хубавите думи! Проблем на тези стрипборд лейаути (на тези ефекти) е, че жиците са наблизо. Един от вариантите е, да ползваш екранирани кабели, или пък лентови кабели, като по неизползвани жици пуснеш земя, за да намалиш прослушването. Но входната и изходните (изход, тонстак) жици трябва да са много далече едни от други.
  15. Evtim Djerekarov
    Изрових трансформатора, който навивах преди време, в пълният му блясък: Ето това са му основните данни: Сега, ме е яд, че тогава му навивах всяка от вторичните навивики по три пъти, вместо да направя както при маршалските трафове - да навия 4-омовата намотка под едната първична, 8- и 16-омовата - върху нея или между първичните, след това втората първична - а накрая - още една 16-омова, която е вързана в паралел. Ама както се казва - акъл-море, глава - шамандура. Навивах като луд, а макарата едвам стигна. Не знам каква е стоманата - проницаемостта е предполагаема. AL е мерен, следователно индуктивностите трябва да са около посочените. Схемата на MOSFET крайно стъпало, мисля да заимствам, надявам се с известни подобрения, от KMG: Не знам, дали схемата е много удачна. Първо - защото режимът на покой на полевите транзистори е установен доста грубовато чрез групата R10, D2, C7, R11, R12 - въпреки наличието на сорсови резистори, мисля, че такова решение, би изосквало доста сериозен подбор на транзисторите (А моите са купувани от ebay, още не са тествани и имам известни съмнения, да не говорим за някаква очаквана голяма близост по параметри). Разбира се, могат да се ползват и други подходящи транзистори. Та се чудя, преди всичко, дали да не направя регулируемо преднапрежение за всеки транзистор и да им настроя токът на покой поотделно. Бих могъл да се опитам да попреправя и Phase Splitter-а, до толкова до колкото да имитирам по-добре триодни стъпала. Някои има ли опит с тази схема? Какво мислите за нея? Да питам и друго - мисля, за експеримент, да пробвам, да направя импулсно захранване (и да се заема с нелеката задача по екранирането му) за крайното стъпало. Някой може ли да препоръча подходящ феритен пръстен за мощност 60-70 вата, по възможност - с добро изолационно покритие?
  16. Evtim Djerekarov
    Поздравления! Темата и статиите са много информативни. Искам обаче, като малко "странична сюжетна линия" да спомена нещо известно, което повечето хора знаят, но е добре, да се напомня от време на време, за всеки случай, понеже във форума има немалко младежи и хора, които свирят отскоро (или са вманиачени от скоро). А именно - със сигурност, най-надеждният начин, да звучим подобно на някой е за ползваме същата апаратура. За съжаление обаче, това е второто звено, след най-важното - китаристът. Без значение в каква техника се включите и с каква китара свирите - винаги ще звучите като себе си. Затова, по-разумно е, да кажем в 80% от времето да работите върху това как вие звучите, а в останалите 20% - да мислите за техника и да се занимавате с нейното набавяне. Когато процентите се обърнат наопаки, не се постига желаният ефект (освен, ако целта ви не е да колекционирате или не се занимавате повече с търговия).
  17. Evtim Djerekarov
    ^ Супер - тази схема изглежда съвсем логична. Ще изчакам и Дими(ако иска) да се включи, де - сигурен съм, че има какво да каже. Благодаря ти много!
  18. Evtim Djerekarov
    Искам да питам Дими(metalhammer) като човек, който отдавна прави СЛО, коя от схемите е най-вярна (може би има и вариации): Тази намерих в един сайт на амп-билдър: https://drive.google.com/file/d/0B2YwIKd_U9LxZVI2dU4yVUN6YzQ/edit?pli=1 https://drive.google.com/file/d/0B2YwIKd_U9LxTC1hRzVMSDIxQlU/edit?pli=1 https://drive.google.com/file/d/0B2YwIKd_U9LxOUVIYTl0a01qZTA/edit?pli=1 Тези - в друг - в първата от тях има очевидна грешка във филтъра след първото стъпало: http://milas.spb.ru/~kmg/files/schematics/Soldano/SLO100/soldanoslo100.pdf В едни от схемите, има оптрон на изхода на чистия и овердрайв канала. В най-първата схема, която дадох, оптрон на клийн канала няма и той звучи заедно с овердрайва. Кое е вярното?
  19. Evtim Djerekarov
    ^Благодаря много, сигурно няма да е лесно, но се надявам, да е плодотворно. Разбира се, че не говоря за изкривявания, които възникват естествено, поради амплитудата на входния сигнал. Говоря за изкривявания, нарочно моделирани чрез ООВ. За компресиращ, слабо изразен ефект по-скоро. Или пък за нарочно моделиране на начинът, по който лампово стъпало изкривява, без реално транзисторното да криви. За украсяването - не мисля, че украсяването на сигнала с ефекти е нещото, което прави китарния звук - даже напротив. В повечето случаи, едва доловим реверб или пък някакъв дилей са достатъчни. Разбира се, има случаи, в които ефектите са съвсем на място, но това е за постигане на някакъв естетически ефект, а не за ежедневно свирене. Разбира се, че ще ползвам приличен говорител, тъй като това е огромна част от звука. Както писах, не съм твърде запознат с изкривяванията на крайно лампово стъпало, но подозирам, че неочевидната част от тях се получава от взаимодействия усилвател-трансформатор-говорител. Там звената са повече, което усложнява наблюдението на проблема и изваждането на правилните изводи.
  20. Evtim Djerekarov
    Да се похваля малко - със абсолютно същата машина, без да променям нищо - само поради вече изградения известен нюх отностно ръчната работа с клапана за пара и периодичното нарочно натискане на бутона за парата (за умишлено повдигане на температурата), се научих да правя няколко идеи по-добро кафе. Свикнах с това, каква струя трябва да виждам да излиза от тръбата за парата, за да изкарвам пълна чашка (около 50ml) за 25-26 секунди. Също се научих да се ориентирам за температурата на водата, когато е малко под 100 градуса, по свистенето й, предсказващо кипване. В резултат на това, кафето вече не е гъста или рядка горчилка, а вече има характерни аромати, леко киселичък или сладък нюанс - изобщо - определено ми харесва повече. Единствения голям недостатък от този начин на работа е, че изгърмявам бая пречистена вода от резервоара - може би 3 пъти повече, отколкото изтича в чашата - но с половин резервоар, смогвам за 3 кафета - доволно! Преди две седмици пийнахме вкусна лаваца в една "Неделя" с чичо Митко - е, вече съм "in the ballpark" с вкуса, струва ми се . Сигурен съм, че може да се ъпгрейдвам много с по-яка техника, обаче като сравня кафето, което правя с пинизите и това, което излиза, когато машината се ползва по обикновенния начин - ами почти нищо общо няма. Просто ми е кеф, успявам да правя такова приятно кафенце, с машина за 100 кинта. Разбира се, известно влияние има и това, че вече не си правя NovaBrasilia и други подобни кафета. Подбирам си ги на вкус, като избягвам твърде горчивите и препечените. Имам си нов микс-фаворит, който можете да пробвате, ако обичате да си експериментирате: 60% Tchibo Provat Kaffe Guatemata Grande (средно изпечена арабика) в смес със 40% Eduscho Wiener Extra. Особено, като пуснете първите 2 секунди от струята, да се изтекат във ваничката, се получава много приятно умерено горчиво-киселичко кафе, с леко сладникави карамелени нотки (хехе, какъв език само...).
  21. Evtim Djerekarov
    ^ Предимно китарни. От различни китари, свирени от различни хора (всеки си има различен стил на свирене, примерно аз, като човек, който свири повечко хевиметъл, звуча добре, свирейки едни неща с едни апаратури, друг, може добре да свири блус/рокабили, акустики в стил бийтълс/60-те и т.н.). Различните хора пипат китарата много различно и когато се правят симулации е добре, да се тестват с най-различни примерни семпли, за да се види, кое къде излиза добре. За всеки свирещ отдавна, не е тайна, че характерният звук идва най-вече от характерно пипане, чак след това - от китарата и апаратурата. А в каквато и апаратура да се включи човек, винаги звучи като себе си. ^^Ampbooks е много хубав сайт, чийто статии прочитам от време на време. Калкулаторите също са много полезни!
  22. Evtim Djerekarov
    NTC е съпротивление с отрицателен температурен коефициент. Често се слага на входа на захранването - първите секунда-две е по-студен и ограничава входния ток, след което се нагрява и съпротивлението му спада. Предпазва от големи зарядни токове на включване.
  23. Evtim Djerekarov
    ^^, ^^^ До колкото виждам, схемата на захранването е доста подобна на тази: http://www.turretboards.com/layouts_schematics/fender/schematics/fender_bassman_aa864.gif Не е ли добре, да се добавят балансиращи/разреждащи резистори и на филтровите кондензатори за предусилвателя? Ако разсейваната мощност (в случая на пръв поглед около 50-60mW макс) позволява, не е ли добре да се ползва multiturn тример? Да питам - по тертип на импулсните захранвания, с които често се занимавам, не е ли добре, да има подходящи NTC-та тук-таме (на входа от мрежата, последователно на стендбай ключа..), които да ограничават зарядните токове на кондензаторите при включване? Добре е, да има бушон, не само на линията с високото изправено напрежение, ами и на 220V AC входа.
  24. Evtim Djerekarov
    ^Звучи страхотно! Наистина е трудно, да се прецени. Дори само високият клас на китарите, които ползваш, прави балкан разлика.
  25. Evtim Djerekarov
    @synchu Снощи пробвах да симулирам поне приблизително AB763(Тремоло канала) и 6G6-B(бас канала) чрез SPICE(полупроводникова JFET/opamp симулация). Това, което забелязах е, че бас канала на 6Г6Б, макар, че може да звучи чисто, изкривява по по-различен начин, което го прави подходящ и за крънч свирене с чуваеми изкривявания, докато AB763 (както и втория канал на 6Г6Б) звучат по-чисто. Така ли е на практика при истинските усилватели? Ето как звучат тези симулации. Имат малко за доизкусуряване, а и отделно софтуерните симулации обикновено звучат малко по-грозно от истинския хардуер, но може да се добие добра представа, как би звучала схемата налепена. Знам, че е трудно да се прецени, когато няма крайно стъпало и говорител (семпъла е с ГитарРиг кабинет), но ето, за обща представа. Надявам се, че предусилвателите звучат близко. Най-несигурен съм в симулацията на 6Г6Б - наистина ли може да свири с толкова драйв, като е на макс, с китара със силнички адаптери. Първо са два семпъла с AB763 тремоло канала на среден и максимален волюм, след това - два семпъла на 6Г6Б бас канала: -------------------------------------- Много ще съм благодарен, ако всеки, на когото му се занимава, изпрати някой друг директен семпъл, за прекарване през симулациите. Сега съм на място, където нямам сносна звукова карта и не мога да запиша добри семпли. Ако някой иска да изпрати нещо, нека пише на evkata фъф абевето.
×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.