Evtim Djerekarov

Мери ли консумацията на уа педала? С нормално 9-волтово захранване уа-то работи ли си? Буксата е на отделна платчица, вероятно, за да не може да се разпои лесно от нея, в резултат на опъване на кабела (както често става иначе). Да не се окаже, че "фантомното" захранване от рига има малък изходен ток и "кляка" от консумацията на уа педала. Възможно е също, да имаш разни къси в кабела. Ако уа-педала има неприлична консумация също е възможно, да имаш пад на напрежение върху резистора, който си добавил (ако се добавя последователно на "Захранването"). Може да ги питаш, какъв е максималния допустим ток.

Не съм много в час с терминологията. Кое наричаш флай риг (онзи мултиефект ефект ли?) и какво точно става. Ако можеш , отдели още малко време да обясниш и ще помисля. ПС: от флай рига имаш стерео жак, който може да захранва (между единия си пин и земя има напрежение) още ефекти, така ли?

Не съм пипал този модел, но за металургия би трябвало да е ОК, ако метъл ще свириш. както винаги, няма как да не ти обърна внимание, че между бройка и бройка от един и същи модел има разлики (както в звука, така и по евентуални несъвършенства или дефекти). От тази гледна точка, ако има възможност да се пробва в магазин, добре е, да ти я избере опитан китарист.

В един прекрасен момент, ще се стигне до скица на предполагаемо решение. Има ли още очаквани източници на информация, или засега е изложено всичко налично?

^^ Защото авторът попита за китара, за да не се отваря нова тема (примерно). Но както и да е де, мисля, че му казахме достатъчно така или иначе.

^^ Може би да.. можеш ли да я изровиш? От това, което пишеш виждам, че си голям фен на активните адаптери, въпреки, че за мен лично, те на са нищо толкова специално, пък се налага и да им сменяш батериите.

^ При китарите, както е добре известно, е много индивидуално. Едни бройки звучат добре, други-не. Трети звучат добре, но имат дефекти, четвърти са изработени идеално, но не звучат добре. Има разлика между модел и модел, но не по-малко - от бройка до бройка. От свирещият зависи, да си избере хубава китара. Ако си от София и ме хванеш в добро уикенд настроение, може да се опитам да ти помогна с избора, като стигнеш до там. За да можеш да избереш, трябва да имаш представа горе-долу какъв звук търсиш (като прочетеш поне темите на Върбанов за обща информация), да послушаш клипчета и сравнения, да знаеш малко история на китарите. Това не е много трудно. Има интернет, за седмица-две ще научиш и чуеш доста неща, ако си го поставиш за цел. Аз препоръчвам запознаване с историята на електрическата китара, първите модели и марки и техните разклонения. Изпълнители, производители и т.н. Така, когато купуваш китара, ще можеш да направиш по-информиран избор, а и ще знаеш горе-долу какво търсиш. Примерно, аз за мен си съм установил, че въпреки,че искам да имам и Les Paul, и Strat, и Telecaster, и Superstrat на Ibanez, и PRS и MockingBird и разбира се Flying V и SG, притежанието на всички тези китари едно, че е огромен разход, второ, че като имаш много китари е бреме дори да се грижиш за тях ( сетъп, редовна смяна на струни, мазила за фретборда...). Затова, ЗА МЕН лично, най-универсалната китара е "Стратокастер форма, но с 22 прагчета, хъмбъкер(двоен адаптер) на бриджа, но алнико сингли(единични адаптери с алнико магнити) на средна и нек позиция, също двупосочно (на 2 шиша) обикновено незаключващо тремоло). Ако може адаптерите да се подберат и свържат така, че на втора и четвърта позиция на 5-позиционният превключвател за избор на адаптер, да се получава "ОНЗИ", фендерски красив леко дефазиран "кух, hollow" звук - най-добре. (можеш да чуеш за кой звук говоря на този клип, почва, на около 37 секунда: Звука е характерен за повечето фендери с 3 единични адаптера, на 2-ра и 4-позиция, когато свирят преден+среден или заден+среден адаптер - разбира се, може да се постигне и с други адаптери. Конкретно на клипа, това не са стандартни фендерски адаптери, но явно са така свързани, че да се получава характерното красивозвучащо дефазиране).Също държа, брижд адаптера ми, да има остър металджийски тон, докато алнико адаптерите да имат "меден загорски" гласец - в контраст на това, как някои хора обичат доста близък звук между адаптерите на китарата си, даже си купуват сетове с тая цел. Аз обичам, да имам контраст в звука, на бридж адаптер звука да е "наострен", а на другите позиции да е мек и напевен . В моята практика, това аз разбирам за универсална китара( в смисъл, оптимален компромис), подходящ за "работен кон", който да се мъкне и да се свири с него. Освен това, личното ми наблюдение е, че обикновенното незаключващо двупосочно тремоло позволява най-много ръчкане с ръчката, с минимално разстройване (а когато все пак се получи растройване, едно по-рязко блъскане по ръчката "намества" нещата). Всеки си има фаворити. И ти ще си изградиш с времето. Разбира се, винаги можеш просто да вземеш черната китара, както се казва .

^ Звука е докаран много добре! За обсебването - не си единствен. Всички, които ме познават знаят, че това е една от любимите ми китарни партии. Много музикално звучи. Разбира се, ще се радвам да я обсъдим. Забелязвам, че я свириш малко по-Зак Уайлд стайл, така да се каже, докато аз съм повече "Ранди пурист". Мисля, че звучи още по-музикално, когато в главния риф (като изключим "оргелпункта" ла на 5-та струна) акордите са тризвучия (на -2, -3, -4 струна), съответно ла (квинтакорд), ми (секстакорд), ре (секстакорд) и пак ла (квартсекстакорд). Мисля, че като зазвучават всички тонове, звучи дори по-добре. Това е и добър тест, дали даден предусилвател е "хевиметълски" или "тежък" - ако тризвучията звучат нормално и красиво, значи е хевиметълски . На повечето брутални ампове, които някои хора толкова харесват, тия неща не излизат добре (много интермодулационни изкривявания и голямо трещене). Няма майтап - тествано, на много ампове. На рифа в края на всеки куплет, точно преди припева, пак се свирят същите акорди, но са много по-широки, и всичките са секстакорди (на струни 2,3,4 се свири "пауъркорд" от 1,5,1 степени на акорда, докато на 6-та струна се свири терцовият тон. Извинявай, ако се намесвам нежелано в темата, но тъй като и аз я свиря отдавна, предлагам различни варианти, които разбира се, биха могли и да се редуват, за по-голямо разнообразие. Ако искаш да чуеш как звучат тези части по моя начин, мога да драсна едно семпълче. Поздрави!

Така навързани, мислите, които пишеш могат, да създадат неверни заключения, затова се включвам: -И при ниският клас усилватели има такива, които звучат прилично и такива, които звучат непоносимо. Не е едно и също. Има дори нисък клас усилвателчета, които звучат по-добре от други по-големи техни събратя, които уж са "среден клас". Не е никак маловажно, техниката, да звучи поне приемливо добре. Това създава вдъхновение - нещо безкрайно важно в изкуството. -Правиш неволна аналогия между "нисък клас" и "пасивни адаптери", която е абсолютно несъществуваща. Не е вярно също, че активните адаптери ще прихващат много по-малко брум, особено в домашни условия, с къси кабели. Освен това, активните адаптери създават чуваемо количество бял шум, за разлика от пасивните, което пък се явява техен недостатък. В този смисъл, изборът на активни адаптери е по-скоро личен, творчески избор, отколкото има чак толкова неоспорими технически предимства. Сам знаеш, че има немалко китаристи, които не щат и да чуят за активни адаптери, въпреки, че могат да си ги купуват с камиони. -В зависимост от уменията и творческия усет, един китарист може да звучи много по-музикално и приятно, дори с доста евтина техника от друг със скъпа, който няма тия дадености. Не може да се правят генерализации, че една техника непременно ще звучи зле, само защото е евтина. Разбира се, няма да звучи като висок клас апаратура, но при добър избор, може да е по-въодушевяваща за музиканта, от немалко друга техника, в много случаи и по-скъпа.

Чух много добри отзиви за NUX-а. Ако иска, собственикът ще се включи да каже от първа ръка. Свирил съм на по-голям брат на маршалчето, което посочваш и макар да не беше лош усилвател, не останах очарован от нищо кой-знае какво.

Имам и други технически въпроси. Например, на много схеми, на които са отбелязане напреженията в различни точки, забелязвам странности. Например, на много фендерски схеми, напрежението за анодите е да кажем, 470 волта, докато напрежението, което е показано след бобината (choke) е да кажем 428 волта. Предвид токовете на покой на крайните лампи, правотоковото съпротивление на бобинката и консумацията на предусилвателя, всъщност не би трябвало това напрежение да е по-ниско от анодното, с повече от някой друг волт. Как мислите, аз изпускам нещо, или просто тези стойности са дадени едно към кесим? Друг въпрос към хората, които се занимават с лампи е, как колебанията на напрежението на решетка втора на крайните лампи, влияе на анодният им ток. Питам, защото напрежението на решетка втора е малко по-ниско от това на анодите, а също до известна степен е модулирано от сигнала , което предполагам, малко или много се отразява на звука на крайното стъпало. според симулациите, които правя, напрежението на решетка втора оказва влияние върху анодните токове(ако разглеждаме феномена малосигнално) не по-малко от анодното напрежение. Ако това е вярно, се оказва, че колебанието на напрежението на решетка втора, никак не е маловажно, особено като се има предвид падът на напрежение върху резисторите във веригата на решетка втора.

Хехе, това с пистолета трябва да го пробвам .

^ Защо се скрихме двама от дъжда....хахахаха!! Мерси за инфото. Вероятно ще се спра на първия вариант. Електрическите, какво не им е наред? Не мелят равномерно?

Попрочети малко, с какви адаптери свирят ктиаристи, които харесваш. Ако наистина нямаш представя какво търсиш, погледни примерно в MMG - там има адаптери на старо, някои на доста приемливи цени. Сигурен съм, че можете да спазарите "проби" най-малкото. Не съм ползвал никога и Bare Knuckle Pickups, но в Music Division ги предлагат. До колкото разбирам, те търсят почти уникално решение, в зависимост от китарата, която имаш и тонът, който търсиш. Ако този вариант ти е интригуващ - питай в MD или пиши на boreto тук, във форума.

Така е. Интересно в това устройство е, че нанасят проводимия слой, а не го отнемат. Защо така са решили - не знам..

Ето какво ми споделиха днес във фейсбук: Всеки, който самостоятелно е правил печатни платки, знае че е необходимо начертаване на пътечките, тяхното прехвърляне върху фолирания текстолит, разяждане, пробиване, нареждане на елементите и разпояване. В домашни условия не е лесно да се направят платки със съвременни електронни компоненти, при които пътечките са тънки и близко разположени. Компанията Voltera явно е добре запозната с това и предложи собствено автоматизирано устройства за създаване на печатни платки в домашни условия. Voltera V-One е проект, който набира средства чрез потребителско инвестиране и на който е необходима инвестиция от $70 хиляди. Към настоящия момент проектът събра чрез Kickstarter над 267 хиляди американски долара. Принципът е следният: използва се струен печат на пътечките чрез специална сплав, съдържаща сребро. Voltera директно печати пътечките върху текстолита, подобно на плотер. Според фотографиите, възможно е и създаването на метализирани отверстия и падини. Представеният прототип може да създава двустранни печатни платки. Устройството разполага с три глави - за пътечките, за нанасяне на изолационен материал и за дозиране на тинола. След нареждане на електронните компоненти, запояването може да стане с помощта на поялник или вана. Много интересен уред, който явно ще успее, но е доста скъп - 1200 американски долара. Източник: https://www.kaldata.com/%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%B4%D1%83%D0%B5%D1%80/Voltera-%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%BF-97998.html

От известно време ни зареждат с разни кафета на зърна. Можете ли да препоръчате някаква бюджетна кафемелачка (ако въобще има такава в този клас), която мели прилично. Гледам, че на пазара се продават най-различни модели на цени от 20 до към 60 лв. Кои от тях са най-подходящи?

^Манияци са, много гот звучи!

^Мерси! Ще се заровя пак в малко четене и анализ, като имам време, и ще се досетя и за още (надявам се, смислени) въпроси. Трябва да разгледам схеми на лампови хай-фи усилватели и да прочета малко за тях, за да видя, дълбочина на ООВ и други фактори, които вероятно, малко или много се различават от при китарните усилватели. Прави впечатление, че в китарните усилватели, лампите са изложени на доста по-високи напрежения, често пъти немалко над максималнодопустимите в документацията, а пиковите токове често надхвърлят допустимите значително. Не знам как се отнася това, към живота на лампите, особено при по-новото производство.

Имам въпрос към ламповите манияци. Като правя сравнения между документациите на 5881, EL34 и KT66, нещата изглеждат така: - EL34 е стръмна, следвана от КТ66, а най-малко стръмна е 5881. - Като звук, КТ66, може би трябва да е нещо между 5881 и EL34 - как чуват вашите уши? -Когато се променя Ugk при семейство от константни Uak, Ug2, и се наблюдава зависимостта Ia / Ugk, то най-нелинейна (с по-"извита" характеристика) е EL34 (дори, когато графично изравним "стръмността"), а видимо по-линейни са КТ66 и 5881, като 5881 е най-линейна. Верни ли са според вас, тези заключения? Ако този анализ се окаже верен, в MOSFET схемата могат да се предвидят локални превключваеми ООВ около самите MOSTET транзистори, които "разменят" стръмност срещу линейност и по този начин имитират звука на различните лампи (а и накланят баланса между изкривявания от "лампите" и от фейз сплитера).

^Прегледай спецификацията на WAVE файла. В началото има хедър, който специфицира точния формат на файла, а след това има 16(24, 32) - битови числа, които означават точно моментната стойност на сигнала. http://www.topherlee.com/software/pcm-tut-wavformat.html http://www-mmsp.ece.mcgill.ca/documents/AudioFormats/WAVE/WAVE.html Трябва да отвориш файла с нещо и да гледаш стойностите. Можеш да си направиш и програмка (C, BASIC..), която ги конвертира по удобен начин в толкова бита.семпъла в секънда, колкото ти е удобно.

Интересно е също, да се проследи, какво прави характерният звук на крайните стъпала, през годините. Могат да се направят някои предположения: -Крайни лампи (различен тип, различен производител, различно качество през годините) -Разлики в изходния трансформатор (различно Ra-a, различно големи паразитни ефекти, различна сърцевина). -Различно захранване(различно напрежения, различно "кораво" захранване, саг..). -Различно схемотехническо решение - Различни честоти на срез, различна дълбочина на ООВ, различни триоди на фазоинвертора, различни и различен брой пентоди и т.н. -Различна настройка (BIAS, работна точка на фазоинвертора и т.н.). Какво мислите по въпроса? А какви наблюдения имате, върху лампите скорошно производство? Аз направих едно сравнение на анодни характеристики, между документите на три производителя на EL34: Изглеждат доста близки, на пръв поглед, особено там, където често е товарната права. Не знам, дали тази сходимост, не е само на документация. Ще направя сравнение и с други пентоди, да видим, дали от анодните характеристики, при най-характерните товарни прави в китарна апаратура, ще можем да заподозрем някакъв източник на разлики.

^ Много е гот!

Нали правих "лампова" и " транзисторна" емулация (все още не много точна е транзисторната) на крайното стъпало на 6G6-B, та реших да прекарам семпъла, публикуван по-рано на Deluxe AB763 Tremolo симулацията, през пауърамп симулацията, както и накрая през кабинет. Ето, какво се получи: DRY чист сигнал от предусилвателя: Предусилвателя през лампова симулация на крайното стъпало, без кабинет: -1 Предусилвателя през симулация на MOSFET крайно стъпало, без кабинет: -poweramp Предусилвателя през MOSFET симулацията, с кабинет от GR5: -2 Как мислите, звучи ли ви, като правдоподобна добавка "от лампово крайно стъпало"?

Да не му повредиш говорителя с тия продължителни експерименти с проблема... Трябва специалист, иначе може да се хвърля и боб. На първо чуване, не звучи като нещо невинно.