Evtim Djerekarov

Чух много добри отзиви за NUX-а. Ако иска, собственикът ще се включи да каже от първа ръка. Свирил съм на по-голям брат на маршалчето, което посочваш и макар да не беше лош усилвател, не останах очарован от нищо кой-знае какво.

Имам и други технически въпроси. Например, на много схеми, на които са отбелязане напреженията в различни точки, забелязвам странности. Например, на много фендерски схеми, напрежението за анодите е да кажем, 470 волта, докато напрежението, което е показано след бобината (choke) е да кажем 428 волта. Предвид токовете на покой на крайните лампи, правотоковото съпротивление на бобинката и консумацията на предусилвателя, всъщност не би трябвало това напрежение да е по-ниско от анодното, с повече от някой друг волт. Как мислите, аз изпускам нещо, или просто тези стойности са дадени едно към кесим? Друг въпрос към хората, които се занимават с лампи е, как колебанията на напрежението на решетка втора на крайните лампи, влияе на анодният им ток. Питам, защото напрежението на решетка втора е малко по-ниско от това на анодите, а също до известна степен е модулирано от сигнала , което предполагам, малко или много се отразява на звука на крайното стъпало. според симулациите, които правя, напрежението на решетка втора оказва влияние върху анодните токове(ако разглеждаме феномена малосигнално) не по-малко от анодното напрежение. Ако това е вярно, се оказва, че колебанието на напрежението на решетка втора, никак не е маловажно, особено като се има предвид падът на напрежение върху резисторите във веригата на решетка втора.

Хехе, това с пистолета трябва да го пробвам .

^ Защо се скрихме двама от дъжда....хахахаха!! Мерси за инфото. Вероятно ще се спра на първия вариант. Електрическите, какво не им е наред? Не мелят равномерно?

Попрочети малко, с какви адаптери свирят ктиаристи, които харесваш. Ако наистина нямаш представя какво търсиш, погледни примерно в MMG - там има адаптери на старо, някои на доста приемливи цени. Сигурен съм, че можете да спазарите "проби" най-малкото. Не съм ползвал никога и Bare Knuckle Pickups, но в Music Division ги предлагат. До колкото разбирам, те търсят почти уникално решение, в зависимост от китарата, която имаш и тонът, който търсиш. Ако този вариант ти е интригуващ - питай в MD или пиши на boreto тук, във форума.

Така е. Интересно в това устройство е, че нанасят проводимия слой, а не го отнемат. Защо така са решили - не знам..

Ето какво ми споделиха днес във фейсбук: Всеки, който самостоятелно е правил печатни платки, знае че е необходимо начертаване на пътечките, тяхното прехвърляне върху фолирания текстолит, разяждане, пробиване, нареждане на елементите и разпояване. В домашни условия не е лесно да се направят платки със съвременни електронни компоненти, при които пътечките са тънки и близко разположени. Компанията Voltera явно е добре запозната с това и предложи собствено автоматизирано устройства за създаване на печатни платки в домашни условия. Voltera V-One е проект, който набира средства чрез потребителско инвестиране и на който е необходима инвестиция от $70 хиляди. Към настоящия момент проектът събра чрез Kickstarter над 267 хиляди американски долара. Принципът е следният: използва се струен печат на пътечките чрез специална сплав, съдържаща сребро. Voltera директно печати пътечките върху текстолита, подобно на плотер. Според фотографиите, възможно е и създаването на метализирани отверстия и падини. Представеният прототип може да създава двустранни печатни платки. Устройството разполага с три глави - за пътечките, за нанасяне на изолационен материал и за дозиране на тинола. След нареждане на електронните компоненти, запояването може да стане с помощта на поялник или вана. Много интересен уред, който явно ще успее, но е доста скъп - 1200 американски долара. Източник: https://www.kaldata.com/%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%B4%D1%83%D0%B5%D1%80/Voltera-%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%BF-97998.html

От известно време ни зареждат с разни кафета на зърна. Можете ли да препоръчате някаква бюджетна кафемелачка (ако въобще има такава в този клас), която мели прилично. Гледам, че на пазара се продават най-различни модели на цени от 20 до към 60 лв. Кои от тях са най-подходящи?

^Манияци са, много гот звучи!

^Мерси! Ще се заровя пак в малко четене и анализ, като имам време, и ще се досетя и за още (надявам се, смислени) въпроси. Трябва да разгледам схеми на лампови хай-фи усилватели и да прочета малко за тях, за да видя, дълбочина на ООВ и други фактори, които вероятно, малко или много се различават от при китарните усилватели. Прави впечатление, че в китарните усилватели, лампите са изложени на доста по-високи напрежения, често пъти немалко над максималнодопустимите в документацията, а пиковите токове често надхвърлят допустимите значително. Не знам как се отнася това, към живота на лампите, особено при по-новото производство.

Имам въпрос към ламповите манияци. Като правя сравнения между документациите на 5881, EL34 и KT66, нещата изглеждат така: - EL34 е стръмна, следвана от КТ66, а най-малко стръмна е 5881. - Като звук, КТ66, може би трябва да е нещо между 5881 и EL34 - как чуват вашите уши? -Когато се променя Ugk при семейство от константни Uak, Ug2, и се наблюдава зависимостта Ia / Ugk, то най-нелинейна (с по-"извита" характеристика) е EL34 (дори, когато графично изравним "стръмността"), а видимо по-линейни са КТ66 и 5881, като 5881 е най-линейна. Верни ли са според вас, тези заключения? Ако този анализ се окаже верен, в MOSFET схемата могат да се предвидят локални превключваеми ООВ около самите MOSTET транзистори, които "разменят" стръмност срещу линейност и по този начин имитират звука на различните лампи (а и накланят баланса между изкривявания от "лампите" и от фейз сплитера).

^Прегледай спецификацията на WAVE файла. В началото има хедър, който специфицира точния формат на файла, а след това има 16(24, 32) - битови числа, които означават точно моментната стойност на сигнала. http://www.topherlee.com/software/pcm-tut-wavformat.html http://www-mmsp.ece.mcgill.ca/documents/AudioFormats/WAVE/WAVE.html Трябва да отвориш файла с нещо и да гледаш стойностите. Можеш да си направиш и програмка (C, BASIC..), която ги конвертира по удобен начин в толкова бита.семпъла в секънда, колкото ти е удобно.

Интересно е също, да се проследи, какво прави характерният звук на крайните стъпала, през годините. Могат да се направят някои предположения: -Крайни лампи (различен тип, различен производител, различно качество през годините) -Разлики в изходния трансформатор (различно Ra-a, различно големи паразитни ефекти, различна сърцевина). -Различно захранване(различно напрежения, различно "кораво" захранване, саг..). -Различно схемотехническо решение - Различни честоти на срез, различна дълбочина на ООВ, различни триоди на фазоинвертора, различни и различен брой пентоди и т.н. -Различна настройка (BIAS, работна точка на фазоинвертора и т.н.). Какво мислите по въпроса? А какви наблюдения имате, върху лампите скорошно производство? Аз направих едно сравнение на анодни характеристики, между документите на три производителя на EL34: Изглеждат доста близки, на пръв поглед, особено там, където често е товарната права. Не знам, дали тази сходимост, не е само на документация. Ще направя сравнение и с други пентоди, да видим, дали от анодните характеристики, при най-характерните товарни прави в китарна апаратура, ще можем да заподозрем някакъв източник на разлики.

^ Много е гот!

Нали правих "лампова" и " транзисторна" емулация (все още не много точна е транзисторната) на крайното стъпало на 6G6-B, та реших да прекарам семпъла, публикуван по-рано на Deluxe AB763 Tremolo симулацията, през пауърамп симулацията, както и накрая през кабинет. Ето, какво се получи: DRY чист сигнал от предусилвателя: Предусилвателя през лампова симулация на крайното стъпало, без кабинет: -1 Предусилвателя през симулация на MOSFET крайно стъпало, без кабинет: -poweramp Предусилвателя през MOSFET симулацията, с кабинет от GR5: -2 Как мислите, звучи ли ви, като правдоподобна добавка "от лампово крайно стъпало"?

Да не му повредиш говорителя с тия продължителни експерименти с проблема... Трябва специалист, иначе може да се хвърля и боб. На първо чуване, не звучи като нещо невинно.

Макс гейн е, да. Първо ще го направя на преамп, пък и да видя, дали няма да излезе проблем. Симулацията си е симулация, понякога се дъни. ПС: Гейна е на 6, сега се загледах в симулацията. Ама гейна знаеш, винаги идва с шум.

Това е двуплатковия вариант: Ето - компоненти: Платка: Платката и в двата случая е погледната от страната на компонентите. Всъщност, платките са две - това е вариантът от снимката по-горе.

Именно, за такъв монтаж говорех: http://guitar-gear.ru/forum/index.php?app=core&module=attach&section=attach&attach_rel_module=post&attach_id=9357

^Звучи много готино! Може платката да се проектира така, че да няма толкова жици. Например, потенциометрите може да са запоени на нея (или на две платки, които в кутийката на ефекта стоят вертикално и се държат на потенциометрите, а двете платки са свързани с лентов кабел, примерно. Разбира се, прототипната работа винаги крие своите подводни камъни и понякога се изискват доработки, докато се направи добро решение.

Междувременно, направих и симулация на Marshall 2203 (4xEL34) стъпалото (EL34 модел на Norman Koren, мой модел на ECC83), за да се опитам да видя наякакви разлики, освен малко различната АЧХ и различната дълбочина на ООВ. Лошо е, че в режим трансформатор, LTSPICE не може да симулира нелинейни магнитни сърцевини. Засега приемам просто, че моят трансформатор, ще има нелинейности, подобни на китарджийските, и няма да мога да наблюдавам тия ефекти на симулация. Ето какво намерих и сглобих за 100-ватовия изходен трансформатор на Marshall(от данни на различни производители): Marshall 100-watt output transformer (JCM800 2203, etc): Ra-a: 1700 Ohm Secondary Taps: 4, 8, 16 ohm Primary Inductance: 76.39H Secondary inductance: 178.8mH(4 ohm secondary), 31.05mH(4-8 ohm secondary), 60.8mH(8-16 ohm secondary) Total 0-16Ohm secondary Inductance: 719mH План на навиване: Обяснение Брой навивки Посока на навиване Диаметър Извод Начало Извод Край 0 начало(бобина) 1 16-ома вторична 120 (2 реда) 0.76мм 16ома(вторична) 0(вторична) 2 половин първична 620 , (4 реда) 0.45мм Анод 2 Анодно захранване 3 половин вторична 620 , (4 реда) 0.45мм Анодно захранване Анод 1 4 вторична 8-16ома 35 5 вторична 4-8ома 25 6 вторична 0-4ома 60 > (цял ред) 1.6мм 4ома(вторична) 0(вторична) Съпротивленията на жицата на отделните бобина са (около): Първични: 46.5 ома, 51 ома Вторични: 0-4ома: 0.1ом, 4-8ома: 0.1ом, 8-16ома: 0.12ома. По тези данни могат да се определят неща, като височина на бобината и приблизителен размер на сърцевината (височината на сърцевината е 11.68см, широчината й - 9.525см. Дълбочината не е обозначена, но може да се изчисли приблизително. За сърцевината, нищо не се казва, вероятно са листове от някаква стомана. Имайки тези данни, с немного сметки, малко ноухау и много старание, всеки заинтересован може да си навие някакво подобие на маршалски изходен трансформатор 100 вата !!! Ако се затруднява някой, мога да сметна горе-долу, какво сечение на сърцевината трябва, за по-стандартни стомани. Интересно е да се отбележи, че начинът, по който е секциониран трансформаторът не е съвсем очевиден. Има -4, -8 и -16 омови навивки, свързани последователно, навити върху първичните, а в дъното на бобината има една 16-омова (без -4 и -8 омови изводи), която е свързана паралелно на първата. Така се получава някакво "почти секциониране", което явно върши добра работа, за китарни цели. Освен това, това позволява накрая да се донавие малко, или да се отмотае, за да се изравни съвсем индуктивността на двете вторични. ПС: размерът на "езика" на Ш-сърцевината е 41мм. Дебелина на сърцевината: 37мм (37х41мм централен език - 1517 квадратни милиметра сечение). Дебелината на ламарината варира между 0.35-0.5мм, в зависимост от партидата. Значи - 74(0.5мм) или 106(0.35мм) ламела. Размер на прозореца за навиване: 60 х 18мм. До колкото помня размерите, това май-значи, че може да се навие на EI-120 сърцевина с подходяща макара.

^Май няма да се мине без чертане на товарни прави, за съжаление (за съжаление, защото трябва да си измеря по някакъв начин екземплярите, които имам, поне в 4-5 точки, за всяко Vgs). Което значи най-малко някаква Sample & hold установка, за да не се оливам с времето на измерване (максимална DC разсейвана мощност, drift). Вариант е, да взема и по-мощни транзистори от по-несъмнителен производител и да гледам по datasheet. Но пак знаеш, разминават се, по стръмност, по Vgson....

Като за начало, за да може да се чуе усилвателя наистина, трябват следните модули: -Захранване Вариантите са три: Трансформаторно, Импулсно, или смесено (импулсно само за крайното стъпало). Захранванетоза краното стъпало ще е еднополярно, 80V. -Суичинг "матрица" и send-return, reverb circuit... мисля, да има: -три копчета за избор на канал, като за всеки канал по още едно, което евентуално да може да превключва нещо по канала от педалиерата -FX LOOP on/bypass -Level boost Общо 8 настъпикопчета, (трите допълнителни на каналите, волюм бууст и ефект луупа вероятно задържащи, за да си опростя логиката в усилвателя). Може би, може да се измисли и по-умно, но не ми се програмира MCU (накрая може и така да стане). Всякакви други превключванки(ако има такива), ще са си на ключе на панела. Това ще рече, че на стандартизирания "куплунг" за предусилватели, трябва да има и един помощен пин за превключване на "нещо си", ако каналът предлага такава възможност. Поне за FX loop / Reverb се очертава, да има буфери. Чудя се, дали да ползвам ОУ, или да ползвам дискретни "подобрени"(с генератор на ток в емитера) повторители, за по-натурален звук. Всякакви предложения, са добре дошли. -Крайно стъпало Засега се очертава транзисторно стъпало с изходящ трансформатор. Моделирал съм едно, с 2 транзистора BF245C за фейз сплитер и транзистори 2SK216 за крайни (както в схемата на KMG), което като АЧХ, дълбочина на ООВ, презънс и т.н., имитира крайното стъпало на Fender 6G6B. Вероятно, ще има 1-2 ключета, които превключват "нещо" по крайното стъпало (дълбочина на ООВ и т.н.), с цел, да могат да се имитират 2-3 различни крайни стъпала, както и възможност за пипане на BIAS-а на крайните транзистори и някаква индикация за тока на покой (може би няколко-светодиодна индикация отзад на усилвателя, да кажем 10-20-50-100-200mA). Ако се сещате, за по-удачни 200+ -волтови транзистори от 2SK216 за целта (дрейнов ток, стръмност, капацитети, напрежение на включване) ще се радвам, да дадете препоръки. Много ще стане добре, ако се мине само с по един на рамо. за 40 вата синус. Въпрос: Понеже гледам, че оптималнана настройка на биас-а крайните лампови стъпала е, в режим на покой, всяка от лампите да разсейва 70% от максималнодопустимото си разсейване, да питам - има ли смисъл този (или друг подобен) принцип, да се спазва, според вас, при мосфет реализацията? Забелязвам, че това има отношение към звука - в ламповите апаратури, най-често "неактивната" лампа, се изключва доста късно - при не-чак толкова тихи сигнали, и двете лампи са отпушени в немалка част от размаха на сигнала(gm doubling и т.н.). Поне на симулация, това има известен чуваем ефект върху звука. Какво мислите?

Да, може да се окаже дори няколко идеи по-сложно, отколкото първоначално си го представях. Адаптерите, пасивни ли са, казваш? Имат ли разни неща за донастройване по тях, или са си обикновени пасивни адаптери?

Не е простотия, но пък е доста забавно! ....