Evtim Djerekarov

Вероятно това означава, че до отменяне на знака, тоновете трябва да се свирят с октава по-ниско. Прочети тук: http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_musical_symbols Тоновете, които най-често се свирят в "началото" на грифа са от голяма и малка октава, а ключът сол показва къде е сол от 1-ва октава, поради което за китара е удобно да се ползва този ключ(с октава понижение). Попадал съм на ноти за китара, в които този знак се пропуска и се очаква, да се подразбира, както личи от нотираното произведение.

Това е второстепенен за темата въпрос, но всеки път, когато се заговоря с хора на тази тема, чувам съвсем различни наблюдения, което потвърждава мнението ми, че хората по принцип живеят в паралелни реалности и всеки има предвид различни неща, когато говори за нещо. Ако се зачетеш в сайтове за ревюта на инструмети (американски, английски) ще забележиш, че има писано както за Suhr, така и за Stagg и съвсем неизвестни марки. Та, може би генерализацията ти е много "на едро", макар, че тенденцията е ясна.

^За мен, звукът. Затова и пиша подобни теми. За други, вероятно - визията. За трети - и двете.

^ Прав си, особено ако твърде много ограничим списъка на "големите имена", но пак е въпрос на уговорка. Не ми се говори за имена на фирми, защото не искам темата да става търговска, но има немалко фирми, чийто среднокласни инструменти струват около 1000-1500лв. (пък преди да поскъпне долара, и по-малко). Също, макар стандартът у нас да е по-нисък, ако не говорим за "живот на кредит", не мисля, че това са стотинки дори за средностатистическия европеец.

^^^Много фенска китара, с отличен външен вид, загатващ една седемдесетарска нотка. Браво на Коцето! Как ти се струва, на звук?

Написах долуцитирания текст в темата за ментетата, но тъй като след това прочетох банера на Рафо в началото й, изтрих написаното и реших да отворя темичка за "овчи" мисли на тая тематика. Пиша тези неща, от гледната точка на човек, който относително често пробва различни нови и стари китари от най-различни производители и епохи. Моите лични заключения са, че безспорно при топ и къстъм-шоп моделите, получавате това, което очаквате, че и повече, но това НЕ МОЖЕ еднозначно да се каже за средните (че дори и някои от по-скъпите) модели на повечето от големите производители. За ниските, изобщо не отварям дума. При много от големите имена, често става така, че пробвате китара, която струва да кажем 800-1300 лв, която е много добре изработена, с оригинален класен хардуер, няма никакви дефекти но... няма нищо особено привлекателно в звука, звучи горе-долу прилично, свири удобно, но има къси тончета, чуваеми бумтящи резонанси на някои тонове и т.н. Друга бройка от същия модел може да свири осезаемо по-добре. Но цената им е една и съща. Този ред на мисли води към перспективата за оглеждане на китайските реплики, копия и разни малкоизвестни марки, които често предлагат много наглед подобно качество на изработката, за 1/2 или 1/3 от цената. Разбира се, резултатите понякога са осезаемо по-лоши от "марковите", китари, но има и примери за обратното. Аз, ако купувам реплика, не бих го сторил по интернет, разбира се.

... видях банера в началото на темата

На този въпрос е отговаряно многократно. Класическата и електрическата китара са различни пътища, по които можеш да поемеш, като може да вървиш по тях и едновременно. Да не говорим, че дори акустични китари има различни (класически / уестърн), а електрически също (solid-body, semi-hollow, hollow-body, разни метълджийски метли, по-традиционни електрически китари, 6, -7, -8-струнни...), което малко или много предразполага към различен репертоар и стилистика. Колкото за трудността при свирене, това зависи от постановката, от качеството на китарата, от дебелината и типа на струните, от начинът, по който тя е настроена (сетъпната) и от други фактори. Иначе накратко - няма такова правило, че първо трябва да станеш страшен майстор на акустична китара, че да имаш привилегията, да пипаш елетрическа. Това са в общи линии глупости. Важното е, да обичаш да свириш, не само за да станеш Слаш номер 4739822 от блок 33 в Стрелбище, а за собствен кеф и удоволствие, да го правиш често, и да ти се отдава. А това са неща, които само сам можеш да прецениш.

И аз мисля, че изработката на качествен акустичен инструмент изисква дори повече знания, опит и достъп до материали, отколкото при електрическите. Добре е, че твоят махагон е стар, но това само по себе си не означава, че от него би станал прекрасен инструмент. Има практически (tap testing, тестове с разни камертони и т.н., мерене на тегло), както и по-съвременни аналитични (ползвайки компютърна система за анализ) методи за подбиране на дървесина за топ инструменти, а възрастта на дървото е само един от по-значимите параметри. Като просто пример може да се даде това, че една нескъпа китара от преди 30-40 години, макар и остаряла, не звучи като класен инструмент.

Ако говориш за уестърн китара, не знам кой да ти препоръчам. За класическа - Галин Пенев от Казанлък: http://www.penev-guitars.com/news.php

E, като китара, на която толкова е свирено, не е непоправимо зле. Ако реши да инвестира в това, може да му я стегнат много добре.

Най-добре става с баданарка и вар. С достъпните бои, едва ли можеш надеждно да боядисаш пластмаса. А и да може, защо да си смъкваш толкова цената на адаптерите? Черното е неутрално, пасва почти на всичко.

Чичо митко е казал някои много хубави и интересни неща. А маниящината на тема апратура е твърде излишна точно в тази тема, засягаща една от най-големите блус класики от последните десетилетия. Ако човек може да свири, може да всичко - това личи много повече, отколкото конкретната апаратура.

^Кхххххххх Едно наистина много гъзно представление!!!! Какво да се прави - добрият актьор може с всичко да играе .

Предполагам, имаш предвид звука на ампа, защото с dummy load, "звучи" и крайното стъпало. Аз бих добавил още една информация. Когато се ползва dummy load, проектиран така, че да имитира импедансната характеристика на китарен говорител, и от dummy-load-а се взима атенюиран сигнал с линейно ниво за запис, промяната в звука идва не само от това, че крайното стъпало е натоварено, а и от това, че амплитурно-честотната характеристика става различна - усилват се честотите около резонанса на "говорителя" и също има повечко високи честоти - както при свързан истински говорител. При транзисторно крайно стъпало, разликата едва ли би била чуваема, защото транзисторните усилватели обикновено имат много ниско изходно съпротивление (висок Damping Factor). Повечето китарни лампови усилватели имат по-високо изходно съпротивление, което кара импедансната характеристика на говорителя да става "по-чуваема". Не съм изследвал схеми на атенюатори и не знам дали товарят крайното стъпало по този начин, както така проектиран dummy load, но предполагам, че поне част от атенюаторите - не. Допускам, че това може да е една от причините за нехаресването на саунда на някои от атенюаторите - няма го характерното бумтене на честоти около резонанса на говорителя и високите са по-слабо изразени. Със относителна сигурност мога да кажа например, че атенюаторите, базирани на резистивни делители, няма да изглеждат като говорител за изхода на усилвателя, тъй като импедансит ще стане много по-"реален" и по-малко "имагинерен" (реактивен), заради добавянето на резистори (които са почти изцяло "реален" товар). При лампови усилватели, това може осезаемо да промени АЧХ, в сравнение със случаите, в които е свързан говорител.

Ламби, според мен си прав за това, че немалко лампови усилватели звучат прилично и тихо (ако това е, което искаш да кажеш). Аз бих добавил, че голяма част от усилвателите, които звучат зле на силно, също звучат нелошо на тихо. Именно на усилено са големите разлики. На тихо... ами, тихо е, какво да кажем повече. Това с домашното свирене, се изтъква във всяка втора тема, и все става дума за едни панелки... С атенюатор или без, все ще е тихо и няма да е, като на усилено. Без значение колко е скъп усилвателя. С други думи - в подобни теми все става дума за едни страшни техники, с които стават едни неща, които по принцип, няма как да станат. После се задъвква въпросът за евтините боклуци и мега-яките скъпи усилватели. Накрая се пише много повече, отколкото се свири и файдата от цялата работа не е много голяма.

Да и не. ще свири, но вероятно фалшиво. Трябва да се направят корекции по магаренцата, за да е ОК.

^Надявам се, да сме били полезни. А по отношение на сградите и звукоизолацията - всяка жилищна сграда, която няма двоен под или таван, е "панелка", или по-зле. ППП са чуваемо по-зле от панелките, ЕПК - горе-долу там някъде. Тухлените сгради с тънки плочи - по-зле и от панелките. Единствено в богаташките кооперации от 30-те години, от всички по-масови сгради, съм усещал, че е по-прилично. Оттам идва и мнението ми, че последните по-масово разпространени сгради, които са строени наистина с мисъл за тия неща, са някъде още от преди соца, или най-късно от началото му. За масовите нови "луксозни" кооперации от кашон и стиропор, не искам да обелвам и дума. След соца, малко преди яките мутро-години, имаше едни опити, като "Колонел" за относително прилично и среднодостъпно строителство, но те останаха в историята. Имаш ли съседи - все тая.

Зависи какво търсиш. Със сигурност, с 1000 лева за усилвател и китара, не можеш да направиш достатъчно добър и класен звук, за записи. За домашно свирене и дори репетиции обаче, в зависимост от това, колко по принцип си музикален и колко добре можеш да си избереш китара (а и по принцип - какво точно в този момент може да изпадне втора ръка), можеш да постигнеш най-малкото, доста приличен звук за тези цели. Въпросът, освен до възможности и цели, опира и до отношение (максимализъм, практичност и т.н.). Със сигурност обаче може да се каже, че от всичко, най-важно за звученето е, колко добре свири човек. Със всичко, освен най-ниският клас техника, която по принцип не става, добрият китарист може да звучи доста добре. ПС: Rezachka, взе ли решение?

Ще се получи - това е характерно за тези триодни схеми и е част от звука им. Ако изкривяванията бяха съвсем симетрични, щяха да са предимно нечетни.

Много е гот! Единствено, на мен ми се струва, че тремолото е с прекалено голяма амплитуда.

Може би е имал предвид това, че всяко от стъпалата е инвертиращо и когато са нечетен брой, сигналът е инвертиран спрямо входния. Но тов ане би трябвало да е проблем, а и може да се заобиколи по много начини.

Триодните модели понякога искат доработки и донагласяне, а "адекватни програми" няма, а по-скоро адекватни модели, които обаче са доста кът - има няколко базови модела на триоди, от 30-ина години насам, повечето не лежат изцяло на природни феномени, а са математически апроксимации, с множество параметри, чието налучкване води до постигане на желаните анодни характеристики. Както и да е - AYUMI не е твърде лош модел. За проверка, винаги може човек да си направи един DC sweep с вариращи Uak и Ugk, и да наложи така получаващите се анодни характеристики върху данните на производителя. Това спестява много от съмненията и празните приказки. Ако човек разполага с характериограф, може да направи същото и с истинските триоди, за да види, все пак, с какво разполага. Аз съм наблюдавал "китарни" триодни стъпала на осцилоскоп доста, и не бих казал, че се разминават твърде много със симулираните сигнали (вярно, че аз малко си пипам моделите), но съм се убедил за себе си, че различните хора просто живеят в различни светове, когато стане въпрос за тия неща, и всеки си има своя набор от разбирания, предпочитания и заключения. Честата невъзможност, да се правят истински сравнения (защото това изисква често недостъпна измерителна техника), дава възможността на всеки да говори (и вярва) в каквото си иска.

^E, в тоя ред на мисли, има доста различно звучащи (и реагиращи) чисти канали и може би е малко трудно всички да се опишат с обобщението "чук".