Evtim Djerekarov

Чичо митко е казал някои много хубави и интересни неща. А маниящината на тема апратура е твърде излишна точно в тази тема, засягаща една от най-големите блус класики от последните десетилетия. Ако човек може да свири, може да всичко - това личи много повече, отколкото конкретната апаратура.

^Кхххххххх Едно наистина много гъзно представление!!!! Какво да се прави - добрият актьор може с всичко да играе .

Предполагам, имаш предвид звука на ампа, защото с dummy load, "звучи" и крайното стъпало. Аз бих добавил още една информация. Когато се ползва dummy load, проектиран така, че да имитира импедансната характеристика на китарен говорител, и от dummy-load-а се взима атенюиран сигнал с линейно ниво за запис, промяната в звука идва не само от това, че крайното стъпало е натоварено, а и от това, че амплитурно-честотната характеристика става различна - усилват се честотите около резонанса на "говорителя" и също има повечко високи честоти - както при свързан истински говорител. При транзисторно крайно стъпало, разликата едва ли би била чуваема, защото транзисторните усилватели обикновено имат много ниско изходно съпротивление (висок Damping Factor). Повечето китарни лампови усилватели имат по-високо изходно съпротивление, което кара импедансната характеристика на говорителя да става "по-чуваема". Не съм изследвал схеми на атенюатори и не знам дали товарят крайното стъпало по този начин, както така проектиран dummy load, но предполагам, че поне част от атенюаторите - не. Допускам, че това може да е една от причините за нехаресването на саунда на някои от атенюаторите - няма го характерното бумтене на честоти около резонанса на говорителя и високите са по-слабо изразени. Със относителна сигурност мога да кажа например, че атенюаторите, базирани на резистивни делители, няма да изглеждат като говорител за изхода на усилвателя, тъй като импедансит ще стане много по-"реален" и по-малко "имагинерен" (реактивен), заради добавянето на резистори (които са почти изцяло "реален" товар). При лампови усилватели, това може осезаемо да промени АЧХ, в сравнение със случаите, в които е свързан говорител.

Ламби, според мен си прав за това, че немалко лампови усилватели звучат прилично и тихо (ако това е, което искаш да кажеш). Аз бих добавил, че голяма част от усилвателите, които звучат зле на силно, също звучат нелошо на тихо. Именно на усилено са големите разлики. На тихо... ами, тихо е, какво да кажем повече. Това с домашното свирене, се изтъква във всяка втора тема, и все става дума за едни панелки... С атенюатор или без, все ще е тихо и няма да е, като на усилено. Без значение колко е скъп усилвателя. С други думи - в подобни теми все става дума за едни страшни техники, с които стават едни неща, които по принцип, няма как да станат. После се задъвква въпросът за евтините боклуци и мега-яките скъпи усилватели. Накрая се пише много повече, отколкото се свири и файдата от цялата работа не е много голяма.

Да и не. ще свири, но вероятно фалшиво. Трябва да се направят корекции по магаренцата, за да е ОК.

^Надявам се, да сме били полезни. А по отношение на сградите и звукоизолацията - всяка жилищна сграда, която няма двоен под или таван, е "панелка", или по-зле. ППП са чуваемо по-зле от панелките, ЕПК - горе-долу там някъде. Тухлените сгради с тънки плочи - по-зле и от панелките. Единствено в богаташките кооперации от 30-те години, от всички по-масови сгради, съм усещал, че е по-прилично. Оттам идва и мнението ми, че последните по-масово разпространени сгради, които са строени наистина с мисъл за тия неща, са някъде още от преди соца, или най-късно от началото му. За масовите нови "луксозни" кооперации от кашон и стиропор, не искам да обелвам и дума. След соца, малко преди яките мутро-години, имаше едни опити, като "Колонел" за относително прилично и среднодостъпно строителство, но те останаха в историята. Имаш ли съседи - все тая.

Зависи какво търсиш. Със сигурност, с 1000 лева за усилвател и китара, не можеш да направиш достатъчно добър и класен звук, за записи. За домашно свирене и дори репетиции обаче, в зависимост от това, колко по принцип си музикален и колко добре можеш да си избереш китара (а и по принцип - какво точно в този момент може да изпадне втора ръка), можеш да постигнеш най-малкото, доста приличен звук за тези цели. Въпросът, освен до възможности и цели, опира и до отношение (максимализъм, практичност и т.н.). Със сигурност обаче може да се каже, че от всичко, най-важно за звученето е, колко добре свири човек. Със всичко, освен най-ниският клас техника, която по принцип не става, добрият китарист може да звучи доста добре. ПС: Rezachka, взе ли решение?

Ще се получи - това е характерно за тези триодни схеми и е част от звука им. Ако изкривяванията бяха съвсем симетрични, щяха да са предимно нечетни.

Много е гот! Единствено, на мен ми се струва, че тремолото е с прекалено голяма амплитуда.

Може би е имал предвид това, че всяко от стъпалата е инвертиращо и когато са нечетен брой, сигналът е инвертиран спрямо входния. Но тов ане би трябвало да е проблем, а и може да се заобиколи по много начини.

Триодните модели понякога искат доработки и донагласяне, а "адекватни програми" няма, а по-скоро адекватни модели, които обаче са доста кът - има няколко базови модела на триоди, от 30-ина години насам, повечето не лежат изцяло на природни феномени, а са математически апроксимации, с множество параметри, чието налучкване води до постигане на желаните анодни характеристики. Както и да е - AYUMI не е твърде лош модел. За проверка, винаги може човек да си направи един DC sweep с вариращи Uak и Ugk, и да наложи така получаващите се анодни характеристики върху данните на производителя. Това спестява много от съмненията и празните приказки. Ако човек разполага с характериограф, може да направи същото и с истинските триоди, за да види, все пак, с какво разполага. Аз съм наблюдавал "китарни" триодни стъпала на осцилоскоп доста, и не бих казал, че се разминават твърде много със симулираните сигнали (вярно, че аз малко си пипам моделите), но съм се убедил за себе си, че различните хора просто живеят в различни светове, когато стане въпрос за тия неща, и всеки си има своя набор от разбирания, предпочитания и заключения. Честата невъзможност, да се правят истински сравнения (защото това изисква често недостъпна измерителна техника), дава възможността на всеки да говори (и вярва) в каквото си иска.

^E, в тоя ред на мисли, има доста различно звучащи (и реагиращи) чисти канали и може би е малко трудно всички да се опишат с обобщението "чук".

Интересен вариант е това с транзисторния усилвател, но според мен - самобитен и полупрактичен, особено предвид насочеността на темата, за усилвателче от подръчни средства. За мен, не е редно, ламповата техника да се разглежда като черна кутия, която да се ползва само за "характерно оцветяване" - тази идея има много повече място при обработката, отколкото при свиренето. Ламповите усилватели са това, което са, не на последно място и заради начинът, по който реагират, когато се ползват "на ръба". Ако например се сложи помощен транзисторен усилвател, ще се разкъса връзката с говорителя, което вероятно няма да звучи по същия начин, заради различното изходно съпротивление на усилвателя и т.н.. Т.е. - идеята за точно имитиране се губи някъде по пътя.

Пробвай с моделите на AYUMI. Решетковите токове не са моделирани точно (като зависимост), но са горе-долу близки с истината, в количествено отношение.

-Не ти ли пречат килограмите? -За всеки влак си има пътници!!! -Освен за товарния...

http://img-9gag-ftw.9cache.com/photo/agvxrVg_460svwm.webm

^Може и двутактен, разбира се. Но тогава започва да изниква въпросът, защо не маломощни пентоди (както виждам,че и сам си се замислил). @BabyThomas Забравих да спомена - по въпроса на BabyThomas за липсата на ниски - както горе изчислих, в случая на Дими, анодът на лампата вижда импеданс от около 28.1 килоома, "в лицето" на първичната намотка на трансформатора, при свързан 8-омов говорител. За да може това да се случва и на ниски честоти, трябва първичната намотка да има значителна индуктивност, например за честота на срез от около 55 хрца, тя трябва да е около 56H. Повечето популярни Reverb драйвери имат 25К / 8R намотки и около 90-100H индуктивност на първичната намотка. BabyThomas, ти какво трафче ползва?

Има още нещо. Гледам, че в първия пост, Дими ползва трансформаторче с отношение на намотките 2550:43. Това прави съотношение на импедансите 3517:1, или при 8-омов говорител, аноден импеданс от 28.1К. Отношението N на намотките е 59,3 . Ако в 8-омов говорител имаме мощност 0.5 вата, то това означава 2.83V амплитуда на изходното напрежение и 0.354А амплитуда на изходния ток. За постигане на тази изходна амплитуда с този изходен трансформатор, трябва да имаме поне 0.354 / 59,3, или 6 милиампера амплитуда на анодния ток на лампата. ЕCC83, с която е даден примера, нaй-често се ползва при токове на покой около 1мА. В нейните данни пише, че максималнодопустимият катоден ток е 8mA, а максималната разсейвата от анода мощност - 1W. Дори ако пренебрегнем добрите практики, при използваното захранващо напрежение, няма как да ползвамe лампата при ток на покой, по-голям от 2.5mA, без да стопим анода. При единичен триод, това прави около 80-100mW, което е относително далече от споменатите 0.5W. При ток на покой около 1mA - и по-малко, може би 30-40mW. Ако ползваме ЕCC82 и настроим схемата за ток на покой от 6mA, то тогава пък, трябва да осигурим значителна, нехарактерна за китарата и повечето ефекти амплитуда на входния сигнал, за постигане на тези 0.5W. На пръв поглед, най-подходящи за целта ми се струват лампите ECC81 или ECC85.

Може би си прав. Въпреки това, от гледна точка на експериментаторството, занимавката е интересна. Като се замисля, със същия успех, става и с трансформатор с две вторични намотки (само че "балансиращият" ток във вторичната трябва да бъде N пъти по-голям /където N е отношението на навивките/).

Търсих друго, но попаднах на тази темичка на Дими и я прочетох наново, та викам, да се включа. Става дума за първата схема (с един триод). Мисля, че главната пречка, всички вече да са си направили усилвателче като на Дими е изходният трансформатор. Вероятно трансформаторчето има въздушна междина, защото през първичната намотка тече постоянен ток. Затова искам да напиша няколко думи за трансформатора, които могат да доведат до определено експериментаторство, на който му се занимава. Ако имаме трансформатор с две отделни първични намотки можем да го ползваме за изходен трансформатор, като през "неизползваната" първична намотка пуснем да тече в подходящата посока прав ток, точно равен на анодния ток на покой на лампата. По този начин, можем да направим клас А усилвател с трансформаторче без междина. Понеже анодният ток на покой не е съвсем постоянна величина, а варира с отделните екземпляри лампи, както и малко или много се мени с остаряването им, за да поддържаме добър баланс, може да се наложи, да се направи серво схемка, която поддържа "балансиращият" ток равен на средния аноден ток. Нека (за целите на експеримента) вземем един, да кажем малък мрежови трансформатор 220V / 9V с изходен ток 0.5-1А. Нека трансформаторът има и извод за 110V входно напрежение. В момента на писането, не знам какво ще излезе, но пиша, да видя, дали разсъждавам правилно. Така... този трансформатор има отношение на навивките 110:9 (първичната към всяка от двтет вторични). Отношението на импедансите е равно на квадрата на отношението на навивките, в случая (110/9)^2, или приблизително 149. Ако към едната вторична намотка е свързан 8-омов говорител, то от първичната страна ще се "вижда" импеданс от 8 * 597 = 1192 ома. В случая товарът е малък, примерно за ECC83, която има Ri около 60 килоома. Ако вземем, да кажем мрежови трансформатор 220(110)/5V, това означава съотношение (220/5)^2 = 484, или "аноден" товар от 3872 ома, при свързан 8-омов говорител. Това пак е твърде малко товарно съпротивление за ECC83, но за триод с малко Ri може би би било ОК. Може да се свържат и два 8-омови говорителя последователно, или един 16-омов, за 7744 ома аноден товар. Не знам, дали се предлагат трафчета за 3.3V, иначе това би означавало 8.8K при 8-омов говорител, или 17.6К при 16-омов. "Балансиращият" ток трябва да се подава от източник с относително голямо съпротивление, или от генератор на ток. Разбира се, мрежовият трансформатор не е секциониран и от него едва ли може да се очаква същото, като от изходен трансформатор, но предвид изказаните мнения за наличие на твърде много високи честоти, може да се окаже подходящо решение. Ако се избере мрежов трансформатор със сърцевина, очевидно, за по-голяма мощност, който обаче на празен ход се позагрява, това верочно означава, че китайците не са "прекалили" с намотките, което пък, от гледна точка на паразитните капацитети, може и да се окаже подходящо за приложението. Ако заинтересованите по темата от предишните й страници, още имат интерес за триодно усилвателче, мога да направя някои експерименти.

Аз някъде му затрих телефона на Диката, но ако някой го има - нека драсне. Намерих в стари теми. Ето информация от 2012г. http://www.dikaguitars.com телефон 0889 544 971

Ако ще ги записваш, за да ги чуят други хора, дори да ги публикуваш сурови, е добре да пуснеш и запис през симулация на говорител, тъй като останалите няма да имат твоята представа. Суровите семпли имат смисъл само за хора, които са разработвали овердрайв ефекти и знаят, какво да слушат в звука. Със останалите слушатели, случаят не е такъв.

Ще ти е трудно, да го запоиш за стоманения струнник - обикновено се оголва около 1.5 cm. от проводника и се поставя тази му част под струнника така че, когато се завинти, да е сигурно, че контактува добре. При китарите с тремоло, проводникът е запоен на задната пластина, за която се държат пружините и през тях контактува с тремолото и струните. Идеята е, струните да са заземени. Трябва да имаш пробита тънка (около 2-2.5мм диаметър) дупчица от под струнника, до кухината с електрониката. Ако нямаш, трябва внимателно да я пробиеш.

Винаги може да се ползва някаква кабинет-симулация като пост-обработка.