Evtim Djerekarov

След известен анализ на схемата, виждам, че всъщност поради по-ниското си входно съпротивление (220К), тя потиска резонансния пик на пасивния адаптер с няколко децибела. Затова, когато ползваме буфериран сигнал, този пик е по-висок и затова схемата звучи по-остро. Буферът разкъсва връзката адаптер - входно стъпало. Ако се гони 100% точно решение, може би е добре, входният буфер, да може да превключва 220К/10p или 1M към земя, в зависимост от това дали ефекта е включен или байпаснат. За изходен буфер има много решения. Върши работа и JFET буфер, подобен на входните (примерно BF245C с 4.7K съпротивление от сорса към земя и да кажем 2.2К-10K от източника на сигнала, към гейта, а дрейна - свързан за положителното захранване. Сигнала се взима от сорса през резистор и кондензатор, да кажем 10К /470nF). Може и буфер с биполярен транзистор, или ОУ. Има и по-сложни и по-линейни решения от еднотранзисторните.

Транзисторите на варианта на Дими, мисля, че са от моите J201 от снимката (на картона, дето ги бях наредил). Мисля, че всички са J201, а това прави немалка разлика в общия коефициент на усилване. Схемата мисля, че е без промени. До колкото помня, пусната е на 18 волта.

Eто резултатите от едно не твърде точно, но приблизително пресмятане: Ако стоманата е близка до M330-50 (проницаемост 1050(0.013) при 1.5Т), сечението на ядрото наистина е 570кв.мм. а средният магнитен път е да кажем 20см, то ако приемем за максималнодопустима плътност на магнитния поток за китара - 1.4Т (1Т за hi-fi, 1.7T за мрежов трансформатор с известни загуби), то се получават следните минималнодопустими честоти при пълен размах, в зависимост от захранващото напрежение: 350V: 175Hz(правоъгълна) / 115Hz(синусоида) (12W синус в 8 ома) 300V: 150Hz(правоъгълна) / 96Hz(синусоида) (9W синус в 8 ома) 250V: 125Hz(правоъгълна) / 80Hz(синусоида) (6.25W синус в 8 ома) 200V: 100Hz(правоъгълна) / 64Hz(синусоида) (4W синус в 8 ома) Може и малко по-ниско, но с повечко изкривявания, но МАЛКО по-ниско. Това е примерно изчисление с много предположения в него. Ако приемем, че при захранване 250 волта, ще имаме около 5-6 вата синус и около 9 при правоъгълна вълна, и ако допуснем, че ще позволим ядрото да се насища до 1.7Т, то можем да допуснем правоъгълна вълна с пълен размах, с честота не по-ниска от около 100Hz. -3дБ точката, естествено, ще е по-ниско от 100Hz. Колко точно, може всеки сам да сметне. Но е необходимо, да се разполага с коректни данни, за да се сметне нещо смислено. Това е само ориентир.

^^ Не знам, какви са магнитните свойства на тази стомана Е42, но можеш да потърсиш в руски сайтове, или да попиташ. Когато разбереш, при каква плътност на магнитният поток се насища, можеш лесно да сметнеш при каква минимална честота при максимална входна амплитуда, няма да я наситиш (за синусоида нещата са по-оптимистични, отколкото за правоъгълна вълна). Сечението на сърцевината ти явно е 600 кв.мм. Ако приемем, че лакът заема 5% от нея, това прави 570 кв. мм. Всъщност, не знам, дали това, което е отбелязано е размера на Ш-то, или размер на сърцевината. Средният магнитен път, можеш да си го измериш чисто геометрично, или да го видиш в каталог за сърцевини. Сечението също можеш да го измериш. Брой навивки имаш. Остава да разбереш магнитните свойства на сърцевината, и може и да избегнеш емпиричната фаза.

Ами.. нямам време сега, но идните дни мога да сметна приемливо решение с буфер.

Изходният импеданс на китара с пасивни адаптери, може да варира в широки граници, но е доста голям( 100-500К ). Това е много повече, отколкото правотоковото съпротивление на адаптерите. За да запазиш звука на легасито, можеш в буфера да сложиш същите стойности на входният резистор/кондензатор, както на ефекта (220К/10p). Проблем е обаче, ако взимаш байпас сигнала от изхода на буфера(както се очаква), - тогава и той ще е глух. Можеш да пробваш, да направиш буфер с нормалното 1М съпротивление към земя, а от изхода на буфера към входа на легасито, да сложиш средноголям резистор (примерно 47-150К) - трябва да подбереш стойност, която хем да запазва "буфериращия" ефект на буфера, хем все пак, да представлява някакво съпротивление. Така, към входа на легасито ще пристига сигнал, който е от източник с неколкократно по-малко изходно съпротивление отколкото китара. За да запазиш звученето, трябва да преоразмериш входната RC група на легасито (220К/10p) съобразно избраният резистор. Трябва да намалиш R и да увеличиш C пропорционално. Примерно, ако без буфер, китарата има изходно съпротивление 200К, а ти сложиш буфер, а след наго 50К съпротивление от буфера към входа на ефекта, това е приблизително четирикратно намаляване на импеданса на източника, от който идва сигнала. За да запазиш звука подобен, трябва да преоразмериш RC групата, на ефекта, да кажем на 55К / 40p - намаляваш 4 пъти стойността на резистора и увеличаваш 4 пъти тази на кондензатора. Може да се наложи, да увеличиш стойността на кондензатора още повече, за да имитираш и капацитета на кабела, който сега е изолиран (от буфера), както и милеровият капацитет на първото стъпало на легасито. Сигнал за байпас, можеш да си вземеш директно от изхода на буфера. Има известна доза експериментаторство. Хубавото е, че това решение, би позволило, ефекта да звучи както трябва, дори когато се ползва с ефект отпред, или с китара с активни адаптери.

^ По принцип, изпадането в полуподигравателни* коментари не е много продуктивно. Със сигурност от DYNACORD могат да смятат, поради което съм сигурен, че поради стойността на един или друг кондензатор, в техния усилвател няма пълна мощност, да кажем, на 20Hz. *полуподигравателни, защото се присмиваш на коментарите, на основание наблюдение само на част от схема на известен производител, без да имаш предвид цялостното решение, което вероятно няма честота на срез от 7 херца.... При старите фендери и доста други усилватели, тези кондензатори(С4, С5) са дори 100nF, но там "Входният" кондензатор на фазоинвертора е нещо от сотра на 1nF, При Mesa Boogie MK1 - 2nF. Изобщо, трябва да има някакъв начин да ограничиш усилването в ниските честоти, за да избегнеш риска от насищане на сърцевината на трансформатора - защото едно, че не звучи добре, второ - може да се наложи най-малко да си сменяш честичко лампите, което едва ли е твърде изгодно, особено предвид бюджетния фокус на проекта. Решетковите резистори на триодите, са 470К, а ако имаш триод ECC83 като източник на сигнал, неговото изходно съпротивление в схема общ катод с аноден резистор 100К е поне 38К - това прави 500К. Ако искаш честота на срез, да кажем 50Hz, това би означавало кондензатор(С1) около 6.3nF - обаче и това изчисление вероятно ще е грешно, защото гейтовите резистори, в зависимост от стойностите на R1 и R3, са в някаква степен "бутстрапнати", което допълнително увеличава входният импеданс на фазоинвертора, над 470К. При повечето китарни фазоинвертори, обикновено тази стойност е в границите 1-2 Мегаома. Ако сумата от изходното съпротивление на предходното стъпало и входното съпротивление на фазоинвертора е, да кажем 1 Мегаом, това означава 3.3nF входен кондензатор за -3dB честота от 48Hz. Също е добре, човек да се запита, колко ниски честоти в крайна сметка трябва да "пропуска" един китарен усилвател, че да кажем -1.5dB @ 80Hz да могат да се окачествят като "голяма загуба", особено като имаме предвид и малко по-високото изходно съпротивление на ламповото стъпало, което при повечето усилватели така или иначе усилва ниските честоти около резонансната честота на говорителя (която най-често е около 80 херца). При това - най-често с повече от 1-2 децибела.

^Няма да е зле, стига да може всички да се съберем, че Дими е далече... ^^Дими, с тези платки, оправиха ли се проблемите със самовъзбуждането?

Наистина няма смисъл, С4 и С5 да са по-големи от 12-15nF, особено за китара. Гледам, че си дал отговор на този въпрос, но пък тогава се появява друг - защо да имаш усилване на честоти, които няма да подаваш? Може би знаеш тия неща, но все пак, да кажа. Ако имаш горе-долу надежден RLC-метър и има просвет около бобината на изходния трансформатор, достатъчен, да навиеш някакъв пробен брой навивки, можеш да измериш индуктивността, откъдето и AL на сърцевината, оттам - ако имаш голям диапазон на уреда - индуктивностите на останалите намотки, а от това и AL - приблизителният брой навивки, навити на трансформатора (ако не можеш да намериш тази информация публикувана). Оттам, имайки предвид сечението на сърцевината и поне някакво предположение относно материала, можеш да стигнеш до някаква приблизителна стойност за минималната допустима честота, при която можеш да ползваш трансформатора при максимален размах на напрежението от първичната страна (за китара е добре, да имаш предвид правоъгълни сигнали). Разбира се и по други начини можеш да разбереш, кога се насища сърцевината, като най-реалистичният е, в самата схема, стига да си достатъчно внимателен, да не я взривиш. Ако има несигурности относно причината за "нискочестотното представяне" на ECC85 - пусни една симулацийка в SPICE и поразгледай AC Анализ на различните възли в схемата, както и различните токове - почти сигурен съм, че става дума за неволно допуснат(или пропуснат) неадекватен честотнозависим импеданс в някоя точка от схемата около фазоинвертора.

Едва ли ще е нещо значително.

^ Това заради лампата ли е, или заради режимът й? Едната има Ri = 65K, другата - 18K, различна стръмност и различен максимален аноден ток, което неминуемо води със себе си разлики, ако схемата не бъде променена в съответствие с ползваната лампа. Иначе, не се сещам, какво друго би накарало лампата да се държи по този начин, понеже както знаем, триодите са доста линейни в и извън звуковия диапазон.

На мен ми се струва, че е крайно време, инж. Манов да си спретне един презентационно - рекламен сайт, понеже има доста продукти. Форумът е добра платформа, понеже в нея има диалогичност, но освен нея, не е зле и човек да си има уебсайт.

След известно пробване на разни по-скъпи кафета и на смески, купени от магазин, в мен се зараджа едно подозрение. Струва ми се, че масовото пакетирано кафе, дори някои по-скъпички марки, просто си е "масово" - не е лошо, но често има разни не дотам приятни нотки във вкуса - или ще има горчивина като от препечен боб, или ще има една особена мекота - все едно има прясно мляко вътре, или ще е по-кисело от необходимото. Това ме принуждава да смесвам повече кафета. Когато си взема смеска от един близък магазин, досега винаги вкусът е бил добре балансиран - смеските които си взимам са по-евтини от скъпите кафета, които купувам. Имате ли наблюдения по този въпрос?

^Ами, какво да ти кажа ... звучи си . Добре са хванали саунда на Хетфийлд с тази китара. Изглежда брутално добре, а и е черна, което както знаем е особено важно за правилното количество 3-ти хармоник.

^Така е. Има китаристи, които са съвсем доволни от, да кажем "средна работа" китари и успешно си ги ползват в практиката. Има и немалко почти несвирещи всезнайковци, които по цял ден могат да говорят в никому ненужни детайли за гиър и китарен тон. Както вече писах, за мен, когато говорим за средноскъпи и скъпи китари, разликата между отделни бройки често пъти може да е по-голяма от разликата между по-евтин и по-скъп модел. Когато свиря на китари на приятели, винаги ми е правило впечатление, че достойнствата на инструмента са в много-много по-голяма зависимост от музикалността на притежателя му, отколкото от цената му. Така че въпросът с качеството на инструментите винаги е отворен и няма унифицирани критерии за неговата еднозначна оценка.

^ Е, ако има железа, мед и мерак за мъкнене на тежести, мечо пух е казал: Колкото повече, толкова повече!

По принцип, при нужда от вход с доста висок импеданс (какъвто е случаят с китарните входове), най-безшумно е решението с JFET транзистор. Въпросът с линейноста е малко щъкотлив, но може да се каже, че в прости схеми, JFET транзисторите имат характеристика, чиято нелинейност звучи по-добре от тази на биполярните транзистори. Иначе на теория, биполярен тразистор с емитерна дегенерация, толкова голяма, че да се получи еднаква стръмност с JFET транзистор, е по-линеен от него. Проблемни са високоимпедансните вериги, където JFET стъпалата са по-безшумни. Не съм изследвал ОУ въпроса, но мисля, че е добре, ОУ да са с JFET входни транзистори (като TL072 примерно).

^Скоро разглеждах този сайт (или негово копие), но за съжаление, не разбирам Полски. Ти разбираш ли? Ако да - няма да е зле, като имаш време, да го попреведеш (а може и да се консултираш с мен, Валяка или който сметнеш за добре, за терминология) и да си стане полезна книжка.

Звучи жестоко! Много яка схема, а и добре си се постарал с донастройката. Както вчера ти казах по телефона, най-добре е, ако е възможно буфера, да е в самата букса, или заедно с нея, да е в малка метална заземена кутийка (или да са омотани заедно с общ изолационен материал, който е заземен), така от тази кутийка ще има проводник за земя, сигнал и положително захранващо напрежение (за буфера вътре). Ако се гони минимален размер, най-подходящи са JFET буферите, като на педалче BOSS. Такъв буфер, като на тази снимка, около транзистора Q011 горе отляво: . Схемата може да се ползва с транзистор от рода на 2SK30A / BF245A. Така започва да отрязва сигнала, при амплитуда 1.5-3 волта, в зависимост от транзистора. Ако искаш по-голям входен диапазон без изкривяване, може да ползваш BF245C примерно, но тогава трябва да намалиш сорсовия 10-килоомов резистор на нещо от сорта на 1-4 килоома, а също трябва да се сбогуваш и с 2-7 милиампера захранващ ток. При такъв дрейнов ток, може да се появи и чуваем шум, но трябва да се пробва на практика. Най-добре е, да се ползва транзистор с голяма отсечка от сорта на 4-6 волта и малка стъръмност (примерно Idss = 1-5mA), но толкова малко стръмни транзистори се намират по-трудно. Сънчо, за коя схема на Корниш говориш, тази с биполярния транзистор ли? PS: Дими, можеш да ползваш буфер, точно като на БОС-а на схемата горе, обаче да ползваш транзистор BF245C, запазвайки сорсовия резистор 8-10К. Така ще имаш входен диапазон от около 4-6волта пик, преди ограничаване и ток на покой около 400-600 микроампера. Повече от достатъчно добре, за това приложение, според мен.

От гледна точка на китарджийската традиция, аз бих ползвал "баш си" EL84, въпреки,чe никога не съм слушал 6П14П и нямам идея как се сравняват като звук (а доколкото преметнах набързо данни, лампата е нещо като EL84). Не знам какво позволява изходният трансформатор, но ако бях на твое място, може би щях да почна от някакво подобие на Vox AC15/AC30 крайно стъпало, разбира се, преоразмерено според възможностите на останалите компоненти. Как ти се струва идеята, за нещо като "половинка" AC30, или крайно стъпало, със характерната за него катодна RC група и подобен или същия фейз сплитер?

Аз не вярвам това, да е единствената китара на фронтмена. Може просто да е решил да излезе с такава, а може и това да има някаква рекламна цел (не се информирам твърде често и подробно кой какво рекламира). Клипчето показва, че може известен музикант, да си позволи да излезе с каквато китара си поиска, но не знам дали показва много повече от това (що се отнася до качеството на китарите).

^Мненията за евтините китари най-често за разделени на две категории: 1. Снобски подигравателни мнения от гледната точка на притежател и/или ценител на висок клас инструменти. 2. Твърде оптимистични мнения на хора, на които не им се иска много да става дума за разликите и някак си се самоубеждават, като че ли за самооправдание, че евтините китари всъщност са си много добре. Излишно е да споменавам, че и при авторите на двата типа мнения, има както добри китаристи, така и такива, които не могат два тона да изкарат. Според мен, истината е в средата. Има (малко на брой) евтини инструменти, които свирят доста добре, също и (малко до средно много на брой) доста скъпи инструменти, които са надценени и не свирят добре, колкото човек очаква. Но ако вземем средна хубост скъп инструмент и средна хубост евтин такъв - скъпият винаги е по-добър до много по-добър. За сравнение между по-лош евтин и хубав скъп инструмент, и дума не може да става. Може да се сравнява до някъде единствено топ-късметлийска бройка от евтин инструмент и относително недъгав екземпляр на скъп модел инструменти. Тогава понякога излиза, че евтиният инструмент е по-добър от скъпия. Но това са изключения, всеки си има уши и глава на раменете и е негова отговорност, какво си купува. Твоето ДанЕлектро може да е ОК, но има немалко китари за 300 лева, които просто не звучат, или имат дефекти. Това се случва доста по-рядко, при китари, да кажем за 2000 лв. И аз имам един страт, с които репетирам, който е самоделка, много надежден е, звучи по-пробивно от почти всяка друга китара, не разстройва и т.н., обаче в сравнение с висок клас китара, си звучи по-евтино и невпечатляващо. Много обичам да си свиря с нея, когато свиря с хора, обаче съвсем не бих я ползвал за студиен запис, особено на чисти партии.

Ами, на мен с двата май ми харесва най-много .

^Не знам, дали ще го изгледам цялото, но моите коментари по досега чутото са: -Вярно е, че дървото не е скъпо. Не е вярно обаче, че няма разлика между две бланки от едно и също дърво. При най-добре звучащите китари, нарочно или случайно, има подбор на дървесина по звукови качества, което означава известно отсяване, съответно - увеличаване на цената. -Вярно е, че има много случаи, в които относително скъпи китари не звучат толкова добре, колкото човек би очаквал от цената им. Това е особено вярно при някои серийни китари. Въпреки това, те вероятно ще звучат по-добре от китара за 200 лева. Евтина китара да звучи по-добре от много скъпа такава, със сигурност се случва, но това е въпрос на чист късмет и се случва изключително рядко. Отделно - за най-претенциозните китаристи, има къстъм-шоп и майсторски китари, при които самите майстори гонят звук и разполагат с ноу-хау за неговото постигане. Мисля, че казаното във видеото е в общи линии вярно, що се отнася до масовите серийни китари, митовете и рекламните кампании около тях. От друга страна, има неща, които видеото пропуска или по-скоро, не обяснява в детайли. Относно адаптерите съм до голяма степен съгласен - при тях, главното скъпо нещо е марката и известното количество ноу-хау, което стои зад правенето на различните модели. Иначе, има нередки случаи и на доста неизвестни/евтини адаптери, които звучат много добре - там пък е голямо тото, което си е недостатък. И все пак - ако вие правехте адаптери и да кажем си поръчвате магнити или шишове от определена "тайна" сплав, за постигане на определени характеристики, до които сте достигнали емпирично и смятате по някакъв начин за уникални - няма ли да ги продавате малко по-скъпо?