Evtim Djerekarov

Не съм чувал Diefet, но Dr. Boogie звучи добре само когато е набримчен (а той има страшно много гейн), но пък тогава няма динамика. Не знам, дали това е много важно за мело-дет, обаче приликата между Dr.Boogie и Mesa Boogie DR не е никак голяма, може би само като текстура на звука.

^Не знам, за кои класически фендер схеми говориш, но при повечето, които аз наричам класически, обратната връзка от говорителите "отива" във фазоинвертора на крайното стъпало, не в предусилвателя. Изполването на MOSFET повторител в този му вид, малко разваля "чистия" лампов звук при големи амплитуди и режим на ограничение. Ето една схема на повторител, която препоръчват руснаците, като много по-близка до триоден повторител:

Изглежда нормално, единствено известно недоумение у мен предизвикват написаните напрежения. Единственото, което казват е, че стъпалата имат коеф. на усилване 15(но и това не е сигурно, защото може да компресират силно с нарастване на амплитудата). По принцип не-силно-изкривен входен диапазон от поне +-5 волта е добра предпоставка за приличен чист тон при много динамично свирене.

Специално за транзисторен дисторшън - силно съм скептичен, относно доброто му звучене в тази позиция (след първия триод). Защо, след като правиш лампов усилвател, не си го направиш с лампов драйв, пък бустер можеш да си ползваш по традиционния начин, или ако държиш да е в усилвателя - като превключваем бустер най-опред.

Не съм сигурен, че използването на ООВ в предусилвателни стъпала, ще звучи твърде удачно за китара, а и случайно или не, такъв похват не се ползва в болшинството китарни предусилватели. Имам известни съмнения, че това би създало старнно изглеждащи (на осцилоскоп) ограничения, когато стъпалата работят вече в ограничителен режим. Не знам как би звучало това. Относно пентода - Vox AC15 Heritage има интересна и доста многофункционална пентодна схема с EF86 (мисля, че има и възможност за превключване триод/пентод) на нормалния канал. Относно първият блоков вариант - не мисля, че последователното наслагване на тонкоректори е много удачно, освен ако не се направи много внимателно(а тогава не се знае, до колко ще бъде смислено). От тази гледна точка, вторият блоков вариант изглежда по-смислен. Мисля, че send-rerurn схема (може и да има възможност за нейното изключване с крак) е по-универсално и подходящо решение от вграждането на дилей в самия усилвател. Според мен, единственият наистина приложим дилей е тап-дилей (че да може човек да си определя скоростта на повторенията с крак), поне от гледна точка на свиренето с група.

Моите лични препоръки са Диката от Пловдив (Dikaguitars.com) или Коцето Димитров (KDBasses.com).

Ня знам за тях, някой друг ще ти отговори вероятно. Хай-фи усилвателите обикновено имат доста ниско изходно съпротивление, в контраст с ламповите китарни стъпала, които най-често имат 2-4 ома изходно съпротивление, което значително увеличава влиянието на импедансната характеристика на говорителя, върху АЧХ (и ФЧХ) на усилвателя. При повечето китарни стъпала, се чува повдигане около резонансния пик на говорителя, както и малко до умерено се усилват високите честоти, където индуктивността на бобинката на говорителя вече има реактивно съпротивление, по-голямо от номиналния импеданс на говорителя. При повечето хай-фи усилватели, дори с вързан говорител, АЧХ е такава, все едно товарът е резистор. Това е добре за Hi-fi, но не е традиционно за китара. Това е и причината, някои от по-новите усилватели, да имат "Damping" регулатор на крайното стъпало, за да може дова нещо, да се настройва на вкус.

Аналоговите комбота обикновено атенюират с резистори сигнала за говорителя и го подават директно и на дата канала на слушалките. При някои комбота, земята (минусът) на говорителя е свързан през букста за слушалки така, че като вкараш жак, да прекъснеш веригата на говорителя и той да не се чува. Това е цялата философия при тях. Хай-фи усилвател едва ли ще звучи както прилично китарно крайно стъпало, защото не е проектиран за тая цел - при него работата в ограничение е по-скоро изключение, а и има много дълбока ООВ, което не е характерно, за китарджийските крайни стъпала. За ограничаване на сигнала, компресор не е добро решение, защото той намалява сигнала известно време (attack time) след като той е бил по-силен от някакво ниво (treshold). При това, "намаляването" обикновено е като от копче за усилване, а не е ограничаване на сигнала, в смисъл на ограничаване с променяне на формата на сигнала. Може би по-скоро някакъв лимитер или уейвшейпър.

Ами да, с изключение на някои тежки стилове, или пък умишлено търсене на много компресиран, почти синтетичен звук, ползването на по-малко гейн обикновено изчитва цялата звукова картина, а и кара китариста да се вслушва в това, което извлича от инструментав по-голяма степен, отколкото в хай-гейн саунда на гиъра си. Дори чисто аналитично погледнато, увеличаването на гейна, съответно степента и рязкостта на компресиане/ограничаване на сигнала, създава по-силни и повече (до по-висока честота) хармонични съставки, а както знаем, висшите такива, ако са непремерено силни, започват да звучат немузикално. Разбира се, има жанрове, които изискват определено количество гейн за да звучат както звучат, но не трябва да се отива твърде далеч в тази посока. Друга опорна точка върху тези разсъждения е гръмкостта (силата) на усилвателя. Докато на спални или умерено силни стайни нива, дори прекомерно изкривени звуци могат да звучат доста приемливо, когато вдигнем нивото до такова, на което обикновено се свири с група, всяко прекаляване с гейна носи със себе си известно количество неприятни високочестотни нюанси, които няма как да коригираме от тонкоректора за високи честоти, без тогава да звучим глухо. Затова, според мен, добра практика е, звука, с който свирим, да нагласяме при много нацепен усилвател, а пък след това може да го ползваме, и да си свирим тихичко. Това е точно обратно на масовата практика на по-неопитните китаристи, да си правят звук на тихо в спалнята и след това да се опитват да свирят на усилено с него.

Моделиращите усилватели не са никак лоши, но трябва да пробваш, за да видиш кое ше ти хареса. Аз предпочитам аналогова техника(дори транзисторна), защото ми звучи по-живо. Но всичко е въпрос на вкус - защо не минеш по магазини да пробваш?

По принцип, опитът на този или онзи известен или неизвестен китарист, може да послужи само и единствено за референция, но аз лично съм по-скоро против непрекъснатото посочване на примери с известни групи, и непрестанното публикуване на всевъзможни лъскавоизглеждащи снимки от гиъра на еди-кой-си. Защо - познаването в тънкости на апаратурата на различните музиканти има много повече, така да се каже, хроникьорска или да кажем историческа стойност, отколкото има огромна практическа полза за даване на конкретен съвет. Изключение правят може би въпросите, свързани с постигане на точно определен саунд на дадена песен или група. Дори това, което се често се твърди, че педалчетата развалят чистия лампов звук, е полувярно. В смисъл - наистина има камиончета, които оцветяват нежелано звука, но има и такива, които не го правят, или го правят в пренебрежима степен, или пък го променят в желана посока. Съществено значение за това има и личното умение на музиканта да борави "музикално" с апаратурата си. Когато говорим за свирене, вече всеки свири различно, с различна динамика, различен натиск с перото, наклон, различно перо, китара и струни ако щете. Това прави извеждането на универсални "апаратурни" постулати почти невъзможно, тъй като всеки знае за себе си, какъв звук търси и нарича едни и същи неща с различни имена (или различни неща с едно и също име). Основната функция на китариста е, да бъде китарист и да ЗНАЕ как да си направи определен звук ЗА СЕБЕ СИ. Ако говорим за купуване на техника пък, едва ли може да се даде по-добър съвет от това, да се пробват всевъзможни бустери, требъл бустери и овердрайв педалчета, докато се намери това, което най-добре пасва на търсения звук. Освен всичко останало, софийските търговски реалности са такива, че това е далеч по-лесно, отколкото едноседмично трепетно очакване на златния и неповторим съвет във форума. Относно нойзгейтовете, и скромният ми китарджийски опит, с известно уговорки мога да твърдя, че ако има плачеща нужда от noise reduction, то това вероятно означава, че гейна е прекалено много. Друго възможно обяснение на това търсене на постискане на всяко шумче е, че се свири в тиха стая, където този шум може да бъде чут и дразни, или пък се правят записи. Ако има един, единичен солиращ инструмент върху относително тих бекинг, шума също може да дразни. На нивата, на които обикновено се забива с група, повечето собствен шум на усилвателите е просто нечуваем, защото е тотално замаскиран от другите инструменти.

Пуш-пул пота в едното положение, свързва средните пера на двата ключа с долните, а в другото - средните с горните. За да обърнеш функцията на ключа, трябва да запоиш всичко огледално (ако оста на "отражение" е линията свързваща средните пера на двата ключа).

Де да знам, като традиционалист, бих препоръчал като за начало, да пробваш с Boss SD-1 или TubeScreamer. Всъщност - нямаш ли приятели музиканти - вземи някой педал назаем и пробвай. Ако искаш да правиш проби и си от София - занеси усилвателя в MMG - сигурен съм, че ще ти дадат да си го пробваш с много педалчета и накрая ще отнесеш нещо. И с различни китари можеш да пробваш там, да видиш, дали ти е от китарата. Може да се окаже, че ти трябва просто някакъв умереносилен treble booster.

Не говорим за несиметрия, която е огромна и ясно видима и не става дума за някакви ясно чуваеми изкривявания - просто леко оцветяване. Не мога да се наема, да кажа, дали този ефект е гонен или е резултат от любителско проектиране/копиране, което и тогава не е било чак толкова рядка практика. Така или иначе, ако не са прецизно мачвани лампите, малко или много такова оцветяване е неизбежно, за добро или лошо.

Имай предвид, че в много китарджийски класики, нарочно или случайно, има известна несиметрия във фазоинвертора (въпреки опита, да се балансира със товарните 100К/82К съпротивления), което създава известно количество четни хармонични.

Като за начало - какъв ти е ампа?

Трябва да избериш при процесора, какво отношение имат тези единици към секундата. Иначе, BPM = удари в минута. 83BPM = 83/60 = 1.383 удара в секунда.

^^^От гледна точка на голямото разнообразие от музикални жанрове и най-вече свързаната с това нужда, от свирене със съвсем различно количество overdrive/distortion, също различните вкусови предпочитания на музикантите, а не на последно място и различната чувствителност на ухото към високочестотното съдържание, в зависимост от силата на слушане, мисля, че няма да е никак лошо, ако към функционалността на атенюатора се добави съответен тонкоректор (по-скоро в смисъл presence контрол), който, ако е възможно, да позволява усилване или затихване във високочестотната област. Това, мисля, ще удовлетвори много от капризите, свързани с ползването на атенюатор. Ако реализирането посредством плавен регулатор неоправдано оскъпява и усложнява устройството, то няколкостепенен превключвател също би свършил добра работа.

След известен анализ на схемата, виждам, че всъщност поради по-ниското си входно съпротивление (220К), тя потиска резонансния пик на пасивния адаптер с няколко децибела. Затова, когато ползваме буфериран сигнал, този пик е по-висок и затова схемата звучи по-остро. Буферът разкъсва връзката адаптер - входно стъпало. Ако се гони 100% точно решение, може би е добре, входният буфер, да може да превключва 220К/10p или 1M към земя, в зависимост от това дали ефекта е включен или байпаснат. За изходен буфер има много решения. Върши работа и JFET буфер, подобен на входните (примерно BF245C с 4.7K съпротивление от сорса към земя и да кажем 2.2К-10K от източника на сигнала, към гейта, а дрейна - свързан за положителното захранване. Сигнала се взима от сорса през резистор и кондензатор, да кажем 10К /470nF). Може и буфер с биполярен транзистор, или ОУ. Има и по-сложни и по-линейни решения от еднотранзисторните.

Транзисторите на варианта на Дими, мисля, че са от моите J201 от снимката (на картона, дето ги бях наредил). Мисля, че всички са J201, а това прави немалка разлика в общия коефициент на усилване. Схемата мисля, че е без промени. До колкото помня, пусната е на 18 волта.

Eто резултатите от едно не твърде точно, но приблизително пресмятане: Ако стоманата е близка до M330-50 (проницаемост 1050(0.013) при 1.5Т), сечението на ядрото наистина е 570кв.мм. а средният магнитен път е да кажем 20см, то ако приемем за максималнодопустима плътност на магнитния поток за китара - 1.4Т (1Т за hi-fi, 1.7T за мрежов трансформатор с известни загуби), то се получават следните минималнодопустими честоти при пълен размах, в зависимост от захранващото напрежение: 350V: 175Hz(правоъгълна) / 115Hz(синусоида) (12W синус в 8 ома) 300V: 150Hz(правоъгълна) / 96Hz(синусоида) (9W синус в 8 ома) 250V: 125Hz(правоъгълна) / 80Hz(синусоида) (6.25W синус в 8 ома) 200V: 100Hz(правоъгълна) / 64Hz(синусоида) (4W синус в 8 ома) Може и малко по-ниско, но с повечко изкривявания, но МАЛКО по-ниско. Това е примерно изчисление с много предположения в него. Ако приемем, че при захранване 250 волта, ще имаме около 5-6 вата синус и около 9 при правоъгълна вълна, и ако допуснем, че ще позволим ядрото да се насища до 1.7Т, то можем да допуснем правоъгълна вълна с пълен размах, с честота не по-ниска от около 100Hz. -3дБ точката, естествено, ще е по-ниско от 100Hz. Колко точно, може всеки сам да сметне. Но е необходимо, да се разполага с коректни данни, за да се сметне нещо смислено. Това е само ориентир.

^^ Не знам, какви са магнитните свойства на тази стомана Е42, но можеш да потърсиш в руски сайтове, или да попиташ. Когато разбереш, при каква плътност на магнитният поток се насища, можеш лесно да сметнеш при каква минимална честота при максимална входна амплитуда, няма да я наситиш (за синусоида нещата са по-оптимистични, отколкото за правоъгълна вълна). Сечението на сърцевината ти явно е 600 кв.мм. Ако приемем, че лакът заема 5% от нея, това прави 570 кв. мм. Всъщност, не знам, дали това, което е отбелязано е размера на Ш-то, или размер на сърцевината. Средният магнитен път, можеш да си го измериш чисто геометрично, или да го видиш в каталог за сърцевини. Сечението също можеш да го измериш. Брой навивки имаш. Остава да разбереш магнитните свойства на сърцевината, и може и да избегнеш емпиричната фаза.

Ами.. нямам време сега, но идните дни мога да сметна приемливо решение с буфер.

Изходният импеданс на китара с пасивни адаптери, може да варира в широки граници, но е доста голям( 100-500К ). Това е много повече, отколкото правотоковото съпротивление на адаптерите. За да запазиш звука на легасито, можеш в буфера да сложиш същите стойности на входният резистор/кондензатор, както на ефекта (220К/10p). Проблем е обаче, ако взимаш байпас сигнала от изхода на буфера(както се очаква), - тогава и той ще е глух. Можеш да пробваш, да направиш буфер с нормалното 1М съпротивление към земя, а от изхода на буфера към входа на легасито, да сложиш средноголям резистор (примерно 47-150К) - трябва да подбереш стойност, която хем да запазва "буфериращия" ефект на буфера, хем все пак, да представлява някакво съпротивление. Така, към входа на легасито ще пристига сигнал, който е от източник с неколкократно по-малко изходно съпротивление отколкото китара. За да запазиш звученето, трябва да преоразмериш входната RC група на легасито (220К/10p) съобразно избраният резистор. Трябва да намалиш R и да увеличиш C пропорционално. Примерно, ако без буфер, китарата има изходно съпротивление 200К, а ти сложиш буфер, а след наго 50К съпротивление от буфера към входа на ефекта, това е приблизително четирикратно намаляване на импеданса на източника, от който идва сигнала. За да запазиш звука подобен, трябва да преоразмериш RC групата, на ефекта, да кажем на 55К / 40p - намаляваш 4 пъти стойността на резистора и увеличаваш 4 пъти тази на кондензатора. Може да се наложи, да увеличиш стойността на кондензатора още повече, за да имитираш и капацитета на кабела, който сега е изолиран (от буфера), както и милеровият капацитет на първото стъпало на легасито. Сигнал за байпас, можеш да си вземеш директно от изхода на буфера. Има известна доза експериментаторство. Хубавото е, че това решение, би позволило, ефекта да звучи както трябва, дори когато се ползва с ефект отпред, или с китара с активни адаптери.