Evtim Djerekarov

Има жакове, които имат вграден ключ (един или повече). При някои модели "ключовете" включват, като се вкара жак, при други - изключват. При повечето модели, едното перо на всеки от така получаващите се "ключове" контактува с жака, но може би има и модели, в които превключвателя е галванически изолиран от контактите на жака. Най-разпространените и евтини жакове, за които се сещам са тези: Този на снимката е моно, с два реда пластини, има и стерео - с три. За твоята цел ти трябва моно, като на снимката. Както виждаш, извитите метални пластини, действат като пружина и когато се вкара жак, той ги повдига и те се отделят от контактите от другата страна, с които иначе контактуват, когато няма вкаран жак. При вкаран жак, контактите на жака се свързват с извитите пластини (които повдигат), а те (пластините) вече не контактуват с перата от другата страна на буксата (тези откъм нас на снимката). При изваден жак, и двете пластини са опрели в съответните отсрещни пера. Когато жакът е изваден, имаме "контакт" между всяка пластина и перото от срещуположната страна на буксата. При някои усилватели, "плюсът" от усилвателя излиза както към "плюса" на вградения говорител, така и на "плюсовата" (най-отдалечена от гайката) пластина на буксата. "Минусът" от усилвателя отива само до "мунусовата" пластина на буксата, а от другата страна на буксата, "мунусовото" перо отива към "минуса" на вградения говорител. По този начин, като се вкара жак към външен говорител, "плюса" на усилвателя отива и към двата говорителя, но "минуса" на усилвателя отива само към външния говорител, защото вкарването на жака прекъсва земята( "минуса" ) към вградения говорител. Разбира се, може да се направи и по други начини. Може да се прекъсва плюса, или пък и двата проводника. Има усилватели, при които изхода е букса, а вграденият говорител е свързан с кабел и жак, който е вкаран в тази букса - в този случай, за да се включи външен кабинет, от буксата се изключва вграденият говорител и на негово място се включва външният. Надявам се, че не те обърках много с моите сънливи среднощни обяснения.

Има неголяма, но все пак някаква разминавка с моите симулации. При какво (и колко стабилно) анодно напрежение и какво изходно съпротивление на генератора (евентуално, резистор последователно на решетката) са направени измерванията?

Възможно е софтуера и да е добър. Няма проблем и с това, че струва 74 долара. Струва толкова, защото е софтуер и се копира лесно. Проблемът с всички софтуери е, че предусилвателят, аудио интерфейсът и мониторната система, с които резултатът е на ниво, струват доста повече. Имай предвид, че някои от "хардуерните" симулатори също са цифрови, най-често с доста по-скромна изчислителна мощ от персонален компютър. Иначе, за мен проблемът със симулациите, слушани на монитори или слушалки не е ,че не са достатъчно точни, а че няма как, да се постигне същото усещане, като при свирене с нацепен амп (без сериозно да се скъси живота на мониторите). Дори истиски амп, записан с микрофон и прослушван в реално време в стая за слушане през монитори, не е същото, като свирене с усилвател. До колко това е от голямо значение, е съвсем друга тема и както винаги, всеки има мнение. Дори при по-новите съвсем истински лампови усилватели, собствениците често не харесват много как звучат разните low power, class A, Triode mode и т.н. режими и си предпочитат по-силния пентоден режим. Като се ползват симулации, променливите стават много повече и не е разумно да се очаква, че резултатът ще е идентичен. В страни от това, ако човек не чака точно това, PC симулациите са приятна играчка.

Много добре! Това снимки на анодното напрежение ли са? Дали прави тест с bypass кондензатор в катода?

^ Може би горе-долу по същата причина, в САЩ до ден днешен има закон, който криминализира търговията, притежанието (а ако не се лъжа и свиренето) на балалайка.

Ето още една по-лесна модификация: Сложи по един 680-омов резистор последователно на сорсовете на транзисторите, за да стане сорсовата част от схемата нещо такова: В гореспоменатия делител 100К / 10К (най-горе вляво на твоята схема), смени 10-килоомовия резистор с 12.5К или близка стойност. Това би намалило общото усилване около 3.5 пъти. Ако искаш промяната да е по-малка (например 2 пъти), сложи 330-омови резистори и смени споменатия 10-килоомов с 12К. Ако искаш по-голям ефемт (примерно 5.5 пъти) , сложи 1K резистори и смени споменатия 10-килоомов с 15К. С тези модификации, се намалява усилването по променлив ток, без много чувствително да се измести работната точка съответно, дрейновите токове (консумацията) остават същите. После пиши, как ти се струва.

Ако звука ти се струва ОК, т.е. не те дразнят изкривяванията от самия вграден предусилвател, можеш да пробваш да подмениш резисторите в дрейновете с такива с по-малка стойност. Ето две АЧХ, едната със сегашните 10К дрейнови резистори, другата - с 5К: Вижда се, че намаляването на дрейновия импеданс в случая, не влияе особено чувствително на АЧХ, но намалява усилването, което в случая е желано. В моментното състояние на схемата, трябва да измерваш дрейново напрежение от около 5 волта спрямо земя, на дрейновете на транзисторите. Като подмениш дрейновите съпротивления с 5К, примерно, дрейновото напрежение ще се увеличи. За да върнеш дрейновото напрежение в режим на покой в разумни граници (4.5-6 волта, на вкус), трябва да промениш вероятно ще трябва да промениш преднапрежението, което се подава през 1-мегаомовите резистори на гейтовете на транзисторите (в случая - да го увеличиш). Преднапрежението се определя от двата резистори 10K/100К най-горе най-вляво на схемата, която си дал. В момента, преднапрежението е: (9V / (10K+110K))*10K = 0.818V. Aко да кажем, подмениш 10-килоомовия резистор с 33К, то ще имаш: (9V / (33K+110K))*33K = 2.23V. Можеш да пробваш с различни резистори в диапазона 10К-39К. Докато на дрейновете се получи някъде 5-6 волта напрежение при липса на входен сигнал. Разбира се, увеличавайки дрейновия ток на покой, ще увеличиш и стръмността на транзисторите, което ще поувеличаи малко усилването на стъпалата (обратно на това, което искаш). Значение има и това, че двата транзистора няма да са еднакви и няма да можеш с промяната на общото им преднапрежение, да постигнеш еднакви напрежения и на двата дрейна (а ако транзисторите са много различни, може и нищо смислено да не се получи и да се наложи, да търсиш по-еднакви). Всичко е въпрос на компромис, можеш да си направиш експерименти. Аз бих пробвал с транзистори с по-малка стръмност и по-голяма отсечка, ако искам да получа резултат, подобен на описания от теб. Aко предусилвателят е на батерия обаче, такава модификация като предложената от мен по-горе, би увеличила консумацията с около 50-60%.

^Недоглеждане, естествено. Сега забелязах, че делителя е 100К/10К, което прави 0.81V. Транзисторът, с който симулирам е BF245A, оригиналната схема, какво ползва? Забелязвам, че с този транзистор, първото стъпало ограничава още при под 0.2V амплитуда, което не знам, дали е много гот.

10К не е нищо повече от правотоковото съпротивление на бобинката на адатера. Променливотоковият импеданс на пасивните адаптери обикновено е много по-голям. Ето още едан графика, в допълнение на тази на Валяка: Графиките са за поставен потенциометър 1Мегаом, усилен почти докрай (1К/999К). Една от тях (зелената) е при махнат 47pF кондензатор. Останалите показват, как спада входният импеданс, в зависимост от подаваното преднапрежение. Но е вярно това, че при висок входен импеданс, резонансния пик от индуктивността на адаптера и паразитните капацитети, ще стане доста силно изразен.

^Всъщност, като погледнах схемата на втори поглед, няма проблем с 1М потенциометър, както ти писа валяка, тък като входното съпротивление винаги е приблизително равно на пълното съпротивление на потенциоматъра.

Има още нещо - дори да сложиш потенциометър 1М, ако го ползваш в доста "намалено" положение, проблемът с ниския входен импеданс пак ще е налице и пак ще имаш загуба на високи честоти. Това може да се избегне, ако на входа на устройството поставиш още едно стъпало (например с BF245B , C свързано по схема сорсов повторител). Така, и без да сменяш 100-килоомовия потенциометър, ще можеш да регулираш нивото, без намаляването му да води до "заглъхване" на сигнала.

А като ползваш потенциометъра на входа, не върши ли работа? Всъщност, това твоя схема ли е? Ако да, имам няколко въпроса, от любопитство: 1. Защо входния импеданс на схемата е толкова нисък? 2. Преднапрежението от 4.5V не е ли малко множко, и не гарантира ли, че в гейтовете тече ток в режим на покой, което още повече да смъква входното съпровивление? Ако ефектът криви и това е проблем (а не само нивото), изниква въпросът, за какво ти е той. За тонкоректор?

Добре. Ще се радвам, ако направиш относително ясни снимки. Ако заиграеш малко и с различни нива на входния сигнал, както и варианти, в които товариш анода с тонкоректор или филтър, както и изснимаш анодното, решетковото и катодното напрежение при различни случаи - цена няма да имаш - това ще ми е много полезно, при моите анализи и би ми помогнало при нужда, да си пипна и моделите. Имай предвид, че Валяка пише тези неща, защото той така вижда нещата, от неговата гледна точка, и аз лично не го съдя за това. Той държи на голяма техническа точност и на известна академичност при поднасянето на информацията. Също е прав за това, че понякога се пишат големи глупости, а има и хора, на които това им е любимо занимание. Нещата, които пропуска, според мен, са на първо място, че този начин на поднасяне не е много интересен на музикантите, а на второ - че любителството има немалка роля в изграждането на легендарния звук на някои китарни апаратури, защото е синтез от известни познания по електроника, експериментаторство и музикантство. Друго, което може би прави впечатление е, че не обича да разяснява и да обяснява, а повече да критикува без обяснение - но той самият казва, че не е длъжен да дарява информация на всички, та и това си е негово право. Все пак, той е полезен на форума с много неща, въпреки острия си език, а и го смятам за мой приятел, въпреки, че нашите форумни отношения напоследък позахладняха от негова страна, поради което аз нямам лошо отношение към него.

никони, хубаво е, да пробваш, покрай приказките, "фендерското" стъпало с тестов сигнал и осцилоскоп и да щракнеш няколко снимки. Сигурен съм, че напрежението, при което се появява рязко ограничаване, ще е по-голямо от 2.5 волта, а може и повече от 3. Бих пробвал и аз, обаче тук, където живея, не си държа измервателната апаратура, и ще ми е хамалогия. Аз имам голяма вяра на моите симулации, тъй като дълго време съм се занимавал с моделите, но друго си е, като се пробва с истинския хардуер.

Ето и в случая с "фендерското" стъпало, как се променя катодното напрежение, при истински китарен сигнал на входа. В този случай, поради големият катоден кондензатор, промяната е почти пренебрежимо малка (10-30mV), но при някои стъпала, те не може да се пренебрегва и е важна част от звука на стъпалото: Пиша тези работи, за да покажа две неща: -Решетковият ток в крайна сметка има доста голямо влияние върхухарактерa на изкривяванията, както и в известен смисъл, върху входният динамичен диапазон (субективано, понеже компресиран сигнал звучи по-чисто от рязко ограничен такъв). -В звука на ламповите предусилватели, тези наглед незначителни неща имат много решаващо значение, за звука и поведението на предусилвателя, може би дори по-голямо отколкото специфичната S-образна крива на триода и неговата "не-пентодна" анодна характеристика.

Ето една осцилограма, направена с отосително точен триоден модел (анодните характеристики - много точни, решетковият ток - приблизително точен): Зеленото и синьото са съответно входният сигнал и напрежението, което може да се наблюдава на решетката на лампата. И двата са уселичени до пъти, за да могат да се виждат на една графика с анодното напрежение. Входният сигнал е със значителна амплитуда - 10 волта. Стъпалото е с ECC83, аноден резистор 100К, 2.7К / 680n в катода, във входната верига - 68К. Ако ефектът с решетковия ток го нямаше, графиката на анодното напрежение щеше да е "отрязана" рязко и отдолу. Разбира се, във "фендерското" стъпало, катодният кондензатор има значителна стойност, което още повече минимизира влиянието на решетковият ток (който така или иначе e стотици до десетки (при големи входни амплитуди) пъти по-малък от анодният ток), в този случай решетковият ток има влияние по-скоро върху формата на сигнала на решетката при по-значителни амплитуди. Това, разбира се, не е никак маловажно, защото има пряка връзка с начинът, по който изкривяванията звучат. Така получаващата се "компресия" е вдната получълна, запазва повече информация от оригиналният сигнал, която иначе щеше да бъде отрязана. Несиметричността на сигнала в анода също не е без значение, защото при тоноизвличане с различна динамикар работната точка малко или много се измества моментно(разбира се, не с много най-често с 10-200 миливолта, в зависимост от няколко фактора), което временно (докато трае силния тон), променя и входното напрежение, при което започва да тече решетков ток.

^^^ Когато говоря за 68К входен резистор, не говоря изобщо за режима на покой, а за начина, по който триодът ограничава положителната входна полувълна, когато входният сигнал има значителна амплитуда, което избягва "рязкото" ограничаване в тази полувълна. Решетковият ток, който протича, макар и неголям, в сравнение с анодният, също има малко влияние върху катодното напрежение (bias shift ефект). Всички тези неща, взети заедно, създават това, което наричаме "триоден звук". Разглеждай на осцилоскоп долната полувълна в изхода(анода) /при значителна амплитуда на входния сигнал и немалко изходно съпротивление на източника/ и формата й и се запитай, защо е такава.

Точно така е. Истинската рок музика трябва да бъде силна, изсвирена с ентусиазъм, непосредствена, от сърце, без пудра и макиажи. Това май е и главната разлика между болшинството музика от тогавашната музикална епоха и от сегашната..

^Много добре си показва според мен, или поне, аз точно за това говорех в предишния си постинг (а и на неговата китара, както и на моята, синглите са по-тихи от бридж хъмбъкера, което прави много голяма степен на съвпадение с това, което имах предвид по-горе). За звука - всеки си има вкус. Съгласен съм, че е тих, но не мен всъщност ми звучи доста музикално. Явно търсиш и не намираш в звука им нещо, което ти свързваш с "хубав звук". Ето едно видео, на китарист, който не свири толкова добре, както китаристите от LickLibrary. СПОРЕД МЕн, това обуславя неговото доста по-транзисторно, така да кажем, звучене, въпреки, че ползва съвсем лампова техника: Разбира се, че записът (микрофон, техника, стая) има значение, но....

^^ Пропускаш входният 68К резистор (и изходния импеданс /по променлив ток/ на китарата, който в зависимост от типа пасивни, или активни адаптери, може да варира в границите около 10-350 килоома), който прави пад на напрежение върху себе си, когато започне да протича решетков ток, което по-скоро ограничава плавно сигнала, отколкото го "отрязва". Отделно, в крайна сметка, се получава форма на анодния/катодния ток, която не е симетрична /като форма/ спрямо избраният ток на покой. Това влияе и на катодното напрежение, което е стойност, интегрирана от относително големия катоден кондензатор. Фендерското стъпало на схемата, която постнах, в зависимост от екземпляра и производството (година, партида, ревизия) на лампата, ще започне да ограничава (когато входният сигнал става отрицателен) при напрежение в диапазона -2.5V до 3.7V (диапазонът е голям, и това се дължи на несходства в лампите). За напреженията - сериозно значение има, какъв е входният импеданс на апаратурата,с която измервате. С обикновен мултицет няма как да измерите напрежението на доста краткия пик. С осцилоскоп, включен на голям диапазон, става, стига избраната скорост да позволява да наблюдавате феномена, входният импеданс на осцилоскопа да е поне 1Мегаом и той (евентуално пробите му) да са изправни (с правилна компенсация и т.н.). Със наистина силни хъмбъкери (не помня, дали не бяха едни, които аз навивах), съм измервал и 12V пик като удариш много мъжки някой акорд.

Ето една класическа схема. Аз моделирах нормалния канал.

Точно така, пиковите амплитуди, особено при по-силни хъмбъкери и по-динамично свирене, стават доста големи, като при нарочно доста силно удряне по струните, те могат да станат и повечко от 5 волта амплитуда. Ако направиш един анализ, ще видиш, че входното стъпало на повечето китарни усилватели е "неизкривяващо" - в смисъл, може малко да заобля, но не ограничава, до доста големи амплитуди, обикновено някъде до 3-5 волта пик. Можеш да прегледаш на осцилоскоп какви напрежения има на изхода на китарата, когато се свири яко. Разбира се, те се получават само в началото, при удара, но атаката всъщност е нещо доста важно, особено при чиста китара и крънч. Ако един усилвател може да постигне пълна мизходна мощност с 50 миливолта вход, очевидно е, че при 5 волта вход, нещата няма да са много линейни. Добре проектираното предусилвателно стъпало за clean/crunch, позволява, поне при умерени нива на Volume потенциометъра на канала, да се свири с пълната динамика от китарата, без да се чуват неприятни нюанси от остро ограничаване. Да кажем, при Fender Deluxe, чийто предусилвател скоро изимитирах с транзистори, това се постига дори при Volume усилен докрай, където чистото звучене, преминава дори в лек овердрайв, но прехода е толкова плавен, че никога не дразни и няма "дращещи" звуци при прехода. Може да се каже, че ключовата дума при китарния звук е "Динамичен диапазон" - нещо, което твърде често се пренебрегва при опитите за моделиране на известни усилватели, което пък нерядко води до по-посредствени резултати.

Аз също бях на представянето, и до колкото гледането и слушането могат да преценят, останах напълно доволен от резултата. Предусилвателят, до колкото успяхме да чуем, по нищо не отстъпваше на тези, с които го сравнявахме (Neve и др.), но придаваше "лампов" цвят на сигнала - точно това, което се очаква от лампов предусилвател. Предусилвателят имаше и интересен лимитер (ако не се лъжа, с няколко превключваеми нива на ограничение), които звучаха прозрачно, без да оцветяват звука по нежелан начин.

^^Много добър пример. Според мен, Кольо е напълно прав (и аз започнах с метъл и много дисторшън). Но според мен случая, когато това проличава най-ясно е, като започне да се репетира, особено в група с две китари. Ако драйвът е твърде много, за компенсация на липсата на динамика, усилвателите често се усилват много. В резултат на това се получава добре познатото репетиционно положение - страшно съскане и трещене от китари, без да може обаче, да се чуе какво свирят, само железа от барабаните и тук-там солобарабан, басът - почти не се чува, а вокалът - горкият той. Когато драйва се намали, а и със силата не се прекалява, звуковата картина доста се подобрява. Недостатъкът - че усилвателят не свири вече сам, само след няколко репетиции, се превръща в предимство - човек свиква, че може да свири силно, може да пипа по-лекичко, акордите могат да отзвучават различно, в зависимост от начинът, по който ги свириш (с перото) - изобщо неща, които трудно могат да се усетят при стайно свирене с моделиращ усилвател, или пък с някаква много-хай-гейн апаратура. От вчера си посвирвам Love Ain't no Stranger на Whitesnake и си мисля, колко по-замазано ми звучеше китарната партия преди време, с повечко драйв. Сега, като намаля драйва до степен, че на нек адаптер (по-тих алнико сингъл при мен) китарата звучи чисто с лек крънч, а при силно удряне на бридж адаптер(който е хъмбъкер, по-силничък от синглите) се получава умерен овердрайв, и като поусиля малко волюма на усилвателя, нещата си идват на мястото - започва да прилича на седемдесетарско рок звучене - акордите имат яснота и "ряз" без да съскат, който трудно се постига на хай-гейн, особено при тризвучия и четиризвучия. В зависимост от това, колко силно удряте акордите, те могат да отзвучават с овердрайв в цялото им времетраене, а като се удрят по-умерено, се поизчистват с отзвучаването си и се получава много характерен, приятен звук за рок/алтернатив "подложки". Изобщо, има си значение. Чичо митко обича да се шегува, че многото гейн и волюм, е детската болест на китаристите.

Според мен, особено когато се работи с лампи (поради относително по-простите схеми) е много добре, да се мине една фаза на обемно-експериментален монтаж, в която да се обърне голямо внимание, освен всичко друго, и на чисто музикалните достойнства на схемата. Това гарантира един добър (и подходящ за автора) вариант, който рядко "се вижда" на схема.