-
Мнения
8679 -
Присъединил/а се
-
Последно посещение
-
Топ дни
176
Тип съдържание
Профил
Форуми
Календар
Всичко публикувано от Evtim Djerekarov
-
Има жакове, които имат вграден ключ (един или повече). При някои модели "ключовете" включват, като се вкара жак, при други - изключват. При повечето модели, едното перо на всеки от така получаващите се "ключове" контактува с жака, но може би има и модели, в които превключвателя е галванически изолиран от контактите на жака. Най-разпространените и евтини жакове, за които се сещам са тези: Този на снимката е моно, с два реда пластини, има и стерео - с три. За твоята цел ти трябва моно, като на снимката. Както виждаш, извитите метални пластини, действат като пружина и когато се вкара жак, той ги повдига и те се отделят от контактите от другата страна, с които иначе контактуват, когато няма вкаран жак. При вкаран жак, контактите на жака се свързват с извитите пластини (които повдигат), а те (пластините) вече не контактуват с перата от другата страна на буксата (тези откъм нас на снимката). При изваден жак, и двете пластини са опрели в съответните отсрещни пера. Когато жакът е изваден, имаме "контакт" между всяка пластина и перото от срещуположната страна на буксата. При някои усилватели, "плюсът" от усилвателя излиза както към "плюса" на вградения говорител, така и на "плюсовата" (най-отдалечена от гайката) пластина на буксата. "Минусът" от усилвателя отива само до "мунусовата" пластина на буксата, а от другата страна на буксата, "мунусовото" перо отива към "минуса" на вградения говорител. По този начин, като се вкара жак към външен говорител, "плюса" на усилвателя отива и към двата говорителя, но "минуса" на усилвателя отива само към външния говорител, защото вкарването на жака прекъсва земята( "минуса" ) към вградения говорител. Разбира се, може да се направи и по други начини. Може да се прекъсва плюса, или пък и двата проводника. Има усилватели, при които изхода е букса, а вграденият говорител е свързан с кабел и жак, който е вкаран в тази букса - в този случай, за да се включи външен кабинет, от буксата се изключва вграденият говорител и на негово място се включва външният. Надявам се, че не те обърках много с моите сънливи среднощни обяснения.
-
Има неголяма, но все пак някаква разминавка с моите симулации. При какво (и колко стабилно) анодно напрежение и какво изходно съпротивление на генератора (евентуално, резистор последователно на решетката) са направени измерванията?
-
Възможно е софтуера и да е добър. Няма проблем и с това, че струва 74 долара. Струва толкова, защото е софтуер и се копира лесно. Проблемът с всички софтуери е, че предусилвателят, аудио интерфейсът и мониторната система, с които резултатът е на ниво, струват доста повече. Имай предвид, че някои от "хардуерните" симулатори също са цифрови, най-често с доста по-скромна изчислителна мощ от персонален компютър. Иначе, за мен проблемът със симулациите, слушани на монитори или слушалки не е ,че не са достатъчно точни, а че няма как, да се постигне същото усещане, като при свирене с нацепен амп (без сериозно да се скъси живота на мониторите). Дори истиски амп, записан с микрофон и прослушван в реално време в стая за слушане през монитори, не е същото, като свирене с усилвател. До колко това е от голямо значение, е съвсем друга тема и както винаги, всеки има мнение. Дори при по-новите съвсем истински лампови усилватели, собствениците често не харесват много как звучат разните low power, class A, Triode mode и т.н. режими и си предпочитат по-силния пентоден режим. Като се ползват симулации, променливите стават много повече и не е разумно да се очаква, че резултатът ще е идентичен. В страни от това, ако човек не чака точно това, PC симулациите са приятна играчка.
-
Много добре! Това снимки на анодното напрежение ли са? Дали прави тест с bypass кондензатор в катода?
-
^ Може би горе-долу по същата причина, в САЩ до ден днешен има закон, който криминализира търговията, притежанието (а ако не се лъжа и свиренето) на балалайка.
-
Ето още една по-лесна модификация: Сложи по един 680-омов резистор последователно на сорсовете на транзисторите, за да стане сорсовата част от схемата нещо такова: В гореспоменатия делител 100К / 10К (най-горе вляво на твоята схема), смени 10-килоомовия резистор с 12.5К или близка стойност. Това би намалило общото усилване около 3.5 пъти. Ако искаш промяната да е по-малка (например 2 пъти), сложи 330-омови резистори и смени споменатия 10-килоомов с 12К. Ако искаш по-голям ефемт (примерно 5.5 пъти) , сложи 1K резистори и смени споменатия 10-килоомов с 15К. С тези модификации, се намалява усилването по променлив ток, без много чувствително да се измести работната точка съответно, дрейновите токове (консумацията) остават същите. После пиши, как ти се струва.
-
Ако звука ти се струва ОК, т.е. не те дразнят изкривяванията от самия вграден предусилвател, можеш да пробваш да подмениш резисторите в дрейновете с такива с по-малка стойност. Ето две АЧХ, едната със сегашните 10К дрейнови резистори, другата - с 5К: Вижда се, че намаляването на дрейновия импеданс в случая, не влияе особено чувствително на АЧХ, но намалява усилването, което в случая е желано. В моментното състояние на схемата, трябва да измерваш дрейново напрежение от около 5 волта спрямо земя, на дрейновете на транзисторите. Като подмениш дрейновите съпротивления с 5К, примерно, дрейновото напрежение ще се увеличи. За да върнеш дрейновото напрежение в режим на покой в разумни граници (4.5-6 волта, на вкус), трябва да промениш вероятно ще трябва да промениш преднапрежението, което се подава през 1-мегаомовите резистори на гейтовете на транзисторите (в случая - да го увеличиш). Преднапрежението се определя от двата резистори 10K/100К най-горе най-вляво на схемата, която си дал. В момента, преднапрежението е: (9V / (10K+110K))*10K = 0.818V. Aко да кажем, подмениш 10-килоомовия резистор с 33К, то ще имаш: (9V / (33K+110K))*33K = 2.23V. Можеш да пробваш с различни резистори в диапазона 10К-39К. Докато на дрейновете се получи някъде 5-6 волта напрежение при липса на входен сигнал. Разбира се, увеличавайки дрейновия ток на покой, ще увеличиш и стръмността на транзисторите, което ще поувеличаи малко усилването на стъпалата (обратно на това, което искаш). Значение има и това, че двата транзистора няма да са еднакви и няма да можеш с промяната на общото им преднапрежение, да постигнеш еднакви напрежения и на двата дрейна (а ако транзисторите са много различни, може и нищо смислено да не се получи и да се наложи, да търсиш по-еднакви). Всичко е въпрос на компромис, можеш да си направиш експерименти. Аз бих пробвал с транзистори с по-малка стръмност и по-голяма отсечка, ако искам да получа резултат, подобен на описания от теб. Aко предусилвателят е на батерия обаче, такава модификация като предложената от мен по-горе, би увеличила консумацията с около 50-60%.
-
^Недоглеждане, естествено. Сега забелязах, че делителя е 100К/10К, което прави 0.81V. Транзисторът, с който симулирам е BF245A, оригиналната схема, какво ползва? Забелязвам, че с този транзистор, първото стъпало ограничава още при под 0.2V амплитуда, което не знам, дали е много гот.
-
10К не е нищо повече от правотоковото съпротивление на бобинката на адатера. Променливотоковият импеданс на пасивните адаптери обикновено е много по-голям. Ето още едан графика, в допълнение на тази на Валяка: Графиките са за поставен потенциометър 1Мегаом, усилен почти докрай (1К/999К). Една от тях (зелената) е при махнат 47pF кондензатор. Останалите показват, как спада входният импеданс, в зависимост от подаваното преднапрежение. Но е вярно това, че при висок входен импеданс, резонансния пик от индуктивността на адаптера и паразитните капацитети, ще стане доста силно изразен.
-
^Всъщност, като погледнах схемата на втори поглед, няма проблем с 1М потенциометър, както ти писа валяка, тък като входното съпротивление винаги е приблизително равно на пълното съпротивление на потенциоматъра.
-
Има още нещо - дори да сложиш потенциометър 1М, ако го ползваш в доста "намалено" положение, проблемът с ниския входен импеданс пак ще е налице и пак ще имаш загуба на високи честоти. Това може да се избегне, ако на входа на устройството поставиш още едно стъпало (например с BF245B , C свързано по схема сорсов повторител). Така, и без да сменяш 100-килоомовия потенциометър, ще можеш да регулираш нивото, без намаляването му да води до "заглъхване" на сигнала.
-
А като ползваш потенциометъра на входа, не върши ли работа? Всъщност, това твоя схема ли е? Ако да, имам няколко въпроса, от любопитство: 1. Защо входния импеданс на схемата е толкова нисък? 2. Преднапрежението от 4.5V не е ли малко множко, и не гарантира ли, че в гейтовете тече ток в режим на покой, което още повече да смъква входното съпровивление? Ако ефектът криви и това е проблем (а не само нивото), изниква въпросът, за какво ти е той. За тонкоректор?
-
Добре. Ще се радвам, ако направиш относително ясни снимки. Ако заиграеш малко и с различни нива на входния сигнал, както и варианти, в които товариш анода с тонкоректор или филтър, както и изснимаш анодното, решетковото и катодното напрежение при различни случаи - цена няма да имаш - това ще ми е много полезно, при моите анализи и би ми помогнало при нужда, да си пипна и моделите. Имай предвид, че Валяка пише тези неща, защото той така вижда нещата, от неговата гледна точка, и аз лично не го съдя за това. Той държи на голяма техническа точност и на известна академичност при поднасянето на информацията. Също е прав за това, че понякога се пишат големи глупости, а има и хора, на които това им е любимо занимание. Нещата, които пропуска, според мен, са на първо място, че този начин на поднасяне не е много интересен на музикантите, а на второ - че любителството има немалка роля в изграждането на легендарния звук на някои китарни апаратури, защото е синтез от известни познания по електроника, експериментаторство и музикантство. Друго, което може би прави впечатление е, че не обича да разяснява и да обяснява, а повече да критикува без обяснение - но той самият казва, че не е длъжен да дарява информация на всички, та и това си е негово право. Все пак, той е полезен на форума с много неща, въпреки острия си език, а и го смятам за мой приятел, въпреки, че нашите форумни отношения напоследък позахладняха от негова страна, поради което аз нямам лошо отношение към него.
-
никони, хубаво е, да пробваш, покрай приказките, "фендерското" стъпало с тестов сигнал и осцилоскоп и да щракнеш няколко снимки. Сигурен съм, че напрежението, при което се появява рязко ограничаване, ще е по-голямо от 2.5 волта, а може и повече от 3. Бих пробвал и аз, обаче тук, където живея, не си държа измервателната апаратура, и ще ми е хамалогия. Аз имам голяма вяра на моите симулации, тъй като дълго време съм се занимавал с моделите, но друго си е, като се пробва с истинския хардуер.
-
Ето и в случая с "фендерското" стъпало, как се променя катодното напрежение, при истински китарен сигнал на входа. В този случай, поради големият катоден кондензатор, промяната е почти пренебрежимо малка (10-30mV), но при някои стъпала, те не може да се пренебрегва и е важна част от звука на стъпалото: Пиша тези работи, за да покажа две неща: -Решетковият ток в крайна сметка има доста голямо влияние върхухарактерa на изкривяванията, както и в известен смисъл, върху входният динамичен диапазон (субективано, понеже компресиран сигнал звучи по-чисто от рязко ограничен такъв). -В звука на ламповите предусилватели, тези наглед незначителни неща имат много решаващо значение, за звука и поведението на предусилвателя, може би дори по-голямо отколкото специфичната S-образна крива на триода и неговата "не-пентодна" анодна характеристика.
-
Ето една осцилограма, направена с отосително точен триоден модел (анодните характеристики - много точни, решетковият ток - приблизително точен): Зеленото и синьото са съответно входният сигнал и напрежението, което може да се наблюдава на решетката на лампата. И двата са уселичени до пъти, за да могат да се виждат на една графика с анодното напрежение. Входният сигнал е със значителна амплитуда - 10 волта. Стъпалото е с ECC83, аноден резистор 100К, 2.7К / 680n в катода, във входната верига - 68К. Ако ефектът с решетковия ток го нямаше, графиката на анодното напрежение щеше да е "отрязана" рязко и отдолу. Разбира се, във "фендерското" стъпало, катодният кондензатор има значителна стойност, което още повече минимизира влиянието на решетковият ток (който така или иначе e стотици до десетки (при големи входни амплитуди) пъти по-малък от анодният ток), в този случай решетковият ток има влияние по-скоро върху формата на сигнала на решетката при по-значителни амплитуди. Това, разбира се, не е никак маловажно, защото има пряка връзка с начинът, по който изкривяванията звучат. Така получаващата се "компресия" е вдната получълна, запазва повече информация от оригиналният сигнал, която иначе щеше да бъде отрязана. Несиметричността на сигнала в анода също не е без значение, защото при тоноизвличане с различна динамикар работната точка малко или много се измества моментно(разбира се, не с много най-често с 10-200 миливолта, в зависимост от няколко фактора), което временно (докато трае силния тон), променя и входното напрежение, при което започва да тече решетков ток.
-
^^^ Когато говоря за 68К входен резистор, не говоря изобщо за режима на покой, а за начина, по който триодът ограничава положителната входна полувълна, когато входният сигнал има значителна амплитуда, което избягва "рязкото" ограничаване в тази полувълна. Решетковият ток, който протича, макар и неголям, в сравнение с анодният, също има малко влияние върху катодното напрежение (bias shift ефект). Всички тези неща, взети заедно, създават това, което наричаме "триоден звук". Разглеждай на осцилоскоп долната полувълна в изхода(анода) /при значителна амплитуда на входния сигнал и немалко изходно съпротивление на източника/ и формата й и се запитай, защо е такава.
-
Точно така е. Истинската рок музика трябва да бъде силна, изсвирена с ентусиазъм, непосредствена, от сърце, без пудра и макиажи. Това май е и главната разлика между болшинството музика от тогавашната музикална епоха и от сегашната..
-
^Много добре си показва според мен, или поне, аз точно за това говорех в предишния си постинг (а и на неговата китара, както и на моята, синглите са по-тихи от бридж хъмбъкера, което прави много голяма степен на съвпадение с това, което имах предвид по-горе). За звука - всеки си има вкус. Съгласен съм, че е тих, но не мен всъщност ми звучи доста музикално. Явно търсиш и не намираш в звука им нещо, което ти свързваш с "хубав звук". Ето едно видео, на китарист, който не свири толкова добре, както китаристите от LickLibrary. СПОРЕД МЕн, това обуславя неговото доста по-транзисторно, така да кажем, звучене, въпреки, че ползва съвсем лампова техника: Разбира се, че записът (микрофон, техника, стая) има значение, но....
-
^^ Пропускаш входният 68К резистор (и изходния импеданс /по променлив ток/ на китарата, който в зависимост от типа пасивни, или активни адаптери, може да варира в границите около 10-350 килоома), който прави пад на напрежение върху себе си, когато започне да протича решетков ток, което по-скоро ограничава плавно сигнала, отколкото го "отрязва". Отделно, в крайна сметка, се получава форма на анодния/катодния ток, която не е симетрична /като форма/ спрямо избраният ток на покой. Това влияе и на катодното напрежение, което е стойност, интегрирана от относително големия катоден кондензатор. Фендерското стъпало на схемата, която постнах, в зависимост от екземпляра и производството (година, партида, ревизия) на лампата, ще започне да ограничава (когато входният сигнал става отрицателен) при напрежение в диапазона -2.5V до 3.7V (диапазонът е голям, и това се дължи на несходства в лампите). За напреженията - сериозно значение има, какъв е входният импеданс на апаратурата,с която измервате. С обикновен мултицет няма как да измерите напрежението на доста краткия пик. С осцилоскоп, включен на голям диапазон, става, стига избраната скорост да позволява да наблюдавате феномена, входният импеданс на осцилоскопа да е поне 1Мегаом и той (евентуално пробите му) да са изправни (с правилна компенсация и т.н.). Със наистина силни хъмбъкери (не помня, дали не бяха едни, които аз навивах), съм измервал и 12V пик като удариш много мъжки някой акорд.
-
Ето една класическа схема. Аз моделирах нормалния канал.
-
Точно така, пиковите амплитуди, особено при по-силни хъмбъкери и по-динамично свирене, стават доста големи, като при нарочно доста силно удряне по струните, те могат да станат и повечко от 5 волта амплитуда. Ако направиш един анализ, ще видиш, че входното стъпало на повечето китарни усилватели е "неизкривяващо" - в смисъл, може малко да заобля, но не ограничава, до доста големи амплитуди, обикновено някъде до 3-5 волта пик. Можеш да прегледаш на осцилоскоп какви напрежения има на изхода на китарата, когато се свири яко. Разбира се, те се получават само в началото, при удара, но атаката всъщност е нещо доста важно, особено при чиста китара и крънч. Ако един усилвател може да постигне пълна мизходна мощност с 50 миливолта вход, очевидно е, че при 5 волта вход, нещата няма да са много линейни. Добре проектираното предусилвателно стъпало за clean/crunch, позволява, поне при умерени нива на Volume потенциометъра на канала, да се свири с пълната динамика от китарата, без да се чуват неприятни нюанси от остро ограничаване. Да кажем, при Fender Deluxe, чийто предусилвател скоро изимитирах с транзистори, това се постига дори при Volume усилен докрай, където чистото звучене, преминава дори в лек овердрайв, но прехода е толкова плавен, че никога не дразни и няма "дращещи" звуци при прехода. Може да се каже, че ключовата дума при китарния звук е "Динамичен диапазон" - нещо, което твърде често се пренебрегва при опитите за моделиране на известни усилватели, което пък нерядко води до по-посредствени резултати.
-
Аз също бях на представянето, и до колкото гледането и слушането могат да преценят, останах напълно доволен от резултата. Предусилвателят, до колкото успяхме да чуем, по нищо не отстъпваше на тези, с които го сравнявахме (Neve и др.), но придаваше "лампов" цвят на сигнала - точно това, което се очаква от лампов предусилвател. Предусилвателят имаше и интересен лимитер (ако не се лъжа, с няколко превключваеми нива на ограничение), които звучаха прозрачно, без да оцветяват звука по нежелан начин.
-
^^Много добър пример. Според мен, Кольо е напълно прав (и аз започнах с метъл и много дисторшън). Но според мен случая, когато това проличава най-ясно е, като започне да се репетира, особено в група с две китари. Ако драйвът е твърде много, за компенсация на липсата на динамика, усилвателите често се усилват много. В резултат на това се получава добре познатото репетиционно положение - страшно съскане и трещене от китари, без да може обаче, да се чуе какво свирят, само железа от барабаните и тук-там солобарабан, басът - почти не се чува, а вокалът - горкият той. Когато драйва се намали, а и със силата не се прекалява, звуковата картина доста се подобрява. Недостатъкът - че усилвателят не свири вече сам, само след няколко репетиции, се превръща в предимство - човек свиква, че може да свири силно, може да пипа по-лекичко, акордите могат да отзвучават различно, в зависимост от начинът, по който ги свириш (с перото) - изобщо неща, които трудно могат да се усетят при стайно свирене с моделиращ усилвател, или пък с някаква много-хай-гейн апаратура. От вчера си посвирвам Love Ain't no Stranger на Whitesnake и си мисля, колко по-замазано ми звучеше китарната партия преди време, с повечко драйв. Сега, като намаля драйва до степен, че на нек адаптер (по-тих алнико сингъл при мен) китарата звучи чисто с лек крънч, а при силно удряне на бридж адаптер(който е хъмбъкер, по-силничък от синглите) се получава умерен овердрайв, и като поусиля малко волюма на усилвателя, нещата си идват на мястото - започва да прилича на седемдесетарско рок звучене - акордите имат яснота и "ряз" без да съскат, който трудно се постига на хай-гейн, особено при тризвучия и четиризвучия. В зависимост от това, колко силно удряте акордите, те могат да отзвучават с овердрайв в цялото им времетраене, а като се удрят по-умерено, се поизчистват с отзвучаването си и се получава много характерен, приятен звук за рок/алтернатив "подложки". Изобщо, има си значение. Чичо митко обича да се шегува, че многото гейн и волюм, е детската болест на китаристите.
-
Според мен, особено когато се работи с лампи (поради относително по-простите схеми) е много добре, да се мине една фаза на обемно-експериментален монтаж, в която да се обърне голямо внимание, освен всичко друго, и на чисто музикалните достойнства на схемата. Това гарантира един добър (и подходящ за автора) вариант, който рядко "се вижда" на схема.