Evtim Djerekarov

никони, хубаво е, да пробваш, покрай приказките, "фендерското" стъпало с тестов сигнал и осцилоскоп и да щракнеш няколко снимки. Сигурен съм, че напрежението, при което се появява рязко ограничаване, ще е по-голямо от 2.5 волта, а може и повече от 3. Бих пробвал и аз, обаче тук, където живея, не си държа измервателната апаратура, и ще ми е хамалогия. Аз имам голяма вяра на моите симулации, тъй като дълго време съм се занимавал с моделите, но друго си е, като се пробва с истинския хардуер.

Ето и в случая с "фендерското" стъпало, как се променя катодното напрежение, при истински китарен сигнал на входа. В този случай, поради големият катоден кондензатор, промяната е почти пренебрежимо малка (10-30mV), но при някои стъпала, те не може да се пренебрегва и е важна част от звука на стъпалото: Пиша тези работи, за да покажа две неща: -Решетковият ток в крайна сметка има доста голямо влияние върхухарактерa на изкривяванията, както и в известен смисъл, върху входният динамичен диапазон (субективано, понеже компресиран сигнал звучи по-чисто от рязко ограничен такъв). -В звука на ламповите предусилватели, тези наглед незначителни неща имат много решаващо значение, за звука и поведението на предусилвателя, може би дори по-голямо отколкото специфичната S-образна крива на триода и неговата "не-пентодна" анодна характеристика.

Ето една осцилограма, направена с отосително точен триоден модел (анодните характеристики - много точни, решетковият ток - приблизително точен): Зеленото и синьото са съответно входният сигнал и напрежението, което може да се наблюдава на решетката на лампата. И двата са уселичени до пъти, за да могат да се виждат на една графика с анодното напрежение. Входният сигнал е със значителна амплитуда - 10 волта. Стъпалото е с ECC83, аноден резистор 100К, 2.7К / 680n в катода, във входната верига - 68К. Ако ефектът с решетковия ток го нямаше, графиката на анодното напрежение щеше да е "отрязана" рязко и отдолу. Разбира се, във "фендерското" стъпало, катодният кондензатор има значителна стойност, което още повече минимизира влиянието на решетковият ток (който така или иначе e стотици до десетки (при големи входни амплитуди) пъти по-малък от анодният ток), в този случай решетковият ток има влияние по-скоро върху формата на сигнала на решетката при по-значителни амплитуди. Това, разбира се, не е никак маловажно, защото има пряка връзка с начинът, по който изкривяванията звучат. Така получаващата се "компресия" е вдната получълна, запазва повече информация от оригиналният сигнал, която иначе щеше да бъде отрязана. Несиметричността на сигнала в анода също не е без значение, защото при тоноизвличане с различна динамикар работната точка малко или много се измества моментно(разбира се, не с много най-често с 10-200 миливолта, в зависимост от няколко фактора), което временно (докато трае силния тон), променя и входното напрежение, при което започва да тече решетков ток.

^^^ Когато говоря за 68К входен резистор, не говоря изобщо за режима на покой, а за начина, по който триодът ограничава положителната входна полувълна, когато входният сигнал има значителна амплитуда, което избягва "рязкото" ограничаване в тази полувълна. Решетковият ток, който протича, макар и неголям, в сравнение с анодният, също има малко влияние върху катодното напрежение (bias shift ефект). Всички тези неща, взети заедно, създават това, което наричаме "триоден звук". Разглеждай на осцилоскоп долната полувълна в изхода(анода) /при значителна амплитуда на входния сигнал и немалко изходно съпротивление на източника/ и формата й и се запитай, защо е такава.

Точно така е. Истинската рок музика трябва да бъде силна, изсвирена с ентусиазъм, непосредствена, от сърце, без пудра и макиажи. Това май е и главната разлика между болшинството музика от тогавашната музикална епоха и от сегашната..

^Много добре си показва според мен, или поне, аз точно за това говорех в предишния си постинг (а и на неговата китара, както и на моята, синглите са по-тихи от бридж хъмбъкера, което прави много голяма степен на съвпадение с това, което имах предвид по-горе). За звука - всеки си има вкус. Съгласен съм, че е тих, но не мен всъщност ми звучи доста музикално. Явно търсиш и не намираш в звука им нещо, което ти свързваш с "хубав звук". Ето едно видео, на китарист, който не свири толкова добре, както китаристите от LickLibrary. СПОРЕД МЕн, това обуславя неговото доста по-транзисторно, така да кажем, звучене, въпреки, че ползва съвсем лампова техника: Разбира се, че записът (микрофон, техника, стая) има значение, но....

^^ Пропускаш входният 68К резистор (и изходния импеданс /по променлив ток/ на китарата, който в зависимост от типа пасивни, или активни адаптери, може да варира в границите около 10-350 килоома), който прави пад на напрежение върху себе си, когато започне да протича решетков ток, което по-скоро ограничава плавно сигнала, отколкото го "отрязва". Отделно, в крайна сметка, се получава форма на анодния/катодния ток, която не е симетрична /като форма/ спрямо избраният ток на покой. Това влияе и на катодното напрежение, което е стойност, интегрирана от относително големия катоден кондензатор. Фендерското стъпало на схемата, която постнах, в зависимост от екземпляра и производството (година, партида, ревизия) на лампата, ще започне да ограничава (когато входният сигнал става отрицателен) при напрежение в диапазона -2.5V до 3.7V (диапазонът е голям, и това се дължи на несходства в лампите). За напреженията - сериозно значение има, какъв е входният импеданс на апаратурата,с която измервате. С обикновен мултицет няма как да измерите напрежението на доста краткия пик. С осцилоскоп, включен на голям диапазон, става, стига избраната скорост да позволява да наблюдавате феномена, входният импеданс на осцилоскопа да е поне 1Мегаом и той (евентуално пробите му) да са изправни (с правилна компенсация и т.н.). Със наистина силни хъмбъкери (не помня, дали не бяха едни, които аз навивах), съм измервал и 12V пик като удариш много мъжки някой акорд.

Ето една класическа схема. Аз моделирах нормалния канал.

Точно така, пиковите амплитуди, особено при по-силни хъмбъкери и по-динамично свирене, стават доста големи, като при нарочно доста силно удряне по струните, те могат да станат и повечко от 5 волта амплитуда. Ако направиш един анализ, ще видиш, че входното стъпало на повечето китарни усилватели е "неизкривяващо" - в смисъл, може малко да заобля, но не ограничава, до доста големи амплитуди, обикновено някъде до 3-5 волта пик. Можеш да прегледаш на осцилоскоп какви напрежения има на изхода на китарата, когато се свири яко. Разбира се, те се получават само в началото, при удара, но атаката всъщност е нещо доста важно, особено при чиста китара и крънч. Ако един усилвател може да постигне пълна мизходна мощност с 50 миливолта вход, очевидно е, че при 5 волта вход, нещата няма да са много линейни. Добре проектираното предусилвателно стъпало за clean/crunch, позволява, поне при умерени нива на Volume потенциометъра на канала, да се свири с пълната динамика от китарата, без да се чуват неприятни нюанси от остро ограничаване. Да кажем, при Fender Deluxe, чийто предусилвател скоро изимитирах с транзистори, това се постига дори при Volume усилен докрай, където чистото звучене, преминава дори в лек овердрайв, но прехода е толкова плавен, че никога не дразни и няма "дращещи" звуци при прехода. Може да се каже, че ключовата дума при китарния звук е "Динамичен диапазон" - нещо, което твърде често се пренебрегва при опитите за моделиране на известни усилватели, което пък нерядко води до по-посредствени резултати.

Аз също бях на представянето, и до колкото гледането и слушането могат да преценят, останах напълно доволен от резултата. Предусилвателят, до колкото успяхме да чуем, по нищо не отстъпваше на тези, с които го сравнявахме (Neve и др.), но придаваше "лампов" цвят на сигнала - точно това, което се очаква от лампов предусилвател. Предусилвателят имаше и интересен лимитер (ако не се лъжа, с няколко превключваеми нива на ограничение), които звучаха прозрачно, без да оцветяват звука по нежелан начин.

^^Много добър пример. Според мен, Кольо е напълно прав (и аз започнах с метъл и много дисторшън). Но според мен случая, когато това проличава най-ясно е, като започне да се репетира, особено в група с две китари. Ако драйвът е твърде много, за компенсация на липсата на динамика, усилвателите често се усилват много. В резултат на това се получава добре познатото репетиционно положение - страшно съскане и трещене от китари, без да може обаче, да се чуе какво свирят, само железа от барабаните и тук-там солобарабан, басът - почти не се чува, а вокалът - горкият той. Когато драйва се намали, а и със силата не се прекалява, звуковата картина доста се подобрява. Недостатъкът - че усилвателят не свири вече сам, само след няколко репетиции, се превръща в предимство - човек свиква, че може да свири силно, може да пипа по-лекичко, акордите могат да отзвучават различно, в зависимост от начинът, по който ги свириш (с перото) - изобщо неща, които трудно могат да се усетят при стайно свирене с моделиращ усилвател, или пък с някаква много-хай-гейн апаратура. От вчера си посвирвам Love Ain't no Stranger на Whitesnake и си мисля, колко по-замазано ми звучеше китарната партия преди време, с повечко драйв. Сега, като намаля драйва до степен, че на нек адаптер (по-тих алнико сингъл при мен) китарата звучи чисто с лек крънч, а при силно удряне на бридж адаптер(който е хъмбъкер, по-силничък от синглите) се получава умерен овердрайв, и като поусиля малко волюма на усилвателя, нещата си идват на мястото - започва да прилича на седемдесетарско рок звучене - акордите имат яснота и "ряз" без да съскат, който трудно се постига на хай-гейн, особено при тризвучия и четиризвучия. В зависимост от това, колко силно удряте акордите, те могат да отзвучават с овердрайв в цялото им времетраене, а като се удрят по-умерено, се поизчистват с отзвучаването си и се получава много характерен, приятен звук за рок/алтернатив "подложки". Изобщо, има си значение. Чичо митко обича да се шегува, че многото гейн и волюм, е детската болест на китаристите.

Според мен, особено когато се работи с лампи (поради относително по-простите схеми) е много добре, да се мине една фаза на обемно-експериментален монтаж, в която да се обърне голямо внимание, освен всичко друго, и на чисто музикалните достойнства на схемата. Това гарантира един добър (и подходящ за автора) вариант, който рядко "се вижда" на схема.

Не съм чувал Diefet, но Dr. Boogie звучи добре само когато е набримчен (а той има страшно много гейн), но пък тогава няма динамика. Не знам, дали това е много важно за мело-дет, обаче приликата между Dr.Boogie и Mesa Boogie DR не е никак голяма, може би само като текстура на звука.

^Не знам, за кои класически фендер схеми говориш, но при повечето, които аз наричам класически, обратната връзка от говорителите "отива" във фазоинвертора на крайното стъпало, не в предусилвателя. Изполването на MOSFET повторител в този му вид, малко разваля "чистия" лампов звук при големи амплитуди и режим на ограничение. Ето една схема на повторител, която препоръчват руснаците, като много по-близка до триоден повторител:

Изглежда нормално, единствено известно недоумение у мен предизвикват написаните напрежения. Единственото, което казват е, че стъпалата имат коеф. на усилване 15(но и това не е сигурно, защото може да компресират силно с нарастване на амплитудата). По принцип не-силно-изкривен входен диапазон от поне +-5 волта е добра предпоставка за приличен чист тон при много динамично свирене.

Специално за транзисторен дисторшън - силно съм скептичен, относно доброто му звучене в тази позиция (след първия триод). Защо, след като правиш лампов усилвател, не си го направиш с лампов драйв, пък бустер можеш да си ползваш по традиционния начин, или ако държиш да е в усилвателя - като превключваем бустер най-опред.

Не съм сигурен, че използването на ООВ в предусилвателни стъпала, ще звучи твърде удачно за китара, а и случайно или не, такъв похват не се ползва в болшинството китарни предусилватели. Имам известни съмнения, че това би създало старнно изглеждащи (на осцилоскоп) ограничения, когато стъпалата работят вече в ограничителен режим. Не знам как би звучало това. Относно пентода - Vox AC15 Heritage има интересна и доста многофункционална пентодна схема с EF86 (мисля, че има и възможност за превключване триод/пентод) на нормалния канал. Относно първият блоков вариант - не мисля, че последователното наслагване на тонкоректори е много удачно, освен ако не се направи много внимателно(а тогава не се знае, до колко ще бъде смислено). От тази гледна точка, вторият блоков вариант изглежда по-смислен. Мисля, че send-rerurn схема (може и да има възможност за нейното изключване с крак) е по-универсално и подходящо решение от вграждането на дилей в самия усилвател. Според мен, единственият наистина приложим дилей е тап-дилей (че да може човек да си определя скоростта на повторенията с крак), поне от гледна точка на свиренето с група.

Моите лични препоръки са Диката от Пловдив (Dikaguitars.com) или Коцето Димитров (KDBasses.com).

Ня знам за тях, някой друг ще ти отговори вероятно. Хай-фи усилвателите обикновено имат доста ниско изходно съпротивление, в контраст с ламповите китарни стъпала, които най-често имат 2-4 ома изходно съпротивление, което значително увеличава влиянието на импедансната характеристика на говорителя, върху АЧХ (и ФЧХ) на усилвателя. При повечето китарни стъпала, се чува повдигане около резонансния пик на говорителя, както и малко до умерено се усилват високите честоти, където индуктивността на бобинката на говорителя вече има реактивно съпротивление, по-голямо от номиналния импеданс на говорителя. При повечето хай-фи усилватели, дори с вързан говорител, АЧХ е такава, все едно товарът е резистор. Това е добре за Hi-fi, но не е традиционно за китара. Това е и причината, някои от по-новите усилватели, да имат "Damping" регулатор на крайното стъпало, за да може дова нещо, да се настройва на вкус.

Аналоговите комбота обикновено атенюират с резистори сигнала за говорителя и го подават директно и на дата канала на слушалките. При някои комбота, земята (минусът) на говорителя е свързан през букста за слушалки така, че като вкараш жак, да прекъснеш веригата на говорителя и той да не се чува. Това е цялата философия при тях. Хай-фи усилвател едва ли ще звучи както прилично китарно крайно стъпало, защото не е проектиран за тая цел - при него работата в ограничение е по-скоро изключение, а и има много дълбока ООВ, което не е характерно, за китарджийските крайни стъпала. За ограничаване на сигнала, компресор не е добро решение, защото той намалява сигнала известно време (attack time) след като той е бил по-силен от някакво ниво (treshold). При това, "намаляването" обикновено е като от копче за усилване, а не е ограничаване на сигнала, в смисъл на ограничаване с променяне на формата на сигнала. Може би по-скоро някакъв лимитер или уейвшейпър.

Ами да, с изключение на някои тежки стилове, или пък умишлено търсене на много компресиран, почти синтетичен звук, ползването на по-малко гейн обикновено изчитва цялата звукова картина, а и кара китариста да се вслушва в това, което извлича от инструментав по-голяма степен, отколкото в хай-гейн саунда на гиъра си. Дори чисто аналитично погледнато, увеличаването на гейна, съответно степента и рязкостта на компресиане/ограничаване на сигнала, създава по-силни и повече (до по-висока честота) хармонични съставки, а както знаем, висшите такива, ако са непремерено силни, започват да звучат немузикално. Разбира се, има жанрове, които изискват определено количество гейн за да звучат както звучат, но не трябва да се отива твърде далеч в тази посока. Друга опорна точка върху тези разсъждения е гръмкостта (силата) на усилвателя. Докато на спални или умерено силни стайни нива, дори прекомерно изкривени звуци могат да звучат доста приемливо, когато вдигнем нивото до такова, на което обикновено се свири с група, всяко прекаляване с гейна носи със себе си известно количество неприятни високочестотни нюанси, които няма как да коригираме от тонкоректора за високи честоти, без тогава да звучим глухо. Затова, според мен, добра практика е, звука, с който свирим, да нагласяме при много нацепен усилвател, а пък след това може да го ползваме, и да си свирим тихичко. Това е точно обратно на масовата практика на по-неопитните китаристи, да си правят звук на тихо в спалнята и след това да се опитват да свирят на усилено с него.

Моделиращите усилватели не са никак лоши, но трябва да пробваш, за да видиш кое ше ти хареса. Аз предпочитам аналогова техника(дори транзисторна), защото ми звучи по-живо. Но всичко е въпрос на вкус - защо не минеш по магазини да пробваш?

По принцип, опитът на този или онзи известен или неизвестен китарист, може да послужи само и единствено за референция, но аз лично съм по-скоро против непрекъснатото посочване на примери с известни групи, и непрестанното публикуване на всевъзможни лъскавоизглеждащи снимки от гиъра на еди-кой-си. Защо - познаването в тънкости на апаратурата на различните музиканти има много повече, така да се каже, хроникьорска или да кажем историческа стойност, отколкото има огромна практическа полза за даване на конкретен съвет. Изключение правят може би въпросите, свързани с постигане на точно определен саунд на дадена песен или група. Дори това, което се често се твърди, че педалчетата развалят чистия лампов звук, е полувярно. В смисъл - наистина има камиончета, които оцветяват нежелано звука, но има и такива, които не го правят, или го правят в пренебрежима степен, или пък го променят в желана посока. Съществено значение за това има и личното умение на музиканта да борави "музикално" с апаратурата си. Когато говорим за свирене, вече всеки свири различно, с различна динамика, различен натиск с перото, наклон, различно перо, китара и струни ако щете. Това прави извеждането на универсални "апаратурни" постулати почти невъзможно, тъй като всеки знае за себе си, какъв звук търси и нарича едни и същи неща с различни имена (или различни неща с едно и също име). Основната функция на китариста е, да бъде китарист и да ЗНАЕ как да си направи определен звук ЗА СЕБЕ СИ. Ако говорим за купуване на техника пък, едва ли може да се даде по-добър съвет от това, да се пробват всевъзможни бустери, требъл бустери и овердрайв педалчета, докато се намери това, което най-добре пасва на търсения звук. Освен всичко останало, софийските търговски реалности са такива, че това е далеч по-лесно, отколкото едноседмично трепетно очакване на златния и неповторим съвет във форума. Относно нойзгейтовете, и скромният ми китарджийски опит, с известно уговорки мога да твърдя, че ако има плачеща нужда от noise reduction, то това вероятно означава, че гейна е прекалено много. Друго възможно обяснение на това търсене на постискане на всяко шумче е, че се свири в тиха стая, където този шум може да бъде чут и дразни, или пък се правят записи. Ако има един, единичен солиращ инструмент върху относително тих бекинг, шума също може да дразни. На нивата, на които обикновено се забива с група, повечето собствен шум на усилвателите е просто нечуваем, защото е тотално замаскиран от другите инструменти.

Пуш-пул пота в едното положение, свързва средните пера на двата ключа с долните, а в другото - средните с горните. За да обърнеш функцията на ключа, трябва да запоиш всичко огледално (ако оста на "отражение" е линията свързваща средните пера на двата ключа).