Evtim Djerekarov

http://freesofiatour.com/blog/common-bulgarian-phrases

^Може би темите не са безкрайно интересни, но ето - аз примерно споделих нещо в нея от опит. Според мен, подобни теми са по-полезни за набиране и сравняване на мнения, отколкото вършат особено много работа на авторите им, които така или иначе обикновено вече са си навили нещо на пръста и ги пускат най-често за утвърждаване на решението си.

Наскоро с Perseus от форума тествахме 20-ватовият вариант на комбото Peavey Valve King II: http://peavey.com/products/index.cfm/item/0/118341/ValveKingCombo20 Въпреки, че може, да се твърди, че е с домашно-репетиционна насоченост и може би малко отстъпва или поне има някакви разлики от звука на споменатите в началото на темата лампови класики, усилвателят свири нелошо и има доста възможности, някои от които: -Вариант за свирене на мощност 1, 5 или 20 вата (лампи 2 x EL84). -На драйв канала има BOOST и GAIN превключватели, което дава 4 различни комбинации от овердрайв звук, като двете най-крайни от тях (двата ключа включени или двата изключени) звучат като два различни предусилвателя. И двата ключа могат да се управляват от footswitch. -Нещо като Damping Factor управление, което променя звученето на усилвателя. -Send-Return (ефект лууп) -Има си и реверб -Тонкоректор на всеки от каналите -С два двойни футсуича може да се управлява всичко важно (избор на канал, Bright, Drive, мисля, че и FX loop on/off). -Разни други екстри, като изход с кабинет симулация, възможност за директен запис в USB... Не знам как са конкурентните усилватели, но този определено има добра гама от възможности за цената си. Затова най-малкото, го пробвай.

Продължение на горното: При входно стъпало, този ефект, макар осезаем, би бил по-малък. В последващите стъпала, особено при овердрайв/дисторшън предусилватели, при немалко схеми се случва, от предходното стъпало да имаме сигнал с доста значителна амплитуда(на анода на предходното стъпало, пълният размах на сигнала в тези предусилватели е почти равен на анодното захранващо напрежение). "Пост-филтрът" след стъпалото най-често има в себе си някакви делители, но амплитуди от рода на 20-30V не са нещо нетипично, ако ги измерим в точката, където би трябвало да е решетката на следващото стъпало. Понеже самото предходно стъпало най-често има изходно съпротивление от порядъка на десетки килооми, а в комбинация с последващите филтри този импеданс може още да нарастне, то решетковият ток на следващото стъпало значително променя формата на сигнала в положителната му полувълна, а стойността му може да достигне стотици микроампери. Всъщност, това са очевидни неща и ги пиша, защото имат отношение към китарната насоченост на темата. Но не знам, защо темата с решетковия ток е толкова оспорвана, и какво толкова не-очевидно или сложно има в тези, според мен, простички наблюдения.

Вече говорихме в по-предни постове, че главната роля, която R1 има в този "казус", е падът на напрежение върху него, в резултат на протичането на този решетков ток. Тъй като той тече само при силно положителни решеткови напрежения, то деформирането на сигнала в положителната полувълна създава характерни изкривявания. Би трябвало, ако и в двата случая подаваме един и също тестов сигнал, да виждаме едно и също, в тази част от сигнала, в която той е по-ортицателен и съответно недостатъчен, за да предизвика протичане на решетков ток, но известно ограничаване (когато подаваме в т.А) и компресия, в тази част от него, която е достатъчно положителна, за да протича решетков ток.

Не е безмислено, заради решетковия ток при големи амплитуди, който би трябвало да проличи на снимките.

Има жакове, които имат вграден ключ (един или повече). При някои модели "ключовете" включват, като се вкара жак, при други - изключват. При повечето модели, едното перо на всеки от така получаващите се "ключове" контактува с жака, но може би има и модели, в които превключвателя е галванически изолиран от контактите на жака. Най-разпространените и евтини жакове, за които се сещам са тези: Този на снимката е моно, с два реда пластини, има и стерео - с три. За твоята цел ти трябва моно, като на снимката. Както виждаш, извитите метални пластини, действат като пружина и когато се вкара жак, той ги повдига и те се отделят от контактите от другата страна, с които иначе контактуват, когато няма вкаран жак. При вкаран жак, контактите на жака се свързват с извитите пластини (които повдигат), а те (пластините) вече не контактуват с перата от другата страна на буксата (тези откъм нас на снимката). При изваден жак, и двете пластини са опрели в съответните отсрещни пера. Когато жакът е изваден, имаме "контакт" между всяка пластина и перото от срещуположната страна на буксата. При някои усилватели, "плюсът" от усилвателя излиза както към "плюса" на вградения говорител, така и на "плюсовата" (най-отдалечена от гайката) пластина на буксата. "Минусът" от усилвателя отива само до "мунусовата" пластина на буксата, а от другата страна на буксата, "мунусовото" перо отива към "минуса" на вградения говорител. По този начин, като се вкара жак към външен говорител, "плюса" на усилвателя отива и към двата говорителя, но "минуса" на усилвателя отива само към външния говорител, защото вкарването на жака прекъсва земята( "минуса" ) към вградения говорител. Разбира се, може да се направи и по други начини. Може да се прекъсва плюса, или пък и двата проводника. Има усилватели, при които изхода е букса, а вграденият говорител е свързан с кабел и жак, който е вкаран в тази букса - в този случай, за да се включи външен кабинет, от буксата се изключва вграденият говорител и на негово място се включва външният. Надявам се, че не те обърках много с моите сънливи среднощни обяснения.

Има неголяма, но все пак някаква разминавка с моите симулации. При какво (и колко стабилно) анодно напрежение и какво изходно съпротивление на генератора (евентуално, резистор последователно на решетката) са направени измерванията?

Възможно е софтуера и да е добър. Няма проблем и с това, че струва 74 долара. Струва толкова, защото е софтуер и се копира лесно. Проблемът с всички софтуери е, че предусилвателят, аудио интерфейсът и мониторната система, с които резултатът е на ниво, струват доста повече. Имай предвид, че някои от "хардуерните" симулатори също са цифрови, най-често с доста по-скромна изчислителна мощ от персонален компютър. Иначе, за мен проблемът със симулациите, слушани на монитори или слушалки не е ,че не са достатъчно точни, а че няма как, да се постигне същото усещане, като при свирене с нацепен амп (без сериозно да се скъси живота на мониторите). Дори истиски амп, записан с микрофон и прослушван в реално време в стая за слушане през монитори, не е същото, като свирене с усилвател. До колко това е от голямо значение, е съвсем друга тема и както винаги, всеки има мнение. Дори при по-новите съвсем истински лампови усилватели, собствениците често не харесват много как звучат разните low power, class A, Triode mode и т.н. режими и си предпочитат по-силния пентоден режим. Като се ползват симулации, променливите стават много повече и не е разумно да се очаква, че резултатът ще е идентичен. В страни от това, ако човек не чака точно това, PC симулациите са приятна играчка.

Много добре! Това снимки на анодното напрежение ли са? Дали прави тест с bypass кондензатор в катода?

^ Може би горе-долу по същата причина, в САЩ до ден днешен има закон, който криминализира търговията, притежанието (а ако не се лъжа и свиренето) на балалайка.

Ето още една по-лесна модификация: Сложи по един 680-омов резистор последователно на сорсовете на транзисторите, за да стане сорсовата част от схемата нещо такова: В гореспоменатия делител 100К / 10К (най-горе вляво на твоята схема), смени 10-килоомовия резистор с 12.5К или близка стойност. Това би намалило общото усилване около 3.5 пъти. Ако искаш промяната да е по-малка (например 2 пъти), сложи 330-омови резистори и смени споменатия 10-килоомов с 12К. Ако искаш по-голям ефемт (примерно 5.5 пъти) , сложи 1K резистори и смени споменатия 10-килоомов с 15К. С тези модификации, се намалява усилването по променлив ток, без много чувствително да се измести работната точка съответно, дрейновите токове (консумацията) остават същите. После пиши, как ти се струва.

Ако звука ти се струва ОК, т.е. не те дразнят изкривяванията от самия вграден предусилвател, можеш да пробваш да подмениш резисторите в дрейновете с такива с по-малка стойност. Ето две АЧХ, едната със сегашните 10К дрейнови резистори, другата - с 5К: Вижда се, че намаляването на дрейновия импеданс в случая, не влияе особено чувствително на АЧХ, но намалява усилването, което в случая е желано. В моментното състояние на схемата, трябва да измерваш дрейново напрежение от около 5 волта спрямо земя, на дрейновете на транзисторите. Като подмениш дрейновите съпротивления с 5К, примерно, дрейновото напрежение ще се увеличи. За да върнеш дрейновото напрежение в режим на покой в разумни граници (4.5-6 волта, на вкус), трябва да промениш вероятно ще трябва да промениш преднапрежението, което се подава през 1-мегаомовите резистори на гейтовете на транзисторите (в случая - да го увеличиш). Преднапрежението се определя от двата резистори 10K/100К най-горе най-вляво на схемата, която си дал. В момента, преднапрежението е: (9V / (10K+110K))*10K = 0.818V. Aко да кажем, подмениш 10-килоомовия резистор с 33К, то ще имаш: (9V / (33K+110K))*33K = 2.23V. Можеш да пробваш с различни резистори в диапазона 10К-39К. Докато на дрейновете се получи някъде 5-6 волта напрежение при липса на входен сигнал. Разбира се, увеличавайки дрейновия ток на покой, ще увеличиш и стръмността на транзисторите, което ще поувеличаи малко усилването на стъпалата (обратно на това, което искаш). Значение има и това, че двата транзистора няма да са еднакви и няма да можеш с промяната на общото им преднапрежение, да постигнеш еднакви напрежения и на двата дрейна (а ако транзисторите са много различни, може и нищо смислено да не се получи и да се наложи, да търсиш по-еднакви). Всичко е въпрос на компромис, можеш да си направиш експерименти. Аз бих пробвал с транзистори с по-малка стръмност и по-голяма отсечка, ако искам да получа резултат, подобен на описания от теб. Aко предусилвателят е на батерия обаче, такава модификация като предложената от мен по-горе, би увеличила консумацията с около 50-60%.

^Недоглеждане, естествено. Сега забелязах, че делителя е 100К/10К, което прави 0.81V. Транзисторът, с който симулирам е BF245A, оригиналната схема, какво ползва? Забелязвам, че с този транзистор, първото стъпало ограничава още при под 0.2V амплитуда, което не знам, дали е много гот.

10К не е нищо повече от правотоковото съпротивление на бобинката на адатера. Променливотоковият импеданс на пасивните адаптери обикновено е много по-голям. Ето още едан графика, в допълнение на тази на Валяка: Графиките са за поставен потенциометър 1Мегаом, усилен почти докрай (1К/999К). Една от тях (зелената) е при махнат 47pF кондензатор. Останалите показват, как спада входният импеданс, в зависимост от подаваното преднапрежение. Но е вярно това, че при висок входен импеданс, резонансния пик от индуктивността на адаптера и паразитните капацитети, ще стане доста силно изразен.

^Всъщност, като погледнах схемата на втори поглед, няма проблем с 1М потенциометър, както ти писа валяка, тък като входното съпротивление винаги е приблизително равно на пълното съпротивление на потенциоматъра.

Има още нещо - дори да сложиш потенциометър 1М, ако го ползваш в доста "намалено" положение, проблемът с ниския входен импеданс пак ще е налице и пак ще имаш загуба на високи честоти. Това може да се избегне, ако на входа на устройството поставиш още едно стъпало (например с BF245B , C свързано по схема сорсов повторител). Така, и без да сменяш 100-килоомовия потенциометър, ще можеш да регулираш нивото, без намаляването му да води до "заглъхване" на сигнала.

А като ползваш потенциометъра на входа, не върши ли работа? Всъщност, това твоя схема ли е? Ако да, имам няколко въпроса, от любопитство: 1. Защо входния импеданс на схемата е толкова нисък? 2. Преднапрежението от 4.5V не е ли малко множко, и не гарантира ли, че в гейтовете тече ток в режим на покой, което още повече да смъква входното съпровивление? Ако ефектът криви и това е проблем (а не само нивото), изниква въпросът, за какво ти е той. За тонкоректор?

Добре. Ще се радвам, ако направиш относително ясни снимки. Ако заиграеш малко и с различни нива на входния сигнал, както и варианти, в които товариш анода с тонкоректор или филтър, както и изснимаш анодното, решетковото и катодното напрежение при различни случаи - цена няма да имаш - това ще ми е много полезно, при моите анализи и би ми помогнало при нужда, да си пипна и моделите. Имай предвид, че Валяка пише тези неща, защото той така вижда нещата, от неговата гледна точка, и аз лично не го съдя за това. Той държи на голяма техническа точност и на известна академичност при поднасянето на информацията. Също е прав за това, че понякога се пишат големи глупости, а има и хора, на които това им е любимо занимание. Нещата, които пропуска, според мен, са на първо място, че този начин на поднасяне не е много интересен на музикантите, а на второ - че любителството има немалка роля в изграждането на легендарния звук на някои китарни апаратури, защото е синтез от известни познания по електроника, експериментаторство и музикантство. Друго, което може би прави впечатление е, че не обича да разяснява и да обяснява, а повече да критикува без обяснение - но той самият казва, че не е длъжен да дарява информация на всички, та и това си е негово право. Все пак, той е полезен на форума с много неща, въпреки острия си език, а и го смятам за мой приятел, въпреки, че нашите форумни отношения напоследък позахладняха от негова страна, поради което аз нямам лошо отношение към него.

никони, хубаво е, да пробваш, покрай приказките, "фендерското" стъпало с тестов сигнал и осцилоскоп и да щракнеш няколко снимки. Сигурен съм, че напрежението, при което се появява рязко ограничаване, ще е по-голямо от 2.5 волта, а може и повече от 3. Бих пробвал и аз, обаче тук, където живея, не си държа измервателната апаратура, и ще ми е хамалогия. Аз имам голяма вяра на моите симулации, тъй като дълго време съм се занимавал с моделите, но друго си е, като се пробва с истинския хардуер.

Ето и в случая с "фендерското" стъпало, как се променя катодното напрежение, при истински китарен сигнал на входа. В този случай, поради големият катоден кондензатор, промяната е почти пренебрежимо малка (10-30mV), но при някои стъпала, те не може да се пренебрегва и е важна част от звука на стъпалото: Пиша тези работи, за да покажа две неща: -Решетковият ток в крайна сметка има доста голямо влияние върхухарактерa на изкривяванията, както и в известен смисъл, върху входният динамичен диапазон (субективано, понеже компресиран сигнал звучи по-чисто от рязко ограничен такъв). -В звука на ламповите предусилватели, тези наглед незначителни неща имат много решаващо значение, за звука и поведението на предусилвателя, може би дори по-голямо отколкото специфичната S-образна крива на триода и неговата "не-пентодна" анодна характеристика.

Ето една осцилограма, направена с отосително точен триоден модел (анодните характеристики - много точни, решетковият ток - приблизително точен): Зеленото и синьото са съответно входният сигнал и напрежението, което може да се наблюдава на решетката на лампата. И двата са уселичени до пъти, за да могат да се виждат на една графика с анодното напрежение. Входният сигнал е със значителна амплитуда - 10 волта. Стъпалото е с ECC83, аноден резистор 100К, 2.7К / 680n в катода, във входната верига - 68К. Ако ефектът с решетковия ток го нямаше, графиката на анодното напрежение щеше да е "отрязана" рязко и отдолу. Разбира се, във "фендерското" стъпало, катодният кондензатор има значителна стойност, което още повече минимизира влиянието на решетковият ток (който така или иначе e стотици до десетки (при големи входни амплитуди) пъти по-малък от анодният ток), в този случай решетковият ток има влияние по-скоро върху формата на сигнала на решетката при по-значителни амплитуди. Това, разбира се, не е никак маловажно, защото има пряка връзка с начинът, по който изкривяванията звучат. Така получаващата се "компресия" е вдната получълна, запазва повече информация от оригиналният сигнал, която иначе щеше да бъде отрязана. Несиметричността на сигнала в анода също не е без значение, защото при тоноизвличане с различна динамикар работната точка малко или много се измества моментно(разбира се, не с много най-често с 10-200 миливолта, в зависимост от няколко фактора), което временно (докато трае силния тон), променя и входното напрежение, при което започва да тече решетков ток.

^^^ Когато говоря за 68К входен резистор, не говоря изобщо за режима на покой, а за начина, по който триодът ограничава положителната входна полувълна, когато входният сигнал има значителна амплитуда, което избягва "рязкото" ограничаване в тази полувълна. Решетковият ток, който протича, макар и неголям, в сравнение с анодният, също има малко влияние върху катодното напрежение (bias shift ефект). Всички тези неща, взети заедно, създават това, което наричаме "триоден звук". Разглеждай на осцилоскоп долната полувълна в изхода(анода) /при значителна амплитуда на входния сигнал и немалко изходно съпротивление на източника/ и формата й и се запитай, защо е такава.

Точно така е. Истинската рок музика трябва да бъде силна, изсвирена с ентусиазъм, непосредствена, от сърце, без пудра и макиажи. Това май е и главната разлика между болшинството музика от тогавашната музикална епоха и от сегашната..

^Много добре си показва според мен, или поне, аз точно за това говорех в предишния си постинг (а и на неговата китара, както и на моята, синглите са по-тихи от бридж хъмбъкера, което прави много голяма степен на съвпадение с това, което имах предвид по-горе). За звука - всеки си има вкус. Съгласен съм, че е тих, но не мен всъщност ми звучи доста музикално. Явно търсиш и не намираш в звука им нещо, което ти свързваш с "хубав звук". Ето едно видео, на китарист, който не свири толкова добре, както китаристите от LickLibrary. СПОРЕД МЕн, това обуславя неговото доста по-транзисторно, така да кажем, звучене, въпреки, че ползва съвсем лампова техника: Разбира се, че записът (микрофон, техника, стая) има значение, но....