Evtim Djerekarov

Интересен вариант е това с транзисторния усилвател, но според мен - самобитен и полупрактичен, особено предвид насочеността на темата, за усилвателче от подръчни средства. За мен, не е редно, ламповата техника да се разглежда като черна кутия, която да се ползва само за "характерно оцветяване" - тази идея има много повече място при обработката, отколкото при свиренето. Ламповите усилватели са това, което са, не на последно място и заради начинът, по който реагират, когато се ползват "на ръба". Ако например се сложи помощен транзисторен усилвател, ще се разкъса връзката с говорителя, което вероятно няма да звучи по същия начин, заради различното изходно съпротивление на усилвателя и т.н.. Т.е. - идеята за точно имитиране се губи някъде по пътя.

Пробвай с моделите на AYUMI. Решетковите токове не са моделирани точно (като зависимост), но са горе-долу близки с истината, в количествено отношение.

-Не ти ли пречат килограмите? -За всеки влак си има пътници!!! -Освен за товарния...

http://img-9gag-ftw.9cache.com/photo/agvxrVg_460svwm.webm

^Може и двутактен, разбира се. Но тогава започва да изниква въпросът, защо не маломощни пентоди (както виждам,че и сам си се замислил). @BabyThomas Забравих да спомена - по въпроса на BabyThomas за липсата на ниски - както горе изчислих, в случая на Дими, анодът на лампата вижда импеданс от около 28.1 килоома, "в лицето" на първичната намотка на трансформатора, при свързан 8-омов говорител. За да може това да се случва и на ниски честоти, трябва първичната намотка да има значителна индуктивност, например за честота на срез от около 55 хрца, тя трябва да е около 56H. Повечето популярни Reverb драйвери имат 25К / 8R намотки и около 90-100H индуктивност на първичната намотка. BabyThomas, ти какво трафче ползва?

Има още нещо. Гледам, че в първия пост, Дими ползва трансформаторче с отношение на намотките 2550:43. Това прави съотношение на импедансите 3517:1, или при 8-омов говорител, аноден импеданс от 28.1К. Отношението N на намотките е 59,3 . Ако в 8-омов говорител имаме мощност 0.5 вата, то това означава 2.83V амплитуда на изходното напрежение и 0.354А амплитуда на изходния ток. За постигане на тази изходна амплитуда с този изходен трансформатор, трябва да имаме поне 0.354 / 59,3, или 6 милиампера амплитуда на анодния ток на лампата. ЕCC83, с която е даден примера, нaй-често се ползва при токове на покой около 1мА. В нейните данни пише, че максималнодопустимият катоден ток е 8mA, а максималната разсейвата от анода мощност - 1W. Дори ако пренебрегнем добрите практики, при използваното захранващо напрежение, няма как да ползвамe лампата при ток на покой, по-голям от 2.5mA, без да стопим анода. При единичен триод, това прави около 80-100mW, което е относително далече от споменатите 0.5W. При ток на покой около 1mA - и по-малко, може би 30-40mW. Ако ползваме ЕCC82 и настроим схемата за ток на покой от 6mA, то тогава пък, трябва да осигурим значителна, нехарактерна за китарата и повечето ефекти амплитуда на входния сигнал, за постигане на тези 0.5W. На пръв поглед, най-подходящи за целта ми се струват лампите ECC81 или ECC85.

Може би си прав. Въпреки това, от гледна точка на експериментаторството, занимавката е интересна. Като се замисля, със същия успех, става и с трансформатор с две вторични намотки (само че "балансиращият" ток във вторичната трябва да бъде N пъти по-голям /където N е отношението на навивките/).

Търсих друго, но попаднах на тази темичка на Дими и я прочетох наново, та викам, да се включа. Става дума за първата схема (с един триод). Мисля, че главната пречка, всички вече да са си направили усилвателче като на Дими е изходният трансформатор. Вероятно трансформаторчето има въздушна междина, защото през първичната намотка тече постоянен ток. Затова искам да напиша няколко думи за трансформатора, които могат да доведат до определено експериментаторство, на който му се занимава. Ако имаме трансформатор с две отделни първични намотки можем да го ползваме за изходен трансформатор, като през "неизползваната" първична намотка пуснем да тече в подходящата посока прав ток, точно равен на анодния ток на покой на лампата. По този начин, можем да направим клас А усилвател с трансформаторче без междина. Понеже анодният ток на покой не е съвсем постоянна величина, а варира с отделните екземпляри лампи, както и малко или много се мени с остаряването им, за да поддържаме добър баланс, може да се наложи, да се направи серво схемка, която поддържа "балансиращият" ток равен на средния аноден ток. Нека (за целите на експеримента) вземем един, да кажем малък мрежови трансформатор 220V / 9V с изходен ток 0.5-1А. Нека трансформаторът има и извод за 110V входно напрежение. В момента на писането, не знам какво ще излезе, но пиша, да видя, дали разсъждавам правилно. Така... този трансформатор има отношение на навивките 110:9 (първичната към всяка от двтет вторични). Отношението на импедансите е равно на квадрата на отношението на навивките, в случая (110/9)^2, или приблизително 149. Ако към едната вторична намотка е свързан 8-омов говорител, то от първичната страна ще се "вижда" импеданс от 8 * 597 = 1192 ома. В случая товарът е малък, примерно за ECC83, която има Ri около 60 килоома. Ако вземем, да кажем мрежови трансформатор 220(110)/5V, това означава съотношение (220/5)^2 = 484, или "аноден" товар от 3872 ома, при свързан 8-омов говорител. Това пак е твърде малко товарно съпротивление за ECC83, но за триод с малко Ri може би би било ОК. Може да се свържат и два 8-омови говорителя последователно, или един 16-омов, за 7744 ома аноден товар. Не знам, дали се предлагат трафчета за 3.3V, иначе това би означавало 8.8K при 8-омов говорител, или 17.6К при 16-омов. "Балансиращият" ток трябва да се подава от източник с относително голямо съпротивление, или от генератор на ток. Разбира се, мрежовият трансформатор не е секциониран и от него едва ли може да се очаква същото, като от изходен трансформатор, но предвид изказаните мнения за наличие на твърде много високи честоти, може да се окаже подходящо решение. Ако се избере мрежов трансформатор със сърцевина, очевидно, за по-голяма мощност, който обаче на празен ход се позагрява, това верочно означава, че китайците не са "прекалили" с намотките, което пък, от гледна точка на паразитните капацитети, може и да се окаже подходящо за приложението. Ако заинтересованите по темата от предишните й страници, още имат интерес за триодно усилвателче, мога да направя някои експерименти.

Аз някъде му затрих телефона на Диката, но ако някой го има - нека драсне. Намерих в стари теми. Ето информация от 2012г. http://www.dikaguitars.com телефон 0889 544 971

Ако ще ги записваш, за да ги чуят други хора, дори да ги публикуваш сурови, е добре да пуснеш и запис през симулация на говорител, тъй като останалите няма да имат твоята представа. Суровите семпли имат смисъл само за хора, които са разработвали овердрайв ефекти и знаят, какво да слушат в звука. Със останалите слушатели, случаят не е такъв.

Ще ти е трудно, да го запоиш за стоманения струнник - обикновено се оголва около 1.5 cm. от проводника и се поставя тази му част под струнника така че, когато се завинти, да е сигурно, че контактува добре. При китарите с тремоло, проводникът е запоен на задната пластина, за която се държат пружините и през тях контактува с тремолото и струните. Идеята е, струните да са заземени. Трябва да имаш пробита тънка (около 2-2.5мм диаметър) дупчица от под струнника, до кухината с електрониката. Ако нямаш, трябва внимателно да я пробиеш.

Винаги може да се ползва някаква кабинет-симулация като пост-обработка.

Има ли някакви технически причини, които не са лесно отстраними схемотехнически, поради които смяташ, че голямото усилване и неголемият аноден ток са пречка при усилване на ниски честоти? Ако нямаш точно това предвид, а имаш други съображения, нека ги обсъдим. За преднапрежението, до колкото разбирам, имаш предвид лампа, позволяваща по-голям размах на входното напрежение, или? По принцип, всеки необяснен такъв постулат, има потенциал да се превърне в бисер, затова е добре, да се прилага поне минимална обосновка. Така, освен всичко, темата добива някакъв технически вид, лесен за разбиране.

Много добре. Сега и ако едни по-тарикатски изглеждащи копчета му сложиш...

Според мен, предвид мащаба на начинанието, е добре да имаш два канала и евентуало лууп, както и подходящ за бас еквилайзер.

Анодното напрежение, с отделен трансформатор ли ще е, или ще повдигаш от съществуващите, с импулсен регулатор? За предусилвател, може би е най-добре да разпиташ при басистите.

Ако в един прекрасен момент решиш, да отидеш в по-голям град, за да постигнеш това, трябва тате да е милионер, ти да си реститут или да свириш МНОООООООГО добре! Пожелавам на всеки!

1. Тон контрола вече е заземен през червеното кабелче, което свързва корпусите на двата потенциометъра, а и през металната плочка на електрониката, която е проводима и двата корпуса на потенциометрите са завинтени за нея, съответно - свързани. Черното кабелче можеш да свъжеш към струнника на китарата, ако няма друг кабел за тази цел.. 2. Да, червеното кабелче, което държиш в ръка, трябва да отиде на долното краче на тон потенциометъра. Разбира се, от снимките не се вижда дали опроводяването е правилно. Например, от корпуса на волюм потенциометъра и от средния му крак трябва да излизат съответно земя и активна жица за към към жака на китарата. По принцип шума няма общо с това, колко си близо до кумето. От екраниране, може да намалее, може и да не намалее - зависи как изпълниш екранирането. Но не очаквай чудеса. Адаптерите, за да могат да работят, неминуемо чуват и малко брум, освен полезният сигнал. Екранирането върши добра работа само при случаи с много кусури. При една наистина добре опроводена китара, разликата ще бъде от малка до незначителна.

http://freesofiatour.com/blog/common-bulgarian-phrases

^Може би темите не са безкрайно интересни, но ето - аз примерно споделих нещо в нея от опит. Според мен, подобни теми са по-полезни за набиране и сравняване на мнения, отколкото вършат особено много работа на авторите им, които така или иначе обикновено вече са си навили нещо на пръста и ги пускат най-често за утвърждаване на решението си.

Наскоро с Perseus от форума тествахме 20-ватовият вариант на комбото Peavey Valve King II: http://peavey.com/products/index.cfm/item/0/118341/ValveKingCombo20 Въпреки, че може, да се твърди, че е с домашно-репетиционна насоченост и може би малко отстъпва или поне има някакви разлики от звука на споменатите в началото на темата лампови класики, усилвателят свири нелошо и има доста възможности, някои от които: -Вариант за свирене на мощност 1, 5 или 20 вата (лампи 2 x EL84). -На драйв канала има BOOST и GAIN превключватели, което дава 4 различни комбинации от овердрайв звук, като двете най-крайни от тях (двата ключа включени или двата изключени) звучат като два различни предусилвателя. И двата ключа могат да се управляват от footswitch. -Нещо като Damping Factor управление, което променя звученето на усилвателя. -Send-Return (ефект лууп) -Има си и реверб -Тонкоректор на всеки от каналите -С два двойни футсуича може да се управлява всичко важно (избор на канал, Bright, Drive, мисля, че и FX loop on/off). -Разни други екстри, като изход с кабинет симулация, възможност за директен запис в USB... Не знам как са конкурентните усилватели, но този определено има добра гама от възможности за цената си. Затова най-малкото, го пробвай.

Продължение на горното: При входно стъпало, този ефект, макар осезаем, би бил по-малък. В последващите стъпала, особено при овердрайв/дисторшън предусилватели, при немалко схеми се случва, от предходното стъпало да имаме сигнал с доста значителна амплитуда(на анода на предходното стъпало, пълният размах на сигнала в тези предусилватели е почти равен на анодното захранващо напрежение). "Пост-филтрът" след стъпалото най-често има в себе си някакви делители, но амплитуди от рода на 20-30V не са нещо нетипично, ако ги измерим в точката, където би трябвало да е решетката на следващото стъпало. Понеже самото предходно стъпало най-често има изходно съпротивление от порядъка на десетки килооми, а в комбинация с последващите филтри този импеданс може още да нарастне, то решетковият ток на следващото стъпало значително променя формата на сигнала в положителната му полувълна, а стойността му може да достигне стотици микроампери. Всъщност, това са очевидни неща и ги пиша, защото имат отношение към китарната насоченост на темата. Но не знам, защо темата с решетковия ток е толкова оспорвана, и какво толкова не-очевидно или сложно има в тези, според мен, простички наблюдения.

Вече говорихме в по-предни постове, че главната роля, която R1 има в този "казус", е падът на напрежение върху него, в резултат на протичането на този решетков ток. Тъй като той тече само при силно положителни решеткови напрежения, то деформирането на сигнала в положителната полувълна създава характерни изкривявания. Би трябвало, ако и в двата случая подаваме един и също тестов сигнал, да виждаме едно и също, в тази част от сигнала, в която той е по-ортицателен и съответно недостатъчен, за да предизвика протичане на решетков ток, но известно ограничаване (когато подаваме в т.А) и компресия, в тази част от него, която е достатъчно положителна, за да протича решетков ток.

Не е безмислено, заради решетковия ток при големи амплитуди, който би трябвало да проличи на снимките.