Evtim Djerekarov

Аз пия с кубинска (made in italy от 70-те) кафеварка от време на време, но: 1. Не знам, колко фино трябва да е смляно кафето там, само знам, че цедката се пълни до горе с кафе, след което се сглабя и затяга. 2. Кафето, по мои наблюдения, е различно от еспресото на вкус. От една страна, става с по-меки нотки, от друга - подчертава се малко повече вкуса на прегоряло. Предполагам, задади кипящата вода и парата по време на екстракция. Но не съм специалист по това.

И аз съм на мнение, че средния клас домашни машини се прецаква тотално. Това е толкова осезаемо, че в скоро време, ако човек не иска да купува нещо хубаво на старо, или пък профи техника, най-смислените домашни машини ще станата Elite/Neo/SilverCrest(100-кинтовите машини) и всички останали подобия, тъй като тяхното кафе е доста сходно с това на новите по-лъскави домашни машини и е в общи линии почти идентично с Poemia / Delonghi, а с хубава цедка (каквито се оказа, за тия машини има доста като разнообразие) е дори по-добре. С не-крема цедка и фино смляно кафе, CROWN-a вкъщи прави доста по-хубаво кафе, от примерно POEMIA / DELONGHI с фабричните си цедки и магазинско кафе, да не говорим, че с повече играчка понякога постигам резултати, никак не далечни от GAGGIA-та, което ме учуди в началото. Цената им е толкова ниска, че е пренебрежима в повечето случаи. Като няма да е профи, поне, да е евтино . Човек може да не направи перфектното еспресо с такава машина, но ако знае какво прави, може да направи доста приемливо кафе. Друг интересен факт отностно тези евтини машини е, че примерно моята е на година и нещо вече, и никак не вмирисва водата, която излиза от душа, въпреки, че не съм я чистил с препарат. Ако знаете на Saeco-то в офиса, какъв вкус има водата, при това след внимателна профилактика.... не знам, на какво се дължи това, може би на някакви сплави. Та, щом и сегашните gaggia са поемия, това означава, че за съжаление и те твърде много ще се приближат до 100-кинтовите машини, което ще направи покупката им в общи линии безмислена (що 300-400-500, като може и 100). Ще си останат машини за хора суетни относно външния вид. В тоя ред на мисли, ако в завода, в който правят всички тия 100-кинтови машини, решат да направят нещо, което има крайна цена 500 или 1000 кинта, съм до голяма степен сигурен, че ще направят машина, която ще е по-добра от всички домашни машини, които сме обсъждали в темата. Представете си 100лв минус ддс и корпоративен данък са около 75 лева. Като махнем пътя, печалбата на търговеца и данъците при производителя, ще излезе, че от завода тази машина излиза на цена 40-50 лева, а предвид разходите на завода, представече си, колко й струват материалите. Сега си представете, че този завод направи машина, чийто материали не струват 25 лева, а да кажем 500-600 лева - не робот, ами космически кораб ще направят. Относно супер-скъпите машини, личното ми мнение е, че ако трябва да чакаш нещо, да загрява 56 минути, за да ти направи перфекното еспресо, то това нещо в никакъв случай не може да се нарече технологично или инженерно постижение, а и може би не си заслужава 10-те хиляди. На мен концепцията ми изглежда като "чугунен самолет". Всеки, учил теория на управлението знае, че температурната стабилност не е непременно въпрос на топлинен капацитет. Пък и толкова скъпи машини, могат да ги направят за трифазен ток, че да загряват по-бързо, а може и на твърдо гориво .

Да, наистина е така. Донякъде ефектът се приближава, само при първите кафета, веднага след като са го смлели. След това, голяма част от аромата просто "изветрява". Antonaq, има причина, поради която промишлените кафета са смлени недобре. Почти всички евтини домашни машини имат т.нар. кремадиск или крема-клапан. В общия случай, това е или много малка дупчица под цедката, или е клапан под нея, който се отваря на определено налягане. Така кафето започва да изтича, чак след като в цедката се натрупа определено (по-голямо от препоръчителното) налягане, така че кафето в цедката кипва и се разпенва. Това води до онази бързо изветряваща пяна, която често се бърка с каймака, който е нещо съвсем различно и далеч не толкова обилно като количество. Понеже едно по-фино смилане на кафето би могло да запуши тези кремадискове и да доведе до рекламации на машини и главоболия, промишлеността винаги мели кафето доста едричко. Хубавите машини обикновено се ползват без кремадиск, а с обикновена цедка (с множество дупчици) а отдолу е само ръкохватката с чучурите й. Това е и начинът за правене на хубаво еспресо, бавнотечащо и със силен аромат, но за съжаление малко от масовите кафемашини ползват тази конфигурация. Разбира се, за да не изтече кафето като чешма, в този случай е необходимо осезаемо по-фино смилане. Колко точно бързо да изтича кафето не е съвсем точно определено, но най-бързото, което съм виждал да препоръчва производител на машини, е малка 55-грамова еспресо чашка да се пълни за поне 35 секунди, а това което повечето баристи харесват е, около 30-35 грама кафе, да изтича поне за 22-25 секунди. Разбира се, мненията варират, но това, което става с повечето кафемашини - да се напълни такава чашка до ръба за 6-12 секунди е просто прекалено бързо и на практика се получава горчивичка кофеинова водичка с кафеникав цвят и далечен вкус на някакво кафе.

^^^ Бразилия Клуб е страхотна машина и може би единственото необходимо допълнение към нея при вманиячаване би била една качествена мелачка, най-добре с конични ножове, а може и с дискове, като най-готини са тия, които позволяват, да мелите направо в цедката, преди да натъпчете кафето и да я поставите в еспресомашината. Аз лично препоръчвам, като за начало да намерите магазин на насипни кафета (аз често пазарувам от "Бианчи", който се намира вътре, в магазин "Европа" на пазара Димитър Петков, но можете и да намерите по-удобен магазин). Там можете да пробвате с различни смески, цените са съвсем приемливи (около 17-22 лева за килограм някаква арабика), можете да експериментирате с различни едрини на смилане, а и когато се мели на една и съща машина, можете да кажете на продавачката, колко едро да ви го мели. Удобно е и това, че можете да купите примерно, 100 грама кафе за проба. Специално от този магазин, повечето кафета според моя вкус, са по-приятни от голяма част от магазинските млени пакетажи от най-различни марки, пък и еквивалента (250-грама) излиза 3 до към 4.50-5 лв, което е по-евтино от всякакви лаваци, чибота и т.н. На практика така получавате кафе, което е сравнимо, ако не по-добро от това, което се продава на цени 6-9+ лева за пакет, само че на половин цена, и разбира се, имате контрол върху едрината му на смилане, което е от голяма важност и има ключово значение за вкуса на напитката. След като започнете да си изграждате вкус и да забелязвате как различната скорост на изтичане ( и различното количество кафе в цедката) се отразява на вкусa и каймака, тогава можете да започнете да пазарувате и по-качествени кафета, като например кафетата от DOMANI, които засега май вманиячените имаме за еталон и смятаме, че за качеството си се предлагат на разумни цени.

Разбира се, освен с образователна или информацивна цел, темата е създадена и за споделяне на опит, хвалби, съвети, публикуване на аудио-визуална информация (снимки.клипове), неформално кафе-лафче и т.н., затова всякакви дискусии са добре дошли. Както няколко пъти се е случвало, разговорът може да се пренесе и на живо.

Не знам, дали това мнение е спам, но като автор на темата, съм длъжен да спомена, че след първите няколко страници, тя се отклони от посоката "масови магазински кафета и кафемашини за 100 кинта", защото те просто нямат нищо общо с хубавото кафе (заради не толкова хубавите ползвани сортове, заради промишления, неидеален начин на печене, заради отдавнашната дата на производство /кафе е добре да се пие, от няколко дни до месец след печене и е най-добре да се мели точно преди да се пие/ и не на последно място - защото промишлените млени кафета са смлени ТВЪРДЕ едро - подходящо само за евтини домашни машини с кремадискове, които са силно компромисно решение, правещо рядко кафе тип "негърска пот" и отгоре изсипвят 1-2 сантиметра разпенено кафе, което няма нищо общо с т.нар. "каймак"). За Нова Бразилия единственото, което мога да кажа, че това е най-евтиното масово кафе, което вероятно е само евтина робуста - макар българският вкус да е ориентиран към пиене на некачествено кафе по исторически причини, мисля, че Нова Бразилия( и почти всички други масови марки, може би с изключение на ILLY и най-скъпите типове /на зърна/ на другите марки) просто няма място в дискусия за качествено кафе. Ако искаш да се научиш да правиш качествено кафе вкъщи, това изисква известно време и вложения в знания, техника, кафе и опит. Ако темата те интересува, силно препоръчвам лека-полека да прочетеш и прегледаш цялата тема и да обърнеш внимание на нейната еволюция (както и на постепенната промяна на мнението на много от участниците в нея).

E, винаги може човек да си сложи заключващи ключове и да не им навива почти никакви намотки струни. Аз не правя дайвбомби като свиря, обаче въпреки всички приказки, при приличен сетъп, никога не съм забелязвал осезаема разлика в кратковременното разстройване (в рамките на няколко песни, да кажем) между флойд роуз и китара със тремоло, което стъпва на два пилона, и дори нормални ключове, ако струните са поставени добре и не са много навити. Дори отдолу (където при флойд струните се режат), ако струните се калайдисат с поялник, ефектът е в общи линии същият. Та не виждам причина, новото тремоло да не е добро, до колкото едно тремоло може бъде добро. Все пак, твърде високите очаквания и идеализирането на тази или онази система са по-скоро функция на фенщина, тийнейджърство или просто липса на опит, отколкото на някакви чак толкова идеални нейни характеристики. Не бива да забравяме, че дори самите струни претърпяват малки или големи пластични деформации и се отпускат със времето, особено при много грубо ползване на тремоло в посока опъване, та никоя тремоло система не е универсална панацея. На мен лично най-интересно ми е, дали новият тип контакт между частите (сега, не е на пилони) ще окаже благоприятно въздействие върху запазването на тона на китарата, понеже мисля, има известно съгласие сред китаристите, че тремолата (особено флойд роуз) малко или много изменят тона на китарата в по-неблагоприятна посока, а също често пъти скъсяват състейна в някаква степен.

Нямам нищо против, да се разберем нещо и да сглобим този предусилвател в няколко екземпляра, като изключим потенциометрите и конекторите за батерия, мисля, че имам необходимите части. Ако има желаещи, може да се разберем и някой уикенд, да си довлачим "тестови" инструменти и да го направя две-три-четири китари (колкото заинтересовани има). Ако идеята ви се струва добра, пишете.

Поради липса на информация, не мога да коментирам схемотехниката, но на външен вид ефектите и захранването са екстра.

Напрежението на изхода на адаптерите за електрическата китара, както и изходният им импеданс, са доста различни от тези на пиезо адаптера на акустична китара, което прави предусилвателя доста неподходящ. Има доста схеми из нета на активна електроника за китара, които варират от буфери с ОУ или FET, до сложни схеми с еквилайзери, като може би най-претенциозното, което съм виждал е SAGE(Smart altering guitar electronics) в някой от руските сайтове. Ако не можеш да се справиш с изработката на такова нещо, винаги можеш да ползваш услугите на някой, който може. SAGE на пръв поглед изглежда особено интересен с това, че може да мени резонансната честота на трептящия кръг, който съставя адаптера заедно с разни паразитни компоненти. По този начин схемата може не само да бъде предусилвател/буфер, а също може да накара китарата да звучи така, все едно ползва най-различни по характеристики адаптери. http://www.sugardas.lt/~igoramps/article57.htm Специално за SAGE или негов подвид, аз отдавна имам голям интерес, но нямам повод да се захвана, та ако се спреш на този вариант, бих могъл да ти го сглобя.

Набързо вметнати приказки, без желание за подробен анализ, поради късния час: Достатъчният капацитет, може да се каже, зависи най-вече от минималния "резерв" от напрежение, който трябва да имаме между максималната желана изходна амплитуда на сигнала и напрежението на съответната захранваща "релса". Мисля, че най-правилният начин, да се сметне този капацитет е, като вземем минималният желан такъв "резерв" и имаме предвид максималният изходен ток, при максимална изходна амплитуда и минимален товар, на най-ниската възпроизвеждана честота (щото там времеконстантата е най-голяма, съответно и колебанието на захранването ще има най-голяма амплитуда). Разбира се, има значение и как това ще съвпада с моментите на зареждане на кондензаторите от трансформатора и изправителя, но нека не навлизаме в такива детайли. При тази постановка, ще наблюдаваме немалък "ripple" в захранващото напрежение, а е добре да имаме предвид, че (освен всичко друго) крайните транзистори трябва да имат известно Uce, за да функционират правилно, а и да не се прослушва брума от захранването в говорителите в моментите на ограничаване или амплитуда, близка до максималната желана такава. Разбира се, вероятно има калкулатори за това в нета, а и примерно книжките на Douglas Self и Cordell имат цели глави за проектиране на захранвания за НЧУ.

Клипчето изглежда впечатляващо. Добре дошъл във форума (въпреки че виждам, че си отдавна регистриран).

Свириш доста добре, но ако очакваш около този факт да стане добра дискусия, трябва да бъдеш по-словоохотлив .

^^^^ Тони, под производител на кабели имах предвид, фабрика която тегли и изработва самата "жица", а не фирми, които режат готов кабел и му запояват накрайници. В началото на темата, някой говореше за шум. Кабелите в общи линии, няма как да шумят значително (да създават значителни количества собствен шум). Най-много някои да подпомагат прихващане на повечко радио Свободна Европа. За да допринасят с шум, трябва нещо наистина да не е наред, да имат кофти оплетка, или да има нещо дефектно. Ако един кабел е добре екраниран, има неголям паразитен капацитет и има добри механични качества, почти със сигурност от него ще стане добър инструментален кабел.

^Прав си, но разликата в звука не идва от вълшебна мед или нещо такова, а от разлики в паразитни ефекти, които се дължат най-често на геометрични особености на кабела, а също и на дължината му. Преди време например, имаше едни кабели на PROEL, които се водеха инструментални, но междината между средния проводник и оплетката имаше слаба проводимост (може би за потискане на RF смущенията), която при 3-метров кабел, се измерваше като 100K съпротивление между средния проводник и оплетката - с този кабел, просто няма как да има каквито и да било високи честоти, тъй като минималното препоръчително входно съпротивление за китарна апаратура е 1 мегаом. Та.. кабели всякакви. Не знам, дали въпросните производители със скъпите кабели имат фабрика за кабели, или просто си ги поръчват по спецификация (спецификации, материал, щампа с марката), или пък ползват налични кабели, които си щамповат с марката. На мен ми се струва най-вероятно, да е второто при по-големите имена и третото при по-малките.

http://www.slideshare.net/Mulder123/sexology

Йок feedback .

^ Много приятни видеота.

Ами, не знам, аз съм свирил примерно с GR5 през хубав интерфейс и монитори (и някакъв предусилвател с триодче отпред) и не ми направи впечатление, да звучи зле или нещо да е нереалистично, или замазано. А динамика - не знам каква ще е тая динамика при 60+dB гейн. Пък и за запис ли говорим, за свирене вкъщи ли.. Сега, на живо, едва ли някой ще се засили да ползва софтуери, ама с голям амп вкъщи - де да знам, трябва да си в отделна къща.

^ Така е, особено с по-компромисна звукова карта. С достатъчно як аудио интерфейс и качествени монитори, нещата често стават други. Да си слушаш кубето през мониторите със сигурност не е много рокендрол, но и не всички китаристи имат рокендрола за еталон, така че и това е въпрос на предпочитания и изисквания. Има доста добре справящи се музиканти, които много обичат да си чуват свиренето "като след продукция" и всъщност усиленият "амп" експириънс не им е любим. И няма защо да не е така. Треснята със сигурност е готино нещо, зареждащо с адреналин и е хубаво, да усещаш с тяло как гърми ампа зад гърба ти, обаче свиренето с по-тих, компресиран и обработен звук, също има своите достойнства и място. Не че последното не е постижимо и с амп, разбира се, но повечето маниаци не свързват амповете с това.

Темата не е за обща философия, обаче аз в контраст с теб, напоследък се убеждавам, колко е хубаво разнообразието. Кеф ти с плъгини на компа, кеф ти с як амп на живо или в репетиционната, кеф ти с малко транзисторно или моделинг ампче в спалнята, пък ако искаш и с малко усилвателче на батерии с вградена дръммашина - на бюрото или ако щеш в кревата. Всички изброени неща звучат различно, на пипане свирят малко или много различно и имат различни приложения което ги прави доста различни и всъщност, никак не взаимнозаменяеми. Свиренето с колкото се може по-разнообразна апаратура и китари, неминуемо затвърждава у мен заключението, че хубавия тон (в съответната ситуация) е много повече въпрос на хубаво свирене, и много по-малко на китара и оборудване. Това разбира се не означава, че можеш да направиш страхотен запис със battery-ампчето, но означава че на масата в кухнята или на пейката пред блока, можеш да звучиш съвсем убедително, стига по принцип да можеш добре да изсвириш това, което искаш. Също означава, че вкъщи примерно можете да си направите много хубав да кажем, китарен дует, с две малки, маломощни ампчета, били те лампови или транзисторни, въпреки че последните няма да се удачният избор за свирене на живо.

А бе, напоследък и лампите за осветление станаха полупроводникови та не знам.....

Преводи на софийски райони: ж.к. Враждебна - Hostile. ж.к. Лагера - The concentration camp. ж,к. Хладилника - The fridge. ж.к. Стрелбище - Shooting Range. Опълченска - Separatist street. Кацнах на летище Враждебна и отивам към квартал Стрелбище - I landed on the hostile airport and I'm going to the shooting range.

^^^ Може би за мен 20-ина грама кафе за 25 мл. течност е много прекалена гъстота. Аз предпочитам около 9-10 грама за около 35 мл. течност, но това може би вече опира до предпочитания.

Понеже вече от доста време правя кафета на три машини (CROWN, Gaggia Baby и Saeco VIA Venetto), мога да направя следните (вече изтъквани) неща, а и да отбележа още наблюдения. -Ползването на евтина (дори дискова) кафемелачка, придава на кафето малко по-различен вкус, който повече го доближава до по-евтино кафе. Разбира се, ако си мелите Nova Brasilia или друго евтино кафе, едва ли ще усетите разлика между евтина и скъпа кафемелачка. Ако обаче ползвате кафе като това от Domani, или дори насипно Bianchi, което не толкова специално, тогава с такава мелачка получавате малко безсмислен разход за кафе, понеже като го смелите с нея, получавате вкус, който повече се доближава до такъв на кафе от 15-20 лева килограма. Освен това, такова смилане доближава доста вкуса от идеална и по-несъвършената екстракция, т.е. ако мелите на непретенциозна мелачка, едва ли ще забележите огромна разлика между скъпа и евтина кафемашина, особено когато ползвате (както аз предпочитам) обикновена цедка без кремадиск. Даже се с случвало с CROWN-a да си направя по-добро кафе в някои случаи(когато улуча едрина, изчакам машината да загрее добре, сипя по-топла вода в резервоара и т.н.). -Ако си купвате кафе, което е мляно по ваше желание на едрината, на качествена мелачка, често пъти се получава доста добро кафе и с по-евтина машина (с CROWN-a не точно, но с VIA Veneto-то почти всеки път), поради обстоятелството, че като дълго правите кафе, купено и смляно от едно и също място и внимавате какво правите с машината, някак си се адаптирате към условията и свиквате колко да го тъпчете, колко да чакате машината, колко да отваряте клапана за парата, колко силно да затягате ръкохватката, колко дълго да пускате кафето, с колко кафе да пълните и други неща, които с времето се автоматизират толкова, че вече изобщо не ги мислите, а просто пускате кафе, докато околните се чудят какво по дяволите толкова и гласите на тази машина. Та, може би в темата не сме наблягали достатъчно на важността на човешкия фактор (и желанието на човек, да направи хубаво кафе). Ако това липсва, и най-добрата техника едва ли ще даде добър резултат. Когато човек подхожда мераклийски, резултатите са съвсем други. Дори на непретенциозното Venetto в офиса, се получава кафе, което никой колега не отказва, а клиентите обсипват с комплименти. Разбира се, не е чак толкова добро, колкото да кажем кафето, което пих в blr, но е по-добро от може би 95% от кафетата, които можете да пиете в града. при това, суровината, която ползвам в офиса струва 17 лв/кг, което е една доста разумна цена за кафе. За да не говоря само, си направих едно кафенце в офиса и го щракнах. По-дългичко е, а и чашата е с широко "гърло", но се вижда как става. Сместа е с 75% арабика: