Evtim Djerekarov

Има и още интересни неща, който могат да се направят (а и да са донастройваеми). Въпросът е, кои да имам предвид и кои, да изоставя, поради тяхната незначителност, или пък нежелателен, грозен ефект. Понеже на трансформатора имаме UL изводи, сега ми хрумна, да проверя какво ще стане, ако подам част от променливотоковата съставка от съответния UL Tap на трансформатора към втора решетка, така че да се получи нещо като "partially ultralinear" конфигурация. Резултатите са интересни: Зелената крива е нормалната, с 1К резистори на втора решетка. Червената графика е с "частично - ултралинейната" конфигурация. На пръв поглед, втората изглежда с по-малко изкривявания (но не твърде малко). Може би ако добавя потенциометър за регулиране на тази съставка, би се получила интересна промяна на звученето на усилвателя.

Е, май 6550 така или иначе не са им любими на повечето братя хамериканци в маршалите, та може би е разумно, да се имат предвид повече като възможна замяна. Чудя се, дали все пак да не сложа едно "ултралинейно" ключе накъде, че да може да се експлоатира и тази възможност при такова желание. Много е интересен въпросът със стойността на резисторите във веригите на вторите решетки. В някои усилватели са напълно изпуснати, в повечето имат стойност 470R - 2К. Чудя се освен стандартното им приложение, дали има смисъл, да се направят "донастройваеми", или дори (превключваемо) нелинейни вериги, с цел определен "waveshaping", целящ някаква естетически-добре-звучаща нарочна мека компресия, съответно допринасяща за по-висок "apparent volume".

Kelley звучи върховно, наистина! Намерих малко историческа информация относно маршалите, която поизяснява картинката:

И ние мислим, да се придържаме към EL34, но изследваме и 6550 / КТ88 като варианти. Между другото, трансформаторът има изводи за ултралинейно свързване, но не знам, дали този режим е приложим и добре звучащ за китара. До колкото поразгледах документация и схеми, КТ88 се ползва в голяма степен именно ултралинейно, с по-височко Ra-a. 6550 се среща по-често в "нормални" схеми, като ето това ми направи впечатление в документацията: Не знам, дали такъв режим би звучал добре за китара,но може би е добре, при проектирането на крайното стъпало, да ги имам предвид, като възможен replacement (което май си е Marshall USA практика от миналото) и до колкото прочетох, става въпрос за ползване на 150K вместо 220К grid leak резистори и различно BIAS напрежение.

^Mисля, че (или поне на първо четене така ми изглежда)въпросът с KT88/6550 в подобен режим на работа е по-скоро свързан със саунд, отколкото с цена, защото: 1. Макар 6550 да е наистина скъпичка, до колкото разгледах набързо, КТ88, може и да се намеря на по-поносима цена, по-скоро близка до един път и половина цената на EL34. 2. По-големият ресурс на тези лампи би позволил по-дългата им експлоатация в "50-ватов" режим, което би уеднаквило разходите във времето. Може и да бъркам, но на пръв поглед, така ми изглежда. Можеш ли да кажеш нещо относно верността на тия наблюдения?

^ "безсмислено" в случая звучи твърде ограничаващо. Все пак целта на нашите занимавки не е точно да правим копия, което мисля, би ни се удало без кой-знае какви колосални затруднения, до колкото това не зависи от някакви страшни ноу-хау тайни по трансформаторите, за съществуването на които съм относително скептично настроен. Дори такива да съществуват, единственото нещо, което би попречило на тяхното заобикаляне би било именно дословното копиране. Относно смяната на лампите - мисля, че от бюджетна гледна точка е добре, лампите да издържат поне едно 60-67% от часовете си по документация. Смяна на всеки два месеца на мен ми звучи като обезмисляне на начинанието. ^^ Това, което предлагаш като вариант, определено е много интригуващо (поне според това, което чувам на клипа) решение, а съм и до голяма степен сигурен, че ще се хареса много и на чичо Митко. Ползването на 4 лампи за тази мощност, поне на мен ми изглежда, като не толкова добра идея, защото подозирам, че ще се окаже ценово неоправдано, но може и да се спрем на такъв вариант. Във всеки случай, идните дни мисля, да начертая един или два варианта на основното крайно стъпало и да ги предложа, за обсъждане. За начало, трансформаторът ще е този, понеже с това засега разполагаме. Какво мислите, за ползването на 6550 за 50-ватов усилвател. Не съм запознат с цените и достъпността на лампите (въпреки, че скоро ще се образовам), но не знам, дали 2х6550 или 2xКТ88 няма да е overkill, близък до ползването на 4х6V6, но с доста по-добра надеждност.

^Частта с поялника е забавна и занимателна за всички, обаче е добре първо да сме сигурни, че няма да взривим усилвателя . Наистина, и на мен 4-4,5K ми звучи като един по-добър вариант поради ред причини, но за добро или лошо, сега разполагаме с траф, който може би бил идеален, ако искахме да правим копие на Marshall 2204. Подозирам, че в китарните усилватели лампите често се ползват на границата на възможностите им и малко отвъд тях, но все пак, datasheet-a е една добра отправна точка, която човек е добре поне да има предвид. Ето например 2204 е именно с 3k2 траф, при анодно около 460 волта, което на мен ми звучи доста унищожително, въпреки че очевидно работи(поне известно време). В тази връзка, какво ще кажеш за новите производства лампи, в частност EL34, които често са доста "изнасилени" в класическите схеми? Ако това, което казваш е вярно (че не могат да се извадят 48 вата с 375 волта), това означава не само, че днешните лампи не са Mullard, а още, че не си отговарят на характеристиките в документацията( която обикновено е векторно обработена препечатка и редакция на старите datasheet-и).

Относно изправителите, мисля, да се опитам да направя полупроводникови (активни) елементи, които може да се регулира, колко "sag-ват". И аз мисля, че по-високи захранвания биха звучали по-добре, но вероятно тогава, ще трябва друг трансформатор. Мисля, че има какво да се измисли и за превключваеми "евтини" кондензатори, като се превключва мощен резистор (окъсява се в единия режим) към по-голям "твърд" кондензатор.

^Интересен коментар. Не съм подготвен, да отговоря еднозначно на всички предложени неща, но ще прочета статиите, а и странична литература по тези въпроси, след което пак ще пиша. Все още сме във фаза на "опипване на възможностите" и не сме сигурни, какво точно трябва да се получи, но идеята, да има превключваеми неща по крайното стъпало е, да могат да се постигнат относително различни саундове с един и същи усилвател. Като минимална цел, искаме да може, крайното стъпало да звучи по-меко, компресиращо и със sag, така че да отива на стила на свирене на чичо Митко, а от друга страна, да може да звучи и по-"кораво", подходящо за по-метълджийски стилове. Чичо Митко има готов и сравнително качествено изработен и добре преоразмерен изходен трансформатор, който обаче, до колко успяхме да го измерим, има Ra-a около 3.3K, което до известна степен, ограничава възможното захранващо напрежение. Какви са последиците (от музикална гледна точка) от използване на по-ниско захранващо напрежение в диапазона около 360-400V?

Реших да изсимулирам схемата, която се доближава до постановката, дадена в datasheet-а на mullard при захранване 375 волта, изходна мощност 48 вата и трансформатор с Ra-a = 3.5K, само за да открия, че резултатите са близички до моите прогнози: Ето какво би трябвало да излезе в този тест, според datasheet-а: Понеже (както писах в темата за проротипния SS усилвател) анодните характеристики на ползваните модели са прилично близки до истинските, то правят впечтление някои неща. Например, най-близки до стойнотите на токовете, описани в datasteet-a на лампата, са не RMS стойностите от моите изчисления и симулация, а усреднените (average) стойности, което е странно. Какво мислите по този въпрос?

Здравейте. Искам да попитам по-опитните от вас с ламповата техника някои въпроси относно оразмеряването на лампово крайно стъпало, който стоят още от моята тема за прототипния SS усилвател. Сега с чичо Митко искаме да направим за него 50-ватов лампов усилвател с колкото се може повече интересни функции (pre-splitter и post-splitter volume control, копче за нарочен bias дисбаланс, сменяем вид лампи и т.н.). Понеже такова едно начинание изисква относно прецизно смятане, имам някои отдавна стоящи въпроси. При много от лампите има максималнодопустими токове на анода, решетка втора, катода, както и максимални разсейвани мощности. При EL34 например, максималната разсейвана мощност от анода е, мисля 25 вата, а от решетка втора - ако добре помня - 8 вата). В datasheet-a ( http://frank.pocnet.net/sheets/129/e/EL34.pdf ) за push-pull работа дават максимална изходна мощност 48W при захранващо напрежение 375V и трансформатор с Ra-a = 3.5K при изкривявания 2.8%. Като за начало, правя независимо изчисление: ----------------------------------------------------------------------------- Импеданс на цялата първична намотка на трансформатора: 3.5К (875R за половинката първична). Импеданс на говорителя: 8 Ома; Необходими напрежение / ток във вторичната верига, за номинална мощност: 27.71V пик (19.59V RMS), 3.46A пик (2.45А RMS). ----------- Съотношение на импедансите (половинка първична към говорител): 875 / 8 = 109.375 Oтношение на навивките: 10.46 ----------- Напрежение в първичната верига за номинална мощност: 283.46V пик (200.47V RMS) Ток в първичната верига за номинална мощност: 331.1mA пик (234.2mA RMS) Към пиковия ток трябва да добавим и тока на покой на лампата, да кажем 30mA, както е в документацията. Следователно пиковият ток ще е 361.1mA, а ако не се лъжа, RMS стойността ще е близка до 234.2 + 30 = 264.2mA RMS (за "отпушения" полупериод). ------------------------------------------------------------------------------ Виждате ли някакви значителни некоректности в изчислението (понеже на мен ми се вижда доста коректно). Ако то е вярно, то това означава, че с това захранващо напрежение и трансформатор, по време на всеки от полупериодите (за които отговаря съответната лампа), нейният ток ще има пикова стойност от цели 361.1mA, a RMS стойността на тока, интегрирана за полупериода, ще бъде 264.2mA, което означава, че RMS стойността на тока, интегрирана за целия период ще бъде около 132.1mA. В случая, не смятам и тока на решетка втора, който също ще се добави към тези 264.2 / 132.1mA. Ако се доверим на документацията и приемем, че той е 4.7mA в режим на покой и има максимална стойност 23.5mA и ако приемем, че това са RMS стойности, то ще получим катоден ток, който има стойност, близка до 287.7мА RMS, интегриран за полупериода, или 144mA RMS, интегриран за целия период. ------------------------------------------------------------------------------ Ако сравним тези изчисления с даденото в документацията в края на страница D2, първата колона, ще видим, че: -За анодния сигнален ток, дадената стойност е (2 х 107.5 mA), а за анодния ток на покой - 30mA. В нашите изчисления, променливотоковата съставка на този ток е 234.2mA RMS (331.1 пик). Ако сметнем за полупериода, се получава RMS стойност на променливотоковата съставка от 132.1mA, към която ако прибавим и тока на покой от 30mA, се получава 162.1mA. Дори ако вземем само RMS стойността на променливотоковата съставка, тя пак според нашите изчисления е по-голяма от сметнатите горе 107.5mA. Това повдига въпроси относно това, какво точно означават числата в документацията (RMS или пикови стойности, ако са RMS, това стойности, интегрирани за полупериод ли са (или все същото - RMS стойности за двете лампи, които трябва да разделим на 2, за да видим, какво се получава за едната лампа)). -Ако стойностите са RMS, то до каква пикова стойност могат да достигат стойностите на анодния, катодния ток и тока на решетка втора. -Ако приемем, че ограничението на анодния и решетковия ток са на принципа "максималнодопустима мощност, интегрирана за полупериод", то това важи ли и за катодния ток (защото при така направените изчисления, макар RMS катодния ток на всяка лампа, да има стойност, близка до 144мА RMS за целия период, то неговата пикова стойност ще достига около 400mA!!!). В документацията ма лампата се дава максимум от 150mA за катодния ток. Какво ще рече и тази спецификация? Пик, RMS... -------------------------------------------------------------------------------------- Aко пък тези изчисления са верни, какво остава да кажем за усилватели, с трансформатори с Ra-a около 3200 ома, при анодни напрежения, близки до 500-600+ волта. Какво тогава става с живота на крайните лампи и защо такава употреба е масова практика?

Не може ли да накараш шефовете, да се обадят на фирмата, да настроят мелачката за по-фино смилане или поне, да махнат блокировката, да можеш да си я гласиш, като ти е табиетлийско?

Проблемът така или иначе не е трудно отстраним, а се случва и на доста скъпи китари. Даже бих казал, че отстраняването му е рутинна задача. Няма за какво да се притесняваш.

Не всеки лютиер може да ти свърши работа, понеже тези неща не са точно въпрос на твърде точна ръка и на дизайнерски усет, а по-скоро на музикалност и префекционизъм. Мисля, че ако говорим за височина, работа можеш да свършиш и сам, като вкопаеш повече струните внимателно, или пък отлепиш нъта, изпилиш го отдолу и после го залепиш обратно, като всичко е ОК. Как изглеждат струните на височина, над 1-во прагче, като сравниш това с тяхната височина над 2-ро, като си натиснал на 1-во?

Според мен: 1. струните са ти прекалено високи над 1-во прагче при свободна струна(нъта е монтиран високо). ИЛИ ПЪК 2.Нъта е монтиран неправилно (трябва малко от фингърборда да се изпили, така че нъта да се приближи повече към 1-во прагче, или алтернативно нъта трябва да се оформи така, че да застъпва отгоре малко фингърборда). Първият (височинен) вариант е по-вероятен. Добра отправна точка е височината на струната над 2-ро прагче, когато си я натиснал на 1-во. Височината на струните над 1-во прагче при свободна струна е съвсем малко по-висока от това. Ако струната е по-високо се получава голям допълнителен опън на струната при натискане на първите позиции (защото най-голям опън се получава, когато натискаме струната близо до краищата й, то затова и там се усеща най-голямо съпротивление при натискане и бендване). Зле монтираният нът е причина номер едно за фалшива или не добре интонираща се китара. Понеже най-често се свири на първите прагчета на китарата, правилния монтаж на нъта е дори по-важно нещо от правилно настроените октави. За съжаление, този въпрос най-често се подценява и на голяма част от китарите винаги се наблюдава известен фалш. Друг плюс на правилно поставения нът е, че тогава седлата на октавите най-често се подреждат близо до идеалното, като на 1-ва струна октавата е най-издадена към адаптера, на втора и на 3-та, са със малки стъпки по-назад, стъпаловидно, след това на 4-та пак се връща малко по-към адаптерите, а на 5-та и на 6-та пак отстъпват с по стъпчица назад, така се получават като две "стълбъща" с по три стъпала.

На кои прагчета ти фалшивее най-много? На първите ли? Ако на свободна струна и на 12-то прагче тонът е точен, а на прагчета 1, 2, 3 фалшивее доста (отклонява се, според тунера), то проблемът май е ясен.

^ О, всички коментари са ултра тролщина. AMA ZSA NIKOJ NE A PITAL S KAF OSILOVATEL 6SA UZWO4AWAT!!!1!! IZVENETE AKO TAZI GODINA E MEGA KOCZERTA TO DOGODINA GIGA KONCERT LI 6TE BADE?! I 6TE IMA LI MALKI KOTENCA V BEDA?

Днес пробвах, да си направя капучино на Gaggia-та. Много ми хареса каква пара прави - това е може би най-добрата от функциите й. Понеже може да прави отделно пара, работи по интересен (за домашна машина) начин - има второ, малко бойлерче за пара и когато отворите копчето на парата, след кратко изтичане на вода, парата започва да излиза, а помпата припомпва по малко вода на тласъци, да не свърши в бойлерчето, така че от чучура равномерно излиза пара, чак докато не свърши водата в резервоара. Няма чакане да загрее бойлера, че да тръгне пара, да изстине машината, че да си пуснете пак еспресо, няма и варианта с изчерпване на парата, точно в средата на "паренето". Много е гот, Създава бърза, но лека, газообразна пара с еднаква струя през цялото време, без капчици в нея. Не мога да говоря за качествата на фабричния й чучур (гледам, че я модват), защото засега не съм вещ в тази материя, обаче с тази машина човек може да си направи доста фина пяна, а общия млечен обем нараства наистина три пъти при парене, при това цялата работа отнема 20-30 секунди. При CROWN-чето чучура е такъв (а и консистентността на парата), че без специална тренировка и много добър синхрон, или получавате топло мляко с едри балони, или фината пара ви коства оплескването на всичко в млечни капки (защото "въздуховкарващата" дупчица е толкова близо до края на чучура, че винаги човек се чуди, дали не я е потопил и сваля малко съда, в резултат на което всичко става в мляко).

А бе... не съм твърде запознат с тази материя, та не мога да оценя "одъбстепяването", обаче звучи гот!

Не е простотия, но е любопитно. Вижте, колко стандарти за инч е имало през 19 век:

^ И аз мисля, че при солата, трябва да се работи по точността на бендовете ( и съм го казвал неведнъж ). Динамиката доста се "размазва" когато има малки несъвпадения (дори милисекунди). За да има добра динамика, трябва всичко да се изсвири още по-точно. Относно самата песен, моето лично мнение като слушател е, че е съвсем приемлива, особено ако се изпълни още по-добре. Крайните мнения относно нейната стойност, отдавам или на ТРОЛ-щина, или на твърде далечни музикални вкусове. Но несъвършенствата в изпълнението Тони не ги и крие. Единственото, което понякога малко ме озадачава, е че текстът на припева има относително малка смислова връзка с този на куплетите, все едно са писани по различно време. Въпреки, че сме виждали и доста по-лоши, да не говорим и тотално безсмислени примери дори при доста големи банди. Според мен, за записите е добре, да отговаря човек с по-съвременни критерии (относно качеството на продукцията) и по-обигран в миксинга слух. Ако съдим по домашните записи на групата ни, може да се предположи, че миксингът не е от силните страни на Тони. Ранното публикуване и за мен беше странно, но той е лидер на групата и си решава тези неща. Може би просто се е зарадвал на резултата твърде много, предвид голямата му разлика с домашните опити. Но въпреки това, 70-те и 80-те вече са твърде далече и критериите за хубав метъл звук и качество на записа са много, много далече от тогавашната хеви и траш сцена (а и от нейните ранни български варианти от деветдесет и малките години).

Ами, трябва си поне около 800-900 вата мощност, което на 12V ще рече 70-ина ампера . Иначе, би могла, да се направи такава на газ примерно, с управление на силата на пламъка и малко (да кажем 40-50 ватово) реотанче за донагряване и 45 ватова помпа. Така може да стане приемлива машина. Въпреки това, вероятно ще трябва да е лека и компактна, което ще рече тенеке, пластмаса, тефон, може би някаква малка цедчица...

Най-културният начин, човек да пусне една вода в центъра на града е, да ползва резервоара на някой паркиран автомобил.

^ Според мен, приемате думите на ТОНИ твърде буквално, а може би и малко ви будалка. Кой чарт? На ПЛАНЕТА или на БГ- РАДИО? Че дори най-добрите музикални примери на форума, виждали ли сте ги там? Аз мога да говоря от гледната точка на втори китарист на групата, приятел на Тони, човек който засега почти не участва идеологически със свои композиции или идеи, а просто си върши работата - свири на китара. Аз се имам за спокоен и фактологично точен човек с относително добра музикалност и прилични критерии и поради тази причина (а и защото свиря в тази група) бих си позволил да кажа, какво мисля: -Защо участвам - Тони пише песни. Може не всички от тях да са върховни, но имат известна оригиналност, текст на български и мелодия/инструментал, които можете да запомните. Може би имат моменти, които са "сложни или по-различни на всяка цена", съответно с технически трудни за изпълнение и съгласуване моменти, но въпреки това са запомнящи се. Това е голям в контраст с болшинството нашенски ъндърграунд групи, които или цял живот се опитват да изсвирят перфектно-точния кавър на еди-коя си песен, или пък пишат музика, която в общия случай е или технична и добре записана, но незапомняща се и с английски текст със доста съмнителна художествена стойност, или пък тотално не представляваща абсолютно никакъв интерес. Разбира се, има и изключения, ама то затова има и доста големи имена в клубната музика. Като цяло се наблюдава много голям недостиг на добри или поне прилични идеи. Има или твърде откровена (понякога - демонстративна) посредственост, или твърде амбициозни и сложни проекти, които тежат прекалено много на ушите на средностатистическия слушател със своята музикантска претенциозност. -Песните, които Тони пише имат вокални линии и текстове, които са, как да го кажа - доста взискателни към вокалите. Вокалните линии обикновено не са с разчупена мелодия, която да бъде красива сама по себе си или интуитивно водеща песента. Често партиите са относително монотонни, а понякога с текстове, които изискват доста точно и внимателно вместване на думи и срички във времето. Нашият певец Стефчо определено има какво още да учи, но като момче на 17 години, мисля че се справя доста прилично. Освен това като човек, който е единственият останал съмишленик на Тони от времето, когато започна създаването на групата, мога да кажа, че Стефчо съвсем не е първият певец, който е пробвал да пее песните и според мен на базата на досега чутите певци, се справя, да кажем приемливо, което не е това, за което човек би мечтал, но не е и никак малко. Искрено се надявам, с времето, да доразвие гласа си. -Тони има своите идеологически особености, но един такъв човек, който работи и създава нещо е много по-добре от идеално логически издържан човек с перфектни разбирания и възгледи, който обаче не прави нищо. Дори "Конкурент", които споменаваш, че не са нищо особено (което твърдение вероятно има известна истина в себе си) все пак са име на нашата сцена, и имат макар и две песни, които можеш да запееш. А колко по-добри наши групи има, които обаче не са направили нищо, което да можеш да затананикаш. Те в миналото много добри музиканти подмятаха и Митко Щерев за неговите не-чак-толкова перфектни според тях пианситични умения, но колко популярни песни написаха? -За достигане на едно по-точно и лъскаво звучене на песните, трябва още доста вокална и инструментална работа. Според мен, репетициите са добро място за съгласуване, но детайлите е най-добре да се работят вкъщи (сам, както и с останалите, по двойки и т.н.). Песните са напълно достатъчно сложни, за да не могат всички неточности да се изчистят от само себе си. -За разлика от Тони, аз няма да призовавам никой от вас, да показва свое творчество и да правя сравнения. Просто помислете върху това, което казвам и ще видите, че може би не е твърде далече от истината.

По отношение на микса - никой не ми е казвал, че този вариант не е финален. Ако знаех, че може да се обсъжда и променя, поне щях да се постарая, да го чуя на мониторна система и да обсъдим. Заподозрях нещо такова, предвид неизрязаната "опашка" накрая. Явно Тони се радва на резултата и е прибързал да го пусне за обсъждане. Относно това, че човек трябва да има система на работа и цели, съм съгласен. В противен случай, човек не прави нищо и често остава само с високите си критерии и особеното си мнение.