Evtim Djerekarov

Нанасяне на специализирани масла има смисъл върху дърво. Да намажеш лак с масла е, малко като да намажеш стъкло - няма голям смисъл.

Възможно е, въпросното покритие да е грунд (акрилен или PU) под боята. Ако съм прав, можеш (макар, че няма да стои лъскаво като лак), да пробваш да го полираш с полирмашина (ексцентрична) и полирпаста, след като разбира се свалиш цялата боя внимателно. Има опасност, да си изтъркал вече това покритие по ръбовете, обаче. Махането на боя се прави внимателно и най-много се внимава при ръбовете. Няма лесно .

Мисля че експериментът с малко по-тъмното печене, който blr предложи, се оказа доста успешен. Смлях малко от кафето днес и си направих обедно среднодълго(9/40). Вчера, нормално изпеченият вариант, който пробвах, ми се стори леко киселичък, докато малко по-препечено кафето има приятен баланс горчиво - кисело, като разбира се, има своите приятни сладки нотки. Ще постна видео утре, като почине още малко матр'яла.

Поиграх си малко с най-различни варианти на емулация на кенотрон, като показаният вариант, въпреки, че е весрия 582734823, не е идеален - зависи до някъде от beta на транзисторите и при практическа реализация трябва да се подменят компоненти в зависимост от наличните транзистори. Разбира се, може да се измисли и по-добър вариант, но съществена трудност представляват следните ограничения: -Повечето потенциометри не могат да разсейват мощности по-големи от 100-200 миливата. Не, че предишните варианти разсейваха цялата мощност, но понякога се стигаше до 500-1000 миливата при пикови токове, което е силно нежелателно. - бидейки "диод", схемата в схемата не мога например, да направя добро моделиране чрез ОУ с ООВ, защото това ще изисква специализирано помощно захранване. - Вероятно може да се измисли по-оригинално и лесно повтаряемо решение, но това ще изисква още време и мислене. Ето и картинка и графики. Това е симулация на стандартно захранване, захранвано от 50-херцов източник с амплитуда 460 волта, с "първи" кондензатор след изправителя със стойност 22uF, дросел 8H/22 ома и след него филтров кондензатор 47uF. Лилавото на графиката е товарния ток, който в началото е 0, после става 400mA, 300mA и обратно 20mA. Трите близки графики са графиките на захранвания, изпълнени с различни изправители: -Зелената е с кенотрон GZ34. -Синята е с нашия полупроводников "кенотрон", настроен да се държи като GZ34 чрез потенциометъра. -Синьозелената е с "твърд" диоден изправител. Червената графика долу показва абсолютната стойност на разликата в напреженията между кенотронния и моделирания с полупроводници вариант. Тази схема, при добър подбор на компоненти се държи като "регулируем кенотрон", който посредством потенциометъра R9 може да се регулира, да изправя от твърдо почти като диоден изправител, до около 3 пъти по-"хлабаво" от GZ34. С две нейни копия и общ двоен потенциометър, могат да се имитират двете половинки на кенотрона. R14 поддържа мощния транзистор Q4 малко отпушен и при ниски напрежения. R12 служи, за да създава пад върху себе си, зависим от тока през "прибора". D14 служи, за да поддържа Q3 на ръба на отпушване при ниски напрежения. Елементите в емитера на Q3 го превръщат в нещо като нелинеен генератор на ток, чиято стойност зависи от тока през Q3, но се "мащабира" в известна степен, от R9. D4 предпазва схемата от твърде висок пад на напрежение върху нея. D17 предпазва от обратно приложени напрежения върху схемата. R8 създава известна OOВ по ток, за да не се държи схемата твърде непредвидимо. *Изводите на потенциометъра ще са свързани в много високи напрежения, което налага ползването на подходящ потенциометър, както и доброто му изолиране от опериращият (пластмасова ос, изолирано копче и т.н.). Тази схема ще работи при подбор на компонентите, но мисля, че може да се измисли и по-добър нейн вариант. Ако ви се мисли по въпроса, всякакви предложения и забележки са добре дошли.

За да може човек да каже, че е намерил звука си, трябва да е спрял да търси или да е умрял. Това е, като (макар примерно, да е женен) да е спрял да се оглежда по жените, или да не иска да се вижда повече с никакви нови хора. Възможно е разбира се, да се стигне до известно задоволство от получения резултат, предполагам за това става дума в темата. Бих казал, че всяка ситуация (група, условия) изисква различен звук, за постигне на добър резултат. Аз не бих казал, че съм намерил твърдо своя звук, но при неоптимални условия, особено при свирене на живо, от гледната си точка на ритъм китарист в групата, в която свиря, не мога да не се съглася с вече изразените мнения, че е добре, да не се прекалява с драйва. Бих добавил, че за ритъм китара (когато в групата има двама китаристи) е добре усилвателят да се настрои така, че да няма голям излишък от трещене и високи честоти (което до някъде е свързано и с количеството гейн), а и е добре двете китари да се направят с различен звук, за да не се припокриват. Не е лошо и адаптерите на китарата, да звучат относително бистро, ясно, да не са много "мазни". Разбира се, в случая говоря за хеви метъл, какъвто свиря със групата, в която участвам най-активно. Други музикални жанрове биха имали съвсем различни изисквания към звука. Ето на този клип съм човекът, облечен в бяло, който свири ритъм китари: Условията и озвучаването не бяха идеални, защото цялото участие беше импровизирано, но въпреки това може да се види, че нито се губя в саунда, нито преча на нашия соло китарист Тони. В случая свиря направо в драйв канала на комбо усилвател Marshall JTM60. По принцип, този усилвател не е точно хай-гейн, но понеже адаптерите на китарата, която ползвам са силнички, се получава доста добре за ритъм. Гейна е достатъчно за този стил, но не е твърде много. Също така усилвателят не е от най - "трещливите", което вероятно би било подходящо за по-тежки стилове, особено за групи с една китара. Като заключение бих казал, че човек (ако не говорим за студийно-спални занимавки) не може да намери звука си сам, понеже това няма голям смисъл от гледна точка на "груповото" свирене. Намирането на общото звучене и на индивидуалното място на всеки музикант в него е функция на всички в дадена група, както и тест за техния опит, музикалност и вкус.

^ Ако направя опция за Sag, тя няма да е с потенциометър, през който минава целия ток, а по-скоро маломощен потенциометър, който управлява активна схема с мощен елемент - транзистор, монтиран на радиатор, която "sag-ва" в зависимост от консумирания ток, като се стремя да имитирам кривите от публикуваното по-рано изображение.

Аз съм OK за събота.

Ще е интересно, разбира се. ПС: Мерси, ще разгледам!

^Благодаря за информацията!

^Разбира се, че експериментаторството крие известни рискове, но мисля, че може да се направи настройваемо и безопасно при следните условности: -Стъпалото да може да работи надеждно и безопасно при максимално захранващо напрежение (без никакъв sag). -Самите "sag-ващи" елементи да са защитени от прекомерно голям пад върху себе си, твърде голям ток и обратно напрежение. -Последователно на "sag-ващите" диоди, да има подходящи "обикновени" изправителни диоди. -Потенциометрите, които управляват sag-а да са свързани така, ще при повреда в тях, да се получава положението с минимален sag. По отношение на твърдостта на захранването, мисля, че може да се реализира с ключ, като "твърдите" превключваеми кондензатори са свързани с "меките" такива, чрез "мека" връзка - някакво съпротивление, така че когато те се включват във веригата посредством ключ (за да "втвърдят" захранването), напрежението им не е твърде далеч от това на "меките" кондензатори, за да се избегнат прекомерни зарядни/разрядни токове. Мисля, че единственият елемент, който не може да се настройва (освен ако не се навие такъв с повече изводи) е choke-а, който вероятно ще има някаква компромисна стойност. Разбира се, ако има специфични рискове, за които не досещам, можем да ги обсъдим. И според мен е рано за избор на лампи, в момента по-скоро се занимавам с разработване и доизкусуряване на "модули", които с малки промени, да са вградими в множество усилватели. За момента, си представям управлението на стъпалото като нещо такова: Открити "контроли": -On/Off бутон (отпред) -StandBy бутон (отпред) -Master Volume (post) - още не съм решил как да го реализирам схематично, трябва да прочета за VVR и да преценя. Може и да има ключе за деактивиране. Открити нестандартни "контроли": -Hard/Soft Filtering ключ (отпред / отзад) -Sag Control потенциометър (отпред / отзад) -потенциометър с онази опция, за подаване на част от променливотоковата анодна съставка на решетка втора (За сега експериментално). Скрити "контроли" - отзад, за регулация с отвертка: -Q. BIAS adjust -Q. BIAS balance - това може и да може да се пипа с ръка, но няма да е голямo копче. -Bias Check - ключ(нормално шунтиращ тестовите резистори) и 4 клеми за "банани" за измерване на тока на покой на крайните лампи посредством DMM. Авангардни "скрити" (засега само имани предвид): -TUBE MATCH - скрит регулатор за донастройка на променливотоковото усилване на лампите, за да може да се настои усилвателя да свири "мачнато" и с доста немачнати лампи. Това схемотехнически има нещо общо с вариант на PPIMV. -Ключ за FIXED / CATHODE bias - тази опция, до колкото видях, не работи твърде добре в "Стандартни" маршал/фендер стъпала, едно, че намалява мощността, но може би най-лошо - при по-продължителен (стотици милисекунди) сигнал с голяма амплитуда, илиза временно от хубав BIAS режим и докато не се възстанови режима, се появяват груби crossover артефакти.

^^ Благорадя за информацията. Ще потърсим и стари-нови на нашия пазар. Нямам кой-знае какъв опит по подбора, но има ли отличителни белези, по които могат да се познаят неползвани или малко ползвани лампи. Аз досега гледах само да няма побелял от развакуумиране балон, и едно специфично потъмняване по проводниците вътре... Ти имаш ли лични предпочитания, като конструктор на усилватели, относно крайните лампи? ^Вярно, че именно на 6L6 беше копие, покрай "заем-наема" от втората световна война... Схемата е интересна, ще я анализирам. Въпреки това, в нейната функционалност не виждам нищо, което да "Sag-ва" в зависимост от консумирания ток. Тази схема също може да има някакво приложение в усилвателя, но като цяло тя прави захранването по-добре или по-зле филтрирано, съответно променя количеството мрежови пулсации, както и позволява захранването да се колебае повече (или по-скоро с по-бърза/бавна времконстанта) в зависимост от консумирания ток. Макар това да прилича на sag като идея, резултатът би бил малко по-различен.

Понеже чичо Митко вече заговори за купуване на лампи, а аз нямам голям опит с това, искам да питам кои марки бихте препоръчали, за EL34 и 12AX7/ECC83. Струва ли си да се взимат относително по-евтините Sovtek, някои TAD. Какви са предимствата, например на JJ и има ли смисъл от прекомерно скъпи лампи или цената им идва от брандирането. Ами старите лампи? Знам, че 6П3С не е направена за напреженията в китарните усилватели. Има ли други подходящи добресвирещи аналози на EL34 (6П3С-Е?...).

Мисля, че даже е препоръчително.

Събота става. Каква е цената на кафето на килограм (че не го виждам в сайта им)?

Свалих модели на (половинката в някои случаи) кенотрони и сравних кривите им визуално с тези от документациите. След като установих, че изглеждат прилично близко, си направих ето това изображение, както за лично ползване, така и за полза на форума:

^ Отлично. Интересно, че за първи път попадам на твоя канал. Това, разбира се, може и да се дължи на моето невежество. Имаш много добри вокални и инструментални умения, предвид които мисля, че "кавъврирането" на песни като главно занимание е по-скоро разсипия. Имаш ли авторски песни, предполагам, участваш в групи. Ако да - може да пускаш по-често неща.

След малко наблюдение и смятане, стигнах до краен вариант за горепоказаната схема, който мисля, че ще свърши работа. Може да я публикувам утре, да я погледнете. Сега се опитвам, да се справя с друг много важен въпрос - изправителите и съответно техния sag. Не ми се иска, да ползвам кенотрон, а по-скоро полупроводници. Изправителните диоди са така да се каже "корави" - винаги имат пад на напрежение 0.6-1 и малко волта, без значение, какъв ток тече през тях. При кенотроните, до колкото разбрах, падът на напрежение върху самия изправител е нелинейна функция на тока през прибора. Например, популярният GZ34 в една от документациите си има следните падове, при различни токове: 30mA: 6V, 60mA: 10.5V, 100mA: 15V, 150mA: 20V, 200mA: 24V, 300mA: 30V, 400mA: 35V Такъв прибор разбира се, относително добре може да се имитира с полупроводници. Например, може да има транзистор, който при малки токове е постоянно отпушен, а с нарастване на тока, бива все по-запушен от втори - помощен транзистор, като се предвиди съответно коефициента на усилване и предавателната характеристика на втория, за да се получи необходимата крива. Хубаво в този случай е, че в контролната верига на втория транзистор, може да се предвиди потенциометър, който да контролира колко sag-ва така образуваната верига, което може би ще е хубава екстра. Има два варианта за изпълнение - гореописаната верига да е след изправител/стабилизатор, или пък, за максимална достоверност, да е реализирана два пъти, като всеки нейн екземпляр се държи като "кенотронен диод" един вид, който наистина си работи като изправител. Какви според вас са важните карактеристики на захранването, които би било добре, да бъдат регулируеми, а и кои според вас имат важна роля в образуването на тона. Например, чудя се, дали да филтрирам захранването изключително добре, или наистина е вярно това, което много китаристи твърдят, че 100/120 херцовата съставка в захранването на крайното стъпало, има значителна роля в усещането на усилвателя, както е внимателно описано в тази статия, препоръчана от Сънчо преди време: https://www.ampbooks.com/mobile/classic-circuits/class-AB-ripple/ Интересно е това, че покрай преработката на един мой транзисторен усилвател чрез добавяне на изходен трансформатор и плавен damping factor контрол, поради неволното въвеждане на hum поради лек граунд лууп в крайното стъпало и последвалият опит за премахването му, стигнах до същите заключения, поради което се отказах от по-нататъшни опити за лекуване на проблема.

Малка схемка, по посока на идеята "умишлено леко разбалансиране на bias-a". Може би някои нейни детайли може да се доуточнят след анализ: *Ценерът е наобратно. Идеята е следната - тази схема може да се захранва и от трансформатор без специализирана BIAS намотка - направо от намотката за анодното напрежение. Ценеровият диод е добавен, за да стабилизира напрежението и BIAS-а да не плава с промяна на мрежовото напрежение (което е много важно за хората, които обичат да си биас-ват усилвателя максимално "горещо"). За още по-голяма прецизност, на негово място може да се ползва и подходящ интегрален регулатор. Потенциометърът R5 задава самото преднапрежение, докато двойният(стерео) потенциометър R6/R7 може да се ползва, за да се измести умишлено биас-а на лампите в различни посоки, когато той не е в (близко до) централно положение. Това може да се ползва и за балансиране (в режим на покой) на немачвани лампи. Друга цел, с която може да се ползва този потенциометър е, да се създават повече четни или нечетни хармонични в крайното стъпало, за различен естетически ефект. В двата края на съпротивлението R4 има различни напрежения - дясната му страна е по-отрицателна от лявата с около волт - волт и нещо. Двойният потенциометър R6/R7 е монтиран така, че когато плъзгачът на едната половинка се доближава до по-отрицателната точка, плъзгачът на другата се доближава до по-положителният потенциал. По този начин, преднапрежението на двете лампи може да се отмества, като решетката на всяка лампа може да се направи по положителна/отрицателна от решетката на другата. Най-големият разход в тази схема е добавянето на още два електролитни кондензатора, въпреки че тази схема позволява да се направи известна икономия с капацитета им. По принцип, подобна модификация може да се направи и във фазоинвертора или свързването между стъпалата, така че лампите да могат да се "мачват" не само по ток на покой, а също и по стръмност, което би направило възможна правилната работа и на доста "немачнати" лампи.

^This is a simple and very effective circuit!!!

Има и още интересни неща, който могат да се направят (а и да са донастройваеми). Въпросът е, кои да имам предвид и кои, да изоставя, поради тяхната незначителност, или пък нежелателен, грозен ефект. Понеже на трансформатора имаме UL изводи, сега ми хрумна, да проверя какво ще стане, ако подам част от променливотоковата съставка от съответния UL Tap на трансформатора към втора решетка, така че да се получи нещо като "partially ultralinear" конфигурация. Резултатите са интересни: Зелената крива е нормалната, с 1К резистори на втора решетка. Червената графика е с "частично - ултралинейната" конфигурация. На пръв поглед, втората изглежда с по-малко изкривявания (но не твърде малко). Може би ако добавя потенциометър за регулиране на тази съставка, би се получила интересна промяна на звученето на усилвателя.

Е, май 6550 така или иначе не са им любими на повечето братя хамериканци в маршалите, та може би е разумно, да се имат предвид повече като възможна замяна. Чудя се, дали все пак да не сложа едно "ултралинейно" ключе накъде, че да може да се експлоатира и тази възможност при такова желание. Много е интересен въпросът със стойността на резисторите във веригите на вторите решетки. В някои усилватели са напълно изпуснати, в повечето имат стойност 470R - 2К. Чудя се освен стандартното им приложение, дали има смисъл, да се направят "донастройваеми", или дори (превключваемо) нелинейни вериги, с цел определен "waveshaping", целящ някаква естетически-добре-звучаща нарочна мека компресия, съответно допринасяща за по-висок "apparent volume".

Kelley звучи върховно, наистина! Намерих малко историческа информация относно маршалите, която поизяснява картинката:

И ние мислим, да се придържаме към EL34, но изследваме и 6550 / КТ88 като варианти. Между другото, трансформаторът има изводи за ултралинейно свързване, но не знам, дали този режим е приложим и добре звучащ за китара. До колкото поразгледах документация и схеми, КТ88 се ползва в голяма степен именно ултралинейно, с по-височко Ra-a. 6550 се среща по-често в "нормални" схеми, като ето това ми направи впечатление в документацията: Не знам, дали такъв режим би звучал добре за китара,но може би е добре, при проектирането на крайното стъпало, да ги имам предвид, като възможен replacement (което май си е Marshall USA практика от миналото) и до колкото прочетох, става въпрос за ползване на 150K вместо 220К grid leak резистори и различно BIAS напрежение.

^Mисля, че (или поне на първо четене така ми изглежда)въпросът с KT88/6550 в подобен режим на работа е по-скоро свързан със саунд, отколкото с цена, защото: 1. Макар 6550 да е наистина скъпичка, до колкото разгледах набързо, КТ88, може и да се намеря на по-поносима цена, по-скоро близка до един път и половина цената на EL34. 2. По-големият ресурс на тези лампи би позволил по-дългата им експлоатация в "50-ватов" режим, което би уеднаквило разходите във времето. Може и да бъркам, но на пръв поглед, така ми изглежда. Можеш ли да кажеш нещо относно верността на тия наблюдения?

^ "безсмислено" в случая звучи твърде ограничаващо. Все пак целта на нашите занимавки не е точно да правим копия, което мисля, би ни се удало без кой-знае какви колосални затруднения, до колкото това не зависи от някакви страшни ноу-хау тайни по трансформаторите, за съществуването на които съм относително скептично настроен. Дори такива да съществуват, единственото нещо, което би попречило на тяхното заобикаляне би било именно дословното копиране. Относно смяната на лампите - мисля, че от бюджетна гледна точка е добре, лампите да издържат поне едно 60-67% от часовете си по документация. Смяна на всеки два месеца на мен ми звучи като обезмисляне на начинанието. ^^ Това, което предлагаш като вариант, определено е много интригуващо (поне според това, което чувам на клипа) решение, а съм и до голяма степен сигурен, че ще се хареса много и на чичо Митко. Ползването на 4 лампи за тази мощност, поне на мен ми изглежда, като не толкова добра идея, защото подозирам, че ще се окаже ценово неоправдано, но може и да се спрем на такъв вариант. Във всеки случай, идните дни мисля, да начертая един или два варианта на основното крайно стъпало и да ги предложа, за обсъждане. За начало, трансформаторът ще е този, понеже с това засега разполагаме. Какво мислите, за ползването на 6550 за 50-ватов усилвател. Не съм запознат с цените и достъпността на лампите (въпреки, че скоро ще се образовам), но не знам, дали 2х6550 или 2xКТ88 няма да е overkill, близък до ползването на 4х6V6, но с доста по-добра надеждност.