Evtim Djerekarov
-
Мнения
8694 -
Присъединил/а се
-
Последно посещение
-
Топ дни
180
Тип съдържание
Профил
Форуми
Календар
Всичко публикувано от Evtim Djerekarov
-
В съзвучие с Baby Thomas, и аз искам да потвърдя, че ползването на импулсно захранване за ефекти, трябва да става само след тест (и по възможност проверка на безопасността му). Ако знаете какво се продава по нашите (големи) магазини... зарядни и адаптери с по 0.3мм отстояние между "горещата" и "изолираната" страна на захранването.. и т.н. За ефекти, аз препоръчвам трансформатор (50-херцов) и след това стабилизация с линеен регулатор. Импулсно е още по-добре, но само ако е направено както трябва, а това по картинка, няма как да познаем.
-
Така де, но тъй като при толкова гейн преампа има относително твърдо ниво на "отрязване", а крайното стъпало на практика умножава по фиксиран коефициент на усилване(ако игнорираме ефекти като sag), този хедрум не може да се ползва под формата на различно тоноизвличане и динамично свирене, а единственото нещо, което той означава в този случай е, в колко голяма промяна в звуковото налягане, можем да превърнем този динамично сплескан сигнал. Именно затова и писах, че става дума по-скоро за надвикване. Ако се следва логиката, че по-голямата мощност винаги е плюс, то трябва да се има предвид, че 100W съвсем не е твърде мощен усилвател.
-
3-децибелова разлика в чувствителността на говорителите в общи линии изяжда разликата (по която "се движи въздуха" ) между -50 и -100 ватов усилвател. Има някои уговорки, но в общия случай е така. Никой не отрича, че хедрума е хубаво нещо, но усилвателят не е единственото нещо, което го дефинира. Говорителите също участват в този процес, защото при големи разколебавания на механичната им система, те също компресират. Чувствителността се дава при мощност 1 ват, не при 50 или 100. За да имаме реална естетическа полза от повече хедрум, трябва също така усилвателят да позволява тоноизвличане с различна динамика, а това обикновено става при доста умерени нива на гейн от предусилвателя. При хай-гейн бичкия, хедрума(до колкото този термин е приложим по отношение на мощността) може главно да позволи да надвикаме някой, но ако такава нужда като цяло има, то проблемът съвсем не е в апаратурата, а другаде. Не,че мощността е нещо излишно, но излишъкът й не е оправдан при всяка ситуация (поради цена, тегло, поддръжка и т.н.).
-
http://vbox7.com/play:3d7d1362a3
-
В какво точно се изразават модификациите на твоята машина, като изключим PID контролера и различния чучур за парата?
-
Делонгито изглежда наистина доста минималистично. Не знам какво представлява отвътре, но отвън изглежда много симпатично. Може би е добре (ако не е комплектовано с такива) да си вземеш и обикновени цедки.
-
^^ Последното горе-долу прилично кафе, което пихме с чичо Митко, беше преди около година, в Неделя-та срещу Хилтън и музея "Земята и хората". Но не знам, дели тогава не е било, заради занижените критерии. ^Това поведение е нормално - тъй като това е робот, трябва някак да може да се почиства, което изключва вътре да се образува спечена кафе шайба, както в нормална машина, след екстракция. Относно манията, не знам какво да те посъветвам. Дал си прилично голяма сума за тази машина - сума, с която човек би могъл да си вземе доста приятна "голяма" кафемелачка. Не знам, дали в политиката на технополис има вариант за връщане на стока с някаква отбивка от сумата. Пък и не знам, дали това е нещото, което искаш да направиш.
-
Как да станеш композитор - помощ за начинаещ!
topic отговори на Evtim Djerekarov's tachovalski в Теория и Композиране
Ако трябва да дам кратък отговор: с мерак, работа и талант. Което и от трите да липсва или да не достига, няма да се получи точно каквото трябва. Но докато първото е постижимо, а последното е даденост, второто заема 100% от времето .- 45 replies
-
- 3
-
-
- композитор
- композиране
- (и %d още)
-
@Лими: Получаваш такова измерване, защото в усилено положение адаптерите шунтират потенциометрите към земя, в другото крайно положение имаш на практика чиста земя (късо в твоя случай). Ако превключиш само на единият адаптер и схемата на свързване е "нормална", то съпротивлението на потенциометъра за волюм трябва да е около четири пъти по-голямо от най-голямото съпротивление, което можеш да измериш по твоя метод, бавно въртейки потенциометъра. Понеже съпротивлението на адаптерите е пренебрежително малко, то когато намериш "средната точка" на потенциометъра (която при лог. потенциометри не е в средното им положение), то, ако имаш да кажем 500К потенциометър, то ще имаш 250К към земя и паралелно с това 250К + адаптер към земя, или сумарно ще получиш малко над 125-130К (а потенциометъра ще е всъщност 500К). Ако имаш потенциометър 250К, то ще имаш около 125К||125К+x, което ще се измерва като 65-70К по твоя метод.
-
Звукът, до колкото може да се съди от клипа, е доста приятен, като че ли малко по-мек и топъл.
-
Ако трябва да вкарам малко сарказъм: В тоя ред на мисли, защо не ги хвърлите тия 100-ватови усилватели и не си вземете нещо в диапазона 300-1000 вата. Да - мъкнене и смяна на лампи ще има доста, ама пък винаги ще изпъква ампа пред 100-тачките, пък да не говорим пред тия смешни 18-ватови усилвателчета. Пък и 300 коня съвсем не са най-мощните коли. Е, може да трябва да се спазват ограниченията, ама на всеки светофар ще си първи. ------------------------------------------- По темата: Преди време, както бях писал в друга тема, пробвах Peavey Valve King II, който мисля, че е 18 вата. Усилвателят според мен е доста приличен, стига стилистиката ви да попада в неговия диапазон от саундове. 15 вата стигат за не много шумна репетиция, особено за по-лековата музика, която има по-прозрачна фактура. За як метъл джангър с две китари, очевидно не стават. Друг е въпроса, че наличието на мощни усилватели в репетиционна (при две китари) изисква доста усет (разбирай, липса на мания за величие) в свирещите, в противен случай, или само единият от тях се чува, или абсолютно нищо не се чува.
-
Поради какви причини не би искал, да имаш маломощен усилвател и защо мислиш, че е неразумна инвестиция?
-
^^ Много готино изглежда кафето, чак почти не е за вярване, че е правено на такава кафемашина. Имай предвид една особеност на на тези делонгита - като се запушат (примерно, от много ситно кафе), понякога гърмят - рязко изхвърлят ръкохватката или се получават други проблеми. Затова, не е лошо, да държиш парата отворена, колкото да прикапват капчици в страничен съд, като се вдигне налягането.
-
Предвид забележките на чичо Митко и някои мои технически грешки в горните постове, пускам нова, коригирана и допълнена диаграма, която сега включва и карсигар. Ако откриете грешки, казвайте.
-
^ E, фаемата си изглежда доста профи така или иначе...
-
От известно време, пробвам да си меля арабика на непретенциозната дискова кафемелачка от предишните ми постове. Дупчицата на кремадиска на CROWN-а съвсем се разшири, та в момента ползвам на практика обикновена цедка. Поради възможността, да регулирам едрината на смилане, сега кафето изтича с необходимата скорост, дори изобщо да не си играя с клапана на парата. Със сигурност има какво още да се желае, но сега напитката е доста близо до прилично еспресо, което си е направо похвално за толкова евтина машинка. Даже този тип машини започват доста да ми харесват, понеже са смешно евтини, а може да им се махне кремадискът относително лесно. Ето снимчица: Може би бих искал каймакът да е още малко по-тъмен и мааалко повече като количество, но не си играх с температурата ръчно, а мисля, че за този клас машина и предвид фактът, че ползвам само арабика без кремадиск, каймакът си е съвсем приличен и екстракцията е в общи линии ОК. Интересно ми е, утре като взема резервната част за новата машинка, какво ще пусне .
-
Водата в София е мека, но не знам, дали машината има "Варовикомер", или по-скоро прави тоя номер на зададено определено време. Можеш да чистиш водата през филтър-кана, за всеки случай.
-
Хубаво е това, че мели на момента. Ако нещо в машината не е тотално объркано, това поне за мен означава, че вероятно ще успееш да правиш прилично добро кафе с нея, макар че едва ли ще е баш като еспресото от хубава "класическа" машина. Питах те за струята, защото не знам в какви граници тя се променя с едрината на смилане на кафето. Най-добре е да изтича така, че да има цели непрекъснати струи, но толкова силни, че ако са малко по-слаби, ще започнат да капят на капки, особено в първите 4-5 секунди, когато струята тече най-бавно. Не знам, дали можеш да я настроиш така. Друго, което виждам в клипчетата ме навежда на мисълта, че може би си има вграден кремадиск.
-
Честито, с кеф да си я ползваш. Няма да те анатемосаме, важно е, да ти харесва кафето. Ако в бъдеще се вманиячиш, ще вземеш друго. НикогаШ не съм ползвал такъв тип автомати, затова не мога да кажа нищо за тях. Като информация, интересно ми е, за колко време изтича, примерно 50гр кафе?
-
По повод на въпросите на CyberGene, а и по принцип за информация, искам да споделя това видео, защото резюмира доста ясно, на достъпен и прост език, много от нещата, които често си говорим тук:
-
^Диатонически грешки в картинката има много. Идеята й не е да са коректни от тая гледна точка, а визуално да сравнява гамите, въпреки, че не е проблем, да я оправя.
-
Вероятно си прав за Illy-то, но без агенти при вносителите и производителите, няма как да разберем, кога е прясно - една от малкото ползи, които човек би имал, ако работи в службите . Трябва да ти кажа, че е от голяма полза, да се пробва хубаво кафе. Откакто пробвах твоето, имам по-ясна представа какво да гоня, като си играя с машинката. И резултатът не закъсня. От известно време, вкъщи държа подарен ми пакет от кафето на Dunkin Donuts с дъх на лешник. Мляно е, но на твърде едри частици, което налага да го премелвам с моята мелачка, че да става за еспресомашина. Кафето е 100% арабика, но малко по-киселичка и има доста извратен аромат на лешници, който явно се харесва на американската публика. Понеже по принцип кафето е доооста едро смляно, това вероятно му помага, да запази аромата си по-дълго и понеже го меля веднага преди да си го направя, улучих едрината и натиска и сега се получава точно кафе с не много дебел, но доста повтаряем и устойчив слой каймак, макар и малко по-светъл на цвят. Вкусът, въпреки странностите на кафето, си е "еспресо" вкус - има си фината горчивина, малко (при това кафе дори повече) киселоч, доста аромат и онова сухо усещане в устата след глътката, както и вкусът на кафе, дори половин час след изпиването му. Досега не бях се справял толкова добре с евтината машинка, което означава от една страна, че DD ползват някакви относително качествени зърна, но от друга страна, че е добре, човек да е пробвал, да знае какво гони, за да го постигне по-лесно.
-
Въпрос свързан с музициране.
topic отговори на Evtim Djerekarov's viktor.velikov в Теория и Композиране
Всичко зависи от това, какъв е аранжиментът. Ако да кажем, се ползват чисти китари, "Хендриксовият" акорд се чува през цялото време, а басът се сменя между до, сол и ла, може да се получи интересно звучене. Разбира се, варианти има много. В популярната музика няма железни канони при композирането.Даже никакви. Но без да чуем, за какво иде реч, можем само да имаме смътна представа какво свирите. Може да звучи прекрасно, може да е отвратително. То това е важното, не толкова какво "може". -
Чичо Mитко, макамите във вида, в който си ги представил горе, могат ли да се транспонират без да си променят имената или в тази музика името на макама означава едновременно неговата структура и основен тон? Опитах се, да направя (надявам се, без грешка) една сравнителна графика, за онагледяване на приликите и разликите между старите ладове на мажора и макамите, които споменаваш в първия си пост. Всичко съм написал от Ла, за да може да се сравнява, а вероятно има и някои диатонични некоректности, които биха могли да се оправят (понеже на графиката един и същи тон ще седи на една позиция по вертикала, без значение, дали ще го кръстим Eb или D#. Искам да те питам нещо интересно и за Зампаха, видях, че на твоите ноти, осмият тон не е началният РЕ, а е Ре Диез. Това прави гамата не точно седемтонна, а в записите( до колкото съм слушал правилно), понякога осмият тон се свири и като "чисто" РЕ. Това означава ли, че тонът РЕ Диез може да се свири по желание, в зависимост от желаният ефект и фразата, или задължително се свири като Ре Диез, щом е 9-ти тон. Това повдига и въпросът, тези маками могат ли да се свирят в колкото октави си искаме, или е традиционно прието, да се свирят по-скоро в една октава? Заради тази особеност на зампаха, осмият тон съм нарисувал в скоби. Ако не съм объркал нещо, УСАК трябва да съвпада с фригийски лад. Забелязах, че в строежа на повечето от тези маками, съвсем не се спазва тетрахордовия строеж на старите ладове и често в един макам има повече от две "полутонови" стъпки.