Evtim Djerekarov

Ако водопроводът (особено в сградата) е ОК, бих казал, че на повечето места в София, водата има доста приемлив, дори приятен вкус, без да има някакви натрапващи се нотки (както примерно, вкуса на варовитата вода, на стар железен водопровод или на вода с твърде силна минерализация, сяра или други примеси). В този смисъл, софийската вода е доста мека, но все пак има някаква минерализация. За сравнение, минералните води често са твърдички и имат доста натрапчив вкус, излишък от флуор и т.н. (изключвам Горна Баня, която има доста мек, неутрален вкус). Трапезните води от друга страна често са пречистени чрез филтриране по разни методи, между които и обратна осмоза, поради което много пъти са почти безвкусни, каквато често е и чешмяната вода, филтрирана през пречистваща кана. Също така, бутилираните в пластмасови бутилки води често съдържат не твърде вкусни, нито полезни вещества, отделени от пластмасите. Може би това е причината, често чешмяната вода в София, да е най-масов избор - мека е, но все пак има ниска, ненатрапчива минерализация, която я прави почти безвкусна, но все пак със съвсем лек вкус на разни вещества. Някои производители на филтри за вода продават по-особени филтър-касети, които след като пречистят водата, добавят малки контролирани количества магнезий, калций, желязо, цинк и други вещества, които едно, че правят водата по-вкусна, второ, са необходими в някакви количества за нормалното функциониране на организма. Вкуса на водата е важен не само при еспресото, а дори повече, при бирата .

След дълго пиене на кафе вкъщи от най-различни марки и източници, в последно време обичам да посещавам и околните сладкарнички за по кафе. За себе стигам до някои изводи: -Макар че всяко кафе има собствен вкус, можем да разделим кафетата на приемливи и лоши (с откровенно неприятен вкус). -Ако разполагаме с няколко различни кафета от приемливите, които са подходящо смлени, една и съща машина прави от тях различни, но все пак близки напитки. -Често различна машина прави коренно различно кафе, от същата суровина. -Макар да правя приемливо кафе вкъщи, забелязвам, че всъщност най-големия кеф е разнообразието - дори най-хубавото, започва да ти се струва съвсем обикновено след време.

^^^ Симфонията изкъртва. Много яко имитира Ларс човека.

^ И аз видях, че е от преди половин година. Просто сега го прочетох. Рядко преглеждам раздела, защото няма чести публикации.

Мм, на мен ми се струва доста сполучлив. Може би наистина в някои редове може да се пипне някоя дума, за да няма елементи на клише, но като цяло ми се струва добре, а и има смисъл - доста често точно така изглежда любовта през погледа на младата неуверена жена.

Текста за рап/хип-хоп ли е? За четене е уморителен (в смисъл, посланието се губи в редовете), но може би като се рецитира, ще е по-разбираем...

Хубаво е да публикувате нещичко свое, нещо рекламно. Или поне, ако имате нещо издавано, да го назовете, за да можем, да си го купим и да добием представа. Текстописането е трудно изкуство и ако пишете добри текстове, това е много ценно. Но няма да е зле, да публикувате своя поезия или да пратите линк към вече публикувани неща. Все пак, нали.. пазарна икономика - око да види, ръка да пипне... та ако имате нещо с уредени авторски права.... PS: Axa... може би имате предвид тази страница: http://www.tekstmag.com/pokupka/%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%BE-%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%8F-12

^^^ Най зле би било, ако се появят и презервативи с търговската марка "Емека".

Супер яко, и като тон, и като настроение, и като техника.

^Ама то, географията няколко гъза ли има?

Толкова малки промени в захранващото напрежение най-често не оказват чуваемо влияние.

Само не видях - къде ти е choke-a? ^Таман и аз това се загледах .

^Много чисто изглежда!

Можеш, можеш. Просто всичко си има икономическата обосновка. Качествени ЦАП, АЦП, Процесор, памети, хубав PLL тактов генератор с минимален jitter, по-специализирно захранване. Това всичко е необходима основа, на която трябва да стъпиш, за да напишеш хубави цифрови симулации. За да имаш шзходен (чуваем) шум, който се равнява на истинския хардуер (примерно при хай-гейн), ти трабва АЦП, чийто фонов шум е поне 105-110dB под максималния сигнал, който можеш да вкараш от китарата неизкривен - ще видиш такъв конвертор в ширпотреба процесор, ама друг път . Евтините процесорчета имат някакви съмнителни конвертори, в сравнение с които и AC'97 вграден на дъното кодек е слънце, тактовият им генератор е дори по-зле от вградения на дънната платка и най-често имат някакво хилаво стотина мегахерцово "DSP", което се води такова, само защото може да прави хардуерно умножение на 16-битови цели числа. Понеже нито хардуера, нито разработката в тези сфери са много прости и евтини, къде-къде по-лесно е, да налепиш ефектче с няколко ОУ и да го продадеш за дори повече, понеже има вече изградена легенда около него. Няма никакви тайни в аналоговата схемотехника (поне в електрическата и част) и всичко е въпрос на желание, цели и сметки (бизнес план, маркетинг).

^ Съвсем без да искам, да се заяждам, за информация: http://slovored.com/search/synonymous/%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%BB%D0%B8%D0%B2 Мисля, че и ър/ръ са приемливи, но "ра" вече бърка в очите. Лошо е, че вече почти не останаха СССР-ски, въпреки, че трябва да се признае - бая са произвели.

^Зависи, кой как може да си настройва апаратурата (и да свири с нея). В епохата на зумчетата (края на 90-те и началото на новия век) съм чувал доста приличен лайв саунд със Zoom505 и някакъв непретенциозен усилвател (евентуално, с хубав говорител). Много от мултиефектите могат да заместят купчина по-обикновени (не-бутикови) настъпикутийки, в голяма степен, стига човек да не се отплесва с изцъклянето на настройките. Все пак, повечето "legacy" настъпикутийки са купчина операционни усилватели, някои друг транзистор, диод и евентуално някоя закъснителна линия във времевите ефекти. Не е нещо, което не може да се имитира, особено при процесор с по-качествени конвертор и и по-бързо CPU. Прав си за мързела, но трябва да имаш предвид, че пренасянето на някои усилватели (примерно VOX-a, на който сменях лампи скоро) си е логистично приключение - теглото се доближава до това на два електрожена "Кракра", но ако терена не позволява да се ползват колелцата, е доста по-неудобен за носене от електрожен. Колкото до педалиерата с камиони - скромна винаги върши работа, но поддържането на огромна такава е по-скоро излишество и кутия на пандора за технически неизправности, проявяващи се точно в началото на солото на най-яката песен от сета. Все пак, 20 настъпи-копчета, байпас вериги, кабелчета.... Прокарвайки сигнала през толкова много чаркове, можеш да го скапеш дори доста повече, отколкото с мултиефект. ЗА Fender FM (особено за FM100/212) съм абсолютно съгласен, поне до толкова, до колкото съм пробвал такива в репетиционна. Ако на един LAT/Larios L55 му се сложи добър говорител, обикновено ми харесва много повече от FM212. Не знам, как са успели, да го постигнат.

Сложих изправител JJ GZ 34 и крайни лампи на Sovtek. Звукна много добре. Препоръчвам за AC30!

Повечето процесорчета са просто идеални, ако ги ползваш в режим "бустерче/дисторшън педалче + евентуално дилей от зор заман". Дори някои стари зумчета вършат добра работа за това. Не могат обаче, да заместят или напудрят усилвателя, ако той звучи зле. Проблем при повечето процесори е, че предоставят неразумно големи граници за настройка на повечето параметри, поради което повечето по-начинаещи китаристи успяват да сътворят пълна вкисната боза. Ако се работи с тях внимателно, най-често го докарват на ниво обикновени аналогови камиончета - може би не най-добрите, но все пак някакви. Проблоемът с буксата на процесора ти е поправим,

^ Ректифайър (Rectifier) = изправител (токоизправител). Мисля, че така е по-малко объркващо за всички. Solid State = транзисторен / полупроводников Valve/Tube - лампа / лампов. Също мисля, че вместо гръмкото название "Солид стейт ректифайър", доста по-разбираемо е просто да кажем диод, диоден изправител или полупроводников изправител. "Лампов изправител" или "Кенотрон" също е доста по-ясно. Иначе изказа става малко манджа с грозде. Това ме подсети, да спомена, че и кенотроните(ламповите изправители, особено някои) всъщност имат голямо значение за ефекта "sag", а не само филтровите кондензатори. Алабалистики - не мисля. Няма смисъл, да се опитваме да отсяваме алабалистиките от сухата теория в тема, която засяга субективни възприятия и самата тя е алабалистическа по дефиниция. Научното описване на проблема тук е безсмислено, трудно и безцелно. Все още няма методи, които надеждно да свържат числата с възприятията, последните от които се и променят, ако искаш и от настроението и часа от денонощието... Не мисля, че на Валяка му е смешно, или поне не би трябвало, защото това е раздел "китара" и ползвания език е доста описателен. По-безсмислено би било да се говори научно, защото това няма да означава нищо за музикантите. Пък и китарната техника е една от малкото сфери, където научните и технически познания, експериментаторството и естетиката се срещат. Не е достатъчно само да разбираш от електроника, за да направиш добър и характерен китарен саунд. Аз често обичам да правя паралел с готварството, защото и тук имаме вкусове, а отличните познания по химия не винаги те правят добър готвач....

Понеже Кольо е автор на темата, искам да напиша някои неща. Въпросът е, колкото ясен, толкова и подвеждащ, понеже крие различни дефиниции. Ще се спра на тези, за които се сещам: -Технически смисъл на думата "динамика" или по-скоро "динамичен диапазон", както е обяснено по-рано, разликата между амплитудите на най-силния сигнал, с най-тихия такъв, различим от шума. -Психоакустически - макар да не е на лице голям динамичен диапазон, звукът може да се възприема като "динамичен" по някакъв начин, реагирайки по характерен, специфичен начин, създавайки слухово отличими преходни процеси, като "отговор" на входния китарен сигнал, които преходни процеси създават усещане за някаква динамичност, живост, промяна. -Описателен, художествен смисъл - дори когато това, което се има предвид, няма нищо общо с техническото обяснение, се има предвид някаква динамичност, в смисъл, специфично поведение, което води до приятни и може би търсени слухови възприятия. -------------------------------------------------------- В техническо отношение, едва ли бих могъл да кажа, че има голяма разлика в постижимия динамичен диапазон между лампови и транзисторни усилватели, дори може би транзисторните са способни на малко по-голям такъв, поради доста ниския собствен шум на някои реализации. Но тук става дума за линейни (за музика) усилватели, които служат за репродукция на записан материал, а не за създаване на звук, както при инструменталните усилватели. Та едва ли когато китаристите говорят за динамика, имат предвид това. От гледна точка на създаването на китарен тон, задължително можем да говорим за създаване на някакви нарочни изкривявания, които да "разкрасят" китарния сигнал. Тези изкривявания идват както от предусилвателя, така и от крайното стъпало, в различни пропорции в зависимост от усилвателя и търсения звук. Начинът, по който се осъществяват тези изкривявания в китарната техника почти винаги е някаква форма на ограничаване/компресия, което неминуемо означава, че в процеса се губи динамика (в техническия смисъл), защото така се приближават нивата на максималния изходен сигнал и на минималния, отличим от шума (защото шума много увеличава силата си, както е видно при хай-гейн апаратурите). Колкото повече гейн, толкова по-малко динамика в техническия смисъл. Ако вземем втората и третата дефиниция от горния списък, заедно с въпроса за изкривяванията, ще видим, че музикантите най-често наричат "динамичен" звук, който реагира по характерен, търсен начин на свиренето на музиканта, като му дава възможност да създава различно звучене, в зависимост от това как звукоизвлича и управлява китарата (волюм и т.н.). В повечето случаи, тази "динамика" няма нищо общо с първата, техническа дефиниция. При предусилвателите, има и транзисторни такива, които мисля, звучат не по-малко "динамично" в този смисъл, от техните лампови първообрази. А и не е чак толкова трудно, да се проектират такива. Та, при предусилвателите, мисля, че резултатите са близки, макар и да има малка дупка, поради не твърде активната развойна дейност. Голямата разлика, според мен, идва при крайните стъпала. При това не мисля, че това е въпрос на някакви много специални характеристики на лампите, нито на високите им захранващи напрежения - разликата е до голяма степен в различната топология на ламповото стъпало. Ламповите крайни стъпала имат две доста големи различия от транзисторните им събратя - наличие на изходен съгласуващ трансформатор, както и относително плитка отрицателна обратна връзка. Последната разлика, кара много лампови усилватели, да имат нисък "damping factor", или съвсем музикантски казано - движат по-"хлабаво" говорителите, така, че се чува по-ясно бумтене около резонансната честота на говорителя (механичния резонанс), както и има малко повече високи честоти в звука. По някаква причина, този ефект, в комбинация с хистерезисните явления в магнитната сърцевина на трансформатора, както може би и разни вторични ефекти на размяна на енергия между изходния трансформатор и електродинамичната система на говорителите, създава у музикантите усещане за динамичност, за естествено, живо звучене. До голяма степен, според мен, на това се дължи и възприятието за по-голяма гръмкост при ламповите усилватели, когато ги сравним с транзисторни такива с идентична мощност. Има и разлики в захранванията, като поради ползването на малки филтрови кондензатори в старите лампови усилватели, се получава т.нар. "sag", който макар да е дефект, има художествена стойност, и много общо с въпроса за динамиката, включително в техническия смисъл на думата. Разбира се, всички тези неща могат относително добре да се имитират и с транзисторен усилвател, стига да му се сложи подходящ изходен трансформатор и да му се модифицира веригата за обратна връзка. Но тъй като това не е масова практика в транзисторната китарна промишленост, може да се каже, че да - ламповите усилватели свирят по-динамично (в художествения, не в техническия смисъл). И понеже това го знае всеки музикант, обърнете внимание, колко много изписах, за да докажа очевидното . Конкретно по въпросите на Кольо, до колкото разбирам кой точно въпрос го интересува: Това какво е отношението между входната амплитуда(динамика на свирене) към изходните изкривявания (и компресия), не е въпрос на тип ползвани елементи (транзистори или лампи), а въпрос на проектиране и замисъл (или случайност, ако не знаем какво проектираме). С уговорки: И ламповата, и транзисторната техника си имат популярни топологии (схемни решения), които си имат достойнства и дефекти, затова звучат, както звучат. Това не значи, че характерен транзисторен звук не може да се постигне с лампи, както и обратното, просто означава, че има исторически наслоени и практически причини за разликите, които много добре познаваме. Те могат да се заобиколят, но не е... традиционно. Повечето транзисторни усилватели не "сплескват" динамиката (ако говориш за чисто свирене, както предполагам), просто защото са променени варианти на хай-фи усилвател, обикновено нямат никакъв sag, имат много дълбока обратна връзка, която прави изходния сигнал почти съвсем точно усилено копие на входния и усилват линейно чак до точката им на рязко изкривяване (от която сигналът не може да расте повече като амплитуда). При ламповите усилватели, често пъти имаме както sag, така и неколкократно малко или голямо "заобляне", компресиране и ограничаване от различните компоненти на системата, което плитката обратна връзка не коригира в много голяма степен. Това, заедно с по-"хлабавия" контрол върху говорителите създава усещането за увеличаване на изкривяванията при динамично свирене, не толкова за увеличаване на гръмкостта.

Проблем с превключването би се получил, ако прекъснеш кабела или го дадеш на късо. Това мисля е единственото практическо явление, което може да буди притеснение, съответно да изисква по-механично здрав кабел. Иначе, по-високото съпротивление на кабела, не би имало голямо значение, тъй като 0.1, 1 или 10 ома е все тая, при положение, че входното съпротивление на управляващата верига обикновено е поне няколко килоома, както и последователното съпротивление, което определя "мижавия" ток. При повечето усилватели, сигналът не минава през педалиерата - това би било доста неразумно решение поради ред причини.

Искам да питам, какви крайни лампи и изправителна лампа бихте препоръчали за усилвател Vox AC30 CC2X. Също така, биха ли могли да се намерят у нас или трябва да се поръчват. Става дума за 4 лампи EL84 и една изправителна GZ34 / 5AR4. Също така, има ли голям смисъл да търся matched квартет? Кои лампи според вас са най-подходящи. По принцип AC30CC2 има ключе за промяна на катодното съпротивление на крайните лампи, но и в двете позиции пържи доста яко горките лампички (мисля, че сменя 50/82 ома общо катодно съпротивление или нещо такова) и на практика тока на покой на крайните лампи е доста височък...

^Мисля, че ако излетите не са ежедневие, такава машинка с капсули е съвсем оправдано и лесно за ползване решение.