Evtim Djerekarov

Повечето процесорчета са просто идеални, ако ги ползваш в режим "бустерче/дисторшън педалче + евентуално дилей от зор заман". Дори някои стари зумчета вършат добра работа за това. Не могат обаче, да заместят или напудрят усилвателя, ако той звучи зле. Проблем при повечето процесори е, че предоставят неразумно големи граници за настройка на повечето параметри, поради което повечето по-начинаещи китаристи успяват да сътворят пълна вкисната боза. Ако се работи с тях внимателно, най-често го докарват на ниво обикновени аналогови камиончета - може би не най-добрите, но все пак някакви. Проблоемът с буксата на процесора ти е поправим,

^ Ректифайър (Rectifier) = изправител (токоизправител). Мисля, че така е по-малко объркващо за всички. Solid State = транзисторен / полупроводников Valve/Tube - лампа / лампов. Също мисля, че вместо гръмкото название "Солид стейт ректифайър", доста по-разбираемо е просто да кажем диод, диоден изправител или полупроводников изправител. "Лампов изправител" или "Кенотрон" също е доста по-ясно. Иначе изказа става малко манджа с грозде. Това ме подсети, да спомена, че и кенотроните(ламповите изправители, особено някои) всъщност имат голямо значение за ефекта "sag", а не само филтровите кондензатори. Алабалистики - не мисля. Няма смисъл, да се опитваме да отсяваме алабалистиките от сухата теория в тема, която засяга субективни възприятия и самата тя е алабалистическа по дефиниция. Научното описване на проблема тук е безсмислено, трудно и безцелно. Все още няма методи, които надеждно да свържат числата с възприятията, последните от които се и променят, ако искаш и от настроението и часа от денонощието... Не мисля, че на Валяка му е смешно, или поне не би трябвало, защото това е раздел "китара" и ползвания език е доста описателен. По-безсмислено би било да се говори научно, защото това няма да означава нищо за музикантите. Пък и китарната техника е една от малкото сфери, където научните и технически познания, експериментаторството и естетиката се срещат. Не е достатъчно само да разбираш от електроника, за да направиш добър и характерен китарен саунд. Аз често обичам да правя паралел с готварството, защото и тук имаме вкусове, а отличните познания по химия не винаги те правят добър готвач....

Понеже Кольо е автор на темата, искам да напиша някои неща. Въпросът е, колкото ясен, толкова и подвеждащ, понеже крие различни дефиниции. Ще се спра на тези, за които се сещам: -Технически смисъл на думата "динамика" или по-скоро "динамичен диапазон", както е обяснено по-рано, разликата между амплитудите на най-силния сигнал, с най-тихия такъв, различим от шума. -Психоакустически - макар да не е на лице голям динамичен диапазон, звукът може да се възприема като "динамичен" по някакъв начин, реагирайки по характерен, специфичен начин, създавайки слухово отличими преходни процеси, като "отговор" на входния китарен сигнал, които преходни процеси създават усещане за някаква динамичност, живост, промяна. -Описателен, художествен смисъл - дори когато това, което се има предвид, няма нищо общо с техническото обяснение, се има предвид някаква динамичност, в смисъл, специфично поведение, което води до приятни и може би търсени слухови възприятия. -------------------------------------------------------- В техническо отношение, едва ли бих могъл да кажа, че има голяма разлика в постижимия динамичен диапазон между лампови и транзисторни усилватели, дори може би транзисторните са способни на малко по-голям такъв, поради доста ниския собствен шум на някои реализации. Но тук става дума за линейни (за музика) усилватели, които служат за репродукция на записан материал, а не за създаване на звук, както при инструменталните усилватели. Та едва ли когато китаристите говорят за динамика, имат предвид това. От гледна точка на създаването на китарен тон, задължително можем да говорим за създаване на някакви нарочни изкривявания, които да "разкрасят" китарния сигнал. Тези изкривявания идват както от предусилвателя, така и от крайното стъпало, в различни пропорции в зависимост от усилвателя и търсения звук. Начинът, по който се осъществяват тези изкривявания в китарната техника почти винаги е някаква форма на ограничаване/компресия, което неминуемо означава, че в процеса се губи динамика (в техническия смисъл), защото така се приближават нивата на максималния изходен сигнал и на минималния, отличим от шума (защото шума много увеличава силата си, както е видно при хай-гейн апаратурите). Колкото повече гейн, толкова по-малко динамика в техническия смисъл. Ако вземем втората и третата дефиниция от горния списък, заедно с въпроса за изкривяванията, ще видим, че музикантите най-често наричат "динамичен" звук, който реагира по характерен, търсен начин на свиренето на музиканта, като му дава възможност да създава различно звучене, в зависимост от това как звукоизвлича и управлява китарата (волюм и т.н.). В повечето случаи, тази "динамика" няма нищо общо с първата, техническа дефиниция. При предусилвателите, има и транзисторни такива, които мисля, звучат не по-малко "динамично" в този смисъл, от техните лампови първообрази. А и не е чак толкова трудно, да се проектират такива. Та, при предусилвателите, мисля, че резултатите са близки, макар и да има малка дупка, поради не твърде активната развойна дейност. Голямата разлика, според мен, идва при крайните стъпала. При това не мисля, че това е въпрос на някакви много специални характеристики на лампите, нито на високите им захранващи напрежения - разликата е до голяма степен в различната топология на ламповото стъпало. Ламповите крайни стъпала имат две доста големи различия от транзисторните им събратя - наличие на изходен съгласуващ трансформатор, както и относително плитка отрицателна обратна връзка. Последната разлика, кара много лампови усилватели, да имат нисък "damping factor", или съвсем музикантски казано - движат по-"хлабаво" говорителите, така, че се чува по-ясно бумтене около резонансната честота на говорителя (механичния резонанс), както и има малко повече високи честоти в звука. По някаква причина, този ефект, в комбинация с хистерезисните явления в магнитната сърцевина на трансформатора, както може би и разни вторични ефекти на размяна на енергия между изходния трансформатор и електродинамичната система на говорителите, създава у музикантите усещане за динамичност, за естествено, живо звучене. До голяма степен, според мен, на това се дължи и възприятието за по-голяма гръмкост при ламповите усилватели, когато ги сравним с транзисторни такива с идентична мощност. Има и разлики в захранванията, като поради ползването на малки филтрови кондензатори в старите лампови усилватели, се получава т.нар. "sag", който макар да е дефект, има художествена стойност, и много общо с въпроса за динамиката, включително в техническия смисъл на думата. Разбира се, всички тези неща могат относително добре да се имитират и с транзисторен усилвател, стига да му се сложи подходящ изходен трансформатор и да му се модифицира веригата за обратна връзка. Но тъй като това не е масова практика в транзисторната китарна промишленост, може да се каже, че да - ламповите усилватели свирят по-динамично (в художествения, не в техническия смисъл). И понеже това го знае всеки музикант, обърнете внимание, колко много изписах, за да докажа очевидното . Конкретно по въпросите на Кольо, до колкото разбирам кой точно въпрос го интересува: Това какво е отношението между входната амплитуда(динамика на свирене) към изходните изкривявания (и компресия), не е въпрос на тип ползвани елементи (транзистори или лампи), а въпрос на проектиране и замисъл (или случайност, ако не знаем какво проектираме). С уговорки: И ламповата, и транзисторната техника си имат популярни топологии (схемни решения), които си имат достойнства и дефекти, затова звучат, както звучат. Това не значи, че характерен транзисторен звук не може да се постигне с лампи, както и обратното, просто означава, че има исторически наслоени и практически причини за разликите, които много добре познаваме. Те могат да се заобиколят, но не е... традиционно. Повечето транзисторни усилватели не "сплескват" динамиката (ако говориш за чисто свирене, както предполагам), просто защото са променени варианти на хай-фи усилвател, обикновено нямат никакъв sag, имат много дълбока обратна връзка, която прави изходния сигнал почти съвсем точно усилено копие на входния и усилват линейно чак до точката им на рязко изкривяване (от която сигналът не може да расте повече като амплитуда). При ламповите усилватели, често пъти имаме както sag, така и неколкократно малко или голямо "заобляне", компресиране и ограничаване от различните компоненти на системата, което плитката обратна връзка не коригира в много голяма степен. Това, заедно с по-"хлабавия" контрол върху говорителите създава усещането за увеличаване на изкривяванията при динамично свирене, не толкова за увеличаване на гръмкостта.

Проблем с превключването би се получил, ако прекъснеш кабела или го дадеш на късо. Това мисля е единственото практическо явление, което може да буди притеснение, съответно да изисква по-механично здрав кабел. Иначе, по-високото съпротивление на кабела, не би имало голямо значение, тъй като 0.1, 1 или 10 ома е все тая, при положение, че входното съпротивление на управляващата верига обикновено е поне няколко килоома, както и последователното съпротивление, което определя "мижавия" ток. При повечето усилватели, сигналът не минава през педалиерата - това би било доста неразумно решение поради ред причини.

Искам да питам, какви крайни лампи и изправителна лампа бихте препоръчали за усилвател Vox AC30 CC2X. Също така, биха ли могли да се намерят у нас или трябва да се поръчват. Става дума за 4 лампи EL84 и една изправителна GZ34 / 5AR4. Също така, има ли голям смисъл да търся matched квартет? Кои лампи според вас са най-подходящи. По принцип AC30CC2 има ключе за промяна на катодното съпротивление на крайните лампи, но и в двете позиции пържи доста яко горките лампички (мисля, че сменя 50/82 ома общо катодно съпротивление или нещо такова) и на практика тока на покой на крайните лампи е доста височък...

^Мисля, че ако излетите не са ежедневие, такава машинка с капсули е съвсем оправдано и лесно за ползване решение.

^То затова много хора цял живот си живеят заедно неомъжени.

^Много яко звучи албума! Поздравления!

И тия ми станаха интересни покрай гледане на клипчета в тубата: http://store.two-notes.com/index.php?id_product=87&controller=product&id_lang=2 http://www.two-notes.com/en/hardware/torpedo-studio/ Много пъти сме обсъждали тази тема и личното ми мнение е, че няма как да симулираш набримчен звук с тих амп - можеш да се доближиш като "текстура", звучене, но не и като усещане.

^ Към горното бих добавил, че за по-тихо свирене по-малките домашни (около 6.5 -8 инча) китарни говорители, особено, тези, предназначени за затворен кабинет или вент, макар и по-малко ниски, често звучат доста приятно "напомпано" на мощности около 1 - 2 - 5 вата, където големите китарни говорители често все още не могат да изкарат звука си. Като трябва да е тихо, нормално е, да е по-малко и като размер. Разбира се, това не е абсолютно правило, но мисля, че има доста общо с истината.

За да се направи истински суичинг, който освен това позволява, да се ползват бутоните на панела, когато не е включена педалиера, трябват 4 DPDT секции на релета (две двойни релета, примерно), за суичинг на сигнала, както и още 4 dpdt реле секции, които да изключват истинския ключ на панела от веригата, когато включите жака за педалиерата в съответната букса. За да може последната група релета да работи, трябва да се прережат пистите, които отиват към средното краче на всяка от 4-те секции на ключа на панела, или да се повдигне едното краче на компоненти, които са свързани последователно във съответната верига. Ето схема, на 1/4 от това, което трябва да стане (само за една от 4-те секции на ключа): Ключа, означен като 1/4 Panel_sw е една секция от ключа за избор на канал на панела на усилвателя. Relay_channelsw x едната от 4-те секции на релетата, които превключват сигнала, вместо ключа на панела, когато имаме включена педалиера. Relay_toggle x е едната от 4-те секции на релетата, които изключват "панелния" ключ от веригата (оставят му средното краче да виси във въздуха) при включване на педалиера, така че панелния ключ да не се пречка във веригата, когато включим педалиера. Channel Select е сигнала, който управлява кой е избрания от педалиерата канал. Сигналът е общ за 4-те секции, но вероятно в схемата трябва да е колектор на транзистор (един общ достатъчно мощен транзистор за 4-те релета с обратен диод в паралел на бобинките, или 4 отделни транзистора). как се свързва управление на реле, в нета има доста схеми. Jack_in също е сигнал, общ за 4-те секции, и управлява другите 4 релета, който изключват "средното краче" на секциите на ключа на панела, така че той, да не избира нищо, когато е включена педалиера. Реализацията пак ще е подобна на горе, но ще се активира при вкарване на жак в буксата за педалиерата. Схемата може малко да се опрости за конкретното приложение, но това е "generic" решение, един вид. Може, ако има място, да се изпълни на отделна платчица, която чрез буксата, да се закрепи за задния панел на усилвателя, а между нея и основната платка да има, да кажем лентов кабел за прегледност и по-добра защита от прослушване между отделните жици.

Вече ти писах, че в ММГ вероятно няма да имаш проблем с това, понеже това е магазин, който продава предимно китари и техника на старо, а и самата философия е, да може да се пробва. Там няма през цялото време, да те гледат в ръцете. А ако решиш да наемеш репетиционната (която е в самия магазин), вероятно ще може да пробваш китари и евентуално усилватели, без никой дори да те слуша, ако това те притеснява. Вероятно, ще си харесаш нещо. Разбира се, можеш да пробваш китари и в други магазини. Сещам се сега например, че при Борето (Music Division) също имаше репетиционна (или поне изолирано помещение), та вероятно и там ще можеш да направиш някакво такова упражнение. Личният ми съвет е, да свириш с усилвател, който все пак може да се усилва. Друг мой съвет е, да ползваш или лампа, или добре направен транзистор. Аз лично не харесвам моделиращите усилватели, или поне тези, които съм пробвал. Не говоря за hi-end моделиращи усилватели като Axe-FX - масовите Line6, Behringer, Peavey, които моделират, на мен лично не ми допадат много и смятам, че работата при тях е същата, като при софтуерите и процесорите. PC софтуерите всъщност звучат доста добре с качествен интерфейс и хубава мониторна система, но усещането няма нищо общо със това, което предоставя нацепения аналогов усилвател. Не казвам, че едното е по-добро от другото - просто е различно и едното има повече общо с реалността (изпълнения на живо, репетиции, джемове, и т.н.), докато другото е по-синтетично. Аз лично дълго свирих със софтове преди години, и всеки път, когато свирех с истински усилватели, силата и динамиката ме плашеха, което естествено се отразява и на свиренето. Та моя съвет е, поне едно 20-тина вата аналогов амп да си имаш, който ти харесва (Сам, или в комбинация с някакъв благ овердрайв).

Всъщност, от техническа гледна точка, аз мисля, че ако един усилвател е в общи линии изкопиран (както вероятно е), главно качеството на изходния трансформатор и говорителите евентуално малко или много могат да го отличат по звук от оригинала. Ако тези компоненти са добре направени, главната разлика между ръчната изработка и китайските SMD практики е надеждността. Това мисля, че е и най-съществената разлика между бугерите и по-"маркови" ампове. Иначе в реп. сме свирили с някаква подобна Бугера - не мога да кажа, че звучеше зле за метълии. В смисъл, съседния амп беше 6505+ глава и като че ли Бугерата в конкретния случай малко повече ми харесваше.

За мен, никой от лайвовете на Цепелин, които открих, не отразяват много добре атмосферата на студийния вариант. Вярно, че тогава са на по 20 и малко, а има и 100 кила малки партии и партийки, които няма как една китара да изсвири на живо, а и Bohnam.....

Прав си, но не е гонено точно имитиране, а търсенето ми на лайв изпълнение на самите Zeppelin не намери никакви ранни лайвове, а тези, които намерих, също като че ли нямаха заряда, за който говориш. А гледам, че и Плант се кефи със слушалчиците...

Докато търсех добро живо изпълнение на песента от самите Led Zeppelin, попаднах на това: Много ми хареса, чуйте и вие!

Ако си от София, можеш да пробваш да минеш примерно през магазин MMG, където има доста различни неща, и да ги помолиш да пробваш това-онова (а може и да си вземеш час в репетиционната, за да си откъснеш главата). Така ще добиеш малко реална представа.

Днешен лаф на един приятел: Музиката, която се популяризира по MTV и подобни медии, трябва да си има свой жанр, който според мен е най-добре да се кръсти "Музика за магазини за обувки".

Венетото, което ползваме в офиса е с обикновена цедка (без клапан за пяна). Със мляно кафе от магазина не прави НИКАКЪВ каймак, но като си взема по-фино смляно от насипния магазин, прави доста хороший каймачец, както съм публикувал снимки назад в темата. Може би можеш да намериш цедка или ръкохватка в магазина на ул. Стамболийски, който е почти срещу китайския ресторант, който от своя страна е на ъгъла на улиците Стамболийски и Перник. Ако решиш да разглабяш (което едва ли е страшно), вероятно са станали две неща, или някоя пружина се е изхабила, или всичко е клеясало, или нещо е корозирало. Идеята на всички кремадискове е еднаква - да представляват известно затруднение за бързото изтичане на кафето и така да повишават налягането в цедката. Но както неведнъж съм споменавал - дори с обикновена цедка - правилното смилане на кафето прави точно този каймак, който трябва (всъщност, в този случай, кремадискът е нежелателен). За бюджетна кафемашина, ако намерите такава, взимайте: Electrolux EEA 110: Това е евтина машина с кремадиск (тип дупчица) и някаква странна гумена фуния отдолу, на самата ръкохватка (в която дъното на цедката опира). Не знам създателите на машината какво са изчислявали и пробвали, обаче за мен тази машина прави по-добро еспресо както от китайците (за които съм писал), така и от Saeco Poemia и новите Gaggia. Като я пробвах с по-фино мляно кафе (като за моята Gaggia), останах приятно изненадан - каймакът е както трябва и вкуса е ДОСТА ок - пих без захар и ми направи кефче.

Ако източникът на сигнала е наред с други усилватели, вероятно е повреда в усилвателя. Каква, вероятно може да се установи след преглед.

^Голям инспирейшън му даваш .

Вчера TONY ми даде неговата "малка жица", за да й сменя превключвателя. Отворих я и я разгледах внимателно - направена е много добре. След това я чух и останах приятно изненадан - звука на буустера е много добър - явно ползването на 4558, по-качествените кондензатори и модификацията си дават своето положително отражение. Като (може би) минус, единственото, което забелязах (понеже го пробвах с импулсно захранване) беше, че пулсации от захранването се прослушват в звука. Сложих 25 ома съпротивление последователно на захранването и кондензатор 470uF LOW ESR (Fujicon TM) към земя и сега не се чуват никакви пулсации. Може да се има предвид такова решение, ако се появи втора версия (или издание) на малката жица, което надявам се, ще стане.

^ Заглавието на култовия албум става все по-актуално. Меркел да слуша повечко металичка.