Evtim Djerekarov

И тия ми станаха интересни покрай гледане на клипчета в тубата: http://store.two-notes.com/index.php?id_product=87&controller=product&id_lang=2 http://www.two-notes.com/en/hardware/torpedo-studio/ Много пъти сме обсъждали тази тема и личното ми мнение е, че няма как да симулираш набримчен звук с тих амп - можеш да се доближиш като "текстура", звучене, но не и като усещане.

^ Към горното бих добавил, че за по-тихо свирене по-малките домашни (около 6.5 -8 инча) китарни говорители, особено, тези, предназначени за затворен кабинет или вент, макар и по-малко ниски, често звучат доста приятно "напомпано" на мощности около 1 - 2 - 5 вата, където големите китарни говорители често все още не могат да изкарат звука си. Като трябва да е тихо, нормално е, да е по-малко и като размер. Разбира се, това не е абсолютно правило, но мисля, че има доста общо с истината.

За да се направи истински суичинг, който освен това позволява, да се ползват бутоните на панела, когато не е включена педалиера, трябват 4 DPDT секции на релета (две двойни релета, примерно), за суичинг на сигнала, както и още 4 dpdt реле секции, които да изключват истинския ключ на панела от веригата, когато включите жака за педалиерата в съответната букса. За да може последната група релета да работи, трябва да се прережат пистите, които отиват към средното краче на всяка от 4-те секции на ключа на панела, или да се повдигне едното краче на компоненти, които са свързани последователно във съответната верига. Ето схема, на 1/4 от това, което трябва да стане (само за една от 4-те секции на ключа): Ключа, означен като 1/4 Panel_sw е една секция от ключа за избор на канал на панела на усилвателя. Relay_channelsw x едната от 4-те секции на релетата, които превключват сигнала, вместо ключа на панела, когато имаме включена педалиера. Relay_toggle x е едната от 4-те секции на релетата, които изключват "панелния" ключ от веригата (оставят му средното краче да виси във въздуха) при включване на педалиера, така че панелния ключ да не се пречка във веригата, когато включим педалиера. Channel Select е сигнала, който управлява кой е избрания от педалиерата канал. Сигналът е общ за 4-те секции, но вероятно в схемата трябва да е колектор на транзистор (един общ достатъчно мощен транзистор за 4-те релета с обратен диод в паралел на бобинките, или 4 отделни транзистора). как се свързва управление на реле, в нета има доста схеми. Jack_in също е сигнал, общ за 4-те секции, и управлява другите 4 релета, който изключват "средното краче" на секциите на ключа на панела, така че той, да не избира нищо, когато е включена педалиера. Реализацията пак ще е подобна на горе, но ще се активира при вкарване на жак в буксата за педалиерата. Схемата може малко да се опрости за конкретното приложение, но това е "generic" решение, един вид. Може, ако има място, да се изпълни на отделна платчица, която чрез буксата, да се закрепи за задния панел на усилвателя, а между нея и основната платка да има, да кажем лентов кабел за прегледност и по-добра защита от прослушване между отделните жици.

Вече ти писах, че в ММГ вероятно няма да имаш проблем с това, понеже това е магазин, който продава предимно китари и техника на старо, а и самата философия е, да може да се пробва. Там няма през цялото време, да те гледат в ръцете. А ако решиш да наемеш репетиционната (която е в самия магазин), вероятно ще може да пробваш китари и евентуално усилватели, без никой дори да те слуша, ако това те притеснява. Вероятно, ще си харесаш нещо. Разбира се, можеш да пробваш китари и в други магазини. Сещам се сега например, че при Борето (Music Division) също имаше репетиционна (или поне изолирано помещение), та вероятно и там ще можеш да направиш някакво такова упражнение. Личният ми съвет е, да свириш с усилвател, който все пак може да се усилва. Друг мой съвет е, да ползваш или лампа, или добре направен транзистор. Аз лично не харесвам моделиращите усилватели, или поне тези, които съм пробвал. Не говоря за hi-end моделиращи усилватели като Axe-FX - масовите Line6, Behringer, Peavey, които моделират, на мен лично не ми допадат много и смятам, че работата при тях е същата, като при софтуерите и процесорите. PC софтуерите всъщност звучат доста добре с качествен интерфейс и хубава мониторна система, но усещането няма нищо общо със това, което предоставя нацепения аналогов усилвател. Не казвам, че едното е по-добро от другото - просто е различно и едното има повече общо с реалността (изпълнения на живо, репетиции, джемове, и т.н.), докато другото е по-синтетично. Аз лично дълго свирих със софтове преди години, и всеки път, когато свирех с истински усилватели, силата и динамиката ме плашеха, което естествено се отразява и на свиренето. Та моя съвет е, поне едно 20-тина вата аналогов амп да си имаш, който ти харесва (Сам, или в комбинация с някакъв благ овердрайв).

Всъщност, от техническа гледна точка, аз мисля, че ако един усилвател е в общи линии изкопиран (както вероятно е), главно качеството на изходния трансформатор и говорителите евентуално малко или много могат да го отличат по звук от оригинала. Ако тези компоненти са добре направени, главната разлика между ръчната изработка и китайските SMD практики е надеждността. Това мисля, че е и най-съществената разлика между бугерите и по-"маркови" ампове. Иначе в реп. сме свирили с някаква подобна Бугера - не мога да кажа, че звучеше зле за метълии. В смисъл, съседния амп беше 6505+ глава и като че ли Бугерата в конкретния случай малко повече ми харесваше.

За мен, никой от лайвовете на Цепелин, които открих, не отразяват много добре атмосферата на студийния вариант. Вярно, че тогава са на по 20 и малко, а има и 100 кила малки партии и партийки, които няма как една китара да изсвири на живо, а и Bohnam.....

Прав си, но не е гонено точно имитиране, а търсенето ми на лайв изпълнение на самите Zeppelin не намери никакви ранни лайвове, а тези, които намерих, също като че ли нямаха заряда, за който говориш. А гледам, че и Плант се кефи със слушалчиците...

Докато търсех добро живо изпълнение на песента от самите Led Zeppelin, попаднах на това: Много ми хареса, чуйте и вие!

Ако си от София, можеш да пробваш да минеш примерно през магазин MMG, където има доста различни неща, и да ги помолиш да пробваш това-онова (а може и да си вземеш час в репетиционната, за да си откъснеш главата). Така ще добиеш малко реална представа.

Днешен лаф на един приятел: Музиката, която се популяризира по MTV и подобни медии, трябва да си има свой жанр, който според мен е най-добре да се кръсти "Музика за магазини за обувки".

Венетото, което ползваме в офиса е с обикновена цедка (без клапан за пяна). Със мляно кафе от магазина не прави НИКАКЪВ каймак, но като си взема по-фино смляно от насипния магазин, прави доста хороший каймачец, както съм публикувал снимки назад в темата. Може би можеш да намериш цедка или ръкохватка в магазина на ул. Стамболийски, който е почти срещу китайския ресторант, който от своя страна е на ъгъла на улиците Стамболийски и Перник. Ако решиш да разглабяш (което едва ли е страшно), вероятно са станали две неща, или някоя пружина се е изхабила, или всичко е клеясало, или нещо е корозирало. Идеята на всички кремадискове е еднаква - да представляват известно затруднение за бързото изтичане на кафето и така да повишават налягането в цедката. Но както неведнъж съм споменавал - дори с обикновена цедка - правилното смилане на кафето прави точно този каймак, който трябва (всъщност, в този случай, кремадискът е нежелателен). За бюджетна кафемашина, ако намерите такава, взимайте: Electrolux EEA 110: Това е евтина машина с кремадиск (тип дупчица) и някаква странна гумена фуния отдолу, на самата ръкохватка (в която дъното на цедката опира). Не знам създателите на машината какво са изчислявали и пробвали, обаче за мен тази машина прави по-добро еспресо както от китайците (за които съм писал), така и от Saeco Poemia и новите Gaggia. Като я пробвах с по-фино мляно кафе (като за моята Gaggia), останах приятно изненадан - каймакът е както трябва и вкуса е ДОСТА ок - пих без захар и ми направи кефче.

Ако източникът на сигнала е наред с други усилватели, вероятно е повреда в усилвателя. Каква, вероятно може да се установи след преглед.

^Голям инспирейшън му даваш .

Вчера TONY ми даде неговата "малка жица", за да й сменя превключвателя. Отворих я и я разгледах внимателно - направена е много добре. След това я чух и останах приятно изненадан - звука на буустера е много добър - явно ползването на 4558, по-качествените кондензатори и модификацията си дават своето положително отражение. Като (може би) минус, единственото, което забелязах (понеже го пробвах с импулсно захранване) беше, че пулсации от захранването се прослушват в звука. Сложих 25 ома съпротивление последователно на захранването и кондензатор 470uF LOW ESR (Fujicon TM) към земя и сега не се чуват никакви пулсации. Може да се има предвид такова решение, ако се появи втора версия (или издание) на малката жица, което надявам се, ще стане.

^ Заглавието на култовия албум става все по-актуално. Меркел да слуша повечко металичка.

Без да искам да налагам мнението си, според мен подобен звук може да се постигне или наподоби по два начина: - С поусилен(откъм гейн) clean(чист) канал, който не звучи много изцъклено (не е прекалено звънлив, с прекалено много високи честоти), като (ако самия канал няма достатъчно гейн) се бустне с бустер ( който също не звучи твърде изцъклено и по възможност запазва тона по-чист). - С drive/crunch канал на усилвател, който също не е много изцъклен, и който звучи добре при много намален гейн (почти чисто), пак със или без бустер отпред, в зависимост от това, колко гейн има самия канал. Може би на първо място обаче, трябва китарата да звучи относително "сладко" и плътно, но не прекалено глухо, да има подходящи адаптери (примерно някакви хубави алнико единични адаптери, или да кажем хъмбъкери, които също да не звучат плоско или тънко). Разбира се, добре е китарата да е от звънливо звучащите (фендер страт, някакъв суперстрат, или друго подобно, за предпочитане с "фендерска" дължина на мензурата). PS: говоря са по-чистите SRV тонове, не за по-овердрайвнатите, които ползва в някои песни.

Някои по-висок клас машини имат клапан, който отваря път от цедката към ваничката, щом спре екстракцията на кафето, за да изпуснат бързо налягането, натрупано в цедката. Така след спиране цедката почти не капе повече в чашата, а и ръкохватката може да се развинти веднага, без опасност остатъчното налягане да те опръска. Заради това бързо изпускане на налягането се получава и това "спечено кафе" в цедката, вероятно защото почти всичката остатъчна вода изтича във ваничката.

Най-добре. Вероятно повредата се отстранява просто, но едва ли си струва да разваляш гаранцията.

Звучи като проблем с ефекта (със захранващара му верига, може нещо да прекъсва, а може и нещо да е прегряло, ако ефектът ограничава входното напрежение, а твоя адаптер подава повече от 9 волта), но не може да се каже със сигурност. Трябва или да го смениш (което май е логично предвид това, че е нов), или да го погледне специалист.

^Fat Boost e в общи линии едностъпален ефект с полеви транзистор, с добавени тон, волюм и нещо като gain. Единствената особеност, която привлича внимание в ефекта е че входното съпротивление е 500K, което е установено от 500К потенциометърът за Gain, който за разлика от почти всички ефекти позволява входното (и единствено) стъпало да не навлиза в режим на ограничение, дори при по-големи входни амплитуди, откъдето вероятно идва и явно по-музикалното звучене. PS: има и двустъпална схема с Bass/Treble контроли, която е подобна, но с добавен повторител отпред, който пък няма гореописаното предимство.

^ Усилването е по отношение на малки сигнали. При голямо усилване (Gain) и/или високи входни нива, схемата компресира силно (но все още звучи относително прозрачно, далеч от нещо, което може да се определи като овердрайв). Това ограничава сигнала след "ограничаващото" стъпало до определена амплитуда (около 2.25V в случая). При усилване от тонкорекциите от 12dB (4 пъти) това дава максимална амплитуда от 9 волта на изхода на тонкоректора, което е в диапазона от възможни изходни напрежения на повечето не-Rail-to-Rail ОУ, при захранване +- 12V. Изходното ниво (volume) може както да усилва, така и да атенюира и вече е въпрос на вкус (и на последваща апаратура), колко усилен трябва да е volume-a. Максималното изходно напрежение е дадено за информация, а и за да е ясно, че при изходно напрежение, по-високо от това, биха се появили неприятни изкривявания. Различните комбинации от входна амплитуда, gain и volume дават различни възможности за оцветяване на сигнала, при постигане на съвсем задоволителен диапазон от възможни изходни напрежения - това именно е идеята. Ясно е, че при голямо входно ниво и голямо усилване, сигналът е доста компресиран, за да се получи изходно ниво, равно на входното. Ще прегледам ОУ внимателно и ще пиша пак по този въпрос.

Здравейте, От известно време лепя (на експериментален breadboard) нов проект, който ще представлява универсален бустер за китара. Идеята е педалчето да върши работа в много различни ситуации (за бустване както на чисти(за постигане па по-SRV тон), така и на овердрайв / хай-гейн усилватели (за буст или LEAD звучене)) с еднакъв успех. В този смисъл, идеята зад бустерчето е относително далече от повечето популярни бустери/овердрайви, най-вече защото педалчето не е овердрайв и не криви, в смисъл на овердрайв, а по-скоро компресира сигнала доста меко, в зависимост от входната амплитуда и гейна. В комбинация с това, има и еквилайзер. Необходимостта от голям диапазон на входното напрежение в комбинация с останалите възможности, създава известни проблеми, свързани най-вече с консумацията на ефекта, което е особено важен въпрос при работа на батерия. Вътрешно, ефектчето преобразува импулсно чрез forward конвертор 9-те волта на двуполярно захранване +-12 волта, като освен това и изолира галванично захранването от ефекта (което елиминира ground loop проблемите, при използване на неразвързано захранване в комбинация с друг ефект). Накратко, характеристиките трябва да(и до голяма степен на breadboard-a) са: Gain: 0 - 20dB ( 0-10 пъти) - мисля достатъчно за приложението Регулатори: - Gain (0-20dB) - Low, High - Middle, Middle Frequency Select(600Hz, 800Hz, 1KHz) - по идея, заимствана от Firesound V3 - Volume True Bypass или буфериран байпас *Максимален входен сигнал без отрязване на сигнала: 8V амплитуда *Максимална корекция на тонкоректорите: +- 12dB (без изкривяване дори при максимална положителна корекция, максимален гейн и максимален входен сигнал). *Максимално изходно напрежение: 16Vpp (8V амплитуда) Може би всичките изисквания в комбинация представляват известно предизвикателство, което налага използването на по-високи захранващи напрежения за ОУ. От този факт идва проблема с консумацията на енергия, когато се работи на батерия. Например TL072, който иначе е доста подходящ за целта, има около 1.7mA ток на покой. Предвид това, че няма как входното стъпало да консумира по-малко от около 500uA, а ОУ няма как да са по-малко от 4 ( а ако са 6, това дава известни предимства), това означава, че консумацията на ОУ и входното стъпало е в границите 7.3 - 10.7mA в покой. Това обаче е при захранване 24 волта (+-12). Това означава, че при 100% ефективен конвертор, от 9-волтова батерия, ефектът би дърпал 20 - 30mA в режим на покой, а при реалистично КПД на конвертора 30-40mA, което е доста повече от нормалните 3-10mA, които повечето бустери дърпат. Вярно е, че няма безплатен обяд, но както и да гледам, въпреки, че могат да се направят някои оптимизации, май ще трябва да се ползват ОУ с по-нисък ток на покой. Имате ли идея, какъв ОУ би бил най-подходящ компромис за целта, който отговаря на следните изисквания: -Максимално захранване от +-14 или повече волта. -Добър за аудио -Може да управлява 2 килоома товар при 9 волта амплитуда на изхода. -Цената оправдава характеристиките.

Като че ли на мен най-лявата, макар и малко по-меко на чистите партии, ми звучи, като че ли някак си най-изразително, а и клипа ми се струва, че най-ти харесва да свириш на нея.