Evtim Djerekarov

Здравейте, От известно време лепя (на експериментален breadboard) нов проект, който ще представлява универсален бустер за китара. Идеята е педалчето да върши работа в много различни ситуации (за бустване както на чисти(за постигане па по-SRV тон), така и на овердрайв / хай-гейн усилватели (за буст или LEAD звучене)) с еднакъв успех. В този смисъл, идеята зад бустерчето е относително далече от повечето популярни бустери/овердрайви, най-вече защото педалчето не е овердрайв и не криви, в смисъл на овердрайв, а по-скоро компресира сигнала доста меко, в зависимост от входната амплитуда и гейна. В комбинация с това, има и еквилайзер. Необходимостта от голям диапазон на входното напрежение в комбинация с останалите възможности, създава известни проблеми, свързани най-вече с консумацията на ефекта, което е особено важен въпрос при работа на батерия. Вътрешно, ефектчето преобразува импулсно чрез forward конвертор 9-те волта на двуполярно захранване +-12 волта, като освен това и изолира галванично захранването от ефекта (което елиминира ground loop проблемите, при използване на неразвързано захранване в комбинация с друг ефект). Накратко, характеристиките трябва да(и до голяма степен на breadboard-a) са: Gain: 0 - 20dB ( 0-10 пъти) - мисля достатъчно за приложението Регулатори: - Gain (0-20dB) - Low, High - Middle, Middle Frequency Select(600Hz, 800Hz, 1KHz) - по идея, заимствана от Firesound V3 - Volume True Bypass или буфериран байпас *Максимален входен сигнал без отрязване на сигнала: 8V амплитуда *Максимална корекция на тонкоректорите: +- 12dB (без изкривяване дори при максимална положителна корекция, максимален гейн и максимален входен сигнал). *Максимално изходно напрежение: 16Vpp (8V амплитуда) Може би всичките изисквания в комбинация представляват известно предизвикателство, което налага използването на по-високи захранващи напрежения за ОУ. От този факт идва проблема с консумацията на енергия, когато се работи на батерия. Например TL072, който иначе е доста подходящ за целта, има около 1.7mA ток на покой. Предвид това, че няма как входното стъпало да консумира по-малко от около 500uA, а ОУ няма как да са по-малко от 4 ( а ако са 6, това дава известни предимства), това означава, че консумацията на ОУ и входното стъпало е в границите 7.3 - 10.7mA в покой. Това обаче е при захранване 24 волта (+-12). Това означава, че при 100% ефективен конвертор, от 9-волтова батерия, ефектът би дърпал 20 - 30mA в режим на покой, а при реалистично КПД на конвертора 30-40mA, което е доста повече от нормалните 3-10mA, които повечето бустери дърпат. Вярно е, че няма безплатен обяд, но както и да гледам, въпреки, че могат да се направят някои оптимизации, май ще трябва да се ползват ОУ с по-нисък ток на покой. Имате ли идея, какъв ОУ би бил най-подходящ компромис за целта, който отговаря на следните изисквания: -Максимално захранване от +-14 или повече волта. -Добър за аудио -Може да управлява 2 килоома товар при 9 волта амплитуда на изхода. -Цената оправдава характеристиките.

Като че ли на мен най-лявата, макар и малко по-меко на чистите партии, ми звучи, като че ли някак си най-изразително, а и клипа ми се струва, че най-ти харесва да свириш на нея.

Друг вариант, който ми хрумва, е да се изпълни едно общо двуполярно импулсно захранване с изходно напрежение от сорта на 40-60 волта и мощност 200-300 вата, от което вече да си има мощни step-down и маломощни помощни конвертори за всеки канал (може и step-up, ако искаме канал за високи напрежения). Ето например тази схема, на която попаднах, ми се вижда доста подходяща за основно захранване, с уговорката, че човек трябва внимателно да си навие импулсен трансформатор за нея: http://www.radioelectronika.ru/?mod=cxemi&sub_mod=full_cxema&id=479

Малко да изровя прашасалата темичка . От известно време искам да си направя лабораторно захранване с малко повечко възможности (примерно 4 отделни "канала", два за положителни напрежения и два за отрицателни). Като за начало нещо не много мощно - около 10-15 вата на канал, при изходни напрежения от порядъка на до около +- 30 волта. Със индивидуална индикация за напрежението и тока на всеки канал (и евентуално индикатор за претоварване, може би възможност за ръчно задаване на гранична стойност на тока). Такова захранване би било доста подходящо за всякаква прототипна работа, като изключим може би аудио усилватели, по-мощни от 10-15 вата. Понеже помня, че в тази тема надълго и нашироко обсъждахме тиристорни пре-регулатори, на мен ми идва идея, да реализирам импулсно решение (заради широката достъпност на 15-ватови трансформаторчета от развалени ATX захранвания, които вече ползвам в доста LED DIY проекти за осветление, а също и поради по-ниското тегло, по-евтините компоненти и като цяло, някак по-съвременното решение). Като бърза скица, за да покажа какво имам предвид, наредих тази принципна схема (която е непълна и може би донякъде невярна). В случая е нарисувана двутранзисторна самоосцилираща схема, каквато ATX захранванията ползват за standby, но може да е конвертор с интегрална схема (forward, flyback, half-bridge, resonant...), в зависимост от нужната мощност. На схемата не е нарисувана защита по ток, но може да се реализира такава (а може и по мощност). Идеята е, че ОУ (който е захранван от малък помощен източник) активира обратната връзка през оптрона, когато напрежението в горната част на ценеровия диод D3 (входното напрежение на линейния регултор), стане по-високо от напрежението на ADJ пина с около ценеровото напрежение. Така, в случая импулсната част на схемата ще поддържа около 6.9 волта разлика между входа и изхода на линейния регулатор, ограничавайки разсейваната мощност на последния. Как мислите, удачно ли е подобно решение и какви рискове би могло да крие?

Ми... Джеймс трябва един фризьор да вземе да стане и така - кой каквото може.

^^^Мания! Чакаме отзиви от крайния резултат. Класика си има освен трипътен клапан, и онзи клапан за налягането, нали? Heartman: Мисля, че въпросната пружина може да се демонтира и можеш да пробваш само с цедката и с по-фино смляно кафе.

Табиетът си е готино нещо, но наистина, снобарията трябва да се избягва. Ние от време на време ходим в една сладкарничка, която на всичкото отгоре е и доста евтинка, обаче машината е някаква стара Faema, а и собственичките знаят как да боравят с нея. Кафето предполагам е от насипния Jacobs, та не може да се каже, че се сцепват от качествено кафе, обаче точно там си личат качествата на машината и персонала - дори с този Jacobs, ако си поръчам късо кафе, се получава доста приятно еспресо. Ако пък си поръчам дълго кафе в по-голяма чаша, тази сладкарница е единственото място (въобще), в което досега ми харесва и вкуса на дългото кафе - естествено, не е баш еспресо с толкова много вода, има по-рядък вкус, но пак е приятен, което дори не знам как се постига. Вече неколкократно нося едно и също кафе на различни места (в барове, където барманите/барманките са ми познати), да го пробваме на профи машинката, а и да похваля кафето и много силно впечатление ми прави това, че всяка машина си докарва някакъв вкус на кафето. Даже бих казал, че при промяна на кафето с друго, разликата обикновено е по-малка от същото кафе, на друга машина. Което е странно, предвид това, че профи машините си имат и голям обем, и терморегулатори, и клапан за налягането...

Малко в страни от основния фокус на темата, смяната на тръсрод не е лесна работа, но 500-600лв. не са ли малко откъм високия край на ценовия диапазон за тази операция? Знам, че това включва в общия случай рефрет и евентуално нов фингърборд, но....

Създавам тази темичка, за да качвам клипове, които смятам, че са по някакъв начин показателни и разкриват нещо от звука на усилвателите и китарите, което най-често не личи на рекламните клипове, най-често поради студийно излъскване и продукция, мастеринг, които често изкривяват и излъскват суровия звук. От друга страна, в нета има и много клипове с лошо качество на записа или свиренето. Разбира се, никога не е зле, ако се заформя плодотворно и приятно лафче около клиповете, но ще ви помоля, ако искате да публикувате ваши клипове в темата, първо да го обсъждаме на ЛС. В нета има множество прекрасни семпли и клипове, но не всички са добър пример за качествата или особеностите на показваното нещо. Така да се каже, искам в тази тема, да си говорим за особеностите в звука и поведението на китарите и усилвателите, точно както си говорим за кафенцето в кафеджийската тема. Също мисля, да ползвам темата, за нещо като архив, на който после мога да се позовавам, когато пиша за нещо. Да направя темичка ме подтикна този клип, който сравнява JTM45 и JTM50, момчето свири добре, говори смислени неща и показва в един доста необработен и суров вид, какво могат усилвателите, така, както вие бихте ги чували, ако свирите на тях: MARSHALL JTM45 / JMP50 Comparison от lfscrazy:

Е, всяка дейност води до някаква умора. Едва ли можеш примерно, да тичаш цял ден.

Намирането на правилен преподавател, винаги е процес, свързан с известно търсене. Едни преподават по-добре на мъже, други на жени, едни имат склонност да преподават една техника, други - друга, различно ефективно. Моят съвет като за начало да пробваш ЦМИ(Центъра за музикални изкуства), Rock School и т.н. Разбира се, бих могъл да препоръчам и конкретни хора, но не съм жена, за да знам, как преподават пеене, което евентуално би било подходящо за теб. Изчакай още мнения и пробвай. Не винаги идеалният човек се намира веднага. Успех!

Много е интересна дарбата на Hetfield, да свири доста хубаво и точно най-разнообразни и нелесни рифове, при това, докато пее. За мен, това е ядрото на групата, така да се каже.

Точно затова, човек може да го твърди за 5235 групи едновременно.

За мен, тия неща са съвсем нормални за Металика. Групата е известна с музиката си, а не с познанията си по музикална теория и опитът си в солфежа и свиренето на прима виста. Представяте ли си, 1982 година, членовете на групата, с буйни гриви и по бутилка уиски в ръка, седнали да учат едни ноти..... Допускам, че някои неща в албумите, може в някои случаи да са дописвани и от професионалисти. Но дори така да е, това е по-скоро нормално.

Нищо общо с рока, метъла, блуса, джаза и "музикантската" музика. но се присетих за тази евроденс песничка скоро, която много харесвах като бях на 10-на годинки, а и помня, как каките и батковците откачаха на тази музика тогава. Помня и фразички като "Радио VIVA - убиецът на вашето лошо настроение", предаването "Денс адреналин" и т.н. Та, за всички, които вече са позабравили това време:

Да ти кажа, във Варна ще имам път чак лятото вероятно. Но ако се получи свързването на адаптера в резултат на написаното, винаги можем да изпием по бира (ако идваш, преди да дойде лятото). Също, не знам какъв е пазара на водки във Варна. Ако има украинската "Пять Капель" (дано не я съсипят след "революцията"), която ми е любима, може да си изпием една бутилка (500 грама, затова са 5 капки) съвсем културно, най-много с небрежно доматено сокче....

Нова Бразилия по-добре не, ама Domani може, или поне насипно Bianchi, Dabov... Иначе, Pilsner Urquell, Glarus, Perlenbacher, наливно Starobrno, в краен случай Бургаско. От уискитата може Jim Beam.

Conductor = проводник, обратното на Insulator - изолатор. Oттам полупроводник - semiconductor. -------------------------------------- Ако досега си ползвал двупроводен адаптер, на практика пак ще ползваш двупроводен, щом не искаш coil cut или series/parallel превккючване, с разликата, че две от 4-те жици на адаптера, ще са свързани заедно и изолирани (да не се допрат до нещо). Ако от адаптера излиза 5-та, най-често гола жица, то тя винаги се свързва за земя (обикновено тя не е част от пътя на сигнала и не е свързана с бобините на адаптера, а само с металната му основа и служи за екраниране). -------------------------------------- При Seymour Duncan, цветовете (за свързване на нормален хъмбъкер) са следните: Черно - изход (това, което в момента ти е "активната" жица на единичния адаптер). Бяло и червено свързани заедно и изолирани Зелено и гол проводник (ако има такъв) се дават на земя. *Ако в комбинация с останалите адаптери тона е тънък, дефазиран, носов, то разменяш черно и зелено, и на практика, от зелено взимаш сигнал, а черно и гол проводник(ако има) отиват на земя. -------------------------------------- При DiMarzio, цветовете (за свързване на нормален хъмбъкер) са следните: Чевено - изход (това, което в момента ти е "активната" жица на единичния адаптер). Бяло и черно свързани заедно и изолирани Зелено и гол проводник (ако има такъв) се дават на земя. *Ако в комбинация с останалите адаптери тона е тънък, дефазиран, носов, то разменяш червено и зелено, и на практика, от зелено взимаш сигнал, а червено и гол проводник(ако има) отиват на земя. ----------------------------------------

http://vbox7.com/play:7ed915563b

Не знам, 4 кондуктора до сега не съм виждал, най-много по 3-ма съм виждал, да се движат из транспорта. Точно както Baby Thomas ти каза, няма проблем, да ползваш 4-изводен адаптер като обикновен 2-изводен, с предимството, че ако например ти хрумне да си вземеш push-pull потенциометри за coil-cut, или имаш 5-позиционен или цк ключ, който ти позволява да правиш паралелно/последователно свързване, то това са опции, които винаги имаш под ръка, чрез допълнителните две жици.

По принцип, почти винаги се настройвам на слух. Случвало ми се е неколкократно в шумна среда, да ползвам този тунер: http://www.musedo.com/product_detail.php?id=12&id1=34&id2=0 и останах относително доволен от работата му. Най-ме изкефи, че целия дисплей позеленява, като настроиш верния тон.

Само да не се намираш някъде в планинските части на югозападна България.

Не казвам тези неща, за да критикувам или осъждам някого, а за да вкарам доза обективизъм. Разбира се, че е възможно, евтин аналогов ефект, да звучи по-добре от бюджетен цифров ефект или процесор, или от Guitar Rig 5 в комбинация с вградена, геймърска или бюджетно-полупрофесионална звукова карта и липса на хубави монитори. То затова си има ZOOM 505 и АxeFX. Също има и REALTEK вградено аудио, Sound Blaster AUDIGY, Focusrite, има и доста скъпи интерфейси. Монитори има Behringer, Alesis, KRK, Yamaha, Genelec и т.н. Не че по-скъпото абсолютно винаги е по-добро, но разбираш, каква е тенденцията. То един свестен 12-инчов китарен говорител често пъти струва повечко от камионче или бюджетен процесор. Пък благоевградски hi-fi говорители или китайски изобретения, колкото и да пробваш в китарен кабинет (както съм пробвал да правя на 19 години) , все е по-тихо и по-зле... 6.5-инчово специализирано китарно говорителче по-добре звучи (и по-силно). Главната идея на това, което пиша е, че не бива да се отричат технологиите, само защото имат ранни, незрели, или пък незадоволителни поради техния ценови клас решения. Все пак, технологиите винаги гледат в бъдещето, а традициите водят към миналото. За да имаме реалистичен поглед в настоящето, трябва да сме добре запознати и с двете и да имаме съответното уважение.

Малко в страни от демонстрационния характер на темата, искам да спомена нещо. Като човек, който отдавна се занимава с тая материя, а и поради факта, че често се споменават "огромните" разики в звука на аналоговата и цифровата техника, искам да кажа че според мен, много по-важно е как и колко добре се обработва сигнала, отколкото от това, дали това се случва чисто аналогово, или в цифров домейн. От поне десетилетие има достатъчно качествени конвертори, които преобразуват сигнала в достатъчно точна негова цифрова репрезентация и след това обратно в неговия аналогов вид. При качествените конвертори, това става с по-малко въвеждане на изкривявания и шум, отколкото при един повторител на напрежение, изпълнен с евтин операционен усилвател (каквито в масовата китарна техника има в изобилие), да не говорим за транзисторно или триодно стъпало. Според мен, главния проблем с цифровите решения е тяхната изчислителна мощ и най-важното - точността на моделиращия алгоритъм. Това е въпрос по-скоро на желание, пазарни съображения, ноу-хау и програмиране, отколкото на някаква необяснима магия, която съществува в аналоговата техника. Разбира се, при по-евтините цифрови устройства има както компромис с хардуера, така и със софтуера. Затова "стерилният" цифров звук, за мен не е нищо повече от сбор от осъзнати компромиси (минимизиращи цената и максимизиращи печалбата, а също и свързани с пазарното таргетиране). Не е добре обаче, да се говори наизуст, без тези неща да се имат предвид. Редовно се изказват мнения, колко по-добре било, като имало "аналогов дисторшън" преди симулациите и колко положително влияело това на звука. Като човек, който се занимава с електроника, за мен това твърдение е по-скоро смехотворно, защото не виждам, какво толкова аналоговият ефект ще направи с 2-та си операционни усилвателя и няколкото ограничителни диода, което не може да се направи след цифровизирането на сигнала. За мен подобни твърдения, са просто плод на ползване на евтина, шумна и изкривяваща звукова карта, без инструментален вход.

Добра статия, особено предвид LIVE / FOH съображенията. Помня, че преди 10-ин години имаше едно опростено клипче "Loudness War" в тубата, което ползваше Figure Of Eight на Пол Маккартни, за да демонстрира основните причини, поради което прекомпресирането е лошо, в случая ставаше дума за CD продукция. Ето го: