Evtim Djerekarov

Не знам, 4 кондуктора до сега не съм виждал, най-много по 3-ма съм виждал, да се движат из транспорта. Точно както Baby Thomas ти каза, няма проблем, да ползваш 4-изводен адаптер като обикновен 2-изводен, с предимството, че ако например ти хрумне да си вземеш push-pull потенциометри за coil-cut, или имаш 5-позиционен или цк ключ, който ти позволява да правиш паралелно/последователно свързване, то това са опции, които винаги имаш под ръка, чрез допълнителните две жици.

По принцип, почти винаги се настройвам на слух. Случвало ми се е неколкократно в шумна среда, да ползвам този тунер: http://www.musedo.com/product_detail.php?id=12&id1=34&id2=0 и останах относително доволен от работата му. Най-ме изкефи, че целия дисплей позеленява, като настроиш верния тон.

Само да не се намираш някъде в планинските части на югозападна България.

Не казвам тези неща, за да критикувам или осъждам някого, а за да вкарам доза обективизъм. Разбира се, че е възможно, евтин аналогов ефект, да звучи по-добре от бюджетен цифров ефект или процесор, или от Guitar Rig 5 в комбинация с вградена, геймърска или бюджетно-полупрофесионална звукова карта и липса на хубави монитори. То затова си има ZOOM 505 и АxeFX. Също има и REALTEK вградено аудио, Sound Blaster AUDIGY, Focusrite, има и доста скъпи интерфейси. Монитори има Behringer, Alesis, KRK, Yamaha, Genelec и т.н. Не че по-скъпото абсолютно винаги е по-добро, но разбираш, каква е тенденцията. То един свестен 12-инчов китарен говорител често пъти струва повечко от камионче или бюджетен процесор. Пък благоевградски hi-fi говорители или китайски изобретения, колкото и да пробваш в китарен кабинет (както съм пробвал да правя на 19 години) , все е по-тихо и по-зле... 6.5-инчово специализирано китарно говорителче по-добре звучи (и по-силно). Главната идея на това, което пиша е, че не бива да се отричат технологиите, само защото имат ранни, незрели, или пък незадоволителни поради техния ценови клас решения. Все пак, технологиите винаги гледат в бъдещето, а традициите водят към миналото. За да имаме реалистичен поглед в настоящето, трябва да сме добре запознати и с двете и да имаме съответното уважение.

Малко в страни от демонстрационния характер на темата, искам да спомена нещо. Като човек, който отдавна се занимава с тая материя, а и поради факта, че често се споменават "огромните" разики в звука на аналоговата и цифровата техника, искам да кажа че според мен, много по-важно е как и колко добре се обработва сигнала, отколкото от това, дали това се случва чисто аналогово, или в цифров домейн. От поне десетилетие има достатъчно качествени конвертори, които преобразуват сигнала в достатъчно точна негова цифрова репрезентация и след това обратно в неговия аналогов вид. При качествените конвертори, това става с по-малко въвеждане на изкривявания и шум, отколкото при един повторител на напрежение, изпълнен с евтин операционен усилвател (каквито в масовата китарна техника има в изобилие), да не говорим за транзисторно или триодно стъпало. Според мен, главния проблем с цифровите решения е тяхната изчислителна мощ и най-важното - точността на моделиращия алгоритъм. Това е въпрос по-скоро на желание, пазарни съображения, ноу-хау и програмиране, отколкото на някаква необяснима магия, която съществува в аналоговата техника. Разбира се, при по-евтините цифрови устройства има както компромис с хардуера, така и със софтуера. Затова "стерилният" цифров звук, за мен не е нищо повече от сбор от осъзнати компромиси (минимизиращи цената и максимизиращи печалбата, а също и свързани с пазарното таргетиране). Не е добре обаче, да се говори наизуст, без тези неща да се имат предвид. Редовно се изказват мнения, колко по-добре било, като имало "аналогов дисторшън" преди симулациите и колко положително влияело това на звука. Като човек, който се занимава с електроника, за мен това твърдение е по-скоро смехотворно, защото не виждам, какво толкова аналоговият ефект ще направи с 2-та си операционни усилвателя и няколкото ограничителни диода, което не може да се направи след цифровизирането на сигнала. За мен подобни твърдения, са просто плод на ползване на евтина, шумна и изкривяваща звукова карта, без инструментален вход.

Добра статия, особено предвид LIVE / FOH съображенията. Помня, че преди 10-ин години имаше едно опростено клипче "Loudness War" в тубата, което ползваше Figure Of Eight на Пол Маккартни, за да демонстрира основните причини, поради което прекомпресирането е лошо, в случая ставаше дума за CD продукция. Ето го:

^ Ей това е изобретение . Доказателството, че макар традицията да има своето достойно място, никога не трябва да се обръща гръб на иновациите (смислените, поне).

Не говорим за тях, а за тези, които по едно време бяха вносител на Ovation / Applause (и на Fender, Jackson, Gretch, Hamer...), а сега не знам, какво е положението с тях. Форумната история с тях е дълга, да кажем, че има хора с разни спомени, та затова така...

Май си го има бе.. що, да не са затворили? Друго исках да кажа... понеже оригиналният пост е свързан с дизайнерски въпроси, трябва да се има предвид, че този тип китари имат характерен звук, който също е хубав, но е различен от това, което може да се очаква от dreadnought тип китара.

Тук (явно в 8-струнния период) ме кефи: Не съм дори слушал AAL, обаче ми се струва, че добре си ползва инструмента със всичките му струни. Също мисля, че само доста особен стил музика би изисквал толкова струни. Обикновено 7-мата стига, за да може човек да си хване удобно всички басови тонове(които биха били проблем при 6-струнна китара).

Нещо подобри ли се (състейн, примерно) след залепването. Резултатите от моите опити не са еднозначни.

Лично мнение относно покупка: Най-първо, разглоби внимателно машината, която имаш, и виж дали не можеш просто да й изрежеш гумено уплътнение от лист подходяща гума, с макетно ножче. Ако искаш да имаш хубава машина, бих те посъветвал да си вземеш нова (ако има в наличност) Gaggia Classic от "старите", а може би още по-добре, ако намериш на старо запазена Brasilia Club / Lady. Ако не ти се дават много пари, и не мислиш да даваш повече пари от 20, 20 и малко лв. за килограм кафе, моят личен съвет е да си вземеш машина от този тип ( http://promocii.bg/files/d6c9aff49f924649cf905707c8fc69fe.jpg ) за около стотачка и да й купиш обикновена цедка, без кремадиск, след което да си купуваш по-фино смяно кафе от магазин за "насипно" кафе. Тази машина няма да ти направи кафе като Brasilia-та, но при добиване на известен ноу-хау (за който мога да ти покажа и нагледно), можеш да направиш кафе, осезаемо по-добро от масовите капсули по заведенията. При това, машината е евтина, а има 2 години гаранция, за които ще се изплати 5-6 пъти. Ако се продават не-крема цедки и за други машини(не знам, за кои има), можеш да вземеш Saeco Poemia, примерно, която е малко по-добра и малко по-скъпа. Но аз съм адвокат на "не-кремадиск" кафето, което се купува по-фино мляно, или най-добре се мели на място. Магазинско мляно кафе + цедка с кремадиск = кафе тип "умил си ходжа краката" + тонове пяна, както вече много пъти съм писал.

^ . Горният коментар, макар да е казан на шега, може би има право. Ако правилно разбирам това, което си написал и наистина не става дума за неразбиране на материята, то виждам следните възможности: 1. Китарата не е сетъпната добре, за да е вярна по целия гриф. 2. Синтезаторите са малко или много флшиви (което вероятно е коригируемо - прекарай сигнала от синтовете с loopback във входа на звуковата карта и виж какво показва AP Tuner за тях). 3. Има някакъв проблем свързан с честотата на семплиране, или пък някаква разсинхронизация (малко вероятно). 4. Самите виртуални инструменти, които ползваш звучат твърде синтетично. 5.(това ми се струва най-вероятно) - в един перфектно консонансен микс, където всичко е идеално вярно, понеже е синтетично, често живи инструменти звучат фалшиво или най-малкото странно. За да звучи по-реалистично един такъв материал, понякога е необходимо, да има някакво умишлено леко фалшивеене, както и раздвижване в ритмиката (humanize) при барабаните. И за да стигна по-далеч, ще кажа, че има жанрове, които например не правят голям кеф, ако пианистът ги свири на идеално настроено пиано - нещо се губи - няма колорит. Идеалното често пъти е една малка извадка от реалното - музиката е нещо малко или много живо, което налага наличие на контолирани количества неидеалности.

Аз пия с кубинска (made in italy от 70-те) кафеварка от време на време, но: 1. Не знам, колко фино трябва да е смляно кафето там, само знам, че цедката се пълни до горе с кафе, след което се сглабя и затяга. 2. Кафето, по мои наблюдения, е различно от еспресото на вкус. От една страна, става с по-меки нотки, от друга - подчертава се малко повече вкуса на прегоряло. Предполагам, задади кипящата вода и парата по време на екстракция. Но не съм специалист по това.

И аз съм на мнение, че средния клас домашни машини се прецаква тотално. Това е толкова осезаемо, че в скоро време, ако човек не иска да купува нещо хубаво на старо, или пък профи техника, най-смислените домашни машини ще станата Elite/Neo/SilverCrest(100-кинтовите машини) и всички останали подобия, тъй като тяхното кафе е доста сходно с това на новите по-лъскави домашни машини и е в общи линии почти идентично с Poemia / Delonghi, а с хубава цедка (каквито се оказа, за тия машини има доста като разнообразие) е дори по-добре. С не-крема цедка и фино смляно кафе, CROWN-a вкъщи прави доста по-хубаво кафе, от примерно POEMIA / DELONGHI с фабричните си цедки и магазинско кафе, да не говорим, че с повече играчка понякога постигам резултати, никак не далечни от GAGGIA-та, което ме учуди в началото. Цената им е толкова ниска, че е пренебрежима в повечето случаи. Като няма да е профи, поне, да е евтино . Човек може да не направи перфектното еспресо с такава машина, но ако знае какво прави, може да направи доста приемливо кафе. Друг интересен факт отностно тези евтини машини е, че примерно моята е на година и нещо вече, и никак не вмирисва водата, която излиза от душа, въпреки, че не съм я чистил с препарат. Ако знаете на Saeco-то в офиса, какъв вкус има водата, при това след внимателна профилактика.... не знам, на какво се дължи това, може би на някакви сплави. Та, щом и сегашните gaggia са поемия, това означава, че за съжаление и те твърде много ще се приближат до 100-кинтовите машини, което ще направи покупката им в общи линии безмислена (що 300-400-500, като може и 100). Ще си останат машини за хора суетни относно външния вид. В тоя ред на мисли, ако в завода, в който правят всички тия 100-кинтови машини, решат да направят нещо, което има крайна цена 500 или 1000 кинта, съм до голяма степен сигурен, че ще направят машина, която ще е по-добра от всички домашни машини, които сме обсъждали в темата. Представете си 100лв минус ддс и корпоративен данък са около 75 лева. Като махнем пътя, печалбата на търговеца и данъците при производителя, ще излезе, че от завода тази машина излиза на цена 40-50 лева, а предвид разходите на завода, представече си, колко й струват материалите. Сега си представете, че този завод направи машина, чийто материали не струват 25 лева, а да кажем 500-600 лева - не робот, ами космически кораб ще направят. Относно супер-скъпите машини, личното ми мнение е, че ако трябва да чакаш нещо, да загрява 56 минути, за да ти направи перфекното еспресо, то това нещо в никакъв случай не може да се нарече технологично или инженерно постижение, а и може би не си заслужава 10-те хиляди. На мен концепцията ми изглежда като "чугунен самолет". Всеки, учил теория на управлението знае, че температурната стабилност не е непременно въпрос на топлинен капацитет. Пък и толкова скъпи машини, могат да ги направят за трифазен ток, че да загряват по-бързо, а може и на твърдо гориво .

Да, наистина е така. Донякъде ефектът се приближава, само при първите кафета, веднага след като са го смлели. След това, голяма част от аромата просто "изветрява". Antonaq, има причина, поради която промишлените кафета са смлени недобре. Почти всички евтини домашни машини имат т.нар. кремадиск или крема-клапан. В общия случай, това е или много малка дупчица под цедката, или е клапан под нея, който се отваря на определено налягане. Така кафето започва да изтича, чак след като в цедката се натрупа определено (по-голямо от препоръчителното) налягане, така че кафето в цедката кипва и се разпенва. Това води до онази бързо изветряваща пяна, която често се бърка с каймака, който е нещо съвсем различно и далеч не толкова обилно като количество. Понеже едно по-фино смилане на кафето би могло да запуши тези кремадискове и да доведе до рекламации на машини и главоболия, промишлеността винаги мели кафето доста едричко. Хубавите машини обикновено се ползват без кремадиск, а с обикновена цедка (с множество дупчици) а отдолу е само ръкохватката с чучурите й. Това е и начинът за правене на хубаво еспресо, бавнотечащо и със силен аромат, но за съжаление малко от масовите кафемашини ползват тази конфигурация. Разбира се, за да не изтече кафето като чешма, в този случай е необходимо осезаемо по-фино смилане. Колко точно бързо да изтича кафето не е съвсем точно определено, но най-бързото, което съм виждал да препоръчва производител на машини, е малка 55-грамова еспресо чашка да се пълни за поне 35 секунди, а това което повечето баристи харесват е, около 30-35 грама кафе, да изтича поне за 22-25 секунди. Разбира се, мненията варират, но това, което става с повечето кафемашини - да се напълни такава чашка до ръба за 6-12 секунди е просто прекалено бързо и на практика се получава горчивичка кофеинова водичка с кафеникав цвят и далечен вкус на някакво кафе.

^^^ Бразилия Клуб е страхотна машина и може би единственото необходимо допълнение към нея при вманиячаване би била една качествена мелачка, най-добре с конични ножове, а може и с дискове, като най-готини са тия, които позволяват, да мелите направо в цедката, преди да натъпчете кафето и да я поставите в еспресомашината. Аз лично препоръчвам, като за начало да намерите магазин на насипни кафета (аз често пазарувам от "Бианчи", който се намира вътре, в магазин "Европа" на пазара Димитър Петков, но можете и да намерите по-удобен магазин). Там можете да пробвате с различни смески, цените са съвсем приемливи (около 17-22 лева за килограм някаква арабика), можете да експериментирате с различни едрини на смилане, а и когато се мели на една и съща машина, можете да кажете на продавачката, колко едро да ви го мели. Удобно е и това, че можете да купите примерно, 100 грама кафе за проба. Специално от този магазин, повечето кафета според моя вкус, са по-приятни от голяма част от магазинските млени пакетажи от най-различни марки, пък и еквивалента (250-грама) излиза 3 до към 4.50-5 лв, което е по-евтино от всякакви лаваци, чибота и т.н. На практика така получавате кафе, което е сравнимо, ако не по-добро от това, което се продава на цени 6-9+ лева за пакет, само че на половин цена, и разбира се, имате контрол върху едрината му на смилане, което е от голяма важност и има ключово значение за вкуса на напитката. След като започнете да си изграждате вкус и да забелязвате как различната скорост на изтичане ( и различното количество кафе в цедката) се отразява на вкусa и каймака, тогава можете да започнете да пазарувате и по-качествени кафета, като например кафетата от DOMANI, които засега май вманиячените имаме за еталон и смятаме, че за качеството си се предлагат на разумни цени.

Разбира се, освен с образователна или информацивна цел, темата е създадена и за споделяне на опит, хвалби, съвети, публикуване на аудио-визуална информация (снимки.клипове), неформално кафе-лафче и т.н., затова всякакви дискусии са добре дошли. Както няколко пъти се е случвало, разговорът може да се пренесе и на живо.

Не знам, дали това мнение е спам, но като автор на темата, съм длъжен да спомена, че след първите няколко страници, тя се отклони от посоката "масови магазински кафета и кафемашини за 100 кинта", защото те просто нямат нищо общо с хубавото кафе (заради не толкова хубавите ползвани сортове, заради промишления, неидеален начин на печене, заради отдавнашната дата на производство /кафе е добре да се пие, от няколко дни до месец след печене и е най-добре да се мели точно преди да се пие/ и не на последно място - защото промишлените млени кафета са смлени ТВЪРДЕ едро - подходящо само за евтини домашни машини с кремадискове, които са силно компромисно решение, правещо рядко кафе тип "негърска пот" и отгоре изсипвят 1-2 сантиметра разпенено кафе, което няма нищо общо с т.нар. "каймак"). За Нова Бразилия единственото, което мога да кажа, че това е най-евтиното масово кафе, което вероятно е само евтина робуста - макар българският вкус да е ориентиран към пиене на некачествено кафе по исторически причини, мисля, че Нова Бразилия( и почти всички други масови марки, може би с изключение на ILLY и най-скъпите типове /на зърна/ на другите марки) просто няма място в дискусия за качествено кафе. Ако искаш да се научиш да правиш качествено кафе вкъщи, това изисква известно време и вложения в знания, техника, кафе и опит. Ако темата те интересува, силно препоръчвам лека-полека да прочетеш и прегледаш цялата тема и да обърнеш внимание на нейната еволюция (както и на постепенната промяна на мнението на много от участниците в нея).

E, винаги може човек да си сложи заключващи ключове и да не им навива почти никакви намотки струни. Аз не правя дайвбомби като свиря, обаче въпреки всички приказки, при приличен сетъп, никога не съм забелязвал осезаема разлика в кратковременното разстройване (в рамките на няколко песни, да кажем) между флойд роуз и китара със тремоло, което стъпва на два пилона, и дори нормални ключове, ако струните са поставени добре и не са много навити. Дори отдолу (където при флойд струните се режат), ако струните се калайдисат с поялник, ефектът е в общи линии същият. Та не виждам причина, новото тремоло да не е добро, до колкото едно тремоло може бъде добро. Все пак, твърде високите очаквания и идеализирането на тази или онази система са по-скоро функция на фенщина, тийнейджърство или просто липса на опит, отколкото на някакви чак толкова идеални нейни характеристики. Не бива да забравяме, че дори самите струни претърпяват малки или големи пластични деформации и се отпускат със времето, особено при много грубо ползване на тремоло в посока опъване, та никоя тремоло система не е универсална панацея. На мен лично най-интересно ми е, дали новият тип контакт между частите (сега, не е на пилони) ще окаже благоприятно въздействие върху запазването на тона на китарата, понеже мисля, има известно съгласие сред китаристите, че тремолата (особено флойд роуз) малко или много изменят тона на китарата в по-неблагоприятна посока, а също често пъти скъсяват състейна в някаква степен.

Нямам нищо против, да се разберем нещо и да сглобим този предусилвател в няколко екземпляра, като изключим потенциометрите и конекторите за батерия, мисля, че имам необходимите части. Ако има желаещи, може да се разберем и някой уикенд, да си довлачим "тестови" инструменти и да го направя две-три-четири китари (колкото заинтересовани има). Ако идеята ви се струва добра, пишете.

Поради липса на информация, не мога да коментирам схемотехниката, но на външен вид ефектите и захранването са екстра.

Напрежението на изхода на адаптерите за електрическата китара, както и изходният им импеданс, са доста различни от тези на пиезо адаптера на акустична китара, което прави предусилвателя доста неподходящ. Има доста схеми из нета на активна електроника за китара, които варират от буфери с ОУ или FET, до сложни схеми с еквилайзери, като може би най-претенциозното, което съм виждал е SAGE(Smart altering guitar electronics) в някой от руските сайтове. Ако не можеш да се справиш с изработката на такова нещо, винаги можеш да ползваш услугите на някой, който може. SAGE на пръв поглед изглежда особено интересен с това, че може да мени резонансната честота на трептящия кръг, който съставя адаптера заедно с разни паразитни компоненти. По този начин схемата може не само да бъде предусилвател/буфер, а също може да накара китарата да звучи така, все едно ползва най-различни по характеристики адаптери. http://www.sugardas.lt/~igoramps/article57.htm Специално за SAGE или негов подвид, аз отдавна имам голям интерес, но нямам повод да се захвана, та ако се спреш на този вариант, бих могъл да ти го сглобя.

Набързо вметнати приказки, без желание за подробен анализ, поради късния час: Достатъчният капацитет, може да се каже, зависи най-вече от минималния "резерв" от напрежение, който трябва да имаме между максималната желана изходна амплитуда на сигнала и напрежението на съответната захранваща "релса". Мисля, че най-правилният начин, да се сметне този капацитет е, като вземем минималният желан такъв "резерв" и имаме предвид максималният изходен ток, при максимална изходна амплитуда и минимален товар, на най-ниската възпроизвеждана честота (щото там времеконстантата е най-голяма, съответно и колебанието на захранването ще има най-голяма амплитуда). Разбира се, има значение и как това ще съвпада с моментите на зареждане на кондензаторите от трансформатора и изправителя, но нека не навлизаме в такива детайли. При тази постановка, ще наблюдаваме немалък "ripple" в захранващото напрежение, а е добре да имаме предвид, че (освен всичко друго) крайните транзистори трябва да имат известно Uce, за да функционират правилно, а и да не се прослушва брума от захранването в говорителите в моментите на ограничаване или амплитуда, близка до максималната желана такава. Разбира се, вероятно има калкулатори за това в нета, а и примерно книжките на Douglas Self и Cordell имат цели глави за проектиране на захранвания за НЧУ.

Клипчето изглежда впечатляващо. Добре дошъл във форума (въпреки че виждам, че си отдавна регистриран).