Evtim Djerekarov

Намирането на правилен преподавател, винаги е процес, свързан с известно търсене. Едни преподават по-добре на мъже, други на жени, едни имат склонност да преподават една техника, други - друга, различно ефективно. Моят съвет като за начало да пробваш ЦМИ(Центъра за музикални изкуства), Rock School и т.н. Разбира се, бих могъл да препоръчам и конкретни хора, но не съм жена, за да знам, как преподават пеене, което евентуално би било подходящо за теб. Изчакай още мнения и пробвай. Не винаги идеалният човек се намира веднага. Успех!

Много е интересна дарбата на Hetfield, да свири доста хубаво и точно най-разнообразни и нелесни рифове, при това, докато пее. За мен, това е ядрото на групата, така да се каже.

Точно затова, човек може да го твърди за 5235 групи едновременно.

За мен, тия неща са съвсем нормални за Металика. Групата е известна с музиката си, а не с познанията си по музикална теория и опитът си в солфежа и свиренето на прима виста. Представяте ли си, 1982 година, членовете на групата, с буйни гриви и по бутилка уиски в ръка, седнали да учат едни ноти..... Допускам, че някои неща в албумите, може в някои случаи да са дописвани и от професионалисти. Но дори така да е, това е по-скоро нормално.

Нищо общо с рока, метъла, блуса, джаза и "музикантската" музика. но се присетих за тази евроденс песничка скоро, която много харесвах като бях на 10-на годинки, а и помня, как каките и батковците откачаха на тази музика тогава. Помня и фразички като "Радио VIVA - убиецът на вашето лошо настроение", предаването "Денс адреналин" и т.н. Та, за всички, които вече са позабравили това време:

Да ти кажа, във Варна ще имам път чак лятото вероятно. Но ако се получи свързването на адаптера в резултат на написаното, винаги можем да изпием по бира (ако идваш, преди да дойде лятото). Също, не знам какъв е пазара на водки във Варна. Ако има украинската "Пять Капель" (дано не я съсипят след "революцията"), която ми е любима, може да си изпием една бутилка (500 грама, затова са 5 капки) съвсем културно, най-много с небрежно доматено сокче....

Нова Бразилия по-добре не, ама Domani може, или поне насипно Bianchi, Dabov... Иначе, Pilsner Urquell, Glarus, Perlenbacher, наливно Starobrno, в краен случай Бургаско. От уискитата може Jim Beam.

Conductor = проводник, обратното на Insulator - изолатор. Oттам полупроводник - semiconductor. -------------------------------------- Ако досега си ползвал двупроводен адаптер, на практика пак ще ползваш двупроводен, щом не искаш coil cut или series/parallel превккючване, с разликата, че две от 4-те жици на адаптера, ще са свързани заедно и изолирани (да не се допрат до нещо). Ако от адаптера излиза 5-та, най-често гола жица, то тя винаги се свързва за земя (обикновено тя не е част от пътя на сигнала и не е свързана с бобините на адаптера, а само с металната му основа и служи за екраниране). -------------------------------------- При Seymour Duncan, цветовете (за свързване на нормален хъмбъкер) са следните: Черно - изход (това, което в момента ти е "активната" жица на единичния адаптер). Бяло и червено свързани заедно и изолирани Зелено и гол проводник (ако има такъв) се дават на земя. *Ако в комбинация с останалите адаптери тона е тънък, дефазиран, носов, то разменяш черно и зелено, и на практика, от зелено взимаш сигнал, а черно и гол проводник(ако има) отиват на земя. -------------------------------------- При DiMarzio, цветовете (за свързване на нормален хъмбъкер) са следните: Чевено - изход (това, което в момента ти е "активната" жица на единичния адаптер). Бяло и черно свързани заедно и изолирани Зелено и гол проводник (ако има такъв) се дават на земя. *Ако в комбинация с останалите адаптери тона е тънък, дефазиран, носов, то разменяш червено и зелено, и на практика, от зелено взимаш сигнал, а червено и гол проводник(ако има) отиват на земя. ----------------------------------------

http://vbox7.com/play:7ed915563b

Не знам, 4 кондуктора до сега не съм виждал, най-много по 3-ма съм виждал, да се движат из транспорта. Точно както Baby Thomas ти каза, няма проблем, да ползваш 4-изводен адаптер като обикновен 2-изводен, с предимството, че ако например ти хрумне да си вземеш push-pull потенциометри за coil-cut, или имаш 5-позиционен или цк ключ, който ти позволява да правиш паралелно/последователно свързване, то това са опции, които винаги имаш под ръка, чрез допълнителните две жици.

По принцип, почти винаги се настройвам на слух. Случвало ми се е неколкократно в шумна среда, да ползвам този тунер: http://www.musedo.com/product_detail.php?id=12&id1=34&id2=0 и останах относително доволен от работата му. Най-ме изкефи, че целия дисплей позеленява, като настроиш верния тон.

Само да не се намираш някъде в планинските части на югозападна България.

Не казвам тези неща, за да критикувам или осъждам някого, а за да вкарам доза обективизъм. Разбира се, че е възможно, евтин аналогов ефект, да звучи по-добре от бюджетен цифров ефект или процесор, или от Guitar Rig 5 в комбинация с вградена, геймърска или бюджетно-полупрофесионална звукова карта и липса на хубави монитори. То затова си има ZOOM 505 и АxeFX. Също има и REALTEK вградено аудио, Sound Blaster AUDIGY, Focusrite, има и доста скъпи интерфейси. Монитори има Behringer, Alesis, KRK, Yamaha, Genelec и т.н. Не че по-скъпото абсолютно винаги е по-добро, но разбираш, каква е тенденцията. То един свестен 12-инчов китарен говорител често пъти струва повечко от камионче или бюджетен процесор. Пък благоевградски hi-fi говорители или китайски изобретения, колкото и да пробваш в китарен кабинет (както съм пробвал да правя на 19 години) , все е по-тихо и по-зле... 6.5-инчово специализирано китарно говорителче по-добре звучи (и по-силно). Главната идея на това, което пиша е, че не бива да се отричат технологиите, само защото имат ранни, незрели, или пък незадоволителни поради техния ценови клас решения. Все пак, технологиите винаги гледат в бъдещето, а традициите водят към миналото. За да имаме реалистичен поглед в настоящето, трябва да сме добре запознати и с двете и да имаме съответното уважение.

Малко в страни от демонстрационния характер на темата, искам да спомена нещо. Като човек, който отдавна се занимава с тая материя, а и поради факта, че често се споменават "огромните" разики в звука на аналоговата и цифровата техника, искам да кажа че според мен, много по-важно е как и колко добре се обработва сигнала, отколкото от това, дали това се случва чисто аналогово, или в цифров домейн. От поне десетилетие има достатъчно качествени конвертори, които преобразуват сигнала в достатъчно точна негова цифрова репрезентация и след това обратно в неговия аналогов вид. При качествените конвертори, това става с по-малко въвеждане на изкривявания и шум, отколкото при един повторител на напрежение, изпълнен с евтин операционен усилвател (каквито в масовата китарна техника има в изобилие), да не говорим за транзисторно или триодно стъпало. Според мен, главния проблем с цифровите решения е тяхната изчислителна мощ и най-важното - точността на моделиращия алгоритъм. Това е въпрос по-скоро на желание, пазарни съображения, ноу-хау и програмиране, отколкото на някаква необяснима магия, която съществува в аналоговата техника. Разбира се, при по-евтините цифрови устройства има както компромис с хардуера, така и със софтуера. Затова "стерилният" цифров звук, за мен не е нищо повече от сбор от осъзнати компромиси (минимизиращи цената и максимизиращи печалбата, а също и свързани с пазарното таргетиране). Не е добре обаче, да се говори наизуст, без тези неща да се имат предвид. Редовно се изказват мнения, колко по-добре било, като имало "аналогов дисторшън" преди симулациите и колко положително влияело това на звука. Като човек, който се занимава с електроника, за мен това твърдение е по-скоро смехотворно, защото не виждам, какво толкова аналоговият ефект ще направи с 2-та си операционни усилвателя и няколкото ограничителни диода, което не може да се направи след цифровизирането на сигнала. За мен подобни твърдения, са просто плод на ползване на евтина, шумна и изкривяваща звукова карта, без инструментален вход.

Добра статия, особено предвид LIVE / FOH съображенията. Помня, че преди 10-ин години имаше едно опростено клипче "Loudness War" в тубата, което ползваше Figure Of Eight на Пол Маккартни, за да демонстрира основните причини, поради което прекомпресирането е лошо, в случая ставаше дума за CD продукция. Ето го:

^ Ей това е изобретение . Доказателството, че макар традицията да има своето достойно място, никога не трябва да се обръща гръб на иновациите (смислените, поне).

Не говорим за тях, а за тези, които по едно време бяха вносител на Ovation / Applause (и на Fender, Jackson, Gretch, Hamer...), а сега не знам, какво е положението с тях. Форумната история с тях е дълга, да кажем, че има хора с разни спомени, та затова така...

Май си го има бе.. що, да не са затворили? Друго исках да кажа... понеже оригиналният пост е свързан с дизайнерски въпроси, трябва да се има предвид, че този тип китари имат характерен звук, който също е хубав, но е различен от това, което може да се очаква от dreadnought тип китара.

Тук (явно в 8-струнния период) ме кефи: Не съм дори слушал AAL, обаче ми се струва, че добре си ползва инструмента със всичките му струни. Също мисля, че само доста особен стил музика би изисквал толкова струни. Обикновено 7-мата стига, за да може човек да си хване удобно всички басови тонове(които биха били проблем при 6-струнна китара).

Нещо подобри ли се (състейн, примерно) след залепването. Резултатите от моите опити не са еднозначни.

Лично мнение относно покупка: Най-първо, разглоби внимателно машината, която имаш, и виж дали не можеш просто да й изрежеш гумено уплътнение от лист подходяща гума, с макетно ножче. Ако искаш да имаш хубава машина, бих те посъветвал да си вземеш нова (ако има в наличност) Gaggia Classic от "старите", а може би още по-добре, ако намериш на старо запазена Brasilia Club / Lady. Ако не ти се дават много пари, и не мислиш да даваш повече пари от 20, 20 и малко лв. за килограм кафе, моят личен съвет е да си вземеш машина от този тип ( http://promocii.bg/files/d6c9aff49f924649cf905707c8fc69fe.jpg ) за около стотачка и да й купиш обикновена цедка, без кремадиск, след което да си купуваш по-фино смяно кафе от магазин за "насипно" кафе. Тази машина няма да ти направи кафе като Brasilia-та, но при добиване на известен ноу-хау (за който мога да ти покажа и нагледно), можеш да направиш кафе, осезаемо по-добро от масовите капсули по заведенията. При това, машината е евтина, а има 2 години гаранция, за които ще се изплати 5-6 пъти. Ако се продават не-крема цедки и за други машини(не знам, за кои има), можеш да вземеш Saeco Poemia, примерно, която е малко по-добра и малко по-скъпа. Но аз съм адвокат на "не-кремадиск" кафето, което се купува по-фино мляно, или най-добре се мели на място. Магазинско мляно кафе + цедка с кремадиск = кафе тип "умил си ходжа краката" + тонове пяна, както вече много пъти съм писал.

^ . Горният коментар, макар да е казан на шега, може би има право. Ако правилно разбирам това, което си написал и наистина не става дума за неразбиране на материята, то виждам следните възможности: 1. Китарата не е сетъпната добре, за да е вярна по целия гриф. 2. Синтезаторите са малко или много флшиви (което вероятно е коригируемо - прекарай сигнала от синтовете с loopback във входа на звуковата карта и виж какво показва AP Tuner за тях). 3. Има някакъв проблем свързан с честотата на семплиране, или пък някаква разсинхронизация (малко вероятно). 4. Самите виртуални инструменти, които ползваш звучат твърде синтетично. 5.(това ми се струва най-вероятно) - в един перфектно консонансен микс, където всичко е идеално вярно, понеже е синтетично, често живи инструменти звучат фалшиво или най-малкото странно. За да звучи по-реалистично един такъв материал, понякога е необходимо, да има някакво умишлено леко фалшивеене, както и раздвижване в ритмиката (humanize) при барабаните. И за да стигна по-далеч, ще кажа, че има жанрове, които например не правят голям кеф, ако пианистът ги свири на идеално настроено пиано - нещо се губи - няма колорит. Идеалното често пъти е една малка извадка от реалното - музиката е нещо малко или много живо, което налага наличие на контолирани количества неидеалности.

Аз пия с кубинска (made in italy от 70-те) кафеварка от време на време, но: 1. Не знам, колко фино трябва да е смляно кафето там, само знам, че цедката се пълни до горе с кафе, след което се сглабя и затяга. 2. Кафето, по мои наблюдения, е различно от еспресото на вкус. От една страна, става с по-меки нотки, от друга - подчертава се малко повече вкуса на прегоряло. Предполагам, задади кипящата вода и парата по време на екстракция. Но не съм специалист по това.

И аз съм на мнение, че средния клас домашни машини се прецаква тотално. Това е толкова осезаемо, че в скоро време, ако човек не иска да купува нещо хубаво на старо, или пък профи техника, най-смислените домашни машини ще станата Elite/Neo/SilverCrest(100-кинтовите машини) и всички останали подобия, тъй като тяхното кафе е доста сходно с това на новите по-лъскави домашни машини и е в общи линии почти идентично с Poemia / Delonghi, а с хубава цедка (каквито се оказа, за тия машини има доста като разнообразие) е дори по-добре. С не-крема цедка и фино смляно кафе, CROWN-a вкъщи прави доста по-хубаво кафе, от примерно POEMIA / DELONGHI с фабричните си цедки и магазинско кафе, да не говорим, че с повече играчка понякога постигам резултати, никак не далечни от GAGGIA-та, което ме учуди в началото. Цената им е толкова ниска, че е пренебрежима в повечето случаи. Като няма да е профи, поне, да е евтино . Човек може да не направи перфектното еспресо с такава машина, но ако знае какво прави, може да направи доста приемливо кафе. Друг интересен факт отностно тези евтини машини е, че примерно моята е на година и нещо вече, и никак не вмирисва водата, която излиза от душа, въпреки, че не съм я чистил с препарат. Ако знаете на Saeco-то в офиса, какъв вкус има водата, при това след внимателна профилактика.... не знам, на какво се дължи това, може би на някакви сплави. Та, щом и сегашните gaggia са поемия, това означава, че за съжаление и те твърде много ще се приближат до 100-кинтовите машини, което ще направи покупката им в общи линии безмислена (що 300-400-500, като може и 100). Ще си останат машини за хора суетни относно външния вид. В тоя ред на мисли, ако в завода, в който правят всички тия 100-кинтови машини, решат да направят нещо, което има крайна цена 500 или 1000 кинта, съм до голяма степен сигурен, че ще направят машина, която ще е по-добра от всички домашни машини, които сме обсъждали в темата. Представете си 100лв минус ддс и корпоративен данък са около 75 лева. Като махнем пътя, печалбата на търговеца и данъците при производителя, ще излезе, че от завода тази машина излиза на цена 40-50 лева, а предвид разходите на завода, представече си, колко й струват материалите. Сега си представете, че този завод направи машина, чийто материали не струват 25 лева, а да кажем 500-600 лева - не робот, ами космически кораб ще направят. Относно супер-скъпите машини, личното ми мнение е, че ако трябва да чакаш нещо, да загрява 56 минути, за да ти направи перфекното еспресо, то това нещо в никакъв случай не може да се нарече технологично или инженерно постижение, а и може би не си заслужава 10-те хиляди. На мен концепцията ми изглежда като "чугунен самолет". Всеки, учил теория на управлението знае, че температурната стабилност не е непременно въпрос на топлинен капацитет. Пък и толкова скъпи машини, могат да ги направят за трифазен ток, че да загряват по-бързо, а може и на твърдо гориво .

Да, наистина е така. Донякъде ефектът се приближава, само при първите кафета, веднага след като са го смлели. След това, голяма част от аромата просто "изветрява". Antonaq, има причина, поради която промишлените кафета са смлени недобре. Почти всички евтини домашни машини имат т.нар. кремадиск или крема-клапан. В общия случай, това е или много малка дупчица под цедката, или е клапан под нея, който се отваря на определено налягане. Така кафето започва да изтича, чак след като в цедката се натрупа определено (по-голямо от препоръчителното) налягане, така че кафето в цедката кипва и се разпенва. Това води до онази бързо изветряваща пяна, която често се бърка с каймака, който е нещо съвсем различно и далеч не толкова обилно като количество. Понеже едно по-фино смилане на кафето би могло да запуши тези кремадискове и да доведе до рекламации на машини и главоболия, промишлеността винаги мели кафето доста едричко. Хубавите машини обикновено се ползват без кремадиск, а с обикновена цедка (с множество дупчици) а отдолу е само ръкохватката с чучурите й. Това е и начинът за правене на хубаво еспресо, бавнотечащо и със силен аромат, но за съжаление малко от масовите кафемашини ползват тази конфигурация. Разбира се, за да не изтече кафето като чешма, в този случай е необходимо осезаемо по-фино смилане. Колко точно бързо да изтича кафето не е съвсем точно определено, но най-бързото, което съм виждал да препоръчва производител на машини, е малка 55-грамова еспресо чашка да се пълни за поне 35 секунди, а това което повечето баристи харесват е, около 30-35 грама кафе, да изтича поне за 22-25 секунди. Разбира се, мненията варират, но това, което става с повечето кафемашини - да се напълни такава чашка до ръба за 6-12 секунди е просто прекалено бързо и на практика се получава горчивичка кофеинова водичка с кафеникав цвят и далечен вкус на някакво кафе.