Evtim Djerekarov

В магазина има и фендери, но най-често са малко по-скъпи. Просто отиди до магазина и пробвай. Там поне може на спокойствие.

Не знам дали е като ВЕФ или като Blaupunkt, но по принцип, ако всичко в апаратурата и китарата е наред, пасивните адпатери "прихващат" главно брум, докато активните добавят към картината и известно количество шум (hiss). Не, че самата апаратура няма собствен шум, но примерно EMG81/85 най-често успяват чуваемо да увеличат неговото количество при хай-гейн апаратури. Случвало се е, да ми носят здрави нови (или скоро купени) EMG-та за ремонт, само за да обясня, че всичко е ОК и допълнителният шум е нещо нормално.

Имат и те шум. Даже повечко (може и да "хващат" малко по-малко брум, но си имат и собствен шум от предусилвателя, който при хай-гейн, звучи като пауза между песните на касетофон). Преимуществото им (встрани от характерния тон) е ниското изходно съпротивление, което може да "храни" по-дълги кабели без брум и с по-малко интерференции.

^^^ Доволен е от резултата. Аз самия го съветвах да не си сменя оригиналният адаптер, но тъй като той свири (и) в грайндкор група (освен в блус такава), а иначе много си харесва точно тази китара, та искаше да й сложи по-метълджийски бридж адаптер, с който да може да прави по-брутален звук с иначе не-твърде-хайгейн усилвателя си, без да ползва непременно бустер (и тук въобще няма предвид красив или умерен звук). Проблемът му беше, че оригиналният бридж адаптер на китарата има импеданс около 8К, което като ниво (и като звук) не му допадаше за музиката, която свири с тази група. Каза, че иска по-силен и резлив тон на бридж позиция и по-голям контраст със звука на нек адаптера (който много си му харесва какъвто е). Няма никаква драма, а и въпросът ми беше относно конкретната комбинация, а не относно традицията и естетиката на такава размяна. Иначе, като свирещ не точно от вчера, занимаващ се със сетъп и ремонти, а и член на форума от повече от 10 години, мисля че е излишно си говорим за общите положения (както аз самият не един път съм правил в теми на начинаещи, а вие вероятно многократно сте чели с известна досада). Та така де, краставичари краставици да си продаваме, не е най-разумно оползотвореното време. Между другото, звукът му сега не е никак лош, поне за нещата които аз обичам да свиря. Като вкюлчих китарата му в Marshall JTM30 и ми хареса доста звука - може би малко по-малко ниски от необходимото, но тъй като аз си харесвам метълджийския звук на 80-те, та беше съвсем ОК. Докато пиша, търсих клипче, което добре олицетворява разликата, която усетих (до колкото е значителна) и намерих това, което според мен е добро сравнение:

Един приятел вчера се похвали, че си е сложил Dimarzio Super Distortion на бридж позиция на неговото ЛП студио. Виждал съм и други да го правят, но все още не сме се видели, да пробвам как звучи. Как ще коментирате така ва замяна? Аз очаквам, че ще е по-метълджийски звук с повече изходно диво, съответно повече кривоч от усилвателя.

Докато различните нойзгейтове и noise reduction решения вършат добра работа (някои в по-голяма степен от други), повечето от тях се фокусират върху това или да действат като гейтове, или позлват по-хитроумни методи, за да изглежда, че няма шум в паузуте, или когато сигналът затихва (envelope follower-и и т.н.). Въпреки това те (поне тези, които са ми известни като схемотехника) не подобряват съотношението сигнал-шум, когато сигналът е силен. По принцип, макар в тези периоди съотношението да е изначално добро, наличието на шум и брум в сигнала от китарата, понякога може да се чуе през сигнала, а понякога дори може да уврежда тона. Затова аз мисля, че някои решения за подтискане на шума са незаменими, но никак не е зле, ако китарата по принцип прихваща по-малко брум (силни адаптери, екран, добро опроводяване). Колкото до собствения шум на апаратурата - по мои наблюдения една от версиите на ISP Decimator (тази, които си има send-return), се справя много добре с проблема.

Не е простотия, но мисля, че ще е забавно за софиянци: http://nname.org/2009/09/10/%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F/ http://stara-sofia.blogspot.bg/2009/08/blog-post_25.html

Най-често капачките правят звука малко по-тъмен, по-мътен, а когато ги махнеш, адаптерите звучат малко по-ясно, с повече високи честоти. Това важи са металните капачки. При пластмасови (до колкото има адаптери, при които могат да се махат) по-скоро няма разлика.

Преди време ползвахме TS на Владо Балев и много ми хареса. Конкретно за проблема - нормално е. Колкото повече усилване, толкова повече шум. Силни адаптери(пасивни) подобряват съотношението сигнал/шум, но често за сметка на по-мътно звучене, заради по-голямата индуктивност и паразитни капацитети, които се свързват с навиването на повече намотки на макарите на адаптера.

По какво познаваш, че не са качествени, по това, че са с 16 крачета? Не знам за усилвателчето, обаче по принцип, рядко в китарна техника можеш да намериш висококачествени конвертори.

Конверторите не са от много големите чипове. Щом не си споменал и чипа на Cirrus Logic, значи си гледал прекалено големите. Първия голям чип е DSP-то на Creative, а първия малък - PCI/PCIx интерфейсен чип. Конверторите са това, което превръща сигнала от аналогов в цифров и обратно. Обикновено двуканалните кодеци са малки чипове с 8-36 крачета, а многоканалните кодеци с 48-64 (от четирите страни на чипа).

Хахахах.. китариста (и китарата) къртят клекала!

Nunu Ubahoba...

Някои модели на Creative имат хубави конвертори. Примерно тази има нелош DAC на Cirrus Logic (CS4382). Не знам обаче, какъв и е аналогово-цифровия преобразувател. Ако на ikonomec му се занимава, може да препише какво пише на чиповете и да го постне.

Разгледай. Миналата година Focusrite Scarlett 2i2 беше популярен избор. Като отправна точка....

Оптичният вход е цифров, а от китарата ти "излиза" аналогов сигнал - не можеш да обърнеш едното в другото, само с някакъв магически кабел или преходник. Трябва ти качествен инструментален(китарен) предусилвател + конвертор, който има оптичен цифров SPDIF изход. Не знам каква ти е звуковата карта, но ако е домашна/consumer, то е много вероятно, конвертора да струва повече от нея. Затова може би е най-добре, да вземеш относително хубава външна карта, която си има инструментален и микрофонен вход, както и добри конвертори, хубав USB контролер и драйвер, за ниска ASIO латенция без припуквания и т.н.

Интересно видео с двамата оригинални китаристи на Whitesnake. В известен смисъл може да се каже - главните виновници за ранните песни на групата, които всички така добре знаем. От преди пудел-епохата. Интересно ми се видя това, че и двамата освен че свирят добре, пеят прекрасно, а Бърни бих казал, към днешна дата пее осезаемо по-добре от Coverdale. Не знам, как е успял да запази гласа си през годините. Ето и един цял концерт с Whitesnake в оригиналния състав:

Известно време си експериментирах с управлението на помпата и забелязах нещо интересно. Най-добре екстракция се получава, когато в началото помпата се пусне на малка мощност, колкото да омокри кафето, след което се вдигне относително рязко до пълна мощност, и след това, когато започнат да се появяват признаци на повишаване на налягането, около момента на първото изтичане, се върне на средна мощност, като към края на кафето може малко да се понамали, за да се запази бавното изтичане. Началното омокряне на кафето предотвратява това, водата да "заобиколи" кафето, намирайки си лесен път през или около него. Относително бързото увеличаване на налягането след това "сплесква" кафето и подпомага по-ниската скорост на последващото му изтичане. След това, помпата се настройва на мощност, на която кафето изтича със скорост, близка до желаната. Ако има датчик за налягане, тогава контролер би могъл да понижава мощността на помпата в момента на достигане на желаното налягане (примерно 9 бара). Това на око няма как да стане, но аз увеличавам мощността до край за малко, след "омокрителната" фаза, след което я намалявам и след малко започва да изтича първото кафе. Пробвах един шот по този начин и го снимах в клипчето долу. Мисля си, че за да постигна и малко по-оранжев/кафяв каймак, трябва да поработя и върху прецизен регулатор на температурата, но също мисля, че и така каймакът не е лош, а без да преувеличавам мога да кажа, че с DIY PWM регулатора се получава много хубаво кафе, въпреки не чак толкова специалната суровина, което до този момент не бях успявал да направя вкъщи. Ето малко вечерни снимки и клипче на този шот: http://vid1302.photobucket.com/albums/ag125/EvtoDJ/Coffee/3kv_zpslinkepxj.mp4

^ A бе това за откриването на телата, малко анатомично иде. И въображението развихря. Не, че е лошо казано, ама е с лек смислов контраст с първите стихове .

Има, струва ми се, известно "разнотемие" или дори направо произвол на места. Не, че е лошо, но ако искаш да се помни лесно от слушателя(в смисъл, за други парчета - това вече си го направил такова, каквото е), мисля, че няма да е лошо ако имаш относително малко теми и техни последващи разработки. Ухото обича да чува нещо познато. Повторение, имитация, вариация.... Иначе става нещо като записана импровизация (а някои импровизатори могат да импровизират и тематично). Китарният саунд не ми се струва блестящ, а на места имаш и леко фалшива китара, както и не-пренебрежими дисонанси. В началото започва интересно, но след около 0:19, според мен, музиката става по-скоро произволна. Най-лесният начин, да разбереш, дали нещо се помни е, да накараш музикален приятел да го изслуша два-три пъти и след да кажем, половин час, да го накараш да ти затананика нещо. Ако не може, значи нищо не е запомнил.

Канал: https://www.youtube.com/channel/UC1fIjjbb19B-ZeWtZrH9R1Q

В допълнение на вече казаното, според мен всичко зависи от: 1.Темпото, в което нормално се изпълнява нотния текст. 2.Удобния запис без твърде дълги или твърде къси тактове, така че все пак, на нормално време да "виждаме" тактови черти, за по-лесна ориентация във времето. Също така, най-често искаме цялата нота да е дълга, половината - дългичка, четвъртината - "нормална", осминката - късичка, шестнадесетината - вече доста кратка и тридесетивторината - за наистина бързи пасажи. Това разбира се, не винаги е спазено, но като че ли е за предпочитане. Едва ли има смисъл, цялата нота, да трае колкото четвъртината и почти цялата творба да е изписана в цели и половини ноти, непрекъснато да прескачаме тактови черти, или пък да имаме сигнатура 4/1, за да спестим чертите. В другата крайност, ако четвъртината трае колкото цяла нота, в текста ще сме пълни предимно с 16-ни и 32-ни, на места дори 64-ни, което най-малкото, няма да е удобно за писане, а за да не са ни твърде на рядко тактовите черти(особено ако се изпълнява в умерено темпо), то трябва да ползваме сигнатури като 4/8 или 4/16, което е неестествено. Ако четвъртината трае колко трябва, просто пишем в 4/4 и всичко си идва на мястото. ------------------------- CyperGene вече писа, но да кажа и аз какво знам: Най-често темпото (BPM) има предвид броя ноти(които седят в знаменателя) за минута, Ако сме в 4/4 и темпото е 125BPM, то най-често се има предвид, че имаме 125 четвъртини в минута. Ако сме в 2/2, най-често се има предвид 125 половини ноти в минута. От друга страна, на някои нотни текстове е отбелязано за каква точно нотна трайност се отнася темпото. -------------------------- Та, аз мисля, че: 1. 11/16 = 11/8 е съвсем вярно по принцип, в смисъл, и в двете сигнатури можете да запишете каквото си искате, дори едно и също произведение. 2. Равенството не е вярно, ако нещо много удобно се пише и чете в 11/16, а напротив - неудобно е в 11/8. 3. Има компромисен вариант, в който темпото е такова, че еднакво добре могат да се ползват и двата записа.

Мисля, че в голямото си множество, роботите не правят точно същото еспресо както ръчните машини. До скоро, в домашния полу-профи клас имаше машини (като Gaggia Classic), които имат повечето необходими части (трипътен клапан, по-голям бойлер, клапан за ограничаване на налягането, по-прецизна регулация на температурата) за да може човек вкъщи да пие приемливо еспресо. Сега такава машина май остана Rancilio Silvia, но не знам как са й новите модификации. Много от тези машини изчезнаха от пазара, за да бъдат заменени от лъскав еквивалент на най-евтините машинки, имащ красива кутия и гръмка марка. За щастие, все още могат да се намерят прилични машини на старо. Разбира се, това е преразказано мнение, не следя пазара непрекъснато.

^Погледнато от гледна точка на бюджета, ако приемем, че евтина ръчна машина може да се намери за 100 лева нова (или по-хубава домашна машина на старо за същите пари), и електрониката с всичките аксесоари (датчици, контролер, дисплей, силова част, морки сглобки) струват още толкова, излиза, че от гледната точка на DIY ентусиастът, за може би малко над 200 лева, човек може да си направи една наистина ДОСТА прилична домашна еспресомашина, която позволява голям контрол над много неща и може да се настрои така, че да прощава на много кафета за едрото смилане. А това не е малко, особено предвид липсата на машини, които изобщо се доближават до нещо такова, в домашния и полу-профи класа, особено сега, когато Philips купиха един куп марки и сега предлагат най-обикновени домашни машинки с гръмка марка.

^ С удоволствие, ако вече отдавна не беше измислено. Просто по някаква пазарна причина, не слагат подобни екстри на домашните еспресомашини. Горната схема е просто ( и изцяло аналогово) решение за ръчно управление на мощността. Иначе, интелигентно решение би изисквало два датчика (за налягане, температура), микроконтролер, два "мощни" блока (транзисторно управление като горното за помпата и може би триачно за реотана), както и евентуално дисплей и копчета за управление (потербитески интерфейс). Въпреки, че може и да изглежда доста идиотски, с копчета. Примерно: 1. Бутон за включване на машината. 2. Бутон за пускане на еспресо. 3. Бутон за парата (може да се направи помпата автоматично да допълва резервоара, за "вечна пара"). 4. Копче за дължината на преинфузията(да се омокри кафето, така че после, във "високонапорната" фаза, да е по-малко вероятно водата да си намери лесен път през кафето). 5. Копче за начална мощност на помпата (колко бързо да достига до желаното налягане след преинфузията). 6. Копче за избор на върхово налягане (6-12 бара). 7. Копче за това, колко бързо (и дали), помпата да понижава мощността си след достигането на пиковото налягане, за да компенсира това, че през кафето водата изтича все по-лесно с напредването на екстракцията. Така машината в контраст с варианта с диспей, с тези 3 бутона и 4 копчета, би имала доста антиутопичен вид, като стар осцилоскоп . Може за цвят, да има два червени (или зелени) LED индикатора (а защо не и с Nixie лампи) за температурата и налягането.