Evtim Djerekarov

Проблемът така или иначе не е трудно отстраним, а се случва и на доста скъпи китари. Даже бих казал, че отстраняването му е рутинна задача. Няма за какво да се притесняваш.

Не всеки лютиер може да ти свърши работа, понеже тези неща не са точно въпрос на твърде точна ръка и на дизайнерски усет, а по-скоро на музикалност и префекционизъм. Мисля, че ако говорим за височина, работа можеш да свършиш и сам, като вкопаеш повече струните внимателно, или пък отлепиш нъта, изпилиш го отдолу и после го залепиш обратно, като всичко е ОК. Как изглеждат струните на височина, над 1-во прагче, като сравниш това с тяхната височина над 2-ро, като си натиснал на 1-во?

Според мен: 1. струните са ти прекалено високи над 1-во прагче при свободна струна(нъта е монтиран високо). ИЛИ ПЪК 2.Нъта е монтиран неправилно (трябва малко от фингърборда да се изпили, така че нъта да се приближи повече към 1-во прагче, или алтернативно нъта трябва да се оформи така, че да застъпва отгоре малко фингърборда). Първият (височинен) вариант е по-вероятен. Добра отправна точка е височината на струната над 2-ро прагче, когато си я натиснал на 1-во. Височината на струните над 1-во прагче при свободна струна е съвсем малко по-висока от това. Ако струната е по-високо се получава голям допълнителен опън на струната при натискане на първите позиции (защото най-голям опън се получава, когато натискаме струната близо до краищата й, то затова и там се усеща най-голямо съпротивление при натискане и бендване). Зле монтираният нът е причина номер едно за фалшива или не добре интонираща се китара. Понеже най-често се свири на първите прагчета на китарата, правилния монтаж на нъта е дори по-важно нещо от правилно настроените октави. За съжаление, този въпрос най-често се подценява и на голяма част от китарите винаги се наблюдава известен фалш. Друг плюс на правилно поставения нът е, че тогава седлата на октавите най-често се подреждат близо до идеалното, като на 1-ва струна октавата е най-издадена към адаптера, на втора и на 3-та, са със малки стъпки по-назад, стъпаловидно, след това на 4-та пак се връща малко по-към адаптерите, а на 5-та и на 6-та пак отстъпват с по стъпчица назад, така се получават като две "стълбъща" с по три стъпала.

На кои прагчета ти фалшивее най-много? На първите ли? Ако на свободна струна и на 12-то прагче тонът е точен, а на прагчета 1, 2, 3 фалшивее доста (отклонява се, според тунера), то проблемът май е ясен.

^ О, всички коментари са ултра тролщина. AMA ZSA NIKOJ NE A PITAL S KAF OSILOVATEL 6SA UZWO4AWAT!!!1!! IZVENETE AKO TAZI GODINA E MEGA KOCZERTA TO DOGODINA GIGA KONCERT LI 6TE BADE?! I 6TE IMA LI MALKI KOTENCA V BEDA?

Днес пробвах, да си направя капучино на Gaggia-та. Много ми хареса каква пара прави - това е може би най-добрата от функциите й. Понеже може да прави отделно пара, работи по интересен (за домашна машина) начин - има второ, малко бойлерче за пара и когато отворите копчето на парата, след кратко изтичане на вода, парата започва да излиза, а помпата припомпва по малко вода на тласъци, да не свърши в бойлерчето, така че от чучура равномерно излиза пара, чак докато не свърши водата в резервоара. Няма чакане да загрее бойлера, че да тръгне пара, да изстине машината, че да си пуснете пак еспресо, няма и варианта с изчерпване на парата, точно в средата на "паренето". Много е гот, Създава бърза, но лека, газообразна пара с еднаква струя през цялото време, без капчици в нея. Не мога да говоря за качествата на фабричния й чучур (гледам, че я модват), защото засега не съм вещ в тази материя, обаче с тази машина човек може да си направи доста фина пяна, а общия млечен обем нараства наистина три пъти при парене, при това цялата работа отнема 20-30 секунди. При CROWN-чето чучура е такъв (а и консистентността на парата), че без специална тренировка и много добър синхрон, или получавате топло мляко с едри балони, или фината пара ви коства оплескването на всичко в млечни капки (защото "въздуховкарващата" дупчица е толкова близо до края на чучура, че винаги човек се чуди, дали не я е потопил и сваля малко съда, в резултат на което всичко става в мляко).

А бе... не съм твърде запознат с тази материя, та не мога да оценя "одъбстепяването", обаче звучи гот!

Не е простотия, но е любопитно. Вижте, колко стандарти за инч е имало през 19 век:

^ И аз мисля, че при солата, трябва да се работи по точността на бендовете ( и съм го казвал неведнъж ). Динамиката доста се "размазва" когато има малки несъвпадения (дори милисекунди). За да има добра динамика, трябва всичко да се изсвири още по-точно. Относно самата песен, моето лично мнение като слушател е, че е съвсем приемлива, особено ако се изпълни още по-добре. Крайните мнения относно нейната стойност, отдавам или на ТРОЛ-щина, или на твърде далечни музикални вкусове. Но несъвършенствата в изпълнението Тони не ги и крие. Единственото, което понякога малко ме озадачава, е че текстът на припева има относително малка смислова връзка с този на куплетите, все едно са писани по различно време. Въпреки, че сме виждали и доста по-лоши, да не говорим и тотално безсмислени примери дори при доста големи банди. Според мен, за записите е добре, да отговаря човек с по-съвременни критерии (относно качеството на продукцията) и по-обигран в миксинга слух. Ако съдим по домашните записи на групата ни, може да се предположи, че миксингът не е от силните страни на Тони. Ранното публикуване и за мен беше странно, но той е лидер на групата и си решава тези неща. Може би просто се е зарадвал на резултата твърде много, предвид голямата му разлика с домашните опити. Но въпреки това, 70-те и 80-те вече са твърде далече и критериите за хубав метъл звук и качество на записа са много, много далече от тогавашната хеви и траш сцена (а и от нейните ранни български варианти от деветдесет и малките години).

Ами, трябва си поне около 800-900 вата мощност, което на 12V ще рече 70-ина ампера . Иначе, би могла, да се направи такава на газ примерно, с управление на силата на пламъка и малко (да кажем 40-50 ватово) реотанче за донагряване и 45 ватова помпа. Така може да стане приемлива машина. Въпреки това, вероятно ще трябва да е лека и компактна, което ще рече тенеке, пластмаса, тефон, може би някаква малка цедчица...

Най-културният начин, човек да пусне една вода в центъра на града е, да ползва резервоара на някой паркиран автомобил.

^ Според мен, приемате думите на ТОНИ твърде буквално, а може би и малко ви будалка. Кой чарт? На ПЛАНЕТА или на БГ- РАДИО? Че дори най-добрите музикални примери на форума, виждали ли сте ги там? Аз мога да говоря от гледната точка на втори китарист на групата, приятел на Тони, човек който засега почти не участва идеологически със свои композиции или идеи, а просто си върши работата - свири на китара. Аз се имам за спокоен и фактологично точен човек с относително добра музикалност и прилични критерии и поради тази причина (а и защото свиря в тази група) бих си позволил да кажа, какво мисля: -Защо участвам - Тони пише песни. Може не всички от тях да са върховни, но имат известна оригиналност, текст на български и мелодия/инструментал, които можете да запомните. Може би имат моменти, които са "сложни или по-различни на всяка цена", съответно с технически трудни за изпълнение и съгласуване моменти, но въпреки това са запомнящи се. Това е голям в контраст с болшинството нашенски ъндърграунд групи, които или цял живот се опитват да изсвирят перфектно-точния кавър на еди-коя си песен, или пък пишат музика, която в общия случай е или технична и добре записана, но незапомняща се и с английски текст със доста съмнителна художествена стойност, или пък тотално не представляваща абсолютно никакъв интерес. Разбира се, има и изключения, ама то затова има и доста големи имена в клубната музика. Като цяло се наблюдава много голям недостиг на добри или поне прилични идеи. Има или твърде откровена (понякога - демонстративна) посредственост, или твърде амбициозни и сложни проекти, които тежат прекалено много на ушите на средностатистическия слушател със своята музикантска претенциозност. -Песните, които Тони пише имат вокални линии и текстове, които са, как да го кажа - доста взискателни към вокалите. Вокалните линии обикновено не са с разчупена мелодия, която да бъде красива сама по себе си или интуитивно водеща песента. Често партиите са относително монотонни, а понякога с текстове, които изискват доста точно и внимателно вместване на думи и срички във времето. Нашият певец Стефчо определено има какво още да учи, но като момче на 17 години, мисля че се справя доста прилично. Освен това като човек, който е единственият останал съмишленик на Тони от времето, когато започна създаването на групата, мога да кажа, че Стефчо съвсем не е първият певец, който е пробвал да пее песните и според мен на базата на досега чутите певци, се справя, да кажем приемливо, което не е това, за което човек би мечтал, но не е и никак малко. Искрено се надявам, с времето, да доразвие гласа си. -Тони има своите идеологически особености, но един такъв човек, който работи и създава нещо е много по-добре от идеално логически издържан човек с перфектни разбирания и възгледи, който обаче не прави нищо. Дори "Конкурент", които споменаваш, че не са нищо особено (което твърдение вероятно има известна истина в себе си) все пак са име на нашата сцена, и имат макар и две песни, които можеш да запееш. А колко по-добри наши групи има, които обаче не са направили нищо, което да можеш да затананикаш. Те в миналото много добри музиканти подмятаха и Митко Щерев за неговите не-чак-толкова перфектни според тях пианситични умения, но колко популярни песни написаха? -За достигане на едно по-точно и лъскаво звучене на песните, трябва още доста вокална и инструментална работа. Според мен, репетициите са добро място за съгласуване, но детайлите е най-добре да се работят вкъщи (сам, както и с останалите, по двойки и т.н.). Песните са напълно достатъчно сложни, за да не могат всички неточности да се изчистят от само себе си. -За разлика от Тони, аз няма да призовавам никой от вас, да показва свое творчество и да правя сравнения. Просто помислете върху това, което казвам и ще видите, че може би не е твърде далече от истината.

По отношение на микса - никой не ми е казвал, че този вариант не е финален. Ако знаех, че може да се обсъжда и променя, поне щях да се постарая, да го чуя на мониторна система и да обсъдим. Заподозрях нещо такова, предвид неизрязаната "опашка" накрая. Явно Тони се радва на резултата и е прибързал да го пусне за обсъждане. Относно това, че човек трябва да има система на работа и цели, съм съгласен. В противен случай, човек не прави нищо и често остава само с високите си критерии и особеното си мнение.

TONY, няма нужда от излишни спорове в темата, както и вадене на вода от девет кладенеца за доказване или оправдаване на нещо си. aarab, не знам на какво се базира враждата, която имате с TONY, но не виждам голям смисъл да тролиш на общо основание. Искам да добавя малко впечатления от студиото. Жоро е спокоен и внимателен човек, с когото може да се работи, а студиото има много приятна уютна, и уединена. малко непринудена обстановка, каквато не е излишна на никой, който се занимава с изкуство.

Хах, и аз 84%.

Понеже рано или късно ще спретна някакъв контролер, реших да сметна, дали е възможно да се поддържа относително константна температура въобще, когато тече кафе. В резултат на моите изчисления, въпреки всички (верни от определена гледна точка) приказки за важността на голям обем на бойлера и голям топлинен капацитет на главата, стигнах до убеждението, че дори при малък, 100-милилитров бойлер и стандартен 1050-ватов реотан, има достатъчно голяма отоплителна мощност, не само за да не пада температурата на водата по време на екстракцията, ами да се качва. В съзвучие с това, малкият бойлер има и едно вероятно предимство - малък температурен градиент в обема му и съответно по-голям шанс за вярност на измерването на температурата (при наличие на контролер). Навлизам в малко технически детайли, което не е точно в духа на темата, но все пак, и за личен "архив": Имам следните отправни точки: -Обем на бойлера: 100 милилитра. -Температура на водата в резервоара: 15 градуса по Целзий (примерно, зимно време от чешмата). -Желана температура на екстракция: 98 градуса по Целзий (най-високото, което бихме искали). -Мощност на реотана на бойлера: 1050 вата (стандартно). -Скорост на изтичане на кафето - 60 милилитра за 30 секунди (сравнително по-бързо, за да се смята за най-лошият "приемлив" вариант). -В изчисленията игнорирам вторични ефекти и може би още неща. 1. Ако сега пълня бойлера със студена вода и искам да го нагрея до желаната температура, то за целта ще са нужни 34 секунди. 2. Ако допълвам бойлера (правя си кафе) със студена вода със споменатата скорост на изтичане за 30 секунди, то в бойлера би се вляла 60 милилитра студена вода, или ако реотанът беше изключен по време на екстракцията, температурата в бойлера щеше да спадне до 48.2 градуса по Целзий. Ако екстракцията траеше 34 секунди при същите условия, то обемът "влята" студена вода щеше да е 68 милилитра, а температурата щеше да падне до 41.5 градуса (а студената вода се влива с температура 15 градуса). 3. всяка секунда в бойлера се вливат 2 грама 15-градусова вода, която реотанът теоретично може да нагрее (за тази секунда) до 135 градуса (не може, заради кипенето, но иначе би могъл). Това ще рече, че дори при доста студена вода в резервоара и бързичко изтичане, добре направен и монтиран контролер би могъл да поддържа температурата на водата константна, дори при най-обикновена машина.

Никога не съм ползвал такива функционалности, но звучи интересно. Ако ти се занимава, разкажи в детайл, как се работи с тази функция. Когато си съвсем доволен, може и да снимаш един "тек" . Вчера обмислях варианта, да направя PID контролер на температурата и налягането, първоначално на CROWN-a. Гледах из e-bay, има датчици за вода с удобен температурен диапазон и налягане до 20-25 bar, за по 8-10 лири, което е приемливо. Главният въпрос, който ме тормози е, дали да си играя да програмирам контролер или процесор, съответно да имам LCD с меню и бутони за управление и разнообразни функции, или да си направя два чисто аналогови PID контролера (с операционни усилватели) и да "усложня" панела на машинката само с два потенциометъра - "температура" и "налягане" и евентуално с някой светодиод. Кое ви се струва, по-смислено? Една от ползите на MCU би била, че могат да се имплементират много функции - проверка за вода в резервоара, standby, auto-power-off, дозареждане на бойлера при "парене", дори измерване на дозата. С аналогова техника, няма да има чак такива функции, но пък ще е доста минималистично.

И изпълнението, и записът, и смесването са станали много добре. Личи също, че си подходил творчески при микса. Поздравления!

^ Точно така е. Свирим тази песен от доста време, но единствено на шумнички репетиции, където както знаем, детайлите често убягват, особено преходите между различните моменти, които са доста важни, за да "се лее" песента. От тази гледна точка, при бъдещи записи, трябва да обръщаме много по-голямо внимание на тези моменти, както и на добро съгласуване между трилери, форшлази, бендове и други украшения при китарните партии. Работата с метроном също не е навредила на никого. Може да се каже, че поради изброените причини, е станало нещо, не твърде далече от "много добър запис на живо". Не мога да коментирам микса, мисля, че може и да е по-добре, но нямам твърде добри референтни колони, за да го слушам. Въпреки това, бих казал, че напълно отговаря на "входния материал", което вероятно означава, че работата е свършена добре. Аз лично съм доволен от резултата. Не е точно топ-продукционно качество, но е доста по-добре от домашните записи и става, за демонстрация, звучи съвсем слушаемо. Че трябва още да се работи като цяло с групата - спор няма. От записите, най-много ми харесва, как е изсвирен басът! ^^, ^^^, ^^^^ - Споровете са напълно излишни, както и меренето на п**ки. Тони, струва ми се, че aarab те провокира, защото понякога наистина малко се поувличаш в слова, ненужни за едно представяне. Естествено, това е форум и е хубаво когато представянето е придружено с увлекателни приказки, но не е добре да се прекалява. По-добре, да беше разказал, за студийните приключения . В записа (и музиката) може би има неща за досъгласуване, но не е необходимо в тази тема, да я сравняваш с продукцията на aarab. Все пак, твоята най-силна страна е, че пишеш песни, които са доста приемливи в композиционно отношение (и за разлика от песните на много други хора, могат да се запомнят). Продукцията и дооправянето на детайлите може да е работа и на останалите (а и на други хора), поради което мисля, че е добре, да се срещаме не само за репетиции, а и за "домашно-студийна" работа.

http://www.vesti.bg/tehnologii/nauka-i-tehnika/i-pchelite-sa-pristrasteni-kym-kofeina-6043915

Може!

Вчера попаднах на тези странички, за които може би знаете: http://www.cyberelectronics.org/?p=315 http://www.cyberelectronics.org/?p=458 Човекът е направил Arduino PID контролер, който регулира температурата и налягането на Saeco Poemia и Gaggia Classic, а някои от проектите имат следене на водата в резервоара, както автоматично допълване на бойлера при ползване на пара. Тук пък има Raspberry PI проект, с доста технически детайли. И двата проекта управляват помпата чрез PWM. http://int03.co.uk/blog/project-coffee-espiresso-machine/ Май има доста голямо поле за експериментаторство.

Естествено, след голямото експериментаторство с CROWN-a, не можах да се сдържа, да не снимам една екстракция с прозрачна чаша: http://vid1302.photobucket.com/albums/ag125/EvtoDJ/Coffee/CROWN%20-%20Rubber%20Creama%20disc/SNB16928_zpsfayom0y1.mp4 С тази скорост, 60-грамова чашка се напълва до ръба (60 грама), за около 40 секунди, а 30 грама се пълнят за около 23-25 секунди, което е съвсем приемливо. Сега "кремадиска" е направен така, че чрез затягане или отпускане на винтчетата на "цедката", може да се регулира, колко е "стегнат", макар, че ако човек го затегне много се получава нежеланият "хистерезис", както и се увеличава вероятността за запушване. С по-голямо отваряне на парата също може, да се постигне по-бавна екстракция, но по мое мнение, с тази машина и тази геометрия на цедката, това на клипа до голяма степен води до най-добрия вкус. Още нещо интересно - след такава екстракция, като човек остави цедката в машината около 20 секунди, да спадне налягането, след изваждане се получава точно леко спечено и сухичко кафе за отмиване - точно както трябва: Преди да направя "псевдо-кремадиска", обикновено в цедката оставаше каша, което допълнително ме убеждава, че направеното движи нещата в правилна посока. Много съм доволен . ------------------------------------------------------ Мислейки за техническата част на кафеправенето, пак стигам до заключението, че промишлеността умишлено не прави някои прости неща, които биха подобрили значително характеристиките на машините, за да може да има голяма ценова пропаст между ширпотребата и високия домашен клас. Например, евтините машинки са с малки бойлерчета, което влошава температурната стабилност, когато при пускане на кафе, почне да нахлува студена вода от резервоара. Една от идеите, които веднага ми идва и няма да направи машината безупречна, но със сигурност ще подобри стабилността е: -Ако реотанът е, да кажем 1100W, то той може да бъде разделен на един 500 ватов и един 600 ватов в паралел. -Когато помпата е изключена, двата нагревателя работят заедно, според това, което термостатът им командва. -Когато помпата се пусне, 500-ватовият работи принудително, за да поддържа температурата по-константна, по време на екстракцията. Но промишлеността не прави такива неща...

Да се похваля: Благодарение на blr (когото трябва много да черпя), мога да се похваля с машинка Gaggia Baby Twin. Той сега ползва по-хубава техника и ми предложи неговата Gaggia. Имах известна одисея (траеща около месец) с намирането на нов соленоид, но с намесата на един приятел от UK, вчера получих частта, монтирах я и от днес мога да ползвам машината. Още не съм свикнал да работя добре с нея, но ето видео на първия (добре, де - втория) шот от нея. Трябва да намеря по-голяма масичка в кухнята, за да сложа и тази машина там. За тест - на пода . Ползвам обикновена, единична цедка без кремадиск. Може би трябва да смеля кафето още малко по-фино: http://vid1302.photobucket.com/albums/ag125/EvtoDJ/Coffee/Gaggia%20babyTwin%20-%20CROWN%20-%20SHOTS/gaggia_shot1_zpsnrymprzo.mp4 Първата голяма разлика, която забелязах беше, че сега като хвърлям кафето от цедката, то представлява една почти суха шайба, а не полутечната субстанция, която хвърлям при другата машина. Приемам всякакви насоки, препоръки и съвети относно работата с тази машина. Отделно от това, вчера сутринта си доработих "псевдо-кремадика" на CROWN-чето , като сложих малко цилиндрично парче термоустойчива гума с малка дупчица с конична форма в нея. Понякога се случва да се запуши и да трябва да се промие, но много ми харесва как работи - заради еластичността на гумата, пак се получава по-линейна зависимост поток / налягане, без да има твърде рязък хистерезис на отпушване, което позволява да си контролирам изтичането чрез чучура за парата и получавам приличен каймак и по-богат вкус. Ето малко видео как работи сега цедката: http://vid1302.photobucket.com/albums/ag125/EvtoDJ/Coffee/Gaggia%20babyTwin%20-%20CROWN%20-%20SHOTS/crown_shot1_zpszahg5bwc.mp4 Ето накрая и една снимчица: Отляво е кафето от гаджията, отдясно - CROWN-чето, при еднакво и еднаква доза кафе, и подобно време на изтичане. На пръв поглед, каймакът на крауна изглежда по-пенест, но след разбъркване, двата стават на практика идентични и траят много дълго. Като експериментатор си направих по няколко сравнителни шота и ги пробвах. Вкуса на кафето (сега не ползвам твърде претенциозно кафе, но си го меля преди да го направя) на двете машини е доста подобен (но след "изобретяването" на гумения кремадиск, вкуса при крауна много се подобри), като бих казал, че Gaggia-та прави напитка с малко по-сладникав, карамелен вкус, докато Crown-чето прави кафе с малко по-горчиви нотки. Но говорим за наистина малки разлики. Разбира се, вероятно, с времето (и ползването на по-хубаво кафе), ще се науча да правя доста по-добра напитка с гаджията, като осезаемо по-висок клас машина. От друга страна, моите експерименти показват, че с малко мисъл и занимавка и разход от стотинки, човек може да си направи доста хубаво кафе дори с най-евтината машина на пазара, превъзхождащо доста както "сток" кафето от скъпите модели на ниския клас (че дори и по-евтини модели от изчезващия "среден" клас), така и кафето на масовите роботи, вендинг машини и други подобни скъпи техники.

^ По принцип, има един инженерен принцип: What can't be controlled should be made irrelevant. Мислейки във вчерашния ред на мисли, ми идват още идеи, без значение дали става дума за тоя crown или за друга машина. Възможно е, в пластината на главата да се пробият още дупки - една за OPV клапан и една за електронен датчик на налягане. Не знам, какво е времето на реакция на готовите магнет-вентили, може да се наложи да се навива "custom" електромагнит, но една от идеите, които ми дойде е: -Чрез електронен сензорен елемент за налягането се следи налягането на водата в главата. -Ползва се магнет-вентил, като при по-ниско налягане от заданието, през електромагнитa не тече ток. -При достигане на заданието, чрез микроконтролер или аналогова схемотехника се изпълнява пропорционален или PI, (може и PID, но не знам, дали има смисъл) контролер, който динамично управлява (DC) тока през бобината на магнет вентила и по този начин променя налягането му на отпушване. -При възможност магнитната система да бъде управлявана достатъчно бързо(не съвсем импулсно, но да кажем с честотна лента до около 500Hz - 2kHz (ако мерим промяната на магнитното поле)), мисля, че е възможно, да се направи електронен клапан, който не само поддържа константно налягане в главата, ами и до известна степен потиска пулсациите в налягането, породени от характера на работа на вибрационната помпа. Ако имате инженерни познания в областта на електродинамични системи, всякакъв feedback по идеята е добре дошъл. Възможно е също, на пътя на водата от помпата към бойлера, да има разширителен съд с относително тесни отвори, който допълнително да играе роля, еквивалентна на кондензатор, за да потисне допълнително 50/100 - херцовите пулсации на вибрационната помпа.