Evtim Djerekarov

^^ Благорадя за информацията. Ще потърсим и стари-нови на нашия пазар. Нямам кой-знае какъв опит по подбора, но има ли отличителни белези, по които могат да се познаят неползвани или малко ползвани лампи. Аз досега гледах само да няма побелял от развакуумиране балон, и едно специфично потъмняване по проводниците вътре... Ти имаш ли лични предпочитания, като конструктор на усилватели, относно крайните лампи? ^Вярно, че именно на 6L6 беше копие, покрай "заем-наема" от втората световна война... Схемата е интересна, ще я анализирам. Въпреки това, в нейната функционалност не виждам нищо, което да "Sag-ва" в зависимост от консумирания ток. Тази схема също може да има някакво приложение в усилвателя, но като цяло тя прави захранването по-добре или по-зле филтрирано, съответно променя количеството мрежови пулсации, както и позволява захранването да се колебае повече (или по-скоро с по-бърза/бавна времконстанта) в зависимост от консумирания ток. Макар това да прилича на sag като идея, резултатът би бил малко по-различен.

Понеже чичо Митко вече заговори за купуване на лампи, а аз нямам голям опит с това, искам да питам кои марки бихте препоръчали, за EL34 и 12AX7/ECC83. Струва ли си да се взимат относително по-евтините Sovtek, някои TAD. Какви са предимствата, например на JJ и има ли смисъл от прекомерно скъпи лампи или цената им идва от брандирането. Ами старите лампи? Знам, че 6П3С не е направена за напреженията в китарните усилватели. Има ли други подходящи добресвирещи аналози на EL34 (6П3С-Е?...).

Мисля, че даже е препоръчително.

Събота става. Каква е цената на кафето на килограм (че не го виждам в сайта им)?

Свалих модели на (половинката в някои случаи) кенотрони и сравних кривите им визуално с тези от документациите. След като установих, че изглеждат прилично близко, си направих ето това изображение, както за лично ползване, така и за полза на форума:

^ Отлично. Интересно, че за първи път попадам на твоя канал. Това, разбира се, може и да се дължи на моето невежество. Имаш много добри вокални и инструментални умения, предвид които мисля, че "кавъврирането" на песни като главно занимание е по-скоро разсипия. Имаш ли авторски песни, предполагам, участваш в групи. Ако да - може да пускаш по-често неща.

След малко наблюдение и смятане, стигнах до краен вариант за горепоказаната схема, който мисля, че ще свърши работа. Може да я публикувам утре, да я погледнете. Сега се опитвам, да се справя с друг много важен въпрос - изправителите и съответно техния sag. Не ми се иска, да ползвам кенотрон, а по-скоро полупроводници. Изправителните диоди са така да се каже "корави" - винаги имат пад на напрежение 0.6-1 и малко волта, без значение, какъв ток тече през тях. При кенотроните, до колкото разбрах, падът на напрежение върху самия изправител е нелинейна функция на тока през прибора. Например, популярният GZ34 в една от документациите си има следните падове, при различни токове: 30mA: 6V, 60mA: 10.5V, 100mA: 15V, 150mA: 20V, 200mA: 24V, 300mA: 30V, 400mA: 35V Такъв прибор разбира се, относително добре може да се имитира с полупроводници. Например, може да има транзистор, който при малки токове е постоянно отпушен, а с нарастване на тока, бива все по-запушен от втори - помощен транзистор, като се предвиди съответно коефициента на усилване и предавателната характеристика на втория, за да се получи необходимата крива. Хубаво в този случай е, че в контролната верига на втория транзистор, може да се предвиди потенциометър, който да контролира колко sag-ва така образуваната верига, което може би ще е хубава екстра. Има два варианта за изпълнение - гореописаната верига да е след изправител/стабилизатор, или пък, за максимална достоверност, да е реализирана два пъти, като всеки нейн екземпляр се държи като "кенотронен диод" един вид, който наистина си работи като изправител. Какви според вас са важните карактеристики на захранването, които би било добре, да бъдат регулируеми, а и кои според вас имат важна роля в образуването на тона. Например, чудя се, дали да филтрирам захранването изключително добре, или наистина е вярно това, което много китаристи твърдят, че 100/120 херцовата съставка в захранването на крайното стъпало, има значителна роля в усещането на усилвателя, както е внимателно описано в тази статия, препоръчана от Сънчо преди време: https://www.ampbooks.com/mobile/classic-circuits/class-AB-ripple/ Интересно е това, че покрай преработката на един мой транзисторен усилвател чрез добавяне на изходен трансформатор и плавен damping factor контрол, поради неволното въвеждане на hum поради лек граунд лууп в крайното стъпало и последвалият опит за премахването му, стигнах до същите заключения, поради което се отказах от по-нататъшни опити за лекуване на проблема.

Малка схемка, по посока на идеята "умишлено леко разбалансиране на bias-a". Може би някои нейни детайли може да се доуточнят след анализ: *Ценерът е наобратно. Идеята е следната - тази схема може да се захранва и от трансформатор без специализирана BIAS намотка - направо от намотката за анодното напрежение. Ценеровият диод е добавен, за да стабилизира напрежението и BIAS-а да не плава с промяна на мрежовото напрежение (което е много важно за хората, които обичат да си биас-ват усилвателя максимално "горещо"). За още по-голяма прецизност, на негово място може да се ползва и подходящ интегрален регулатор. Потенциометърът R5 задава самото преднапрежение, докато двойният(стерео) потенциометър R6/R7 може да се ползва, за да се измести умишлено биас-а на лампите в различни посоки, когато той не е в (близко до) централно положение. Това може да се ползва и за балансиране (в режим на покой) на немачвани лампи. Друга цел, с която може да се ползва този потенциометър е, да се създават повече четни или нечетни хармонични в крайното стъпало, за различен естетически ефект. В двата края на съпротивлението R4 има различни напрежения - дясната му страна е по-отрицателна от лявата с около волт - волт и нещо. Двойният потенциометър R6/R7 е монтиран така, че когато плъзгачът на едната половинка се доближава до по-отрицателната точка, плъзгачът на другата се доближава до по-положителният потенциал. По този начин, преднапрежението на двете лампи може да се отмества, като решетката на всяка лампа може да се направи по положителна/отрицателна от решетката на другата. Най-големият разход в тази схема е добавянето на още два електролитни кондензатора, въпреки че тази схема позволява да се направи известна икономия с капацитета им. По принцип, подобна модификация може да се направи и във фазоинвертора или свързването между стъпалата, така че лампите да могат да се "мачват" не само по ток на покой, а също и по стръмност, което би направило възможна правилната работа и на доста "немачнати" лампи.

^This is a simple and very effective circuit!!!

Има и още интересни неща, който могат да се направят (а и да са донастройваеми). Въпросът е, кои да имам предвид и кои, да изоставя, поради тяхната незначителност, или пък нежелателен, грозен ефект. Понеже на трансформатора имаме UL изводи, сега ми хрумна, да проверя какво ще стане, ако подам част от променливотоковата съставка от съответния UL Tap на трансформатора към втора решетка, така че да се получи нещо като "partially ultralinear" конфигурация. Резултатите са интересни: Зелената крива е нормалната, с 1К резистори на втора решетка. Червената графика е с "частично - ултралинейната" конфигурация. На пръв поглед, втората изглежда с по-малко изкривявания (но не твърде малко). Може би ако добавя потенциометър за регулиране на тази съставка, би се получила интересна промяна на звученето на усилвателя.

Е, май 6550 така или иначе не са им любими на повечето братя хамериканци в маршалите, та може би е разумно, да се имат предвид повече като възможна замяна. Чудя се, дали все пак да не сложа едно "ултралинейно" ключе накъде, че да може да се експлоатира и тази възможност при такова желание. Много е интересен въпросът със стойността на резисторите във веригите на вторите решетки. В някои усилватели са напълно изпуснати, в повечето имат стойност 470R - 2К. Чудя се освен стандартното им приложение, дали има смисъл, да се направят "донастройваеми", или дори (превключваемо) нелинейни вериги, с цел определен "waveshaping", целящ някаква естетически-добре-звучаща нарочна мека компресия, съответно допринасяща за по-висок "apparent volume".

Kelley звучи върховно, наистина! Намерих малко историческа информация относно маршалите, която поизяснява картинката:

И ние мислим, да се придържаме към EL34, но изследваме и 6550 / КТ88 като варианти. Между другото, трансформаторът има изводи за ултралинейно свързване, но не знам, дали този режим е приложим и добре звучащ за китара. До колкото поразгледах документация и схеми, КТ88 се ползва в голяма степен именно ултралинейно, с по-височко Ra-a. 6550 се среща по-често в "нормални" схеми, като ето това ми направи впечатление в документацията: Не знам, дали такъв режим би звучал добре за китара,но може би е добре, при проектирането на крайното стъпало, да ги имам предвид, като възможен replacement (което май си е Marshall USA практика от миналото) и до колкото прочетох, става въпрос за ползване на 150K вместо 220К grid leak резистори и различно BIAS напрежение.

^Mисля, че (или поне на първо четене така ми изглежда)въпросът с KT88/6550 в подобен режим на работа е по-скоро свързан със саунд, отколкото с цена, защото: 1. Макар 6550 да е наистина скъпичка, до колкото разгледах набързо, КТ88, може и да се намеря на по-поносима цена, по-скоро близка до един път и половина цената на EL34. 2. По-големият ресурс на тези лампи би позволил по-дългата им експлоатация в "50-ватов" режим, което би уеднаквило разходите във времето. Може и да бъркам, но на пръв поглед, така ми изглежда. Можеш ли да кажеш нещо относно верността на тия наблюдения?

^ "безсмислено" в случая звучи твърде ограничаващо. Все пак целта на нашите занимавки не е точно да правим копия, което мисля, би ни се удало без кой-знае какви колосални затруднения, до колкото това не зависи от някакви страшни ноу-хау тайни по трансформаторите, за съществуването на които съм относително скептично настроен. Дори такива да съществуват, единственото нещо, което би попречило на тяхното заобикаляне би било именно дословното копиране. Относно смяната на лампите - мисля, че от бюджетна гледна точка е добре, лампите да издържат поне едно 60-67% от часовете си по документация. Смяна на всеки два месеца на мен ми звучи като обезмисляне на начинанието. ^^ Това, което предлагаш като вариант, определено е много интригуващо (поне според това, което чувам на клипа) решение, а съм и до голяма степен сигурен, че ще се хареса много и на чичо Митко. Ползването на 4 лампи за тази мощност, поне на мен ми изглежда, като не толкова добра идея, защото подозирам, че ще се окаже ценово неоправдано, но може и да се спрем на такъв вариант. Във всеки случай, идните дни мисля, да начертая един или два варианта на основното крайно стъпало и да ги предложа, за обсъждане. За начало, трансформаторът ще е този, понеже с това засега разполагаме. Какво мислите, за ползването на 6550 за 50-ватов усилвател. Не съм запознат с цените и достъпността на лампите (въпреки, че скоро ще се образовам), но не знам, дали 2х6550 или 2xКТ88 няма да е overkill, близък до ползването на 4х6V6, но с доста по-добра надеждност.

^Частта с поялника е забавна и занимателна за всички, обаче е добре първо да сме сигурни, че няма да взривим усилвателя . Наистина, и на мен 4-4,5K ми звучи като един по-добър вариант поради ред причини, но за добро или лошо, сега разполагаме с траф, който може би бил идеален, ако искахме да правим копие на Marshall 2204. Подозирам, че в китарните усилватели лампите често се ползват на границата на възможностите им и малко отвъд тях, но все пак, datasheet-a е една добра отправна точка, която човек е добре поне да има предвид. Ето например 2204 е именно с 3k2 траф, при анодно около 460 волта, което на мен ми звучи доста унищожително, въпреки че очевидно работи(поне известно време). В тази връзка, какво ще кажеш за новите производства лампи, в частност EL34, които често са доста "изнасилени" в класическите схеми? Ако това, което казваш е вярно (че не могат да се извадят 48 вата с 375 волта), това означава не само, че днешните лампи не са Mullard, а още, че не си отговарят на характеристиките в документацията( която обикновено е векторно обработена препечатка и редакция на старите datasheet-и).

Относно изправителите, мисля, да се опитам да направя полупроводникови (активни) елементи, които може да се регулира, колко "sag-ват". И аз мисля, че по-високи захранвания биха звучали по-добре, но вероятно тогава, ще трябва друг трансформатор. Мисля, че има какво да се измисли и за превключваеми "евтини" кондензатори, като се превключва мощен резистор (окъсява се в единия режим) към по-голям "твърд" кондензатор.

^Интересен коментар. Не съм подготвен, да отговоря еднозначно на всички предложени неща, но ще прочета статиите, а и странична литература по тези въпроси, след което пак ще пиша. Все още сме във фаза на "опипване на възможностите" и не сме сигурни, какво точно трябва да се получи, но идеята, да има превключваеми неща по крайното стъпало е, да могат да се постигнат относително различни саундове с един и същи усилвател. Като минимална цел, искаме да може, крайното стъпало да звучи по-меко, компресиращо и със sag, така че да отива на стила на свирене на чичо Митко, а от друга страна, да може да звучи и по-"кораво", подходящо за по-метълджийски стилове. Чичо Митко има готов и сравнително качествено изработен и добре преоразмерен изходен трансформатор, който обаче, до колко успяхме да го измерим, има Ra-a около 3.3K, което до известна степен, ограничава възможното захранващо напрежение. Какви са последиците (от музикална гледна точка) от използване на по-ниско захранващо напрежение в диапазона около 360-400V?

Реших да изсимулирам схемата, която се доближава до постановката, дадена в datasheet-а на mullard при захранване 375 волта, изходна мощност 48 вата и трансформатор с Ra-a = 3.5K, само за да открия, че резултатите са близички до моите прогнози: Ето какво би трябвало да излезе в този тест, според datasheet-а: Понеже (както писах в темата за проротипния SS усилвател) анодните характеристики на ползваните модели са прилично близки до истинските, то правят впечтление някои неща. Например, най-близки до стойнотите на токовете, описани в datasteet-a на лампата, са не RMS стойностите от моите изчисления и симулация, а усреднените (average) стойности, което е странно. Какво мислите по този въпрос?

Здравейте. Искам да попитам по-опитните от вас с ламповата техника някои въпроси относно оразмеряването на лампово крайно стъпало, който стоят още от моята тема за прототипния SS усилвател. Сега с чичо Митко искаме да направим за него 50-ватов лампов усилвател с колкото се може повече интересни функции (pre-splitter и post-splitter volume control, копче за нарочен bias дисбаланс, сменяем вид лампи и т.н.). Понеже такова едно начинание изисква относно прецизно смятане, имам някои отдавна стоящи въпроси. При много от лампите има максималнодопустими токове на анода, решетка втора, катода, както и максимални разсейвани мощности. При EL34 например, максималната разсейвана мощност от анода е, мисля 25 вата, а от решетка втора - ако добре помня - 8 вата). В datasheet-a ( http://frank.pocnet.net/sheets/129/e/EL34.pdf ) за push-pull работа дават максимална изходна мощност 48W при захранващо напрежение 375V и трансформатор с Ra-a = 3.5K при изкривявания 2.8%. Като за начало, правя независимо изчисление: ----------------------------------------------------------------------------- Импеданс на цялата първична намотка на трансформатора: 3.5К (875R за половинката първична). Импеданс на говорителя: 8 Ома; Необходими напрежение / ток във вторичната верига, за номинална мощност: 27.71V пик (19.59V RMS), 3.46A пик (2.45А RMS). ----------- Съотношение на импедансите (половинка първична към говорител): 875 / 8 = 109.375 Oтношение на навивките: 10.46 ----------- Напрежение в първичната верига за номинална мощност: 283.46V пик (200.47V RMS) Ток в първичната верига за номинална мощност: 331.1mA пик (234.2mA RMS) Към пиковия ток трябва да добавим и тока на покой на лампата, да кажем 30mA, както е в документацията. Следователно пиковият ток ще е 361.1mA, а ако не се лъжа, RMS стойността ще е близка до 234.2 + 30 = 264.2mA RMS (за "отпушения" полупериод). ------------------------------------------------------------------------------ Виждате ли някакви значителни некоректности в изчислението (понеже на мен ми се вижда доста коректно). Ако то е вярно, то това означава, че с това захранващо напрежение и трансформатор, по време на всеки от полупериодите (за които отговаря съответната лампа), нейният ток ще има пикова стойност от цели 361.1mA, a RMS стойността на тока, интегрирана за полупериода, ще бъде 264.2mA, което означава, че RMS стойността на тока, интегрирана за целия период ще бъде около 132.1mA. В случая, не смятам и тока на решетка втора, който също ще се добави към тези 264.2 / 132.1mA. Ако се доверим на документацията и приемем, че той е 4.7mA в режим на покой и има максимална стойност 23.5mA и ако приемем, че това са RMS стойности, то ще получим катоден ток, който има стойност, близка до 287.7мА RMS, интегриран за полупериода, или 144mA RMS, интегриран за целия период. ------------------------------------------------------------------------------ Ако сравним тези изчисления с даденото в документацията в края на страница D2, първата колона, ще видим, че: -За анодния сигнален ток, дадената стойност е (2 х 107.5 mA), а за анодния ток на покой - 30mA. В нашите изчисления, променливотоковата съставка на този ток е 234.2mA RMS (331.1 пик). Ако сметнем за полупериода, се получава RMS стойност на променливотоковата съставка от 132.1mA, към която ако прибавим и тока на покой от 30mA, се получава 162.1mA. Дори ако вземем само RMS стойността на променливотоковата съставка, тя пак според нашите изчисления е по-голяма от сметнатите горе 107.5mA. Това повдига въпроси относно това, какво точно означават числата в документацията (RMS или пикови стойности, ако са RMS, това стойности, интегрирани за полупериод ли са (или все същото - RMS стойности за двете лампи, които трябва да разделим на 2, за да видим, какво се получава за едната лампа)). -Ако стойностите са RMS, то до каква пикова стойност могат да достигат стойностите на анодния, катодния ток и тока на решетка втора. -Ако приемем, че ограничението на анодния и решетковия ток са на принципа "максималнодопустима мощност, интегрирана за полупериод", то това важи ли и за катодния ток (защото при така направените изчисления, макар RMS катодния ток на всяка лампа, да има стойност, близка до 144мА RMS за целия период, то неговата пикова стойност ще достига около 400mA!!!). В документацията ма лампата се дава максимум от 150mA за катодния ток. Какво ще рече и тази спецификация? Пик, RMS... -------------------------------------------------------------------------------------- Aко пък тези изчисления са верни, какво остава да кажем за усилватели, с трансформатори с Ra-a около 3200 ома, при анодни напрежения, близки до 500-600+ волта. Какво тогава става с живота на крайните лампи и защо такава употреба е масова практика?

Не може ли да накараш шефовете, да се обадят на фирмата, да настроят мелачката за по-фино смилане или поне, да махнат блокировката, да можеш да си я гласиш, като ти е табиетлийско?

Проблемът така или иначе не е трудно отстраним, а се случва и на доста скъпи китари. Даже бих казал, че отстраняването му е рутинна задача. Няма за какво да се притесняваш.

Не всеки лютиер може да ти свърши работа, понеже тези неща не са точно въпрос на твърде точна ръка и на дизайнерски усет, а по-скоро на музикалност и префекционизъм. Мисля, че ако говорим за височина, работа можеш да свършиш и сам, като вкопаеш повече струните внимателно, или пък отлепиш нъта, изпилиш го отдолу и после го залепиш обратно, като всичко е ОК. Как изглеждат струните на височина, над 1-во прагче, като сравниш това с тяхната височина над 2-ро, като си натиснал на 1-во?

Според мен: 1. струните са ти прекалено високи над 1-во прагче при свободна струна(нъта е монтиран високо). ИЛИ ПЪК 2.Нъта е монтиран неправилно (трябва малко от фингърборда да се изпили, така че нъта да се приближи повече към 1-во прагче, или алтернативно нъта трябва да се оформи така, че да застъпва отгоре малко фингърборда). Първият (височинен) вариант е по-вероятен. Добра отправна точка е височината на струната над 2-ро прагче, когато си я натиснал на 1-во. Височината на струните над 1-во прагче при свободна струна е съвсем малко по-висока от това. Ако струната е по-високо се получава голям допълнителен опън на струната при натискане на първите позиции (защото най-голям опън се получава, когато натискаме струната близо до краищата й, то затова и там се усеща най-голямо съпротивление при натискане и бендване). Зле монтираният нът е причина номер едно за фалшива или не добре интонираща се китара. Понеже най-често се свири на първите прагчета на китарата, правилния монтаж на нъта е дори по-важно нещо от правилно настроените октави. За съжаление, този въпрос най-често се подценява и на голяма част от китарите винаги се наблюдава известен фалш. Друг плюс на правилно поставения нът е, че тогава седлата на октавите най-често се подреждат близо до идеалното, като на 1-ва струна октавата е най-издадена към адаптера, на втора и на 3-та, са със малки стъпки по-назад, стъпаловидно, след това на 4-та пак се връща малко по-към адаптерите, а на 5-та и на 6-та пак отстъпват с по стъпчица назад, така се получават като две "стълбъща" с по три стъпала.

На кои прагчета ти фалшивее най-много? На първите ли? Ако на свободна струна и на 12-то прагче тонът е точен, а на прагчета 1, 2, 3 фалшивее доста (отклонява се, според тунера), то проблемът май е ясен.