Evtim Djerekarov

TONY, няма нужда от излишни спорове в темата, както и вадене на вода от девет кладенеца за доказване или оправдаване на нещо си. aarab, не знам на какво се базира враждата, която имате с TONY, но не виждам голям смисъл да тролиш на общо основание. Искам да добавя малко впечатления от студиото. Жоро е спокоен и внимателен човек, с когото може да се работи, а студиото има много приятна уютна, и уединена. малко непринудена обстановка, каквато не е излишна на никой, който се занимава с изкуство.

Хах, и аз 84%.

Понеже рано или късно ще спретна някакъв контролер, реших да сметна, дали е възможно да се поддържа относително константна температура въобще, когато тече кафе. В резултат на моите изчисления, въпреки всички (верни от определена гледна точка) приказки за важността на голям обем на бойлера и голям топлинен капацитет на главата, стигнах до убеждението, че дори при малък, 100-милилитров бойлер и стандартен 1050-ватов реотан, има достатъчно голяма отоплителна мощност, не само за да не пада температурата на водата по време на екстракцията, ами да се качва. В съзвучие с това, малкият бойлер има и едно вероятно предимство - малък температурен градиент в обема му и съответно по-голям шанс за вярност на измерването на температурата (при наличие на контролер). Навлизам в малко технически детайли, което не е точно в духа на темата, но все пак, и за личен "архив": Имам следните отправни точки: -Обем на бойлера: 100 милилитра. -Температура на водата в резервоара: 15 градуса по Целзий (примерно, зимно време от чешмата). -Желана температура на екстракция: 98 градуса по Целзий (най-високото, което бихме искали). -Мощност на реотана на бойлера: 1050 вата (стандартно). -Скорост на изтичане на кафето - 60 милилитра за 30 секунди (сравнително по-бързо, за да се смята за най-лошият "приемлив" вариант). -В изчисленията игнорирам вторични ефекти и може би още неща. 1. Ако сега пълня бойлера със студена вода и искам да го нагрея до желаната температура, то за целта ще са нужни 34 секунди. 2. Ако допълвам бойлера (правя си кафе) със студена вода със споменатата скорост на изтичане за 30 секунди, то в бойлера би се вляла 60 милилитра студена вода, или ако реотанът беше изключен по време на екстракцията, температурата в бойлера щеше да спадне до 48.2 градуса по Целзий. Ако екстракцията траеше 34 секунди при същите условия, то обемът "влята" студена вода щеше да е 68 милилитра, а температурата щеше да падне до 41.5 градуса (а студената вода се влива с температура 15 градуса). 3. всяка секунда в бойлера се вливат 2 грама 15-градусова вода, която реотанът теоретично може да нагрее (за тази секунда) до 135 градуса (не може, заради кипенето, но иначе би могъл). Това ще рече, че дори при доста студена вода в резервоара и бързичко изтичане, добре направен и монтиран контролер би могъл да поддържа температурата на водата константна, дори при най-обикновена машина.

Никога не съм ползвал такива функционалности, но звучи интересно. Ако ти се занимава, разкажи в детайл, как се работи с тази функция. Когато си съвсем доволен, може и да снимаш един "тек" . Вчера обмислях варианта, да направя PID контролер на температурата и налягането, първоначално на CROWN-a. Гледах из e-bay, има датчици за вода с удобен температурен диапазон и налягане до 20-25 bar, за по 8-10 лири, което е приемливо. Главният въпрос, който ме тормози е, дали да си играя да програмирам контролер или процесор, съответно да имам LCD с меню и бутони за управление и разнообразни функции, или да си направя два чисто аналогови PID контролера (с операционни усилватели) и да "усложня" панела на машинката само с два потенциометъра - "температура" и "налягане" и евентуално с някой светодиод. Кое ви се струва, по-смислено? Една от ползите на MCU би била, че могат да се имплементират много функции - проверка за вода в резервоара, standby, auto-power-off, дозареждане на бойлера при "парене", дори измерване на дозата. С аналогова техника, няма да има чак такива функции, но пък ще е доста минималистично.

И изпълнението, и записът, и смесването са станали много добре. Личи също, че си подходил творчески при микса. Поздравления!

^ Точно така е. Свирим тази песен от доста време, но единствено на шумнички репетиции, където както знаем, детайлите често убягват, особено преходите между различните моменти, които са доста важни, за да "се лее" песента. От тази гледна точка, при бъдещи записи, трябва да обръщаме много по-голямо внимание на тези моменти, както и на добро съгласуване между трилери, форшлази, бендове и други украшения при китарните партии. Работата с метроном също не е навредила на никого. Може да се каже, че поради изброените причини, е станало нещо, не твърде далече от "много добър запис на живо". Не мога да коментирам микса, мисля, че може и да е по-добре, но нямам твърде добри референтни колони, за да го слушам. Въпреки това, бих казал, че напълно отговаря на "входния материал", което вероятно означава, че работата е свършена добре. Аз лично съм доволен от резултата. Не е точно топ-продукционно качество, но е доста по-добре от домашните записи и става, за демонстрация, звучи съвсем слушаемо. Че трябва още да се работи като цяло с групата - спор няма. От записите, най-много ми харесва, как е изсвирен басът! ^^, ^^^, ^^^^ - Споровете са напълно излишни, както и меренето на п**ки. Тони, струва ми се, че aarab те провокира, защото понякога наистина малко се поувличаш в слова, ненужни за едно представяне. Естествено, това е форум и е хубаво когато представянето е придружено с увлекателни приказки, но не е добре да се прекалява. По-добре, да беше разказал, за студийните приключения . В записа (и музиката) може би има неща за досъгласуване, но не е необходимо в тази тема, да я сравняваш с продукцията на aarab. Все пак, твоята най-силна страна е, че пишеш песни, които са доста приемливи в композиционно отношение (и за разлика от песните на много други хора, могат да се запомнят). Продукцията и дооправянето на детайлите може да е работа и на останалите (а и на други хора), поради което мисля, че е добре, да се срещаме не само за репетиции, а и за "домашно-студийна" работа.

http://www.vesti.bg/tehnologii/nauka-i-tehnika/i-pchelite-sa-pristrasteni-kym-kofeina-6043915

Може!

Вчера попаднах на тези странички, за които може би знаете: http://www.cyberelectronics.org/?p=315 http://www.cyberelectronics.org/?p=458 Човекът е направил Arduino PID контролер, който регулира температурата и налягането на Saeco Poemia и Gaggia Classic, а някои от проектите имат следене на водата в резервоара, както автоматично допълване на бойлера при ползване на пара. Тук пък има Raspberry PI проект, с доста технически детайли. И двата проекта управляват помпата чрез PWM. http://int03.co.uk/blog/project-coffee-espiresso-machine/ Май има доста голямо поле за експериментаторство.

Естествено, след голямото експериментаторство с CROWN-a, не можах да се сдържа, да не снимам една екстракция с прозрачна чаша: http://vid1302.photobucket.com/albums/ag125/EvtoDJ/Coffee/CROWN%20-%20Rubber%20Creama%20disc/SNB16928_zpsfayom0y1.mp4 С тази скорост, 60-грамова чашка се напълва до ръба (60 грама), за около 40 секунди, а 30 грама се пълнят за около 23-25 секунди, което е съвсем приемливо. Сега "кремадиска" е направен така, че чрез затягане или отпускане на винтчетата на "цедката", може да се регулира, колко е "стегнат", макар, че ако човек го затегне много се получава нежеланият "хистерезис", както и се увеличава вероятността за запушване. С по-голямо отваряне на парата също може, да се постигне по-бавна екстракция, но по мое мнение, с тази машина и тази геометрия на цедката, това на клипа до голяма степен води до най-добрия вкус. Още нещо интересно - след такава екстракция, като човек остави цедката в машината около 20 секунди, да спадне налягането, след изваждане се получава точно леко спечено и сухичко кафе за отмиване - точно както трябва: Преди да направя "псевдо-кремадиска", обикновено в цедката оставаше каша, което допълнително ме убеждава, че направеното движи нещата в правилна посока. Много съм доволен . ------------------------------------------------------ Мислейки за техническата част на кафеправенето, пак стигам до заключението, че промишлеността умишлено не прави някои прости неща, които биха подобрили значително характеристиките на машините, за да може да има голяма ценова пропаст между ширпотребата и високия домашен клас. Например, евтините машинки са с малки бойлерчета, което влошава температурната стабилност, когато при пускане на кафе, почне да нахлува студена вода от резервоара. Една от идеите, които веднага ми идва и няма да направи машината безупречна, но със сигурност ще подобри стабилността е: -Ако реотанът е, да кажем 1100W, то той може да бъде разделен на един 500 ватов и един 600 ватов в паралел. -Когато помпата е изключена, двата нагревателя работят заедно, според това, което термостатът им командва. -Когато помпата се пусне, 500-ватовият работи принудително, за да поддържа температурата по-константна, по време на екстракцията. Но промишлеността не прави такива неща...

Да се похваля: Благодарение на blr (когото трябва много да черпя), мога да се похваля с машинка Gaggia Baby Twin. Той сега ползва по-хубава техника и ми предложи неговата Gaggia. Имах известна одисея (траеща около месец) с намирането на нов соленоид, но с намесата на един приятел от UK, вчера получих частта, монтирах я и от днес мога да ползвам машината. Още не съм свикнал да работя добре с нея, но ето видео на първия (добре, де - втория) шот от нея. Трябва да намеря по-голяма масичка в кухнята, за да сложа и тази машина там. За тест - на пода . Ползвам обикновена, единична цедка без кремадиск. Може би трябва да смеля кафето още малко по-фино: http://vid1302.photobucket.com/albums/ag125/EvtoDJ/Coffee/Gaggia%20babyTwin%20-%20CROWN%20-%20SHOTS/gaggia_shot1_zpsnrymprzo.mp4 Първата голяма разлика, която забелязах беше, че сега като хвърлям кафето от цедката, то представлява една почти суха шайба, а не полутечната субстанция, която хвърлям при другата машина. Приемам всякакви насоки, препоръки и съвети относно работата с тази машина. Отделно от това, вчера сутринта си доработих "псевдо-кремадика" на CROWN-чето , като сложих малко цилиндрично парче термоустойчива гума с малка дупчица с конична форма в нея. Понякога се случва да се запуши и да трябва да се промие, но много ми харесва как работи - заради еластичността на гумата, пак се получава по-линейна зависимост поток / налягане, без да има твърде рязък хистерезис на отпушване, което позволява да си контролирам изтичането чрез чучура за парата и получавам приличен каймак и по-богат вкус. Ето малко видео как работи сега цедката: http://vid1302.photobucket.com/albums/ag125/EvtoDJ/Coffee/Gaggia%20babyTwin%20-%20CROWN%20-%20SHOTS/crown_shot1_zpszahg5bwc.mp4 Ето накрая и една снимчица: Отляво е кафето от гаджията, отдясно - CROWN-чето, при еднакво и еднаква доза кафе, и подобно време на изтичане. На пръв поглед, каймакът на крауна изглежда по-пенест, но след разбъркване, двата стават на практика идентични и траят много дълго. Като експериментатор си направих по няколко сравнителни шота и ги пробвах. Вкуса на кафето (сега не ползвам твърде претенциозно кафе, но си го меля преди да го направя) на двете машини е доста подобен (но след "изобретяването" на гумения кремадиск, вкуса при крауна много се подобри), като бих казал, че Gaggia-та прави напитка с малко по-сладникав, карамелен вкус, докато Crown-чето прави кафе с малко по-горчиви нотки. Но говорим за наистина малки разлики. Разбира се, вероятно, с времето (и ползването на по-хубаво кафе), ще се науча да правя доста по-добра напитка с гаджията, като осезаемо по-висок клас машина. От друга страна, моите експерименти показват, че с малко мисъл и занимавка и разход от стотинки, човек може да си направи доста хубаво кафе дори с най-евтината машина на пазара, превъзхождащо доста както "сток" кафето от скъпите модели на ниския клас (че дори и по-евтини модели от изчезващия "среден" клас), така и кафето на масовите роботи, вендинг машини и други подобни скъпи техники.

^ По принцип, има един инженерен принцип: What can't be controlled should be made irrelevant. Мислейки във вчерашния ред на мисли, ми идват още идеи, без значение дали става дума за тоя crown или за друга машина. Възможно е, в пластината на главата да се пробият още дупки - една за OPV клапан и една за електронен датчик на налягане. Не знам, какво е времето на реакция на готовите магнет-вентили, може да се наложи да се навива "custom" електромагнит, но една от идеите, които ми дойде е: -Чрез електронен сензорен елемент за налягането се следи налягането на водата в главата. -Ползва се магнет-вентил, като при по-ниско налягане от заданието, през електромагнитa не тече ток. -При достигане на заданието, чрез микроконтролер или аналогова схемотехника се изпълнява пропорционален или PI, (може и PID, но не знам, дали има смисъл) контролер, който динамично управлява (DC) тока през бобината на магнет вентила и по този начин променя налягането му на отпушване. -При възможност магнитната система да бъде управлявана достатъчно бързо(не съвсем импулсно, но да кажем с честотна лента до около 500Hz - 2kHz (ако мерим промяната на магнитното поле)), мисля, че е възможно, да се направи електронен клапан, който не само поддържа константно налягане в главата, ами и до известна степен потиска пулсациите в налягането, породени от характера на работа на вибрационната помпа. Ако имате инженерни познания в областта на електродинамични системи, всякакъв feedback по идеята е добре дошъл. Възможно е също, на пътя на водата от помпата към бойлера, да има разширителен съд с относително тесни отвори, който допълнително да играе роля, еквивалентна на кондензатор, за да потисне допълнително 50/100 - херцовите пулсации на вибрационната помпа.

Тази вечер беше доста плодотворна по отношение на експериментаторството. Обърнах CROWN-чето наопаки и изчистих душа на главата и прилежащият му клапан. При тази машина, това е доста лесна и приятна работа. След това, дойде интересната част. От доста време споменавам, че дупката на кремадиска се е разширила прекалено много и на практика сега цедката е съвсем обикновена цедка, при това доста "хлабава" - трябва да си смелиш кафето наистина фино, за да не изтече водата като река през него. След известно мислене ме осени елементарната идея, да стесня дупката с нещо, за да постигна някакво балансно положение между това, което беше до този момент, и тоновете пяна, които се получават при прекалено тясна дупка, или при кремадисковете с клапан. След известно пробване на различни неща за запушване, стигнах до този вариант: Това, което стърчи от дупчицата е не какво да е, а струна 9-ка. Върши идеална работа, но при промяна на нещо, винаги може да се ползва 8-ца или 10-ка. Най-добре е разбира се, да се ползва нещо с много малко топлинно разширение. Възможно е и вместо този вариант(който крие известен риск от затлачване), просто да се подпъхне кръгла ламаринка или силиконова плоскост с правилно оразмерена дупчица, върху съществуващата такава. Интересно е, че при този вариант не се забелязва характерното рязко "отпушване", както при клапанните системи, а вода винаги тече, но при по-ниско налягане тя капе, а започва да тече нормално, при достигане на някакво балансно налягане в цедката. Този ефект всъщност, може да бъде желан - чрез размера на дупчицата, може в някаква степен да се контролира налягането около желаните граници. Експериментът не е труден и лесно може да се стигне до приемливо решение. Ето как тече водата, след "модификацията". Сравнете това с показаните от мен клипове на подобен клас машини по-рано в темата и ще забележите, че разликата всъщност е съществена: http://vid1302.photobucket.com/albums/ag125/EvtoDJ/Coffee/Coffee%20-%20CROWN%20-%20Crema%20Hole%20Mod/flow_zpstuzcer4r.mp4 Каймакът, който се получава е до голяма степен желаният и има съвсем малка "пенеста" съставка. Снимката и видеото са взети около 7-8 минути след екстракцията, и след като съм отпил малко и разбърквал - каймакът почти не се промени за това време: Ето и видео, за добиване на по-добра представа: http://vid1302.photobucket.com/albums/ag125/EvtoDJ/Coffee/Coffee%20-%20CROWN%20-%20Crema%20Hole%20Mod/cremavideo_zpsiliauyyr.mp4 След модификацията, кафето има подчертано по-богат вкус, особено в случаите, когато се ползва готово, промишлено смляно кафе. Бих казал, сега кафето е по-хубаво, в сравнение с машината като нова и дори когато ползвам мляно кафе, резултатът е по-близък до варианта само с цедката и внимателно смилане на кафето - сега и в двата случая има умерен и устойчив каймак и доста приличен вкус. Интересно е, как понякога може да се постигне значително подобрение със на пръв поглед смешна модификация за стотинки, стига на човек да му се занимава и да му е краста . Мисля, че тази "модификация" е прекрасен лек за всички най-евтини машини от този тип и може лесно да се пробва от всички зарибени собственици на такава или подобна машина. И накрая - чистете си главата, душа, цедката и ръкохватката често - има голяма разлика. Може би ще погледнете с известно снизхождение към подобни занимавки, но съгласете се, че резултатът е повече от много добър за машина, която нова може да се намери и за 79 лв.

^Това е маниящина, човек. След време мисля да си взема нещо за модове. Даже се чудя, моят "чайник" Crown, дали също няма да подлежи на подобни експерименти като му свърши гаранцията. Намерих му приемливи цедки, а като гледам снимки по нета, бойлерът му, макар и малък, е с външен реотан:

^^ Смисълът е: 1. Леко е (може да си имаш по едно за всяко ефектче). 2. Осцилациите му са на висока честота, която по-лесно се филтрира и няма много от 50/100 - херцовия брум. Проблем е това, че трябва да е изработено добре и изискванията за безопасност трябва да са спазени (тук те се спазват по-трудно, заради доста по-малкото трансформаторче със секции, които ги делят няколко слоя изолационна лепенка. За няма пробив, трябва или трансформаторчето да е преоразмерено откъм изолация, или да е реализирано на феритен пръстен с намотки, които хем са изолирани, хем са отдалечени една от друга. Естествено, бушонче винаги помага също (много по-вероятно е, да изгори то, отколкото да се "взриви" трансформаторчето. ------------------------------------------------------ Повечето ефекти консумират 10-200 милиампера. 1-2 Ампера е изхвърляне, но е и преосигуряване. Във всеки случай, при голям изходен ток най-често филтрацията е доста по-лоша.

Динамика и гейн (коефициент на усилване) са взаимно противоположни, така да се каже. Колкото повече гейн (по-ранно ограничаване), толкова по-малко динамика и повече собствен шум в паузите. Няма как да избягаш от това правило(а и шума няма как да смъкнеш чрез охлаждане на усилвателя, защото лампите работят само когато са топли). Ако един предусилвател реагира по-динамично на свиренето, това означава че той има по-малко усилване (или са използвани други EQ или dry/wet техники, които водят до същото нещо). Дефиницията на термините е неясна в китарните дискусии. Ако говорим в относителни единици, динамичният диапазон е ограничен от една страна от собствения шум на устройството, а от друга - от максималната амплитуда на изходното напрежение. Тъй като болшинството от шума се поражда в предусилвателя, следва да се заключи, че маломощните и мощните усилватели имат доста подобен динамичен диапазон или хедрум (понеже крайното стъпало не е преобладаващ източник на шум, а усилва шума от предусилвателя пропорционално). Ако сравняваме силата на усилвателя с нивото на други инструменти, или пък говорим за абсолютни единици, тогава чак можем да говорим за разлики, но не в хедрума, а в максимално постижимото звуково налягане. Относителните величини (примерно отношението на максималната изходна към шумовата мощност) пак остават подобни, без значение от мощността на усилвателя. Т.е. това, което китаристите обичат да наричат хедрум е по-скоро част от надвикването в общия шум, отколкото е някаква величина, която касае самия усилвател. Динамичният диапазон на усивалтеля, се дефинира главно от предусилвателя, а при хай-гейн апратурите - почти само от него. Има, разбира се и други, субективни фактори. Използването на едни или други лампи на различни напрежения, различен ток на покой, съответно други изходни и захранващи трансформатори, различен SAG на захранването, създават различни изкривявания, усещане понякога за коренно различен усилвател, дори при еднаква изходна мощност. Но това са субективни, до голяма степен неизчислими фактори, които нямат отношение със относително по-простите технически характеристики (с които хората често се опитват да си обяснят всичко). Темата се превърна в точно това, в което не трябваше. Но никъде никой не успя да обясни, защо 18-ватовите усилватели трябва да са нещо лошо. Аз примерно, никога не съм виждал джаз китарист в български пиано бар, с фул стак - няма да се чува пианото.

В съзвучие с Baby Thomas, и аз искам да потвърдя, че ползването на импулсно захранване за ефекти, трябва да става само след тест (и по възможност проверка на безопасността му). Ако знаете какво се продава по нашите (големи) магазини... зарядни и адаптери с по 0.3мм отстояние между "горещата" и "изолираната" страна на захранването.. и т.н. За ефекти, аз препоръчвам трансформатор (50-херцов) и след това стабилизация с линеен регулатор. Импулсно е още по-добре, но само ако е направено както трябва, а това по картинка, няма как да познаем.

Така де, но тъй като при толкова гейн преампа има относително твърдо ниво на "отрязване", а крайното стъпало на практика умножава по фиксиран коефициент на усилване(ако игнорираме ефекти като sag), този хедрум не може да се ползва под формата на различно тоноизвличане и динамично свирене, а единственото нещо, което той означава в този случай е, в колко голяма промяна в звуковото налягане, можем да превърнем този динамично сплескан сигнал. Именно затова и писах, че става дума по-скоро за надвикване. Ако се следва логиката, че по-голямата мощност винаги е плюс, то трябва да се има предвид, че 100W съвсем не е твърде мощен усилвател.

3-децибелова разлика в чувствителността на говорителите в общи линии изяжда разликата (по която "се движи въздуха" ) между -50 и -100 ватов усилвател. Има някои уговорки, но в общия случай е така. Никой не отрича, че хедрума е хубаво нещо, но усилвателят не е единственото нещо, което го дефинира. Говорителите също участват в този процес, защото при големи разколебавания на механичната им система, те също компресират. Чувствителността се дава при мощност 1 ват, не при 50 или 100. За да имаме реална естетическа полза от повече хедрум, трябва също така усилвателят да позволява тоноизвличане с различна динамика, а това обикновено става при доста умерени нива на гейн от предусилвателя. При хай-гейн бичкия, хедрума(до колкото този термин е приложим по отношение на мощността) може главно да позволи да надвикаме някой, но ако такава нужда като цяло има, то проблемът съвсем не е в апаратурата, а другаде. Не,че мощността е нещо излишно, но излишъкът й не е оправдан при всяка ситуация (поради цена, тегло, поддръжка и т.н.).

http://vbox7.com/play:3d7d1362a3

В какво точно се изразават модификациите на твоята машина, като изключим PID контролера и различния чучур за парата?

Делонгито изглежда наистина доста минималистично. Не знам какво представлява отвътре, но отвън изглежда много симпатично. Може би е добре (ако не е комплектовано с такива) да си вземеш и обикновени цедки.

^^ Последното горе-долу прилично кафе, което пихме с чичо Митко, беше преди около година, в Неделя-та срещу Хилтън и музея "Земята и хората". Но не знам, дели тогава не е било, заради занижените критерии. ^Това поведение е нормално - тъй като това е робот, трябва някак да може да се почиства, което изключва вътре да се образува спечена кафе шайба, както в нормална машина, след екстракция. Относно манията, не знам какво да те посъветвам. Дал си прилично голяма сума за тази машина - сума, с която човек би могъл да си вземе доста приятна "голяма" кафемелачка. Не знам, дали в политиката на технополис има вариант за връщане на стока с някаква отбивка от сумата. Пък и не знам, дали това е нещото, което искаш да направиш.

Ако трябва да дам кратък отговор: с мерак, работа и талант. Което и от трите да липсва или да не достига, няма да се получи точно каквото трябва. Но докато първото е постижимо, а последното е даденост, второто заема 100% от времето .

@Лими: Получаваш такова измерване, защото в усилено положение адаптерите шунтират потенциометрите към земя, в другото крайно положение имаш на практика чиста земя (късо в твоя случай). Ако превключиш само на единият адаптер и схемата на свързване е "нормална", то съпротивлението на потенциометъра за волюм трябва да е около четири пъти по-голямо от най-голямото съпротивление, което можеш да измериш по твоя метод, бавно въртейки потенциометъра. Понеже съпротивлението на адаптерите е пренебрежително малко, то когато намериш "средната точка" на потенциометъра (която при лог. потенциометри не е в средното им положение), то, ако имаш да кажем 500К потенциометър, то ще имаш 250К към земя и паралелно с това 250К + адаптер към земя, или сумарно ще получиш малко над 125-130К (а потенциометъра ще е всъщност 500К). Ако имаш потенциометър 250К, то ще имаш около 125К||125К+x, което ще се измерва като 65-70К по твоя метод.