Evtim Djerekarov

Аз онзиден свирих с катана - струва ми се, че не е усилвател за метъл бичкия, обаче за чисти китари, крънч и овердрайв поне на мен ми звучи много добре. Разбира се, доста по-оборудван ще си, ако му купиш и пералиерата, но тя не е особено евтина. Лампов усилвател е много добре, ако ти се сменят лампи и ти стигат няколкото възможни тона, на които е способен без допълнителни педалчета. Някои хора, обичат да се затрупват с ефекти. Според мен това е съвсем излишно, но всеки си знае. Катаната е от хубавите моделиращи усилватели, според мен, способна е на доооста прилични и разнообразни звуци, със ефекти даже.

Едно от най-дразнещите неща на повечето интерфейси от този клас е наличието на потенциометри вместо пррвключватели за регулиране на нивата, което прави повтарянето на един и същи сетъп невъзможно.

На мен ми се вижда най-разумно, ако има твърда цена, тя да е в известна времева рамка за цял албум. Това има известен смисъл. За песен също може, ако цената е разумна и времето е ограничено, но да правиш цялата хамалогия за една песен и за някакъв скромен бюджет, ми се вижда голям мазохизъм. Албум поне можеш да запишеш с една и съща техника и сходни настройки / позициониране, което е къде-къде по-практично.

Аз не мога да си представя, как на видеоклип се чува, че една звукова карта е по-добра от друга. Не вярвам твърде много хора, да направят разлика при тези условия между запис, направен с топ студиен интерфейс и такъв направен със Sound Blaster. Ако приемем, че микрофонните предусилватели имат някакви отличителни неща при клипинг/ограничаване, добре, но все пак една звукова карта може да се ползва и с външни.

Защо Тръмп загуби изборите? - Защото не е лапал на Карбовски.

Руска кухня: - Пригответе какво да е, колкото да става за мезе. Белоруска кухня: - Гответе каквото ви се иска, стига да е от картофи. Украинска кухня: - Като блатове за торта вземете две свински пържоли и сланина с кожичка. Грузинска кухня: – Пригответе нещо и го посипете с кориандър и сулугуни. Френска кухня: - Опечете някакси месо, залейте го със сос, над който сте се трепали 3,5 часа. Италианска кухня: - Съберете всички остатъци от хладилника, позагрейте ги и ги изсипете върху паста. Поръсете с пармезан. Китайска кухня: - Вземете какво и да е, наберете трева от двора и залейте с литър соев сос. Японска кухня: - Хванете нещо живо в морето, веднага го нарежете на парчета и го поднесете докато още шава с уасаби. Мексиканска кухня: - Добавете люто. Друго може и да не слагате. Ливанска кухня: - Намажете сусамово масло, залейте с лимонов сок, поднесете в рамките на 20 минути, колкото да не се разбира какво е било в началото. Индийска кухня: - Смесете къри с пипер, пипер и пипер. Добавете към кърито. Гръцка кухня: - Поднесете евтини продукти, нарязани на парчета и гордо повтаряйте "натурален продукт!" Еврейска кухня: - Разделете тенджерите на месни и млечни. Сега гответе каквото щете, важното да е разделно. Да няма престъпление. Казахска, киргизка, туркменска кухня: - Вземете сушено месо, пушено месо, прясно месо. Варете дълго, добавяйки сол на вкус. Узбекска кухня: - Вземете най-тлъстия овен, заколете го. Сложете 10 кг. лук и 100 гр. от месото. Останалото е тесто. Ромска кухня: - Идете всички на пазара, пазарете се дълго, откраднете каквото можете. Гответе това, което сте донесли вкъщи. Немска кухня: - Купете всички намиращи се в магазина кремвирши и наденички. Яжте ги с бира, наричайки ги с немски имена. Кръстете рецептата "всичко върви с бирата" или "ех, да имаше брецели!" Норвежка кухня: - Хапнете херинга. Татарска кухня: - Пригответе нещо от грузинската кухня, икономисвайки подправките. Северокорейска кухня: - Сварете малко ориз, ако намерите.

Добре де, кое е това, което се опира във фингърборда като "приплъзваш по струната"?

Добре де, прагчетата не дращят, нали? Опиши по-подробно усещането при свирене. Сигурен ли си, че изобщо струните или пръстите ти опират във фингърборда?

Изглежда мераклийски направен. Как свири - успява ли да се справи, без да вибрира кутията?

От друга страна, ще е интересно, ако Митко Пайнера разпише чалга щимове за симфоничен оркестър покрай застрояването на междублокови пространства.

В общи линии трудна работа. Всеки конкретен модел говорител си има електромеханични параметри, наречени Thiele-Small параметри или T/S параметри, на базата на които се изчислява обем на тялото, размер на фазоинвертора и т.н. Като прибавим към това и факта, че всеки говорител си има характерни акустични характеристики, както и характерна чувствителност, задачата става много трудна, тъй като проектантите на тялото са го оптимизирали механично, електрически и акустично за точно този говорител. Смяната с друг говорител често изисква промени по кутията, което в случая е непрактично, като нищо не гарантира, че телата ще звучат по същия начин (може да звучат добре, но по същия начин - със сигурност не). Пък и едва ли ще е чак толкова по-евтино. Сигурен ли си, че високочестотните говорители са ОК? Какви са били тези обстоятелства? Ако са усилвани прекалено много, аз се съмнявам, че високочестотните говорители са ОК. Ако говорителите са налични, но са повредени, понякога е възможен ремонт.

Значи е напълно поправим.

Какъв тип ефект? Марка, модел?

Разбирам оригиналният въпрос, но малко ми се губи логиката в него, защото: 1. Говори се за това как се лъжат НАЧИНАЕЩИТЕ, които едва ли не, ще намразят музиката, ако не свирят на инструмент от масив. 2. След това въпросът се откланя в посока на това как лъжат производителите на нисък клас инструменти от именити марки (скъпи). Е, те начинаещите едва ли ще си купят Martin за 1200 лева за първа китара, та колко пък толкова да са излъгани?!? Вероятно мама и тате ще вземат китара за 100-200 лева, която почти със сигурност ще е от ламинат и ще звучи 5-6 идеи по-добре от масивните Кремони, на които ние свирехме, когато започвахме. Ако продължат да свирят, вероятно ще могат да си позволят малко по-прилични китари само след някоя друга година - нещо, което ние като младежчета, не сме могли да си позволим така лесно. Така че, аз не виждам много голяма драма. Има ли някаква гаранция, че един инструмент ще звучи по-добре от друг, само защото е от масив? Че то има толкова класове дървесина. Аз не виждам, как масивни инструменти от висок клас дървесина ще стигнат до ръчичките на начинаещите срещу 100-300 лева. То ние, които свирим от години, трудно намираме впечатляващ инструмент, често мръщейки се на звука на доста класни и скъпи инструменти и сме стигнали до заключението, че намирането на хубава китара е освен всичко, въпрос и на известен късмет, та не знам, как авторът на темата си представя, как към начинаещите, от рога на изобилието потичат пълноводни реки от великолепно звучащи инструменти, в които се влюбваш от първия тон, на достъпни цени, и то не за друго, а само защото са с масивен топ. Често се случва, по-съвестни лютиери, да направят плода на няколкодневния (седмичния) си внимателен труд на дърва за огрев, само защото не им звучи добре, и да направят втора китара за клиента, камо ли да мислим, че промишлеността е в състояние да произвежда текучество от великолепно звучащи инструменти на достъпни цени.

Много е гот!

Може би е по-лесно просто да се напием в караоке бар. ?

Ами, правена е в мебелен завод.... Винтове в грифа не бих препоръчал, но с хубаво лепило, почистване и стягане, може и да стане.

О, звучи много забележително добре, особено на драйв. Много живо и динамично, с променливо "поведение".

Ако искаш запиши директно в компютъра (със звукова карта, която има иснтрументален вход с висок импеданс), как звучат адаптерите. Така ще мога да дам поне някои насоки какво може да направиш, като чуя.

Имаш наблюдения върху точно тези адаптери ли? Защото някои активни спират да работят, като нямат захранване. Пасивният адаптер все пак има доста по-високо изходно напрежение на бобината, по-висок импеданс и т.н. Все неща, които няма как прозрачно да се "отразят" през предусилвателя.

O-о-о, Здравей и добре дошъл отново! С теб не сме се виждали от има-няма 11-12 години, което трябва да се поправи.

Единственото лошо нещо на еспресото, в сравнение с другите начини на приготвяне на кафе е, че не показва добре бъдещето...

Сега като се замисля, може в двете схеми, инвертиращите усилватели след PID тройката, както може би и интегралните части на PID регулаторите, да са по-бавни ОУ, но с много малък voltage offset. Това е особено важно, най-вече за инвертиращите усилватели след PID, защото техните коефициенти на усилване може да се по-значителни. ОУ от сорта на MCP609 има 20 пъти по-малко входно напрежение на несиметрия, в сравнение с LM358, примерно.

О, аз съм правил много платки, като често ползвам ExpressPCB, SprintLayout и други подобни. Просто в правенето на платки, всеки си има почерк, и винаги е по-голямо удоволствие, да гледаш чужди, особено ако някой много се е старал и е сместил всичко добре, по възможност без мостчета.

По подобен начин може да се направи и регулатор за налягането. Тук чрез потенциометъра U9 може да се настройва желаното налягане. А датчикът за налягане е някой от предлаганите датчици за налягане на течности, които обикновено имат диапазон на изходното напрежение 0.5 - 4.5V. Не съм сигурен, дали се свързва точно така, но не е трудно, да се провери в документацията на датчика. Може да се жертва още един TL431 за генератор на 5V опорно напрежение, ако да кажем нашето захранване дава 5.5V, за да не ни плава заданието на налягането (дори да плава, едва ли ще е фатално да е +- 0.5 bar, но може поне да се филтрира с кондензатор към земя, за да нямаме шум от захранването в това напрежение). Тук схемата с 555 пак генерира триъгълен сигнал, но този път с честота около 1kHz. U1 отново сравнява сигнала от PID регулатора с този триъгълен сигнал, за да се получи 1kHz PWM сигнал, с който през оптрона PC817 се управлява изходната част и помпата. Тук оптронът отново служи за галванична изолация. В изходната част имаме помощно захранване VauxPos изпълнено с помощта на D2, D3, Р15, C7, което не надвишава 12 волта (през положителната полувълна на мрежовото напрежение, през D3 и R15 се зарежда кондензатора C7, обаче ценеровия диод D2 се отпушва при напрежение 12 волта и така не ползволява напрежението да порастне повече, защото това може да унищожи мощният полеви транзистор M1, който вероятно ще има максимално допустимо напрежение на гейта, равно на 12V). Оптотранзисторът, както и биполярните транзистори T1 и T4 (totem pole конфигурация), в крайна сметка управляват гейта на M1 в съзвучие със PWM сигнала, който се подава на оптрона откъм контролната част на схемата. Помпата е свързана в дрейна на M1, а останалата част от схемата надясно от помпата е snubber, който разсейва излишната енергия, която може да се върне под формата на голям напрежителен пик от индуктивността на помпата, като не позволява напрежението на дрейна на M1 да надвиши около 600V (добре е, да се ползва 700-800 волтов MOSFET). Тук има нещо като нескопосана (нямам претенция да моделирам точно хидравличните процеси) симулация, с уговорката, че налягането не може да нарастне толкова бързо, но нямам цяла вечност, да чакам симулацията да приключи. В нормални обстоятелства, налягането се повишава по-бавно и не може да подскочи с толкова много на всяко преместване на буталото на помпата. Синьото е желаното налягане, като нарочно го изменям. Зеленото е "налягането", което се получава, като следва да се отбележи, че буталото на помпата може да се премести само веднъж на всяка 1/50 от секундата, а в отрицателната полувълна на мрежовото напрежение, налягането неминуемо пада малко, защото в тези 10ms буталото няма ход. Разбира се, тези подскачания биха били около 2-3 пъти по-малки в действителност. Червеното на графиката е управляващият PWM сигнал. Е идните дни, ще прецизирам двете схеми и ще ги обединя в една. След това, ще се наложи да потърся датчик за налягане и да нарисувам платка. Разбира се, ще е хубаво, ако има ентусиаст, който да начертае платката (Vayov най не е маниак на кафемашини, иначе има много опит с чертането). Разбира се, и аз мога да измисля някаква платка, но ако някой друг го направи, ще е много форумен проекта :).