Evtim Djerekarov
-
Мнения
8667 -
Присъединил/а се
-
Последно посещение
-
Топ дни
175
Тип съдържание
Профил
Форуми
Календар
Всичко публикувано от Evtim Djerekarov
-
Те фронтмените така или иначе най-често не свирят на китара, а само пеят :D.
-
Ревербът понякога е добра добавка към звука, особено в паузи, в които инструментът остава почти сам, но хубавият китарен звук в общият случай изобщо не зависи от наличието на реверб. По мои наблюдения, хората, които винаги държат да си сложат (богато) ревербче за по-густо, най-често правят звук тип "домашен майстор с процесорче", който е твърде различен, както от хубавия звук на живо, така и от звука, който слушаме по хубавите албуми. В по-шумна музика на живо, особено такава с по-плътна инструментална фактура, ревербът никой няма да го чуе, но пък за сметка на това сигурно доста ще помага за тоталното доомазване на и без това неидеалната звукова картина.
-
^ Има и лампови усилватели без обратна връзка.
-
Така е, но освен ако не говорим за някаква различна топология, за която не знам, изходният импеданс, недълбоката ООВ и други характеристики на ламповият усилвател се запазват, а това не е маловажно.
-
За домашно производство, може просто да се навият две жици едновременно на празна бобина от адаптер, така се получават две бобини. Може схемата да се измисли да се ползва и с една бобина, обаче при точно тази схема, това изисква употреба на големи резистори, които шумят много.
-
Направи схемата - вероятно ще свърши работа. Иначе тази схема, може да не ползва никакви специални компоненти, подлежи на предимно SMD монтаж и има голяма стабилност, което я прави много по-подходяща за "промишлено" производство, на цената на съвсем малко повече шум. Чрез тримерите в изхода усилването се регулира в границите 0-3, а схемата има фиксирано усилване около 3, което може да се променя чрез смяна на R21 и R23. По принцип, R24/R23, R21/R25 може и да са с малко по-високи съпротивления от рода на 510R/1.5K. R9/ C4 може и да се изпуснат, като главната им функция е, да ограничават "пукота" при включване.
- 150 replies
-
- 1
-
-
- single coil
- pickup
- (и %d още)
-
Vbe винаги е 0.65-0.7V при отпушен транзистор, както и Uak на диод, провеждащ ток в права посока. Не можеш да избягаш от това, без да повредиш транзистора/диода. Та, изразявай се правилно. Смисълът на ценера, не е да ти дава някакъв "аванс", защото така губиш възможността схемата да работи при по-ниски захранващи напрежения (нали този ценер, трябва да има поне ценеровото напрежение върху себе си, за да работи, и да не му се понижава напрежението под ценеровото). Смисълът на ценера е, да компенсира температурните отклонения на Vbe на транзисторите. Понеже преходите база-емитер имат отрицателен темп. коефициент около -2mV на градус, то ценеровият диод трябва да има положителен такъв от около +2mV на градус, за да компенсира това. Проблемът е, че ценеровите диоди за напрежения под около 5 волта, имат отрицателен темп. коефициент. Чак при ценери над 5 волта той става положителен. Иначе, ако сложиш ценер 5.6-6V, схемата няма да работи стабилно при захранващи напрежения под 6 волта, както и сам можеш да се досетиш. Друга особеност е, че трябва да увеличиш доста емитерните резистори, за да постигнеш малък ток на покой от около 100-150 микроампера на транзистор. Може да се експериментира с NTC / PTC резистор компенсация също. PS: голямо R5 не е много желателно, защото много ще ти измества bias-а на транзисторите с падане на захранването.
-
Една от причините, да има някакъв дори малък R5 е, че за разлика от транзисторите (при които, при емитерно съпротивление за променлив ток около 100 ома и при бета, да кажем 200, имаме импеданс на базата поне 20К, което ще рече че за променлив ток, импедансът между положителното захранващо напрежение и средната точка на "делителя" е поне 10К, или поне 15К ако вземем и съпротивленията в базите предвид) то не тека стоят нещата при транзисторите, свързани като диоди. При "диодите", съпротивлението за прав ток е приблизително равно на напрежението върху тях (1.3V) върху токът през тях (40-80uA). Така се получава 16К - 32K, в зависимост от захранващото напрежение. Не така обаче стоят нещата за променлив ток, тъй като както знаем, при малка промяна на напрежението върху "отпушен" диод, токът през него се мени много. Така че, импедансът на "диодите" за променлив ток е доста малък. С оглед на доброто филтриране на захранването е добре, да имаме някакво последователно съпротивление, което да гарантира някакъв минимален импеданс.
-
Щото, потенциометъра, ако е почти до край, може да се случи, голяма мощност да се разсейва от много малка част от резистивния слой. Сметни си го със закона на ом и ще разбереш защо. R5 е избрано почти случайно, за токоограничаване при проблем., а и за да увеличи малко импеданса.
-
С потенциометър може, само му вържи 100 ома последователно. С промяна на температурата е по-тегавко. R6 го смятам за ток през делителя. 9V - 1.3V = 7.7V. 7. 7 / 82000 = 85.4 uA. Ако батерията падне до 5 волта, 5V - 1.3V = 3.7V. 3.7 / 82000 = 45.1 uA. Тъй като двата базови тока могат да бъдат 3-4uA общо при транзистори с малка бета, съм подбрал минималния ток 10 пъти по-голям от това в най-лошия случай.
-
R6 служи за да задава ток през делителя. Ти на земя ли искаш да вържеш диодите :). Нали ще окъсиш батерията... Виж стерлките на преходите база-емитер на всички транзистори. Ако го няма R6, откъде ще се оттичат токовете през транзисторите, свързани като диоди, както и базовите токове на транзисторите? Пък и нали за да имаш 1.3 волта върху "диодите", то през тях трябва да тече ток. Това да не са батерии, да поддържат напрежение, без нещо външно да "прекарва" ток през тях? Пък като токът е само десетки микроампери, то се намираш в "коляното" на характеристиката на диода/транзистора където нейната стръмност се променя, и понеже тази характеристика се "мести" с температурата, при температурни промени, много се изменя стръмността, от там коеф. на усилване по напрежение на схемата. А твоята сглобка да не работи, има някаква причина. И сега.. Ако през емитера на всеки от двата транзистора имаме токове на покой от рода на 150 микроампера, то базовите токове при бета 150 ще са от рода на 1 микроампер. Тези токове, при ток през делителя над 50 микроампера, няма как сериозно да повлияят на преднапрежението. Отделно, 1 микроампер през 4.7 килоома бобина колко прави? Нищо - 4.7 миливолта....
-
Главният проблем при транзистори, които работят при нищожен ток на покой е, че стръмността им силно ще се промени при минимално отклонение в преднапрежението, а то е температурнозависимо. Ти сглоби каквото си си харесал, пък ще видим как работи на практика. Ето такава схема, за който има нерви за две бобини (най-добре две нишки намотани заедно, и после началото на едната нишка и края на другата, да ползва за средна точка) и повечко запояване, би имала голяма стабилност. Усилванията се управляват от R21 / R23, а ООВ е дълбочка, откъдето идва и стабилността. Схемата не може да има коефициент на усилване под едно, което ще рече, че или трябва да се ползва бобина, която има малко по-малко ниво на брума от това на адаптерите, или трябва да се сложи тример в изходите, което не знам до колко шум ще доведе, трябва да сметна. Но схемата работи при напрежение 4-9 волта, и при температура 0-50 градуса, не си изменя въобще усилването, като черпи около 300-350 микроампера.
-
Поправена версия (хубаво е, човек да гледа схемата). Гледай моята схема. Емо, в платката, която ще правиш, можеш да заместиш двата транзистора, свързани като диоди и R5 със ценеров диод ("сочещ" нагоре), в границите 4.7-6.5V, a на местата на R6, R2 и R10 можеш да сложиш цанги, за да можеш да ги подменяш (на мястото на ценеровия диод също). Ако купиш ценери в целия диапазон от напрежения упоменат горе и изпълняваш процедурата: 1.Слагаш ценер. 2. Избираш такова R6, при което тока през ценера да е в рамките 80-100 микроампера при 9 волта захранване. 3. Слагаш такива R2 и R10, при които да имаш ток на покой около 120-150 микроампера през всеки от транзисторите. След всяка процедура, пускаш 5mV тестов сигнал на мястото на бобината, нагряваш и охлаждаш и гледаш, дали се мени амплитудата на изходното напрежение. Може и да си навиеш малко трансформаторче, което да прави около 5mV от синусоида с някакво по-високо напрежение и да му вържеш вторичната последователно с някакъв 6-7К резистор - това ще е оптимален вариант. Може и да пробваш до колко може да падне захванването, преди да почне рязко да пада амплитудата. Врътня е, разбира се. Ако не ти се експериментира, можеш да сложиш ценер в рамките на 5.9-6.2V , R6=27K, R2 = R10 = 33K.
-
Не само, че има разлика - крайното стъпало е сърцето на ламповия усилвател. Отпред и JFET овердрайвче да му сложиш, звучи много по-истински от лампов предусилвател, включен в hi-fi усилвател.
-
Емо, в платката, която ще правиш, можеш да заместиш двата транзистора, свързани като диоди и R5 със ценеров диод ("сочещ" нагоре), в границите 4.7-6.5V, a на местата на R5, R2 и R10 можеш да сложиш цанги, за да можеш да ги подменяш (на мястото на ценеровия диод също). Ако купиш ценери в целия диапазон от напрежения упоменат горе и изпълняваш процедурата: 1.Слагаш ценер. 2. Избираш такова R5, при което тока през ценера да е в рамките 80-100 микроампера при 9 волта захранване. 3. Слагаш такива R2 и R10, при които да имаш ток на покой около 120-150 микроампера през всеки от транзисторите. След всяка процедура, пускаш 5mV тестов сигнал на мястото на бобината, нагряваш и охлаждаш и гледаш, дали се мени амплитудата на изходното напрежение. Може и да си навиеш малко трансформаторче, което да прави около 5mV от синусоида с някакво по-високо напрежение и да му вържеш вторичната последователно с някакъв 6-7К резистор - това ще е оптимален вариант. Може и да пробваш до колко може да падне захванването, преди да почне рязко да пада амплитудата. Врътня е, разбира се. Ако не ти се експериментира, можеш да сложиш ценер в рамките на 5.9-6.2V , R5=27K, R2 = R10 = 33K.
-
Ето и вариант с нещо като стабилизация на тока с ценеров диод. Трябва обаче да се експериментира на практика. По принцип ценеровите диоди имат положителен темепературен коефициент при ценерови напрежения над 5V, като транзисторен p-n преход се компенсира най-добре с 5.6V ценер. От друга страна, схемата трябва да работи със захранващи напрежения поне надолу до 5.8V, където повечето алкални батерии са изчерпили над 90% от капацитета си. Та избраното решение е компромисно, на симулация с доста стабилно, но на практика това трябва да се провери. Най-лесната проверка е, да се следи тока на покой на един от "сигналните" транзистори при промяна на температурата. В общи линии, това са възможностите на простото решение. За гарантирана голяма стабилност, може да се направи решение с диференциален усилвател, усилвател на напрежение и ООВ, което вече предвид наличния обем, ще изисква вероятно платка с SMD монтаж.
-
^ Казаното е почти съвсем невярно. Ламповите усилватели дължат характерния си звук на крайното стъпало, а не на предусилвателя, бил той клийн, крънч или нещо друго. Процесор, вкаран в RETURN на лампов усилвател звучи много по-близко до лампов звук, отколкото лампов предусилвател, включен в какъвто и да е нелампов усилвател.
-
Ами, поне едно 100-150+
-
Ето една таблица, която показва в какви диапазони Idss/Vp трябва да попада JFET транзистора, за да има термостабилен ток 80-120uA. Може да се окаже трудно, да се намерят такива транзистори, защото ако гледаме отношението (mA / V) при Idss/Vp, то варира от границите 10-16% при най-ниските Vp, до 36-63% при най-високите Vp. Най-често полевите транзистори се случват да имат обрано отношение, където излиза над 100% отношението. Трябва да меря, за да видя, дали мога да намеря подходящи транзистори от моите. Трябват транзистори с много малка стръмност за да е термостабилният ток толкова малък.
-
Припомних си малко теория от книгата за полеви транзистори на Шишков. Значи за n-канален JFET, трябва да имаш Vp, сиреч Vgs(off) по-голям като абсолютна стойност от 0.86V волта , при не много голям Idss. Желателно е, Vgs(off) да е по-големичък 3-4 пъти от това. Трябва да си ги измериш, преди да ползваш транзистора. Ако имаме транзистор J201 с параметри примерно Vgs(off) = -1.05V, Idss = 0.9mA, то термостабилният ток ще ни е (0.74 * 0.9) / 1.05 * 1.05 = 0.604mA. Този ток е твърде големичък с оглед на консумацията, защото е твърде близо до Idss, защото Vgs(off) е много близо като абсолютна стойност до 0.86V. Ако имаме някакъв транзистор с по-висок Vgs(off), примерно -3V, но малък Idss от сорта на 1mA, тогава ще имаме (0.74 * 1) / 3 * 3 = 82uA, което е ОК за нас. Трябва да разгледам, да видя кои транзистори имат подобни характеристики. С оглед на консумацията, токове от рода на 50 - 110uA са в общи линии приемливи. Ако измериш Vgs(off) и Idss, можеш да сметнеш стойности на резисторите, така че да не ползваш тримери. Или пък да имаш plug-in тример, който накрая да заместиш с резистори. Накрая на тази страница е описана постановка за измерване: http://www.runoffgroove.com/fetzervalve.html
-
Хм.. защо може да не работи? Провери? Можеш за всеки случай да сложиш два ценера 2-4 волта последователно един срещу друг, паралелно на бобината, да не прави някакъв пик (не ми се вярва) при включване/изключване. Имаш ли осцилоскопче?
-
Ето и една малко "бутикова" версия, която може да бъде много температурно стабилна, но изисква подбор и настройка на JFET, което може да е изнервящо. Главното предимство е това, че запазвайки простотата на схемата, имаме почти непроменлив коефициент на усилване, независимо от температурата и захранването. Ето тази картинка показва цялата вариация на изходния сигнал, при захранващи напрежения от 4 до 9 волта и при температура 0 - 50 градуса по целзий. Главата особеност на схемата е, че R6 (може да е тример) трябва да е стакава стойност, че JFET транзистора да е в "термостабилната" си точка. Малко разяснение - всеки JFET транзистор си има някакъв "любим" дрейнов ток (отговарящ на "любимо" напрежение Vgs) при които предавателните характеристики се пресичат в една точка за всички работни температури. Сиреч, при дадена стойност на R6, транзисторът ще дърпа точно определен ток, независимо от температурата. Има разбира се, някои проблеми. Ако искаме нашият ток (и тази точка) да е малък (а ние искаме под 100uA), при това без да "ядем" много напрежение върху R6, трябва да изберем транзистор с малки Idss и Vgs(off) от рода на J201, екземпляри с Idss под 0.7mA и Vgs(off) под 1 волт. Ако направим R6 тример, можем да намерим "златната точка" експериментално, нагрявайки и охлаждайки транзистора. Мисля, че имаше формула (беше процент от Vgs(off) или Idss), но не помня - трябва да си препрочета. След като сме задали термостабилния ток, може да изберем R5 (или да имаме и там тример), което да прави върху себе си такъв пад (примерно 1.2V) , който да осигурява желания ток на покой на биполярните транзистори. Врътня е, но като за домашна работа (не серийна) е супер. Не, че серийно не може с роботи, но е по-сложно и скъпо.
-
Емо, за лаишките въпроси потърси: - BC557 datasheet - 2N4403 datasheet Там си е написано, как са изводите, наред с други (почти всички) неща. Не е страшно, човек да чете понякога, нищо че боли глава малко, ако не знае какво да търси. Колкото до измерването на hfe (бета), с мултицет може да получиш ориентировъчни стойности: За транзисторите, които ще вържеш като диоди, бетата едва ли има значение. Не е важно и другите два да са еднакви, просто да имат възможно по-високи стойности. Звънни, да видиш дали имат налични в твоя Елимекс, ако нямат, да заредят от склада малко.
-
Имам предвид, че нискошумящите транзистори не са скъпи, има ги примерно 2N4403 и в Елимекс и можеш да налепиш схемата направo с тях, завъртайки ги наобратно спрямо твоя layout.
-
Можеш да пробваш с BC214C за по-нисък шум. Особено добре е, ако подбереш такива с по-голяма бета. https://www.tme.eu/bg/details/bc214c-cdi/tranzistori-pnp-tht/cdil/bc214c/ Също 2N4403 с по-голяма бета, ще свършат работа.
