Evtim Djerekarov

Има хора, които си правят солидбоди тела от смърч и бор(не поради липса на пари, предполагам) и изключително много им се кефят - гледал съм доста видеота с любители на такава дървесина. Мисля, че и Фендер имаха нещо общо със смърча/бора в самото начало на производството си(не помня точно, дали бяха най-първите Fender Esquire, или само прототипът, можете да прочетете, ако ви е интересно). Преполагам, че различни фирми имат и модели от подобни дървесини, макар и очевидно да не е нещо популярно. Ето малко семпли: http://www.youtube.c...h?v=2hB17cd-KWs Преди време бях поставял прагчета на една самоделка от смърч, и не звучеше идеално зле, даже беше приятна, но не бих я определил като шедьовър в звуково отношение - не знам дали може да се постигне нещо при солидбоди китарите, което си заслужава, чрез подбор на такава дървесина. ПС: Мисля, китарите Parker Fly са направени от иглолистна дървесина, облечена в "черупка" някакъв здрав композит, така че да притежават лекота и здравина - доста интересни китари са, а и до колкото имах допир с един FLY - много са различни от средностатистическата представа за електическа китара(и на пипане, и на звук). ПС2: Всъщност, май само някои от моделите им са от смърч, има и такива от махагон и други дървесини: http://www.parkerguitars.com/Fly-Select-Guitar-Models/

Освен правилно замасяване по добър начин(тип звезда, примерно) и използване на добре екранирани кабели, не мога да те посъветвам друго. По принцип явлението е лесно обяснимо - когато волюм потенциометъра е около средната си точка, китарата има най-високо изходно съпротивление(при 500К потенциометър и само един адаптер - приблизително 250К||250K, което е около 125+К. При най-намален потенциометър, изходното съпротивление е много малко и е равно на съпротивлението на свързващите проводници. При максималко усилен пот, изходното съпротивление е приблизително равно на това на адаптера, което обикновенно е поне един порядък под 125К. Този феномен в различна степен съществува при всички китари, особено тези с пасивна електроника и съответно големи стойности на потенциометрите. Но една дори идеално тиха апаратура, ако има голямо изходно съпротивление, ще позволи усилвателя, в който е включена, да прихване брум от кабела - там, където токовете са малки, по-лесно се индуцират смущения. В този ред на мисли, много е вероятно проблемъе да е в кабела или усилвателя. Но ако със същия кабел и усилвател, друга подобна китара няма този проблем, може би има нещо в китарата.

Защо не пробваш това? http://runoffgroove....bescreamer.html Не е твърде сложно а е буустер/драйв с възможност за управление както на усилването, така и на изходното ниво. За да не подменяш резистора Rx до полудяване, можеш на негово място да сложиш последователно 100К резизтор и 220К потенциометър(чиято средна точка/плъзгач е свързана с едното му крайно краче). По този начин "Rx" ще се променя в границите 100-330К и ще може с едно завъртане да си нагласиш драйва за съответната китара, която включваш. По принцип идеята е, че през Rx и кондензатора 100nF част от чистия сигнал от китарата се смесва с изкривения. При двойни адаптери/хъмбъкери, има доста повече бас и може да се получи по-бумтящо звучене, затова са дали, че Rx може да се мени в зависимост от китарата. Чрез потенциометър може да направиш този резистор променлив. Изслушай семплите - според мен звученето е приемливо за твоите цели.

Каквото можахме, те посъветвахме. Оттук нататък ти вече трябва да пробваш схеми. Възможно е да потърсиш и "guitar booster schematic" из нета - ще намериш доста схеми, на някои сайтове като runoffgroove.com даже има и записчета как звучат.

Не е толкова сложно. Транзистора на входа е повторител(емитерен повторител, свързан по схема общ колектор, търси "emitter follower", aко те интересува точният принцип на работа). От емитера му, сигнала се разклонява на две, ако няма да правиш електронния ключ, разклонението надолу през кондензатора 47nF не ти трябва. Първото ОУ стъпало е неинвертиращ усилвател с променлив коефициент на усилване(както в схемата, която обсъждахме по-горе), който осигурява цялото усилване на схемата. С потенциометъра DRIVE усилването се мени в границите от около 8 до около 220. Ако искаш да може да се слиза и до по-малки усилвания, можеш да намалиш стойността на 33К резистора, свързан със средното краче на DRIVE потенциометъра. Главната разлика от предишната схема са диодите в двете посоки, свързани във веригата за обратна връзка. Те се грижат за това, изкривяването да не е толкова рязко, както без тях(тока през един диод зависи от приложеното в права посока напрежение) и "ръбовете" на изкривения сигнал да са по-плавни, а и изкривяванията да се увеличават по-постепенно с нарастване на амплитудата на сигнала. Прави впечатление, че в едната посока диодът е един, а в другата - два. Така се създава асиметрично изкривяване, което за добро или за лошо, е по-богато на четни хармоници от симетричния вариант(поне що се отнася до по-ниските хармоници) - според някои хора, това звучи по-приятно. Второто стъпало на ОУ участва в изходния еквилайзер(тон-контрол). Изходният транзистор пак е свързан като емитерен повторител. Ако няма да ползваш електронния ключ, от средното краче на LEVEL можеш да подадеш през кондензатор сигнала направо на базата на изходният транзистор, а всичко по ключовата част на схемата, наляво от 1М потенциометъра, който е непосредствено свързан с базата на изходният транзистор, можеш да махнеш. Най-лявата част на схемата е захранването, което ти прави 4.5 волта средна точка, която е необходима за схемата. Иначе електронният ключ не работи сложно. Най-долната схема с двата транзистора 2SC1685 е ключ(flip-flop), който си сменя състоянията кри натискане на бутона ON/OFF(който не е задържащ, просто моментен контакт). В едното положение, на колектора на единия 2SC1685 имаш 9 волта - а на колектора на другия - 0 волта. След натискане на ключа, напреженията се разменят. На рамената на този ключ(колекторите на двата 2SC1685) са свързани гейтовете на двата полеви транзистора 2SK30A. Когато единият е отпушен, другият е запушен и обратното. Така сигнала на изхода се взима или от точката веднага след входния повторител, или от изхода на дисторшън ефекта(LEVEL потенциометъра) и реално чуваш чистия или изкривения сигнал. Освен това, на лявото рамо на ключа е свързан и светодиод, който да светне, когато напрежението на лявото рамо е 0 волта и когато левия 2SK30A е запушен, а десния - отпушен.

Ето например схема на SD-1 на Boss: За улеснение, можеш да пропуснеш долната част от схемата(която е за включ/изключ(байпас) на ефекта) и можеш да свържеш изхода на ефекта(средното краче на 10K LEVEL потенциометъра) направо към изходния буфер(базата на най-десния 2SC732). Вместо диодите 1N916 можеш да ползваш 1N4148. Биполярните транзистори не са много фатални. Можеш да пробваш с BC550C или някои по-малошумящи. Ако не можеш да намериш ОУ 4558, на негово място можеш да пробваш TL072. Така, ако поурежеш схемата, активните компоненти стават два NPN транзистора и един двоен ОУ. За включ/изключ на ефекта можеш да се справиш и посредством превключвател, ако не ти се прави електронното превключване. Всички точки 9V свързваш заедно, както и всички точки 4.5V. Захранването е свързано само с едната половинка на ОУ на схемата, защото 4558(както и TL072) са два ОУ в един корпус и споделят общи крачета за захранване.

Виж сега, увеличаването на коефициента на усилване не е безплатно. Схемата се захранва от 9 волта, което ще рече, че теоретичният максимален размах на изходното напрежение е + -4.5Волта. Ако приемем, че средното изходно ниво на китарата е 0.8-1V пик, а при по-сериозна динамика на свирене има 4-5 и повече волта пикова амплитуда, то дори при коефициент на усилване 1(буфер/повторител), схемата ще започне да ти заглажда/отрязва пиковете при динамично свирене. При по-голямо усилване, схемата ще започне да отрязва пиковете все по-рано, докато при определен коефициент на усилване, вече ще се превърне в дисторшън схема, при това не много добра. Операционният усилвател, при достигане на захранващите напрежения, изрязва пиковете грубо и рязко, при това симетрично, което създава огромно богатство от нечетни хармоници, които по принцип не се славят като най-красиво звучашите. При това, тяхната поява е сравнително рязка с увеличаването на амплитудата на сигнала над определено ниво. Нали не мислиш, че можеш да усилиш определен сигнал безкрайно много, без да вкараш изкривявания в него? Нали чисто усилване искаш, няма как да не получиш дисторшън/овердрайв с това захранващо напрежение при голям коефициент на усилване. Ако увеличиш захранването пък, тогава ще започнат да изкривяват входните стъпала на усилвателя, който имаш. Извод-> няма как да направиш буустер, който само бууства, освен ако китарата ти по принцип няма твърде ниско ниво, което да е необходимо да усилиш до нормално. С така дадените елементи, можеш да пробваш примерно с R1=47K, a вместо R2 да сложиш потенциометър 220К. Така ще можеш да мениш усилването от 1 до около 5,68 . Ако сложиш пък R1=22K можеш да мениш усилването от 1 до около 11 . Но по този път едва ли ще получиш нещо забележително, още по-малко иновативно. Дадох ти един съвет в началото на темата, и ако работата не е просто да си чешеш крастата, по-добре го послушай.

Ще намалее коефициента на усилване на ОУ. Най-просто - ОУ се опитва да промени напрежението на изхода си така, че да изравни напреженията на входовете. В схемата, ОУ е свързан като неинвертиращ усилвател - т.е. когато напрежението на входа става по-положително, и напрежението на изхода ще става по-положително. Входното напрежение се усилва и част от него се подава на инвертиращия вход през веригата на обратната връзка R1/R2/C. -При прав ток или много ниски честоти, реактивното съпротивление на C е много голямо и може да се счете, че C е отворена верига, все едно си изтрил клона R1/C от веригата и изходното напрежение се подава през R2 на инвертиращия(-) вход. Така коефициентът на усилване за ниски честоти ще бъде 1, понеже за да поддържа напреженията на(-) и на (+) равни, ОУ просто трябва да поддържа напрежението на изхода си равно на това, на входа(+). -При по-високи честоти, реактивното съпротивление на C става по-малко и то започва все повече да става затворена верига с нарастване на честотата. При достатъчно висока честота, може да се счете, че левият извод на R1 е свързан направо към земя. Получава се следната картинка: напрежението на (-) се взема от изхода на делителя R1/R2, към чийто вход е свързан изхода на ОУ. Aко например R1=R2, то на (-) ще имаме точно половината от напрежението на изхода на ОУ, следователно изхода на ОУ трябва да има напрежение равно на 2 пъти напрежението на(+), за да може напрежението на (+) да е равно на напрежението на (-) - ще имаме коефициент на усилване по напрежение 2. Изводът е, че колкото по-голямо е R2 oт R1, толкова голямо ще е усилването по напрежение на ОУ, докато разбира се се достигне една стойност на усилването, равна на усилването по напрежение без обратна връзка на ОУ, което вече е каталожен параметър на всеки различен ОУ(а зависи и от честотата - параметърът Gain Bandwidth Product на ОУ). Друг извод е, че този тип свързване на ОУ(неинвертиращ усилвател), не може да има коефициент на усилване, по-малък от 1(понеже делителят R1/R2 може само да понижи напрежението на изхода си, а не да го увеличи).

Aко просто искаш буустер, то неминуемо ще дойде едно ниво, след което сигналът ще се изкриви, което ще превърне това, което искаш, в не особено добре звучащ овердрайв. Това, което хората често наричат "буустер" всъщност е някакъв вид овердрайв/дисторшън. Точно затова ти препоръчах горните два ефекта - ползват се много често именно за буустване, а и са достатъчно разпространени, че да можеш да заемеш от някой и да пробваш. Иначе - съвети и схеми бол, много неизвестни в твоите звукови търсения. Освен това, един буустер може да звучи съвсем различно в два различни мръсни канала. Ако пък искаш нещо, което изобщо да не вкарва изкривен звук(под формата на някакво "жужене") в звука - това вече е друг случай, но не вярвам да търсиш точно това за мръсния канал на усилвателя си. Какъв звук търсиш всъщност от комбинацията? Топъл клийн, прекривен клийн, крънч, овердрайв, хай-гейн, хай-гейн на стероиди? PS: ако бууста е преди драйва, получаваш копчето gain/drive, което имаш както на усилвателя, така и на повечето от педалчетата. По-интересен е въпросът какво става ако еквилайзера/тон контрола също е преди драйва, или има еквилайзер преди и след драйва - това дава доста възможности за моделиране на звука, но е свързано с инженерни трудности - вкарваш повече шум.

Много зависи от това какъв звук искаш на бридж адаптера. Аз бих предпочел HSS, но поради мои лични вкусове. Просто обичам хубавия и ненатрапчиво звънък звук на единични адаптери с алнико магнит за нек и мидъл позиция, докато на бридж, много ми харесва острият, по-режещ и отчетлив(но без да му липсва плътност) звук на керамичен хъмбъкер, особено ако е навит с по-малко навивки, за да е по-бистър. Друг китарист обаче неминуемо ще харесва коренно различен звук, а аз не зная ти какво харесваш. Най-добре да ги послушаш сам първо. Иначе екстрите към едната китара не са маловажни, но е възможно да се сдобиеш с такива и по-нататък.

В интерес на истината, махагонът е средно твърд и сравнително чуплив. Темата за кухините и за "tap-testing" винаги ми е била интересна, особено в частта си, която касае електрическите solidbody инструменти, но не съм успявал да намеря много информация за тия неща. Ако имате по-задълбочени познания по тази тема, ще се радвам ако споделите нещо или дадете линкове. При "настройването" на топовете на акустичните китари, често се ползват тъй наречение "Chlandi Patterns": http://www.phys.unsw...ladni_engl.html Предполагам, че когато се правят кухини в solidbody китарите, пак има някаква методология, най-малкото някакъв статистически анализ, който да покаже къде е по-добре да се дълбаят, така че звука да не се разваля или пък да се промени в някаква посока. Виждал съм и как хора боравят с множество камертончета на различни тонове, удрят ги по дървото и слушат продължителността на тона, след което по някакъв начин определят как е най-добре да е ориентирана дъската, къде да бъде бриджа и други неща. За съжаление, не съм виждал добро обяснение на тази методология.

Интересно... за хората, които обичат да симулират, мисля, че и LTSpice е добро безплатно решение. Но схемите на CircuitLab изглеждат доста приятно, имат добри шрифтове и пропорции, което може би е добре за публикуване на схеми.

Може би драйв или дисторшън наистина е по добре. Пробвай Boss SD-1 или DS-1 като отправна точка. Доста хора ги притежават и ще можеш да пробваш още преди да си го направиш.

Много добре си се справил. Поздравления!

Забавно и донякъде вярно ! Особено ми хареса това за усилвателя и колата.

А сигурен ли си какъв точно дисторшън искаш и дали е наистина подходящ за теб? Най-добре, първо си направи прототип - може да изскочат проблеми като шумове, брумове, прослушване, които да трябва да коригираш, преди да направиш финалния вариант.

Не съм убеден, че Хетфийлд е от най-правилно пеещите певци в популярната музика, нито че начинът по който пее е особено щадящ. Това, което мога да те посъветвам е, да отидеш при свестен(понякога се налага да смениш няколко) вокален педагог и да те понаучи да пееш по принцип и да свикнеш със собствения си глас, да разбереш какъв глас си, в какъв диапазон, за какво си подходящ и за какво не. Едва след това, учи различни техники, чети по въпроса, пробвай това-онова... накрая сам ще видиш дали ставаш за "Джеймс Хетфийлд" или си по-подходящ за друга музика. За съжаление, господ рядко ни дава гласове като на кумирите ни, което всъщност не е лошо, защото на кого в крайна сметка му трябва Джеймс Хетфийлд 2? И аз много харесвам Джо Лин Търнър и Дио, ама съм бас-баритон . От тая гледна точка, не задълбавай толкова в тая металика, а работи върху собствения си глас. Поздрави!

Снимах 5-6 двуминутни клипчета. Ще ги кача в скоро време.

Впечатлен съм. Особено от грифа. Много ще се радвам, ако ми се отвори възможност да я разгледам и пробвам. Поздравления!

Ще дойда, как . Еххх.... жалко, че няма да идваш...

Всичко зависи от това колко е ценна китарата и какво качество(съответно и цена) на пребоядисването е приемливо за нея. Също има значение дали искаш да е с лакове или шеллак.

Най-вероятно или е шперплат, както повечето евтини китари, или наистина е смърч, който едва ли е твърде висок клас. Във всеки случай, ако се избере бройка, за 99 е екстра, според мен.

^

Дали педалът ще работи правилно със зуум-а, зависи от това какъв педал очаква зуум-а. Не мога да се наема да кажа дали вътре трябва да има линеен или логаритмичен потенциометър. Може би в книжката на зума има някакви данни, но едва ли нещо пречи да експериментираш в границите на разумното. Предполагам, че за дълбочината на уа-то, както може би и за други неща, в зума си има софтуерни настройки.

Позволявам си да дам малко информация по темата, понеже няма да пиша нищо, имащо отношение към развилия се спор. 500mH е голяма индуктивност, което ще рече, че за да я навиеш с приличен брой навивки, трябва да ползваш феритна сърцевина с по-голямо AL. Числото AL е безразмерна величина и мисля че означава mH(милихенри) на 1000 навивки. http://www.bytemark....ucts/sectwo.htm Обърни внимание, че индуктивността не расте линейно с броя навивки, а с квадрата на броя им. Можеш да направиш приблизителни изчисления, след като си избереш сърцевина. По принцип бобините, които са навити с по-дебел проводник, имат по-малко съпротивление и често поради тази причина имат по-висок качествен фактор. Разбира се, когато имаш сърцевина, тя също играе съществена роля. След като навиеш бобината, можеш да я измериш с LC метър или RLC-метър. Tук не съм съгласен с колегата Nikifena, че схемите в нета са лоши - ако се мерят компоненти с не твърде лош качествен фактор и разбира се трептящият кръг на LC-метъра е направен с прилични компоненти - грешката рядко надвишава 1% - нещо, което едва ли е фатално за това приложение, особено имайки предвид, че не е необходима някаква абсолютна точност и става дума за звукови честоти, т.е. тук показанията на LC-метъра имат общо с релността, понеже повечето такива измервателни уреди работят на около 10-500kHz. След като вече имаш направена и измерена бобина, трябва да си сметнеш филтрите, което не е твърде лесна задача, но не е невъзможно да се направи. Можеш дори да екпериментираш, особено ако разполагаш с цялото време на света. Това, което Ники каза, за специалните потенциометри има доста голям резон, освен ако не намериш начин да го заобиколиш чрез различна механика на педала и/или схемотехнически решения. Въпреки това, не съм убеден, че такива потенциометри не се продават. Имай предвид, че ако ползваш обикновен потенциометър, най-вероятно ще го износиш доста бързо. За повторителя, по принцип е добре да има на изхода. Говоря малко наизуст, но най-вероятно това, за което са го сложили е, да не се влияе филтъра на уауа-то от входното съпротивление на следващия ефект. Успех! Сега видях, че ще правиш готов проект. Ами, ако си намериш няколко различни сърцевини с различно AL и със същия размер, според мен с малко проби ще го улучиш, може би дори без LC-метър.