Evtim Djerekarov

Капачките на потенциометрите(земите) свързани ли са заедно с прилично дебел проводник? Това с ключа не е много ясно на схемата.. какво прави той в средна позиция, пуска и двата адаптера?

По всяка вероятност проблемът произтича от късо(желано) с небезкрайно малко съпротивление. Възможно е например, потернциометрите в крайни позиции да нямат съпротивление 0 между средно и крайно краче, а няколко ома, или десетки ома. Възможно е и да има проводници към земя с относително високо съпротивление. При токовете, които текат при пасивна електроника, не вярвам да е в резултат на прослушване в съседни проводници. Може и да се оправи със смяна на потенциометри, но няма гаранция. Имаш ли точната диаграма на свързване?

Снимката ти не се отваря, но ако говориш за пластмасата, на която стъпват струните на долният мост(бриджа), преди време имаше в муз. магазина в малкия ЦУМ.

Виждам, че дискусията продължава и така, на слабо време, искам да напомня на интересуващите се, че при евтините китари, добрата китара е по-скоро късмет с конкретния екземпляр, отколкото въпрос на марка и модел.

Ясно, сигурно на места изолацията между слоевете е нарушена.

Така е, но и за това си има причина - посто ефектите са евтини и никой не иска да ги продаде за 20 .

Интересно е, че при този кабел рязах парчета, и дори без да запоявам нищо, нито веднъж не успях да измеря прилично високи съпротивления...

Всъщност, говориш глупости. По което предполагам, че си малък. Ти искаш ли да работиш за примерно 250 лв. заплата? Или примерно 2000 повече ти харесва? 2000 / 30(това е без почивен ден) = 66 на ден, или 8.33 на час. Ако заплатата е 1000, то това е около 4,15 на час. Ако си почиваме събота и неделя, това прави 12.5 / 6.25 лева на час. Ако това ти се струва алчност и надуване на цените - помисли пак ти за колко би искал да работиш, и повтаряй алгоритъма, докато ти се избистри картинката в главата. След това помисли, някой, който работи подозрително евтино(не може да се издържа с това), дали има опит, дали си разбира от работата, дали ще ти свърши работа навреме и дали е човекът, който би избрал да ти върши работа? А реално можеше и да кажеш "разполагам с гигантичния бюджет от цифром и словом 10лв.(десет лева) за развойна дейност, ако някой ми помогне да си подкарам ефектчето, когато има време". Така все можеше да станеш симпатичен на някой, който да те привика вкъщи някоя събота и неделя, хем и вечерта приятелите да почерпи с биричка .

На някои може да е интересно, а и бих искал да разпитам евентуално по-запознати със случая хора. Преди време купих един син силиконов инструментален кабел(няма да споменавам магазини и марки) и си направих кабел с него. С този кабел, все нещо не звучеше нормално, но накрая(след около година ползване), след като презапоих всичко - пак не звучеше добре. Измерих с мултицета малко съпротивление(не помня колко, но от порядъка на 10-50К) между оплетката и централния проводник. В началото помислих, че има късо в жаковете или кабела е прорязан някъде, но след няколко замервания и отрязване на няколко къси парчета от кабела се убедих, че материалът приличащ на силикон, всъщност е леко електропроводим, което се потвърди и като измерих съпротивлението на самия катериал. Натъквали ли сте се на подобен странен феномен? Според мен именно наличието на не особено качествени кабели, както и на такива не много придогдни за титлата "инструментален кабел" са главната причина за маркетинг-митологията със супер-специалните и неповторими кабели.

Малко обща информация, с която, надявам се, повечето хора ще се съгласят(макар да няма твърде много общо с темата): Имай предвид и друго - атенюатора е идеално средство с което можеш да намалиш силата на звука, като същевременно чуваш всички изкривявания, които крайното стъпало прави, когато усилвателят е много набримчен. Това не значи, обаче, че с атенюатор динамиката на свирене се усеща от свирещия по същия начин, както със нацепен амп - просто на силно и на тихо усещането е различно. И аз се присъединявам към идеята за атенюатор от Parni_valjak - според мен едно доста професионално проектирано и добре реализирано устройство.

Няма такова нещо като универсален екшън, но моя опит с китарите показва, че най-често 1.5мм на 12-то прагче е добър компромис между нисък екшън и прилично малко звънене при по-динамично свирене. Има и много фактори, които зависят от конкретния инструмент, като една голяма част от китарите ще имат едва забележими гърбици или усуквания по грифа, или пък локални неравности по самите прагчета, които при много нисък екшън ще водят до липсващи тонове или зони по грифа с повече звънене. Други, разбира се ще са видимо усукани или криви и изобщо няма да свирят с ниски струни. Друг момент е, че в зависимост от различни фактори(конструкция, материали, сетъп), едни китари са с по-меки струни от други, когато ползват едни и същи струни и са настроени в един и същи строй. По-'твърдите' китари по принцип позволяват малко по-нисък екшън от по-'меките', но за сметка на по-твърдото усещане при бендване. Всичко е въпрос на компромис(и на поддръжка на инструмента).

Едва ли някой би се наел да ти отговори по картинка. Сам разбираш, че данните Входно напрежение, изходно напрежение и изходен ток не казват абсолютно нищо относно стабилността на изходното напрежение, честотата на работа на конвертора(ако е инпулсен) и други важни за аудиотехниката параметри.

Има хора, които си правят солидбоди тела от смърч и бор(не поради липса на пари, предполагам) и изключително много им се кефят - гледал съм доста видеота с любители на такава дървесина. Мисля, че и Фендер имаха нещо общо със смърча/бора в самото начало на производството си(не помня точно, дали бяха най-първите Fender Esquire, или само прототипът, можете да прочетете, ако ви е интересно). Преполагам, че различни фирми имат и модели от подобни дървесини, макар и очевидно да не е нещо популярно. Ето малко семпли: http://www.youtube.c...h?v=2hB17cd-KWs Преди време бях поставял прагчета на една самоделка от смърч, и не звучеше идеално зле, даже беше приятна, но не бих я определил като шедьовър в звуково отношение - не знам дали може да се постигне нещо при солидбоди китарите, което си заслужава, чрез подбор на такава дървесина. ПС: Мисля, китарите Parker Fly са направени от иглолистна дървесина, облечена в "черупка" някакъв здрав композит, така че да притежават лекота и здравина - доста интересни китари са, а и до колкото имах допир с един FLY - много са различни от средностатистическата представа за електическа китара(и на пипане, и на звук). ПС2: Всъщност, май само някои от моделите им са от смърч, има и такива от махагон и други дървесини: http://www.parkerguitars.com/Fly-Select-Guitar-Models/

Освен правилно замасяване по добър начин(тип звезда, примерно) и използване на добре екранирани кабели, не мога да те посъветвам друго. По принцип явлението е лесно обяснимо - когато волюм потенциометъра е около средната си точка, китарата има най-високо изходно съпротивление(при 500К потенциометър и само един адаптер - приблизително 250К||250K, което е около 125+К. При най-намален потенциометър, изходното съпротивление е много малко и е равно на съпротивлението на свързващите проводници. При максималко усилен пот, изходното съпротивление е приблизително равно на това на адаптера, което обикновенно е поне един порядък под 125К. Този феномен в различна степен съществува при всички китари, особено тези с пасивна електроника и съответно големи стойности на потенциометрите. Но една дори идеално тиха апаратура, ако има голямо изходно съпротивление, ще позволи усилвателя, в който е включена, да прихване брум от кабела - там, където токовете са малки, по-лесно се индуцират смущения. В този ред на мисли, много е вероятно проблемъе да е в кабела или усилвателя. Но ако със същия кабел и усилвател, друга подобна китара няма този проблем, може би има нещо в китарата.

Защо не пробваш това? http://runoffgroove....bescreamer.html Не е твърде сложно а е буустер/драйв с възможност за управление както на усилването, така и на изходното ниво. За да не подменяш резистора Rx до полудяване, можеш на негово място да сложиш последователно 100К резизтор и 220К потенциометър(чиято средна точка/плъзгач е свързана с едното му крайно краче). По този начин "Rx" ще се променя в границите 100-330К и ще може с едно завъртане да си нагласиш драйва за съответната китара, която включваш. По принцип идеята е, че през Rx и кондензатора 100nF част от чистия сигнал от китарата се смесва с изкривения. При двойни адаптери/хъмбъкери, има доста повече бас и може да се получи по-бумтящо звучене, затова са дали, че Rx може да се мени в зависимост от китарата. Чрез потенциометър може да направиш този резистор променлив. Изслушай семплите - според мен звученето е приемливо за твоите цели.

Каквото можахме, те посъветвахме. Оттук нататък ти вече трябва да пробваш схеми. Възможно е да потърсиш и "guitar booster schematic" из нета - ще намериш доста схеми, на някои сайтове като runoffgroove.com даже има и записчета как звучат.

Не е толкова сложно. Транзистора на входа е повторител(емитерен повторител, свързан по схема общ колектор, търси "emitter follower", aко те интересува точният принцип на работа). От емитера му, сигнала се разклонява на две, ако няма да правиш електронния ключ, разклонението надолу през кондензатора 47nF не ти трябва. Първото ОУ стъпало е неинвертиращ усилвател с променлив коефициент на усилване(както в схемата, която обсъждахме по-горе), който осигурява цялото усилване на схемата. С потенциометъра DRIVE усилването се мени в границите от около 8 до около 220. Ако искаш да може да се слиза и до по-малки усилвания, можеш да намалиш стойността на 33К резистора, свързан със средното краче на DRIVE потенциометъра. Главната разлика от предишната схема са диодите в двете посоки, свързани във веригата за обратна връзка. Те се грижат за това, изкривяването да не е толкова рязко, както без тях(тока през един диод зависи от приложеното в права посока напрежение) и "ръбовете" на изкривения сигнал да са по-плавни, а и изкривяванията да се увеличават по-постепенно с нарастване на амплитудата на сигнала. Прави впечатление, че в едната посока диодът е един, а в другата - два. Така се създава асиметрично изкривяване, което за добро или за лошо, е по-богато на четни хармоници от симетричния вариант(поне що се отнася до по-ниските хармоници) - според някои хора, това звучи по-приятно. Второто стъпало на ОУ участва в изходния еквилайзер(тон-контрол). Изходният транзистор пак е свързан като емитерен повторител. Ако няма да ползваш електронния ключ, от средното краче на LEVEL можеш да подадеш през кондензатор сигнала направо на базата на изходният транзистор, а всичко по ключовата част на схемата, наляво от 1М потенциометъра, който е непосредствено свързан с базата на изходният транзистор, можеш да махнеш. Най-лявата част на схемата е захранването, което ти прави 4.5 волта средна точка, която е необходима за схемата. Иначе електронният ключ не работи сложно. Най-долната схема с двата транзистора 2SC1685 е ключ(flip-flop), който си сменя състоянията кри натискане на бутона ON/OFF(който не е задържащ, просто моментен контакт). В едното положение, на колектора на единия 2SC1685 имаш 9 волта - а на колектора на другия - 0 волта. След натискане на ключа, напреженията се разменят. На рамената на този ключ(колекторите на двата 2SC1685) са свързани гейтовете на двата полеви транзистора 2SK30A. Когато единият е отпушен, другият е запушен и обратното. Така сигнала на изхода се взима или от точката веднага след входния повторител, или от изхода на дисторшън ефекта(LEVEL потенциометъра) и реално чуваш чистия или изкривения сигнал. Освен това, на лявото рамо на ключа е свързан и светодиод, който да светне, когато напрежението на лявото рамо е 0 волта и когато левия 2SK30A е запушен, а десния - отпушен.

Ето например схема на SD-1 на Boss: За улеснение, можеш да пропуснеш долната част от схемата(която е за включ/изключ(байпас) на ефекта) и можеш да свържеш изхода на ефекта(средното краче на 10K LEVEL потенциометъра) направо към изходния буфер(базата на най-десния 2SC732). Вместо диодите 1N916 можеш да ползваш 1N4148. Биполярните транзистори не са много фатални. Можеш да пробваш с BC550C или някои по-малошумящи. Ако не можеш да намериш ОУ 4558, на негово място можеш да пробваш TL072. Така, ако поурежеш схемата, активните компоненти стават два NPN транзистора и един двоен ОУ. За включ/изключ на ефекта можеш да се справиш и посредством превключвател, ако не ти се прави електронното превключване. Всички точки 9V свързваш заедно, както и всички точки 4.5V. Захранването е свързано само с едната половинка на ОУ на схемата, защото 4558(както и TL072) са два ОУ в един корпус и споделят общи крачета за захранване.

Виж сега, увеличаването на коефициента на усилване не е безплатно. Схемата се захранва от 9 волта, което ще рече, че теоретичният максимален размах на изходното напрежение е + -4.5Волта. Ако приемем, че средното изходно ниво на китарата е 0.8-1V пик, а при по-сериозна динамика на свирене има 4-5 и повече волта пикова амплитуда, то дори при коефициент на усилване 1(буфер/повторител), схемата ще започне да ти заглажда/отрязва пиковете при динамично свирене. При по-голямо усилване, схемата ще започне да отрязва пиковете все по-рано, докато при определен коефициент на усилване, вече ще се превърне в дисторшън схема, при това не много добра. Операционният усилвател, при достигане на захранващите напрежения, изрязва пиковете грубо и рязко, при това симетрично, което създава огромно богатство от нечетни хармоници, които по принцип не се славят като най-красиво звучашите. При това, тяхната поява е сравнително рязка с увеличаването на амплитудата на сигнала над определено ниво. Нали не мислиш, че можеш да усилиш определен сигнал безкрайно много, без да вкараш изкривявания в него? Нали чисто усилване искаш, няма как да не получиш дисторшън/овердрайв с това захранващо напрежение при голям коефициент на усилване. Ако увеличиш захранването пък, тогава ще започнат да изкривяват входните стъпала на усилвателя, който имаш. Извод-> няма как да направиш буустер, който само бууства, освен ако китарата ти по принцип няма твърде ниско ниво, което да е необходимо да усилиш до нормално. С така дадените елементи, можеш да пробваш примерно с R1=47K, a вместо R2 да сложиш потенциометър 220К. Така ще можеш да мениш усилването от 1 до около 5,68 . Ако сложиш пък R1=22K можеш да мениш усилването от 1 до около 11 . Но по този път едва ли ще получиш нещо забележително, още по-малко иновативно. Дадох ти един съвет в началото на темата, и ако работата не е просто да си чешеш крастата, по-добре го послушай.

Ще намалее коефициента на усилване на ОУ. Най-просто - ОУ се опитва да промени напрежението на изхода си така, че да изравни напреженията на входовете. В схемата, ОУ е свързан като неинвертиращ усилвател - т.е. когато напрежението на входа става по-положително, и напрежението на изхода ще става по-положително. Входното напрежение се усилва и част от него се подава на инвертиращия вход през веригата на обратната връзка R1/R2/C. -При прав ток или много ниски честоти, реактивното съпротивление на C е много голямо и може да се счете, че C е отворена верига, все едно си изтрил клона R1/C от веригата и изходното напрежение се подава през R2 на инвертиращия(-) вход. Така коефициентът на усилване за ниски честоти ще бъде 1, понеже за да поддържа напреженията на(-) и на (+) равни, ОУ просто трябва да поддържа напрежението на изхода си равно на това, на входа(+). -При по-високи честоти, реактивното съпротивление на C става по-малко и то започва все повече да става затворена верига с нарастване на честотата. При достатъчно висока честота, може да се счете, че левият извод на R1 е свързан направо към земя. Получава се следната картинка: напрежението на (-) се взема от изхода на делителя R1/R2, към чийто вход е свързан изхода на ОУ. Aко например R1=R2, то на (-) ще имаме точно половината от напрежението на изхода на ОУ, следователно изхода на ОУ трябва да има напрежение равно на 2 пъти напрежението на(+), за да може напрежението на (+) да е равно на напрежението на (-) - ще имаме коефициент на усилване по напрежение 2. Изводът е, че колкото по-голямо е R2 oт R1, толкова голямо ще е усилването по напрежение на ОУ, докато разбира се се достигне една стойност на усилването, равна на усилването по напрежение без обратна връзка на ОУ, което вече е каталожен параметър на всеки различен ОУ(а зависи и от честотата - параметърът Gain Bandwidth Product на ОУ). Друг извод е, че този тип свързване на ОУ(неинвертиращ усилвател), не може да има коефициент на усилване, по-малък от 1(понеже делителят R1/R2 може само да понижи напрежението на изхода си, а не да го увеличи).

Aко просто искаш буустер, то неминуемо ще дойде едно ниво, след което сигналът ще се изкриви, което ще превърне това, което искаш, в не особено добре звучащ овердрайв. Това, което хората често наричат "буустер" всъщност е някакъв вид овердрайв/дисторшън. Точно затова ти препоръчах горните два ефекта - ползват се много често именно за буустване, а и са достатъчно разпространени, че да можеш да заемеш от някой и да пробваш. Иначе - съвети и схеми бол, много неизвестни в твоите звукови търсения. Освен това, един буустер може да звучи съвсем различно в два различни мръсни канала. Ако пък искаш нещо, което изобщо да не вкарва изкривен звук(под формата на някакво "жужене") в звука - това вече е друг случай, но не вярвам да търсиш точно това за мръсния канал на усилвателя си. Какъв звук търсиш всъщност от комбинацията? Топъл клийн, прекривен клийн, крънч, овердрайв, хай-гейн, хай-гейн на стероиди? PS: ако бууста е преди драйва, получаваш копчето gain/drive, което имаш както на усилвателя, така и на повечето от педалчетата. По-интересен е въпросът какво става ако еквилайзера/тон контрола също е преди драйва, или има еквилайзер преди и след драйва - това дава доста възможности за моделиране на звука, но е свързано с инженерни трудности - вкарваш повече шум.

Много зависи от това какъв звук искаш на бридж адаптера. Аз бих предпочел HSS, но поради мои лични вкусове. Просто обичам хубавия и ненатрапчиво звънък звук на единични адаптери с алнико магнит за нек и мидъл позиция, докато на бридж, много ми харесва острият, по-режещ и отчетлив(но без да му липсва плътност) звук на керамичен хъмбъкер, особено ако е навит с по-малко навивки, за да е по-бистър. Друг китарист обаче неминуемо ще харесва коренно различен звук, а аз не зная ти какво харесваш. Най-добре да ги послушаш сам първо. Иначе екстрите към едната китара не са маловажни, но е възможно да се сдобиеш с такива и по-нататък.

В интерес на истината, махагонът е средно твърд и сравнително чуплив. Темата за кухините и за "tap-testing" винаги ми е била интересна, особено в частта си, която касае електрическите solidbody инструменти, но не съм успявал да намеря много информация за тия неща. Ако имате по-задълбочени познания по тази тема, ще се радвам ако споделите нещо или дадете линкове. При "настройването" на топовете на акустичните китари, често се ползват тъй наречение "Chlandi Patterns": http://www.phys.unsw...ladni_engl.html Предполагам, че когато се правят кухини в solidbody китарите, пак има някаква методология, най-малкото някакъв статистически анализ, който да покаже къде е по-добре да се дълбаят, така че звука да не се разваля или пък да се промени в някаква посока. Виждал съм и как хора боравят с множество камертончета на различни тонове, удрят ги по дървото и слушат продължителността на тона, след което по някакъв начин определят как е най-добре да е ориентирана дъската, къде да бъде бриджа и други неща. За съжаление, не съм виждал добро обяснение на тази методология.

Интересно... за хората, които обичат да симулират, мисля, че и LTSpice е добро безплатно решение. Но схемите на CircuitLab изглеждат доста приятно, имат добри шрифтове и пропорции, което може би е добре за публикуване на схеми.

Може би драйв или дисторшън наистина е по добре. Пробвай Boss SD-1 или DS-1 като отправна точка. Доста хора ги притежават и ще можеш да пробваш още преди да си го направиш.