Evtim Djerekarov

Да, PCB. Малко излизаме в страни от темата, но ширпотреба не винаги значи лошо, дори понякога - напротив. Въпросът беше, има ли смисъл да поиш цяла седмица един амп с друга цел освен "да не си ширпотреба," в маркетинговия смисъл на думата. Т.е. Платката по-лоша ли е с нещо технически.

Ако е така, най-вероятно всичко ще е ОК, само трябва да се види при изводите кой цвят на кой отговаря.

Радват, наистина .

За да може да стане, трябва адаптерите, които ще купуваш, да имат изведени 4 жици + земя(оплетка). Не, че не могат да се изкарат в последствие, но ако не искаш да разглабяш адаптерите - трябва да имат всички изводи.

Като изключим причудливата визия и наличието на определени приети стереотипи и евентуално снобизми, има ли някаква техническа причина, която пречи нещата да са монтирани на една красива зелена(примерно) платка? Иначе наистина - изглежда красиво и прецизно направено.

Ако въвеждаш правилните данни въпреки това, има шанс симулаторът да ти изплюе някакъв, може би субоптумален, евентуално приемлив вариант. Но наистина, може и да изгубиш време и нерви, без кой-знае какъв огромен успех. Иначе би могъл да ползваш и услигите на специалист, който да ти помогне с проектирането, стига разбира се, да е възможно да се споразумеете за приемлива и за двамата цена.

Aко говорим за свестен интерфейс, съм съгласен, но ако става дума за евтина йеймърска или вградена карта - те обикновнно си шумят предостатъчно дори без да включваш нищо във входовете им.

Свържи китарата към линейния вход на картата през ефект, който има ЕЛЕКТРОНЕН БАЙПАС, не true-bypass както са някои от ефектите. Примерно овердрайв на Boss, даден на байпас. Може и да имаш проблеми с китарта, но ако си с някакво евтино аудио на дъното, или някоя геймърска звукова платка - забрави за безшумно свирене. Тези карти имат съотношение сигнаш-шум(THD+N) в рамките на 50-75 dB. Подходящите за целта аудио интерфейси обикновенно имат над 100-105dB. Не се изкушавай да купуваш картите на Asus Xonar, които изглеждат добре на каталог - ASIO поддръдката им е ужасна и не стават за свирене в реално време. Най-евтиното, което горе-долу става(макар и пак да има някакъв шум) е някое Audigy 2 на старо, и то само ако има LiveDrive(предния панел при CD-rom-а), че АЦП-тата на самата платка са боклуци също. Иначе, по-професионални интерфейси има вътрешни и външни на фирми като M-Audio, E-MU, RME и други....

Дай като за начало скрийншот в кое поле какво вкарваш.

Изглежда добре, предполагам и работи така.

Може да е и компютъра - ако си правил някакъв оверклок или примерно RAM-а прави грешки.. Може да е плъгин, може и да е Asio4All - нали знаеш каква стъкмистика е тоя драйвер.

Парчето е добро, а клипът е много забавен!

Горното твърдение може би се стори малко невероятно на повечето хора, но на практика е така. Главното предимство на активния адаптер е, че има ниско изходно съпротивление, което позволява да се ползва и по-дълъг кабел без загуба на високи честоти и с по-малка вероятност кабелът да "прихваща" брумове. Освен това, наличието на предусилвател позволява и да се навият по-малко навивки на намотките на адаптерите и на практика да се получи звук с повече високи честоти, по-"ярък" и отчетлив звук без "замазване". От друга страна, всеки усилвател има свой собствен шум, от който няма как да се отървем. Основно правило в звукотехниката е, че при последоватленост от усилвателни стъпала, най-добре е първото да е най-нискошумящо и да има голям коефициент на усилване(в случая - по напрежение). Макар предусилвателите в активните адаптери да са сравнително нискошумящи, те често не са най-нискошумящите възможни, освен това обикновено са или повторители (коефициент на усилване 1) или имат малък коефициент на усилване по напрежение (1-4). Понеже се явяват първо стъпало в системата, те обикновено малко или много влошават шумовите характеристики на цялата система(китара-[ефекти]-усилвател). Поради характера на конструкцията си обаче, те често прихващат по-малко брум(нискочестотни смущения) от околните източници. Това е причината, при пасивни адаптери най-често да чуваме нискочестотно бучене(брум), но почти никакъв допълнителен шум(освен този, който апаратурата има и без включена китара), а при активните адаптери да имаме по-малко брум, но осезаем(особено на хай-гейн) шум, който напомня на паузите между песните при слушане на стара аудиокасета. За моите уши, брума е малко по-малко смущаващ, понеже е нискочестотно бучене, докато шума от "активния" предусилвател покрива целия чуваем спектър, което за мен е малко по-дразнещо.

Много гот, особено ми харесва колко чисто е изпълнен отвътре.

Не е вярно - пасивните адаптери имат повече брум, но най-често по-малко шум от активните адаптери.

Най-първо прецени дали искаш класическа китара(дали ще свириш класика). След това питай за размерите. Найлоновите струни имат характерен звук, който не пасва на всичко. Освен това, евтините класически китари не звучат прекрасно, често звучат дори по-зле от евтините китари с метални струни.

Научаването става с много упражнения. Най-добре е да започнеш да посещаваш вокален педагог(а и да си откриеш подходящ понякога иска малко пробване). След като човек има стабилна основа, вече може да си прави експерименти с гласа. Дрането може да се прави, но ако се прекалява с него, не е много полезно за гласа. Melissa Cross има DVD-та, именувани Zen Of Screaming, където се обсъждат техники за метъл-дране.

Пиша със закъснение, защото сега виждам темата. Бях на събитието, мога да кажа, че с всяка измината година Ювиги стават по-добри. Музиката е интересна и оригинална. Беше много яко. Поздравления!

Мисля, че може да стане така: Тази схема решава пробелма с екранирането, за който писах горе. http://i47.tinypic.com/4iiwj6.jpg Aко искаш на единия адаптер да се чува намотката от едната страна , а другият - от другата, можеш да свържеш единия по тази схема, а другия по предишната.

Да, и на двата адаптера, за да се дефазират един спрямо друг. Само че има опасност ламарината в основата на адаптера, както евентуално някаква екранировка по адаптера, да са свързани към бялата жица и обръщайки адаптера, да имаш повече брум.

Именно - има ли дървено железо .

Това, което искам да кажа е друго. Средите може да са слаби или силни по няколко начина: 1. В сравнение с ниските. 2. В сравнение с високите. 3. Като абсолютна стойност(близо до нивата на шумовете, или пък толкова силни, че входните стъпала кривят). Ако EMG нямаха по-слаби ниски, отколкото среди и/или високи, нямаше да звучат среднисто. Надявам се нямаме разногласия по този въпрос . Ако това, което искаш да кажеш е, че EMG имат същото ниво на ниски, както остналите адаптери, но имат повече среди, то това е същото, все едно да имат нормални(като другите адаптери) среди, но с по тихи баси, с тази разлика, че общото ниво на сигнала е по-високо. Когато говорим за характерен звук на адаптера(с повече/по-малко ниски, с повече/по-малко среди, или повече/по-малко високи), винаги имаме предвид, че да кажем средите на даден адаптер са повече от неговите си ниски или високи. Неща от сорта "При L500XL средите са по-слаби от тези на PAF адаптер" са объркващи и технически некоректни защото сравняват адаптери, които могат да имат най-различни изходни нива и честотни характеритики. Когато един адаптер има повече среди, това означава(виж колко учудващо!!), че той има повече среди, отколкото ниски и/или високи. Ако един адаптер има хем баси, хем среди, хем високи, то той няма как да звучи среднисто. Освен честотната характеристика на адаптера(за която говорим субективно в темата, ако се измери, по всяка вероятност ще се окаже, че не там е първопричината за различния звук), има ред други неща, които определят как даден адаптер ще свири. Примерно един алнико сингъл би могъл да се направи да има същата честотна характеристика като един керамичен хъмбъкер, но пак ще звучат различно. Поради своята специфика EMG се радват на голяма обич и голяма омраза от китаристите. ОК? Иначе съм 100% съгласен, че 81/85 е по-добре от HZ.

И климатиците, които са кандидат - сешоари! Добре дошла!

Най-вероятните възможности са или механичен проблем в конекторите или повреда в предусилвателя на картата. Ако последният е изпълнен със сменяеми компоненти(не е интегриран, примерно в специализиран чип), по всяка вероятност може да се отремонтира.

Което, ако игнорираме шумовия фон, е почти същото(понеже така или иначе обикновено нямаме подробен еквилайзер в китарата или апаратурата). По същата логика можем да кажем, че не е вярно, че Даймбъкера има орязани среди, а просто има леко повдигнати ниски и високи . Май точно това имаха предвид колегите.