Evtim Djerekarov

Научаването става с много упражнения. Най-добре е да започнеш да посещаваш вокален педагог(а и да си откриеш подходящ понякога иска малко пробване). След като човек има стабилна основа, вече може да си прави експерименти с гласа. Дрането може да се прави, но ако се прекалява с него, не е много полезно за гласа. Melissa Cross има DVD-та, именувани Zen Of Screaming, където се обсъждат техники за метъл-дране.

Пиша със закъснение, защото сега виждам темата. Бях на събитието, мога да кажа, че с всяка измината година Ювиги стават по-добри. Музиката е интересна и оригинална. Беше много яко. Поздравления!

Мисля, че може да стане така: Тази схема решава пробелма с екранирането, за който писах горе. http://i47.tinypic.com/4iiwj6.jpg Aко искаш на единия адаптер да се чува намотката от едната страна , а другият - от другата, можеш да свържеш единия по тази схема, а другия по предишната.

Да, и на двата адаптера, за да се дефазират един спрямо друг. Само че има опасност ламарината в основата на адаптера, както евентуално някаква екранировка по адаптера, да са свързани към бялата жица и обръщайки адаптера, да имаш повече брум.

Именно - има ли дървено железо .

Това, което искам да кажа е друго. Средите може да са слаби или силни по няколко начина: 1. В сравнение с ниските. 2. В сравнение с високите. 3. Като абсолютна стойност(близо до нивата на шумовете, или пък толкова силни, че входните стъпала кривят). Ако EMG нямаха по-слаби ниски, отколкото среди и/или високи, нямаше да звучат среднисто. Надявам се нямаме разногласия по този въпрос . Ако това, което искаш да кажеш е, че EMG имат същото ниво на ниски, както остналите адаптери, но имат повече среди, то това е същото, все едно да имат нормални(като другите адаптери) среди, но с по тихи баси, с тази разлика, че общото ниво на сигнала е по-високо. Когато говорим за характерен звук на адаптера(с повече/по-малко ниски, с повече/по-малко среди, или повече/по-малко високи), винаги имаме предвид, че да кажем средите на даден адаптер са повече от неговите си ниски или високи. Неща от сорта "При L500XL средите са по-слаби от тези на PAF адаптер" са объркващи и технически некоректни защото сравняват адаптери, които могат да имат най-различни изходни нива и честотни характеритики. Когато един адаптер има повече среди, това означава(виж колко учудващо!!), че той има повече среди, отколкото ниски и/или високи. Ако един адаптер има хем баси, хем среди, хем високи, то той няма как да звучи среднисто. Освен честотната характеристика на адаптера(за която говорим субективно в темата, ако се измери, по всяка вероятност ще се окаже, че не там е първопричината за различния звук), има ред други неща, които определят как даден адаптер ще свири. Примерно един алнико сингъл би могъл да се направи да има същата честотна характеристика като един керамичен хъмбъкер, но пак ще звучат различно. Поради своята специфика EMG се радват на голяма обич и голяма омраза от китаристите. ОК? Иначе съм 100% съгласен, че 81/85 е по-добре от HZ.

И климатиците, които са кандидат - сешоари! Добре дошла!

Най-вероятните възможности са или механичен проблем в конекторите или повреда в предусилвателя на картата. Ако последният е изпълнен със сменяеми компоненти(не е интегриран, примерно в специализиран чип), по всяка вероятност може да се отремонтира.

Което, ако игнорираме шумовия фон, е почти същото(понеже така или иначе обикновено нямаме подробен еквилайзер в китарата или апаратурата). По същата логика можем да кажем, че не е вярно, че Даймбъкера има орязани среди, а просто има леко повдигнати ниски и високи . Май точно това имаха предвид колегите.

Не съм 100% сигурен в схемата, но 90% - да. Пробвай първо само с единия адаптер и сподели резултати.

Както горе Yves каза, трудно е да се съвмести активен и пасивен адаптер, на пасивния трябва да се сложи също предусилвател, иначе двата адаптера имат различни изходни импеданси. Моето лично мнение е, че ако искаш активен звук, то добре е да вземеш два активни адаптера. Като ще е гарга - да е рошава. Отделно - не съм луд фен на HZ - сериите, не мисля че са точно като активните си братчета - но това също си е мое мнение. В страни от темата - моите любими активни адаптери са Seymour Duncan Blackouts. Заради по-малкото шум и характерният саунд. Не, че искам да ти давам наклон, но ако просто се чудиш дали да слагаш активни адаптери, можеш да им обърнеш внимание.

Може би нй-китарджиско би било просто с десет букси(може и повече, ако се изисква да има различни типове конектори на един и същи изход), като всеки ефект се включва посредством отделно кабелче. Но и така е добре, стига човек да не е твърде наясно с факта, че конекторът е от ATX захранване - мисля, че този факт се набива на очи само за знаещите.

Мисля, че нещо такова трябва да стане: http://i47.tinypic.com/350ph0j.jpg Брум ще толкова, колкото ако свържеш паралално единичен адаптер с хумбъкер - не колкото при чист единичен адпатер, но повече отколкото при хъмбъкер. Когато звучи само единият адаптер, брума ще си е като при сънгъл коил при издърпан пуш-пул потенциометър.

Едва ли има смисъл да се инвестира твърде много в адаптери за такава китара. Вярно, че после можеш да ги сложиш на друга, но когато си купуваш хубава китара, тя често има нелоши адаптери по принцип. А парите са хубав сет нови адаптери често представляват немалък процент от бюджета за нова, по-хубава китара. Виж, ако сложиш евтини нови адаптери, които и пасват - ОК.

Без да искам да спамя, бих ти препоръчал да пробваш сам по възможност. Аз примерно може да съм си взел такава китара и да съм страшно доволен от нея, защото примерно, ми е първа и не съм пробвал нищо друго. Дори бих могъл да се чудя как така хората дават толкова пари за гибсъни, при положение, че китарата е толкова хубава. От друга страна, бих могъл да съм човек, пробвал безброй китари и да кажа, че е много зле, в сравнение с китарите за XXXX долара, които харесвам. Разбираш ми мисълта. Нека разбира се, който се е докосвал до такава китара даде мнение, но четейки отзивите, имай горното предвид .

Мисля, че роля има и това, че в ония години църквата и благородниците често са били щедри меценати, що се отнася до високото изкуство, а тия неща не са били точно "популярна" музика за всеки. Да не говорим, че меценатството тогава не е било алтернативна форма на кредитиране, както е сега. Но за едно си прав, много голяма част от нашите съвременници са идолополконници без критерии. То затова и изкуството ни напоследък е такова в голямата си част.

Китайски уред, който има функцията диод и Hfe(бета) измерване може да се намери в ценовият диапазон от 5-12лв. Но понякога тия измервателни уреди могат да изкарат и повреден транзистор годен. Най-добре е да се пробва на постановка и при малко по-големи колекторни токове. Въпреки това, има голям шанс да успееш да провериш кои транзитори са повредени, само с помощта на уреда.

Човек, маниякално е, поздравления!

Възможно е транзистора да не е в режим и да работи в режим на насищане или да е напълно запушен. Първо провери напреженията с измервателен уред. Захранващото напрежение и напрежението на дрейна на транзистора. Направи си един кабел с жак(откъм страната на кубето), щипка(оплетката на кабела, 'земя', от страната на ефекта) и някаква пробка(откъм ефекта, средната жица на кабела), с която при намалено кубе да "слушаш" къде ще се изгуби звука от ефекта. По пътя на сигнала(активната жица на кабела), сложи последователно един кондензатор, примерно 100nF, за да не подаваш прав ток към кубето. Свържи щипката на кабела към "земя" на ефекта, включи самия ефект към звуков източник и с пробката "слушай" точки по схемата, да видиш къде ще изчезне звука. Много е вероятно да трябва да пипнеш сорсовия 560-омов резистор и/или дрейновия 1.5К. В сорса можеш да сложиш 1К тример, вместо този 560-омов резистор. По принцип JFET-транзисторите се разминават много по параметри и при схеми с тях, донастройката е почти задължителна.

Често изглежда точно така, но не мисля, че това е конкретната причина.

Малко ме съмнява успехът на това с лепилото, понеже тия винтчета имат много малка площ, но може да се пробва. Има различни варианти. Може да се пробва да се хване/залепи винта, а може и да се пробва да се разпробие, като примерно първо се пробие елементът през средата му с много тънка бургийка за метал, а след това тази дупка се ползва за водач на друга бургия с център(на знам дали бургия за дърво с център ще отнеме добре метала). Друг вариант е, по някакъв начин да се направи процеп в това, което се вижда от остатъка и се развие, примерно с отвертчица. Ето малко западен акъл: http://gzunino.wordp...a-broken-screw/ http://www.striperso...ve-broken-screw http://homerepair.ab...w_extractor.htm

Пробвай и с някакви преносими утройства. мп3 плеър, радио, уокмен, и т.н. Възможно е и в стаята просто да има някакви смущаващи полета от осветление, близо намиращ се силов трансформатор и т.н. Например можеш да пробваш с един овердрайв на батерии, в който да включиш някакви високоомни слушалки, или слушалково усилвателче на батерии, така, че нищо да не е включено в мрежата. Пробвай да свириш така, пробвай да вдигнеш всичко от земята... ако пак се чува брум, по всяка вероятност говорим за електромагнитни полета от източник наблизо.

Aкустичните китари най-често са боядисани с нитроцелулозни лакове, при това доста тънък слов, доста пипкава, но занимателна алтернатива е шеллакът(Shellac, French polish), за който можеш да прочетеш из нета. При шеллакът няма да ти трябва и пистолет - всичко става на ръка - това е един "класически" начин за боядисване на инструменти. Най добре първо пробвай да боядисваш нещо друго, преди да стигнеш до китарата.

Aко те е страх сам, винаги можеш да ползваш услугите на лютиер, който освен това може да ти даде съвсети как става. По принцип няма нищо кой-знае колко страшно. Да - отнема малко време, но от друга страна, веднъж направено за дадена марка и вид струни, рядко има нужда от кой-знае какви корекции.

Лошото е, че "пасивният дисторшън ефект" може да даде усилвателя ефективно на късо и да го изгори, или непрекъснато да му задейства защитите, което да доведе и до "активен" дисторшън ефект. Според мен, минималното, което трябва да се направи, е да се изчислу всичко, да се измери индуктивността с LC метър(за да сме сигурни за честотата на срез) и след това, със синусоидален сигнал на различни честоти, с плавно усилване от усилвателя да се види какво се случва с осцилоскоп, така че ако има насищане, то да се разпознае веднага и да се пристъпи към избор на друга сърцевина. Освен това, загубите в сърцевината трябва по възможност да се измерят или поне да се предвидят математически преди това.