Evtim Djerekarov

E, това е малко особен фид финансово мотивирана услужливост.

Че и без шнорхел!

Действай и ще стане. За съжаление, не съм работил с нитро лак и не знам дали може да се обработва(шкури, полира), както примерно акрилния и полиуретановия лак. Предполагам, че може, а и лесно можеш да провериш как се работи с него на една подготвена дъска. По принцип, основната идея е да пръскаш всичко така, че да не правиш стичания и капки. Ако направиш капка - трябва да изчакаш достатъчно време, за да изсъхне тя и после много внимателно да я изшкуриш(голяма играчка). Не шкури с много едри шкурки, може би за най-грубите неща, не по-малко от 600. Иначе по принцип, 600, 800, 1000, 1500, 2000.... Преди да нанесеш всеки следващ слой, предният трябва да е матиран с шкурка(до около 800-1000)и да няма останали лъскави гланцови петънца. Разбира се, трябва преди това да е изсъхнал добре. Не знам дали ще ползваш боя. Казваш, че ще ползваш байц. Може би имаш предвид, байц, който ще смесваш с лака?? Ако е така, трябва много да внимаваш, особено ако ще ползваш полупрозрачни покрития. При полупрозрачното покритие, трябва изобщо да не шкуриш полупрозрачния слой, защото иначе ще направиш по-прозрачни петна, където си шкурил повече. В този случай, трябва да имаш помещение без никаква прах и направо пръскаш полупрозрачния слой, като поизсъхне той достаъчно, можеш направо отгоре да напръскаш финалния слой прозрачен лак(поо него и да се полепи прашинка, не е фатално, защото може да се махне с шкурка. Ако помещението ти не е прашно и си сигурен, че няма да налепиш прах, може и да изчакаш полупрозрачния слой да изсъхне, въпреки, че ако още не е съвсем изсъхнал, получаваш по-добра адхезия между двата слоя. Накрая последния слой се чака да изсъхне дълго време(дни, седмица и повече), ако е необходимо се зашкурва фино до матово, но този път до най-фина шкурка и накрая се полира с полир-машина и полир-паста. Друг вариант е да се полира с различно груби пасти до най-фина. Колко и как се преценява на място, може да имаш много груба "портокалова кора", може да е съвсем фина. Зависи от лака, температурата, маниера на пръскане и т.н. Ако някой слой стане трагедия, вместо да го чакаш да съхне и да го шкуриш, можеш да го избършеш с парцал с ацетон(поне при ПУ лака става). С колкото по-малко лак успееш, по-добре за звука. Тънкото покритие по-малко "запушва" инструмента. Всичко, което съм писал е от моя опит с електрически солидбоди инструменти. Ако ще пръскаш акустични, там сигурно си има други начини и тънкости, понеже там върпосът със звука е още по-важен. Може да се поинтересуваш допълнително. Поздрави, Евтим

Ако става въпрос за електрическа китара, нитро лакът е бил по-популярен в миналото, сага в много случаи е изместен от други лакове, поради не твърде добрата си износоустойчивост и издържливост. Въпреки това, някои хора казват, че старите нитро лакове им звучат по-добре.

За пластмасовите струни - зависи. За 2436294 път ще повторя, че класическата китара(с найлонови струни) и примерно акустичната с метални(примерно dreadnought) са два различни инструмента с различна история, подходящи за свирене на различни неща, имащи различна конструкция, размери и звук. Не може човек просто да си слага найлонови и пластмасови струни на китарата. По тая логика - на пианото да си боцна едни найлонови струни, а . Затова е важно какво ще се свири и какво звучене се гони. Ако ще се свирият примерно разни класически етюди от школи - класическата китара е най-доброто решение. Ако ще се свири рок - май китарка с метални струни е по-добре. Едва ли някой в началото е минал без мехури и мазоли по пръстите, когато е хванал китара с метални струни - но този период отминава бързо. @Eva Collins: Мисля, че по-важен момент е, китарата да е удобна и струните да не са твърде високо - това става с пробване, за съжаление, на един му е удобно едно, на друг - друго. Именно затова и често отсвирваме хората, които търсят съвет. Ние не знаем кое им е удобно и кое ще им хареса, нито дали ще попаднат на дефектна или зле звучаща бройка. Не го правим от омраза или озлобление. По добре да откажеш съвет, отколкото да дадеш лош такъв. Вземи човек с теб, който свири и разбира. Аз се занимавам с ремонти на китари и имам представа кое е добре и кое - зле. Ако няма кой да вземеш със себе си, мога да ти избера една в удобен ден. Но аз само мога да кажа коя е добре направенаи да посвиря, а звука трябва да го харесаш ти.

До колкото знам, не е добре да се пръска с лакове с ралични основи. Аз съм работил с PU лак, който си върви с по-гъст грунд. Не знам дали самият лак е твърде удачен като грунд, защото е по-тънък и дървото може да изпие доста от него. Подозирам, че това може да промени и звука.

Aз мисля, че това е сериозен тонообразуващ фактор. Но все пак разликите ги има. Според мен, с пробване ще стигнеш до истината за теб конкретно.

Без да препоръчвам марки ще кажа, че всичко от този ценови клас не свири особено добре. Предполагам, че предвид цената и наличието на електронка, не е лошо решение - обаче трябва да отидеш в магазина и да си избереш така, която ти звучи добре и няма проблеми или дефекти. Може би ще е по-добре от това, което имаш, а ако си избереш добра бройка в магазин, със сигурност ще има подобрение, но това не значи, че ще звучиш съвсем както трябва - хубавите акустични инструменти са доста скъпи по принцип - а възможно е да купиш дори доста скъпа акустична китара, която да няма нищо особено в тона - може да звучи скучно и плоско, въпреки цената си. Затова китара се избира на първо място на слух, от свирещия. Философстване по картинка никак не помага никак. Това е все едно да избираш най-вкусна торта в интернет магазин.

Развива се нещо като дискусия с предположения . Нека дам две предпожения какво най-вероятно би могло да гръмне или да започне да пуши в един усилвател: 1. Изходен трансформатор 2. Захранващ трансформатор 3. Кондензатори Което и да е от трите, ако не е качествено или ако е недооразмерено или неизчислено както трябва, може да се повреди и запали. Предвид това, че такива неща са се случвали (макар и по-рядко) на хубави усилватели, особено при твърде безотговорна експлоатация, Не виждам причина защо да не може да се случи и на бюджетен усилвател. Освен това, да не забравяме, че ако свирим на усилвателя 10 години вкъщи, може и нищо да не му стане. Ако го мъкнем непрекъснато по участия, където и свирим на него по-силничко, ситуацията се променя чувствително.

Страшни идиоти има, много тъпо, да ти гепят барабаните! Дано с общи усилия да се намерят скоро!

До колкото знам от kolio_k, това е Dolemite на Scott Henderson. Иначе си прав за екстрите, иска ми се да е по-скоро преамп, обаче ми се струва, че ако му вкарам и спийкър симулация, сложността ще стане много голяма, което малко или много ще се отрази на цената, освен, ако спийкър симулатора не е само един, при това - от по-простите. Възможно е дори да са два отделни изхода със и без SpeakerSim, както е на някои ефекти. Още не съм сигурен какви екстри да имам, затова събирам мнения. След някой друг ден, като имам време за това, а и желание, ще седна и ще напиша една спецификация 1.0, като взема предвид мненията оттук, и ще я постна за обсъждане.

Може би ще го запиша с усилвател в скоро време. Има малка вероятност да минавам към Пловдив този или другия месец. Ако стане така, може да го донеса за проби. @Parni_Valjak: Идните дни ще помисля върху превключването, ще потърся и говоти решения и ще постна тук примерни схеми за обсъждане, хем така биха могли да бъдат полезни и на други хора, които искат по-сложни превключвания. Бях експериментирал(симулационно) с различни аналогови и ключове преди време и ми прави впечатление, че те(поне популярните схеми) винаги вкарват малки количества изкривявания в сигнала. Може би поне байпас сигнала трябва да се включва чисто механично(ключ или реле).

Записвано е с един Стаг, копие на PRS, адаптери Wilkinson. Струните бяха малко страрички. С по-хубави метли, флажолетите излизат по-добре. @Parni_Valiak: PIC-ът е добро решение, но изисква отделно стабилизирано напрежение и вероятно по-сложна схемотехника( може би по-проста?!?). Трябва да помисля за схема за превключване(дали ще са релета или електронни ключове), но при всички положения трябва да се направи така, че да не е твърде сложно или скъпо, защото така или иначе ефекта не е от най-простите, а искам да го направя с приемлива цена, да е достъпен.

Здравейте, Знаете, че от доста време се занимавам с работа(предимно прототипна) по овердрайв ефекти за китара. Преди доста време бях пускал записи от едно от ефектчетата, сега направих втора версия на прототипа, която вече ползва Jfet/Mosfet транзистори за изкривяванията, допълнителни вериги, които имитират решетковия ток при лампите, както и някои мерки за снижаване до минимум на нежеланите транзисторни хармоници. Записах един бърз и мръсен семпъл на ефекта, колкото да добиете представа за звука му: Това е звука от ефекта с кабинет симулация върху него и малко reverb. Няма усилвател във веригата. https://soundcloud.com/evtodj/overdrive-rev2-0-test Ако ефектът добие прилично одобрение тук и на местата, където го нося за проба, ще пусна серия от него, но бих искал да се консултирам с вас относно това как би било най-подходящо ефекта да се управлява. Има техническа възможност, освен драйв каналът, да се постигне и Clean звук, а също и евентуално boost(като volume и/или гейн) за сола, или просто ако човек иска да се буустне. Това би превърнало ефекта почти в предусилвател. Ето и конкретните въпроси: 1.Превключване: Проблемът е, че най-вероятно кутията ще е от малко по-големите и на нея ще има два суича. -Един от вариантите е единият суич да превключва ефект/байпас, а другия - да избира дали байпасът да е байпас или да е clean. Така обаче не остава възможност да се превключва boost режима с фуутсуичовете. -Друг вариант е, превключването "байпас или клийн" да е с ЦК ключе, и единият педал да е ефект/клийн, а другия - бууст. Така обаче се изключва възможността само с крака да се управлява всичко(байпас/клийн/ефект/бууст). - Още един по-причудлив вариант е, при малко по-дълго задържане на "бууст" педала, да се сменя режима(клийн или байпас на байпас позиция). Така всичко може да се управляза с крак, но в някои случаи може да се изгуби малко време при превключване. 2.Еквилайзер: В текущият си вид, ефектчето има маршалски тонстак Mid / Bass / Treble, като играта с който и да е потенциометър променя и това как се държат остналите(пасивна схема, както на повечето усилватели). Възможно е и да добавя ключе за избор на различен характер на еквилайзера, както например Ники направи в неговия Файърсаунд 3. Възможно е и еквилайзера да е активен, както в повечето ефекти. Кое според вас е най-подходящо? 3.Допълнителни контроли В текущият си вид, ефектът има контроли Gain / Mid / Bass / Treble / Volume. С добавяне на чист канал обаче, със сигурност трябва да се добави поне Clean Volume и евентуално Clean Gain. Ако ги има и двата, клийн канала ще може да се ползва и за лек крънч. От друга страна, липсва какъвто и да било допълнителен еквилайзер за Clean канала. Липсват и допълнителни ефекти за бууста, който евентуално може да се усили в някоя честотна област за соло. Възможно е последните неща да са ЦК ключета с предварително дефинирани функции(примерно по среднист или ярък кликн, усилване на ниските за клийна и трето ключе - Peak за бууст канала....). Ще се радвам на вашите мнения и препоръки.

^ Aко притеснителноо място е само там и не се разширява по ръба на сглобката - няма страшно, просто малък дефект.

Не знам дали подобни глупости няма да имат съдебно продължение.

Всъщност виждам, че повечето от основната информация, която щях да питам, е написана в първия пост. Пуснах клипето на HD качество full screen и на снимките се виждат перфекно изпълнените детайли по китарата. Сигурно е било голяма играчка. Но си е струвало - резултатът е впечатляващ. Ще оставя на останалите съфорумци възможността да задават въпроси.

Така е, чувствителността на говорителите също има голямо значение за силата на звука.

Така е, върпреки, че за по-скромен гиг, 100-ватова глава и 4х12" може би е малко overkill.

Е, след първото стъпало, спира да е високоомен. То без примери(за друга тема) така или иначе си говорим общи приказки.

Усилвателят често е неделима част от "гласа" на един китарист. Мисля, че този факт не е добре да се пренебрегва. Може би е добре да запишете нещо с някой популярен усилвател, евентуално в студио/репетиционна. Иначе, бихте ли споделили повече информация и снимки за инструмента?

Защо не съм от Пловдив...

Е, щом такива мнения ти доставят комфорт, по-нататъшната дискусия е излишна. А и все си мисля, че китарните усилватели не са радиостанции за GHz диапазон.

Китарата изглежда много добре, поздравявам ви за търпението и експеримантаторския устрем. На предоставените семпли, ясно личи, че звука на ниските струни е много добър - на места в записа, китарата звучи като пиано на ниските тонове. Мисля, обаче, че записът, а може би и избраният тон/усилвател не са много представителни за звука на високият регистър на китарата(особено към последните позиции на тънките струни). Може би един запис с друг усилвател, евентуално изпълнение на друг китарист с друг стил на свирене, биха дали още по-ясна представа. Семпъл с овердрайв, както и хай-гейн семпли също биха зарадвали тукашната предимно метъл ориентирана публика . Отново поздравления!

Според мен, главната разлика идва от факта, че платката е равнинна а не обемна, както point to point монтажа. Това създава потенциална опасност от по-големи паразитни капацитети и поява на прослушвания, ако платката не е добре проектирана, докато при обемния монтаж, тия неща са по-малко вероятни, поради по-големите разстояния между компонентите в пространството. От друга страна, при една печатна платка, паразитните капацитети могат да бъдат определени още при проектиранието и тестването на прототипни бройки и поради тяхната по-лесна предвидимост, могат да се имат предвид при избора на компоненти. Може би един от главните недостатъци на платката е, че трябва да се ремонтира по-внимателно, а също и това, че при недобре проектирана/позиционирана платка, компонентите, отделящи топлина се охлаждат по-лошо, поради по-лошата естествена конвекция. От ценова гледна точка, изпълнението с платка е най-евтино, бързо и лесно повторимо. Обемният монтаж със сигурност е по-скъп, защото отнема повече време, а и при масово производство, по-трудно би могъл да се направи от роботи. Не мисля, че платката би била по-лоша с нещо, ако е доре проектирана.