Evtim Djerekarov

Всъщност виждам, че повечето от основната информация, която щях да питам, е написана в първия пост. Пуснах клипето на HD качество full screen и на снимките се виждат перфекно изпълнените детайли по китарата. Сигурно е било голяма играчка. Но си е струвало - резултатът е впечатляващ. Ще оставя на останалите съфорумци възможността да задават въпроси.

Така е, чувствителността на говорителите също има голямо значение за силата на звука.

Така е, върпреки, че за по-скромен гиг, 100-ватова глава и 4х12" може би е малко overkill.

Е, след първото стъпало, спира да е високоомен. То без примери(за друга тема) така или иначе си говорим общи приказки.

Усилвателят често е неделима част от "гласа" на един китарист. Мисля, че този факт не е добре да се пренебрегва. Може би е добре да запишете нещо с някой популярен усилвател, евентуално в студио/репетиционна. Иначе, бихте ли споделили повече информация и снимки за инструмента?

Защо не съм от Пловдив...

Е, щом такива мнения ти доставят комфорт, по-нататъшната дискусия е излишна. А и все си мисля, че китарните усилватели не са радиостанции за GHz диапазон.

Китарата изглежда много добре, поздравявам ви за търпението и експеримантаторския устрем. На предоставените семпли, ясно личи, че звука на ниските струни е много добър - на места в записа, китарата звучи като пиано на ниските тонове. Мисля, обаче, че записът, а може би и избраният тон/усилвател не са много представителни за звука на високият регистър на китарата(особено към последните позиции на тънките струни). Може би един запис с друг усилвател, евентуално изпълнение на друг китарист с друг стил на свирене, биха дали още по-ясна представа. Семпъл с овердрайв, както и хай-гейн семпли също биха зарадвали тукашната предимно метъл ориентирана публика . Отново поздравления!

Според мен, главната разлика идва от факта, че платката е равнинна а не обемна, както point to point монтажа. Това създава потенциална опасност от по-големи паразитни капацитети и поява на прослушвания, ако платката не е добре проектирана, докато при обемния монтаж, тия неща са по-малко вероятни, поради по-големите разстояния между компонентите в пространството. От друга страна, при една печатна платка, паразитните капацитети могат да бъдат определени още при проектиранието и тестването на прототипни бройки и поради тяхната по-лесна предвидимост, могат да се имат предвид при избора на компоненти. Може би един от главните недостатъци на платката е, че трябва да се ремонтира по-внимателно, а също и това, че при недобре проектирана/позиционирана платка, компонентите, отделящи топлина се охлаждат по-лошо, поради по-лошата естествена конвекция. От ценова гледна точка, изпълнението с платка е най-евтино, бързо и лесно повторимо. Обемният монтаж със сигурност е по-скъп, защото отнема повече време, а и при масово производство, по-трудно би могъл да се направи от роботи. Не мисля, че платката би била по-лоша с нещо, ако е доре проектирана.

Да, PCB. Малко излизаме в страни от темата, но ширпотреба не винаги значи лошо, дори понякога - напротив. Въпросът беше, има ли смисъл да поиш цяла седмица един амп с друга цел освен "да не си ширпотреба," в маркетинговия смисъл на думата. Т.е. Платката по-лоша ли е с нещо технически.

Ако е така, най-вероятно всичко ще е ОК, само трябва да се види при изводите кой цвят на кой отговаря.

Радват, наистина .

За да може да стане, трябва адаптерите, които ще купуваш, да имат изведени 4 жици + земя(оплетка). Не, че не могат да се изкарат в последствие, но ако не искаш да разглабяш адаптерите - трябва да имат всички изводи.

Като изключим причудливата визия и наличието на определени приети стереотипи и евентуално снобизми, има ли някаква техническа причина, която пречи нещата да са монтирани на една красива зелена(примерно) платка? Иначе наистина - изглежда красиво и прецизно направено.

Ако въвеждаш правилните данни въпреки това, има шанс симулаторът да ти изплюе някакъв, може би субоптумален, евентуално приемлив вариант. Но наистина, може и да изгубиш време и нерви, без кой-знае какъв огромен успех. Иначе би могъл да ползваш и услигите на специалист, който да ти помогне с проектирането, стига разбира се, да е възможно да се споразумеете за приемлива и за двамата цена.

Aко говорим за свестен интерфейс, съм съгласен, но ако става дума за евтина йеймърска или вградена карта - те обикновнно си шумят предостатъчно дори без да включваш нищо във входовете им.

Свържи китарата към линейния вход на картата през ефект, който има ЕЛЕКТРОНЕН БАЙПАС, не true-bypass както са някои от ефектите. Примерно овердрайв на Boss, даден на байпас. Може и да имаш проблеми с китарта, но ако си с някакво евтино аудио на дъното, или някоя геймърска звукова платка - забрави за безшумно свирене. Тези карти имат съотношение сигнаш-шум(THD+N) в рамките на 50-75 dB. Подходящите за целта аудио интерфейси обикновенно имат над 100-105dB. Не се изкушавай да купуваш картите на Asus Xonar, които изглеждат добре на каталог - ASIO поддръдката им е ужасна и не стават за свирене в реално време. Най-евтиното, което горе-долу става(макар и пак да има някакъв шум) е някое Audigy 2 на старо, и то само ако има LiveDrive(предния панел при CD-rom-а), че АЦП-тата на самата платка са боклуци също. Иначе, по-професионални интерфейси има вътрешни и външни на фирми като M-Audio, E-MU, RME и други....

Дай като за начало скрийншот в кое поле какво вкарваш.

Изглежда добре, предполагам и работи така.

Може да е и компютъра - ако си правил някакъв оверклок или примерно RAM-а прави грешки.. Може да е плъгин, може и да е Asio4All - нали знаеш каква стъкмистика е тоя драйвер.

Парчето е добро, а клипът е много забавен!

Горното твърдение може би се стори малко невероятно на повечето хора, но на практика е така. Главното предимство на активния адаптер е, че има ниско изходно съпротивление, което позволява да се ползва и по-дълъг кабел без загуба на високи честоти и с по-малка вероятност кабелът да "прихваща" брумове. Освен това, наличието на предусилвател позволява и да се навият по-малко навивки на намотките на адаптерите и на практика да се получи звук с повече високи честоти, по-"ярък" и отчетлив звук без "замазване". От друга страна, всеки усилвател има свой собствен шум, от който няма как да се отървем. Основно правило в звукотехниката е, че при последоватленост от усилвателни стъпала, най-добре е първото да е най-нискошумящо и да има голям коефициент на усилване(в случая - по напрежение). Макар предусилвателите в активните адаптери да са сравнително нискошумящи, те често не са най-нискошумящите възможни, освен това обикновено са или повторители (коефициент на усилване 1) или имат малък коефициент на усилване по напрежение (1-4). Понеже се явяват първо стъпало в системата, те обикновено малко или много влошават шумовите характеристики на цялата система(китара-[ефекти]-усилвател). Поради характера на конструкцията си обаче, те често прихващат по-малко брум(нискочестотни смущения) от околните източници. Това е причината, при пасивни адаптери най-често да чуваме нискочестотно бучене(брум), но почти никакъв допълнителен шум(освен този, който апаратурата има и без включена китара), а при активните адаптери да имаме по-малко брум, но осезаем(особено на хай-гейн) шум, който напомня на паузите между песните при слушане на стара аудиокасета. За моите уши, брума е малко по-малко смущаващ, понеже е нискочестотно бучене, докато шума от "активния" предусилвател покрива целия чуваем спектър, което за мен е малко по-дразнещо.

Много гот, особено ми харесва колко чисто е изпълнен отвътре.

Не е вярно - пасивните адаптери имат повече брум, но най-често по-малко шум от активните адаптери.

Най-първо прецени дали искаш класическа китара(дали ще свириш класика). След това питай за размерите. Найлоновите струни имат характерен звук, който не пасва на всичко. Освен това, евтините класически китари не звучат прекрасно, често звучат дори по-зле от евтините китари с метални струни.