Evtim Djerekarov

Горното твърдение може би се стори малко невероятно на повечето хора, но на практика е така. Главното предимство на активния адаптер е, че има ниско изходно съпротивление, което позволява да се ползва и по-дълъг кабел без загуба на високи честоти и с по-малка вероятност кабелът да "прихваща" брумове. Освен това, наличието на предусилвател позволява и да се навият по-малко навивки на намотките на адаптерите и на практика да се получи звук с повече високи честоти, по-"ярък" и отчетлив звук без "замазване". От друга страна, всеки усилвател има свой собствен шум, от който няма как да се отървем. Основно правило в звукотехниката е, че при последоватленост от усилвателни стъпала, най-добре е първото да е най-нискошумящо и да има голям коефициент на усилване(в случая - по напрежение). Макар предусилвателите в активните адаптери да са сравнително нискошумящи, те често не са най-нискошумящите възможни, освен това обикновено са или повторители (коефициент на усилване 1) или имат малък коефициент на усилване по напрежение (1-4). Понеже се явяват първо стъпало в системата, те обикновено малко или много влошават шумовите характеристики на цялата система(китара-[ефекти]-усилвател). Поради характера на конструкцията си обаче, те често прихващат по-малко брум(нискочестотни смущения) от околните източници. Това е причината, при пасивни адаптери най-често да чуваме нискочестотно бучене(брум), но почти никакъв допълнителен шум(освен този, който апаратурата има и без включена китара), а при активните адаптери да имаме по-малко брум, но осезаем(особено на хай-гейн) шум, който напомня на паузите между песните при слушане на стара аудиокасета. За моите уши, брума е малко по-малко смущаващ, понеже е нискочестотно бучене, докато шума от "активния" предусилвател покрива целия чуваем спектър, което за мен е малко по-дразнещо.

Много гот, особено ми харесва колко чисто е изпълнен отвътре.

Не е вярно - пасивните адаптери имат повече брум, но най-често по-малко шум от активните адаптери.

Най-първо прецени дали искаш класическа китара(дали ще свириш класика). След това питай за размерите. Найлоновите струни имат характерен звук, който не пасва на всичко. Освен това, евтините класически китари не звучат прекрасно, често звучат дори по-зле от евтините китари с метални струни.

Научаването става с много упражнения. Най-добре е да започнеш да посещаваш вокален педагог(а и да си откриеш подходящ понякога иска малко пробване). След като човек има стабилна основа, вече може да си прави експерименти с гласа. Дрането може да се прави, но ако се прекалява с него, не е много полезно за гласа. Melissa Cross има DVD-та, именувани Zen Of Screaming, където се обсъждат техники за метъл-дране.

Пиша със закъснение, защото сега виждам темата. Бях на събитието, мога да кажа, че с всяка измината година Ювиги стават по-добри. Музиката е интересна и оригинална. Беше много яко. Поздравления!

Мисля, че може да стане така: Тази схема решава пробелма с екранирането, за който писах горе. http://i47.tinypic.com/4iiwj6.jpg Aко искаш на единия адаптер да се чува намотката от едната страна , а другият - от другата, можеш да свържеш единия по тази схема, а другия по предишната.

Да, и на двата адаптера, за да се дефазират един спрямо друг. Само че има опасност ламарината в основата на адаптера, както евентуално някаква екранировка по адаптера, да са свързани към бялата жица и обръщайки адаптера, да имаш повече брум.

Именно - има ли дървено железо .

Това, което искам да кажа е друго. Средите може да са слаби или силни по няколко начина: 1. В сравнение с ниските. 2. В сравнение с високите. 3. Като абсолютна стойност(близо до нивата на шумовете, или пък толкова силни, че входните стъпала кривят). Ако EMG нямаха по-слаби ниски, отколкото среди и/или високи, нямаше да звучат среднисто. Надявам се нямаме разногласия по този въпрос . Ако това, което искаш да кажеш е, че EMG имат същото ниво на ниски, както остналите адаптери, но имат повече среди, то това е същото, все едно да имат нормални(като другите адаптери) среди, но с по тихи баси, с тази разлика, че общото ниво на сигнала е по-високо. Когато говорим за характерен звук на адаптера(с повече/по-малко ниски, с повече/по-малко среди, или повече/по-малко високи), винаги имаме предвид, че да кажем средите на даден адаптер са повече от неговите си ниски или високи. Неща от сорта "При L500XL средите са по-слаби от тези на PAF адаптер" са объркващи и технически некоректни защото сравняват адаптери, които могат да имат най-различни изходни нива и честотни характеритики. Когато един адаптер има повече среди, това означава(виж колко учудващо!!), че той има повече среди, отколкото ниски и/или високи. Ако един адаптер има хем баси, хем среди, хем високи, то той няма как да звучи среднисто. Освен честотната характеристика на адаптера(за която говорим субективно в темата, ако се измери, по всяка вероятност ще се окаже, че не там е първопричината за различния звук), има ред други неща, които определят как даден адаптер ще свири. Примерно един алнико сингъл би могъл да се направи да има същата честотна характеристика като един керамичен хъмбъкер, но пак ще звучат различно. Поради своята специфика EMG се радват на голяма обич и голяма омраза от китаристите. ОК? Иначе съм 100% съгласен, че 81/85 е по-добре от HZ.

И климатиците, които са кандидат - сешоари! Добре дошла!

Най-вероятните възможности са или механичен проблем в конекторите или повреда в предусилвателя на картата. Ако последният е изпълнен със сменяеми компоненти(не е интегриран, примерно в специализиран чип), по всяка вероятност може да се отремонтира.

Което, ако игнорираме шумовия фон, е почти същото(понеже така или иначе обикновено нямаме подробен еквилайзер в китарата или апаратурата). По същата логика можем да кажем, че не е вярно, че Даймбъкера има орязани среди, а просто има леко повдигнати ниски и високи . Май точно това имаха предвид колегите.

Не съм 100% сигурен в схемата, но 90% - да. Пробвай първо само с единия адаптер и сподели резултати.

Както горе Yves каза, трудно е да се съвмести активен и пасивен адаптер, на пасивния трябва да се сложи също предусилвател, иначе двата адаптера имат различни изходни импеданси. Моето лично мнение е, че ако искаш активен звук, то добре е да вземеш два активни адаптера. Като ще е гарга - да е рошава. Отделно - не съм луд фен на HZ - сериите, не мисля че са точно като активните си братчета - но това също си е мое мнение. В страни от темата - моите любими активни адаптери са Seymour Duncan Blackouts. Заради по-малкото шум и характерният саунд. Не, че искам да ти давам наклон, но ако просто се чудиш дали да слагаш активни адаптери, можеш да им обърнеш внимание.

Може би нй-китарджиско би било просто с десет букси(може и повече, ако се изисква да има различни типове конектори на един и същи изход), като всеки ефект се включва посредством отделно кабелче. Но и така е добре, стига човек да не е твърде наясно с факта, че конекторът е от ATX захранване - мисля, че този факт се набива на очи само за знаещите.

Мисля, че нещо такова трябва да стане: http://i47.tinypic.com/350ph0j.jpg Брум ще толкова, колкото ако свържеш паралално единичен адаптер с хумбъкер - не колкото при чист единичен адпатер, но повече отколкото при хъмбъкер. Когато звучи само единият адаптер, брума ще си е като при сънгъл коил при издърпан пуш-пул потенциометър.

Едва ли има смисъл да се инвестира твърде много в адаптери за такава китара. Вярно, че после можеш да ги сложиш на друга, но когато си купуваш хубава китара, тя често има нелоши адаптери по принцип. А парите са хубав сет нови адаптери често представляват немалък процент от бюджета за нова, по-хубава китара. Виж, ако сложиш евтини нови адаптери, които и пасват - ОК.

Без да искам да спамя, бих ти препоръчал да пробваш сам по възможност. Аз примерно може да съм си взел такава китара и да съм страшно доволен от нея, защото примерно, ми е първа и не съм пробвал нищо друго. Дори бих могъл да се чудя как така хората дават толкова пари за гибсъни, при положение, че китарата е толкова хубава. От друга страна, бих могъл да съм човек, пробвал безброй китари и да кажа, че е много зле, в сравнение с китарите за XXXX долара, които харесвам. Разбираш ми мисълта. Нека разбира се, който се е докосвал до такава китара даде мнение, но четейки отзивите, имай горното предвид .

Мисля, че роля има и това, че в ония години църквата и благородниците често са били щедри меценати, що се отнася до високото изкуство, а тия неща не са били точно "популярна" музика за всеки. Да не говорим, че меценатството тогава не е било алтернативна форма на кредитиране, както е сега. Но за едно си прав, много голяма част от нашите съвременници са идолополконници без критерии. То затова и изкуството ни напоследък е такова в голямата си част.

Китайски уред, който има функцията диод и Hfe(бета) измерване може да се намери в ценовият диапазон от 5-12лв. Но понякога тия измервателни уреди могат да изкарат и повреден транзистор годен. Най-добре е да се пробва на постановка и при малко по-големи колекторни токове. Въпреки това, има голям шанс да успееш да провериш кои транзитори са повредени, само с помощта на уреда.

Човек, маниякално е, поздравления!

Възможно е транзистора да не е в режим и да работи в режим на насищане или да е напълно запушен. Първо провери напреженията с измервателен уред. Захранващото напрежение и напрежението на дрейна на транзистора. Направи си един кабел с жак(откъм страната на кубето), щипка(оплетката на кабела, 'земя', от страната на ефекта) и някаква пробка(откъм ефекта, средната жица на кабела), с която при намалено кубе да "слушаш" къде ще се изгуби звука от ефекта. По пътя на сигнала(активната жица на кабела), сложи последователно един кондензатор, примерно 100nF, за да не подаваш прав ток към кубето. Свържи щипката на кабела към "земя" на ефекта, включи самия ефект към звуков източник и с пробката "слушай" точки по схемата, да видиш къде ще изчезне звука. Много е вероятно да трябва да пипнеш сорсовия 560-омов резистор и/или дрейновия 1.5К. В сорса можеш да сложиш 1К тример, вместо този 560-омов резистор. По принцип JFET-транзисторите се разминават много по параметри и при схеми с тях, донастройката е почти задължителна.

Често изглежда точно така, но не мисля, че това е конкретната причина.

Малко ме съмнява успехът на това с лепилото, понеже тия винтчета имат много малка площ, но може да се пробва. Има различни варианти. Може да се пробва да се хване/залепи винта, а може и да се пробва да се разпробие, като примерно първо се пробие елементът през средата му с много тънка бургийка за метал, а след това тази дупка се ползва за водач на друга бургия с център(на знам дали бургия за дърво с център ще отнеме добре метала). Друг вариант е, по някакъв начин да се направи процеп в това, което се вижда от остатъка и се развие, примерно с отвертчица. Ето малко западен акъл: http://gzunino.wordp...a-broken-screw/ http://www.striperso...ve-broken-screw http://homerepair.ab...w_extractor.htm