Evtim Djerekarov

От друга страна - доста внимаване, държане в калъф и доста малко свирене на живо се искат, за да не може да се направи разлика между нов и стар лак, без значение за какъв точно лак говорим . Здраве да е . Балгодаря за информацията. Темата за загубата на адхезия ми е интересна, може би трябва да я продължим.

1. Не съм забелязал липсата на адхезия - аз пръскам с PU грунд, след това с PU лак отгоре. Може би не прилепва твърде здраво към пластмасовите кантове, но със самата дървесина никога не съм имал проблем. Може би имаш нещо специфично предвид? 2. Имаш предвид, като престоява самия лак в кутиите ли? 3. Наистина PU е сравнително мек - не бих казал твърде мек, но е една идея по-мек от "твърдите" лакове. Това и е главната причина неговеите почитатели да го определят като "по-малко влияещ на звука". Възможно е при агресивна употреба и търкане с груби дрехи да стане по-мътна полировката с времето. Но нямам лични впечатления относно износването. 4. За деформацията - не съм забелязал да се напуква, например, дори на по-стари инструменти, но наистина след време се появява нещо като съвсем лека "портокалова кора", предполагам, заради температурни разширения на самата дървесина. Не е обаче нещо фатално или твърде очевидно. 5. Наистина с времето има леко замъгляване на политурата - след месеци не е вече чак толкова кристално огледална, но пак си стои като полиран инструмент - има блясък и добро отражение, макар и не чак толкова бистро както при други лакове.

Изобщо не целя конфронтация с въпросите си, просто понеже работиш с полиестер ми е интересно да споделиш кои са нещата, които не ти харесват при PU лаковете. С тях се работи по-трудно или нещо в крайния резултат ти харесва по-малко, отколкото с полиестер.

Не си единственият, който е пробвал различни лакове, а и не всички, които са пробвали, са на твоето мнение. Едва ли абсолютно всички производители са на мнението на тези, с които си говорил. Нека просто кажем, че хората имат различни предпочитания. За твоите и моите предпочитания - отдавна сме обсъждали в една друга тема. ПС: понеже спомена по-горе за недъзи на PU лаковете, нека ги обсъдим. Аз съм пръскал само с PU(освен със спрейове) и ми е интересно да разбера кои според теб са неудобствата при работа с PU, които ги няма при полиестерните лакове.

Не ми се навлиза в излишни дискусии. Иначе да, това са моите лични убеждения. От разговори с други лютиери, както и с китаристи. Иначе аз лично когато боядисвам, ползвам полуретанови лакове. Не съм пръскал с полиестерни. Говоря предимно за китари, не за бас-китари. Моето мнение съвпада с мнението на доста китаристи, някои от които доста добри. Не искам да омаловажавам мнението ти, това ти е занаята, но не се опитвай да омаловажаваш моето. Нека кажем така, аз харесвам полиуретан, имам си своите наблюдения, разговори и доводи, ти харесваш полиестера, пак поради лични наблюдения и водени разговори.

Турбо яки!!

Може на някои от вас да се стори невероятно, но лака влияе и върху звука на инструмента(дори и на електрическия), като дебелото пръскане с много твърди лакове оказва по-негативно влияние от тънкото пръскане с по-меки. Например с твърдите полиестерни лакове, ако се пръска по-дебело, вероятно ще се усети негативен ефект. Аз харесвам най-много полиуретановите лакове - не са твърде меки и нямат много недостатъци, които старите нитроцелулозни лакове имат, но от друга страна не са и прекалено твърди. Може би при електрическите инструмени полиуретановия лак(особено ако не е наслоено много) е удачен избор за тези, които са свикнали да свирят на инстументи със нитро лак. Полиуретановите лакове се полират малко по-трудно, а и трябва да се внимава, защото от тях се отнема доста лесно. Те не са чак толкова твърди(след години може да проличи лек релеф по повърхността на лака, в резултат на процеси в дървото), но те не се нацепват, както нитро лаковете, а и при случаен удар на китарата, не се отчупват големи парчета, както при твърдите лакове.

Май отиде малко твърде далеч . Не че са цвете, но чак пък толкова.... Много по-лесно е да кажем, че просто свирят по-зле и не са така звучни като хубавите китари. Но това май всеки го знае, никой не очаква да получи Gibson LP Standard когато купува копие за 400 лв.

Съвет - не боядисвай със сорейове. С подходящи лакове(примено качествен PU лак с втвърдител), пистолет, компресор (и ноу-хау, естествено), се получава много по-добре. Разбира се, първото пръскане с нов лак/оборудване едва ли ще е много добро, но съм сигурен, че ще е по-добре от 256-тото със спрей .

Че си направил дистерче е добре, но не разбрах замисъла на идеята за състезаването .

Каквото и да се прави, ако например свирите на сцена в близост до прожектори, които са импулсно управлявани, често се получава така, че самата китара/бас улавя тези пулсации и те се чуват много ясно без значение с какво точно се захранвате. Това важи и за други източници на електромагнитни смущения и по мои наблюдения е по-осезаемо с активна електроника в инструмента(за което най-вероятно имат значение високоимпедансните входни стъпала на активната електроника).

Това, което мериш най-вероятно е RMS стойност на напрежението. Например всички знаем, че напрежението в електрическата мрежа е 220V, когато то всъщност се колебае между 311V и -311V. T.e. 220V RMS = 311V max.(220x1.414). По същия начин, 14х1.414 - 19.8V - това е напрежението(малко под него - падът върху диодите, но падът върху тях нараства с консумацията - за да имаш пад, трябва първо да имаш ток), което ще получиш след изправяне и филтриране с голям кондензатор, при малка консумация. Това ти е входното напрежение на интегралката. С нарастване на тока, който дърпаш, това напрежение ще пада, но до колко ще падне зависи от максималният ток на трансформатора, който ползваш. Колкото по-голям и як е трафа, толкова по-малко ще пада. От друга страна, ако превишаваш максималнодопустимия ток на трафчето(малко трафче), може да го опечеш.

Сигурация? Я го измери първо... Нещо така, понятия като RMS voltage, това-онова? 0.707.... 1.414?? А за какъв товар става дума? Не знам какво толкова нищите до болка добре известни схеми. Желателно е входното напрежение да не е твърде високо, понеже при голяма разлика Vin-Vout, КПД пада и се разсейва повече топлина.

Това са осцилограми, които показват как се изменя напрежението във времето. На първата картинка - сравнително чист синусоидален тестов сигнал, а на следващите - същият, но изкривен. В случая, при толкова ниски честоти, едва ли е уместно да говорим за вълни, вълноводи, вълнови свойства и т.н.

Чух озвучителното тяло и много ми хареса. Звучи ясно, има много ниски, но не звучи разлято и замазано - напротив, има добра дефиниция. Освен това, говорителят не трещи излишно много, както някои говорители. 1х10 кабинет имаше толкова бас-че звучеше по-близо до 2х12. Много ми хареса. Пoздравления към bluelemon за добре свършената работа, както и към Parni_vajlak за очевидно правилните консултации.

Интересен поглед върху нещата . То така или иначе качествените лютиери, които имат работа, едва ли биха се заели точно с тия китари за без пари... както и да е. Има раздел "Изработка и ремонт" за такива питания. Имена на лютиери няма да давам, понеже след тези ми думи, ако го направя, автоматично ще ги обявя за "некачествени". Но ако си пуснеш темата там, със сигурност ще си намериш човек. Даже сега ще помоля да я преместят...

^E, нека признаем, че някои китаристи(особено тези, които работят по много, освен, че са талантливи и музикални по природа), постигат известни успехи в свиренето сравнително скоро. Но не стават Ингви. А и за какво ли ти е да си Ингви номер 374895. @автора: No offence .

Не е както казваш, в смисъл, разликата в звука е огромна, което може би все още не можеш да усетиш, но с 2 думи: Ако искаш да постигнеш звука на Ингви ти трябват: 1.Съответният Fender Strat. 2.Съответен или аналогичен Marshall усилвател. 3.Неговите ръчички. Aко искаш да направиш евтино подобие на неговия звук за домашно свирене: 1.Процесор със симулация на съответния усилвател, както и кабинет симулации(че да си го включиш в хай-фи системата". 2.Някакво по-читаво страт копие. 3.Подобни на неговите ръчички. Правените ефекти звучат най-различно. Звучат различно и в зависимост от това в какво го включиш. Можеш да разгледаш runoffgroove.com, където има схеми и примерни записи, както и много други сайтове. За да свириш в хай-фи система ти трябват най-малко: 1.Подходящ според твоите представи дисторшън/овердрайв. 2.Добре звучаща(в комбинация с дистера) кабинет симулация. Добре е да имаш някакъв контрол върху тона на дистерчето(сиреч, да имаш поне bass/treble копчета, а може би и middle с променлива честота), въпреки, че някои ефекти звучат добре и без много тонкорекции. Оттам нататък - схеми бол, вкусове - различни. Трябва да пробваш това онова. Но задължително си направи първо някакъв кабинет симулатор, през който да си пускаш дисторшъна. Примерно Thunderchief от runoffgroove.com е Мarshall подобие.

Би могъл също така, ако знаеш консумацията на ефекта, да поставиш резистор последователно на захранването/батерията, който да ограничава тока през ценеровия диод при пренапрежение,както и при свързване на захранването/батерията наопаки. Трябва да измериш консумирания ток, да сметнеш пада на напрежение върху резистора при диапазон от пренапрежения, както и разсейваната топлина, за да го избереш по мощност.

Идеята е доста добра за случаите, в които е достатъчно да намалите силата с до около 10dB. При мощен усилвател, за тихо домашно свирене това може и да се окаже недостатъчно. Не че е невъзможно да се направи говорител, който да има атенюация дори от 20+dB, но тогава при големи мощности може и да се появат проблеми с прегряване на звуковата бобина. Интересно е, че около (предполагам) резонансната честота на говорителя, в случая около 100Hz няма голяма разлика в силата, без значение как е настроен говорителя, което може би е притеснително от гледна точка на домашното свирене . Това изменя честотната му характеристика, като при тиха настройка, имаме до 10dB повдигане на честотите около 100Hz, което предполагам, създава известна промяна в тона. Идеята е прекрасна, но мисля, че е още по-добре човек да разполага с атенюатор. Все пак, той работи с всякакви говорители. Въпреки всичко, бих пробвал такъв говорител с удоволствие.

Аха, не ти трябва клийн, оцветен в тази посока. Събирам мнения, защото съм в процес на правене амп и се чудя...

Всяка китара на пазара за под около да кажем 500 лв е "Стартер" китара. Оттам на татък, виж с какво свирят твоите кумири и си избери такъв модел. Твърде просто ти го обясних, но ако искаш да знаеш коя китара как звучи се запознай с историята на електрическата китара, най-известните модели, преслушай записи и прецени.

Науката, която се занимава с последованията от акорди се нарича хармония. Като за начало може да е запознаеш с класическата, за да разбереш някои основни неща. Научи основни понятия, виж как се построяват акордите и ще ти стане по-ясно. Много неща могат да се кажат относно "лесна смяна на акорди", но те повече ще те объркат. Като за начало, питаш за песни... ами например eто някои които знам и не ми се виждат твърде трудни: БТР - Елмаз и стъкло, Спасение Киора - Вярвам в теб Тангра - Ако имаш време Shocking blue - Venus Scorpions - Dust in the wind Joan Baez - Diamonds and rust Metallica - Fade to black, Nothing Else Matters Iron Maiden - Wasting love

Перцето се държи различно в различни случаи. Не може да го държиш по един и същи начин, когато свириш блус сола на получиста китара, когато шредиш арпежи с много дисторшън, когато свириш тежки рифове стил металика 88 примерно, или когато правиш ритъм с цели акорди на акустична китара... със свирене се свиква.

Беден е.... на някои. Ама на тях и английския не им е цветущ, макар и да не го осъзнават.