Evtim Djerekarov

Аз ти написах тия неща от лични впечатления. Нататък ти си знаеш. По принцип лютиер трудно би могъл да бие китайците в по-ниските ценови класове. Поради ред причини - все пак 800-1000лв е с 200-300лв. над средната работна заплата в София. А лютиерският труд е ръчен и квалифициран. Качествените материали също не са евтини. За да ти направи някой топ китара за под цитираните 1000лв крайна цена със всичко, трябва или да е обрал склад за първокласен материал и за китарен хардуер, или трябва да е мазохист, или пък да е ентусиаст който го прави за кеф и почти не за пари(но няма да има ной-хау на опитен лютиер). Та.. аз застъпвам тезата, че си струва да се поръчва инструмент само тогава, когато наистина се иска инструмент. Иначе съм сигурен, че примерно един Vintage от магазина за 500+ лева ще свири доста по-добре или най-малкото ще изглежда по-добре от китара за същите пари, направена от лютиер. Просто добрите лютиери в общи линии не правят китари за 500 лв, защото едва ли биха могли да се издържат от това. А който знае какво иска и е сигурен, че за да се изпълни желанието му е необходим труда на наистина добър лютиер, знае колко струва това. Това са моите скромни 5 стотинки. Не, че не можеш да си поръчаш примерно китара за 600лв. при лютиер, но тя почти със сигурност ще звучи по-зле от китара, която ще си поръчаш при друг(известен и уважаван) лютиер за примерно 1500-3000 или повече. Изключението от това правило е просто... изключение. Това не означава, разбира се, че всеки който ти обяви цена 5000 ще ти направи страхотна китара. Но затова се гледа кой съфорумник какъв е, какво пише по форумите, как свири, чие мнение изглежда меродавно, гледат се снимки, слушат се семпли, при възможност се пробват и китари... рисърч

Не се сърди на съфорумците, нормално е, когато нямаш уважителен тон, да ти отговарят с подмятания: Надявам се, че знаеш какво точно искаш и че си готов да предложиш съответната сума, в смисъл, че наистина хубавото по ред причини рядко е евтино, а евтиното рядко е наистина хубаво, а принините не са свързани с изкуствено раздуване на цените, както някои хора често мислят. Не те познавам, може да си професионален китарист и много добре да знаеш какво искаш. Може и да си ентусиаст, който просто иска да си направи различна китара. Пиша ти тия неща, защото много познати се поопариха от резултата на мисленето "много добро и много тънко като пари" и в крайна сметка не получиха каквото очакваха. Дано знаеш какво правиш! Успех в начинанието, дано се сдобиеш с мечтаната китара.

Пиша с уговорката, че никога не съм боядисвал акустични китари. Повечето акустични инструмерни са боядисани с нитроцелулозен лак - той е сравнително лек и обикновено с него става леко и тънко покритие. Със стареенето се нацепва и потъмнява доста. С една дума старее видимо. Не е невъзможно да се боядиса и с полиестерни, полиуретанови или акрилни лакове, виждал съм и съм чел за такива случаи, но не знам дали е много добра идея, понеже тези лакове са твърди и вероятно трябва да се пръска много тънко с тях, което е майсторлък. Всичко, за което говорих дотук се пруска предимно с пистолет и компресор. Шеллакът е интересно решение - може би най-доброто за акустичен инструмент. Шеллакът представлява едни оранжевеникави люспи, които са продукт от някакви насекоми. Разтваря се в спирт и се нанася по странен начин. До колкото знам, от гледна точка на звука е най-доброто решение - много леко и тънко покритие прави. Разбира се, не е твърде износоустойчив. http://www.milburngu...nnerframes.html http://www.youtube.com/redirect?q=http%3A%2F%2Fwww.milburnguitars.com%2Ffpintro.html&session_token=AzaKm7Y9BVSw-Yn1KNH_9CWaWRB8MTMyMDg4OTk0NEAxMzIwODAzNTQ0

Да, и аз това се канех да попитам, преди да ме домързи да се логна .

Използват доста стара технология за нещо, което намират за иновативно. Просто на записа има някаква цифрова информация, може би придружена с чексуми, както при модемите. Ефекта детектира цифровия сигнал и се настройва. Може би идеята е, че малко хора имат USB под ръка, а почти всеки има някаква мобилна джаджа, просвирваща аудио, която може просто да се доближи до адаптерите и - готово. Аз съм скептичен по друга причина - няма какво толкова да се настройва, освен ако не свириш с безмислено сложен риг.

Сам по себе си този факт не ми говори твърде много. Но с блажна боя не бих пробвал .

От друга страна - доста внимаване, държане в калъф и доста малко свирене на живо се искат, за да не може да се направи разлика между нов и стар лак, без значение за какъв точно лак говорим . Здраве да е . Балгодаря за информацията. Темата за загубата на адхезия ми е интересна, може би трябва да я продължим.

1. Не съм забелязал липсата на адхезия - аз пръскам с PU грунд, след това с PU лак отгоре. Може би не прилепва твърде здраво към пластмасовите кантове, но със самата дървесина никога не съм имал проблем. Може би имаш нещо специфично предвид? 2. Имаш предвид, като престоява самия лак в кутиите ли? 3. Наистина PU е сравнително мек - не бих казал твърде мек, но е една идея по-мек от "твърдите" лакове. Това и е главната причина неговеите почитатели да го определят като "по-малко влияещ на звука". Възможно е при агресивна употреба и търкане с груби дрехи да стане по-мътна полировката с времето. Но нямам лични впечатления относно износването. 4. За деформацията - не съм забелязал да се напуква, например, дори на по-стари инструменти, но наистина след време се появява нещо като съвсем лека "портокалова кора", предполагам, заради температурни разширения на самата дървесина. Не е обаче нещо фатално или твърде очевидно. 5. Наистина с времето има леко замъгляване на политурата - след месеци не е вече чак толкова кристално огледална, но пак си стои като полиран инструмент - има блясък и добро отражение, макар и не чак толкова бистро както при други лакове.

Изобщо не целя конфронтация с въпросите си, просто понеже работиш с полиестер ми е интересно да споделиш кои са нещата, които не ти харесват при PU лаковете. С тях се работи по-трудно или нещо в крайния резултат ти харесва по-малко, отколкото с полиестер.

Не си единственият, който е пробвал различни лакове, а и не всички, които са пробвали, са на твоето мнение. Едва ли абсолютно всички производители са на мнението на тези, с които си говорил. Нека просто кажем, че хората имат различни предпочитания. За твоите и моите предпочитания - отдавна сме обсъждали в една друга тема. ПС: понеже спомена по-горе за недъзи на PU лаковете, нека ги обсъдим. Аз съм пръскал само с PU(освен със спрейове) и ми е интересно да разбера кои според теб са неудобствата при работа с PU, които ги няма при полиестерните лакове.

Не ми се навлиза в излишни дискусии. Иначе да, това са моите лични убеждения. От разговори с други лютиери, както и с китаристи. Иначе аз лично когато боядисвам, ползвам полуретанови лакове. Не съм пръскал с полиестерни. Говоря предимно за китари, не за бас-китари. Моето мнение съвпада с мнението на доста китаристи, някои от които доста добри. Не искам да омаловажавам мнението ти, това ти е занаята, но не се опитвай да омаловажаваш моето. Нека кажем така, аз харесвам полиуретан, имам си своите наблюдения, разговори и доводи, ти харесваш полиестера, пак поради лични наблюдения и водени разговори.

Турбо яки!!

Може на някои от вас да се стори невероятно, но лака влияе и върху звука на инструмента(дори и на електрическия), като дебелото пръскане с много твърди лакове оказва по-негативно влияние от тънкото пръскане с по-меки. Например с твърдите полиестерни лакове, ако се пръска по-дебело, вероятно ще се усети негативен ефект. Аз харесвам най-много полиуретановите лакове - не са твърде меки и нямат много недостатъци, които старите нитроцелулозни лакове имат, но от друга страна не са и прекалено твърди. Може би при електрическите инструмени полиуретановия лак(особено ако не е наслоено много) е удачен избор за тези, които са свикнали да свирят на инстументи със нитро лак. Полиуретановите лакове се полират малко по-трудно, а и трябва да се внимава, защото от тях се отнема доста лесно. Те не са чак толкова твърди(след години може да проличи лек релеф по повърхността на лака, в резултат на процеси в дървото), но те не се нацепват, както нитро лаковете, а и при случаен удар на китарата, не се отчупват големи парчета, както при твърдите лакове.

Май отиде малко твърде далеч . Не че са цвете, но чак пък толкова.... Много по-лесно е да кажем, че просто свирят по-зле и не са така звучни като хубавите китари. Но това май всеки го знае, никой не очаква да получи Gibson LP Standard когато купува копие за 400 лв.

Съвет - не боядисвай със сорейове. С подходящи лакове(примено качествен PU лак с втвърдител), пистолет, компресор (и ноу-хау, естествено), се получава много по-добре. Разбира се, първото пръскане с нов лак/оборудване едва ли ще е много добро, но съм сигурен, че ще е по-добре от 256-тото със спрей .

Че си направил дистерче е добре, но не разбрах замисъла на идеята за състезаването .

Каквото и да се прави, ако например свирите на сцена в близост до прожектори, които са импулсно управлявани, често се получава така, че самата китара/бас улавя тези пулсации и те се чуват много ясно без значение с какво точно се захранвате. Това важи и за други източници на електромагнитни смущения и по мои наблюдения е по-осезаемо с активна електроника в инструмента(за което най-вероятно имат значение високоимпедансните входни стъпала на активната електроника).

Това, което мериш най-вероятно е RMS стойност на напрежението. Например всички знаем, че напрежението в електрическата мрежа е 220V, когато то всъщност се колебае между 311V и -311V. T.e. 220V RMS = 311V max.(220x1.414). По същия начин, 14х1.414 - 19.8V - това е напрежението(малко под него - падът върху диодите, но падът върху тях нараства с консумацията - за да имаш пад, трябва първо да имаш ток), което ще получиш след изправяне и филтриране с голям кондензатор, при малка консумация. Това ти е входното напрежение на интегралката. С нарастване на тока, който дърпаш, това напрежение ще пада, но до колко ще падне зависи от максималният ток на трансформатора, който ползваш. Колкото по-голям и як е трафа, толкова по-малко ще пада. От друга страна, ако превишаваш максималнодопустимия ток на трафчето(малко трафче), може да го опечеш.

Сигурация? Я го измери първо... Нещо така, понятия като RMS voltage, това-онова? 0.707.... 1.414?? А за какъв товар става дума? Не знам какво толкова нищите до болка добре известни схеми. Желателно е входното напрежение да не е твърде високо, понеже при голяма разлика Vin-Vout, КПД пада и се разсейва повече топлина.

Това са осцилограми, които показват как се изменя напрежението във времето. На първата картинка - сравнително чист синусоидален тестов сигнал, а на следващите - същият, но изкривен. В случая, при толкова ниски честоти, едва ли е уместно да говорим за вълни, вълноводи, вълнови свойства и т.н.

Чух озвучителното тяло и много ми хареса. Звучи ясно, има много ниски, но не звучи разлято и замазано - напротив, има добра дефиниция. Освен това, говорителят не трещи излишно много, както някои говорители. 1х10 кабинет имаше толкова бас-че звучеше по-близо до 2х12. Много ми хареса. Пoздравления към bluelemon за добре свършената работа, както и към Parni_vajlak за очевидно правилните консултации.

Интересен поглед върху нещата . То така или иначе качествените лютиери, които имат работа, едва ли биха се заели точно с тия китари за без пари... както и да е. Има раздел "Изработка и ремонт" за такива питания. Имена на лютиери няма да давам, понеже след тези ми думи, ако го направя, автоматично ще ги обявя за "некачествени". Но ако си пуснеш темата там, със сигурност ще си намериш човек. Даже сега ще помоля да я преместят...

^E, нека признаем, че някои китаристи(особено тези, които работят по много, освен, че са талантливи и музикални по природа), постигат известни успехи в свиренето сравнително скоро. Но не стават Ингви. А и за какво ли ти е да си Ингви номер 374895. @автора: No offence .

Не е както казваш, в смисъл, разликата в звука е огромна, което може би все още не можеш да усетиш, но с 2 думи: Ако искаш да постигнеш звука на Ингви ти трябват: 1.Съответният Fender Strat. 2.Съответен или аналогичен Marshall усилвател. 3.Неговите ръчички. Aко искаш да направиш евтино подобие на неговия звук за домашно свирене: 1.Процесор със симулация на съответния усилвател, както и кабинет симулации(че да си го включиш в хай-фи системата". 2.Някакво по-читаво страт копие. 3.Подобни на неговите ръчички. Правените ефекти звучат най-различно. Звучат различно и в зависимост от това в какво го включиш. Можеш да разгледаш runoffgroove.com, където има схеми и примерни записи, както и много други сайтове. За да свириш в хай-фи система ти трябват най-малко: 1.Подходящ според твоите представи дисторшън/овердрайв. 2.Добре звучаща(в комбинация с дистера) кабинет симулация. Добре е да имаш някакъв контрол върху тона на дистерчето(сиреч, да имаш поне bass/treble копчета, а може би и middle с променлива честота), въпреки, че някои ефекти звучат добре и без много тонкорекции. Оттам нататък - схеми бол, вкусове - различни. Трябва да пробваш това онова. Но задължително си направи първо някакъв кабинет симулатор, през който да си пускаш дисторшъна. Примерно Thunderchief от runoffgroove.com е Мarshall подобие.

Би могъл също така, ако знаеш консумацията на ефекта, да поставиш резистор последователно на захранването/батерията, който да ограничава тока през ценеровия диод при пренапрежение,както и при свързване на захранването/батерията наопаки. Трябва да измериш консумирания ток, да сметнеш пада на напрежение върху резистора при диапазон от пренапрежения, както и разсейваната топлина, за да го избереш по мощност.