Evtim Djerekarov

Интересен поглед върху нещата . То така или иначе качествените лютиери, които имат работа, едва ли биха се заели точно с тия китари за без пари... както и да е. Има раздел "Изработка и ремонт" за такива питания. Имена на лютиери няма да давам, понеже след тези ми думи, ако го направя, автоматично ще ги обявя за "некачествени". Но ако си пуснеш темата там, със сигурност ще си намериш човек. Даже сега ще помоля да я преместят...

^E, нека признаем, че някои китаристи(особено тези, които работят по много, освен, че са талантливи и музикални по природа), постигат известни успехи в свиренето сравнително скоро. Но не стават Ингви. А и за какво ли ти е да си Ингви номер 374895. @автора: No offence .

Не е както казваш, в смисъл, разликата в звука е огромна, което може би все още не можеш да усетиш, но с 2 думи: Ако искаш да постигнеш звука на Ингви ти трябват: 1.Съответният Fender Strat. 2.Съответен или аналогичен Marshall усилвател. 3.Неговите ръчички. Aко искаш да направиш евтино подобие на неговия звук за домашно свирене: 1.Процесор със симулация на съответния усилвател, както и кабинет симулации(че да си го включиш в хай-фи системата". 2.Някакво по-читаво страт копие. 3.Подобни на неговите ръчички. Правените ефекти звучат най-различно. Звучат различно и в зависимост от това в какво го включиш. Можеш да разгледаш runoffgroove.com, където има схеми и примерни записи, както и много други сайтове. За да свириш в хай-фи система ти трябват най-малко: 1.Подходящ според твоите представи дисторшън/овердрайв. 2.Добре звучаща(в комбинация с дистера) кабинет симулация. Добре е да имаш някакъв контрол върху тона на дистерчето(сиреч, да имаш поне bass/treble копчета, а може би и middle с променлива честота), въпреки, че някои ефекти звучат добре и без много тонкорекции. Оттам нататък - схеми бол, вкусове - различни. Трябва да пробваш това онова. Но задължително си направи първо някакъв кабинет симулатор, през който да си пускаш дисторшъна. Примерно Thunderchief от runoffgroove.com е Мarshall подобие.

Би могъл също така, ако знаеш консумацията на ефекта, да поставиш резистор последователно на захранването/батерията, който да ограничава тока през ценеровия диод при пренапрежение,както и при свързване на захранването/батерията наопаки. Трябва да измериш консумирания ток, да сметнеш пада на напрежение върху резистора при диапазон от пренапрежения, както и разсейваната топлина, за да го избереш по мощност.

Идеята е доста добра за случаите, в които е достатъчно да намалите силата с до около 10dB. При мощен усилвател, за тихо домашно свирене това може и да се окаже недостатъчно. Не че е невъзможно да се направи говорител, който да има атенюация дори от 20+dB, но тогава при големи мощности може и да се появат проблеми с прегряване на звуковата бобина. Интересно е, че около (предполагам) резонансната честота на говорителя, в случая около 100Hz няма голяма разлика в силата, без значение как е настроен говорителя, което може би е притеснително от гледна точка на домашното свирене . Това изменя честотната му характеристика, като при тиха настройка, имаме до 10dB повдигане на честотите около 100Hz, което предполагам, създава известна промяна в тона. Идеята е прекрасна, но мисля, че е още по-добре човек да разполага с атенюатор. Все пак, той работи с всякакви говорители. Въпреки всичко, бих пробвал такъв говорител с удоволствие.

Аха, не ти трябва клийн, оцветен в тази посока. Събирам мнения, защото съм в процес на правене амп и се чудя...

Всяка китара на пазара за под около да кажем 500 лв е "Стартер" китара. Оттам на татък, виж с какво свирят твоите кумири и си избери такъв модел. Твърде просто ти го обясних, но ако искаш да знаеш коя китара как звучи се запознай с историята на електрическата китара, най-известните модели, преслушай записи и прецени.

Науката, която се занимава с последованията от акорди се нарича хармония. Като за начало може да е запознаеш с класическата, за да разбереш някои основни неща. Научи основни понятия, виж как се построяват акордите и ще ти стане по-ясно. Много неща могат да се кажат относно "лесна смяна на акорди", но те повече ще те объркат. Като за начало, питаш за песни... ами например eто някои които знам и не ми се виждат твърде трудни: БТР - Елмаз и стъкло, Спасение Киора - Вярвам в теб Тангра - Ако имаш време Shocking blue - Venus Scorpions - Dust in the wind Joan Baez - Diamonds and rust Metallica - Fade to black, Nothing Else Matters Iron Maiden - Wasting love

Перцето се държи различно в различни случаи. Не може да го държиш по един и същи начин, когато свириш блус сола на получиста китара, когато шредиш арпежи с много дисторшън, когато свириш тежки рифове стил металика 88 примерно, или когато правиш ритъм с цели акорди на акустична китара... със свирене се свиква.

Беден е.... на някои. Ама на тях и английския не им е цветущ, макар и да не го осъзнават.

Аз съм голям фен на маршалския тон, даже когато правя прототипни ефектчета, без да искам понякога клоня в посока маршал тон. Кое е това, което не ти върши работа при свирене? Това, че изкарват тона си когато са доста усилени или има нещо конкретно в тона, което не ти харесва? Може би не пасват на стиловете, които свириш? Ако ти се занимава, обясни по-подробно, темата ми е интересна.

Много ми харесва опцията за си настройваш резонансната честота на тонкорекциите, както и оцията за избор на байпас. Надявам се, че и звука е толкова добър. Браво, Ники!

Благодаря за хубавите думи !

Бруталните дисторшън ефекти и процесорите обикновено не са добро решение. Ще кажа и защо мисля така. Защото китарният усилвател(особено ламповият и добрите моделиращи, без значение дали говорим за 5, 20, 30, 50 или 100-ватов усилвател) имат коренно различно поведение от повечето процесори и ефекти. Под поведение имам предвид динамично поведение. Много често става така че човек, който е голям китарен герой вкъщи с процесора се включва в усилвател и нещо нещата не му излизат както е свикнал, чувства се куцо, защото през усилвателя се свири съвсем различно. Аз лично съм го изпитвал, да не говорим, че познавам и хора, които за малко не са си продали ламповите маршали, след ужасното разочарование след първото свирене на тях. Това, разбира се, не значи че тези усилватели за лоши. Те дават много повече изразни възможности от мажешото процесорче или турбо брутално дисторшън педалче, включено в някоя хай-фи система. Просто са много различни неща. И тъй като обикновено човек цели именно звука на своите кумири, най-просто е да си купи, да кажем, някакво известно и ползвано 20-30 - ватово комбо. Разбира се, не е много евтино, ако говорим за хубав усилвател. Те и хубавите китари не са много евтини.. а и да тръгне да си го прави човек сам, няма да излезе много по-евтино примерно от усилвател, купен на старо. Дори може да излезе и повече, а може и да не стане добре поради недомисляне. Затова за мен най-добре е да се посъберат едни парички и да се вземе усилвател(избран след известно изследване на различните усилватели).

Не изглежда твърде безобидно. Най-вероятно е удряна. Мисля, че има пукнатини и в дървото. По принцип, евва ли е невъзможно да се залепи, но имайки предвид и потенциалната цена на пребовдисването, не знам дали си струва. Ако приложиш сила, разтварят ли се повече цепнатините?

Така.. адаптерите не китарата(които нарекоха пикапи , от английски - pick-up) може би или не са екранирани(металната пластина, която служи за основа не е заземена), или имат нееднакъв брой навивки във всяка от половинките(това не можеш да промениш). Друг вариант е китарата просто да не е окабелена както трябва. Екранирането на китарата с фолио дава някакъв резултат, но той обикновено не е чак толкова значителен. Китарата може да се окабели наново и има големи шансове положението да се подобри, но не е съвсем сигурно, че ще има драстична разлика. Може и да се окаже, че например имаш проблем с електрическата инсталация или че кабелите за китара, които ползваш, не са качествени.

Не винаги вярната настройка на свободни струни и вярното настройване на октавите н 12-то прагче водят до вярно свирещ инструмент. Понякога има други проблеми. Ако имаш желание, мога да погледна, за което можеш да ми пишеш на ЛС. Понякога проблеми във височината или положението на горното магарце карат китарата да звучи фалшиво дори когато е привидно добре настроена.

За 120-200лв можеш да намериш прилична, макар и в никакъв случай много добра акустична китарка. При акустичните китари, всеки екземпляр звучи различно, кото налага да избираш доста, за да си намериш китара, която ти звучи добре. СЕщам се зьа Yamaha, Walden, Washburn, Stagg, Richwood, Nashville, Fender и други.. Като основен недостатък на повечето евтини китари съм забелязал, че често свирят по-тихо и имат някак си прекалено дрънливо и малко тъничко звучене, което не позволява да се чуват твърде добре отделните тонове. Иначе на първо чуване човек може да си каже "И-и-и.. колко хубаво звъни китарата". Ето някои добре звучащи(според мен) примери на китари с метални струни(имай предвид, че тези китари струват доста хиляди), които просто давам като пример за това, какво харесвам аз . Най-важното е да си избереш китара, която ти звучи красиво и ти е удобна. Все пак, ти ще свириш на нея. Може би си струва да научиш да свириш 1-2 неща, които ти звучат приятно, с които да пробваш китарките. Виж и как са нагоре по грифа, да не изфалшивяват и т.н. http://www.andromedan.com/movies/sheppard2.wmv

Бих могъл да погледна, но като цяло проблемът не ми се вижда много лесен за решаване.

Едни ще ти кажат, че е по-добре да си вземеш акустична китара, а други ще настояват, че ако си решил да свириш на електрическа, по-добре да си вземеш направо електрическа. Моето лично мнение е, че без значение какво ще свириш, добре е да имаш И акустична китара. Моите аргументи може да срещнат известно несъгласие, но те са: -Акустичната китара предразполага по-добре към свирене на хармонии, защото на нея свириш без дисторшън, което те предпазва от феноменът "джъга-джъга", през който неминуемо ще минеш в момента, в който се сдобиеш с електрическа китара и дисторшън. -По принцип, поради характера на своята конструкция и типа струни, които се ползват, акустичната китара често звучи по-вярно и приятно(особено когато говорим за евтини инструменти)тогава, когато свириш хармонии(акордови последования) на нея. Това създава по-голямо удоволствие при тяхното свирене и като цяло допринася по-добре за развиването на хармоничен слух. -В контраст, електрическата китара дава множество други интересни възможности, особено при включване на разнообразни ефекти към нея. Ако искаш да свириш рок и метъл, със сигурност ще ти трябва и електрическа китара. Аз, ако бях на твое място, първо бих си взел акустична, поради гореизброените причини. Разбира се, това е моето лично мнение. Имай предвид, че има немалка разлика в звука и начина на свирене на класическа(с найлонови струни) китара и на акустична китара с метални струни(примерно тип Dreadnought: http://en.wikipedia.org/wiki/Dreadnought_%28guitar_type%29). По-често рок-ориентиранит китаристи си взимат китари за метални струни, но ти чуй за себе си, кое ти харесва повече.

Никога не съм го познавал, но съм чувал все хубави работи. Лека му пръст.

Имам една стара Кремона, която всъщност е на майка ми. Навремето не е била особено евтина и е значително по-добра от по-евтинките шперплатени кремонки от ония години. Разбира се, споделя някои от дървенящините характерни за производството на соца, но като цяло доста ми харесва как звучи и не съм намерил по магазините на аналогична цена китара, която да ми звучи по-добре от нея. Не знам, може би наистина с времето инструментите добиват по-приятен звук, а тази е на около 30-40 години. Единствено не харесвам това, че е с размери на на класическа китара, а китарата не е класическа.

Съжалявам, че се налага да се самоцитирам. Не бих могъл да имам категорично мнение как точно (басово, метално, дрънчащо) ще звучи въпросната китара с този адаптер(както някои хора се опитват да правят), понеже се появяват много въпросителни, на които няма как да имаме отговор. Това, което със сигурност може да се каже е, че ще звучи някак, дали ще ти хареса е божа работа. Другото сигурно нещо е, че дори с този адаптер китарата няма да притежава някои желани характеристики на скъпите китари, което обаче не е чак толкова голям кахър, имайки предвид цената й. Адаптерите винаги можеш да преместиш и на по-скъпа китара по-нататък. А след като посвириш известно време на тази и на по-скъпи китари, лека-полека ще започнеш да забелязваш и чуваш разликите. Когато те започнат да те дразнят, тогава може би ще прибегнеш до по-скъпа китара. Ако финансовият въпрос не е фатален за теб, можеш направо да започнеш от хубава китара с фабричните й адаптери, но това е тема на друга дискусия.

Зависи дали случиш на по-прилично направен Harley Benton. Със сигурност няма да се получи като при хубава китара, но ако имаш късмет е възможно да се получи така, че дълго време да му се радваш, докато не станеш по-претенциозен.

Късно хванах тази тема, но понеже по-рано в нея става дума за изходни трансформатори, искам да спомена, че освен, че е необходимо трансформаторът да бъде подходящо оразмерен, това не е достатъчно. При инструменталните усилватели се гони по-скоро субективно възприятие и освен ако не намерите много точна информация за изработката на даден трансформатор(материал/и, размери и конструкция на сърцевината, пълна информация за намотките и т.н.), по всяка вероятност трансформаторът ще звучи другояче. При липса на информация са необходими експерименти и ще е чист късмет, ако стане добре от първия опит.