Топ потребители

Бъдете живи и здрави, много музика и вдъхновение! И някакъв гиър ако изпадне - няма да го върнем

Посредствен инструмент, точно като този, в името на когото е създаден. Струва колкото парите си. Ако ми го подарят - ще го взема ... за разпалки на барбекюто и от любов към въпросния ...

Скоро след това окончателно реших, че ще се занимавам с музика. 2012 година един съфоромник и съгражданин - malkin71 направи проект "Джаз училище" в Стара Загора, в който бях одобрен след кандидатстване. В него няколко изявени имена от сцената в България - Николай Карагеоргиев, Мирослав Турийски, Александър Леков, Михаил Йосифов... Възможно е да пропускам някой. Дойдоха в Стара Загора и в рамките на няколко седмици обучаваха одобрените в проекта и това завърши с концерт. Тогава се запознах с един от моите учители - Николай Карагеоргиев. Той ме открехна' към джаз и съответно теория и към това да разбираш какво свириш и да знаеш предварително как ще прозвучи преди да го изсвириш... Както и много други неща... 2013 започнах да се подготвям за кандидатстване в Музикалната академия в Пловдив. Ходих на Солфеж в Стара Загора. В крайна сметка кандидатствах и ме приеха - Поп и джаз изпълнителско изкуство с електрическа китара. Първоначално учител по китара ми беше Веселин Койчев, от който също научих не малко неща. Но след втори курс отново бях при Николай Карагеоргиев, от който вече за по-дълго време преподаване научих изключително много неща... Четвърти курс втори семестър започнах да ходя по кораби и юни като се върнах имах завършващ концерт. След това септември записах музикална педагогика, която завърших ходейки и по кораби. Миналата година спрях с корабите, защото не виждам развитие там и изпускам много възможности в България. От тази година станах учител по музика в общообразователно училище на 3 до 7 клас... Това е сбития преразказ...

То тая тема стана малко "свободни размишления", та ще се включа и аз с малко спомени и тъй като има вероятност аз да съм един от най-дъртите членове на форума, на който не му се четат пенсионерски спомени от рода "а какво беше едно време", нека ги пропусне. Преди '89-та с жена ми бяхме започнали да правим кариера като клавирно дуо към "Главна дирекция Музика", имаше едно време такава организация, която прекрати съществуването си след 1989-та, явяваш се на конкурс, свириш, одобряват те или не и след това ти уреждат ангажименти из страната. Та по онова време изнесохме трицифрено число концерти на 2 пиана или 4 ръце къде ли не, а когато всичко се прекрати изведнъж след 'промените', купихме 2 електронни клавира и набързо адаптирахме класическия материал за електрониката. Идеята беше да не губим инерцията и връзките, които вече си бяхме създали в много градове и градчета. Интересно, че успешните концерти, бисовете и т.н. от всичките тези години съм ги забравил тотално, но все още помня идеално провалите (бяха 2 бр. - на централния площад в Свищов и в едно голямо пловдивско село). И двата фала реално бяха заради дадена грешна информация от страна на организатора на събитието, но в крайна сметка си го отнесохме ние като изпълнители. Свищовският фал няма отношение към темата за фолка, затова разказвам само за другия. В началото на 90-те ни потърси някакъв, дето искал да събере в ресторанта хора от цялото село по някакъв повод и идеята му била този път музиката да е по-различна от това, дето в селото слушали всеки ден - чалга и народна музика. Казахме му какъв репертоар имаме - няколко часа адаптирани класически парчета и час-два ресторантски репертоар - евъргрийни основно + някои по-подвижни парчета. Човекът каза "идеално - идвайте", ние се замъкнахме с апаратурата, нагласихме я и започнахме с фонова музика докато се събираха по масите. Докато свирихме, определено ги гледах, че скучаеха по масите и им стана по-интересно чак когато започнаха да хапват и пийват....абе нещо като в "Оркестър без име" когато свиреха и никой не им обръщаше внимание. По едно време някои (явно от интелигенцията в селото) станаха и започнаха да играят на танцувалните парчета, ама рехава работа...4-5 двойки най-много ; останалите се наливаха вече с третата ракия и бистреха политиката на висок глас. След още час, ония с третата ракия вече бяха на петата и започнаха да пристигат с поръчки от рода "Знаете ли я тази..." (от чалга репертоара) или пък "Ай, изсвирете нещо по-така..." (пак от чалга репертоара). Излишно е да казвам, че нямахме нито едно парче от този вид и усетихме, че нещата няма да свършат добре, когато един почти на зиг-заг се домъкна до нас и вика "Ай' тогава Изсвирите барем едно 'Оро" (с капс лока се опитвам да предам диалекта ). Жена ми по това време вече искаше да събираме нещата и да се махаме, като дори не искаше уговорената сума за вечерта, но аз като по-тактичен реших да спасявам положението, защото из чантите с апаратурите носех и един дек, та отидох до оня организатора (вече съм забравил кмет ли беше или просто беше решил да възпитава неуспешно съселяните си с различна музика) и му казах да донесе някоя касета с чалга, народна музика или к'вото там слушат в това село. След 10 минути касетата вече вървеше, ония тутакси скочиха да играят, по някое време тръгна някакво право сватбарско хоро, ония се навързаха...и пак се почна с поръчките, ама в друга област. Идва някой почерпен и поръчва да кажем на микрофона, че "'Орото е за еди кой си"...след малко идва друг и поръчва да кажем на микрофона, че "Орото е за еди кой си" (друго име). Казвам аз, а оня първият пристига моментално и започва да се кара с мене защо съм съобщил че "Орото е за друг, след като не е свършило още...". Ей такива работи...После след като всичко приключи по малките часове, половината вече си тръгнаха, а по масите останаха само допиващите, гледам седи един от ония с поръчките и реших да замажа положението - отидох на масата му и му викам...така и така, тази вечер нямахме готовност с музиката, защото тоя вашият (организатора) ни ангажира за участие с друг вид музика, защото искал да направи по-различно мероприятие от това, дето го правите тука всеки ден, а оня вика "Не го слушай него, ние тука си слушаме наш'та музика дето си я познаваме". Иначе по-конкретно за темата със съвременните аранжименти в народната музика, не искам да звучи като някаква хвалба, но такива аранжименти започнах да правя още в 1992-ра, веднага след като бях взел кийбордите, един синт и един семплер (тогава не работех с компютър). Не знам дали защото бях млад, но тогава много ми се работеше и вадех страшно много неща за кратко време. Разбира се като класически музикант започнах с кавъри на класически парчета, но малко след това изкарахме един сборен диск (матрично CD, тогава все още нямаше записвачки да си го записваш сам) с инструментални композиции, между които имаше и 2 народни обработки - "Рипни, Калинке" в хард рокаджийски вариант (беше над 5 минути) и "Пустоно лудо и младо" в денс вариант, които тогава доста ги въртяха из радиостанциите, защото беше нещо ново като визия върху народната музика. Даже по време на световното през 1994-та, ОББ имаше една реклама, която вървеше преди и между полувремената на всеки мач, която я озвучаваха с началните ми гайди от "Рипни, Калинке". Та още от онова време си имах афинитета към съвременните обработки и дори бях направил "Девойко, мари хубава" в стила на "Children" на Робърт Майлс много преди Ирина Флорин да се сети да изкара "Цвят лилав" в подобен стил. Сега вече нещата са лесни - всички имаме компютри, саунд библиотеки, изкарваме як саунд и само трябва да ти работи инвенцията, за да се сетиш да изкараш нещо, дето не е правено досега, което всъщност е доста трудно. Но пък от друга страна покрай шкартото, чувам и много добри съвременни обработки, правени от хора, които знаят какво правят и са добри музиканти с въображение. Айде да спирам вече, че ми писна да пиша.

Има съществена разлика между профилирането на Kemper и моделирането при Tonex (и Neural Amp Modeler например). Първото е до голяма степен алгоритмично, базирано на data points, докато при Tonex и другите от типа е neural network based, което е съвсем друга базова технология и теоретично ( а и на практика) доста по-добра. С напредването и развитието й - защото има още много накъде, нещата съвсем ще задобреят.

Което пък води до извода, че поне Томан няма да фалират в близко време.

Off/ Като човек с достатъчно години зад гърба си, помня всички тези безсмислени табели със соц. лозунги окачени по стените на различни предприятия и учреждения. Конкретно това словосъчетание с нечленувания живот също го помня, но помня и една негова разновидност, която веднъж видях окачена на стената на някакво предприятие някъде из кърджалийско и ме е яд, че тогава нямаше телефони и цифрови апарати, за да го увековеча. Там селата са изцяло с турско(-говорящо) население, които говореха с акцент българския и имаха доста пропуски при съчетанието на думите в изречение. Та явно някой селски кмет беше решил да следва партийната линия и беше окачил табелка с надпис "БЕЗ ТРУД ЖИВОТА НИТО Е КРАСИВ, НИТО НИЩО!"...явно го беше написал по памет от горния лозунг. П.П. Аааа, да...всички тези табелки бяха метални, поне тези дето съм виждал и помня - тогава не пестяха материала и всяка табелка тежеше подобаващо.

За това нямам опасения, ще дойдат 10-15 човека и това е

- Do you like Pink Floyd music? - I didn't know her last name until now... 😆

В интерес на истината малко са хората, на които имам доверие да дам инструмент, но има такива и съм го правил, но като цяло:

Бихте ли ми обяснили какви са тези "съвременни правила за нотация", както и кога, и кой точно ги е въвел без да разбера? Това много ми прилича на разгорялата се преди години дискусия за 'правилото на пълния член' - понеже много малко хора знаели кое се членува и кое не, имаше предложение просто да го махнат и навсякъде да имало само кратък член, тъй като така или иначе хората не били наясно, пък и не желаели да се научат. Паузите са си нотни знаци, напълно равностойни с нотите и останалите елементи, и без тях няма как да получиш времената на един пълен такт. Интересно ми е при дълга и силно раздробена поредица от ноти, разделени с паузи, как ще се ориентираш кога точно да спреш и кога да продължиш? А ако има точки до нотите и паузите...или пък са с по 2 точки? Или ако си в някой "дълъг" размер позволяващ множество 16-тини, 32-рини или още по-кратки ноти и паузи? Или ако имаш партитура, където в един момент свирят едни инструменти, а другите паузират или се вмъкват между тях? И още безброй примери могат да се измислят, така че няма нужда да се осланяме на шестото си чувство и да гадаем "какво е имал предвид композиторът", щом може просто да имаме паузи на нужните места.

Спомен от едно мъчение...

Е па, вдигни си го

Определено си по-търпелив от мен. Проблемът е, че алгоритмите от ден на ден стават все по-съвършени и все по-трудно разпознаваеми дали пеят хора или не. Изкуството и многогодишното обучение + къртовския труд на много музиканти вече съвсем започна да се обезличава и имам чувството, че след известно време ще останат само концертиращите изпълнители, които пеят на живо, а останалото дето е на запис, просто съм го отписал още отсега.

Свидетел съм на българската поп, рок музика от 70-те и 80-те години и не помня да е имало нито известни, нито полуизвестни блус групи, но почти всеки поп, рок музикант и най-вече китарист посвирваше блус теми и даже се опитваше да ги "пробутва" през някакви самодейни изяви. Не помня блуса да е бил забраняван, но като че ли нямаше традиция у нас. Слушаше се най-вече "Пърпъл, Бийтълс, Назарет, Цепелин, Сабат, Юрая и Стоунс. Чак след прожекциите в началото на 80-те на някои филми като "Шоу на колела"(Уили Нелсън), "Плешивото куче" и "The Band", се появи по-голям интерес към блуса. Когато свирех по соц. ресторанти през 80-те често допълвахме репертоара с някои известни блус парчета и прекалявахме с блус схеми, които намразих и до сега. Тогава се запознах и с Камен Кацата, който пееше само блус. Една вечер го качихме на сцената в типична чалга кръчма в Костинброд, където изрева известния хит "Гучи-кучи мен" и пияниците ни облепиха с оплюнчени банкноти, след което изгониха с ритници някакви милиционерчета. Това беше 1982г. Снимката е от там. Аз съм в ляво приклекнал.

Не го слушай Koobenot - той чува разни неща в кабелите, дето ние не ги чуваме. Вземи си нещо стандартно...не най-евтиния и не някакъв непременно скъп, примерно кабелите на Proel или Cordial от Динакорд ще ти свършат работа и не са скъпи на метър.

В стара тема в друг форум, човек пита за по-маломощна алтернатива на dual rectifier. Втори отговор: "Once you find a good rectum fryer, it's difficult to accept substitutes."

Всичко е постижимо, стига да има желание и възможности. Ако ме питате като баща, който от 7 години всеки ден вози детето си на училище по един час във всяка посока, има ли смисъл.... не няма, детето се изморява страшно много. При вас не знам как ще бъде, не пречи да опитате. Онлайн уроците са хубаво нещо, но не и за начинаещи. Ще трябва да водите детето при учителя. И разбира се твърде рано е да разберете дали ще иска да се занимава с това като професия. @lyubohar, съжалявам че така се е получило при теб, обаче има и доста примери в обратната посока. Освен това според мен с навлизането на изкуствения интелект, едно от нещата, които за в бъдеще хората ще бъдат незаменими е изкуството. Така че никой не знае какво ще бъде след 20 - 30 години за нито една професия.

Ммм даааа, преразказът си е шедьовър отвсякъде, даже май ще тръгва нов комикс по случая.

Българска Музикална Работилница 12.04.2025, Joy Station 10:00 – 18:30 Вход свободен https://www.bgmuzikalnarabotilnica.com/

Jeff Beck - Cause We've Ended As Lovers (Guitar Interpretation) Този път с Fender Stratocaster Custom Shop Limited Edition 1957. Апаратурата, която използвам е същата, но интрото го правя с volume pedal на Boss (FV-30) вместо с потенциометрите на китарата: Fender Stratocaster Custom Shop Limited Edition 1957 Seafoam Green Mesa Boogie Lonestar Special 1X12 JHS Double Barrel TC Electronic Flashback X4 Delay Strymon Flint Reverb Boss Volume Pedal FV-30 Вариантът с Gibson Les Paul Standard 60s Honey Amber: Кой вариант ви допада повече?

В днешно време е лесно някой да ти оправи фалшивото, а момчето дори не пее толкова фалшиво (то и песента е доста лесна за изпяване), но ако само точното пеене правеше човека певец, аз сигурно щях да съм Павароти. За мен пеенето е най-сложният музикален "занаят" и да кажем - авторът си изпява как да е своята песен, AI му я вкарва в тоналността, обаче ако споменатата емоция, останалите щрихи + всичките малки неща, които правят певеца професионалист все пак не достигат на автора, тогава песента му пак ще звучи посредствено с неговия глас. Разбира се тая гад AI-то се развива много бързо и в скоро време покрай това да му оправи фалшивото, ще може да му оправи и настроението в гласа, дикцията и каквото още трябва, но това вече минава в категорията "дълбоко чийтване" и не виждам никакъв смисъл да се правиш в клипа на такъв, какъвто не си и никога няма да бъдеш...то не стига фотошопа и всякакви други ефекти върху някои изпълнители, че като ги видиш на живо не може да ги познаеш, понеже си ги виждал само на клип, та сега и 'аудио-фотошопа' върху гласа си да го оставиш на AI-то, просто защото имаш тази възможност...не знам, за мен това си е едно самозалъгване какво всъщност представляваш. В днешно време малките се хвърлят на всичко, дето блести, без значение как - да кажем, тоя пич (дето свири по-добре, отколкото пее) ще направи примерно някаква песен, ще я даде на AI или на някой такъв като мен да го направи на това, дето не е, след това ще снима клип, някой друг ще направи с видеото същото, което е правено и с аудиото, после песента ще бъде качена във всички платформи, ще натрупа огромен брой гледания/слушания, защото крайният продукт, макар и неистински ще е добър, пичът ще стане за нула време звезда и не съм сигурен дали в процеса на времето няма да забрави кой какво е правил върху гласа и картината му и да си повярва, че е много велик.

На място или докато караш колата? Докато работи двигателя (ако не е електричка) или само с околния шум? Това вкарване във филми отдавна го гледам при някои хора и няма избиване от главата, щото си е почти като при плоскоземците и кемтрейлсовците - няма спасение. A за яките кабели, свързващи системата в колата с колоните, които насочват електроните по много специален начин, който така подобрява звука, че...за тях пък изобщо не искам да говоря, щото им трябвало малко време за разсвирване, но пък като загреят направо...

Много интересна тема - чак сега я видях. 90% от мотивацията ми да творя музика и звук е за себе си, а 10% за всеки добре дошъл. Вече не ме интересува никаква музикална мода и никаква комерсиална и финансова причина. Отдавна се уверих, че ако аз си харесвам музиката, която създавам, то със сигурност и много, много други слушатели ще я харесат. Затова и моята най-любима сцена е уличната и най-вече парковете. Само така мога да разбера, дали случайният слушател безпристрастно харесва музиката ми. Достатъчно ми е да видя, че хората се заслушват с интерес, а още по радостно е, ако някой дойде, пусне някоя монета и каже - "благодаря ви за хубавата музика, ваша ли е, не сме чували такава". Докато в клубовете част от слушателите идват с предварителна нагласа, защото те познават и в повечето случаи дори и да не те харесват, просто се забавляват и ти ръкопляскат от куртоазия. Ако не са те харесали - тихичко ти се надсмиват зад гърба ти.

Жълто-оранжевият звяр в действие - Gibson Les Paul Standard 60s Honey Amber. Нещо като демо. В началото използвам JHS - Double Barrel на първите два трака, после използвам Blues Breaker часта на Double Barrel + Friedman BE-OD и после демонстрирам чиста китара и впоследствие драйв от JHS-a. Софтуерни корекции няма. Ривърб има малко от кубето, което е Mesa Boogie Lonestar Special. Delay от TC Electronic Flashback X4, но трудно осезаем. Всички китари от 2016 насам ми ги сетва Дилян Обретенов - Диката. Смятам, че когато нещо се върши качествено, си струва да се спомене. Изключителелно доволен съм от всички ремонти, сетове и профилактики, които е направил през годините. Последно беше съвсем наскоро за Фендера и този нов Гибсън.

Знаех си аз, че ще стигнем до стадионите 😀

Да допълня и уточня малко. 1. Ламповите усилватели ВИНАГИ внасят изкривявания. Това е пряко свързано с предавателната характеристика на трансформаторите - тя е с хистерезисен характер и си е доста комплексна величина. Особено при насищане на магнитопровода - тогав става съвсем "мазало". 2. Човешкото ухо е изключително чувствително към изкривяванията. Затова и освен кривите на Флетчър-Мънсон за еднакво възприятие на гръмкостта на звука, има куп други измерваеми характеристики, най-важната от които си остава THD (total harmonical distortion). За пример - една радиоточка свири субективно силно, защото възприемаме изкривяванията като "сила" на звука. Като съберем 1 и 2 - получаваме отговора на въпроса "Защо лампов усилвател свири по-силно от транзисторен" Успех на всички!

Здравейте, приятели, След дългогодишно отсъствие се завръщам с един кратък китарен инструментал: Записът е правен изцяло в домашни условия с вярната Cort Z42. Както винаги, продукцията е напълно самостоятелна. Постарал съм се да има сравнително богат аранжимент, което беше предизвикателство към микса, но сами ще прецените как се е получило. Надявам се да изслушате парчето докрай! Линк към всичките ми публикувани парчета Благодаря за вниманието!

И една пресъздадена класика, за всички фенове на 80-те.

Не ти трябват никакви педали за Кемпера, освен неговият си kemper remote който е педалиера за управление на главата + 1-2 експрешън педала. Има заводски вградени туб скриймъри, ако ти се налага, но повечето хай гейн профили нямат нужда. МНОГО важно е ако ще си ползваш кемпера с китарен кабинет да си заредиш т.нар. "директни" профили. Т.е. при снемането на "отпечатък" от усилвател, да е ползван само усилвател през външен товар вместо кабинет. Това е така, защото когато се прави модел през глава И кабинет, тогава ако и ти го включиш в кабинет става доста зле звука. По принцип кемпера има бутон, от който уж можеш да изключиш кабинет симулацията, но мисля че е най-добре да се ползват "чисти" профили.

С колегата @RevelanFriedman един новогодишен кавър. Аз съм на клавишите, той на китарата. Приятно слушане! https://adilo.bigcommand.com/watch/r_5U1xi5 SoundCloud link:

Аз го слагам преди драйва. Защото съм металист Реално, хората го ползват преди или след драйва. Преди - ако искаш да получиш повече драйв, след - ако искаш да усилиш нивото на драйва без да му даваш още кривоч. Примерно класиката в хай-гейна е да пуснеш един Tube Screamer преди усилвателя (преампа) и китарата ти е готова за смесване, защото TS-a има специфични характеристики, които режат ниските и добавят среди. TS-a в този случай е бустер, слагаш гейна на 0. Някои хора ползват бустер за да си вдигнат нивото, примерно по време на соло. Тогава го слагаш след драйва. Ако ползваш усилвател е след драйва и преди усилвателя. А на въпроса дали преди или след дивей, ревърб, определено преди. Дилея и ревърба са винаги последни във веригата. Освен ако не правиш някакви експериментални звуци. Но идеята на буста е да усили сигнала, или да добави малко гейн към драйва.

Майсторски клас на Цветан Недялков, част от Sofia Guitar Fest. Джем по покана на Димитър Кърнев, който също направи майсторски клас. Little 🪽

Фънк в нощта...

Няма разлика в Capture платформата, има нови ефекти и дългоочаквания Live editor, с който като правиш нещо в софтуера, директно можеш да го тестваш на педала, без да се налага да минаваш през 5 екрана, да го съхраняваш, презареждаш и т.н. Аз много често съм споменавал, че Null тестовете - за мен - са с много относителна тежест в тази работа. За мен е много по-важно как се "усеща" усилвателя, как реагира на (аналогови) педали пред модела, на Volume на китарата, динамика в работата с пръстите/перото и така. Tonex & Neural към момента са най-добре (пиша за софтуера, не за хардуерните устройства). NAM (Neural Amp Modeller-a) може да е топ в null тестовете, но при свирня въобще не реагира, според мен, по правилния начин. И както обикновено - истински усилвател с колона с микрофон си остава "топ"-а

Един от китаристите, които супер много ме кефят и пропуснах по-горе е Грегори Кох. Подборът му на тонове, chicken-picking, бендове и свирене извън/във тоналността е супер оригинален и изключително самобитен. Кънтри, блуграс, шъфъл, слоу блус, рок, джаз, шред на моменти и амалгамата, която създава от тях е неповторима и всичко това само от едно Теленце! А пък, че е много забавен пичага изобщо да не говорим.

Ето една песен, която ремиксирах със семплирана библиотека на Native Instruments "Picked Acoustic". Много е реалистична и приятна като звук, но си личи. Прекалено и клинично чиста е. THE LETTER - Acoustic version (made with Native Instruments "Picked Acoustic" library) Доста си играх, за да добавя моменти, които да разчупят темата и да маскират еднообразността на семплите. Стана добре, но не е максимумът, който може да се изкара от това. Надявам се да ви хареса. Иначе ето оригиналната и първоначална версия на песента: THE LETTER - Original version

Едно от най-интересните и любими неща за мен е записът на акустични китари. Акустичната китара е един от най-динамичните инструменти, като детайлите са безброй и вие сте ги изброили по-горе. Подходът при семплирането трябва да е "non-linear", подобно на summing алгоритмите и за по-голям реализъм. Има чудесни библиотеки на акустични китари, но те се ползват повече за съпорт към аранжименти. Все още не са достатъчно добри да заместят основни партии, понеже накъртват на семплер и са еднообразни. Реализъм от семплер изисква и много време за МИДИ програмиране, което е толкова много, че понякога е по-лесно да се запише истинска китара, отколкото да се опитваме да изкараме реализъм от семплирана такава.

Има още накъде да страда...

Тук е удобен момент да ви разкажа една невероятна история, която ще промени живота ви: Първата ми китара беше един Stagg за 120 лв. (ако не се лъжа) и на нея учих А-то и Б-то на музиката, като май никога не стигнах много по-далеч от Ж, да речем. Но както и да е, друга ми е мисълта. Беше някаква канска мъка да се свири на нея - болка, ама болка, и си мислех, че е защото съм начинаещ. В един момент реших да сменя струните, които бяха ръждясали и един приятел ми каза - е, сигурно са деветки, купувай там един комплект за 10 лв. и дай да ги сменя. Сложихме деветките и бриджа се разпадна, защото се оказа, че китарата е била с 12-60 или нещо подобно, сетната в до - нещо, което предишният собственик не е сметнал за важно да спомене на 13-годишно чаве, което не е хващало китара в живота си. Ама пък от тогава май не са ме боляли пръстите при свирене. P.S. Сетих се за тази история преди две-три седмици, когато водих един страт (но не на Stagg) за сетъп и понеже е с оригиналния 7.25 инча радиус, глъхнеха бендовете около 15 праг. Затова я сетнахме с по-висок екшън и до голяма степен решихме проблема. Дадох си сметка обаче колко съм се разглезил, щом дори такъв що-годе нормален сетъп сега ми се струва висок. 13-годишният аз плюе върху слабостта ми, а даже не свиря с ония безумни свръх-мега-хипер-ниски екшъни, където с един бенд хващам пет струни.

Според мен си е някаква стандартна гумена история, която играе ролята на най-елементарна запушалка, така че просто гледай за правилния размер и да е гъвкав материала, че да не пада от отвора. Взимай една от Амазон или пък от китайците...все тая...те амазона обикновено препродават китайските от Али-то...с надценка...

Нямам опит с текстилните бои, но ако не запълват порите, вероятно няма и да променят много характеристиките на поглъщане/отражение, но пък разсъждавайки логически...всяка боя добавя отделен слой, иначе нямаше да се нарича "боя", така че не знам. По-добре да го облече в тънка пореста материя, а ако примерно става дума за някое мазе и не му пука много за външния вид, може да си го ползва и в оригиналния вид.