Топ потребители

Snarky Puppy - Lingus (Cory Henry's solo Guitar Cover) Спомен от най-трудното соло, което някога съм свирил.

*** TEASER TRAILER *** Човек и добре да живее, рано или късно почва да прави студио... пак В моя случай за втори път Ако е рекъл Господ и не ме пуснат дивите, до края на годината това (и още куп железа): ще отиде тук: Смятам да снимам и публикувам цялата епопея, защото след нея или ще съм много, ама много хепи, или ще се мръдна напълно. Така че както се казва: stay tuned guys

То тая тема стана малко "свободни размишления", та ще се включа и аз с малко спомени и тъй като има вероятност аз да съм един от най-дъртите членове на форума, на който не му се четат пенсионерски спомени от рода "а какво беше едно време", нека ги пропусне. Преди '89-та с жена ми бяхме започнали да правим кариера като клавирно дуо към "Главна дирекция Музика", имаше едно време такава организация, която прекрати съществуването си след 1989-та, явяваш се на конкурс, свириш, одобряват те или не и след това ти уреждат ангажименти из страната. Та по онова време изнесохме трицифрено число концерти на 2 пиана или 4 ръце къде ли не, а когато всичко се прекрати изведнъж след 'промените', купихме 2 електронни клавира и набързо адаптирахме класическия материал за електрониката. Идеята беше да не губим инерцията и връзките, които вече си бяхме създали в много градове и градчета. Интересно, че успешните концерти, бисовете и т.н. от всичките тези години съм ги забравил тотално, но все още помня идеално провалите (бяха 2 бр. - на централния площад в Свищов и в едно голямо пловдивско село). И двата фала реално бяха заради дадена грешна информация от страна на организатора на събитието, но в крайна сметка си го отнесохме ние като изпълнители. Свищовският фал няма отношение към темата за фолка, затова разказвам само за другия. В началото на 90-те ни потърси някакъв, дето искал да събере в ресторанта хора от цялото село по някакъв повод и идеята му била този път музиката да е по-различна от това, дето в селото слушали всеки ден - чалга и народна музика. Казахме му какъв репертоар имаме - няколко часа адаптирани класически парчета и час-два ресторантски репертоар - евъргрийни основно + някои по-подвижни парчета. Човекът каза "идеално - идвайте", ние се замъкнахме с апаратурата, нагласихме я и започнахме с фонова музика докато се събираха по масите. Докато свирихме, определено ги гледах, че скучаеха по масите и им стана по-интересно чак когато започнаха да хапват и пийват....абе нещо като в "Оркестър без име" когато свиреха и никой не им обръщаше внимание. По едно време някои (явно от интелигенцията в селото) станаха и започнаха да играят на танцувалните парчета, ама рехава работа...4-5 двойки най-много ; останалите се наливаха вече с третата ракия и бистреха политиката на висок глас. След още час, ония с третата ракия вече бяха на петата и започнаха да пристигат с поръчки от рода "Знаете ли я тази..." (от чалга репертоара) или пък "Ай, изсвирете нещо по-така..." (пак от чалга репертоара). Излишно е да казвам, че нямахме нито едно парче от този вид и усетихме, че нещата няма да свършат добре, когато един почти на зиг-заг се домъкна до нас и вика "Ай' тогава Изсвирите барем едно 'Оро" (с капс лока се опитвам да предам диалекта ). Жена ми по това време вече искаше да събираме нещата и да се махаме, като дори не искаше уговорената сума за вечерта, но аз като по-тактичен реших да спасявам положението, защото из чантите с апаратурите носех и един дек, та отидох до оня организатора (вече съм забравил кмет ли беше или просто беше решил да възпитава неуспешно съселяните си с различна музика) и му казах да донесе някоя касета с чалга, народна музика или к'вото там слушат в това село. След 10 минути касетата вече вървеше, ония тутакси скочиха да играят, по някое време тръгна някакво право сватбарско хоро, ония се навързаха...и пак се почна с поръчките, ама в друга област. Идва някой почерпен и поръчва да кажем на микрофона, че "'Орото е за еди кой си"...след малко идва друг и поръчва да кажем на микрофона, че "Орото е за еди кой си" (друго име). Казвам аз, а оня първият пристига моментално и започва да се кара с мене защо съм съобщил че "Орото е за друг, след като не е свършило още...". Ей такива работи...После след като всичко приключи по малките часове, половината вече си тръгнаха, а по масите останаха само допиващите, гледам седи един от ония с поръчките и реших да замажа положението - отидох на масата му и му викам...така и така, тази вечер нямахме готовност с музиката, защото тоя вашият (организатора) ни ангажира за участие с друг вид музика, защото искал да направи по-различно мероприятие от това, дето го правите тука всеки ден, а оня вика "Не го слушай него, ние тука си слушаме наш'та музика дето си я познаваме". Иначе по-конкретно за темата със съвременните аранжименти в народната музика, не искам да звучи като някаква хвалба, но такива аранжименти започнах да правя още в 1992-ра, веднага след като бях взел кийбордите, един синт и един семплер (тогава не работех с компютър). Не знам дали защото бях млад, но тогава много ми се работеше и вадех страшно много неща за кратко време. Разбира се като класически музикант започнах с кавъри на класически парчета, но малко след това изкарахме един сборен диск (матрично CD, тогава все още нямаше записвачки да си го записваш сам) с инструментални композиции, между които имаше и 2 народни обработки - "Рипни, Калинке" в хард рокаджийски вариант (беше над 5 минути) и "Пустоно лудо и младо" в денс вариант, които тогава доста ги въртяха из радиостанциите, защото беше нещо ново като визия върху народната музика. Даже по време на световното през 1994-та, ОББ имаше една реклама, която вървеше преди и между полувремената на всеки мач, която я озвучаваха с началните ми гайди от "Рипни, Калинке". Та още от онова време си имах афинитета към съвременните обработки и дори бях направил "Девойко, мари хубава" в стила на "Children" на Робърт Майлс много преди Ирина Флорин да се сети да изкара "Цвят лилав" в подобен стил. Сега вече нещата са лесни - всички имаме компютри, саунд библиотеки, изкарваме як саунд и само трябва да ти работи инвенцията, за да се сетиш да изкараш нещо, дето не е правено досега, което всъщност е доста трудно. Но пък от друга страна покрай шкартото, чувам и много добри съвременни обработки, правени от хора, които знаят какво правят и са добри музиканти с въображение. Айде да спирам вече, че ми писна да пиша.

Има съществена разлика между профилирането на Kemper и моделирането при Tonex (и Neural Amp Modeler например). Първото е до голяма степен алгоритмично, базирано на data points, докато при Tonex и другите от типа е neural network based, което е съвсем друга базова технология и теоретично ( а и на практика) доста по-добра. С напредването и развитието й - защото има още много накъде, нещата съвсем ще задобреят.

Посредствен инструмент, точно като този, в името на когото е създаден. Струва колкото парите си. Ако ми го подарят - ще го взема ... за разпалки на барбекюто и от любов към въпросния ...

След изпадане в буквална музикална "мозъчна смърт" за няколко години, реших да приключа с няколко парчета седящи на трупчета. Ето първото. Всичко което ще пускам тук в следващите дни апропо се намира за слушане в повечето големи музикални платформи... ако искате нещо различно от сравнително смачкания звук на тубата. Приятно слушане. Ще се радвам ако хареса някому

Покрай Суно-то, да не забравите от време на време да правите и ваша музика...или поне как се прави.

Ако има примеси на конски цвик, произвеждан в квартал "Хиподрума" в среброто, в тайно съотношение, представляващо трансцедентално число, което може да бъде корен на полином, много по-добре изпъкват басите на високите честоти и звукът става по-кристален от ледена мастика и същевременно по-сладък от мед, защото така се смазва по-добре кристалната решетка на медта на всички проводници във веригата чак до електроцентралата (за това трябва време!) и така препуска по-мазно тока, без да се търка в атомите на металите и да създава нелинейни изкривявания!

Моля, не пропускайте да тествате и следните евтини алтернативи: ПП. Понеже винаги има някой дословно четящ - ТОВА РАЗБИРА СЕ Е ШЕГА Използвайте само правилно оразмерени бушони за правилните цели.

https://n-audio.net/clients/

Лично за мен това беше едно от най-запомнящите се участия. Светлинното шоу, многото хора и интересното място определено допринасят за страхотната атмосфера.

Няма как да стане само с изолация на тавана. Каквото и да се сложи само на тавана, ефектът ще е минимален - материали от типа на "дунапрен, стиропор и фибран" - даже не влизат в този разговор. За да има ефект трябва да се направи "стая в стаята". Аз имам по-лек вариант реализиран в домашното студио със специализиран винил, вата + гипс картон навсякъде, но без плаващи рамки и тампони, за които вече може @jabs да даде повече информацията. Моят по-лек вариант, който не е евтин също, изолира достатъчно за моите нужди, но ударни шумове, ниски честоти и като си "крещят" комшиите се чува - и аз бях наясно с това предварително. За да стане както трябва изисква доста ресурс.

Което пък води до извода, че поне Томан няма да фалират в близко време.

Off/ Като човек с достатъчно години зад гърба си, помня всички тези безсмислени табели със соц. лозунги окачени по стените на различни предприятия и учреждения. Конкретно това словосъчетание с нечленувания живот също го помня, но помня и една негова разновидност, която веднъж видях окачена на стената на някакво предприятие някъде из кърджалийско и ме е яд, че тогава нямаше телефони и цифрови апарати, за да го увековеча. Там селата са изцяло с турско(-говорящо) население, които говореха с акцент българския и имаха доста пропуски при съчетанието на думите в изречение. Та явно някой селски кмет беше решил да следва партийната линия и беше окачил табелка с надпис "БЕЗ ТРУД ЖИВОТА НИТО Е КРАСИВ, НИТО НИЩО!"...явно го беше написал по памет от горния лозунг. П.П. Аааа, да...всички тези табелки бяха метални, поне тези дето съм виждал и помня - тогава не пестяха материала и всяка табелка тежеше подобаващо.

Главният проблем при динамиката с процесор е, че за да имаш динамичен диапазон, трябва да можеш да го чуеш и усетиш, съответно ти трябва голяма гръмкост, сравнима с тази на усилвател. Което пък често налага в крайна сметка да свириш през усилвател и китарен говорител, проектиран за тези нива. Иначе, мониторните колонки, много би ги измъчил човек.

Поне кутии има, но само една платка проектирана (непробвана) и десетки часове само чертане и мислене по схемите... И без занимавката с тъпия траф. Малкото SE (и то ще е шумно за вкъщи) 'Голямото' PP - за една малка репетиционна. Добре че барабаниста не ломи много.

Най-трудното парче, което съм свирил на лайв... Беше си зор и това беше за първи път Отделно, че никога не го бях свирил прав... Трябва да се репетира и така, различно е...

Размазах се.

Хубавото е, че хората постоянно откриват нови приложения на AI. Спомняте си как неотдавна (примерно преди ковида) постоянно идваха нови хора във форума и питаха как да си махнат гласа от песента, че да си ползват караокето. И тогава започваха едни дълги обяснения, как вокалът трябва да е в средата, да няма много ривърб, да не е много силен спрямо подложката, оригиналът да е за предпочитане във WAV, а не в MP3 и всякакви такива условности. Днес обаче AI изобщо не се интересува какъв ти е формáта, къде е вокалът и как е бил обработван - той просто го маха. Наскоро ми се наложи да разделям водещ вокал от беквокали, за да останат само беквокалите и си мислех, че няма как да стане, понеже водещият вокал пееше също и втори глас (със същия тембър) върху тригласа на беквокалите, ама тая гад успя да се ориентира даже и за това. Любопитно ще ми е да си направя експеримент с песен, на която само основният вокал си прави и заден триглас с прелитащи се гласове, докато импровизира нещо с мелодията - един вид да му дам задача с повишена трудност. Казвал съм го вече неколкократно из другите теми - "Много бързо се учи тая гад".

Звучи ми все едно си пуснал две песни не мога да разбера кое точно е дефектното, сякаш всичко "спазва" 4/4, но не и акцентите и всяка партия си има неин groove. Съответно накрая е манджа с грозде

Записите се забавиха с има няма една година, но дебютния ни сингъл вече е факт. Записахме и още две парчета по време на сесията, така че скоро ще има още

Томан смъкват цените на доставките до 9.90 EU за България! https://www.thomann.de/blog/en/inside/lower-shipping-costs-in-8-additional-countries/

То това е целта - нали така Ако всичко звучи както трябва - значи е както трябва.

Това е тракът: Ако някой го иска с по-добро качество, да напише имейл и ще му го пратя в "wav".

Изпълнение от откриването на учебната година в XI ОУ "Николай Лилиев", Стара Загора.

Cort KX1 махагоново корейче.

На 15 август е роден Oscar Peterson. Винаги съм се кефил да свиря пиано партии на китара. По този случай:

Съгласен съм с musicman - от известно време нещата в тази област се развиват с такава скорост, че след някоя година може и да няма нужда от звукозаписни студия.

Какво значи повече компресия? Сложи един компресор отпред и готово. Иначе без да се моделира самия усилвател е трудно да се предположи, коя точно марка лампи ще даде търсения резултат - с други думи въпрос на експеримент, който като всички експерименти може в крайна сметка - колкото и лампи да завъртиш да няма резултата, който търсиш. Принципно, за да работи по начина, по който са го обявили означава, че има определени параметри на крайното стъпало (ерго изходния трансформатор и напреженията), които са компромисни, а не оптимални за даден импеданс, както по принцип се правят нещата.

Определено си по-търпелив от мен. Проблемът е, че алгоритмите от ден на ден стават все по-съвършени и все по-трудно разпознаваеми дали пеят хора или не. Изкуството и многогодишното обучение + къртовския труд на много музиканти вече съвсем започна да се обезличава и имам чувството, че след известно време ще останат само концертиращите изпълнители, които пеят на живо, а останалото дето е на запис, просто съм го отписал още отсега.

Свидетел съм на българската поп, рок музика от 70-те и 80-те години и не помня да е имало нито известни, нито полуизвестни блус групи, но почти всеки поп, рок музикант и най-вече китарист посвирваше блус теми и даже се опитваше да ги "пробутва" през някакви самодейни изяви. Не помня блуса да е бил забраняван, но като че ли нямаше традиция у нас. Слушаше се най-вече "Пърпъл, Бийтълс, Назарет, Цепелин, Сабат, Юрая и Стоунс. Чак след прожекциите в началото на 80-те на някои филми като "Шоу на колела"(Уили Нелсън), "Плешивото куче" и "The Band", се появи по-голям интерес към блуса. Когато свирех по соц. ресторанти през 80-те често допълвахме репертоара с някои известни блус парчета и прекалявахме с блус схеми, които намразих и до сега. Тогава се запознах и с Камен Кацата, който пееше само блус. Една вечер го качихме на сцената в типична чалга кръчма в Костинброд, където изрева известния хит "Гучи-кучи мен" и пияниците ни облепиха с оплюнчени банкноти, след което изгониха с ритници някакви милиционерчета. Това беше 1982г. Снимката е от там. Аз съм в ляво приклекнал.

Не го слушай Koobenot - той чува разни неща в кабелите, дето ние не ги чуваме. Вземи си нещо стандартно...не най-евтиния и не някакъв непременно скъп, примерно кабелите на Proel или Cordial от Динакорд ще ти свършат работа и не са скъпи на метър.

В стара тема в друг форум, човек пита за по-маломощна алтернатива на dual rectifier. Втори отговор: "Once you find a good rectum fryer, it's difficult to accept substitutes."

На мен не ми миришат. Участвал съм 1979г. на Джаз Джамбуре-Варшава.От първи до пети джаз преглед в София с оркестър Русе на Петър Петров-парчето. Тогава други бяха времената-не лоши за музикантите.

Всичко е постижимо, стига да има желание и възможности. Ако ме питате като баща, който от 7 години всеки ден вози детето си на училище по един час във всяка посока, има ли смисъл.... не няма, детето се изморява страшно много. При вас не знам как ще бъде, не пречи да опитате. Онлайн уроците са хубаво нещо, но не и за начинаещи. Ще трябва да водите детето при учителя. И разбира се твърде рано е да разберете дали ще иска да се занимава с това като професия. @lyubohar, съжалявам че така се е получило при теб, обаче има и доста примери в обратната посока. Освен това според мен с навлизането на изкуствения интелект, едно от нещата, които за в бъдеще хората ще бъдат незаменими е изкуството. Така че никой не знае какво ще бъде след 20 - 30 години за нито една професия.

Фюжън инструментал, който стана на една година... Song written by Geno Gospodinov Recorded, mixed and mastered by Stoyko Lisichkov Video & editing by @Geno Gospodinov Drums - Nikola Enev Hammond & Synth - Stoyko Lisichkov Bass - Geno Gospodinov Guitar - Valentin Danev 2024, TSF Stara Zagora - Bulgaria - Center of the Universe

Ммм даааа, преразказът си е шедьовър отвсякъде, даже май ще тръгва нов комикс по случая.

Българска Музикална Работилница 12.04.2025, Joy Station 10:00 – 18:30 Вход свободен https://www.bgmuzikalnarabotilnica.com/

Jeff Beck - Cause We've Ended As Lovers (Guitar Interpretation) Този път с Fender Stratocaster Custom Shop Limited Edition 1957. Апаратурата, която използвам е същата, но интрото го правя с volume pedal на Boss (FV-30) вместо с потенциометрите на китарата: Fender Stratocaster Custom Shop Limited Edition 1957 Seafoam Green Mesa Boogie Lonestar Special 1X12 JHS Double Barrel TC Electronic Flashback X4 Delay Strymon Flint Reverb Boss Volume Pedal FV-30 Вариантът с Gibson Les Paul Standard 60s Honey Amber: Кой вариант ви допада повече?

В матрицата #matrix #funny #reality #lol #BG.mp4