Koobenot

Тук казват за България Мол и Терминал 2 на летището, поне преди 11 месеца са били там ...

Увод Покрай Черният петък реших да наточа и тазгодишната сабя на финансовото разхищение и да се "самопочерпя" за Коледа с две активни 15" широколентови озвучителни тела. Мотивацията ми за покупката беше свързана с факта, че понякога при живи участия PA системата на мястото или е невзрачна, или е несъществуваща, или липсват монитори ... та по-добре да имаме нещо свое, отколкото да зависим от случайността или да се молим на хората за техника. 😉 Изисквания Та, заложих следните параметри при изборът си на озвучителни тела: Ще се ползват предимно за жив звук – пиано, акустични китари, дръм машина, глас. Вграден усилвател – за посоченият бюджет няма как да се вместим с отделен усилвател и пасивни колони, а и трябва да се предвидят кабели. Големина на широколентовият говорител – 15". Става както за правене на дискотеки така и за живо свирене. Големина на високочестотният говорител – 1" и нагоре. Програмна мощност – 2 x 300W и нагоре. Чувствителност на озвучителното тяло – 96dB SPL и нагоре. Честотна характеристика – 20Hz-20kHz, стремим се към идеалното, леки разлики в диапазона не са проблем. Възможност за честотна корекция – дали DSP за bass/middle/treble, дали предефинирани криви със заложено EQ ... при различните сценарии е нужно различно EQ. Идеята е да стават както за дискотеки, така и за жива свирня. Входове на 1/4" жак както и XLR-и, при различни сценарии трябва да могат да функционират с различни миксери. Тегло – до 25 кг., не съм културист и трябва да мога да ги сам 🙂 две на брой – лява и дясна страна, стерео режим. Цена – до 2000 лв. за двете. Ловът И така, моята сага започна отваряйки Thomann – видях, че Mackie Thumb 215XT са на прИмоция, а цената за LD Systems ICOA 15A е еквивалентна. Реших да поръчам и от двата типа, та който ми хареса по-малко – връщаме. Mackie Thumb 215XT Mackie – Материали и изработка Дойдоха първи по UPS. Относително леки, 16 килограма бройката, разпечатах ги от кашона и реших да ги пусна. Широколентовият 15" говорител Eminence е от ламарина, а хорната е с големина 1". Няма и как да се очаква за тази цена широката лента да е от алуминий, който би трябвало да има по-малко резонанси, но ако трябва да спазваме инженерната философия – цялостното изпълнение на озвучителното тяло е по-важно от съставните му детайли. Корпусът е полипропиленова пластмаса с решетка отпред. На предният панел също има приятна индикаторна лампа, светеща в тематичното зелено на Mackie, че озвучителното тяло е пуснато. Може да се изгаси чрез бутон от задният панел при желание. На дъното има вертикален отвор за пилони. Mackie – усилвателен модул, звукова картина, DSP Забелязах, че още при натискането на power button-а, при намален gain и master се появи лек високочестотен "бял шум" в говорителите, технологичен недъг на изпълнението, предполагам. Както при повечето активни озвучителни тела, за всяка лента има по един усилвател – за високочестотният говорител, както и за широколентовият такъв. Консумираната мощност е 75W, като дойдоха с кабел тип шуко 3×1мм². Това, което ми направи впечатление беше, че дори при ниски нива на усилване, широколентовият говорител слиза изключително ниско – чуват се 35-40Hz, като се създава илюзията, че работим с sub/bass озвучителни тела. Нискочестотният усилвателят е сравнително "пъргав", а резонансовата честота на цялото тяло е ниска, чува се как касата удря при 55-60Hz, като различните режими на DSP-то подчертават този характер, например при режим "Club", където има bump в честотната лента на баса и високите честоти, ярко се забелязва дизайна на звуковата картина. За жалост обаче хорната не е толкова детайлна и качествена – макар, че в характеристиките ни обещават 40Hz- 23kHz, убийте ме, но аз тези 23kHz не можах да ги чуя. Според мен е комбинация от малък размер на хорната, недостатъчна чувствителност, непрецизно центриране или цялостно ниско качество. Високи се чуват, но не са чисти и достатъчни. Честотата на отделяне между широката лента и високочестотният говорител е 2.1kHz. Цялостната картина звучи като при метъл банда в ъндърграунд клуб – гръмко, но относително мътно в областта на високите. Разликата на този модел спрямо чистото Mackie Thumb 215 е, че вграденото DSP има няколко криви на EQ-то, бутон за auto-ducking на музиката ако е пуснат микрофон, outdoor mode – вкарва някаква паралелна крива на EQ-то и добавя бас и високи (на слух казано), feedback eliminator, който подтиска микрофонията при наличие на такава. Самo по себе си DSP-то идва с няколко режима на EQ, които могат да бъдат избрани ръчно и са готови настройки, манипулация не е възможна. Подчертаните честоти са илюстрирани в книжката, както и на задният панел. Използваеми са, но в сценариите, в които трябва да се постигне по-прецизна настройка трябва да се ползва смартфон приложението. Разполагат с вграден Bluetooth, който така и не успях да пусна, като имат и функция да се "link"-нат по между си и да си "говорят", без свързване на допълнителни кабели за L/R и на двете колони. Bluetooth-ът функционира с Android приложение, което няма добри рейтинги в Google Play магазинът и подозирам, че комбинацията от евтиният ми смартфон плюс лошата имплементация доведе до това, че цялата система е нефункционална, отначало се появяваше като устройство за сдвояване после се скри ... за мен е смешно да се разчита толкова много на потребителско устройство за манипулация на функционалности в самото озвучително тяло. Един прост дисплей с 2 бутона щеше да е много по-адекватно решение ... може би ако имах последен iPhone можеше и да стане номерът. Все пак Bluetooth-ът не ми беше от първостепенна важност, защото в голяма част от случаите ще ги ползвам за живо свирене, а и мога да сложа Bluetooth receiver от страната на смесителният пулт. Повече ме вълнуваха кривите на EQ-то и бутонът outdoor mode. Има два входни канала с комбинирани женски XLR/1/4" жак входове, като подозирам, че импедансите им също са различни – вход 1 е по-тих от вход 2. Освен това има и Aux In със стерео малък жак 3.5mm. Другото, което ми направи впечатление е цялостното усещане за моделът по описанието, книжката, кашоните – "Build-Like-A-Tank!", невероятни функционалности, умни режими и т.н. Наистина ловят окото на пръв поглед, но погледнато в дълбочина човек остава с противоречиви впечатления. LD Systems – материали и изработка Тези озвучителни тела дойдоха втори по UPS, като тежат цели 23 килограма! Ако човек не е тренирал скоро, може доста да се изпоти и да псува. 🙂 Отново широколентовият 15" говорител Eminence е от ламарина, а хорната е от титан с големина 1.4". Интересно е, че магнитът е огромен, което е и една от основните причини цялото озвучително тяло да тежи толкова много. Хорната може да се върти по вертикалата и хоризонталата след демонтиране на фронталната решетка с цел да се постигне различна дисперсия на високите. Разбира се това се определя "на вкус" от озвучителя. Тя е разположена в центъра на озвучителното тяло, точно пред широколентовия говорител. Корпусът отново е от полипропиленова пластмаса с решетка отпред. На дъното има два отвора за пилони, единият с наклон от 5 градуса, другият вертикален. Идеята е да се ползва при седяща или правостояща публика. LD Systems – усилвателен модул, звукова картина, DSP За разлика от Mackie, при пускането на power button-а и двете озвучителни тела са "убийствено" тихи ("dead silent"). Трябваше да си опра ухото до решетката, че да чуя някакъв едвам доловим "бял шум". Както и при Mackie имаме два усилвателя – за широколентовия говорител и за високочестотния такъв. Озвучителното тяло не разполага с вентилатори, а радиатор, който е в близост до захранващия модул. Затопля след като е пуснат известно време, но не грее/пари или други нежелани такива ефекти. Отново усилвателните модули са два – за хорната и широката лента, като този път нискочестотният усилвател е сравнително по-ленив от Mackie-то, няма такава голяма атака, резонансовата честота е по-висока – около 80Hz и освен това ниската граница не е толкова дълбока. Създава усещането за по-обемен, топъл и неагресивен бас. Консумираната мощност е 150W, като дойдоха с кабел тип шуко 3×0.75мм² дебелина на проводника. За разлика от Mackie-то, при това озвучително тяло се наблюдава по-широк и детайлен спектър на високите честоти, било то дори в режим flat на еквилайзера. Независимо от нивата на усилване, хорната "цъка" приятно и възпроизвежда относително вярно високите и средните честоти. От една страна това се дължи на по-големият размер на хорната, от друга страна правилната конструкция и качество. Честотата на отделяне между широката лента и високочестотният говорител е 2kHz, за разлика от Mackie-то, където е 2.1kHz. Това лично според мен се дължи на факта, че размерът на хорната е по-голям (1.4", за разлика от Mackie – 1"), може да възпроизвежда акуратно по-широк спектър и умишлено инженерите са подбрали по-ниска разделителна честота. DSP-то идва с трилентов еквилайзер – bass, middle, treble, input gain за двата входа и master volume. Еквилайзерът е с приятна крива, +/- 10dB за всяка лента, които могат да свършат работа за доста сценарии, било то широколентов режим, мониторна система, само сателит и т.н. Все още не съм разузнал каква е средната точка на всяка честотна лента и с какво Q точно режем и подаваме, но може да драсна един e-mail и да разбрем и това (стига и от LD System да знаят, де 😅). Има няколко готови presets, както и при Mackie-то, но човек може да си направи нещо и ръчно. Освен това DSP-то има приятен дисплей и за разлика от Mackie-то, където потенциометърът се върти свободно, тук има деления, които ясно се виждат на екрана и можем да сме сигурни, че двете озвучителни тела ще звучат с еднаква сила. В тих стаен режим работят добре със следните настройки: Bass +5dB Middle +5dB Highs +9dB Input sensitivity – minus 35dB Причината за тези повдигания на бас, среди и високи е, че поради големият размер на хорната и широколентовото тяло, не могат да излъчват добре при ниски нива на усилване и трябва да се направи тази честотна компенсация. Разбира се, при по-високи нива на усилване бих ги настроил на flat за всички ленти и бих коригирал от там. Подбраните стойности са на слух, без да съм ползвал кондензаторен микрофон / "розов шум" / спектрален анализ. Само по себе си EQ-то е приятно, като дори при екстремни повдигания кривата му на работа функционира приятно и по-скоро променя характерът на честотната лента, отколкото да преекспонира определен честотен спкетър, както е при SSL студийните channel strip-ове. Освен това съществува и функция за delay на звуковият сигнал от 0 до 10 м., когато озвучителното тяло се ползва в тандем от по-сложна многолентова система и има разлики в позициите на озвучителните тела, които могат да бъдат компенсирани по този начин. Интересна функционалност, макар че лично аз бих разчитал на външен активен crossover, който да се грижи за забавянето и честотното отделяне. За разлика от Mackie-то, където са подбрали различни импеданси за всеки вход, тук входовете са еквивалентни по чувствителност. Недостатъкът им е, че предусилвателите им са сравнителни слаби и микрофон пуснат директно не би звучал "уау", по-скоро сигналът трябва да им дойде "сготвен" от външно устройство (миксер най-често) с правилно отрегулирани нива и EQ. Има два входни канала с комбинирани женски XLR/1/4" жак входове, с еднакви импеданси и чувствителност. Освен това има и Aux In със стерео малък жак 3.5mm. Цялостното впечатление относно упътването, изработката и възможностите е, че няма гръмки заглавия както при Mackie, а по-скоро това озвучително тяло е таргетирано за по-профилирана и професионална употреба предвид възможностите на DSP-то, въртящата се хорна и цялостната изработка. Външният вид напомня активните серии озвучителни тела на Electrovoice. Тестове и сравнения Тестовата постановка се състоеше от пускане на микрофон и дигитално пиано в смесителен пулт, както и музика от лаптоп като изходите на XLR заминават към озвучителните тела. При тест на микрофона в LD Systems ми се стори, че все едно някой е пуснал умерен exciter спрямо Mackie-то – има обем, говори/пее се леко и звучи реалистично, без да прилагам някакви специални предусилватели върху самият микрофон. Разбира се, при толкова чувствителна хорна трябва да се подбере добро местоположение на озвучителните тела и музициращият, за да се избегнат микрофониите. При пианото ефектът беше подобен - тествайки всички клавиши нямаше такива, които да изпъкват или да глъхнат, което означава, че филтърът между двата високоговорителя е правилно подбран в комбинация с честотната им характеристика и чувствителността на усилвателите. Същото важи и при пускането на музика – честотната лента е детайлна и реалистична. За Mackie, не мога да кажа същото – микрофонът се чува, но някак си обемът липсва, преобладават някакви високи среди, които в даден контекст може и да изкарват гласът напред, но като цяло при по-ниска чувствителност на хорната се пее по-трудно и с повече въздух. При пианото високите клавиши глъхнат, "по средата" между двата говорителя има спадове на силата и като цяло се усеща по-ниското качество на честотната лента. Музиката при Mackie-то, както и се очаква от описанието по-горе, има удар и дефиниция в областта на ниските, но липсва яснота при високите. При LD Systems е обратното – по-широка честотна лента, за сметка на по-нисък SPL и агресия. Заключение В този ценови диапазон идеално озвучително тяло няма – или избираме малко по-висок SPL с подчертана атака в ниските или цялостно сравнително изравнена честотна картина с малко по-лениви ниски и по-висока резонансова честота. Все пак, ако трябва да търсим практически, бих взел Mackie-то, ако: през тях ще се слуша metal/drum and bass/rock/electronica и искам да се подчертае агресията на тези стилове основно за дискотеки, не толкова за жив звук не се вълнувам толкова от качеството на високите или ще ги коригирам от външен EQ модул не желая да мъкна тежки озвучителни тела и респективно бих избрал LD System, в случай че: искам да постигна висока вярност на честотната лента, която да пасва за всеки стил, за сметка на пъргавина на усилвателя ще се ползват за живо свирене/пеене не желая на всяка цена да имам агресивни и подчертани ниски килограмите за мен не са проблем Поради изброените причини изборът ми се спира върху LD Systems. Засега мирясахме и туширахме G.A.S. синдрома ... до следващият път, в другият спектакъл ... 😀

Абсолютно, ето го и при Рик Биато.

Една от младите надежди, дето ме кефят как пипа, че дори идва и до БГ на "A to Jazz Festival" у София миналото лято е Матео Манкузо:

Русенец на име Григори изпращал жена си Елизабет на жепегарата за екскурзия до ИстаМбул. За да я изненада и смеГчи тъгата от раздялата, предварително поставил в купето червени и бели рози. Видяла цветята Елизабет, грабнала една червена роза и се показала на прозореца с щастливи сълзи на очи. Григори се провикнал от перона, за да разсее потенциални недоразумения: — И белите са от мен! Елизабет моментално му отвърнала с онзи блясък в погледа, който винаги предизвиквал у Григори едни определени чувства: — Ибе ми се, доста ми се ибе, но влакът тръгва ...

Дори да няма, най-лесното решение е да идеш до някой музикален магазин за пиана – било то акустични или дигитални и да посвириш, стига поне малко да можеш да свириш и да не тормозиш персонала и клиентите ...

Cable management-ът определено е от значение, като може да предотврати както бръмчалки, така и лесно диагностициране при проблеми. Общо взето е хубаво да се спазват следните правила: диаграма на свързването в draw.io при по-сложни сетъпи с цветни изолирбанд ленти оцветявам всичките си кабели по моя си логика опитвам се да разделя максимално захранващите кабели от китарните такива, за да предотвратя индуциране/брумове максимално къси връзки, където е възможно, за да се избегне гъжвата и да намаля общия импеданс във веригата свински опашки за нещата, които са сигурни, че не търпят промяна

Честита Нова 2024 година! Бъдете живи, здрави, румени, засмени и най-вече вдъхновени!

И аз си я мислих тая хава, ама без тестове трудно би могло да се разбере ... P.S. Между другото се подсетих за една поредица на Дейв Рат (озвучителят на RHCP и редица други величия), където на времето мереше със спектрален анализатор слушалки, като го знам какъв е маниак може и да има отговор на въпроса – цък.

И още един албум с превъзходен звук, където няма бъгове: The Midnight - Heroes

Снимката от първият пост е чисто илюстративна. Авторът има лампово комбо и пита кой вариант би бил по-добър за пускане на ефекти в send-return – отделни ефекти или по-висок клас процесор със send-return шина. Което ме навежда на мисълта, че без да знаем бюджета му и с какво комбо разполага, е малко трудно да се даде адекватен съвет, виждам, че се търси бюджетно решение.

Зачетох се за слушалките с висок импеданс, че ужким имали следните предимства: по-добра честотна характеристика в областта на средните и високите честоти – хората от Beyerdynamic имат статия по този въпрос – цък съвместимост с "професионален" клас студийна техника – подозирам, че определени интерфейси или студийни миксери са направени със слушалкови изходи, които са сдвоени по импеданс точно с такъв тип слушалки и би трябвало честотната им характеристика да е по-оптимална по-нисък шум/интерференции/брумове – заради по-високият им импеданс били по-издръжливи при такъв тип условия Естествено имат и известни недостатъци като например: нужно от подходящо "захранване" – поради високият си импеданс, се нуждаят или от слушалков усилвател или звукоподаващото устройство трябва да има добър предусилвател, за да ги вкара в правилен работен режим. В скромната ми практика мога да потвърдя последният недостатък, но никога не съм имал шансът да тествам един и същи модел с различен импеданс, както е например Beyer Dynamic DT 880 PRO – имат и 250Ω и 600Ω. Въпросът ми е някой правил ли е подобни тестове? Струва ли си по-големият импеданс за онези спечелени 5% повече среди и високи, за сметка на нуждата от допълнително усилване?

^ Темата не е лампов усилвател срещу процесори в централното, а педалчета срещу процесори в тандем с усилвател със send-return.

Кавърът е направен с приятели за забавление. Има известен auto-tune на места. Всички гласове са записани през следния чейн – микрофон Mackie EM-89D -> поп-филтър -> миксер с USB интерфейс Mackie ProFX10v3, другото е post-processing в DAW (Reaper). Enjoy!

^ Не съм сигурен дали схващам написаното. Идеята на процесорът е да направи дигитален модел на всички педалчета/камиончета на input-а и в send-return. Какъв е проблемът един единствен процесор да изпълни и двете условия, при положение, че има достатъчно входове и изходи? Ето пример с този Helix – цък. Ако визираш по-ниския клас процесори, които имат само input и там очакват китарен сигнал, номерът разбира се, няма да стане. P.S. Между другото, това ме подсети да направя едно проучване кой е най-евтиният процесор, който има send-return шина. Успях да се добера единствено до този, ако някой колега има и по-евтини варианти, нека сподели. Тъй, че ако бюджетът на колегата е ограничен, ще ползва 2-3 педалчета само и общата цена на галимацията + захранване + кабели е по-малка от 507 лв. (към днешна дата), може би си заслужава повече вариантът с отделните педалчета.

При Behringer основните проблеми с педалчетата, които аз лично съм изпитвал са по-скоро свързани със странични ефекти и качество на изработката – бял шум, брум, липса на "Фарадеев кафез", странна честотна характеристика, иначе основната идея за звука се доближава до Boss, но липсва качеството при предотвратяване на страничните дефекти и детайлите при определени типове звуци – особено пространствено-времевите и модулационните ефекти, където има по-сложно DSP, което трябва да бъде изработено по-майсторски и реалистично. Като че ли при boosters/overdrives/distortions разликите са по-малки, по скромното ми мнение. Щом ей този пич успя да заблуди цяла гилдия от музициращи, дето уж "чували всичко" и хората се хвърлиха да си продават Bad Monkey-то за 400 USD става ясно, че хората не само са масово нечуващи, ами и недолавят тънките естетически разлики (както хАмериканците ги наричат "subtle nuances"), между едно устройство и друго, то тогава какво остава за "сиромахът-меломан", дето е дал 10 лв. вход да слуша местната банда ...

Придържайки се към тезата на @Yo The Real, искам също да подчертая, че това с 4-кабелният метод и процесора зависи също чия е PA системата (централното). Ако имаш своя собствена и по участия имаш озвучителни тела за PA, изненадите са сравнително малко и спокойно можеш да караш с едни и същи корекции от процесора, но ако свириш по различни сцени, с различна PA система, при различен сетъп, тогава корекциите по време на саундчек/лайв са много по-чести. За пример давам малкото акустично трио, в което аз участвам (вокал, бек вокал, кийборд, 2 акустични китари) и като ходим на участие с нашият миксер и нашият сетъп, един и същи reverb звучи по два коренно различни начина в голяма зала за 250 човека и малка стая за 15, какво ли остава за цяла върволица от най-различни педалчета, процесори, настъпикутийки и други знайни и незнайни устройства за манипулация на тон. На едно сухо помещение без отражения може Long Hall Reverb да е супер, на друго за същото парче Middle Plate да пасва прекрасно ... успех да минеш през 10 менюта да си промениш присетите, ако не си назубрил зверски процесора, докато с педалиерата всичко ти е едно врътване на един потенциометър, докато се добереш до желания тон ... естествено плащайки с цената на повечето кабели, захранвания, чейнове и прочие. Както казва една моя позната от Северозападания край: "Нема сгода!"

За по-високия клас педалчета съм съгласен, но по-добре цял процесор отколкото педалчета Harley Benton/Behringer.