Koobenot

По принцип да му изучиш тоноизвличането играе най-голяма роля, за справка Джо Сатриани с Gibson P90S без тремоло, като гледам не му се е променил много звука от това дето сме свикнали да го слушаме с Айбанеца ...

^ Е, това е от прагматична гледна точка, но как израстваш тогава и променяш критерия си за звук, ако не се опариш? Преди 15 години ми се струваше, че с един процесор от 200 лв. ще звуча като Мейър/Хендрикс/Стиви Рей и т.н., реалността се оказа малко по-различна и не само до подбора на ампове и изучаването на режимите им на работа, а по-скоро до инвестицията във време да се научиш да свириш като хората.

Можеш спокойно да си направиш един трабъл шуут – почваш да ги вадиш едно по едно и слушаш дали има промени.

Малко сис-админски хумор. https://dreal.net/wiki/index.php?title=Ауе_аре_уе https://dreal.net/wiki/index.php?title=Гит

^ @Baby Thomas Мче единствената хава за мен е да пишеш на тия от ЕеБеЕс (), ако са пичаги, би трябвало да ти кажат (ако и те знаят, естествено). То това е също един от добрите аргументи да си купиш нещо от местен ампостроител, а не от компания. Аз така на времето имах един LD Systems пулт и мониторните изходи свиреха по-здраво от мастъра, писах им да ми дадат datasheet с елементите и се оказа, че стерео лентовите потове на мастъра и мониторните изходи са различни.

Е що, примерно импулс на амп -> импулс на кабинет -> импулс на room reverb. Иначе да, от гледна точка на кабинетите няма смисъл сигнала от единия да го пускаш последователно в другия.

Е добре, по тая логика феновете във фабриките за ампове как замерват входове? Примерно, как могат да констатират, че CD IN е 10kOhm, с осцилоскоп ли става или с някакви специализирани мерачки?

@Jordan_J Много е приятно, така като ни уведоми, че е MIDI наострих уши да слушам за тригиране на семпли, обаче ако тоя трак беше тръгнал на random, може би барабаните щях да ги отгатна, обаче акустичната китара ... надали.

@wiseppman Какво точно имаш предвид? Това е снимка от настройките на кабинета.

На форумната сбирка с колегата @musicman решихме да пофилософстваме защо е толкова трудно да се направят добър виртуален инструмент имитиращ акустични/електрически китари. Ако погледнем другите инструменти от съвременната музика ще забележим, че при барабаните Superior Drummer се справя много убедително, въпреки огромният ресурс от дисково пространство/оперативна памет, който му е нужен. При баса Trillian на Spectrasonics е прекрасен, в едно добре смесено парче трудно ще разпознаете вече дали бас китарата е истинска или не. При пианата отново има редица играчи, които семплират успешно инструмента, дори и тези, които ползват физично моделиране вече имат някакви нелоши успехи, на времето нещата бяха трагични. Ако погледнем виртуалните ампове ще видим, че успешните такива прилагат изключително добре физично моделиране – всеки чарк и поведението му от един истински усилвател е взето, репрезентирано дигитално и като пуснем китарен сигнал през него се доближаваме доста до оригинала. Същото важи и за производните компресори, EQ-та, дигитални вербове и т.н. Какво се случва обаче с електрическата/акустичната китара? Защо е толкова трудно? Определено ако поемем по пътя на физичното моделиране на инструмента входните параметри са безкрайно много - помещение, адаптер/микрофон, позиция на ръката спрямо грифа, позиция на перцето спрямо струната, атаката върху струните, позицията на ръката спрямо отвора (ако е акустична) или спрямо адаптера, дали струната е опъната или не е ... имам чувството, че този инструмент е толкова експресивен, има толкова много нюанси, че дори ако трябва цялото нещо да бъде семплирано, количеството семпли първо ще е супер огромно, дори да се наложи да правим интерполация между да кажем 20 семпъла за опън на струната и то с различна динамика според мен входните параметри стават прекалено много и затова няма все още адекватен начин този инструмент да се репрезентира виртуално добре. А вие как смятате, защо е толкова трудно? Дали след време ще излезе machine learning модел, който да е захранен с толкова много информация за даден модел китара, че накрая от него да се създаде читав виртуален инструмент?

^ Да, AxeFX/Helix-а, да речем, симулират стака.

Важно е според мен да се акцентира върху един интересен момент, който не навсякъде се споменава, камо ли в рекламите на който и да е capture процесор. Макар че имат bass/middle/treble регулатори, те по никакъв начин не са tone stack-а на амповете, а са просто post EQ след самият амп, все едно сте пуснали 3-ленти на Fab-Filter EQ. Още по темата във видеото.

Важно е и да споменем факта, че за да звучи по-интересно и реалистично е хубаво да се смесят nearfield + far field микрофони за кабинет, тия вторите ги продаваха още преди години за room mics за барабани от хубаво помещение. Ето пример. https://shop.fractalaudio.com/cab-pack-far-field-session-1/

Погледни и този пост, скоро колегата @Baby Thomas продаваше говорител.

https://www.facebook.com/reel/2442281869304973

^ Е те навсякъде обясняват, че имитацията на нелинейните процеси била ключа от палатката да звучи по-реалистично един IR ... И най-вече факта, че повечето посредствени IR лоудъри по никакъв начин не репрезентират процесите, които се случват между ампа и кабинета.

Ако става дума за Behringer X V-AMP или някой от производните му модели, още по онова време крънч/драйв тоновете бяха готини, единственото, което му липсваше бяха сносни кабинети, към днешна дата обаче, като изключиш вградените ясно се чува, че енджинът е доста приятен.

Бате Пешо от Studio Buster ни демонстрира как можем с подръчни средства в кой да е DAW да проверим чрез null тест и множество наслагвания на един и същи plugin как влияе върху АЧХ/фазата на сигнала, който обработваме. В края на видеото също се загатва за лимитациите на дискретизиращата честота. Разбира се, по-мързеливият начин е чрез добре познатият ни PluginDoctor, но ако сте Тома Неверни и искате да пробвате сами, това е ръчният начин.

Хъм, не знам точно каква е топологията на ампа, но тоя line in би трябвало да е паралелен на тон стака и да заминава директно към крайното стъпало, сиреч тон контролите и гейна да не му влияят ... изглежда ми, че вграденият тонстак е с много високи среди и за "джъ-джъ" звучи като Даймбег зъзкаща стъргалка и не ти харесва, та затова външния преамп ти харесва повече. А тия 12 инча в същата кутия ли ги слагаш? Щото обемът на комбото е проектиран за 8-инчов говорител, аз доколкото видях май нямаш speaker out, че да подадеш сигнала към външен кабинет. Пробвай да видим, но ако ще ползваш вграденият тонстак потърси по-"тъмен" говорител. Щракнах на сайта на Jensen да погледна какво имат, има някакви примерни таблици с честотна характеристика и имаш 3 индекса за бас/среди/високи. Със сигурност искаш високите да са ти smooth, а не bright, защото преампът ти е ярък ... все пак разгледай хубаво демата в нета, спийкър симулатора и разбира се най-важното е какво се случва на живо ... ушите ще те водят.

Наред с читавите IR-и, изключително важен за реализма на импулса е т.нар. Z-Curve параметър. Представлява връзката по отношение на импеданса между кабинета и усилвателя, като по-примитивните лоудъри/софтуери не емулират този параметър, който допринася за това да вкара още обем, пънч и динамика в китарния сигнал.

Ако си с single coil адаптери или има проблеми със земя/екраниране и т.н. компресорът наистина може да ти вдигне общото ниво на брума, защото намаля динамиката, настрой го в комбинация с нойз гейт от проца, ако дори при пуснат нойз гейт брумът отново присъства значи проблемът си е в кубето. Абсолютно, ако хай-гейн каналът на кубето е гаден/бруми, по-добре чист канал на кубето + ефекти от проца. А пък ако присетите ти от проца всичките са със супер намалени високи и нямаш глобално EQ на проца, по-добре си намали високите от ампа и ги върни в нормално положение от проца, обикновено поведението на тон регулаторите на кубето в комбинация с проца започва да бъде като на супер базово master 3-band EQ.

По-скоро това е характеристиката на китарния тон и то при high gain, като съм смесвал разни стъргалки всичко след 10kHz звучи пластмасово, нестествено, жужащо и дразнещо и режа нагоре с много остър филтър. Иначе сега ходих на страницата на Celestion Vintage 30 да го видя, дават го 70Hz-5kHz и явно нагоре другото, което чуваме е обертонове. Да, възможно е топологията на усилвателя да е с много високи, както е VOX AC30, да речем. Личното ми мнение е, че единственият начин да изкараш обемен тон от такива размери на говорителя е с моделиращ усилвател, чиято топология така е изградена, че хем говорителят е подбран за усилвателя, хем е набуфкан с процесинг/моделиране, че да ти изкара обем на тона дори и от невзрачни говорители. Ето виж например ето този Blackstar, дори с 3 инча говорител, звучи някак си убедително. От класически тип комбо в стил "предусилвателна част -> крайно стъпало -> говорител" повечето с 8-инчов говорител дрънчат и жужат ... Освен това погледни това Laney какъв тип амп имитира, ако клони повече към Vox хавите е нормално да ти жужи, за по-тъмен/обемен тон аз бих търсил нещо, което имитира Fender усилвател.