Koobenot

Ситуацията е тъжна и гадна. Връзването на гащите при подобни казуси не е лесно, примерно при компютърните сервизи (читавите такива, не "Чичо Цочо Енвидията от другият вход") има приемо-предавателен протокол за нанесени корекции/поправки при ремонта, при квартирите (с договор) имаш опис на инвентара със снимков материал на нанесесените щети ... решения очевидно има някакви, въпросът е струва ли си цялата тази галимация, при положение, че дори да стане фал правораздавателната ни система е умопомрачително неефективна, еле пък за 50 лв., както е в случая. Май е по-добре да се прави обстойно проучване на лютиера преди да му носиш любимите си неща, защото наистина боли.

Моето мнение е, че сега се получава някакво сегментиране на пазара - можеш за няколко стотин лева да попаднеш на читава китара, като и направиш сетъп и я подбереш внимателно, да броиш повече пари за Solar и пак да си доволен и от там нататък - the sky is the limit, но пък има шанс да удариш на греда дори за нещо, което струва 2000 лв. Имам чувството, че преди 20 години имаше два типа китари - тези от 2000 лв. и горница и всичко надолу като цена - дръглива талпа ... А наистина, фирми като Gibson, които са легнали само на стари легендарни лаври не е окей за потребителите, но явно като са се нагълтатли с пари и от дистанцията на времето не им пука особено да направят клиентите си щастливи. При Fender май е по-розово положението, мине не мине време извадят някакъв интересен модел.

Може да дадеш линк към текущата продукция, която вече си създал, шансът със самореклама да има повече ентусиасти нараства.

Tрябва ми Bluetooth аудио приемник, който ще се ползва в тандем със смесителен пулт. Бюджетът е 50-60 лв., ако устройството е наистина трепач, бих склонил да дам и 100 лв. Предавателите ще бъдат два - лаптоп Lenovo T440 или смартфон Xiaomi (не едновременно). Входът в смесителният пулт ще бъде на ниво чинчове (RCA) ляв и десен канал, изходите на устройството не ме вълнуват - и чинчове и малък стерео жак 3.5мм стават, разполагам и с двата вида кабели. Фокусът ми при избора на устройството е качеството (относително предвид цената) на звука и съответно добра комутация в рамките на същото помещение, без прегради - всякакви гличове, артефакти, съскания, прекъсвания и други аудио гнусотии са крайно нежелателни. По отношение на честотната характеристика, flat е окей, v-shaped би ме вълнувала повече (изразени бас и високи, както са и loudness бутонтие при авто-радиата), но дори да е flat, не е болка за умиране, защото от EQ-то на миксера могат да се направят последващи корекции. Не е важно устройството да работи на батерии, защото винаги ще стои до смесителният пулт и реално погледнато мобилността на приемника не е от значение. Донгълите за $2 не ме вълнуват, по-скоро се целим в малко по-горният клас устройства, засега следните ми хващат окото: HIFI Bluetooth 5.2 Audio Receiver DAC Coaxial Digital To Analog Converter 3.5mm AUX RCA Mic U Disk Jack Stereo Wireless Adapter Bluetooth 5.0 Receiver U Disk Digital to Analog Audio Converter Spdif Optical Fiber to 3.5MM AUX 2 RCA Amplifier Speaker Car kit Bluetooth 5.0 Receiver Transmitter FM Stereo AUX 3.5mm Jack RCA Optical Wireless Handsfree Call NFC Bluetooth Audio Adapter TV Дори нещо от-малко по-високият клас, като например Logitech Bluetooth Audio Receiver

Прекрасно тоноизвличане, спокойно мога да прехвърля някой, без да гледа видеото, че това е SRV или John Mayer!

От Harley Benton-ите съм пробвал единствено Harley Benton ST-20HSS SBK Standard Series и бях изключително впечетлен колко звънливи са адаптерите за тази цена.

^ Абсолютно. Неслучайно на някои миксери/аудио интерфейси има Hi-Z цъкалка близо до Low Cut филтъра, която да компенсира загубите в честотната характеристика при ползването на небалансирана връзка.

Нещо нашенско! 🇧🇬

Значи, ако разбирам правилно, не е въпросът да имаш най-скъпите зърна евър, а просто да откриеш правилния тандем между машината и нейната настройка и подходящите за нея зърна, като вземеш предвид собствените си вкусови предпочитания?

Като за първа версия бива горе-долу, ще дотъманяваме.

GAS-а е едно от най-коварните неща на света, срещу скромната сума от $4 000 долара изведнъж осъзнаваш, че пак свириш по същия начин ...

Отправяме се към финалната права, подобрена версия на Hourglass, след няколко итерации: Hourglass_v9 Чисто ново парче на български, наречено островът, почваме с пилотната версия: Ostrovat_v1 Истинските барабани и при двете бяха толкова неконсистентни, че замених всичко с MIDI.

Ако трябва да обобщя и съм разбрал правилно - има "няколко" начина (е, сигурно има и хиляда, говорим за конкретния случай), при които можеш да си изгенерираш бекинг трак: Правиш всичко в BIAB - и MIDI съобщенията и подбора на вградени инструменти в самата програма експортваш до аудио формат. Правиш MIDI-то в BIAB и после тригираш качествени VST библиотеки - или във външен DAW или в самата програма, ако това е възможно, разбира се, да чете VST. Експортираш до аудио. На база готови MIDI pack-ове си подбираш MIDI съобщения в DAW и тригираш VST библиотеки. Експортираш до аудио. Правиш всичко от нулата, на ръка, в BIAB/DAW докато си щастлив. Експортираш до аудио. @Георги ст Дай ни обратна връзка ясно/неясно ли е написаното и дали сме ти от полза, че вече цяла година философстваме сами в темата ...

the office band е проект от двама колеги китарист и скромната ми милост, които в свободното си време свирят акустичен рок/бритпоп/алтърнатив. Две акустични китари (единият бек вокалист), аз съм кийборд и вокали. Идеята на темата е да публикуваме записи от репетиции, а вие да казвате какво може да се подобри. Ако някой се вълнува, мога да разкажа и за setup-а - какво ползваме (опорочаваме ) като техника, инструменти и т.н. Например, колегата откри, че за солата на акустичната китара може да ползва Behringer Ultra Distortion UD100, което е някакъв евтин кривоч, смесица между distortion/fuzz с nu-metal/stoner звучене. Както и да е, почваме с малко Oasis.

Ще ми трябва още време напълно да ми просветнат лампите, аз съм човек, който не е много схватлив, но трудно се отказва, ако е мераклия ... В най-общия случай разбрах, че побитовото пространство при интерфейсите е на принципа на Мечо Пух: "колкото повече, толкова повече" и при 32 бита се удря толкова голямо пространство, че да те отдалечи максимално много от шума и изкривяванията, там входният ти сигнал на практика става без значение като нива.

Можеш ли да дадеш някои примерни, че ми е любопитно.

Така като чета, аз бих ползвал Band In A Box да си изгенерирам нещо предварително, било то с вградените инструменти на програмата или просто MIDI, което ще ми тригира по-реалистични такива, удрям му рендера в wave/mp3 и го просвирвам и свиря на живо с него. Не схващам идеята да пускам в реално време проект от програмата, който само ще ми хаби процесорно време, памет и ще има да се кръстя да не забие/спре нещо за на живо ... Ако програмата има някакви по-специфични софтуерни механизми за непрекъсване на звука, както беше Virtual DJ примерно, където съм имал ситуация целият потребителски интерфейс да забие, но песента да си продължи до края, може би бих опитал, но като цяло не схващам идеята, при положение, че не може в реално време да се сменят стиловете/тоналността/акордите.

Между другото ме подсети, че на времето @Baby Thomas беше обадил за една хитра хава с аудио интерфейс + лампов китарен предусилвател + читави IR-и, не знам дали е релевантна към днешно време, а и никога не съм пробвал.

Е то по тази логика моите цели са още по-скромни, защото карам с Focusrite Scarlett Solo 3rd Gen ...

Благодаря за ласканията, но малко ме надценяваш - аз единствено гледам клипове в YouTube каналът му, не сме първи приятели ...

Да, тъжно, но факт. Макар, че съвременните похвати за pitch-correction, harmonic enhancement, transient design и куп други пудри могат да ти възстановят частично изгубеното/грешното/недоработеното, правилото "sh*t in = sh*t out" си важи с пълна сила при всяка инжинерна наука. Това пак донякъде е поносимо, най-гадното е като ти кажат "Ще го оправим на мастеринга", там вече играта е тотално загубена безапелационно ... Примерно, Бате Пешо беше разказвал, как му дали да смесва вокал с подложка, обаче подложката толкова натопорчена, че вокалът вечно потъва, та правил някакви магии с многолентова компресия да може гласът "да си намери място" спрямо нея, вместо целият процес просто да е бил синхронизиран изоснови и още на ниво микс да е било освободено място за глас. Но това си е и мениджмънт проблем понякога, ако един човек записва, втори прави подложката, съвсем трети смесва координацията понякога не е на ниво и се правят компромиси.

Което пък ме навежда на мисълта, че това те учи на дисциплина да си изсвириш и изпееш партиите "от първия път" и да не се занимаваш после с глупости да режеш и снаждаш. Точно това обясняваше и Нуно Бетенкурт при Рик Биато, че всичките пари, които лейбълът им е давал за демо-записи са ги инвестирали в истинските записи, а са репетирали много насаме и на практика записите им са били "production ready". Така се опитвам и да си записвам собствените парчета независимо дали са глас или пиано - на един дъх, един тейк, само режа началото и края за шумове и каквото остане. Ако нещо не е наред - повтаряме всичко отначало, докато не придобие сносен вид. Резултатът - с един куршум два заека - хем съм убеден, че съм си научил материала като хората и на живо ще го изпълня със същото качество, хем си спестявам безсмислена "post-production" работа.

Ами коментирали сме го вече във форума моментът с тейп машините, слугуване си е, но със сигурност те учи на дисциплина, техническа грамотност и прецизност. Както казва Димитър Ганчев – Майт в едно от интервютата с него, които гледах: "Техническата част от процесът на смесване е почти отнета от ръцете на съвременния звуков инженер ... за добро или лошо".