Baby Thomas

Telecaster RG

Heartman, нямат НИЩО общо двата ампа (освен табелката H&K)! Втората част от ревюто ще бъде за изработката и червата на ампа. Едно от първите неща, които се набива на очи по шасито (освен "цветомузиката", разбира се) е надписа "Made In Germany" отзад. Съответно е логично да се очаква сравнително добро качество на материалите и изработката. Разглеждан отвън ампът изглежда доста сериозно и солидно (и тежък ), не се виждат ялови пластмаски/дъвении/ламаркинки. Дръжката е доста мощна и неслучайно по разни ревюта в нета пишат, че е едно от положителните неща. Което не е маловажно за глава 20 кила. В кашона има и калъф, който пасва идеално, мекичък е отвътре и изработката му е доста добра: Разглабянето е сравнително лесно, но трябва много да се внимава при ваденето на шасито да не се скъсат кабелчетата за "цветомузиката". С тоя термин определям прозрачния плексигласов преден панел, който е гравиран от бай Лазар и при включване всички надписи по него светват в светло синьо. Интересно е реализирано (светодиодите са по краищата на панела, невидими отпред) и е ефектно, но малко прекалено шаренко като за моя вкус сякаш. Няма такова значение, де, то това не свири. Ето и самите модули, осигуряващи захранването на тази светлина, има два такива от двете страни на шасито (тук кабелчетата вече са извадени от куплунзите): Самото шаси е изработено от доста стабилен метал, а отгоре му има втори допълнителен хромиран слой, който покрива видимите части (отпред и отгоре). Използваните части (ключове, жакове и т.н.) са доста добри и изглеждат стабилно. Платката също е много добре направена - дебела, стабилна, със солидни писти (особено където са масите на филтриращите кондензатори). Нищо общо с китайския Fender Hot Rod Deluxe III например! Самите елементи по платката и извън нея също са качествени - има кондензатори WIMA, Mallory, филтриращите са F+T, повечето резистори са големи, доста от тях са с толеранс 1%. Проводниците също са доста стабилни, особено масите. Виждат се добре в т.нар. star ground: Трафовете са доста масивни и определено всяват респект! Ето сравнение с едни италиански трафове (inMADout) за 50W амп, които се водят сравнително качествени: Нищо общо с някои модели на Меса да речем. Едно от странните неща е заземяването, което е просто една ламаринка точково заварена за шасито. Струва ми се, че не е много стабилно решение: Имаше и една леко съмнителна спойка, което за собствено успокоение ремонтирах набързо: Едната жица за отоплението беше на милиметър от анодното на сплитера. Попреместих кабелчето, така че да има по-голям запас за мърдане без да се избуши нещо. Като цяло нещата са доста сериозни и лично аз съм доволен от материалите и изработката. Положителна страна е и използването на цокли + проводници за лампите, а не всичко да е на платка, както при повечето масово произвеждани ампове. От отваряните от мен марки усилватели (далеч не са много (10-15), но все пак) единствено Mesa & Peavey могат да се сравнява с този амп. Другите са доста доста далеко назад в класацията.

Наскоро имах късмета да се сдобия с един доста як усилвател - Hughes & Kettner Puretone. Ще се опитам да напиша нещо като кратко ревю от гледна точка на пишман китарист и още по-пишман майстор, както и (по-късно) да добавя някакви семпли. Надявам се да се получи нещо интересно. Усилвателят е доста нетипичен. Самото име Puretone загатва за това каква е концепцията му - перфектчен чист тон! За да постигнат това немците са отстранили всякакви гадости и вредни "екстри" - няма канали, няма превключванки, няма ривърби, няма луупове, няма нищо. Три врътки и тонове звук, това е! Първият потенциометър е Growl и работи подобно на цъкалката Thick, налична при Vox NightTrain. Елиминира ЕКю секцията и добавя повече гейн и звукът става по-суров. Само че тук няма две твърди позиции, а ефектът може да се дозира. Един вид работи и като гейн контрол, ама не баш. Леко странно и нетипично, но в положителна насока. След това има страндартен 3-лентов еквилайзер. Тук няма нищо странно. Звукът се променя в достатъчно голяма степен и звучи добре. Последната врътка е Volume, поне така е надписан. За мен си е чист гейн контрол, но тъй като няма Master Volume е кръстен така. Докъм 20-30% звукът е сравнително чист, след това почва да криви малко. Над средата не съм го пускал, тъй като дори тогава си иска стадион! Много е силно! На задния панел има една цъкалка тип attenuator, която има спорна полза (даже за мен е безполезна). Уж намаля изходната мощност на 80 и 50%, но на ухо разликата е доста малка. Примерно от 100% до 50% става толкова по-"тихо", че като мръдна Volume с половин деление и вече е пак същата сила на звука. Освен това ми се струва, че се появяват някакви дефекти в звука, когато е активирана опцията. И това е то. Усещането да се свири с тоя амп е доста интересно. Все едно имаш още два волюм контрола в пръстите, всяко движенийце се усеща супер ясно. Ужасно е динамичен, в същото време звукът е много ясен. Предполагам е идеален за свирене с някакви буустърчета и драйв педали отпред. За мен е супер подходящ за неща като Ерик Клептън, SRV, Марк Нопфлър. Нямам представа дали е достатъчно чист за джаз феновете. За ритъм стъргалки с акорди 5-ци не е особено подходящ, но за някакви водещи линии/мелодии е невероятен. Вади ужасно различен звук според това как са нагласени контролите на китарата - сингъл адаптер или хъмбъкер, бридж или два заедно, волюма на самата китара - всичко е някак "преекспонирано", но в добрия смисъл! Супер лесно си личи като свириш недобре. Усилвателя го купих за чист канал на другата ми (все още предстояща) покупка, от където ще използвам драйв и лийд канал чрез някаква все още неуточнена система за превключване. Ама да стигнем дотам... За днес толкова. В следващите "епизоди" ще пусна някоя снимка на червата и евентуално интересни места в схемата, макар е не знам дали ще има интерес. По някое време ще гледам и да пусна аудио/видео материали (в момента е леко разпарчедисан), макар че на запис няма да се усети за какво става дума. Но все пак ще гледам да документирам!

Явно е специалист и по пантомима...

Защо реши да толкова ужасно високо това? Голям проблем е да го завреш в цокъла без да вадиш шасито (освен на комбо с висящи лампи може би). Моите са 3 см и пак някой път не се събират...

Извадка от една по-"техническа" статия в Premier Guitar: Накратко казано ако няма много ривърб то това е вследствие на некоректна настройка от гореспоменатия вътрешен потенциометър (и на куция дизайн). Така че не е за биас. Ако се вярва на статията - крайна лампа има само една и то тя е катодно биасната и не може да се настройва.

Наистина най-добре е да сложиш нови струни, вземи размера, с който си свикнал да свириш. Направи ѝ сетъп (огъване на грифа, екшън, интонация) и след това пробвай как е. По възможност в читав амп.

Може и без изгоряла лампа, продават нови такива цокли. Поне аз така си купих като правих моите версии. Има един момент, който пренебрегнах като правих първата версия. Трябва яка жица! Ако използваш смотани/стари кабели същите могат да добавят съпротивление към това на 1 ом резистора, а ако станат дори само 2 ома (съвсем реално и възможно) сметката ще отиде в канала.

По някое време стана на въпрос, че Лес Пол-а е по-добър и за това...

Снощи го разфасовах и от СНИМКАТА ясно се вижда, че има само една вторична намотка вързана (зелената жица). Минава през един суич за намаляне на мощността и отива на паралелно свързаните два спийкър изхода. Има още един терминал между двата използвани сега за изход, но не съм мерил още дали има нещо свързано. Може пък и да има още някоя намотка...

Явно не е много комфортно за говорителите. Освен ако не си фен на Manowar (имаха песен Blow Your Speakers) Очевидно ще трябва да шопна два Creamback-65...

Кондензатор (около 250-330 pF ако помня вярно), който при намален под 100% волюм потенциометър на китарата позволява на високите честоти да преминават през него, в резултат на което звукът не "глъхне" толкова при частично намален волюм. Това може да е желан/нежелан ефект, при китарите на Сатриани това се активира с пуш-пул волюм пота. Принципът на действие е сходен на брайт суича при Фендър амповете (и не само те, разбира се). Кондензаторът работи заедно с потенциометъра и стойностите им определят кои честоти ще се "буустват". Един и същ кондензатор ще има различно действие при 500К или 250К волюм потенциометър. Ако помня вярно при Сатриани стойността беше 330 пФ при 500К потенциометър на китара с хъмбъкери. Слагал съм го и на други сходни китари и определено върши работа.

В упътването на моя амп пише 40 вата при 8 ома или 25 вата при 16 ома. Но е възможно и да се използва една и съща вторична намотка (за 8 ома), трябва да го отворя да видя какво има вътре. Досега не съм мерил един и същи амп с два различни товара, трябва да пробвам.

Възниква въпроса при какъв импеданс е тази мощност, коя вторична намотка на изх. траф се използва, какъв импеданс имат говорителите и как са свързани. "Рейтинга" на амповете обикновено се дава при 8 ома товар. Примерно 50 вата. Като се използва 16 ома товар мощността пада наполовина. Ако свържеш два 8-омови говорителя последователно (прави общо 16 ома) и ги закачиш за 16-омовия изхода на ампа нямаш грижи, тъй като ще имаш 25-вата мощност от усилвателя в 50 вата говорители. Ако обаче имаш два 16 омови говорителя свързани успоредно (прави общо 8 ома) и си ги закачил към 8-омовия изход на усилвателя (където мощността е 50 вата) не е много ясна ситуацията. Естествено тези 50 вата са пълната мощност, която не се отдава при нормално свирене не на стадион (MV=2 или 3), но все пак не е супер комфортно (особено за ценителите на винтидж техниката). Аз в момента също се чудя какво да закача на един амп с две EL34 крайни лампи. Бих искал да си взема кабинет с Greenbacks, но те са малко хилави. Поне готовите кабинети не стават, понеже имат два 16-омови говорителя вързани успоредно за общ импеданс 8 ома. А мощността на ампа при 8 ома товар е 50-тина вата. Вариант е да се сложат два 8-омови Грийнбак говорителя последователно в 16-ом изхода на ампа, но трябва да се купуват отделно. Ако ще пазарувам отделно е по-добре да взема Creamback-65, които са по 65 вата всеки! Там цената обаче е по-дебела - самите говорители са по-скъпи, а и като купя празен кабинет и спийкъри поотделно пък хептен.

Безспорен номер 1 в личната ми класация за китарен звук и "пипане"! х 2048!!!

Ясно е, че китаристи като почнат да описват звук и става страшно. Ама ще опитам и аз по някаква моя система да обясня какво аз имам предвид. Да дефинираме една условна динамична скала от 0 до 10. Но с унифицирани абсолютни стойности по които после да оценим конкретна комбинация от китара амп (не на конкретен модел/бройка възможностите!). Възможно най-тихото докосване на струните на китарата е 1 и възможно най-бруталния удар с перото е 10. Да приемем и за усилвателите нещо подобно - възможно най-тихо възпроизвеждания звук е 1, най-свръх-супер-силния 10. Имаме няколко варианта: На изхода на китара Стагг от 200 лева, въпреки че ѝ се прилага целия диапазон по "китарната" динамична скала, ще излезе ниво само в границите от 3 до 6 по скалата. Просто толкова ѝ позволяват адаптрите. Съответно какъвто и амп да се сложи след това - се тъя. Обаче примерно Gibson с тия най-напомпаните им пикапи (и ако има сплит на намотките) ще извади от 1 до 10. На изхода на транзисторен Фендър Фронтман 15R, въпреки че му се пуска сигнал от целия "китарен" диапазон, ще излезе ниво само в границите от 2 до 7 по скалата на амповете. Толкова си може машинката. Каквато китара да вкараш - ампа няма способност да изкара всички нюанси. Ако обаче се пусне Mesa Lonestar (или гореспоменатия Twin Reverb, не съм го чувал) - може да извади от 1 до 10. Същото важи и за озвучителните тела. Защото примерно Celestion Seventy 80 е мега куц и също няма динамика, ако и за там има някаква скала той би изкарал нива между 3 и 6 да речем. Какъвто и амп и китара да има преди това - файда йок! Ако обаче кабинета е читав и има качествени говорители с чувствителност 100dB (може и повече да има) работата ще е съвсем друга! Така че за максимална динамика си трябва много качествен инструмент и много качествен амп с много качествен говорител! И съвсем логично - едни модели ще бъдат по-орязани от други. Примерно китара с активни адаптри. Или комбо усилватели като Randall RG50. Или говорител от Marshall MG50. Все куци неща... П.П. Дали усилвателя ще криви при по-силни нива или ще вади само клийн от край до край е друга тема, това е clean headroom. Диапазон, в който ампа може да осигури чист/неизкривен сигнал. Това си е характеристика на ампа в зависимост от концепция/схема/използвани чаркове и т.н.

Дойде ми "клийн канала" за бъдещия стерео wet/wet риг, който съм тръгнал да строя: Ампът е мега зъл! Е, има някоя и друга дребна забележка, но като цяло е много добър. Няма никакви гадости тип превключване на канали, ривърби, луупове. Китарен вход, три врътки и копче за пускане, туй-то! Безкрайно количество динамика, ако може така да се каже. И въпреки никаквите "екстри" само от контролите на китарата може да извади какъв ли не звук. Ще гледам да запиша някакви демо клипчета (поне аудио със сигурност). Задължително е всеки да има поне един амп с потенциометри по-малко на брой, отколкото са струните на китарата му. П.П. Нямам търпение да го разглобя! Но първо да го чуя как си е фабрично. П.П.2. Драйв и лийд канала - след месец. Че магазина празен и чакам да заредят.

А ТУК пише основните разлики и лимитации, както и за какво са подходящи съответните версии.

Майковете са от най-скъпите - Behringer C-2 Small Diaphragm Condenser Microphone Pair, но звучат учудващо прилично. Не ща много "стаен" звук, че то помещението е куцо и нетретирано, ривърб винаги мога да си сложа софтуерно, в песента, която ще записвам имам 7-8 тома да ударя (тей че и те не ми трябват особено), за каса и барабанче имам микрофони. Тенекиите са стандартни - 14" НН, крашове 16 и 18", райд 20". Ето пикс на сета: Това записах съвсем пробно (и доста куцо) оня ден покрай китарните тестове: AcousticDrums-HalfMix Има малко гейт на каса и барабанче, Екю-та и умерена компресия.

Пробвал съм Х/У и ORTF. Малко е "тясно" стереото, така да се каже. Затова исках да пробвам варианта Spaced Pair. ^ Някъде пишат/казват, че не важи 3:1 правилото в случая с овърхед микрофоните, другаде пише, че си важи... Не мога да преценя кое е вярното.

Здравейте! Планирам да запиша малко акустични барабани. Целта е домашно-репетиционно демо. Имам 4 микрофона: бас барабан, соло барабанче, два кондензаторни овърхеда. Проблемът е в разположението на последните два. Искам да използвам метода Spaced Pair, обаче нещо не мога да измисля точно конфигурацията. Основните правила са 3-to-1 и да бъдат на еднакво разстояние от барабанчето. Обаче както и да глася майковете не мога да изпълня и двете условия. Какво опитвах: Слагам левия ОН на 50 см. над левия краш, десният е също на толкова над десния краш. Разстоянието между тях е 150 см. Обаче барабанчето е по-близо до левия ОН. Ако изравня разстоянието от барабанчето до микрофоните (вдигайки левия ОН) - тогава пък майковете са различно далеко от чинелите (като височина). Ако сложа микрофоните на еднаква височина (50см от кита и 150см между тях) и са на еднакво разстояние от барабанчето - тогава пък не са над чинелите, ами сравнително доста отстрани. Барабаните са стандартно разположени (довечера ще гледам да направя снимка). Единственото малко по-особено е, че всичко е максимално ниско и максимално наблизо едно до друго, но нищо извънредно криво...

:godbless:

Най-добре е нейде в гората! Дърветата с много листа са идеални против ривърб и всякакви други подобни вредни отражения на звука. Лошото е, че ще изгониш и зайци и мечки и катерички и всичко...

Който успее да го изслуша без да спира и превърта печели 10 лева!!!