Baby Thomas

Доколкото знам има няколко модела 5-way щракалки, така че проучи какви са начините за свързване. Да не си вземеш някой "грешен".

Мега яки са, аз обмислям да си взема още едни за другата китарка!

Гадост! Това при съществууващи вече проекти или и при нови? Не си ли пазиш стария да си го върнеш, аз обикновено зипвам старите или ако са големи ги местя в друг фолдър...

Много е добре, поне аз съм много доволен! EQ-то си е стандартен тип. Върши чудна работа, корекциите са достатъчно дълбоки/широки. Част трета на ревю-то е относно схемата и модификациите, които направих за момента. Преди да го купя не знаех какво точно има вътре, тъй като никъде не се намираше схема. Имаше 2-3 снимки отвътре и туй-то. Предполагах, че е нещо в стил Fender Bassman/JTM45 и т.н. Не толкова конкретно като директен клонинг с едва ли не същите стойности на елементите, а по-скоро като концепция. Или поне частичен клонинг. Когато го получих, разглобих и разгледах се оказа, че е нещо съвсем друго, едва ли не никому непознато. Далеко съм от експерт по ламповите въпроси, но имам бая схеми свалени и разгледани и никъде не съм виждал такъв амп. Топологията е следната: Input Stage Gain stage, който има гейн контрол на входа (оригинално се казва Volume, както споменах); Стандартна трилентова EQ секция, но с добавен още един потенциометър (Growl), който позволява да се дозира доколко тя ефектира сигнала; Странен сплитер; Стандартна крайна секция (катодно биасната); Изходен траф с една включена намотка (8 ома) и един допълнителен терминал, който най-вероятно е за 4 ома (няма надписи); Нещо като атенюатор, който има on-on-on щракалка и два резистора. Тук-там има различни и странни спрямо "типичните" стойности на елементите, срещани в други ампове, но тотално различните неща са EQ-то и сплитера. EQ-то е с типична за Фендър/Маршал структура, но с променени стойности на елементите + споменатия вече Growl: В едната крайна позиция на Growl потенциометъра EQ-то действа съвсем нормално. В другата крайна то е елиминирано, съответно има и доста повече гейн (EQ-то намаля 10-тина пъти гейна). Така че може да се използва за нещо като гейн контрол, но звукът се променя - става по-суров и "нешейпнат". Както споменах - сходно е на цъкалката "Thick", която я има при Vox Night Train, но тук има и дозиране на ефекта. Другото странно е сплитера. Някакъв тип LTPPI, ама доста разбалансиран и с малко чаркове: На "горния" изход сигнала е по-силен, но след двете крайни лампи разлика почти няма. Супер непонятно ми е защо е конструиран така и как на изхода няма толкова голям дисбаланс. Не е от лампите - сменях и сплитера и крайните (които са мачнати). Последната дивотия е атенюатора, който за мен не върши почти никаква работа и беше разкаран. Фабричното свързване е нещо такова: Отвора за суича влезе в употреба за другата модификация, която направих - PPIMV, която върши отлична работа! Изглед отвътре и отвън: По принцип трябваше да сменя двата резистора с нещо около 270к, но нямах под ръка и монтирах оригиналните. Резултата обаче ми хареса и се отказах да ги сменям. С добавянето на потенциометъра наблюдавания преди кросоувър дисторшън намаля малко, а при положение на монтирания MV на 80% дори напълно липсва. Нормалните за свирене на репетиция нива са между 60 и 80%, взависимост от това колко гейн е пуснат от преампа. На 100% е твърде силно, трябва да се ходи на стадион. Остава по-натам да направя някакъв FX Loop тип interrupt style. Ето и снимка на хартисалите чаркове...

Според мен ако използваш повече от 2 ефекта няма смисъл да ги купуваш поотделно. Хем са по-смотани, хем е по-скъпо, хем имаш МНОГО по-малко възможности. Имаш и много жици, буфери, захранвания и т.н. - все негативни неща. Недостатък на проца е относитлено сложното програмиране (спрямо две-трите врътки на камьончетата). П.П. Мейджър-а няма драйв/бууст секции.

Ако гледаш само по в края - пише Blues Guitar Cover...

Моите любими китаристи са от останалите 10% явно. Значи: 1. На повечето им наливат пари; 2. Доста от тях са моднати и не са като тия от магазина; 3. Никой не може да ме накара да харесам нещо, което ми е гадно.

Това не е мое мнение, чух да го казват хората в някакви клипчета, които не ми се търсят, защото могат да минат часове, докато ги издиря. Според мен се има предвид какъв процент от тона, който има усилвателя, се формира от крайните лампи. Респективно при тяхната смяна разликата би била много малка (най-много 5%, ако двата модела са супер различни). Така го разбрах аз поне.

Има и читави продукти от конкретна (считана и спомената по-горе за гадна) марка - Беринджър, Лайн 6 и т.н. Примерно DI Box кутийките на Бери не са откровено гадни или пък някои от рак процовете им. За китарните ефектчета съм съгласен, че са отврат. На Лайн 6 съм имал 3 дилея (Echo Park) и смятам, че е доста добър. Разните емулации/симулации са смотани обаче. Още си спомням с мъка на сърцето какви отвратителни скибуцания издава 100 вата "ламповата" им глава с дизайн на крайното от Богнър... Ако генерализираме обаче (и пренебрегнем ментета и хипер евтинджоси), в моята лична класация водещи са китара Фендър, стъргалка Бос и амп Маршал. The Ultimate Anti-Rig!

Чувал съм в интервюта двама-трима от мега гурувците да твърдят, че разликата в звука на ампа при използване на различни крайни лампи е максимум 5% и то ако се използва при такива настройки, че да има някакво кривене и от тях (което е факт доста рядко). И поради това безкрайните спорове кои крайни лампи са по-яки, както и съпътстващите ги харчове и тестове, са по-скоро безмислени и/или занимавка за скучаещите.

Vintage 30 & Private Jack имат 1дБ разлика (100 и 101), тей че по може да стане. Пробвах Vintage 30 & Greenback (100 и 98) и грийнбака направо не се чуваше изобщо...

Принципно оттам се затваря верига с 5/9/12 волта, които активират "котвата" на някакво реле. Тоест има/няма някакво слабо ДЦ захранване с мижав ток. Дет се вика - конец да сложиш, все ще работи...

Щом има 450V кондензери значи работата е сериозна!

Аз лично нямам (все още) измервачка и нямам голям личен опит в тази насока, но като цяло съм фен на матчнатите комплекти. Друго си е да знаеш, че лампите са читави и работят в коректен режим. Трябва обаче да се подбере коректен и надежден търговец, който ясно и коректно подава информация за измерванията, които е направил. Това, че някъде нещо е обявено като Matched Set не е непременно "гаранция за успех". Има най-различни варианти... Примерно мерещият да го прави през пръсти. Някои (основно в еБей) използват супер древни тестери със съмнително качество или просто куци модели. Има разни, които светят в зелено, че уж лампата е ОК, ама реално нещата не са така. Някои са и некалибрирани, което също е кофти. Може да са измерени при ниско анодно (примерно 250 волта за EL34/6L6), което е проблем, тъй като реално в ампа те няма да работят на толкова и съответно тока при покой (и другите им параметри) няма да са същите в бойни условия. Не се мерят достатъчно параметри, примерно мери се само гейн на пре-лампите, а те имат и други параметри, които също са от важно значение. Съществуват мнения, че преди матчването лампите трябва да поработят известно време, тъй като в първите няколко часа, след изваждането им от кашона, параметрите им могат силно да се променят. И така перфектно матчнат при слагането в ампа комплект след 1 седмица работа може да е недотам матчнат. Затова някои сериозни търговци подлагат лампите на burn-in test преди измерванията. Откровено злоупотребява с подаденото инфо. Искрено се надявам това да са крайно редки случаи, но е факт, че има и такива. Не че толкова е важно да е супер балансирано всичко (особено в китарен амп), но при измерванията отсяват бройките, на които някой от параметрите е силно нивата. При произволно взети от поточната линия бройки може да има доста големи отклонения в тази или онази лампа. Най-добре е да се купуват от сериозен реномиран търговец ясно даващ коректна информация за процедурата по измерването и параметрите на продаваните лампи. Такива търговци използват специализирани стендове и компютъризирани измервателни системи. Цените са малко по-високи, но според мен си заслужава. Tube-Town засега са ми фаворит за лампи ново производство. Но има 10-тина дни срок за доставка + шипинг. П.П. Някои търговци предлагат подбрани сетове за конкретни известни марки ампове. Или при запитване могат да върнат информация за това какво е най-подходящо да се избере в конкретния случай.

Telecaster RG

Heartman, нямат НИЩО общо двата ампа (освен табелката H&K)! Втората част от ревюто ще бъде за изработката и червата на ампа. Едно от първите неща, които се набива на очи по шасито (освен "цветомузиката", разбира се) е надписа "Made In Germany" отзад. Съответно е логично да се очаква сравнително добро качество на материалите и изработката. Разглеждан отвън ампът изглежда доста сериозно и солидно (и тежък ), не се виждат ялови пластмаски/дъвении/ламаркинки. Дръжката е доста мощна и неслучайно по разни ревюта в нета пишат, че е едно от положителните неща. Което не е маловажно за глава 20 кила. В кашона има и калъф, който пасва идеално, мекичък е отвътре и изработката му е доста добра: Разглабянето е сравнително лесно, но трябва много да се внимава при ваденето на шасито да не се скъсат кабелчетата за "цветомузиката". С тоя термин определям прозрачния плексигласов преден панел, който е гравиран от бай Лазар и при включване всички надписи по него светват в светло синьо. Интересно е реализирано (светодиодите са по краищата на панела, невидими отпред) и е ефектно, но малко прекалено шаренко като за моя вкус сякаш. Няма такова значение, де, то това не свири. Ето и самите модули, осигуряващи захранването на тази светлина, има два такива от двете страни на шасито (тук кабелчетата вече са извадени от куплунзите): Самото шаси е изработено от доста стабилен метал, а отгоре му има втори допълнителен хромиран слой, който покрива видимите части (отпред и отгоре). Използваните части (ключове, жакове и т.н.) са доста добри и изглеждат стабилно. Платката също е много добре направена - дебела, стабилна, със солидни писти (особено където са масите на филтриращите кондензатори). Нищо общо с китайския Fender Hot Rod Deluxe III например! Самите елементи по платката и извън нея също са качествени - има кондензатори WIMA, Mallory, филтриращите са F+T, повечето резистори са големи, доста от тях са с толеранс 1%. Проводниците също са доста стабилни, особено масите. Виждат се добре в т.нар. star ground: Трафовете са доста масивни и определено всяват респект! Ето сравнение с едни италиански трафове (inMADout) за 50W амп, които се водят сравнително качествени: Нищо общо с някои модели на Меса да речем. Едно от странните неща е заземяването, което е просто една ламаринка точково заварена за шасито. Струва ми се, че не е много стабилно решение: Имаше и една леко съмнителна спойка, което за собствено успокоение ремонтирах набързо: Едната жица за отоплението беше на милиметър от анодното на сплитера. Попреместих кабелчето, така че да има по-голям запас за мърдане без да се избуши нещо. Като цяло нещата са доста сериозни и лично аз съм доволен от материалите и изработката. Положителна страна е и използването на цокли + проводници за лампите, а не всичко да е на платка, както при повечето масово произвеждани ампове. От отваряните от мен марки усилватели (далеч не са много (10-15), но все пак) единствено Mesa & Peavey могат да се сравнява с този амп. Другите са доста доста далеко назад в класацията.

Наскоро имах късмета да се сдобия с един доста як усилвател - Hughes & Kettner Puretone. Ще се опитам да напиша нещо като кратко ревю от гледна точка на пишман китарист и още по-пишман майстор, както и (по-късно) да добавя някакви семпли. Надявам се да се получи нещо интересно. Усилвателят е доста нетипичен. Самото име Puretone загатва за това каква е концепцията му - перфектчен чист тон! За да постигнат това немците са отстранили всякакви гадости и вредни "екстри" - няма канали, няма превключванки, няма ривърби, няма луупове, няма нищо. Три врътки и тонове звук, това е! Първият потенциометър е Growl и работи подобно на цъкалката Thick, налична при Vox NightTrain. Елиминира ЕКю секцията и добавя повече гейн и звукът става по-суров. Само че тук няма две твърди позиции, а ефектът може да се дозира. Един вид работи и като гейн контрол, ама не баш. Леко странно и нетипично, но в положителна насока. След това има страндартен 3-лентов еквилайзер. Тук няма нищо странно. Звукът се променя в достатъчно голяма степен и звучи добре. Последната врътка е Volume, поне така е надписан. За мен си е чист гейн контрол, но тъй като няма Master Volume е кръстен така. Докъм 20-30% звукът е сравнително чист, след това почва да криви малко. Над средата не съм го пускал, тъй като дори тогава си иска стадион! Много е силно! На задния панел има една цъкалка тип attenuator, която има спорна полза (даже за мен е безполезна). Уж намаля изходната мощност на 80 и 50%, но на ухо разликата е доста малка. Примерно от 100% до 50% става толкова по-"тихо", че като мръдна Volume с половин деление и вече е пак същата сила на звука. Освен това ми се струва, че се появяват някакви дефекти в звука, когато е активирана опцията. И това е то. Усещането да се свири с тоя амп е доста интересно. Все едно имаш още два волюм контрола в пръстите, всяко движенийце се усеща супер ясно. Ужасно е динамичен, в същото време звукът е много ясен. Предполагам е идеален за свирене с някакви буустърчета и драйв педали отпред. За мен е супер подходящ за неща като Ерик Клептън, SRV, Марк Нопфлър. Нямам представа дали е достатъчно чист за джаз феновете. За ритъм стъргалки с акорди 5-ци не е особено подходящ, но за някакви водещи линии/мелодии е невероятен. Вади ужасно различен звук според това как са нагласени контролите на китарата - сингъл адаптер или хъмбъкер, бридж или два заедно, волюма на самата китара - всичко е някак "преекспонирано", но в добрия смисъл! Супер лесно си личи като свириш недобре. Усилвателя го купих за чист канал на другата ми (все още предстояща) покупка, от където ще използвам драйв и лийд канал чрез някаква все още неуточнена система за превключване. Ама да стигнем дотам... За днес толкова. В следващите "епизоди" ще пусна някоя снимка на червата и евентуално интересни места в схемата, макар е не знам дали ще има интерес. По някое време ще гледам и да пусна аудио/видео материали (в момента е леко разпарчедисан), макар че на запис няма да се усети за какво става дума. Но все пак ще гледам да документирам!

Явно е специалист и по пантомима...

Защо реши да толкова ужасно високо това? Голям проблем е да го завреш в цокъла без да вадиш шасито (освен на комбо с висящи лампи може би). Моите са 3 см и пак някой път не се събират...

Извадка от една по-"техническа" статия в Premier Guitar: Накратко казано ако няма много ривърб то това е вследствие на некоректна настройка от гореспоменатия вътрешен потенциометър (и на куция дизайн). Така че не е за биас. Ако се вярва на статията - крайна лампа има само една и то тя е катодно биасната и не може да се настройва.

Наистина най-добре е да сложиш нови струни, вземи размера, с който си свикнал да свириш. Направи ѝ сетъп (огъване на грифа, екшън, интонация) и след това пробвай как е. По възможност в читав амп.

Може и без изгоряла лампа, продават нови такива цокли. Поне аз така си купих като правих моите версии. Има един момент, който пренебрегнах като правих първата версия. Трябва яка жица! Ако използваш смотани/стари кабели същите могат да добавят съпротивление към това на 1 ом резистора, а ако станат дори само 2 ома (съвсем реално и възможно) сметката ще отиде в канала.

По някое време стана на въпрос, че Лес Пол-а е по-добър и за това...

Снощи го разфасовах и от СНИМКАТА ясно се вижда, че има само една вторична намотка вързана (зелената жица). Минава през един суич за намаляне на мощността и отива на паралелно свързаните два спийкър изхода. Има още един терминал между двата използвани сега за изход, но не съм мерил още дали има нещо свързано. Може пък и да има още някоя намотка...