Baby Thomas

Интересна машинарийка! Гледам има два Tama Tension Watch-а...

Имал съм проблем заради зацапан ЮСБ кабел. Звучи малко смешно, но... Фъснах с контактен спрей, почистих малко и тръгна пак без грижи. Не ти пречи да опиташ.

Оня ден пробвах моднатия амп на репетиция. По-добре обади определено, макар да не е нещо грандиозно разликата. Вече се доближи доста до другата машина, която използвам паралелно - H&K Puretone. Все още отстъпва, де, Кетнерчето е мега зъл амп! Следват няколко снимки след модификациите. 1. Релето за превключване на клийн/крънч режимите + допълнителния пот за гейна на клийн режима. Трябва да измисля по-читаво захващане от това пробното с хартиеното тиксо, както и да е направя отвор в корпуса и завъртя пота, ако ще остава перманентно. Самият мод върши работа, но нивото на клийна е доста по-ниско от на другите режими и е малко безполезно. Трябва или да добавя И други реле/пот за нивото или да се използва с ТС проца серийно в луупа за компенсация на нивото. Но тъй като зарязах използването на лууп... Виждат се и част от Mallory 150 кондензерите, има и няколко Silver Mica, а катодните са някакви нескъпи Xicon Poly 630 V Това е байпаса на ФХ Луупа. С цел да са по-къси кабелите, а и за по-интересно, направих дупка (пардон, отвор) през платката. Малко аграрно решение, но ме изкефи. Само малко да го изправя, че се е попрезавинтило при стяганката. Цъкалката върши чудна работа, като се изключи Луупа и се вдига едно перденце от кабинета все едно. Не е баш като родопско одеяло, по-скоро от тези тънките поларени. Има файда определено, де! Конкретно емпирично доказателство за вредата от лууповете! Цъкалка за превключване на режимите. При използването на стерео кабел (за контролиране от ТС проца или друг подобен дивайс) цъкалката се елиминира. При използване на оригиналния фуутсуич последният функционира нормално (няма достъп до клийн режима, но и не пречи). Файдата от цъкалката е да може лесно да се превключват каналите и без фуутсуич/външно у-во, особено ако не е разглобен ампа, просто за удобство. Оправих и спойките по кабелите, отиващи до платката. Братята китайци беше ги домързяло да пъхнат кабела отгоре и да запоят отдолу. Не беше некадърно или проблемно, ама така и така бях разпарчедисал всичко та реших да фиксна и това. Толкова засега, по-натам може да опитам да сложа временно един истински изходен траф, за проба колко ще е файдата, но първо малко да му посвикна така, че да има правилна преценка на резултатите после.

Важното за нисък екшън (освен грифа да е читав - без усуквания и проблемни прагчета) е да се настрои правилно колко да е огънат грифа. Избира се размер струни, коригира се огъването от тръс род-а и се гласи екшъна според на вкус или докато започне да дразни дрънченето.

Предвид факта, че сериозна тремоло система е на същата цена... как смяташ? Един от най-честите проблеми при продължителна употреба и най-вече некадърно "майсторене" са износванията на мястото на контактуване между стъдовете и ножовете.

То тоя Блекстар си е шумогенератор, особено с недотам читаво захранване. Доста гадна стъргалка е за мен...

Седем виртуални лайка за мнението на ultramega! ЕТМ да се забрани със закон!!! Не е супер наложително да знаеш много скали (да не говорим пък за "всички", ако е възможно изобщо), нито дори каква е тоналността на песента. Защото не е и задължително да използваш само една "обща" за всички акорди на песента скала. Примерно ако имаш акордна прогресия | F | G | C | C | не е наложително да знаеш, че тоналността е До мажор и не е казано, че трябва да използваш само До мажор гама върху всички акорди. Естествено не пречи да го знаеш и да използваш именно това. Но според мен по-важно и по-полезно е да знаеш какви са акордите и какви скали можеш да използваш върху всеки от тях. Така звучи и "по-цветно" и разнообразно. Но е и по-сложно. Най-най-просто - за всеки акорд използваш тоновете му, съответния арпеж или гамата, от която произлиза. А после може да добавиш и други по-различни и интересни варианти, но си иска време, занимавка, четене на теория. Препоръчвам задължително да се учи от ПОНЕ 3-4 различни източника, много често се пишат и обясняват глупости и хабиш време да заучаваш едва ли не излишни и не особено полезни неща.

Не гледай цветовете, понеже кой кога какъв кабел е слагал и защо не е ясно. Виж коя жица откъде излиза и къде отива като сравниш с подходяща схема от нета. На сайта на Дънкан има всякакви варианти на окабеляване, просто намери като за тази китара. А на задника на волюм потенциометъра обикновено се запояват масите - от жака, суича, адаптрите, бриджа... тип "звезда".

Еми има врътка Презенс, така че... има ООВ. Схемата е 95% като на SLO-100. Разглабянето му имаше за цел да направя схемата 100% същата, да разкарам някои излишни елементи, да сложа изключвалка за Луупа, да сменя всички кондензери, както и да добавя превключващ се с реле клийн режим с контрол на нивото на гейна му (нещо като два канала и половина да стане). Грег е прав, че качеството на изработка е по-добро от на масовите китайчета. Включително Маршал, Фендър, Рандал, Пийви. Не може да се сравнява с правените в САЩ ампове обаче.

Стандартно HDD има ~100-150МВ/сек. трансфер, SSD ~450-550МВ/сек. И това е при последователно четене на големи файлове. При работа с малки блокове данни и особено при фрагментирани файлове (при SSD фрагментирането не влияе) разликата нараства още доста в пъти! За мен SSD-то е поне 10 пъти по-бързо от HDD. Ти ако искаш си се съмнявай. Можеш да вземеш за проба от някъде, но гледай да не е някакъв очукан или древен модел, както и да е свързан с подходящ SATA III порт. SSD на SATAII порт са си пари на вятъра предвид теснотията в пропусквателната способност на по-старата версия на протокола. Има и по-нови варианти (m.2 и т.н.), но там цените са доста по-солени вече, но ако имаш бюджет - защо пък не.

Ъпгрейд на китайски боклук, част втора... Не е нищо екзотично, ама... Това ми е задачата в почивните до ЧНГ дни. Да видим дали ще свири изобщо след интервенцията.

То и двете са неналични, така че няма особен смисъл да мъдруваш...

Едно видео и от последния конц преди 3 седмици:

Една елхичка си взех за празниците, даже съм започнал украсяването...

В нетретирани и/или малки помещения има много повече проблеми от това дали кутията и кабинета вадят 35 или 40 херца. Не казвам, че това не са важни неща, но да не забравяме и гадните гъгнеж, кънтене и т.н. нискочестотен бълвоч, който се чува от самите помещения... И в такива (често срещани за съжаление) ситуации малко пресилено звучи да се вживяваме за +/- 4-5 херца/децибела...

От моделите без покритие може да пробваш Rotosound, при мен поне се държат доста по-добре от останалите стандартни. Дори засенчиха 2 марки/модела с покритие. Китарните изкарват около месец, което си е направо доста, тъй като другите максимум на втората репетиция са за кофата. За бас също ги пробвах и ми допаднаха, но не свиря системно (само подрънквам тук-там) и не мога да се ангажирам със "срокове" и стабилни данни за сравнение с другите марки.

Това не е така, според мен. Чисто физически (като сила на опън на струните, болка в пръстите, да го кажем) с плаващо тремоло е по-лесно. Китарата с Флойд (или друга такава система) винаги е по-мека от тази с фиксиран бридж. Даже доста често несвикналите натискат бриджа с дланта и "бендват" без да искат, толкова е меко. По-трудно е да се правят унисон бендове, но това не е защото иска повече сила за бенд, а защото трябва да се компенсира вече по-ниско звучащата небендната струна, за да не звучи фалшиво. При дабъл стоп бендове е сходно.

Tremol-No е яка джаджа, имам в едната китара. Но е за хора, които все пак искат да използват инструмента И като такъв с плаващо тремоло. Предвид цената не е подходящ за постоянно фиксиране. Постоянното фиксиране го реших на една от китарите с голяма лустър клема опакована с няколко врътки хартиено тиксо (за обиране на неравностите). Измислих го като временно решение, за проба докато си направя трупче. Но работи супер и така си и остана, вече година. От гледна точка на състейна трупчето ще свърши много по-добра работа от онази ламаринка с винтче предвид разликата в контактната площ между двата варианта. С трупче вибрациите ще се предават доста по-добре към тялото.

Освен гореспоменатите варианти (точките на триене), причина за неправилната работа на тремолото могат да бъдат прецаканите стъдове или контактуващите в тях ножове. Оправял съм (друг тип) плаващо тремоло с купуването на нови стъдове, даже два пъти. Поради незнание/некадърност на предишни собственици, които бяха въртяли стъдовете под напрежение, въпросните бяха се прецакали и поради появилите се неравности в каналите им системата просто не работеше идеално. И се започват едно добутванки, опипванки и какви ли не шаманства, за да се установи кога по дяволите тремолото връща в "нулева" позиция без да е разстроена китарата... Също така не е добре да имаш много навивки по ключовете. Даже щом са заключващи се - оставяш струната 2 см по-дълга и като я заключиш и навиеш да няма повече от МАХ една навивка по ключа. Многото навивки създават условия последните да се разхлабват при "dive", след което китарата е "висока".

Когато "завършиш" микса, винаги го пускай на колкото можеш повече места, за да прецениш кое на каква система се губи или избива. Вземи си и едни читави слушалки, елиминират проблема с нетретираните помещения. С тях има други недостатъци, но слушаш на няколко места и усредняваш. Дейв Рат смесва звук за лайв на слушалки, така че...

Поздравления! Не съм чувал малката версия лично, но "нормалния" Night Train е супер машина според мен.

Супер изпълнение! И поредно доказателство, че китарният тон се прави (най-вече) от добрата свирня. Проц, не-проц - фенът свири яко и затова така и звучи! @ultramega "In popular music, a cover version or cover song, or simply cover, is a new performance or recording of a previously recorded, commercially released song by someone other than the original artist or composer. A cover version can also refer to a rerecording of a song by the original artist or performers under a different record company." Не се заяждам, просто се замислих дали за "кавър" има изрично изискване нещо по текст/музика/изпълнение да е променено спрямо оригинала и в каква степен. Бая четох, но честно казано не пишеш еднозначно, даже имаше инфо, че преди години една и съща песен е била записвана и издавана от двама различни изпълнителя/компании почти по едно и също време. Доколкото може да се вярва на инфото в Wikipedia, де...

Ем да звъннат на Ицето Стоичков...

Вярно е горното. Има една 12АХ7 лампа за фазоинвертор/сплитер и две крайни 6V6. Преампът е моделинг, има една врътка за избор измежду 16 типа звук. Не съм го чувал, може поне клийна му да е читав (както накои други модели), но симулациите надали са читави... За домашно свирене всичко лампово (дори 1 ват) е прекалено силно. Евентуален добър вариант е някакъв лампов преамп + слушалки. Или преамп + транзисторно крайно + кабинет. Или в РС колонки / домашна аудио система / студийни монитори (колкото по-добре, толкова по-добре). Нещо като H&K Tubeman / Mesa V-Twin / Koch Pedaltone / Garland The Reaper / Engl Tube Preamp E530... Някои от тях имат и транзисторни хави за кривенето, но все пак не са лоши. Зависи обаче и после къде го включваш. Използвал съм два лампови преампа в крайното на Fender Mustang (modeling комбо с гадни симулации, но сносен клийн) и свиреха доста прилично, макар и не оптимално. В твоя случай не е подходящо, давам го само за пример. Говорителят също е МНОГО важен. Един поносим каб с истински говорител е 300 лева примерно. В бюджетните ампчета често слагат смотани говорители и като резултат те свирят доста по-зле, отколкото реално могат.

Една и от конца: Снимка: Петър Стаменков.