yamaha

Всъщност и двамата сте прави. Колкото повече звукопоглъщащ материал се сложи в едно в едно помещение - толкова повече ефект ще има. От друга страна по метода "така сигурно ще е по-добре" може да се допуснат грешки (и аз съм ги допускал преди време), но пък може съвсем случайно и да се улучи положителния ефект. Моето студио е малко - 'контрол румът' ми е 4х4 м (след изолацията дори по-малко), но само под пода имам 100м2 вата на листове + физическа изолация от самия под (истинския), а по подобен начин са обработени и стените, което ми позволява спокойно да работя и през нощта, без да притеснявам съседа отдолу. А относно разстоянията (празни или запълнени) - те също си имат значение в цялата ситуация с акустиката и звукоизолирането. За пример мога да дам моя прозорец между 'контрола' и 'студиото'. Когато го правех, реших да е с четворен стъклопакет с дебело стъкло (6 или 8мм...вече съм забравил...), като самият стъклопакет е оформен 2 х 2 с разстояние 30 см между двете двойки и като бонус - всяко от стъклата във двете двойки е под различен ъгъл едно спрямо друго. Звучи сложно, но всъщност изработката не беше много трудна, тъй като при мен всичко е от дърво, което се обработва лесно. Като резултат прозорецът се получи доста сполучлив и не пропуска никакви звуци между двете помещения дори и при силно викане. Всъщност сега ще щракна една снимка на празното пространство за добиване на някаква обща представа...

Без да имам акустични впечатления от въпросното стреч фолио, ще се опитам да ти споделя някои общи разсъждения. Вероятно си наясно, че каменната вата е далеч по-безвредна от стъклената, така че дори и да я обвиеш само с плат както възнамеряваш, не виждам причина за притеснение. Чисто теоретично и логически - ако ще я обвиваш със стреча, фолиото е толкова тънко, че не би следвало да дава някакво кой знае какво отражение. Виждал съм и перфорирано (дишащо) стреч фолио, но нямам представа през микроскопичните дупчици дали все пак няма да се промъкне някоя частица от каменната вата и пак да те хване параноята. Разбира се най-добре е преди да си обкантил всичко, да имаш възможност да си направиш кратък тест как е със и без фолио, но надали ще се хванеш с тази задача. Казвам го, защото навремето когато си правех студиото, реших на самоинициатива един от пластовете да бъде плоскост стиропор (и то - над пластовете вата). И понеже съм със съседи отдолу, а държах непременно да мога да работя и през нощта - и двете помещения съм ги оформил като "стая в стая"...различни пластове с различни материали, а с пластовете стиропор бях решил още повече да подсиля изолацията. Добре, че по някое време все пак реших да направя проби как е със и без него, защото установих, че така както е на цели плоскости, стиропорът резонира и всъщност влошава положението, вместо да го подобрява. Както и да е, изхвърлих стиропора и наблегнах на ватата и останалите пластове. За пирамидите си прав - коефициентът им на поглъщане/разбиване на звука е най-вече в средата и високите (според материала и височината им), но ако имаш притеснения за ниските честоти, нищо не ти пречи да вземеш 4 (или повече) бас трапа и да ги разположиш в ъглите. Принципно плочките на пода не са за предпочитане, но надали ще имаш стоящи вълни щом имаш наклонен таван. А що се отнася до нивата на децибелите когато смесваш - намери си някакво средно ниво и се опитай да го следваш всеки път. Слушай на различна сила едва когато вече си смесил и искаш да свериш всичко ли е ОК. Аз самият имам няколко чифта монитори и колони, но винаги смесвам с една и съща сила само на основните си монитори, с които съм свикнал от много години и само понякога сверявам на някои от останалите чифтове чак когато съм готов с крайния вариант. Всичко е въпрос на практика и натрупване на опит - слухов и цялостен, така че нещата ще си дойдат на мястото с времето. Успех!

Цените варират според качеството и сложността на аранжимента, града в който се намираш, платежоспособността на клиента и т.н. :) Примерно в София цените като цяло са по-високи (понякога доста по-високи), отколкото тези в провинцията ; ако клиентът може да си позволи финансово хубав инструментал, съответно и ти ще отделиш много повече време да го направиш, ще сложиш беквокали, сола и друго каквото решиш ; от друга страна обаче ако примерно някоя детска учителка иска инструментал на детска песен за някой концерт, най-вероятно няма да има необходимите средства, респ. за някаква минимална цена и ти ще й направиш нещо непретенциозно.

Виж от тука дали нещо няма да си избереш. :)

То пък когато не унищожиш поне 2 китари на сцената, какъв хард рок ще е...пък и като гледам на клипа оня толкова поражения нанесе на мониторите наоколо, че май по-добре беше да си строши някоя обикновена китара.

И аз това мислех да кажа, но се отказах, за да не бъда разбран погрешно. То само от някой децибел разлика в картите ако ставаха нещата щеше да е хубаво, но уви - има още 100 неща покрай това на какво ще записваш. Сегашните интерфейси са достатъчно добри, дори и тия в по-ниския клас, така че ако си креативен в музиката, ако имаш приличен микрофон и предусилвател (както и известен опит да знаеш какво правиш) - нещата ще се получат. Разбира се има и други неща, които е хубаво да присъстват (акустично третирано помещение примерно), но според мен самата музика е най-важна и след това всичко останало, щото ако я няма - дали ще я запишеш на интерфейс за 200 лева или на някой супер-хипер за $$$$...няма особено значение.

Не съм свирил точно на това, но имам поглед на други със същата или подобна на Артезията клавиатура -"W"-варианта е със "спринг-екшън", при който всеки клавиш отскача все едно, че е свързан на пружина, което е доста далече като усещане от реалната хамър клавиатура. Артезия имат и вариант "H" (което явно явно идва от хамър), но предполагам, че е малко по-скъпа. В последната година ми се наложи да купя за мен и за познати няколко различни пиана от ниския и средния клас и то точно за обучение на малки деца (жена ми работи в 2 школи - 2 от пианата бяха за нея, за обучение на децата, а останалите ги купиха родителите да се упражняват децата вкъщи). Мнението ми е, че разликата между един скалиран хамър и спринг-клавиатура е доста голяма, но в края на краищата всеки си решава за себе си. Сега като се замисля се сещам, че миналото лято даже и аз си взех едно пиано Yamaha, за да сменя морално остарялото ми RD на Roland. :) Всъщност най-важното е на вас да ви харесва, на детето да му е удобно и да не се разваля дълго време.

Напълно са ти правилни разсъжденията. :) Само имам едно питане - защо не избрахте за детето пиано с хамър механика, а му взехте такова с псевдо утежнена клавиатура? Питам, защото според мен хамър-усещането е най-важното, когато едно дете тепърва се запознава с инструмента. Ясно е, че говорим за най-ниския клас клас пиана, но за цената на Artesia-та спокойно можеше да се вземе Casio (примерно), които имат нелоша хамър клавиатура (сравнително лека за малко дете), а последните им модели дори вече са ги докарали и на звук.

Да, наистина изглежда с малко повече разстояние, но не мисля, че е някакъв кой знае какъв проблем - предполагам, че дори не е производствен дефект на конкретната бройка, а дизайн и сглобка на цялата серия. П.П. А това, че металът се вижда, изобщо не трябва да те притеснява - на повечето съвременни пиана си прозира под клавишите, тъй като луфтовете са подобни като твоите, особено ако пианото е от ниския или средния клас.

Честито! Като посвикнеш със звука им, след някой друг месец нещата съвсем ще си дойдат на мястото. П.П. При мен нещата стояха по същия начин, само че още през 90-те и дори по-зле, защото тогава смесвах на обикновени колони и винаги се изумявах защо по дяволите вкъщи всичко звучи идеално, а като го чуя по радиото или занеса записа някъде другаде, миксът звучи ужасно и ме кара да потъвам в земята от срам. Е...след като си купих монитори (пасивни) и им паснах подходящия усилвател, проблемът с лошия звук/микс магически се разреши още на момента.

Наред си му е системата, човекът е отговорил още през 2014-та - тогава така са писали нотите.

...или най-добре с пример на конкретната мелодична линия.

Не се притеснявай излишно - не си го дефектирал по никакъв начин, а това, че е отзад означава, че просто не се вижда обезцветяването. За в бъдеще ползвай мокри кърпички.

Проблемът му идва от това, че не ги възприема като различни гласове, а всъщност посоката на чертичките достатъчно ясно показва коя нота от кой глас е. В двата маркирани такта, първият глас на горния завършва с 'ре' (четвъртина с точка) и 'до' (осмина), докато на същото място в долния имаме 'сол' (четвъртина) и двете осмини 'фа-си' (като 'си' отива с легатура в следващия такт). Онова 'фа' горе (четвъртината), за което говори е от съвсем друг глас и съвсем логично се намества между четвъртината с точка и осмина на първия глас като ритмически попада точно на точката (образно казано), а половин време след него влиза и горната осмина 'до'.

Най-вероятно е от някое USB - изкарай един по един всеки USB кабел (без този на мишката), който ти е включен някъде в системата и отбележи кога шумът изчезва. Макар, че си писал "PC", ако случайно си с лаптоп, като проба може да опиташ и изолация на масата (третия извод) на кабела към захранването.

Не мога да ти дам координати на софийски майстор, защото не съм от София, но тъй като наскоро правех същата процедура с една друга ямаха (SY85), която по същия начин е със запоена към дъното батерия, бих могъл да ти дам съвет - докато си намериш майстор, вземи си междувременно един 2032-цокъл за запойка, а не запоявай пак директно новата батерия. По този начин при следваща смяна (ако смяташ дълго да си ползваш ямахата), просто махаш изтощената и слагаш нова батерия, а не се занимаваш с нови запойки. Аз си бях взел от тези цокли, но предполагам, че същите ги има и из нашите магазини - онези "пинчета" дето стърчат влизат точно в старите дупки, където е запоена в момента батерията ти. Не е сложна процедурата, даже из нета има подробни указания със снимки кои винтове да развиеш, кои кабели да махнеш докато стигнеш до старата батерия и общо взето става за 30-40 минути от разглобяването до последния завит винт.

Няма смисъл да се мъчиш да правиш след като са под 5 лв. П.П. ... и не се заблуждавай от описанието (12V) на китайците - те както винаги пак не са разбрали какво точно продават, имам няколко такива и наистина обират сравнително добре паразитните шумове.

Надали е от вградения микрофон - пробвай да изолираш с изолирбанд масата (третия извод - страничната пластина) на щепсела на лаптопското захранване и виж дали ще има някаква промяна. Обикновено това се прави при брум, но понякога помага и при въпросното пищене от USB. Ако няма ефект, един филтър на изхода от аудиото ще реши до голяма степен проблема.

Вместо да коментираш иронията, що не зададеш конкретен въпрос - може и да помогнем. П.П. А клипчетата в тубата за този модел са десетки - с най-различна тематика.

Ами...както се работи с всяко друго пиано - най-вече се свири на него. Като оставим настрани майтапа, първо теглиш мануала и четеш каквото те интересува, след това изглеждаш десетина клипчета, където хората показват най-различни неща и общо взето това е пътя. П.П. Нямам точно този модел, но съм имал дълги години по-висок модел от RD-серията и имам някаква представа за тези пиана, така че ако те интересува нещо конкретно - питай, може и да го знам.

Не мисля, че проблемът се дължи на ъпдейта - просто линкът в първия пост е отпреди повече от 13 години, а от тогава доста сайтове преместиха информацията си на други адреси...други пък просто минаха на https. :) Ето 2-та линка с информацията, за която става дума в първия пост - мисля, че бяха тези, тъй като още преди години съм ги чел, докато информацията все още си беше на оригиналните места - 1 / 2.

Има, но не голяма. :) А иначе оня MB 75 в първия ти линк са го докарали да прилича външно на SM57 (не знам как звучи), но с пътните от Thomann ще ти дойде за 100 лева. Само като опция, която не те обвързва, понеже и това, което ще предложа също не съм го слушал наживо, а само гледах едно ревю в тубата и не звучеше лошо - в Ибей има репликa на SM57 за под $20 крайна цена, което ще ти легне точно 30 лева...не за друго, ами понеже нали започна с това, че в момента нямаш много бюджет.

Което още веднъж показва, че всичко ново е добре забравено старо. ...освен това съм забелязал, че който не може да пее, задължително иска гласът му да мине през разни аутотюнски или вокодерски хави, та да не му личи и после да може да казва, че това е художествено виждане в цялостната концепция. И за да не съм съвсем off, ще сложа едно сравнение относно нашумялата напоследък сага между Слави, Щилян и Криско по средата.

Абе...бих дал мнение и за аранжимента, и за маркирането, и за свиренето, и за това, на което се свири...ама напоследък дадох безпристрастно мнение в друга тема и ми се разсърдиха, така че тоя път предпочитам да се въздържа....само си оправи грешката в лявата ръка на третия ред в първия такт преди повторението - нотата е 'си', а всеки път го свириш 'до' и направо ме удря под лъжичката като го чуя...

Между секъндхенд софтуер и кракван такъв има "малка" разлика...а антивирусните също имат опции за настройка.