yamaha

Не съм по електрониката, но логически разсъждавайки, ако лампите не са "мачвани" по двойки, но са със същите параметри като оригиналните - разбира се, че ще тръгне и не е задължително непременно звукът да е по-лош. Ако сложиш същия модел лампи ("немачвани", но със същите параметри), вероятно ще има някаква разлика в звука, но не вярвам да е много голяма...пак зависи и от марката лампи де.

Ако купиш аудиокарта, не разбирам за какво пак ще купуваш и усилвател.

И според мен аудиокартата е по-добрият вариант от скъп слушалков усилвател, който даже не е задължително, че непременно ще ти хареса как звучи с твоите слушалки, а и една хубава аудиокарта (доколкото прочетох, май все още нямаш такава), може да я ползваш за доста повече неща от един отделен слушалков усилвател.

Има и по 500 лв за метър. Ако си спечелил от тотото, взимай...ако не - не се вкарвай в тия филми. П.П. Толкова зор за захранване на едни слушалки....

До голяма степен смея да се съглася с колегата. Навремето с жена ми бяхме клавирно дуо към бившата концертна дирекция 'Музика' с над 300 концерта из цялата страна. Синът ми се роди година преди да закрият въпросната концертна дирекция, но ние продължихме още известно време с концертите, а него го гледаше баба му. Жена ми категорично не искаше той да се занимава с музика, аз също бях на това мнение, но не щеш ли в детската градина госпожата казала на баба му, че е грехота такова музикално дете да не се занимава целенасочено (че и с двама родители музиканти за капак) и баба му на своя глава започнала да го води на уроци по пиано, понеже ние постоянно бяхме по пътищата. И от там се тръгна...после той продължи в музикалното училище и накрая взе висшето си образование с 2 специалности (пиано и орган). Както и да е, мисълта ми беше, че въпреки толкова години специализирано обучение, той самият стигна до извода, че няма смисъл да си вади хляба точно с музиката и сега работи нещо съвсем друго, нямащо нищо общо с музиката, но взима повече пари от мен и жена ми взети заедно. Така че щом човек се чувства удовлетворен от живота по един или друг начин, винаги мога да му разбера мотивите, които са го накарали да зареже упорито 20-годишно занимание с една дейност и да се прехвърли на друго. И накрая, понеже са празници, пожелавам много здраве и весело изкарване на всички съфорумци!

Нещо не ми стана ясно...за какви пиана говорим, портативни или конзолни, понеже между тия дето си изброил има и от двата вида - едните са 10 кила, другите над 40... Освен това точно P-45 да бъде квалифициран като "флагман" ми се струва доста пресилено, не само че е най-базовият модел и струва доста под 1000 лева, но и наистина не е нищо особено - просто се купува най-често защото е най-евтиното пиано на фирмата. Та е добре да уточниш тези неща, за да знаем за какви модели да пишем, а и каквото и да напишем - покрай дълго продължилата ковид ситуация и проблема с доставките, голямата част от моделите или ги нямат в наличност, или са с надпис "доставка до 4-6 седмици" (и то евентуално). От доста време го забелязвам навсякъде - и в Томан, и в Мюзикер, и в Динакорд. Наскоро препоръчвах пиана на една колежка със същия бюджет като твоя (2к). Споделих същите размишления за наличностите и й препоръчах на първо място ES520 (побира се в бюджета от 2к и е прекрасен инструмент отвсякъде), след това FP-30X, на трето място P-125 и в краен случай PX-S1000 (с уговорката първо да го чуе и опита някъде на място). Преди 2 дена ми се похвали, че е взела P-125 и много й харесва, но не я питах дали само него е успяла да намери в наличност. П.П. То ясно, че са празници, ама вземи все пак поправи онези "я"-та на "пияната", че много пиянска тема стана.

Ето още един конкретен пример, че когато нещо е направено професионално и изпято/изсвирено с душа - дори на човек като мен, на който този стил далеч не е основният, който слуша и харесва, може да му направи силно впечатление. Браво, много добре се е получило!

Само не му казвай, че си рисувал и братовчедка му.

Щом си в UK, вероятно знаеш дистрибутора в Уелс, но за всеки случай ще го напиша...там поне се надявам да ти обърнат повече внимание. Sutherland Trading Co Ltd. Bedwas House Industrial Estate Bedwas, Caerphilly CF83 8XQ +44 345 230 0633 info@sutherlandtrading.com http://www.sutherlandtrading.com

Неслучайно горе започнах, че съм доста зле със сметките... Аз също имах спомен, че беше там някъде (към 340 метра за 1 секунда), та сметката ми беше приблизителна и наум - 340/1000 Х 4 (метра) = таман към 1 милисекунда го изкарах, само дето при деленето сложих на първо място не милисекундите, а метрите. Като оставим настрана нещастните ми сметки, всъщност никога не съм се замислял с какво закъснение идва примерно звукът от мониторите ми, защото наистина съм смятал, че закъснението е пренебрежимо малко за толкова късо разстояние, но сега като го сметнах по правилния начин, останах доста изненадан, защото при 7-8 метра, колкото е да речем един по-голям хол, закъснението вече става над 20 милисекунди.

Off/ Никога не съм бил много добър по математика, но от спомените ми за разпространението и скоростта на звука във въздушна среда, и ако не се отчита закъснението по схемите на уреда, за 3-4 метра не би трябвало да е повече от 1 милисекунда.

Ти недей така...знаеш ли какви харни баби има? Аз понеже имам навика по някой път да си колекционирам разни баби (знам ли, може и да съм някакъв неосъзнат геронтофил), наскоро си попълних колекцията с още една баба - PSR-2500 (с емулатор). Много харна свирка, предвид годината на производство - съвсем нелош саунд, разни глезотийки, че чак и вокален процесор. И други редки музейни експонати в напълно работещо състояние все още си пазя от някаква носталгия - Z1000, SQ16, SY85....не че нямам и нови модели от рода на PA700 и подобни, но си имам тръпка към старите неща. ЕГН-то ми си казва думата явно... П.П. Извинявам се за офтопика.

Само да вметна няколко приказки за цитираните, защото някои от тях ги имам или пък съм свирил на тях. Касио принципно имат много добри клавиатури с добра обратна реакция към свирещия. Звукът на новата CDP-S серия не е някакво кой знае какво надграждане спрямо старата CDP серия. S100 и S350 са практически еднакви като звук, само дето вторият има повече саунди, аранжор (нелош, но елементарен), арпежиатор и разни други екстри. Бях взел един такъв на жена ми като второ пиано за обучаване на деца (работи в муз. школа). На мен първоначално ми допадна като звук (за цената си), но жена ми не го хареса - каза, че звучал доста постно и се налагат корекции по саунда, за да звукне малко...предполагам, че го сравнява с другото Kасио, което също ползва, но то е от по-високата серия "Privia". Като цяло звукът на по-ниския им клас (и част от средния) е малко по-различен, "по-тъничък" и на някои просто не им допада. Що се отнася до двата модела на Ямаха - клавиатурите им са еднакви и наистина са малко по-гадни от тези на Касио. Имам една Ямаха DGX-660, която е със същата клавиатура като на горните (GHS) - в общи линии става, но пак се дразня всеки път като свиря нещо, понеже знам как изглежда една наистина добра клавиатура. А относно онова последното изречение в цитата - да, и аз имам такива наблюдения и като пример отново мога да дам моя DGX, а също и горните 2 модела на Ямаха - с толкова идеално изгладени семпли са ги заредили, че чак звучат стерилно. Определено съм слушал много по-добри модели на фирмата, но те бяха в съвсем друг ценови диапазон. Off/ Моите предпочитания към пиано-звука винаги са клонели към средния и високия клас на KAWAI, където всичко е изградено много интелигентно, а самият звук е изискан и детайлен...за съжаление нямам нито еднo пиано на тази фирма, освен един стар модел аранжор, макар и топ версията му за времето си. Онзи ден една колежка ме помоли да й дам съвет на какво пиано да се спре в рамките до 2000 лв. Покрай ковид проблема доставките тотално закъсняват и поскъпват, складовете са празни, в Мюзикер нямат половината неща, в Томан почти навсякъде пише "доставка 5-7 седмици", въобще трагедия. Та препоръчах й да вземе нещо дето го има на склад, било или FP-30х, или Р-125, или някоя от Привиите, но ако наистина иска да остане доволна, да се спре на ES520, който е мъничко под нейната горна финансова граница, а и го окомплектоват не с някой измислен педал като на Ямаха и Касио, а с един от най-удобните, който поддържа и полу-педал функция.

Сигурен ли си, че точно RD-2000 искаш да купиш за детето си? Това е съвсем друг клас инструмент, който е предназначен за съвсем други задачи. В случая говорим за "стейдж" пиано с функции на мастер контролер, което е направено като доста здрава конструкция, за да издържа честите пренасяния през границите по време на турнетата на концертиращия. Това разбира се води до утежняването на инструмента и килограмите му са почти двойни на вече споменатия FP-30. Да оставим настрана, че стейдж пианата по дефолт нямат вградени говорители и ще трябва да си търсиш допълнително озвучаване. Така че съветът ми е да не купуваш точно стейдж пиано като първи инструмент за дете.

Моделът, на който си се спрял е подходящ. Ъпгрейдвана версия на оригиналната (х), с повече екстри, добра клавиатура с 3 сензора, добър звук и лека конструкция, лесна за пренасяне. Като цяло, модел от ниската част на средния клас, имащ същата клавиатура и звук както и по-горния модел от същия клас. При продажба всеки един кийборд губи от цената си в началото, но това важи за всяка една нова стока, която се купува. Пианата на Роланд, Ямаха и Кавай обикновено падат с по-малък процент от първоначалната цена, в сравнение с другите фирми (по мои наблюдения). Ако все пак не искаш да инвестираш сума над 1000 лева, предвид, че не знаеш дали ще ти се задържи интереса към свиренето, може да разгледаш пиана в ниския клас FP-10, P-45, B2 и др., които също са добър избор за начинаещи и струват наполовина на споменатия Роланд.

Не обичам да интерпретирам думите на другите, защото невинаги знам какво са искали да кажат, но Бейби Томас може би имаше предвид, че може още доста да се желае от саунда на ударната секция като цяло. На мен също не ми допадна това омазване на ударните във всичко останало, да оставим настрана, че при всеки удар на касата излизат и някакви високи честоти около десетина килохерца, които още повече омазват нещата...може и да е направено умишлено с цел да изведе касата на преден план и да й придаде допълнителен акцент, но лично на мен ударната секция също не ме впечатли.

Аз лично никога не съм се сблъсквал с такъв феномен...даже бих предположил, че ти нещо си се объркал, но предвид обясненията ти, по-скоро ми прилича на някакъв бъг в алгоритъма на архивирането. Въпреки, че за да ги транспонира, в алгоритъма трябва да присъства програмният код, който да прави това транспониране, което също ми се вижда доста невероятно, след като задачата е просто група файлове (без значение какви) да бъдат обединени в един архив. А с колко всъщност ги беше транспонирало след като ги извади от архива? П.П. Ако нямаш нищо против, би ли ми дал линк към файловете в NextCloud (обещавам да не смесвам нищо ), искам само да изтегля 2-3 файла поотделно, след това да изтегля всичките в архив и да сравня тези 2-3 файла дали и при мен ще излязат транспонирани.

Реакцията на колегата беше относно второто ти изречение, където се обръщаш със съвет лично към автора на темата, който не е влизал от година и половина, а иначе няма лошо - всички също четем темите на другите.

Лес Пол-а с една идея повече. Идеята тук е друга - когато човек чувства музиката и има техниката за свирене, почти е все тая на каква китара ще го изсвири, защото филингът си го има всеки път. Един мой колега (преподавател по английски, но върл любител на китарното свирене и у тях на всичките му стени седят окачени най-различни модели китари), та този самоук мой колега вече почти направи техниката на свирене, но все още му липсва чувството и въплътяването на това дето свири, в подложката която върви докато той свири - и като движение на тоновете от импровизациите спрямо хармонията в конкретния момент, и като вкарване на чувство в цялото си изпълнение. Просто грешно е приел, че техниката е най-важна, важно е да може да свири бързо, а останалото не е от такова значение, докато при теб виждам/чувам една хомогенност на всичко това...дори само от едно соло.

Хареса ми! Бекинг трак не, но понеже чат пат ми се налага някой да добави някоя китарна импровизация върху нещо, ако нямам на разположение някой местен колега, мога да те ползвам дистанционно за някое соло, стига да нямаш нищо против.

Година и 3 месеца е нищо - някои отговарят и дават съвети в теми с последно мнение отпреди десетина години. П.П. А и колегата, който е отворил тази тема, за последно е влизал във форума на 29.06.2020 и не е много ясно коя година пак ще влезе, за да прочете дадените съвети.

Не го познавах лично, но винаги е тъжно когато се случи с човек, когото познаваш дори само от ник във форума. Някой знае ли как си е отишъл...инцидент, боледуване...?

Свиренето през компютър, както и замяната му с хардуерен модул си имат своите предимства и недостатъци, но накрая човек винаги стига до прости математически сметки и финанси. Колегата е прав, че от модули с цена 300-400 лева няма как да очакваш много, а и за тая цена човек може да си вземе секънд хенд цял нелош компютър или лаптоп. Щом обаче си решил да елиминираш компютъра, от двата избрани от теб модула бих се спрял на втория - GM е (другият не е), има двойно по-голяма полифония, звучи доста прилично, по-евтин е...докато на другия просто пише една известна марка и има десетина саунда, които не са нищо особено. Другият вариант със синтезатора за който също споменаваш също става, макар и да не става много ясно дали наистина имаш предвид пълноценен синтезатор или говориш за кийборд аранжор.

Пропуснах само да спомена, че колкото едно устройство е по-евтино (примерно вградените аудиочипове са около 2-3 долара), толкова е по-голяма вероятността да получиш незадоволителен резултат, свързан с разни шумове, брумове или най-общо казано - некачествен запис. Не че и със скъпа аудиокарта не може да се получи брум, но това е друга тема за разговор.

Ако не се лъжа, този модел можеше сам да запише 2-3 песни, обаче ти явно питаш за външен запис. Доколкото си спомням CA17 май нямаше Line-out, затова ще се наложи да ползваш едновременно двата изхода за слушалки - през единия ще слушаш със слушалките докато свириш, а през другия ще подаваш сигнала за запис. А що се отнася до това на какво ще записваш, изборът е голям - външна USB карта и лаптоп, PC или лаптоп с вътрешна аудиокарта с Line-in, някакъв малък рекордер, малък миксер с USB...и т.н.....всичко, което може да записва върши работа. А кабелът, който ще ти трябва, зависи от това на какво ще записваш и какви входове има - от едната страна трябва да е 1/4" (дебел) стерео жак за слушалките на пианото, а от другата или 2 чинча, или 2 моно жака, или само един 3.5мм стерео жак (това при положение, че записваш примерно на лаптоп с вградена аудиокарта имаща Line-in. Има и други варианти с кабелите и записващите устройства, но горните са най-разпространените. П.П. Когато решиш с какво точно ще записваш, питай пак и ще ти кажем по-точно за кабела.