Evtim Djerekarov

Е, така е . Най-голям контрол както обикновено, дава ръчната работа. Как оценяваш кафето сега като вкус, сравнено с "автоматното".

Проблемът с кремадиска е, че макар това, което си чел, да е отчасти вярно и наистина с него да не можеш да направиш супер-неуспешно кафе, то кафето често става малко по-добро от зле-то на обикновената цедка, което така или иначе, не е целта на целия табиет, мисля. Също така, ти вероятно не искаш да пиеш кафе от стари зърна и кофти сорт, така или иначе, а контрол върху смилането имаш . Според мен, човек с времето просто свиква да си прави кафето и кремадискът започва да му се струва излишен. Като намерш цедка, си вземи, за да си правиш сравнения. Почти сигурен съм, че с времето ще започнеш все по-малко и по-малко да ползваш кремадисковете, даже въобще. Аз на Гаджията от blr имам две крема-цедки, които мисля, не съм ползвал от половин година и повече.

Мисля, че получи достатъчно смислени отговори, освен ако някой не се включи с нещо неочаквано любопитно...

Има някакъв клапан, само че не знам, дали цели постигане на оптимално налягане, или е просто предпазен.

Всички домашни машини ползват в общи линии една и съща помпа, но ако между помпата и бойлера (или в отклонение от бойлера) няма специален клапан, който при свръхналягане (примерно, над 8-9 бара) се отпушва и започва да връща вода в резервоара (което вероятно означава, че клапана трябва да е преди бойлера, за да не връща гореща вода) то тогава цялото налягане на помпата (15+ бара) е съсредоточено върху кафетo и на практика водата преминава твърде бързо, правейки кафе с "отмит" вкус. Понеже на мен не ми се занимава да майсторя специален такъв клапан за Кортина-та, поех по друг път, сглобявайки електрическо импулсно управление на помпата, намалявайки максималната й мощност, по този начин намалявайки пиковото налягане, на което е способна (когато все пак има път през кафето за "освобождаване" на налягането). Ако имаше и електрически датчик за налягане, щеше да може да има и обратна връзка, която да поддържа налягането точно, без значение колко точно бързо изтича течност през кафето. Цедките с крема-дупчица работят на малко по-различен принцип. Тази дупчица прави по-високо налягане в цедката, при не-твърде-голям изходящ дебит, което вероятно кара водата в цедката да кипне(или да не изстине толкова), разпенвайки кафето. Така се избягва и т.нар. "channeling" ефект, при който водата си намира някаква пролука, преминавайки през/покрай кафето, което се случва при недобре смляно/поставено в цедката кафе. Така кафето излиза с доста пяна, дори когато е очевидно неподходящо (едро) смляно, но най-често не се получават вкусовите качества, както при правилно смилане. От друга страна, при правилно смилане и ползване на крема диск се появява голям шанс за запушване на крема дупчицата. Най-добре (За вкуса) е, когато самото кафе представлява бариерата, пречеща на бързото изтичане на течността. Тогава се получава оптимална екстракция с характерния оранжевеникаво-кафяв, по-тънък, но устойчив, наистина кремообразен (а не пенест) каймак. Хубавият каймак не е естетическа прищявка, а по-скоро свидетелство за правилно протичане на процесите.

Има различни обяснения и обосновки. Аз мога да вметна някои неща: -Тъй като едната бобина е по-близо до струните от другата, то едната чува струните по-силно от нормалното, а другата - по-слабо. В резултат (понеже в нормален режим изходното напрежение е сума на напрежението на двете бобини) звука вероятно пак ще е толкова силен, колкото и с абсолютно паралелен адаптер. Възможно е обаче, звука да е с една идея по-слаб "comb-filtering" ефект, което да направи звука малко по-малко "хъмбъкерски" и мъничко по-близо да звука на единичен адаптер, разбира се, запазвайки "брумогасящата" си способност. -Възможно е, когато е наклонен адаптера, той малко по-силно да придърпва струните, но пак, по-малко от единичен адаптер. -При по-повдигнат бридж адаптер, в зависимост от това накъде е наклона, може накланянето да има благоприятен ефект върху свиренето със заглушаване, тъй като при заглушаване с длан и прекомерен натиск, струната ще се опре в пластмасовия ръб на едната бобина, а не в металните шишове/винтове (което обикновено е придружено с неприятно, доста силно силно изпукване от говорителя на усилвателя, особено при чиста китара). Поради гореизброените особености, аз мисля, че наклона е проблемен само когато създава неудобства.

Вероятно по-нататък ще поискаш да й намериш цедка с единично дъно, която да ти позволи, да смилаш кафето правилно, без да има опасност от запушване.

Изглежда доста симпатично минималистична. Ако към нея има цедка без крема-клапан/дупчица/диск, няма да е зле, но и всички цедки да са ти крема, мисля, че се продават обикновени, като най-добри резултати аз постигам с цедка, която е по-дълбочка (може да побере 7-8 грама), но е с форма на единична, малко се стеснява надолу и/или има по-фини дупчици. Единственото, което не знам е, дали има OPV (over-pressure valve) или клапан за поддържане на налягането в "еспресо" граници, или помпата направо помпа в бойлера, както е при моята кортина, на която правих PWM контрол.

И аз съм на мнение, че е добре да е нещо ново на Samsung, или може би още по-добре - на Intel.

Аз не бих бил толкова краен към Джим. Просто понякога трябва малко тактичност. Относно китарите, които предлага, нямам мнение, тъй като никога не съм ги докосвал. Но не пречи, да си направи една старничка, където човек да може, да прегледа и преслуша.

Coffee Pods (ESE), онези "възглавничките"? ---------------------------- Лирично отклонение: Встрани от кафето - искам да си купя сокоизтисквачка. По-скоро, до онзиден исках. Помня, че навремето, в детските ми години, вкъщи имахме някаква (май единствената) българска сокоизтисквачка rotel / нектар. После имахме някаква "нова" по-евтина, от която майка нещо не беше доволна. После, вече към моето абитуриентство, купихме някакъв advanced модел на Philips - беше малко по-добре, но и двете последни правеха доста по-малко сок и после много трудно се чистеха. Онзи ден се прибрах, разпитах майка ми, и тя каза... о, аз още си ползвам "нектар"-а - бръкна в един шкаф и го извади - вече с доста покафеняла от времето пластмаса, но - включи го, и той веднага замърка със своите 110 вата. След това ми показа остарелите кашони, в които се пазят другите две изстисквачки, ползвани по няколко пъти и оставени за историците. Това тотално ме отказа да оглеждам пазара, отворих OLX и срещу крупната сума от 30лв. се сдобих с един запазен "нектар" с немски надписи - явно за износ - даже като бонус, малко по-дребничък на външен габарит от "баш-българския" модел. Вярно, отдолу на "новия" пише BDS 10655-73, което навява на малко след 1973 година, но като го включа, пак мърка, а току що го пробвах и .... прекрасен ябълков сок, пълна 220-грамова чаша от 2 средно големи ябълки. С филипса и другата машина (май Elite) на майка ми за толкова сок трябваха 4-5 ябълки. Изпих сока с наслада и детски спомени, измих "нектар"-а (лесно) и го прибрах в едно чекмедже. Та това пак ме накара да се замисля за това, колко добри са някои идеи (като ръчната еспресо машина, примерно) и как рано или късно, при първа възможност, човек пак се връща към тях. ------------------------------------- PS: Майтап, още действал стандарта, но го заменя вариант от 87 година: http://www.bds-bg.org/bg/bg/standard/?natstandard_document_id=5397 Значи моята "нова" машинка със сигурност е произведена преди 87-ма година, което всъщност е и нормално...

В този ред на мисли, до Bianchi-то на пазара Д.Петков, няколко магазина по-надолу в посока Сливница, има друг магазин - Aroma. Мисля, че за обикновените си насипни кафета, ползват същата суровина като Бианчи, обаче ги пекат по-малко. При мен не се получава в никой случай кисело кафе - може би със съвсем малко по-кисел привкус, но като цяло с доста по-добър баланс горчиво-кисело.

Можете да пробвате новите моноарабики на Bianchi от магазина. Все още са нови (като срок на годност) и не ми се струват никак лоши. Днес взех 250-грамова опаковка колумбия на зърна и ми се струва доста ароматно.

С удоволствие, но нещо съм болнав тоя уикенд, до степен "киснене вкъщи"...

Хаха, какво име ми хрумна днес, покрай кретенясване с колегите: Копрофагиален Рефлукс

Поразгледах... малко прилича на VS50 II-K но си има и надпис Framus..... Също прилича и на Wilkinson TWL-108-MC но "плочката" е различна.

Марине, какъв е този сияещ в отровно зелено MG усилвател?

Интересно е това, което пишеш. Но мислиш ли, че няколкото кабела, които минават през стената, с напрежение 220V AC, могат да направят 300-400V/m електрическо поле в обема ма стаята? Може би е имало някакви други източници наоколо. От интерес да попитам - с какви уреди се мерят тия неща - достъпни ли са?

Дам, едва ли китарата струва 8 бона, само защото е с EMG-та.

С пасивните схеми е така. Винаги трябва компромис. Можеха, да сложат някакъв пасивен лимитер, разбира се, но той може да въведе някакви изкривявания. С активна схема, щеше да е много по-добре, но нямаше да е толкова само-лампово, колкото маниаците обичат. С тоя слейв изход, без поне едно последователно съпротивление, може и изхода накъсо човек да даде (по грешка, или от неизправна/повредена апаратура). Ядец . Mesa Engineering U.S.A. Добре поне, че звучи добре.

Няма как да не се чува нищо, когато не свириш (поне с овердрайв), но на чист канал е почти напълно постижимо. От твоето описание не става ясно, дали си пробвал апаратурата на друго място, за да кажеш там, как се държи. Твърде вероятно е, проблемът да е в електрическата инсталация, или в електромагнитни смущения в жилището, но не бива да се изключва и вариант, в който апаратурата има повреда. Ако инсталацията ти не е заземена (чрез трети проводник), но е занулена (заземителните пера на щепсела са свързани с нулевия проводник), то това е положението в може би 99% от сградите, строени по соца, но най-често не е причина за някакви ненормални количества брум.

Единствения изход (ако имаш такъв) на усилвателя, от който може, без допълнителни устройства, да вземеш сигнал, за към процесора е SEND изхода на FX луупа на усилвателя (двойката Send - Return). Ако искаш сигнала от процесора да се връща обратно в усилвателя, трябва да свържеш изхода на процесора към Return на усилвателя. Записването на сигнал от усилвателя по този начин: китара -> усилвател->send на усилвателя -> вход на процесора -> USB - > компютър, не е много удачен, понеже звука на говорителя на усилвателя е голяма част от саунда по принцип, поради което в студиата усилвателите най-често се записват с микрофони, разположени около тях. Така се хваща звука на целия усилвател, не само на предусилвателя му. Ако искаш да запишеш звук от след крайното стъпало на усилвателя (от изхода за към говорител/кабинет) ти трябва устройство, което понижава напрежението до линейно ниво и същевременно не представлява опасен товар за усилвателя.

https://www.24chasa.bg/novini/article/5796798 Поради множество оплаквания от изображенията, които се отпечатват на цигарените кутии, на проведената миналата седмица среща на ръководството на "Булгартабак", се стигна до заключението, че най-подходящото изображение за цигарена кутия е......

Има известно значение, в такъв смисъл, че трябва да има "дебели" проводници с ниско съпротивление, които звързват различните "земи". Също е желателно, сигналната земя да е свързана с "екраниращата" чак на изходния жак.