Evtim Djerekarov

Тези "номера" на смилане не означават нищо, защото зависят както от калибровката на машината, така от износването на ножовете. Кафето на домани е доста добро. На Дъбов също. Аз напоследък купувам от магазините на Арома - харесва ми, особено като си добавя поне едно пряснопечено към смеската. За да не "гърми" машината, може леко да се отвори клапана за парата (на затоплена машина), и под чучура за парата да се сложи буркан или чаша, така че докато се прави кафето, леко да прикапва вода в чашата. Така ще е сигурно, че няма да "гръмне" машината, или съвсем да заглъхне помпата. С която и да е домашна машинка без кремадиск, при добро смилане и добра суровина, вероятно ще се получи поне горе-долу приемливо еспресо.

Има доста именити лютиери в София, Пловдив и други градове. Можеш да се възползваш от услугите им. Те едва ли ще се включат в темата. А да си чешем езиците, смисъл няма. Мога да ти кажа на теория какво може да се направи. Правил съм го с някои китари, но не винаги с твърде добър резултат - някои грифове се кривят и сучат от опъна на струните и освен ако не направиш някаква специална постановка, която имитира този опън, докато изравняваш праговете или фингърборда - никога няма да стане идеално. Но говоренето не е като вършенето на работа. Въпросът ти има като че ли, теоретичен характер. На теория може да се каже много, но ако искаш някой да ти свърши работа, най-лесно е, да се обадиш и да питаш.

Явка....

При много безпроблемни грифове и особено по-дебели струни, не е невъзможно, но свиряемостта е под въпрос (все пак, струната, за да звучи нормално, без да бръжди, извършва движения с определена амплитуда).

...Да не говорим, че няма само една скала, която може да се свири върху даден акорд, а има и случаи (примерно непосредствено преди преход, да кажем T->S или D->T и т.н., където могат да се ползват скали с водещи тонове, затвърждаващи новият акорд, които биха звучали странно в други моменти, върху същият акорд)... Според мен, колкото повече човек чете, свири и обръща внимание, толкова по-добре. Музиката не се учи за ден или два. Като много прост пример, мога да дам примерно стандартна 16-тактова блус схема, да кажем от Ре. T, S и D, означени в скоби са функциите на акордите, съответно Тоника, Субдоминанта и Доминанта. Значи, ако акордите са D7(T), G7(S) и A7(D). И върху трите акорда, можеш да свириш, примерно минорна пентатоника или блус скала от ре (D Minor pentatonic). Върху всеки един от трите акорда обаче, можеш също да свириш миксолидийски лад. Върху Ре - Ре миксолидийски, върху Сол - Сол миксолидийски, върху Ла - Ла миксолидийски... Ако просто свириш цели скали, е значително по-скучно, отколкото, ако свириш фрази или "ликове", които умело ползват особеностите на всяка скала, в контекста на даден акорд или функционална смяна. Това е съвсем прост пример. А музиката е необятна.

Пише, че е машина за еднократни дози (pods) - не знам дали може да прави еспресо от мляно кафе. Не съм я пробвал, аз лично, нищо не мога да кажа. Почти убеден съм, че Rancilio Silvia ще е много по-добър вариант. А може и на старо нещо... Това, което казваш за Poemiа-та е странно. Тя най-често прави ТОНОВЕ пяна и с най-умрялото кафе.

Чак сега имам възможност, да преслушам. Звучи много интересно, с характерно поведение. Освен това, поне в миксовете звучи доста балансирано, в честотно отношение.

Айде на далаверата: https://www.bad_link/ad/struna-za-kitara-re-4-nova-nepolzvana-ID6jAEq.html

Това е раздел "изработка и ремонт", което ще рече, че пишейки тук, момичето най-малкото иска да се пробва, да се справи само. Ако е наистина внимателна, няма да надраска лака.

ПС: понякога каноконлит може да се разтвори с ацетон, но вероятно ще разтвориш и околните пластмаси.

Имам предложение, което на някой може да се стори глупаво, но е относително безопасно: 1.поставяш нещо предпазно около пластмасовата плочка, за да не препилиш лака на китарата без да искаш (може хартиена лепенка, но трябва да я свалиш скоро след това, за да не ти отлепи лака). 2. Взимаш плосък кръгъл предмет с диаметър 4-5 см. (голяма пласмасова капачка, чието лице изшкурваш до идеално равно, или нещо друго, с идеално равно лице). 3. Залепяш с двустранна лепенка кръгче от шкурка, да кажем 80-120 за гладкото лице (внимавай да не застъпиш лепенката, защото ще ти повдигне шкурката). 4. Пилиш с така направения, удобен за хващане инструмент, по пластмасовата плочка лепилото малко по малко., много внимателно и равномерно, като периодично измиваш шкурката и винаги я поддържаш леко влажна. с парцал периодично зачистваш и прахта от изшкуреното лепило. 5. като стигнеш много ниско (тънички люспи лепило) можеш да сложиш по-дребна шкурка (200-400), а накрая и водна 600-800-1200-2000 (водната шкурка вече задължително е влажна, даже леко мокра, докато се работи с нея). Така плочката ти ще добие леко матов, но почти гланцов вид, накрая можеш да пробваш и да я полираш с полирпаста и парче плат. Ако не ти кареса, можеш да намериш или изрежеш нова плочка, от тънка пластмаса, която да залепиш отгоре.

Можеш ли да постнеш една снимчица?

Аз мисля, че дори е добре това, на дебелите струни, да има съвсем мъничко по-голям просвет, отколкото на тънките, понеже дебелите са най-често тия, които браждят повечко.

^ Извинявам се за кашата в горния ми пост. Поради мистериозно изчезване на един абзац (този за брайънмейското звучене), може би заради стар кеш на браузъра, съм написал абзаца два пъти, като само втория път - на правилното място.

Въпреки, че анализът изглежда на пръв поглед много правдив, това усещане като че ли е малко фалшиво, защото: -Разликата в опъна на различните струни е всъщност съвсем малка, както можем да се убедим при горе-долу еднаквата лекота на бендинг. Oпън от 5.96кг за 1-ва струна и 6.5кг за 6-та е горе-долу стандарт за комплект 9-42, настроен в стандартен строй, което е разлика от около 8% в опъна на крайните струни. -Тези неголеми разлики създават сила, която се опитва да огъне грифа в посоката, в която той е най-корав. Това не води до значителна странична деформация. В моя опит съм установил, че когато една китара е фалшива при добре настроени октави, то това почти винаги се дължи на недобре поставен нът (високи струни, или нът поставен не точно където трябва по дължина на грифа). Ако тези проблеми се отстранят и прагчетата са поставени прецизно, най-често се постигат отклонения в рамките на цент-два, а при внимателно свирене и ниски прагчета - по-малко от цент. Конкретно по темата, бих казал, че е добре тръсрода да е така настроен, че все пак, да има някакъв малък "просвет" и при 1-ва струна. Е, най-често този тип канали звучат малко "браянмейски" и "айрънмейдънски" - не са точно за тежка бичкия, но така или иначе, това не е чудно - сложните акорди най-често се позлват в по-малко агресивна музика. Иначе, деформациите на грифа са широка тема и има много различни случаи (най-честия от които е нежелано хлътване или гърбица, около сглобката на грифа и тялото). Дисонансът при свирене с дисторшън на сложни акорди, не е задължително неприятен и е по-скоро функция на качествата на това, което прави дисторшън (усилвателя/педалчето). При всички положения, причината за лошо звучене не са малките отклонения в точността на отделните тонове (когато китарата свири в общи линии вярно) - причината е в това, че изкривяването на сигнала представлява един вид хетеродин (смесител), който създава суми и разлики на всички честоти, които присъстват в сигнала (основните тонове и техните хармоници). По принцип, много от съставките, които се получават като резултат, не са музикално свързани с акорда, който се свири, откъдето се получава и неприятното звучене. Има обаче решения (за изкривяване), които звучат относително благоприятно, дори красиво, при доста гейн и много "отровни" акорди. Вярно, че тези усилватели звучат малко "браянмейски" и "айрънмейдънски", "блусарски" и т.н., обаче това е нормално, тъй като най-често по-сложни хармонии се наблюдават в по-малко агресивната музика.

ИЗДРИСЛАВ!!! Хехе... Може би наистина името не е подходящо, защото асоциациите са твърде силни, а песента няма нищо общо.

Аз бих добавил нещо към съвета на Ламби като кажа, че е добре да пробваш МНОГО неща в репетиционна. В MMG това няма да е трудно, понеже е магазин+репетиционна, а ако има и други такива места (отдавна не съм ходил по магазините), може да допълните темата с информация. Не е задължително да пробваш само 100-ватови ампове с кабинет. Можеш също да пробваш 1х12 и 2х12 комбоусилватели, били те ламови, транзисторни, хибридни или моделиращи. Можеш да вземеш и приятел китарист, така че да сравнявате силата на звука и тона на различните усилватели едновременно, свирейки някаква песен, импровизирайки (соло върху ритъм, после се сменяте) и т.н. Ако ще купуваш усилвател, хубаво е той да не е пригоден единствено за вкъщи. Като оставя настрана тона (който е въпрос на вкус), за мен лично, едно от най-полезните неща, които можеш да имаш (освен наличието на поне 2 канала, превключваеми от педалиерата) е, да имаш на педалиерата копче, което при натискане, усилва малко усилвателя (все едно от master volume). По този начин (особено при група с две китари), човек може да е по-силен на солата, отколкото на ритъм партиите, което е особено важно за живото изпълнение, за да не се търси ненамираемия компромис между твърде силна ритъм китара и почти нечуваеми сола, от който в крайна сметка страда най-много слушателя.

Хубаво е, да се прочете, да. Там нагледно се забелязва, как аз примерно, с течение на времето, започвам да имам някаква представа от кафеправене (пуснах темичката като си взехме първата машинка).

^Този собственик, да не е един наш добре познат съфорумник, запален по екзотичните и не дотам екзотични занимавки? ^^ Дори 12 бара да са, пак ще можеш да накараш кафето, да изтича по-бавничко чрез малко по-фино смилане. Макар че няма да е оптимално, пак ще имаш възможност за постигане на различни вкусове, което си е добре, според мен. Може да се окаже също, че си улучил цедка с по-фини дупчици - при по-високо налягане малко по-трудното изтичане на водата през самата цедка има благотворен ефект върху вкуса на кафето - получава се ефект, който има малко общо с "кремадиск" принципа, но ефекта е доста по-умерен и не отдалечава кафето осезаемо от "обикновеноцедковия" вкус и вид.

Е, така е . Най-голям контрол както обикновено, дава ръчната работа. Как оценяваш кафето сега като вкус, сравнено с "автоматното".

Проблемът с кремадиска е, че макар това, което си чел, да е отчасти вярно и наистина с него да не можеш да направиш супер-неуспешно кафе, то кафето често става малко по-добро от зле-то на обикновената цедка, което така или иначе, не е целта на целия табиет, мисля. Също така, ти вероятно не искаш да пиеш кафе от стари зърна и кофти сорт, така или иначе, а контрол върху смилането имаш . Според мен, човек с времето просто свиква да си прави кафето и кремадискът започва да му се струва излишен. Като намерш цедка, си вземи, за да си правиш сравнения. Почти сигурен съм, че с времето ще започнеш все по-малко и по-малко да ползваш кремадисковете, даже въобще. Аз на Гаджията от blr имам две крема-цедки, които мисля, не съм ползвал от половин година и повече.

Мисля, че получи достатъчно смислени отговори, освен ако някой не се включи с нещо неочаквано любопитно...

Има някакъв клапан, само че не знам, дали цели постигане на оптимално налягане, или е просто предпазен.

Всички домашни машини ползват в общи линии една и съща помпа, но ако между помпата и бойлера (или в отклонение от бойлера) няма специален клапан, който при свръхналягане (примерно, над 8-9 бара) се отпушва и започва да връща вода в резервоара (което вероятно означава, че клапана трябва да е преди бойлера, за да не връща гореща вода) то тогава цялото налягане на помпата (15+ бара) е съсредоточено върху кафетo и на практика водата преминава твърде бързо, правейки кафе с "отмит" вкус. Понеже на мен не ми се занимава да майсторя специален такъв клапан за Кортина-та, поех по друг път, сглобявайки електрическо импулсно управление на помпата, намалявайки максималната й мощност, по този начин намалявайки пиковото налягане, на което е способна (когато все пак има път през кафето за "освобождаване" на налягането). Ако имаше и електрически датчик за налягане, щеше да може да има и обратна връзка, която да поддържа налягането точно, без значение колко точно бързо изтича течност през кафето. Цедките с крема-дупчица работят на малко по-различен принцип. Тази дупчица прави по-високо налягане в цедката, при не-твърде-голям изходящ дебит, което вероятно кара водата в цедката да кипне(или да не изстине толкова), разпенвайки кафето. Така се избягва и т.нар. "channeling" ефект, при който водата си намира някаква пролука, преминавайки през/покрай кафето, което се случва при недобре смляно/поставено в цедката кафе. Така кафето излиза с доста пяна, дори когато е очевидно неподходящо (едро) смляно, но най-често не се получават вкусовите качества, както при правилно смилане. От друга страна, при правилно смилане и ползване на крема диск се появява голям шанс за запушване на крема дупчицата. Най-добре (За вкуса) е, когато самото кафе представлява бариерата, пречеща на бързото изтичане на течността. Тогава се получава оптимална екстракция с характерния оранжевеникаво-кафяв, по-тънък, но устойчив, наистина кремообразен (а не пенест) каймак. Хубавият каймак не е естетическа прищявка, а по-скоро свидетелство за правилно протичане на процесите.

Има различни обяснения и обосновки. Аз мога да вметна някои неща: -Тъй като едната бобина е по-близо до струните от другата, то едната чува струните по-силно от нормалното, а другата - по-слабо. В резултат (понеже в нормален режим изходното напрежение е сума на напрежението на двете бобини) звука вероятно пак ще е толкова силен, колкото и с абсолютно паралелен адаптер. Възможно е обаче, звука да е с една идея по-слаб "comb-filtering" ефект, което да направи звука малко по-малко "хъмбъкерски" и мъничко по-близо да звука на единичен адаптер, разбира се, запазвайки "брумогасящата" си способност. -Възможно е, когато е наклонен адаптера, той малко по-силно да придърпва струните, но пак, по-малко от единичен адаптер. -При по-повдигнат бридж адаптер, в зависимост от това накъде е наклона, може накланянето да има благоприятен ефект върху свиренето със заглушаване, тъй като при заглушаване с длан и прекомерен натиск, струната ще се опре в пластмасовия ръб на едната бобина, а не в металните шишове/винтове (което обикновено е придружено с неприятно, доста силно силно изпукване от говорителя на усилвателя, особено при чиста китара). Поради гореизброените особености, аз мисля, че наклона е проблемен само когато създава неудобства.