Evtim Djerekarov

Nunu Ubahoba...

Някои модели на Creative имат хубави конвертори. Примерно тази има нелош DAC на Cirrus Logic (CS4382). Не знам обаче, какъв и е аналогово-цифровия преобразувател. Ако на ikonomec му се занимава, може да препише какво пише на чиповете и да го постне.

Разгледай. Миналата година Focusrite Scarlett 2i2 беше популярен избор. Като отправна точка....

Оптичният вход е цифров, а от китарата ти "излиза" аналогов сигнал - не можеш да обърнеш едното в другото, само с някакъв магически кабел или преходник. Трябва ти качествен инструментален(китарен) предусилвател + конвертор, който има оптичен цифров SPDIF изход. Не знам каква ти е звуковата карта, но ако е домашна/consumer, то е много вероятно, конвертора да струва повече от нея. Затова може би е най-добре, да вземеш относително хубава външна карта, която си има инструментален и микрофонен вход, както и добри конвертори, хубав USB контролер и драйвер, за ниска ASIO латенция без припуквания и т.н.

Интересно видео с двамата оригинални китаристи на Whitesnake. В известен смисъл може да се каже - главните виновници за ранните песни на групата, които всички така добре знаем. От преди пудел-епохата. Интересно ми се видя това, че и двамата освен че свирят добре, пеят прекрасно, а Бърни бих казал, към днешна дата пее осезаемо по-добре от Coverdale. Не знам, как е успял да запази гласа си през годините. Ето и един цял концерт с Whitesnake в оригиналния състав:

Известно време си експериментирах с управлението на помпата и забелязах нещо интересно. Най-добре екстракция се получава, когато в началото помпата се пусне на малка мощност, колкото да омокри кафето, след което се вдигне относително рязко до пълна мощност, и след това, когато започнат да се появяват признаци на повишаване на налягането, около момента на първото изтичане, се върне на средна мощност, като към края на кафето може малко да се понамали, за да се запази бавното изтичане. Началното омокряне на кафето предотвратява това, водата да "заобиколи" кафето, намирайки си лесен път през или около него. Относително бързото увеличаване на налягането след това "сплесква" кафето и подпомага по-ниската скорост на последващото му изтичане. След това, помпата се настройва на мощност, на която кафето изтича със скорост, близка до желаната. Ако има датчик за налягане, тогава контролер би могъл да понижава мощността на помпата в момента на достигане на желаното налягане (примерно 9 бара). Това на око няма как да стане, но аз увеличавам мощността до край за малко, след "омокрителната" фаза, след което я намалявам и след малко започва да изтича първото кафе. Пробвах един шот по този начин и го снимах в клипчето долу. Мисля си, че за да постигна и малко по-оранжев/кафяв каймак, трябва да поработя и върху прецизен регулатор на температурата, но също мисля, че и така каймакът не е лош, а без да преувеличавам мога да кажа, че с DIY PWM регулатора се получава много хубаво кафе, въпреки не чак толкова специалната суровина, което до този момент не бях успявал да направя вкъщи. Ето малко вечерни снимки и клипче на този шот: http://vid1302.photobucket.com/albums/ag125/EvtoDJ/Coffee/3kv_zpslinkepxj.mp4

^ A бе това за откриването на телата, малко анатомично иде. И въображението развихря. Не, че е лошо казано, ама е с лек смислов контраст с първите стихове .

Има, струва ми се, известно "разнотемие" или дори направо произвол на места. Не, че е лошо, но ако искаш да се помни лесно от слушателя(в смисъл, за други парчета - това вече си го направил такова, каквото е), мисля, че няма да е лошо ако имаш относително малко теми и техни последващи разработки. Ухото обича да чува нещо познато. Повторение, имитация, вариация.... Иначе става нещо като записана импровизация (а някои импровизатори могат да импровизират и тематично). Китарният саунд не ми се струва блестящ, а на места имаш и леко фалшива китара, както и не-пренебрежими дисонанси. В началото започва интересно, но след около 0:19, според мен, музиката става по-скоро произволна. Най-лесният начин, да разбереш, дали нещо се помни е, да накараш музикален приятел да го изслуша два-три пъти и след да кажем, половин час, да го накараш да ти затананика нещо. Ако не може, значи нищо не е запомнил.

Канал: https://www.youtube.com/channel/UC1fIjjbb19B-ZeWtZrH9R1Q

В допълнение на вече казаното, според мен всичко зависи от: 1.Темпото, в което нормално се изпълнява нотния текст. 2.Удобния запис без твърде дълги или твърде къси тактове, така че все пак, на нормално време да "виждаме" тактови черти, за по-лесна ориентация във времето. Също така, най-често искаме цялата нота да е дълга, половината - дългичка, четвъртината - "нормална", осминката - късичка, шестнадесетината - вече доста кратка и тридесетивторината - за наистина бързи пасажи. Това разбира се, не винаги е спазено, но като че ли е за предпочитане. Едва ли има смисъл, цялата нота, да трае колкото четвъртината и почти цялата творба да е изписана в цели и половини ноти, непрекъснато да прескачаме тактови черти, или пък да имаме сигнатура 4/1, за да спестим чертите. В другата крайност, ако четвъртината трае колкото цяла нота, в текста ще сме пълни предимно с 16-ни и 32-ни, на места дори 64-ни, което най-малкото, няма да е удобно за писане, а за да не са ни твърде на рядко тактовите черти(особено ако се изпълнява в умерено темпо), то трябва да ползваме сигнатури като 4/8 или 4/16, което е неестествено. Ако четвъртината трае колко трябва, просто пишем в 4/4 и всичко си идва на мястото. ------------------------- CyperGene вече писа, но да кажа и аз какво знам: Най-често темпото (BPM) има предвид броя ноти(които седят в знаменателя) за минута, Ако сме в 4/4 и темпото е 125BPM, то най-често се има предвид, че имаме 125 четвъртини в минута. Ако сме в 2/2, най-често се има предвид 125 половини ноти в минута. От друга страна, на някои нотни текстове е отбелязано за каква точно нотна трайност се отнася темпото. -------------------------- Та, аз мисля, че: 1. 11/16 = 11/8 е съвсем вярно по принцип, в смисъл, и в двете сигнатури можете да запишете каквото си искате, дори едно и също произведение. 2. Равенството не е вярно, ако нещо много удобно се пише и чете в 11/16, а напротив - неудобно е в 11/8. 3. Има компромисен вариант, в който темпото е такова, че еднакво добре могат да се ползват и двата записа.

Мисля, че в голямото си множество, роботите не правят точно същото еспресо както ръчните машини. До скоро, в домашния полу-профи клас имаше машини (като Gaggia Classic), които имат повечето необходими части (трипътен клапан, по-голям бойлер, клапан за ограничаване на налягането, по-прецизна регулация на температурата) за да може човек вкъщи да пие приемливо еспресо. Сега такава машина май остана Rancilio Silvia, но не знам как са й новите модификации. Много от тези машини изчезнаха от пазара, за да бъдат заменени от лъскав еквивалент на най-евтините машинки, имащ красива кутия и гръмка марка. За щастие, все още могат да се намерят прилични машини на старо. Разбира се, това е преразказано мнение, не следя пазара непрекъснато.

^Погледнато от гледна точка на бюджета, ако приемем, че евтина ръчна машина може да се намери за 100 лева нова (или по-хубава домашна машина на старо за същите пари), и електрониката с всичките аксесоари (датчици, контролер, дисплей, силова част, морки сглобки) струват още толкова, излиза, че от гледната точка на DIY ентусиастът, за може би малко над 200 лева, човек може да си направи една наистина ДОСТА прилична домашна еспресомашина, която позволява голям контрол над много неща и може да се настрои така, че да прощава на много кафета за едрото смилане. А това не е малко, особено предвид липсата на машини, които изобщо се доближават до нещо такова, в домашния и полу-профи класа, особено сега, когато Philips купиха един куп марки и сега предлагат най-обикновени домашни машинки с гръмка марка.

^ С удоволствие, ако вече отдавна не беше измислено. Просто по някаква пазарна причина, не слагат подобни екстри на домашните еспресомашини. Горната схема е просто ( и изцяло аналогово) решение за ръчно управление на мощността. Иначе, интелигентно решение би изисквало два датчика (за налягане, температура), микроконтролер, два "мощни" блока (транзисторно управление като горното за помпата и може би триачно за реотана), както и евентуално дисплей и копчета за управление (потербитески интерфейс). Въпреки, че може и да изглежда доста идиотски, с копчета. Примерно: 1. Бутон за включване на машината. 2. Бутон за пускане на еспресо. 3. Бутон за парата (може да се направи помпата автоматично да допълва резервоара, за "вечна пара"). 4. Копче за дължината на преинфузията(да се омокри кафето, така че после, във "високонапорната" фаза, да е по-малко вероятно водата да си намери лесен път през кафето). 5. Копче за начална мощност на помпата (колко бързо да достига до желаното налягане след преинфузията). 6. Копче за избор на върхово налягане (6-12 бара). 7. Копче за това, колко бързо (и дали), помпата да понижава мощността си след достигането на пиковото налягане, за да компенсира това, че през кафето водата изтича все по-лесно с напредването на екстракцията. Така машината в контраст с варианта с диспей, с тези 3 бутона и 4 копчета, би имала доста антиутопичен вид, като стар осцилоскоп . Може за цвят, да има два червени (или зелени) LED индикатора (а защо не и с Nixie лампи) за температурата и налягането.

Днес реших да пробвам да си направя, така да се каже сутрешно "PWM кафе" на Cortina-та , обаче взех старата цедка от най-първата ни кафемашина CROWN, на която още отдавна махнах (разпробих значително) крема-дупчицата. Самата цедка е малко по-малка на диаметър, но все пак пасва в плевенската ръкохватка. Има и малко по-фини дупчици от тази на Cortina-та (а и като цяло, леко се свива надолу и надупченото й дъно е с малко по-малък радиус, капацитетът и е между единична и двойна доза - с около 9-10 грама може би ще опреш в душа на машината). Резултатът ми хареса много повече. Вече над час след изпиването на кафетата, още имам приятен кафен вкус в устата. Забелязвам, че цедката също има голямо значение за кафето. С оригиналната цедка, кафето излиза без каймак и има, макар и приятен, значително различен, по-киселинен вкус, отколкото с днешната цедка. Снимах второто кафе, което е по-старичко и изветряло от първото, което пусна осезаемо повече каймак. Освен това, докато намеря фотоапарата и малко се спаружи каймака, но все пак, за доказателство: Вкусът дори е малко по-добър от този с Gaggia-та, до колкото мога сега да преценя. Кафето има богат вкус с множество различни нотки, както и приятна ненатрапчива горчивина. Пробвах, както вече казах, с две различни, но еднакво смлени смески и всяка от тях има различен, отчетлив набор от аромати. Убеждавам се, че управлението на помпата е всъщност, много добро решение. То позволява да се избира налягане на екстракцията, както и тя ръчно да се управлява по време на теченето. (или автоматично, ако имаме датчик и контролер - може дори да се направят пресети с различни програми за екстракция и пре-инфузия). Най-силно впечатление ми направи това, че чрез намаляване на налягането до може би около 5-7 бара, прилична напитка става дори от твърде-едро-смляното магазинско кафе, което иначе изтича като чешма от всяка нормална еспресомашина.

Цедката е с относително широки дупчици. Другата особеност на машината е, че термостатът се включва наистина много рядко (вероятно, твърде голям хистерезис). Не знам и при този тип машини, дали разпределението на налягането върху кафето е равномерно. Може би трябва да експериментирам с друг тип душ или някакъв custom душ. Разбира се, ще се радвам а съвети. Може би няма да е зле, да има електронен регулатор и на температурата. Може една по-сложна електроника, да се оформи или на малка платка (SMD) или в пластмасова кутия, която се закача отвън на машината и всички жици и датчици минават през дупка в корпуса.

Днес направих едно сутрешно видео, на което все пак има светлина, за да демонстрирам как работи управлението на помпата. Монтирах потенциометъра на картонена кутия и му сложих копче, така че да мога безопасно да го въртя, докато работи машината. Демонстрацията е през остатък от кафе, което преди това пих, за да има все пак някакво съпротивление при изтичане на водата. Ето видеото: http://vid1302.photobucket.com/albums/ag125/EvtoDJ/Coffee/cortina_pwm3_zpsbea5jb2s.mp4 В началото помпата е на по-ниска мощност, след което я увеличавам, за да се види, как се увеличава и потока през цедката, след което отново я намалявам и потока намалява.... По звука можете да се ориентирате за мощността на помпата. Как ви се струва? За мен това е доста въодушевяващо. Поради характера на работа на този тип помпи, първоначално бях малко скептичен относно такова решение, но засега резултатите опровергават моите съмнения.

Днес (тази вечер) имам известни резултати, макар че още не съм затворил машината (и няма да го направя докато не опаковам платките в нещо и не се уверя, че е безопасна за докосване). По-рано привечер, разгледах формата на сигнала от генератора - съвсем приемлива е формата на сигнала и потенциометърът върши това, което трябва. След това направих силовата част (снъберът и мощният транзистор) и я свързах към генератора. Първо пробвах как работи с една 100W крушка - добре е, затъмнява я плавно до пълно угасване и обратно до 50% мощност (50%, защото схемата е предвидена да работи само в едната полувълна, както изисква вибрационната помпа). Накрая след внимателно проследяване на кабелите в кафемашината, свързах схемата към нея и започнах да пробвам как се държи помпата на различни настройки. Засега всичко е извън машината и не я докосвам включена (за всеки случай), което ще се оправи вероятно утре или вдругиден, когато измисля надежден начин да облека херметично платките и да ги закрепя добре в малкото свободно място в машината. ------------------------------------------- Генералните изводи (които вероятно най-много ви интересуват) са два: 1. Наистина този метод работи доста добре (УРА!!!) - дори без никакви клапани в машината, с намаляване на мощността, намалява и налягането и дебита, по един, бих казал, управляем начин. Това означава, че дори без регулатор, ръчна настройка също не е за изхвърляне. 2. Както и предполагах, помпата достига около 25-30% мощност при коефициент на запълване 75-80% - т.е. помпата работи само в последната четвърт от хода на потенциометъра за регулиране. Под около 70% от максималната настройка, помпата започва да издава друг звук, и изобщо не работи, само се мъчи. Трябва да коригирам резистивния делител така, че хода на потенциометъра да покрива използваемия диапазон. ------------------------------------------- Ето схемата!, за всички заинтересовани: Модулът AUX SUPPLY е помощно 5-волтово захранване (примерно, платка от работещо USB зарядно с поне 300mA изходен ток). Интересно е да се отбележи, че "земята" в изхода на помощното захранване се свързва директно с нула (или фаза, зависи как е обърнат щепсела) на електрическата мрежа, което ще рече, че никоя част от схемата не трябва да се докосва, или да е в контакт с корпуса на кафемашината. Останалата част на схемата е разбираема. Чрез таймер NE555 е реализиран прост генератор на триъгълна вълна с честота около 1 килохерц. Следващото стъпало, изградено с половинка операционен усилвател LM358 сравнява напрежението от генератора с това, което се избира ръчно от потенциометъра. По този начин, на изхода на ОУ се получава правоъгълна вълна, която има толкова по-голям коефициент на запълване, колкото по "усилен" е потенциометъра. След ОУ, двойката транзистори играят роля на totem pole повторител, който управлява мощният ключов транзистор Q3, в чиято колекторна верига е свързана помпата. Остатъка от схемата, в колектора му, е снъбер, изпълнен с два транзистора, който предпазва ключовия транзистор от пренапрежение. И двата мощни транзистора са монтирани на радиатор. Хубаво е резисторът R15 да е съставен от два последователно свързани резистора по 11К, или 3 по 7.5К. Същото може да се каже и за R11, който може да е примерно три последователно свързани резистора със стойности около 15К - 18К. Ако имаме само един резистор на тези две места, може би ще пробие от пиковите стойности на приложеното напрежение. ------------------------------------------- Схемата се свързва с кафемашината посредством 5 жици, две от които свързват помпата. -PUMP_ANODE е анодът на вибрационната помпа (вътре в самата помпа, или в единия кабел, който я свързва, има изправителен диод, който пропуска тока в едната посока). МНОГО Е ВАЖНО ПОМПАТА ДА СЕ СВЪРЖЕ В ПРАВИЛНАТА ПОСОКА. -PUMP_CATHODE - катодът на помпата. - ~220_NULL_POWER_BUTTON - Това е нулата(или фазата, ако обърнем щепсела), която се подава директно на едното краче на помпата, след включване на копчето, което пуска машината. - ~220_LINE_POWER_BUTTON - Това е фазата(или нулата, ако обърнем щепсела), която се подава най-често от едната страна на реотана, веднага след включване на копчето, което пуска машината. - ~220_LINE_FROM_PUMP_SWITCH - Това е фазата(или нулата, ако обърнем щепсела), която се подава на другото краче на помпата (за да се включи помпата) след натискане на бутона за пускане на еспресо. Най-важно е това, че ~220_NULL_POWER_BUTTON винаги е нула(или фаза), докато ~220_LINE_POWER_BUTTON и ~220_LINE_FROM_PUMP_SWITCH винаги са фаза(или нула), а разликата между последните две е единствено това, че първото се подава на схемата с включването на машината, а второто - с активиране на бутона за пускане на кафе. Трябва внимателно да си проследите машината, за да спазите това правило, ако решите да експериментирате с тази схема, иначе може би ще има гърмеж. Ето малко невзрачни видеа от първия тест на схемата: Общ Поглед (засега тестова кочинка): http://vid1302.photobucket.com/albums/ag125/EvtoDJ/cortina_pwm1_zpsisdw9lm9.mp4 Резултат(за съжаление, забравих да включа светлина, но се вижда как изтича): http://vid1302.photobucket.com/albums/ag125/EvtoDJ/Coffee/cortina_pwm2_zpswyoaj2kz.mp4 ---------------------------------------- Впечатления: -Кафето продължава да няма каймак, което вероятно е от душа, цедката или от неточна температура. Същото кафе на другата машина прави ОК каймак. Иначе, с добавката на регулатора, сега двете машини правят кафе с много подобен вкус - забавянето на изтичането значително подобри вкуса на кафето. Не, че не го очаквах, но наистина разликата е голяма. Сега машината прави доста добро на вкус кафе, без кремадиск и без да пипам нищо механично по нея (клапани и т.н.). Мисля, че трябва да поработя и върху по-константа температура и евентуално контролер за налягането. Как мислите - защо според вас може да не се получава каймак?

Нищо не са побългарили, много добре си е направена. Просто е малък, домашен вариант на машината и си носи всички недостатъци на масата малки евтини домашни машини.

Да, помпата нагнетява пълните 15 бара на които е способна, направо в бойлера, а кафе добре става на 8-10 бара - няма клапан за свръхналягане, който да връща излишната вода обратно в резервоара и кафето изтича прекалено бързо без кремадиск, става черна течност без каймак и с не много очарователен вкус. Затова искам да пробвам да променя налягането чрез регулиране на мощността на помпата.

Снощи имах време, да налепя само генератора (остава снъбера и самото свързване, което може би ще стане довечера). Реших за помощно захранване да ползвам платката от евтино 5-волтово китайско зарядно. Трябва само да тествам, да видя, дали ще има пробив(не би трябвало), ако свържа фаза или нула от мрежата, със "земя" откъм вторичната страна на захранването, така, че да може да работи правилно схемата (да, няма да бъде галванично изолирана от мрежата, понеже ще бъде вътре в машината, или в изолирана кутийка. Ето снимка на налепеното: Тествах дали работи схемата с говорителче и мултицет, понеже осцилоскопът не е тук, въпреки че може да прибегна и до звуковата карта. На снимката се вижда платката от китайското USB зарядно (около 5V / 0.4A), както и експерименталната платка с генератора. Отляво е интегралната схема 555, с която е реализиран генератор на триъгълни вълни с честота около 1.1 kHz. След това се наблюдава операционен усилвател 358, с който е изпълнен "компаратор". На неинвертиращият вход се подава напрежението, което се наглася чрез потенциометъра, да е между 1/3 и 2/3 от захранващото напрежение. Операционният усилвател сравнява това напрежение с триъгълния сигнал от генератора (който също варира между 1/3 и 2/3 от захранващото напрежение). Като резултат се постига правоъгълна вълна с честота 1.1 kHz и коефициент на запълване, който може да се регулира от потенциометъра от 0 до 100%. Довечера ще напрявя и snubber-а, ще пробвам как работи схемата първо с крушка(която все пак няма значителна индуктивност), а след това и със помпата на самата кафемашина.

Ето клипче, показващо резулатат от нещо подобно:

Да, вместо да се ползва клапан, се опитвам да променям мощността на помпата, чрез високочестоно "накъсване" на подаваното напрежение. Нормално помпата има вграден изправителен диод и тя пропуска ток само в едната посока, съответно в едната полувълна на мрежовото напрежение (в другата полувълна пружинката връща буталото в изходна позиция). Понеже бобината в помпата има значителна индуктивност, то тока през нея не нараства рязко с подаването на напрежение а постепенно във времето (в зависимост от приложеното напрежение и изминалото време). По този начин подавайки "накъсано" напрежение (с честота на тези "накъсвания" от около 1-1.5 килохерца и коефициент на запълване от 30%(минималното при което помпата все още се движи) до 100% (пълна мощност), реално токът през помпата достига до по-малка от максималната си стойност, съответно мощността й спада. Зависимостта не е линейна и трябва да се експериментира (според мен, около 30% от мощността ще се постига при 50-60% коефициент на запълване). Ефективно се получава ефект, подобен на понижаване на напрежението върху помпата (примерно, чрез реостат). Предполагам, че механично това означава, че при по-ниска мощност, буталото няма да прави пълен ход, а частичен, засмуквайки по-малко количество вода за единица време. Ако в уравнението вкараме и датчик и контролер, на теория би могло да се поддържа каквото си искаме налягане(разбира се, над някакво минимално налягане, при което помпата все пак работи и се движи). Алтернативен (и може би по-безопасен) начин да се постигне същото нещо е, да се ползва контролер, който усеща кога мрежовото напрежение пресича 0, и така той да пропуска цели полупериоди на мрежовото напрежение. Ако при пълна мощност, помпата прави 50 "избутвания" в секунда (50Hz е честотата на мрежовото напрежение), контролерът може да не включва помпата в някои полупериоди, Примерно при 3 "включени" периода на всеки 4, помпата ще прави средно 37.5 "избутвания" в секунда, а мощността ще е 75% или 36W при стандартната 48-ватова помпа. Звукът, който ще се получава при по-ниски мощности, ще е доста особен, напомнящ пукане на пуканки. Ако приемем, че периодът, за който регулираме, е 10 периода, то ще имаме 10 стъпки на регулиране на мощността, и на най-ниската мощност преди изключване (4.8W), ще имаме просто 5 единични придвижвания в секунда. При сегашното PWM решение, такава мощност едва ли ще може да се поддържа, понеже при моментна мощност (за полупериода) 4,8W, буталото едва ли ще може да преодолее силата на пружината, което е опасно, защото при липса на движение на флуида, помпата може да прегрее (или може да се получи някакво нежелано пренасищане на магнитната сърцевина, което да изисква ресетиране по магнитен начин - тук спекулирам, но може би е възможен проблем).

Ограничен съм откъм време, но драснах една схема за PWM контрол на помпата, която ползва таймер NE555, няколко транзистора и snubber/clamp (който направих транзисторен, понеже се очаква, да разсейва до около 15-20 вата в определени режими). Не знам как да симулирам помпата ( а и каква част от енергията, която й се подава всъщност ще се превърне в механична енергия в различните режими, и каква ще се превърне обратно в електрическа енергия, която трябва да се разсее от snubber-a). На практика схемата изглежда доста близка до flyback конвертор, с тази разлика, че нямаме трансформатор и вторична страна. Като най-проста апроксимация, можем да симулираме помпата като последователно свързани изправителен диод, индуктивност около 1.3H и резистор около 150 ома (говоря за 220-волтова ULKA 48W). Може да се очаква, че напрежението на колектора на транзистора, управляващ помпата, ще се покачва до 2+ пъти входното напрежение (което е 311 волта пик). Това прави 622+ волта, а поради вторични ефекти, може да достигне 1+ киловолт, което би унищожило транзистора. Затова snubber схемата ограничава това напрежение до около 680-700V, разсейвайки около 10-20W излишна енергия. Това налага да ползвам консервативно оразмерен snubber, както и минимум 800 - волтов мощен транзистор, който едвам открих. Разбира се, може да се ползват някои типове random-fire SSR, MOSFET транзистор, или IGBT, които често се предлагат за напрежения над 1500 волта. Вкъщи от изброените, открих единствено 3(5)-амперов, 25W 800V биполярен NPN транзистор в корпус TO-220 (2SC5353), който мисля, ще е подходящ. за SNUBBER-a мисля, че 400-волтов транзистор от рода на 13007 ще свърши работа. По-разумно решение би било, да се ползва топология с два мощни транзистора (един "над" помпата и един "под" нея). Тогава вероятно ще могат да се ползват и 400-волтови транзистори, обаче схемата става по-сложна заради необходимостта от управляващ трансформатор и прилежащата към това схема. Днес или утре, ще налепя схемата на експериментална платка и ще пробвам, какво ще излезе. На първо време ще има просто потенциометър, който променя мощността на помпата така, че да се получи до някъде регулируемо, по-ниско налягане на екстракцията. Ако ми хареса резултатът, чак тогава ще мисля за електронен датчик на налягането и обратна връзка(регулатор), който да се стреми да поддържа налягането константно. С този подход, може да се направи и защита, която спира помпата или цялата машина, ако по някаква причина (запушване, повреден термостат), налягането в бойлера се повиши над 15 бара. Хрумна ми, че с някои машини (които имат място вътре), може да се експериментира с две вибрационни помпи, електрически свързани една срещу друга, така че да имаме двойна максимална мощност, и отделно 100- вместо 50-херцови пулсации, които са по-лесни за подтискане (а и вероятно ще имаме по-малка вариация в налягането).

В страни от темата, може би най-доброто име за бар, където се сервира добро еспресо е бар "9 Bar".

Четейки различни статии, до колкото разбирам, мога (първоначално за тест чрез проста ШИМ схема с 555, по-нататък с контролер), и ползвайки IGBT или MOSFET транзистор и подходящ snubber, да "накъсвам" едната полувълна (тази, която помпата "пропуска") на мрежовото напрежение с относително висока честота (примерно 1-1.5 kHz) и променлив коефициент на запълване (да кажем 35-100%) и така мога да променям налягането на помпата, регулирайки мощността й. До колкото разбрах, за екстракцията има значение не само при какво налягане се прави кафето, а също колко бързо се достига това налягане. Ако в скоро време изнамеря и монтирам датчик за налягането, вече ще има обратна връзка на процеса, и тези неща вероятно ще могат да се регулират. Ще се радвам, ако дадете акъл и по отношение на предишните въпроси.