Evtim Djerekarov

Моля да не се обвързват българщината, правописа и опаковките от вафли, без да са проведени необходимите експерименти и да са събрани достатъно статистически данни за тяхната неразривна връзка.

Благодаря за хубавите думи .

Аз не бих се ограничил в тия марки. Препоръчах горе Richwood, защото съм пипал и смятам, че звучат минимум един клас над своя(ценово). На мен Richwood ми звучат малко по-ясно и балансирано от аналогични китари на други производители, затова и ги препоръчвам често. Иначе всеки може да пипне, чуе и да избере. Разбира се, има и много други марки, които стават. На всеки малко по-препатил китарист е ясно, че за 500 лв. по всяка вероятност няма да си вземе китара, която да се доближава до характерното звучене на китарите, които слушаме по записите. И това далеч не е само заради адаптерите, както много хора вярват, докато не се убедят, че и след смяната на адаптерите с най-скъпите, китарата-пръчка пак звучи като същата дъска. Реших да пиша по темата, понеже видях как се препоръчват пълни дивотии като Ibanez GRG за рок музика....

1. Tвоята китара е скуаер, с гриф по-прибран в тялото и по всяка вероятност по-дебел от грифа на китарата на автора. 2. Като махнеш струните, тръсрода, който противодейства на опъна на струните вече няма на какво да противодейства, но продължава да противодейства и огъва грифа назад. При по-тънки или по-меки грифове това е доста осезаемо. 3. Ако грифът се поогъне повечко, в някои случаи може да настъпят временни или постоянни пластични деформации на грифа. Това не винаги е така и зависи и от стъпката на резбата на гайката. То се вижда промяната каква е.... стига да има кой да гледа . Иначе миималният допустим екшън зависи и от това, колко "твърда" е китарата. При по-"твърди" китари може да се постигне по-нисък екшън, при равни други условия. Естествено, много хора не харесват да им е твърда китарата и да ги болят пръстите при бендове. Затова всичко е въпрос на компромис.

Случайно да си махал всичките струни при смяната? Мисля, че трябва да се погледне и сетъпне. Иначе, само можем да предполагаме.

A защо "въобще корт" вместо "въобще ESP", примерно....?

Ами... Metallica в по-ранните години свирят с гибсъни, Aнгъс Йънг от AC/DC - с Gibson SG. Clapton свири доста със стратокастер, Slash от гънс - с Gibson Les Paul, никелбек не знам с какво. Така като те слушам, пак стигам до един от горните два варианта, които ти предложих, като LP варианта натежава повече.

Макар като цяло да си прав, не си прав за всички случаи. Повечето евтини трани модели наистина издишат, но има и транзисторни екземпляри, които реват ужасно силно, стига да имат добро крайно стъпало и достатъчно стабилно захранване, че да не "клякат". Вчера слушах точно един такъв екземпляр. На открито. Бая силничък си беше . После се оказа, че аз съм му правил предусилвателя, а крайното стъпало е с някакъв TDA или STK чип. Захранването беше "железно" с огромни кондензатори и трансформатор със значителни размери. Сравнявахме и с ламови усилватели с аналогична мощност. На открито треснята, която създаваха беше в общи линии еднаква. Трудно се стоеше на по-малко от няколко метра от кабинета. Включвахме ги в един и същи кабинет.

По принцип при китарите абсолютни неща няма, но отговорът е сравнително прост. Виж с какво свирят рокаджиите! Колко от добре известните рок звезди свирят с метъляшко-изглеждащи Ibanez китари с флойд-роузове? Ibanez (в момента) може би са най-популярни сред подрастващите китаристи с техните метъл метли, тремоло системи и т.н.(не че нямат и по-класически изглеждащи инструменти). Като цяло звука, който се определя като класически "vintage" звук е доста далече от звука на повечето(не само Ibanez) метли. Най-малкото, че флойда променя звука в някаква посока, която често не пасва на любителите на по-класическия звук. Ако наистина искаш китара, която да е поне близко до класическите звуци, а същевременно звучи приемливо за жици, според мен тези варианти са за теб: 1. Стратоподобна HSS китара. 2. Les Paul тип китара Ако търсиш китара, която хем става за метъл, хем за рок, хем за джаз, хем има флойд, хем звучи като Dream Theater, хем звучи като Eric Clapton, хем звучи като Gary Moore, хем звучи като......... просто няма да намериш такава китара дори и много скъпа да е. Кеф ти страт - купуваш си страт, кеф ти LP - купуваш си LP, кеф ти метла суперстрат - купуваш си метла суперстрат. Това е положението. Естествено, за 500 лв. така или иначе няма да можеш да си вземеш най-страхотната китара, но като цяло е добре да гледаш поне материалите, от които е изработена да не са от най-евтините, като шперплат, агатис и др... Материалите, които се ползват при стратовете най-често са елша(alder) и swamp ash. При ЛП китарите най-често се ползва махагон(mahogany). Има и някои солидбоди китари с тяло от явор/клен(maple). Има още материали, които се ползват, за които можеш да прочетеш, ако те интересува. Разбира се, при евтините китари, селекцията на материали не е твърде основен приоритет, но все пак е добре да си вземеш китара, направена от някое от т.нар. "tonewoods". ПС: Не съм съгласен И с това, че Ibanez размазват аналогичните като цена китари на другите популярни марки.

Е, явно и Хранов това е гонил .

Главата на грифа.

Ето семпли от тази китара: за който се интересува, още:

http://www.ibanez.com/EG/guitar.aspx?m=GSA60 Тази китара не изглежда никак зле, но тялото й е от нискобюджетното дърво Агатис. Мисля, че има и доста по-добри оферти. Тъй като китарите Vintage малко оредяха по магазините, моga да препоръчам китара, сходна на горната, но от по-хубави материали. Капъша продава едни подобни на страт Richwood-и за скромните 390лв, ако не се лъжа. Тремолото им е подобно на FAT10 - Wilkinson e. HSS комбинация са. Тялото на прозрачните е от swamp ash/аlder, както се вижда през лака, а цветните не знам от какво са, но също звучат наистина доста добре за класа си. Имат и много приятно дълъг състейн. http://basvandenbroek.com/en/product/29573...ric_guitar.html

Според мен е най-добре да пипнеш китарите и да си ги чуеш. Аз не виждам нищо общо между GRG сериите и рок(не метъл) музиката. Личното ми мнение е, че за тези пари можеш да си вземеш много по-прилична китара без флойд, отколкото с флойд, понеже просто центата на хубавите флойд-роуз системи е близка до цената на цялата китара. За тези пари най-вероятно ще получиш среднобоклучав флойд от сравнително мекичък ЦАМ. Някои от тия флойдове растройват повече от добре поддържана китара със съвсем обикновено тремоло, въпреки заключванията. Може би стратокастер-тип китара с хъмбъкер(двоен) и два единични адаптера, както и двупосочно тремоло е добър рок/метъл компромис. Иначе ако питаш за китара, с която хем да може да звучиш като Даймбег, хем като Ерик Клаптън - забрави за този филм. Такива китари и скъпи няма. Относно адаптерите - нормално е. Двойните адаптери до голяма степен гасят брума, а при единичните брума се чува. Разбира се, това си има цена - хъмбъкерите звучат малко по-мътно в общия случай и нямат брилянтно ясния звук на единичния адаптер. Просто при хъмбъкерите има фазово гасене на някои честоти. Това е конструктивна особеност на самите large-size хъмбъкери. Ако се интересуваш подробно, има тема, която описва адаптерите подробно. Aко си вземеш китара с двоен и 2 единични адаптера(HSS) със 5-позиционно ключе за избор на адаптери, брум ще има на позиции 2 3 и 5 на ключето, а на 1 и 4 няма да има. За разликите - Флойд роуз системата има заключвания на струните, най често и на самото тремоло, и горе на магарцето. Освен това, флойд-роуз системите имат и винтчета за фини настройки, с които може при веднъж заключена китара да се донастройва фино в известни граници. На теория би трябвало флойд-роуз системата да разстройва по-малко. На практика, една добре сетъпната и поддържана китара с дфобри ключове и добро обикновено тремоло също не разстройва. Освен това има евтини флойд-роуз системи, които не държат строй много добре и не заключват чак толкова добре. Имай тези неща предвид. FAT-10 бриджа е обикновена тремоло система , като тремолото стъпва на 2 винта. Заключвания няма. Има много подобни тремола, които едва ли са по-лоши. Като двуточковите тремола на Wilkinson, Fender.. примрено..

Ъ-ъ-ъ.. позволи ми да не се съглася, особено с това за рока.......

Много ми бие на "Хранов".

А като изключиш кабела от усилвателя?

Мисълта си е мисъл, механичната памет - механична памет. Само с мисъл не можеш да свириш бързо, а само с механична памет не можеш да свириш музикално и интересно. Мисля, че почти всички технични китаристи, когато свирят много бързо, ползват механичната си памет на ниво пръсти и бързи секвенции, а мисълта ползват за да се ориентират в музиката и да изберат какво да свирят на по-високо ниво. Но самата скорост, мисля че е по-ското в пръстите, отколкото в мисълта. Бих се радвам, ако малцината наистина технични китаристи във форума дадат мнение по този въпрос.

Главното правило е да не свириш по-бързо, отколкото можеш. Свири от бавно към бързо, но не твърде бързо. Ако правиш грешки, значи е прекалено бррзо. Ако свириш, правейки грешки, ти се учиш не да свириш, а да правиш грешки. Така че свири от бавно до толкова бързо, че да ти е трудно, но да не правиш грешки. В болшинството от времето свири в умерено за теб темпо. За да станат пръстите по-бързи от съзнанието(а често с налага да е така в много бързите сола), трябва пръстите да бъдат "научени" да правят правилните движения. А това не става с непрекъснато грешене.

За добра интонация, често се налага цялостно пресетъпване на китарата, често не ствава добре само чрез регулиране на бриджа, особено след смяна с различен размер струни. Често се налага и смяна на нъта, а при китари със заключване дори понякога работата е по-сложна. При неточно направени китари, може да се наложи и малко изместване на нъта. Иначе който и да е тунер с голяма точност(0.1 цент или по-добра) и малко време на реакция(поне 10-ина промени в секунда) е достатъчно добър за целта. При наличие на добър слух, може и на слух.

Има нещо в записа, което чуваемо ми дрънчи на тенеке. Не знам дали е микрофонът или нещо наистина дрънчи. Може би нещо по лампите...

Интересно ми е как ще звучи ако изцяло прескочиш солид стейт еквилайзера. Направи един семпъл с еквилайзера при нулеви корекции и един семпъл без него.

Повече чесън и ще се сетиш !

За съжаление метод за "вечни струни" не е и едва ли ще бъде измислен. По правило за музиканти, които свирят по 1-2-3 часа на ден(както повечето тук), може би ежемесечна смяна е добре, като за почитателите на звънкия звук на новите струни, може да се сменят дори седмично. Про музикантите, свирещи непрекъснато, предполагам, че сменят на 2-3 дена максимум. Естествено, има по-скъпи струни като Elixir, които издържат осезаемо повече, но и техните кусури са обсъждани.

Е, доуточненията по темата имат една тънка мисъл - да не се регистрира някой под 5 ника и да участва 5 пъти. Затова мисля, че санкцията е добра.