Evtim Djerekarov

Според мен е най-добре да пипнеш китарите и да си ги чуеш. Аз не виждам нищо общо между GRG сериите и рок(не метъл) музиката. Личното ми мнение е, че за тези пари можеш да си вземеш много по-прилична китара без флойд, отколкото с флойд, понеже просто центата на хубавите флойд-роуз системи е близка до цената на цялата китара. За тези пари най-вероятно ще получиш среднобоклучав флойд от сравнително мекичък ЦАМ. Някои от тия флойдове растройват повече от добре поддържана китара със съвсем обикновено тремоло, въпреки заключванията. Може би стратокастер-тип китара с хъмбъкер(двоен) и два единични адаптера, както и двупосочно тремоло е добър рок/метъл компромис. Иначе ако питаш за китара, с която хем да може да звучиш като Даймбег, хем като Ерик Клаптън - забрави за този филм. Такива китари и скъпи няма. Относно адаптерите - нормално е. Двойните адаптери до голяма степен гасят брума, а при единичните брума се чува. Разбира се, това си има цена - хъмбъкерите звучат малко по-мътно в общия случай и нямат брилянтно ясния звук на единичния адаптер. Просто при хъмбъкерите има фазово гасене на някои честоти. Това е конструктивна особеност на самите large-size хъмбъкери. Ако се интересуваш подробно, има тема, която описва адаптерите подробно. Aко си вземеш китара с двоен и 2 единични адаптера(HSS) със 5-позиционно ключе за избор на адаптери, брум ще има на позиции 2 3 и 5 на ключето, а на 1 и 4 няма да има. За разликите - Флойд роуз системата има заключвания на струните, най често и на самото тремоло, и горе на магарцето. Освен това, флойд-роуз системите имат и винтчета за фини настройки, с които може при веднъж заключена китара да се донастройва фино в известни граници. На теория би трябвало флойд-роуз системата да разстройва по-малко. На практика, една добре сетъпната и поддържана китара с дфобри ключове и добро обикновено тремоло също не разстройва. Освен това има евтини флойд-роуз системи, които не държат строй много добре и не заключват чак толкова добре. Имай тези неща предвид. FAT-10 бриджа е обикновена тремоло система , като тремолото стъпва на 2 винта. Заключвания няма. Има много подобни тремола, които едва ли са по-лоши. Като двуточковите тремола на Wilkinson, Fender.. примрено..

Ъ-ъ-ъ.. позволи ми да не се съглася, особено с това за рока.......

Много ми бие на "Хранов".

А като изключиш кабела от усилвателя?

Мисълта си е мисъл, механичната памет - механична памет. Само с мисъл не можеш да свириш бързо, а само с механична памет не можеш да свириш музикално и интересно. Мисля, че почти всички технични китаристи, когато свирят много бързо, ползват механичната си памет на ниво пръсти и бързи секвенции, а мисълта ползват за да се ориентират в музиката и да изберат какво да свирят на по-високо ниво. Но самата скорост, мисля че е по-ското в пръстите, отколкото в мисълта. Бих се радвам, ако малцината наистина технични китаристи във форума дадат мнение по този въпрос.

Главното правило е да не свириш по-бързо, отколкото можеш. Свири от бавно към бързо, но не твърде бързо. Ако правиш грешки, значи е прекалено бррзо. Ако свириш, правейки грешки, ти се учиш не да свириш, а да правиш грешки. Така че свири от бавно до толкова бързо, че да ти е трудно, но да не правиш грешки. В болшинството от времето свири в умерено за теб темпо. За да станат пръстите по-бързи от съзнанието(а често с налага да е така в много бързите сола), трябва пръстите да бъдат "научени" да правят правилните движения. А това не става с непрекъснато грешене.

За добра интонация, често се налага цялостно пресетъпване на китарата, често не ствава добре само чрез регулиране на бриджа, особено след смяна с различен размер струни. Често се налага и смяна на нъта, а при китари със заключване дори понякога работата е по-сложна. При неточно направени китари, може да се наложи и малко изместване на нъта. Иначе който и да е тунер с голяма точност(0.1 цент или по-добра) и малко време на реакция(поне 10-ина промени в секунда) е достатъчно добър за целта. При наличие на добър слух, може и на слух.

Има нещо в записа, което чуваемо ми дрънчи на тенеке. Не знам дали е микрофонът или нещо наистина дрънчи. Може би нещо по лампите...

Интересно ми е как ще звучи ако изцяло прескочиш солид стейт еквилайзера. Направи един семпъл с еквилайзера при нулеви корекции и един семпъл без него.

Повече чесън и ще се сетиш !

За съжаление метод за "вечни струни" не е и едва ли ще бъде измислен. По правило за музиканти, които свирят по 1-2-3 часа на ден(както повечето тук), може би ежемесечна смяна е добре, като за почитателите на звънкия звук на новите струни, може да се сменят дори седмично. Про музикантите, свирещи непрекъснато, предполагам, че сменят на 2-3 дена максимум. Естествено, има по-скъпи струни като Elixir, които издържат осезаемо повече, но и техните кусури са обсъждани.

Е, доуточненията по темата имат една тънка мисъл - да не се регистрира някой под 5 ника и да участва 5 пъти. Затова мисля, че санкцията е добра.

А ако изкараш звук от SEND с кабел към RETURN-а на друг усилвател, за да провериш дали работи предусилвателя?

По принцип, според мен не е много добро решение да се разчита на един единствен стабилизатор да стабилизира напрежението на много ефекти, особено когато говорим за големи токове, близки до 1А. При повечето линейни стабилизатори, филтрирането на брума не е твърде добро и той на практика си се чува ясно, ако примерно свържам през кондензатор стабилизираното напрежение към да кажем линеен вход на някаква аудио апаратура за да го чуем. Аз лично смятам, че когато имаме резистори, които да ограничават зарядните токове на кондензаторите след греца, както и евентуално такива в изхода на стабилизатора, преди кондензаторите, тогава филтрирането на брума е осезаемо по-добро. Естествено, срещу цена. Това е приложимо при сравнително малки токове, където падът на напрежение върху въпросните резистори и разсейваната от тях мощност са относителноп малки. Повечето операционни усилватели имат дадена в документацията характеристика "power supply rejection" или нещо подобно. Тя дава представа колко от брума в захранването би отишъл в сигнала. Когато(както в повечето драйв педалчета) няма по-специално филтриране на захранването в първите стъпала, брума в захранването може да окаже сериозно негативно въздействие върху общия чуваем брум. Затова за мен е по-добро решението с отделни трансформатори и отделни стабилизатори, някои от които(за драйв ефектите) са много добре стабилизирани и предназначени за малък изходен ток под 50-80мА.

Еми от камион е по добър защото е аналогов а процесора е дигитален но има повече възможности A сигурен ли си, че всички педалчета са с аналаогов драйв, а всички процесори - с цифров, та толкова сигурно се изказваш по тия въпроси? Гледа ли схемите на всички процесори, преди да отсечеш, че драйва им е цифров? Защото аз съм ремонтирал някои процесори, при които драйвовете са аналогови и се намират пред цифровата част, която пък се ползва за дилей/хорус/други ефекти. Аз ловя бас, че макар и цифровите(както и аналоговите) симулации на лампови ампове все още да не са върха на сладоледа, между аналогово транзисторно педалче и негова добра цифрова симулация, няма да чуеш разликата... Плюс това какво точно препоръчваш, май и ти не знаеш...

^A за блуграс става ли, като е мейд ин Ю ес ей?

Ако дупките пасват, не виждам причина да се прави. Аз съм правил само на нестандартни китари.

Харесват ми авторските ви песни!

По принцип може на лазерно рязане по метода с с милиметровата хартия и малко графични редактори след това. Друг вариант е да си пречертаеш оригинала направо на пластмасата и внимателно да си го изрежеш с реотан. Може да ползваш 100-ина ватов 12-волта траф за осветление(лунички). Отмери дължина реотан с около 3-4 ома съоротивление, опъни го на нещо, пусни тока и режи внимателно и бавно. Последния пикгард го правих така, след като ме замотаха с лазерното рязане. Следва внимателно изпилване и шкурене, фино шкурене и... готово. А ако намериш, може да купиш направо пикгард.

ОК! Това, което исках да кажа е, че при правилно свързана китара, два различни адаптера от сходен тип (най-често неекранирани) при еднакви условия(еднакво голяма индуктивност, еднакво изходно ниво на адаптерите), най-често прихващат доста подобно количество брум. Като изключим варианта "зле свързана китара", едва ли можем да намерим екстремни разлики. Надявам се, че си съгласен с мен.

По принцип съм пробвал няколко от по-старите ампове на Галин и смятам, че са хубави, въпреки че не намирам кой-знае какво в тях. Това, комбо обаче, наистина ми харесва като звук или поне семплите ми говорят така. Харесва ми много повече от амповече на Грег, които съм пробвал преди. Колкото до сравнението - намирам комбото на Грег за по-добро когато се гонят по-класически, по-мазни, по-обли, по-винтижд звуци. Крейта има по-различен звук, като ми звучи малко по-жицаджийски, а клийна му има доста различен характер от средностатистическия клийн канал. В тези звуци крейта е по-добър.

ОК. Ъ-ъ-ъ-ъ, като Gibson SG свири ли? А като Ibanez JEM? Aко адаптерите са единични, няма как да са безшумни. Прихващането на брум е едно от нещата, които единичните адаптери могат най-добре. Това важи за всички единични адаптери, освен тези, които са по същество хъмбъкери в размер на единичен адаптер или тези, правени по по-специални технологии, които позволяват постигане звук на единичен адаптер без брума(като kinman, примерно). Казвам горните неща не защото не харесвам китарата, напротив - класик вайб е съвсем ОК за класа си. Казвам го защото не бива да изкривяваме фактите през собствените си вкусове и по този начин да объркваме другите.

Мани го тунера, ушите какво казват?

^Извинявай, но ще те помоля за НЕдаване на толкова повърхностни обянения(нито особено информативни). Едно, че имаш грешки с английските термини горе, второ че представяш нещата по изключително мързелив(от гледна точка на желание за обяснение) начин. Нойзгейта е решение в някои случаи, но в общия случай той спира целия сигнал от китарата към апаратурата, когато сигнала от нея(китарата) стане достатъчно тих. Нойзгета не може нито да махне шума от сигнала(когато китарата се чува), нито да изчисти собствения шум на апаратурата(освен ако не е свързан по спецфичен начин, пак извършвайки "спиране" на сигнала). Gain - усилванте. Distortion - изкривяване. Overdrive - претоварване. Идеята е сигналът от китарата да се усили толкова много, че горната и долната му полувълни в малка(при леките драйвове) или голяма(тежките метъл звуци) степен да се ограничат от захранващите напрежения на апаратурата. Така се получават изкривявания(разбира се, това е повърхностно обяснение), които са така търсения от нас изкривен звук. Както се досещаш, усилването на сигнала усилва и шума. Колкото по-малко брум/шум прихваща китарата, толкова по-малко шум ще имаш и в изхода на апаратурата(като изключим собствения шум на апаратурата). Щом при теб проблем се получава само на единия адаптер, то най-вероятно свириш с единичен адаптер(single coil pickup), а не двоен(humbucker). Последният хваща осезаемо по-малко брум от единичния. При повечето китари с 3 единични адаптера, магнитът на средния е обърнат наопаки. По този начин от 5-те позиции на ключето за превключване на адаптерите, позиции 2 и 4 са "безшумни". Ако искаш по-тежък метъл звук, то най-добре е да се сдобиеш с двойни адаптери или с китара с такива.

Трябва да се има предвид, че хъмбъкерите с размер на единични адаптери обикновено(макар и да има адаптери, предназначении да имитират звука на големите хъмбъкери)имат звук, различен от звука на т.нар."large size humbucker",за които е питането на автора.