Evtim Djerekarov

Нещо такова. Който внимава ще си ги подреди в правилния ред. Иначе вкъщи бича предимно с правените ми ефектчета или софтуер. Тая правена лампова глава е толкова силна, че я пускам точно 4-5 пъти годишно. Не става за вкъщи. А и за да изкараш малко драйв от нея трябва набичване. Може би ще си спретна нещо маломощно(и дребно) скоро.

BG Marshall JMP copy -> Ibanez TS9 ->Boss MT2 -> Strat Copy -> Software reverb-> Exectrolux washing machine -> Taurus T150 robot -> Sony TV set -> Sparky Router -> Raider Power Drill -> Audi 80.

Някои фирми не номерират прагчетата си така, но предполагам, че и за Дънлоп може да се проверят размерите. Най-високите дръмбота, до колкото помня, бяха около 1.5мм високи и около 3-3.2мм широки. Моите любими за ел. китара са 1.3ммх2.9мм. Иначе някой знае ли нещо повече за "anti-allergic" прагчетата? Освен очевидната им цел, бях чувал, че са по-твърди и износоустойчиви(и се слагат по-трудно, де).

Е, понеже сме сравнявали един до друг 7W, 50W и 100W лампови усилватели(различни), включени в един и същи кабинет, бих казал, че всичките си имат усещане за лампов усилвател, което предполагам metalhammer, bir4o и Hillbilly ще потвърдят.

Именно за това говоря по-горе. Причините за това са свързани И с изходния трансформатор. Но не мисля, че може да се каже, както Slacoth твърди горе, че по-маломощните нямат "лампов фийл".

Ами то и 7-ватовите ампчета звучат достатъчно "лампово"(а и осезаемо по-силно от някои 30-ватови транзисторни усилватели), обаче в условия, където не може да се свири прекалено силно, (почти) нямат нужда от атенюатор. Плюс това, при по-маломощен лампов амп, би трябвало характерните за крайното стъпало изкривявания да се постигнат при по-малки мощности. А повечето известни топологии на транзисторни крайни стъпала звучат отвратително, когато изкривяват, понеже кривят рязко, нямат компресиращо поведение. Но все пак ще ми е интересно да чуя твоята теоретична обосновка за това как точно "количеството мощност оказва влияние на тона" при лампите и при транзисторите.

Горното свидетелства за доста плитко познаване на историята на ламповите усилватели. По-добре се поинтересувай. Vox AC30 е сред усилвателите с най-голяма слава, направил фурор в поп и рок музиката. А и какви хибриди през 60-те години..? Искаш да кажеш обратното? Всъщност именно ламповите са тези, които най-често свирят по-силничко. Но какво ще рече "не става". За вкъщи и двата имат предостатъчна сила. За свирене в тесен клуб също, особено когато са озвучени.

Нека не ограничаваме обяснението до "метъл дисторшън". Има различни типове дисторшън, като по-леките от тях често се търгуват като "overdrive". Най-често тежкия дисторшън е "Modern", "Hi-Gain", ("Lead") канал По-леките дисторшъни често се именуват като "Crunch", "Drive" и др. Под "Clean" най-често се има предвид чисто звучащ канал, който най-често може да се накара и леко да криви при по-голямо усилване. На практика няма как да свирим Slayer, Metallica, Queen, Yes, Rolling Stones, Iron Maiden, Red Hot Clillie Peppers, Eric Clapton и т.н. с един и същи дисторшън. Каналът с най-тежък дисторпън в повечето многоканални усилватели често се именува "hi-gain" или "modern" канал. Той най-често е подходящ за по-тежички бичкии. Но много марки усилватели(напр. Fender, Marshall, Vox) са популярни по-скоро не точно с напърчен звук. Колкото по хай-гейн става един дисторшън канал, толкова повече подобия може да открие човек в два различни хай-гейн усилвателя. Просто когато всичко е много изкривено и компресирано е трудно да се докарат твърде големи разлики в звука, като на практика тези разлики идват най-често от крайното стъпало на усилвателя, кабинета и типа използвани говорители и т.н. Друго е положението при по-класическите китарни саундове, които варират от много чисто, през съвсем леко изкривено, изкривено, до леко "натопорчено". Повечето от тези звуци се характеризират не само с дадено количество изкривявания, а също така с доста интересно поведение на усилвателя, в зависимост от свиренето и динамиката на китариста. Повечето китаристи са единодушни, че докато хай-гейн и съвсем чистите "клийн" саундове не са толкова лоши дори при много моделиращи или транзисторни/хибридни усилватели, силата на голяма част от ламповите усилватели е именно в този техен "крънч", "brown" и т.н. звук, който се характеризира с особено добро "откликване" на динамиката на свирене. Когато свирим тихо или си намалим силата на звука от китарата, каналът се изчиства и звучи приятно чисто, а когато ударим по-силничко по струните, звука става по-агресивен, по-хапещ, по-изкривен. Същевременно тази промяна обикновено не е свързана с голяма промяна на силата на звука, излизащ от усилвателя. Ето малко класически примери от различни усилватели, обърнете колко различен характер имат: Vox AC30: Marshall JMP: http://www.youtube.com/watch?v=a0lKDjsNE_o Marshall Plexi: - доста добър семпъл Fender Twin: Fender Bassman: Supro: и т.н. Разбира се, това са само една малка част от усилвателите. Също така някои по-съвременни усилватели на други фирми също имат канали, които имитират горните класики. Освен това, една голяма част от класическите ампове имат "reissue" варианти, които се продават и днес. Идеята ми беше малко да се отклоня от "метъл дисторшън" темата, както беше зададена тя.

^Aко гейн потенциометърът е пре-гейн и предпазва от клипинг, не е лоша идея.

Мисля, че се получи твърде дълга тема от въпрос, който не мисля, че заслужаваше чак такива дебати. До автора: Ако разгледаш с какво свирят големите, ще забележиш, че метъл звук се прави не с един или два усилвателя, а с много, много различни марки и модели усилватели. Някои ползват буустери, други не. Като се почне от ръчичката на китариста, като се мине през китарата, през буустерите(ако се ползват), усилвателя(лампов или транзисторен), микрофоните за запис, студиото, продукцията и т.н. и се получава това, което ти определяш като "метъл звук". То е резултат от целенасочената работа на много хора. Ако говориш за метъл звук на живо, то преслушай метъл концерти, открий своя звук, поинтересувай се от ползваните китари и усилватели/ефекти и ще стигнеш до своята истина.

Иска ми се да допълня малко темата за КПД-то и въпроса "SMPS vs Трансформаторни". Както трансформаторните, така и импулсните захранвания, както беше споменато горе, имат своето място. Според мен едни от главните предимства и недостатъци са: Трансформаторни: +При правилен подбор на компонентите имат много висока надеждност +Стабилност при товари, които черпят ток "на импулси". +При нестабилизирано захранване имат доста висок КПД, често надхвърлящ повечето SMPS. -При липса на стабилизация изходното напрежение се влияе силно както от входното променливо напрежение, така и от съпротивлението на товара в изхода. -Невъзможност да се направят DC/DC конвертори с трансформатор, което създава редица неудобства и налага DC->AC конверсия във входната част, за да получим DC/DC конверсия, което е свързано с немалко намаляване на КПД. -При стабилизирани захранвания, стабилизаторът разсейва излишната енергия и на практика КПД при този тип устройства е доста малък, като силно намалява с увеличаването на разликата между високото входно и по-ниското изходно напрежение. Това значително увеличава и изискванията към охлаждането, както и ограничава максималният ток. -При еднакви условия, в практиката често са по-тежки от SMPS за аналогична изходна мощност. Ключови(SMPS): +Възможност за лесна DC/DC конверсия, както увеличаваща, така намаляваща или инвертираща напрежението. +При еднакви мощности са малко или прилично по-леки от трансформаторните захранвания. +Добра степен на стабилизация на напрежението при промени в товара и входното напрежение. +Доста добро КПД в сравнение с обикновените линейни стабилизатори на напрежение. -По-ниска надежност при моментни екстремни условия. -При липса на достатъчно добри и бързи защитни механизми - повреди и в захранваното устройство. -Склонност към непредсказуемост при товари, черпещи ток на импулси, особено когато честотата им е близка до тази на генератора на SMPS. -За постигане на КПД, по-големи от 88-90% е необходимо ползването на много качествени и по-обемисти компоненти. -Голяма критичност към проектирането на печатни платки и подбирането на подходящи индуктивности. -По-ниско КПД и големи нива на електромагнитни смущения при неспазване на горното. В заключение бих могъл да кажа, че употребата на SMPS е най-подходяща когато: - Изисква се голяма стабилност на напрежението при значителни изходни мощности и променливо съпротивление на товара. - Необходима е DC/DC конверсия, при значителни спрямо възможностите на токоизточника мощности, когато е необходим голям КПД и/или възможностите за охлаждане са ограничени и/или енергията е много ценна(от батерия/акумулатор, примерно).

А не е ли възможно да се направи прорез във винта с нещо(примерно съседни дупчици с тънка бургийка или ако е удобно - миниатюрно дремелче(макар и леко да издраска флойда), така, че да се отвинти с отвертчица. Каквото и да се прави, мисля, че обилното поливане с някаква грес и неколкократно нагряване/изстиване, малко биха улеснили работата.

Обикновено електролитни кондензатори. Иначе със 741 не съм работил отдавна, но пиши в нета 741 и виж как се свързваха офсет крачетата....

Як е! Много ми харесва!

Да се им а предвид и дали китарата може да издържи опън а на 12-54! Едит: Поправено!

А дали? http://www.merriam-webster.com/dictionary/distortion http://www.audioenglish.net/dictionary/distortion.htm http://www.wordnik.com/words/distortion

То и без да се поврежда, може и да не вади чак толкова хубав звук колкото очакваш, понеже е средностатистическо транзисторно комбо, но като цяло приятелят ти най-вероятно си измисля.

Не съм му отговорил по-горе ли, един вид? Ако питаш мен, 90% от тези 90% за които говориш, изобщо не знаят за какво става въпрос. Така че ако ще говорим за нещо, нека ползваме истинското му име.

А: - Какво да си купя, лека кола или бетоновоз? Б: - Двете неща са различни, зависи какво търсиш. В: - Какво значение има, че са различни? По-добре бетоновоз ако ще си караш зелето с него, което е супер яко, но ако ще пренасяш мебели - лека кола. До автора: 1. Отвори youtube.com 2. Търси 12-string и 6-string acoustic guitar. 3. Слушай толкова дълго, колкото е необходимо за да чуеш разликата в звука. 4. Пусни музиката, която искаш да свириш и прецени на каква китара е изсвирена. 5. Купи си такава китара.

За съжаление въпросният ориджинал май от самото си проектиране е мислен за музея...

Нека не ползваме жаргона. Зумер по принцип е цяло електронно или електромагнитно устройство, без значение дали ползва електомагнитен говорител или такъв, ползващ пиезоефект(пиезоелектрически говорител). Вместо да правиш забележка на Валяка, можеше и да се поинтересуваш от точното наименование на въпросният звукоснемател/говорител.

Най-вероятно се има предвид някакъв пиезо звукоснемател. Най вероятно става дума за тези кръглите, които струват под левче. Да..става с подходящ предусилвател, но резултатът е.....гаден. А ако мислиш да свириш неща, предназначени за електрическа китара, тогава нещата стават още по-гадни. Просто си е сиромашка работа. Най-добре посъбери малко и си вземи съответната китара.

http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=4000

Мисля, че си ползвал различен сетъп(може би спъйкър симулатор) на този последния семпъл, но струва ми се, дори без спийкъри можеш да чуеш по-мекото изкривяване и осезаемо по-прозрачният звук на германиевият транзистор със сравнително малко усилване по ток, когато го ползваш в схеми като тази.

Имаш ЛС!