Evtim Djerekarov

Авторът на темата не мисли ли, че на първо място предусилвателя/ампа и най-вече китарата/адаптерите започват да правят звука, преди да се стигне до ролта на ефектите? А защо тези неща ги няма в анкетата?

Именно. Ключ към "перфектният метъл звук" няма. Ключът е различен за всеки. Повечето големи свирят с лампи, някои пък с транзистори за по-остър звук. Трети(особено някои от средно-популярните по-нови тежки банди дори в чужбина) свирят с моделинг ампове/процесори и го заявяват съвсем открито. Преобладаващата част като цяло свирят с лампи. След това конкретни модели, марки.... въпрос на избор. Китарата също има огромно значение. А най-голямо значение има свирещият. И...перфектен звук за малко пари няма, без значение дали лампа, транзистор или цифрово.

^може, може .

Aми в общи линии получаваме(ако схемите са верни) звук на паралелно свързан хъмбъкер. Това е различно дори от "позиции 2 и 4 на страт", защото при страта: -позициите на крайните адаптери са на значителни разстояния от средния, а при хъмбъкера двете бобини са близо. Това води до осезаеми разлики, понеже при страта, двата адаптера чуват струната на доста по-голямо разстояние един от друг, което автоматично означава, че хармониците на "звука", които двете "половинки" ще дефазират са различни при страта, спрямо случая с хъмбъкера. -страт адаптерите имат по-високо изходно ниво от половинка хъмбъкер(обикновено). -страт адаптерите най-често са направени така, че да имат красив сингъл коил звук, докато половинката хъмбъкер често звучи доста близо до.. половинка хъмбъкер. ...Но... темата май не беше конкретно за VCC така или иначе.

Ами явно трябва да се появи схема за да може да се продължи дискусията. Иначе двете схеми, които прати горе в общи линии съвпадат(първата има малка неяснота, но е същата). Поне два от потенциометрите със сигурност са били с по 6 крачета и в твоята китара.

Няма как да се разровя за повече инфо, без да видя официалната версия на схемата. Ако е идентична с вече видяната(която човекът казва, че е свалил от оригиналната си VCC китара), то тогава нуждата от ровене за инфо отпада - и аз мога да си направя паралелно свързване на някоя от китарите с хъмове и да казвам, че имам истински "single coil sound". А и това е правено още преди повече от 30 години. Единственото ново, което виждам е възможността за плавно регулиране, която не знам до колко е революционна и доколко се оправдава съществуването на "средно положение", но все пак е някаква новост. Иначе мненията на китариста Х или китариста У по въпроса слабо ме интересуват(ако тръгна да чета из разни форуми), понеже както казах, паралелното свързване на хъмбъкери не е от вчера и всичко, което е могло да се изпише за него, вече се е изписало. Да не говорим, че съм го пробвал и макар наистина да звучи осезаемо по-ярко от последователното, пак, според мен, си има чертите на хъмбъкерски звук. Ако се окаже, че това е схемата, едва ли ще си променя мнението. ПС: Интересно е и това, че единият адаптер може да е паралело свързан, а другия - последователно, като двата звучат заедно. Не че и това не е правено, но така с потове е по-елегантно. Ако говориш за снимките с потовете на страницата, на която е последната постнатат тук схема, те са след модификацията, която човекът си е правил, ако не се лъжа.

Ако направим допускането, че single coil sound и the character of a single coil е равнозначно на parallel humbucker sound, то тогава тези думички биха били 100% верни, понеже именно в "сингъл коил" режим, схемата представлява ТОЧНО паралелно свързан хъмбъкер. Опасявам се, че Washburn са си самопозволили да направят това допускане без да попитат никой, с което аз не мога да се съглася и смятам, че рекламното им обяснение е твърде подвеждащо, особено имайки предвид, че за съществуването на горното допускане изобщо не се споменава.

В случая главната "аванта" е плавното регулиране. Иначе китaри с ключ последователно/паралелно не сa новост, както съм сигурен че добре знаеш, което от своя страна трябва да означава, че и звука едва ли е твърде далече от вече чутото. Иначе нямаме "сингъл коил емулация". Имаме плавен преход parallel/series. Със сигурност е някаква новост, разбира се, но не е това, за което се търгува. Нека не забравяме че според рекламата на Washburn, VCC е: Това просто не е вярно. Нищо "single coil" няма в схемата... ако схемата на VCC е това:

Taка: 1. Схемата на SD наистина дава плавен контрол "Хъмбъкер->Сингъл", като при положение на регулатора, по-близо до "Сингъл", брума става съизмерим с този на единичен адаптер. 2.При схемата на VCC, която пращаш, брум няма, но нямаме и "сингъл коил" режим - при тази схема, регулаторът просто преминава плавно между "Паралелен Хъмбъкер->Последователен хъмбъкер". С други думи, схемата VCC няма "true single coil" саунд, въпреки,че маркетинга твърди обратното. На практика, схемата, която видях е плавен Series/Parallel регулатор на хъмбъкер. Това по-скоро би се доближило до ефекта на позиции 2 и 4 на ключа на стратокастер(при среден адаптер с обърнат магнит), отколкото до единичен адаптер. А и няма как другояче да бъде. Ако можеше да се постигне сингъл коил звук без брум и без някои по-особени конструктивни изисквания към адаптера, отдавна щеше да е направено. Разбира се, възможни са всякакви вариации, като мисля, че може да се направи и схема с "ganged stereo pots", която да позволи всякакви глупости като: -общ волюм пот. -обш паралел/последователно пот и за двата адаптера -общ сингъл/хъм пот за двата адаптера -тон пот с 4 потенциометъра. Или пък 2 волюма и по един от "странните" контроли. Или пък 2 волюма, общ тон и един общ паралел/последователен и да кажем хъм/сингъл с пуш-пул. И т.н и т.н....

Е, ако се шунтира с пота намотката, която е 5.5К, тогава в почти усилено положение ще имаш "баш хъмбъкер" .

По схемата, която SD дават за 2 хъмбъкера, при "сингъл койл" режим, потенциометъра ефективно напъшно шунтира едната бобина. Тогава ефектът е точно същия, като с "це-ка ключето" или "пуш-пул пота". На практика, при схемата на свързване на СД, няма как да нямаме брум, съизмерим с единични адаптери, когато режима ни е близък до "сингъл койл". Противното би означавало решение на въпроса за "безшумните сингъл-койли" което по принцип изисква доста по-сложна конструкция на адаптера(особено ако искаме сингъл койл звучене, не звучене на "страт хъмбъкер"). Схема: http://www.seymourduncan.com/support/wirin...c=2h_2v_3w_2sas

Ако са 2 пота за двата хъмбъкера не е проблем. А с линеен пот ще е резичко. Можеш да пробваш с логаритмични от Капъша, които са под 10 лв. Едит: Както предполагах, шунтират едната половинка към земя през потенциометъра. Следователно, колкото повече се доближаваме до сингъл койл, толкова повече се увеличава брума.

Не е сложно да се направи. Може да се ползва стерео потенциометър, та да е общ за двата адаптера, като е най-добре ако пота е с ключ, който до отваря напълно в "хъмбъкер" положение. Идеята от една страна ми се вижда добра, от друга - не. Добра е, защото дори звука от "шунтираната" бобина да е слаб, то ухото е достатъчно чувствително да усети дори малки разлики. Лоша е, защото ухото е точно толкова чувствително и за шума, който макар и по-слаб, пак ще се чува повече, отколкото при "балансиран" хъмбъкер. Извод: трябва да се пробва на практика.

Нещо такова. Който внимава ще си ги подреди в правилния ред. Иначе вкъщи бича предимно с правените ми ефектчета или софтуер. Тая правена лампова глава е толкова силна, че я пускам точно 4-5 пъти годишно. Не става за вкъщи. А и за да изкараш малко драйв от нея трябва набичване. Може би ще си спретна нещо маломощно(и дребно) скоро.

BG Marshall JMP copy -> Ibanez TS9 ->Boss MT2 -> Strat Copy -> Software reverb-> Exectrolux washing machine -> Taurus T150 robot -> Sony TV set -> Sparky Router -> Raider Power Drill -> Audi 80.

Някои фирми не номерират прагчетата си така, но предполагам, че и за Дънлоп може да се проверят размерите. Най-високите дръмбота, до колкото помня, бяха около 1.5мм високи и около 3-3.2мм широки. Моите любими за ел. китара са 1.3ммх2.9мм. Иначе някой знае ли нещо повече за "anti-allergic" прагчетата? Освен очевидната им цел, бях чувал, че са по-твърди и износоустойчиви(и се слагат по-трудно, де).

Е, понеже сме сравнявали един до друг 7W, 50W и 100W лампови усилватели(различни), включени в един и същи кабинет, бих казал, че всичките си имат усещане за лампов усилвател, което предполагам metalhammer, bir4o и Hillbilly ще потвърдят.

Именно за това говоря по-горе. Причините за това са свързани И с изходния трансформатор. Но не мисля, че може да се каже, както Slacoth твърди горе, че по-маломощните нямат "лампов фийл".

Ами то и 7-ватовите ампчета звучат достатъчно "лампово"(а и осезаемо по-силно от някои 30-ватови транзисторни усилватели), обаче в условия, където не може да се свири прекалено силно, (почти) нямат нужда от атенюатор. Плюс това, при по-маломощен лампов амп, би трябвало характерните за крайното стъпало изкривявания да се постигнат при по-малки мощности. А повечето известни топологии на транзисторни крайни стъпала звучат отвратително, когато изкривяват, понеже кривят рязко, нямат компресиращо поведение. Но все пак ще ми е интересно да чуя твоята теоретична обосновка за това как точно "количеството мощност оказва влияние на тона" при лампите и при транзисторите.

Горното свидетелства за доста плитко познаване на историята на ламповите усилватели. По-добре се поинтересувай. Vox AC30 е сред усилвателите с най-голяма слава, направил фурор в поп и рок музиката. А и какви хибриди през 60-те години..? Искаш да кажеш обратното? Всъщност именно ламповите са тези, които най-често свирят по-силничко. Но какво ще рече "не става". За вкъщи и двата имат предостатъчна сила. За свирене в тесен клуб също, особено когато са озвучени.

Нека не ограничаваме обяснението до "метъл дисторшън". Има различни типове дисторшън, като по-леките от тях често се търгуват като "overdrive". Най-често тежкия дисторшън е "Modern", "Hi-Gain", ("Lead") канал По-леките дисторшъни често се именуват като "Crunch", "Drive" и др. Под "Clean" най-често се има предвид чисто звучащ канал, който най-често може да се накара и леко да криви при по-голямо усилване. На практика няма как да свирим Slayer, Metallica, Queen, Yes, Rolling Stones, Iron Maiden, Red Hot Clillie Peppers, Eric Clapton и т.н. с един и същи дисторшън. Каналът с най-тежък дисторпън в повечето многоканални усилватели често се именува "hi-gain" или "modern" канал. Той най-често е подходящ за по-тежички бичкии. Но много марки усилватели(напр. Fender, Marshall, Vox) са популярни по-скоро не точно с напърчен звук. Колкото по хай-гейн става един дисторшън канал, толкова повече подобия може да открие човек в два различни хай-гейн усилвателя. Просто когато всичко е много изкривено и компресирано е трудно да се докарат твърде големи разлики в звука, като на практика тези разлики идват най-често от крайното стъпало на усилвателя, кабинета и типа използвани говорители и т.н. Друго е положението при по-класическите китарни саундове, които варират от много чисто, през съвсем леко изкривено, изкривено, до леко "натопорчено". Повечето от тези звуци се характеризират не само с дадено количество изкривявания, а също така с доста интересно поведение на усилвателя, в зависимост от свиренето и динамиката на китариста. Повечето китаристи са единодушни, че докато хай-гейн и съвсем чистите "клийн" саундове не са толкова лоши дори при много моделиращи или транзисторни/хибридни усилватели, силата на голяма част от ламповите усилватели е именно в този техен "крънч", "brown" и т.н. звук, който се характеризира с особено добро "откликване" на динамиката на свирене. Когато свирим тихо или си намалим силата на звука от китарата, каналът се изчиства и звучи приятно чисто, а когато ударим по-силничко по струните, звука става по-агресивен, по-хапещ, по-изкривен. Същевременно тази промяна обикновено не е свързана с голяма промяна на силата на звука, излизащ от усилвателя. Ето малко класически примери от различни усилватели, обърнете колко различен характер имат: Vox AC30: Marshall JMP: http://www.youtube.com/watch?v=a0lKDjsNE_o Marshall Plexi: - доста добър семпъл Fender Twin: Fender Bassman: Supro: и т.н. Разбира се, това са само една малка част от усилвателите. Също така някои по-съвременни усилватели на други фирми също имат канали, които имитират горните класики. Освен това, една голяма част от класическите ампове имат "reissue" варианти, които се продават и днес. Идеята ми беше малко да се отклоня от "метъл дисторшън" темата, както беше зададена тя.

^Aко гейн потенциометърът е пре-гейн и предпазва от клипинг, не е лоша идея.

Мисля, че се получи твърде дълга тема от въпрос, който не мисля, че заслужаваше чак такива дебати. До автора: Ако разгледаш с какво свирят големите, ще забележиш, че метъл звук се прави не с един или два усилвателя, а с много, много различни марки и модели усилватели. Някои ползват буустери, други не. Като се почне от ръчичката на китариста, като се мине през китарата, през буустерите(ако се ползват), усилвателя(лампов или транзисторен), микрофоните за запис, студиото, продукцията и т.н. и се получава това, което ти определяш като "метъл звук". То е резултат от целенасочената работа на много хора. Ако говориш за метъл звук на живо, то преслушай метъл концерти, открий своя звук, поинтересувай се от ползваните китари и усилватели/ефекти и ще стигнеш до своята истина.

Иска ми се да допълня малко темата за КПД-то и въпроса "SMPS vs Трансформаторни". Както трансформаторните, така и импулсните захранвания, както беше споменато горе, имат своето място. Според мен едни от главните предимства и недостатъци са: Трансформаторни: +При правилен подбор на компонентите имат много висока надеждност +Стабилност при товари, които черпят ток "на импулси". +При нестабилизирано захранване имат доста висок КПД, често надхвърлящ повечето SMPS. -При липса на стабилизация изходното напрежение се влияе силно както от входното променливо напрежение, така и от съпротивлението на товара в изхода. -Невъзможност да се направят DC/DC конвертори с трансформатор, което създава редица неудобства и налага DC->AC конверсия във входната част, за да получим DC/DC конверсия, което е свързано с немалко намаляване на КПД. -При стабилизирани захранвания, стабилизаторът разсейва излишната енергия и на практика КПД при този тип устройства е доста малък, като силно намалява с увеличаването на разликата между високото входно и по-ниското изходно напрежение. Това значително увеличава и изискванията към охлаждането, както и ограничава максималният ток. -При еднакви условия, в практиката често са по-тежки от SMPS за аналогична изходна мощност. Ключови(SMPS): +Възможност за лесна DC/DC конверсия, както увеличаваща, така намаляваща или инвертираща напрежението. +При еднакви мощности са малко или прилично по-леки от трансформаторните захранвания. +Добра степен на стабилизация на напрежението при промени в товара и входното напрежение. +Доста добро КПД в сравнение с обикновените линейни стабилизатори на напрежение. -По-ниска надежност при моментни екстремни условия. -При липса на достатъчно добри и бързи защитни механизми - повреди и в захранваното устройство. -Склонност към непредсказуемост при товари, черпещи ток на импулси, особено когато честотата им е близка до тази на генератора на SMPS. -За постигане на КПД, по-големи от 88-90% е необходимо ползването на много качествени и по-обемисти компоненти. -Голяма критичност към проектирането на печатни платки и подбирането на подходящи индуктивности. -По-ниско КПД и големи нива на електромагнитни смущения при неспазване на горното. В заключение бих могъл да кажа, че употребата на SMPS е най-подходяща когато: - Изисква се голяма стабилност на напрежението при значителни изходни мощности и променливо съпротивление на товара. - Необходима е DC/DC конверсия, при значителни спрямо възможностите на токоизточника мощности, когато е необходим голям КПД и/или възможностите за охлаждане са ограничени и/или енергията е много ценна(от батерия/акумулатор, примерно).

А не е ли възможно да се направи прорез във винта с нещо(примерно съседни дупчици с тънка бургийка или ако е удобно - миниатюрно дремелче(макар и леко да издраска флойда), така, че да се отвинти с отвертчица. Каквото и да се прави, мисля, че обилното поливане с някаква грес и неколкократно нагряване/изстиване, малко биха улеснили работата.