Evtim Djerekarov

Обърнахме, разбира се. Единственото по-трудно ще е да улучим кога сме точно около средата, особено в по-шумна обстановка.

Знаех си!!! Вече очаквам и водата на тоалетната да може да се пуска през миди интерйейс. Със сигурност приложението е подходящо за "не-пуристи" на тема контрол.

Забавната ясно, аз се опитвам да погледна и от смислената. "Аз ползвам 35% хорус" не значи абсолютно нищо, освен в каква позиция е "микс" копчето на ефекта. Вместо да ми обясняваш колко съм крив на темата ти, по-добре ти, като автор, подкани към даване по-подробни описания така че темата все пак да показва нещо различно от "аз ям боба с вилица", което е доста забавно.

1. Тремолото трябва да седи както е нормално за съответното тремоло. Ако не седи така, трябва да се настрои. 2. Ако тремолото плава и в двете посоки, това "наместване" е нормално. 3. Ако не си сигурен кое как и колко, потърси помощта на лютиер. ПС: Виждам, че и BlueZone ти е дал добри съвети.

@Slacoth: По-бива за какво? Или просто ей-така, бива си? Айде когато говорим за нещо толкова специфично като времевите ефекти, да сме по-конкретни и да опишем звука, който постигаме и как точно. Защото хоруса може да бъде плитък, дълбок, с бавна или бърза модулация, със или без фийдбек, различен микс. Флейнджъра също може да е доста различен. Ревърба и останалите споменати ефекти също. Търсенията също могат да бъдат така различни. Който иска да го разберат и да обмени все пак някакво ноу-хау, може да опише внимателно всичко, а защо и да не запише семпъл.

Да де, ама темата нито е зададена като такава достатъчно ясно, нито има буква "ь" в "камион". Знам, че последното е жаргон, но нещо взе да се ползва твърде много. Иначе ползвам хорус чат-пат, като мисля, че за постигане на мъгливия "string"-ообразен "pad" с китара реверба и компресора помагат. Също така, трябваше да има клауза в началото на темата за поне вербално описание на звука, който се гони да се постигне. когато се предпочитат дадени ефекти. Иначе малко се губи смисъла на излиянията относно лични вкусове.

Авторът на темата не мисли ли, че на първо място предусилвателя/ампа и най-вече китарата/адаптерите започват да правят звука, преди да се стигне до ролта на ефектите? А защо тези неща ги няма в анкетата?

Именно. Ключ към "перфектният метъл звук" няма. Ключът е различен за всеки. Повечето големи свирят с лампи, някои пък с транзистори за по-остър звук. Трети(особено някои от средно-популярните по-нови тежки банди дори в чужбина) свирят с моделинг ампове/процесори и го заявяват съвсем открито. Преобладаващата част като цяло свирят с лампи. След това конкретни модели, марки.... въпрос на избор. Китарата също има огромно значение. А най-голямо значение има свирещият. И...перфектен звук за малко пари няма, без значение дали лампа, транзистор или цифрово.

^може, може .

Aми в общи линии получаваме(ако схемите са верни) звук на паралелно свързан хъмбъкер. Това е различно дори от "позиции 2 и 4 на страт", защото при страта: -позициите на крайните адаптери са на значителни разстояния от средния, а при хъмбъкера двете бобини са близо. Това води до осезаеми разлики, понеже при страта, двата адаптера чуват струната на доста по-голямо разстояние един от друг, което автоматично означава, че хармониците на "звука", които двете "половинки" ще дефазират са различни при страта, спрямо случая с хъмбъкера. -страт адаптерите имат по-високо изходно ниво от половинка хъмбъкер(обикновено). -страт адаптерите най-често са направени така, че да имат красив сингъл коил звук, докато половинката хъмбъкер често звучи доста близо до.. половинка хъмбъкер. ...Но... темата май не беше конкретно за VCC така или иначе.

Ами явно трябва да се появи схема за да може да се продължи дискусията. Иначе двете схеми, които прати горе в общи линии съвпадат(първата има малка неяснота, но е същата). Поне два от потенциометрите със сигурност са били с по 6 крачета и в твоята китара.

Няма как да се разровя за повече инфо, без да видя официалната версия на схемата. Ако е идентична с вече видяната(която човекът казва, че е свалил от оригиналната си VCC китара), то тогава нуждата от ровене за инфо отпада - и аз мога да си направя паралелно свързване на някоя от китарите с хъмове и да казвам, че имам истински "single coil sound". А и това е правено още преди повече от 30 години. Единственото ново, което виждам е възможността за плавно регулиране, която не знам до колко е революционна и доколко се оправдава съществуването на "средно положение", но все пак е някаква новост. Иначе мненията на китариста Х или китариста У по въпроса слабо ме интересуват(ако тръгна да чета из разни форуми), понеже както казах, паралелното свързване на хъмбъкери не е от вчера и всичко, което е могло да се изпише за него, вече се е изписало. Да не говорим, че съм го пробвал и макар наистина да звучи осезаемо по-ярко от последователното, пак, според мен, си има чертите на хъмбъкерски звук. Ако се окаже, че това е схемата, едва ли ще си променя мнението. ПС: Интересно е и това, че единият адаптер може да е паралело свързан, а другия - последователно, като двата звучат заедно. Не че и това не е правено, но така с потове е по-елегантно. Ако говориш за снимките с потовете на страницата, на която е последната постнатат тук схема, те са след модификацията, която човекът си е правил, ако не се лъжа.

Ако направим допускането, че single coil sound и the character of a single coil е равнозначно на parallel humbucker sound, то тогава тези думички биха били 100% верни, понеже именно в "сингъл коил" режим, схемата представлява ТОЧНО паралелно свързан хъмбъкер. Опасявам се, че Washburn са си самопозволили да направят това допускане без да попитат никой, с което аз не мога да се съглася и смятам, че рекламното им обяснение е твърде подвеждащо, особено имайки предвид, че за съществуването на горното допускане изобщо не се споменава.

В случая главната "аванта" е плавното регулиране. Иначе китaри с ключ последователно/паралелно не сa новост, както съм сигурен че добре знаеш, което от своя страна трябва да означава, че и звука едва ли е твърде далече от вече чутото. Иначе нямаме "сингъл коил емулация". Имаме плавен преход parallel/series. Със сигурност е някаква новост, разбира се, но не е това, за което се търгува. Нека не забравяме че според рекламата на Washburn, VCC е: Това просто не е вярно. Нищо "single coil" няма в схемата... ако схемата на VCC е това:

Taка: 1. Схемата на SD наистина дава плавен контрол "Хъмбъкер->Сингъл", като при положение на регулатора, по-близо до "Сингъл", брума става съизмерим с този на единичен адаптер. 2.При схемата на VCC, която пращаш, брум няма, но нямаме и "сингъл коил" режим - при тази схема, регулаторът просто преминава плавно между "Паралелен Хъмбъкер->Последователен хъмбъкер". С други думи, схемата VCC няма "true single coil" саунд, въпреки,че маркетинга твърди обратното. На практика, схемата, която видях е плавен Series/Parallel регулатор на хъмбъкер. Това по-скоро би се доближило до ефекта на позиции 2 и 4 на ключа на стратокастер(при среден адаптер с обърнат магнит), отколкото до единичен адаптер. А и няма как другояче да бъде. Ако можеше да се постигне сингъл коил звук без брум и без някои по-особени конструктивни изисквания към адаптера, отдавна щеше да е направено. Разбира се, възможни са всякакви вариации, като мисля, че може да се направи и схема с "ganged stereo pots", която да позволи всякакви глупости като: -общ волюм пот. -обш паралел/последователно пот и за двата адаптера -общ сингъл/хъм пот за двата адаптера -тон пот с 4 потенциометъра. Или пък 2 волюма и по един от "странните" контроли. Или пък 2 волюма, общ тон и един общ паралел/последователен и да кажем хъм/сингъл с пуш-пул. И т.н и т.н....

Е, ако се шунтира с пота намотката, която е 5.5К, тогава в почти усилено положение ще имаш "баш хъмбъкер" .

По схемата, която SD дават за 2 хъмбъкера, при "сингъл койл" режим, потенциометъра ефективно напъшно шунтира едната бобина. Тогава ефектът е точно същия, като с "це-ка ключето" или "пуш-пул пота". На практика, при схемата на свързване на СД, няма как да нямаме брум, съизмерим с единични адаптери, когато режима ни е близък до "сингъл койл". Противното би означавало решение на въпроса за "безшумните сингъл-койли" което по принцип изисква доста по-сложна конструкция на адаптера(особено ако искаме сингъл койл звучене, не звучене на "страт хъмбъкер"). Схема: http://www.seymourduncan.com/support/wirin...c=2h_2v_3w_2sas

Ако са 2 пота за двата хъмбъкера не е проблем. А с линеен пот ще е резичко. Можеш да пробваш с логаритмични от Капъша, които са под 10 лв. Едит: Както предполагах, шунтират едната половинка към земя през потенциометъра. Следователно, колкото повече се доближаваме до сингъл койл, толкова повече се увеличава брума.

Не е сложно да се направи. Може да се ползва стерео потенциометър, та да е общ за двата адаптера, като е най-добре ако пота е с ключ, който до отваря напълно в "хъмбъкер" положение. Идеята от една страна ми се вижда добра, от друга - не. Добра е, защото дори звука от "шунтираната" бобина да е слаб, то ухото е достатъчно чувствително да усети дори малки разлики. Лоша е, защото ухото е точно толкова чувствително и за шума, който макар и по-слаб, пак ще се чува повече, отколкото при "балансиран" хъмбъкер. Извод: трябва да се пробва на практика.

Нещо такова. Който внимава ще си ги подреди в правилния ред. Иначе вкъщи бича предимно с правените ми ефектчета или софтуер. Тая правена лампова глава е толкова силна, че я пускам точно 4-5 пъти годишно. Не става за вкъщи. А и за да изкараш малко драйв от нея трябва набичване. Може би ще си спретна нещо маломощно(и дребно) скоро.

BG Marshall JMP copy -> Ibanez TS9 ->Boss MT2 -> Strat Copy -> Software reverb-> Exectrolux washing machine -> Taurus T150 robot -> Sony TV set -> Sparky Router -> Raider Power Drill -> Audi 80.

Някои фирми не номерират прагчетата си така, но предполагам, че и за Дънлоп може да се проверят размерите. Най-високите дръмбота, до колкото помня, бяха около 1.5мм високи и около 3-3.2мм широки. Моите любими за ел. китара са 1.3ммх2.9мм. Иначе някой знае ли нещо повече за "anti-allergic" прагчетата? Освен очевидната им цел, бях чувал, че са по-твърди и износоустойчиви(и се слагат по-трудно, де).

Е, понеже сме сравнявали един до друг 7W, 50W и 100W лампови усилватели(различни), включени в един и същи кабинет, бих казал, че всичките си имат усещане за лампов усилвател, което предполагам metalhammer, bir4o и Hillbilly ще потвърдят.

Именно за това говоря по-горе. Причините за това са свързани И с изходния трансформатор. Но не мисля, че може да се каже, както Slacoth твърди горе, че по-маломощните нямат "лампов фийл".

Ами то и 7-ватовите ампчета звучат достатъчно "лампово"(а и осезаемо по-силно от някои 30-ватови транзисторни усилватели), обаче в условия, където не може да се свири прекалено силно, (почти) нямат нужда от атенюатор. Плюс това, при по-маломощен лампов амп, би трябвало характерните за крайното стъпало изкривявания да се постигнат при по-малки мощности. А повечето известни топологии на транзисторни крайни стъпала звучат отвратително, когато изкривяват, понеже кривят рязко, нямат компресиращо поведение. Но все пак ще ми е интересно да чуя твоята теоретична обосновка за това как точно "количеството мощност оказва влияние на тона" при лампите и при транзисторите.