Evtim Djerekarov

Сигурно го казваш като човек, пробвал 2-3 Ибанец-а от ниския клас.... Ние отдавна не ядеме доматите с колците. Имай предвид, че ибанец имат липови, елшови и махагонови модели на метлите си. Отделно имат и серии не-метли. Затова недей да правиш генерални обобщения.

Проследи сигнала, като за начало.

Вече писах нагоре по темата, но мога споделя с автора(и ще се радвам другите да коментират и поправят, където е необходимо, разбира се) някои мои наблюдения върху това как аз самият започнах да мога да свиря някои малко по-бързички неща с дисторшънче и както смятам, че е добре да се подхожда . Всички знаем колко е важно да правим добър пикинг. Има цели теми за alternate picking, economy picking и т.н. До голяма стпен съм съгласен с kolio_k, че придобиването на поне умерено бърз alternate picking е нещо, към което всеки трябва да се стреми. Честно казано, това е и единственият пикинг, който аз владея прилично добре, макар и да не съм машина в пикинга. Разбира се, иска ми се и да се занимая с икономичен и суийп пикинг, но мисля, че това ще дойде само, когато поискам да науча песен, която използва въпросните техники. Въпреки изключителната важност на alternate пикинг-а, аз вярвам, че твърде голямото зацикляне и опитване да изсвирим абсолютно вичко(когато не упражняваме конкретно това) с alternate пикинг може много да ни изтормози и натовари ненужно, особено когато не обърнем внимание, че нещо бързо всъщност е изсвирено с легато, а ние се опитваме да изкълвем всяка нота с перото. Също мисля, че прекалено зацикляне на китаристи като Kirk Hammett(грешка, която аз допуснах в първите си години свирене) ни кара да достигнем една стена на бързина и изразителност на свирене, която по някога ни се струва, че не можем да надскочим, и че това е физическата ни граница на възможностите. Това, разбира се, не е така. Легатото също е една много важна част от арсенала на китариста и според мен именно легатото е нещото, коео дава скорост и малко повече сила и самостоятелност на пръстите на лявата ръка. В този смисъл мисля, че е добре с учебна цел да се свирят песни, които в солата си имат както умерено бързи alternate picking пасажи, така и по-бързички пасажи, изсвирени с легато, където при преминаване на нова струна перото най-често удря само веднъж, а останалите тонове на тази струна се свирят само от лявата ръка. Според мен упражняването на тези пасажи води до известно съзнателно разделяне на пръстите на лявата ръка и придобиването на "сила" на всеки пръст, така че да може да накара струанта да зазвучи. Слагам "сила" в кавички, защото реално ние не удряме силно по грифа с пръстите на лявата ръка, а просто удряме по-рязко и точно. Опитите да се удря със сила по фингърборда от пръстите, само за няколко минути предизвидват болка от вътрешната страна на китката и трябва да се избягват. Напротив, при легато, пръстите трябва да улучват точно струната, и да я удрят рязко и чевръсто, но в никакъв случай силно. Именно точността и бързината карат тона да зазвучи. Упражняването на легатото прави и много ползваните трилове "бързи редуващи се хамър-они и пул-офи между два тона" значително по-лесни и бързи след това, а и в известна степен ускорява дабъл-хенд техниките. Също така понякога звучи по-плавно и "изящно" да изсвирим примерно дадена гама с легато, вместо да удряме с перото на всеки тон. Тук вече не говорим за техника, а за различни изразни средства. При свиренето на дабъл-хенд, може би едно от нещата, които човек трябва да прави е да свири повече с пръстите на дясната си ръка(а не винаги с перото). В началото, когато свирим дабъл-хенд, пръстите на дясната ръка(най-често средния, понеже показалеца и палеца са заети да държат перото)понаболяват малко и единствният начин да се преборим с това е да свирим по-редовно дабълхенди, въпреки леката болка от наранената и подбита кожа на върха на пръста. След време, болката отминава. Разбира се, не трябва да стоварваме пръста твърде силно върху струната. Когато удряме с пръста е добре след това да подръпнем струната малко(най-често надолу), когато искаме тя да зазвучи след удара(когато оттегляме пръста си от струната). Също така е добре когато ползваме дясната ръка(без значение дали удряме с пръст или перо), да не ползваме(до колкото е възможно) цялата си ръка, а по-скоро пак въртеливото движение от китката, за което kolio_k говори в неговото видео, когато показва пикинг техника. Според мен така е по-бързо и не се стига до досадното сковаване и изоставане в средата на някой бърз дабъл-хенд. Иначе като скорост мисля, че в общи линии трябва да не се свири твърде бавно а умерено. Това помага за синхрона между двете ръце. Можем примерно да започнем нещо малко по-бавничко, да ускоряваме докато достигнем някаква скорост, която вече ни е трудна, но не правим грешки и след това да забавим малко и да останем там известно време. Ако грешим, значи е твърде бързо, а не е хубаво да се свири с грешки, защото ръцете с учат да грешат. Всяко сковаване на ръцете, китките и т.н. и натрупване на напрежение говори,че не правим нещо правилно или се опитваме да го направим твърде бързо на този етап. Затова трябва да се стремим да правим всичко с лекота.

Ами.. не е лош човек, иначе наистина си има темперамент. Той е известният от миналото барананист Антон Бубев, ако не се лъжа. Работи до около 17:00 часа. Аз обикновено минавам около 16 и почти винаги е там. Понякога в магазина не е той, а жена му.

Минавах през Кашъша вчера и видях, че е докарал пак от ония страт-подобните Richwood-и от масивно дърво. Едната е натурален финиш, другата е бяла. Има и две Richwod LP-та. Можете да минете да ги пипнете и огледате.

Не съм обръщал внимание на промяната в звука, получаваща се в резултат на височината на прагчетата, но понеже имам една китара с 1.3/2.8мм прагчета, бих казал, че ми харесва леснотата, с която се правят бендове при тези прагчета. Като главен недостатък бих посочил това, че трябва да се натиска доста внимателно при акорди, за да не се повишава тона много, и съответно да не се получават фалшиво звучащи акорди.

Мопже би ще е по-добре да обмислиш възможността за продаване на настоящата китара и закупуване на такава с нормален бридж. Предполагам, че така ще е по-оправдано финансово.

Сигурно ли е, че сигнала от лаптопа по принцип е чист?

Ако тона на китарата ти е къс, то това означава, че китарата е скапана. Ако с дисторшън тона ти е по-къс, отколкото на чисто, това може да означава, че има пуснат нойзгейт, който ти отрязва най-тихите моменти на отзвучаването. Към всички, споменаващи състейн на евтини китари в секунди: Не пишете толкова самонадеято за 5-6 секунди, 10 секунти и т.н. Ако говорите за 4-то прагче - ОК. В общи линии никоя евтинджос китара няма над 2.5 до максимум 4 секунден неравномерен(не еднакъв навсякъде) състейн на прагчета 12-17 примерно. То състейна личи именно там, никоя китара няма 4-секунди състейн на 1-во прагче...

A aз предпоалгам, че е свързано и с това, че са качествени, направени от добри материали, а също и от това,че твоите китари рядко са от онези с грифчето, дебело само 18-20мм.

Не може и да има официална версия, защото проблеми няма при всички инструменти, а обикновено човек няма 100 инструмента, за да е категоричен. Понеже аз имах 12 по едно време, имах проблем само с една китара. Другите нямаха проблем. Но при хора, които обичат да свирят с по 1мм екшън, предполагам ще се усети повече.

Някои въпросопредложения от мен:

Моля да не се обвързват българщината, правописа и опаковките от вафли, без да са проведени необходимите експерименти и да са събрани достатъно статистически данни за тяхната неразривна връзка.

Благодаря за хубавите думи .

Аз не бих се ограничил в тия марки. Препоръчах горе Richwood, защото съм пипал и смятам, че звучат минимум един клас над своя(ценово). На мен Richwood ми звучат малко по-ясно и балансирано от аналогични китари на други производители, затова и ги препоръчвам често. Иначе всеки може да пипне, чуе и да избере. Разбира се, има и много други марки, които стават. На всеки малко по-препатил китарист е ясно, че за 500 лв. по всяка вероятност няма да си вземе китара, която да се доближава до характерното звучене на китарите, които слушаме по записите. И това далеч не е само заради адаптерите, както много хора вярват, докато не се убедят, че и след смяната на адаптерите с най-скъпите, китарата-пръчка пак звучи като същата дъска. Реших да пиша по темата, понеже видях как се препоръчват пълни дивотии като Ibanez GRG за рок музика....

1. Tвоята китара е скуаер, с гриф по-прибран в тялото и по всяка вероятност по-дебел от грифа на китарата на автора. 2. Като махнеш струните, тръсрода, който противодейства на опъна на струните вече няма на какво да противодейства, но продължава да противодейства и огъва грифа назад. При по-тънки или по-меки грифове това е доста осезаемо. 3. Ако грифът се поогъне повечко, в някои случаи може да настъпят временни или постоянни пластични деформации на грифа. Това не винаги е така и зависи и от стъпката на резбата на гайката. То се вижда промяната каква е.... стига да има кой да гледа . Иначе миималният допустим екшън зависи и от това, колко "твърда" е китарата. При по-"твърди" китари може да се постигне по-нисък екшън, при равни други условия. Естествено, много хора не харесват да им е твърда китарата и да ги болят пръстите при бендове. Затова всичко е въпрос на компромис.

Случайно да си махал всичките струни при смяната? Мисля, че трябва да се погледне и сетъпне. Иначе, само можем да предполагаме.

A защо "въобще корт" вместо "въобще ESP", примерно....?

Ами... Metallica в по-ранните години свирят с гибсъни, Aнгъс Йънг от AC/DC - с Gibson SG. Clapton свири доста със стратокастер, Slash от гънс - с Gibson Les Paul, никелбек не знам с какво. Така като те слушам, пак стигам до един от горните два варианта, които ти предложих, като LP варианта натежава повече.

Макар като цяло да си прав, не си прав за всички случаи. Повечето евтини трани модели наистина издишат, но има и транзисторни екземпляри, които реват ужасно силно, стига да имат добро крайно стъпало и достатъчно стабилно захранване, че да не "клякат". Вчера слушах точно един такъв екземпляр. На открито. Бая силничък си беше . После се оказа, че аз съм му правил предусилвателя, а крайното стъпало е с някакъв TDA или STK чип. Захранването беше "железно" с огромни кондензатори и трансформатор със значителни размери. Сравнявахме и с ламови усилватели с аналогична мощност. На открито треснята, която създаваха беше в общи линии еднаква. Трудно се стоеше на по-малко от няколко метра от кабинета. Включвахме ги в един и същи кабинет.

По принцип при китарите абсолютни неща няма, но отговорът е сравнително прост. Виж с какво свирят рокаджиите! Колко от добре известните рок звезди свирят с метъляшко-изглеждащи Ibanez китари с флойд-роузове? Ibanez (в момента) може би са най-популярни сред подрастващите китаристи с техните метъл метли, тремоло системи и т.н.(не че нямат и по-класически изглеждащи инструменти). Като цяло звука, който се определя като класически "vintage" звук е доста далече от звука на повечето(не само Ibanez) метли. Най-малкото, че флойда променя звука в някаква посока, която често не пасва на любителите на по-класическия звук. Ако наистина искаш китара, която да е поне близко до класическите звуци, а същевременно звучи приемливо за жици, според мен тези варианти са за теб: 1. Стратоподобна HSS китара. 2. Les Paul тип китара Ако търсиш китара, която хем става за метъл, хем за рок, хем за джаз, хем има флойд, хем звучи като Dream Theater, хем звучи като Eric Clapton, хем звучи като Gary Moore, хем звучи като......... просто няма да намериш такава китара дори и много скъпа да е. Кеф ти страт - купуваш си страт, кеф ти LP - купуваш си LP, кеф ти метла суперстрат - купуваш си метла суперстрат. Това е положението. Естествено, за 500 лв. така или иначе няма да можеш да си вземеш най-страхотната китара, но като цяло е добре да гледаш поне материалите, от които е изработена да не са от най-евтините, като шперплат, агатис и др... Материалите, които се ползват при стратовете най-често са елша(alder) и swamp ash. При ЛП китарите най-често се ползва махагон(mahogany). Има и някои солидбоди китари с тяло от явор/клен(maple). Има още материали, които се ползват, за които можеш да прочетеш, ако те интересува. Разбира се, при евтините китари, селекцията на материали не е твърде основен приоритет, но все пак е добре да си вземеш китара, направена от някое от т.нар. "tonewoods". ПС: Не съм съгласен И с това, че Ibanez размазват аналогичните като цена китари на другите популярни марки.

Е, явно и Хранов това е гонил .

Главата на грифа.

Ето семпли от тази китара: за който се интересува, още:

http://www.ibanez.com/EG/guitar.aspx?m=GSA60 Тази китара не изглежда никак зле, но тялото й е от нискобюджетното дърво Агатис. Мисля, че има и доста по-добри оферти. Тъй като китарите Vintage малко оредяха по магазините, моga да препоръчам китара, сходна на горната, но от по-хубави материали. Капъша продава едни подобни на страт Richwood-и за скромните 390лв, ако не се лъжа. Тремолото им е подобно на FAT10 - Wilkinson e. HSS комбинация са. Тялото на прозрачните е от swamp ash/аlder, както се вижда през лака, а цветните не знам от какво са, но също звучат наистина доста добре за класа си. Имат и много приятно дълъг състейн. http://basvandenbroek.com/en/product/29573...ric_guitar.html