Evtim Djerekarov

Честно казано, в момента не съм съвсем сигурен, но зависи от типа входно стъпало. В най-лесния случай, може да се наложи да се сложи делител на напрежението, ако предусилвателя е чувствителен, или последователно съпротивление. Въпросът не е съвсем маловажен, защото някои стъпала имат JFET вход без никакви последователни резистори. Може да се наложи и да се сложи кондензатор последователно на адаптера, за да не развали DC режима на стъпалото.

Може именно в лош контакт да е проблема, както вече други предположиха. Но Никони може да погледне.

Нищо чудно просто тази бройка да е дефектна, ползвана, удряна.... СССР няма от почти 30 години, а тази лампа кой-знае как е съхранявана.

Манов разбираше от тунери. За друг не се сещам, който да не се учи на тунера ти. Това не е точно музикална апаратура, специфично е. Виж във радиолюбителски форуми.

Ако е гъргорене, може. Ако е гърголене, не може. Ако е гъргориране с нотки на нежно влажно припръцкване, значи е за ремонт. Ако е ломотене или каканижене, то е от лампа V2 на схемата от март 1988 година. Помисли малко и сам предположи, по даденото обяснение, някой би могъл дори хипотетично, да даде каквото и да било обосновано предположение за характера на проблема. Ако дадеш повече параметри, може и някой нещо да измисли.

Бог да го прости Валяка. В последните 6 години ми беше сърдит, поради моята стилистика на писне във форума (която може би смяташе за някакво лично неуважение) и некозируване, та избягваше разговор от може би 2015 година, но беше наистина много добър специалист. Така и не можахме да си проговорим с него, за съжаление. Хубаво е, че все пак, са останали хора от форума, които са поддържали приятелство с него. Светъл му път!

Според мен, освен споменатите в темата неща, е важно да се преслушат тоновете на високите позиции, колкото по-малко глухи тонове има (а там, където ги има, да са възможно по-продължителни) толкова по-добре. Важно е също сол на 3-та струна (3-то прагче) да не е много глух - при повечето LesPaul китари там има малко по-къс тон. Важното е, да не е много по-къс. Друго - като го поразсвириш, да ти харесва. Някои гибсъни, ако се "пипат" по-неванимателно, имат доста груб тон, други имат по-изискан. Аз лично харесвам вторите, особено ако (и поради адаптери, разбира се), с овердрайв/дистършън, те имат един много характерен, малко хаплив тон (в контраст с твърденията за голяма облост и басовост на тона), която хапливост се дължи вероятно на характерният "twang" при атаката на тона. Преслушай и видеа на темата.

Да бе, голям траур в тая тема! Ако искаш да видиш Коцето - виж го в София.

Аз имам още по-добро предложение, да инвестираш пак скромна сума и да отидеш с някой, да ти избере що-годе свирещ нов инструмент. Тия Кремонки точно са относително стабилни тояги, но не са точно... китари.

Ако нямаш проблем с микрофониране на адаптерите (или вътре в звуковата карта / настройките), то вероятно удряш струната с перото точно някъде, където излиза флажолет. Пробвай да преместиш перото нагоре-надолу по струната. Това, което се чува на записа са предимно 5-ти, но и 2, 4, 6 хармоник.

Това не е ли песен за Никола Парапунов (или за Никола Калъпчиев, според други източници)? Винаги ми е интересно, че тя се възприема като народна (в смисъл, стара, традиционна), а всъщност е доста съвременна. Парапунов е партизанин, деец на БКП и ОФ, убит в засада през 1943 г. Песента е написана от Димитър Янев през 60-те години на 20-ти век и е била една от любимите песни на Живков, която той смятал за народна, и се изненадал, когато разбрал, че е написана от Янев. Капъпчиев е деец на БРП (к). Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война, партизанин от Горноджумайската чета. Пхахаха, вижте какви глупости се пишат в македония за Парапунов: https://puls24.mk/nikola-parapunov/

Dupnitsa Open: http://www.dennews.bg/news/2021/9/20/62533-dupnitsa-open-subra-blizo-300-taekuondisti-ot-bulgariya-i-gurciya

Не е истина просто! Много добре!

Честно казано, никога не съм си правил такъв експеримент. Просто винаги ми е правило впечатление, че когато от еспресомашината струйката започне от почти черна, премине през кафява и завърши оранжевеникава (т.е. имаме добро преминаване на вода през цялото кафе, без тя да си намира лесен път), то екстракцията е голяма (голяма част от кафето е във водата) и това най-често при оптимална температура/налягане се съпровожда от хубав, тъмничък каймак. Правило ми е впечатление също, че сигурен белег за прекалено висока температура е накъсването на каймака "на парцали". Но аз обичам да настройвам машината на температура 92-93 градуса, което не е твърде близо до тази точка. Та вероятно каймакът, както казваш не допринася за вкуса. Но по мои наблюдения, той е визуален признак, че екстракцията е добра и пълна.

Силно препоръчвам варненската кафе-пекарна Jasmin, която праща и с куриер до София. Изключително съм доволен от тяхната Brazil, Colombia както и тяхната си смеска на пекарната. Като цяло, без да е кисело, кафето има по-малко от острата горчивина, която в по-голяма степен присъства в Espresso Vivace, Domani Blend (Domani) / City Blend (Columbus) / Colombia, Brazil,Friends Blend (ALDA). С две думи - доста са пивки на JASMIN кафетата, пък като се екстрахират добре (особено като човек направи едно дълго или две по-късички от 19-20 грама материал) си пускат бая-кафявия каймак на шарки, не е някаква светлоч.

Е как - един официален представител у нас е длъжен да няма нищо. Иначе какъв официален представител е, ако ще продава някакви неща за дребни леффчета.

Най-добре е, да повериш тази работа на някой добър лютиер. Не, този брижд не се държи на винтове, а на лепилно съединение.

COFFEED - 19

Не мога сега да смятам, но ми се струва, че така нарисувана, схемата не e в правилен DC режим.

Изглежда, по някаква мистична причина, ти имаш много повече проблеми от другите китаристи, ползвайки същите кабели. Може да е карма. Помня, че ползвах един правен кабел, един кабел Stagg и един Bellamusic, в продължение на 4-5 години на репетиции и на живо, както и вкъщи, без проблем, а за периода съм се местил два пъти. Та не знам. Във всеки случай, не ползвай кабелите, да повдигаш товари с тях.

На транзистор, може, но ще свири 2 идеи по-тихо.

По-скоро ти се опитваш да пробутваш разни теории, кой знае колко изпитани на практика. Поне е добре, че имаме експертен панел в областта на краставичарството.

Препоръчай все пак на човека бояджия, вместо да развиваш стройни теории кое как щяло да стане. Ти китара боядисвал ли си - снимки имаш ли? Щото аз съм и имам (бас с binding, полупрозрачно червено). И понеже имам малък опит, знам каква разправия е, ако трябва да стане както трябва. Преди това, както сам можеш да се досетиш, съм пробвал всякакви алабаизми препоръчани от хора, които са чували, че нещо се прави еди-как-си, или просто "знаят", ама никога не са го правили.

Твоите съвети важат, ако се боядисва с някакъв плътен и твърд като камък полиестерен или друг подобен лак, който освен всичко, имаме пълна гаранция, че няма да надигне основата. При по-малко вискозни лакове с по-голяма адхезия, ще се получат видими неравности и ясно откроими граници на местата с различна основа - ако не веднага, то след време - със сигурност.

Ако схемата входа е идентична с тази, предлагам: 1. Да се подменят диодите D1, D2 с нови. 2. Да се увеличи стойността на R66 и пропорционално да се намали на C2. Примерно 4.7К / 2.2nF вместо 1К / 10nF. Може първо само да се увеличи съпротивлението, а кондензаторът да се намали само ако се наблюдава нежелано увеличение на басите. Друга възможна причина за изгаряне на ОУ, e ако се самовъзбужда и "Свири" на някаква висока честота. Това може да се установи с осцилоскоп. Половинчато, но може би работещо решение би било ограничаване на захранващия ток на ОУ. По-правилно би било да се установят и елиминират причините. Възможно е също, причината за изгарянето да се корени във другата половинка на чипа (вторият ОУ на схемата);