Steppenwolf

Възнамерявах да стоя ънплъгнат от темата, но само замалко ще премина, колкото да инкрустирам нещо дребно... 0. Тази тема, като другите подобни, е мъртвородена. 1. Не ми се връзва да се говори за професионална звукозаписна техника, за смесване и мастериране, а да се обсъждат mp3-ки. 2. Някъде 7thString бе споменал, че дочува разлика между 16/44.1 и 24/48 (или 24/44.1 и 24/48 ли беше?) некомпресиран wave, а тук - че няма разлика между mp3 и wave, дори че при 128 kbps е нужно да се "понапрегнеш", за да чуеш разлика. Тези две твърдения се анихилират от раз... дали като зелева чорба с махмурлук, не знам, но има нещо махмурлийско тук. Абсурд. 3. Преди години направих един малък тест във форума: няколко wave файла, сред които оригинал, mp3 @ 128 (или 160 беше?) и запис, прекаран през касетния ми дек с една от най-евтините ленти TDK FE (type I) + Dolby C, ако се не лъжа. Резултатът беше, че много от отговорилите счетоха mp3-ката за касета по преумпцията, че касетата трябва да звучи най-лошо, докато всъщност най-лошо звучи mp3-ката. От друга страна, оригиналът не беше едногласно сложен на трона, а имаше бъркане на аудиокасетата с оригинала. Макар че и трите могат да бъдат различени. mp3 @ 128 може да минава и през известно количество ушна кал дори. И звучи по-лошо от FM. Vorbis при този битрейт е малко по-добре. Но ако имате хубав УКВ тунер и нелошо радиоприемане, може сами да сторите един тест: да сравните high-quality online stream-овете на радия като БГ Радио, StarFM, etc. със сигнала от УКВ предавателя - второто намирам за по-качествено, тъй като липсват артефактите, замазването понякога, а стереопанорамата не е разнищена от joint stereo кодирането при въпросния битрейт - също се чува. Ето защо не един или двама по света не одобряват цифровизацията на радиостанциите (DAB, etc., да не говорим, че mp2 @ 128 е още по-лошо), а излъчването с високи битрейти е по-рядко. 4. 320 спрямо wave също не се шмугва ефектно под радарите и има разни чуваеми разлики понякога, особено при транзитни сигнали (transients), при по-сложни форми (като клавесин) и т.н., има и pre-echo понякога. Това при слушане с хубави слушалки или монитори лъсва по-ясно. А при нелоши Hi-Fi озвучителни тела - понякога, не тъй контрастно, но може да се улови в някои случаи. Затова, за себе си поне, съм изхвърлил mp3 от употреба, с изключение на материал, който не може да се намери в друг формат. Затова има различни кодеци и презети - това, че вие чувате или не чувате нещо, не значи, че същото е вярно и за други. Не се центрирайте толкова в Космоса.

Ами... редовните 3 пъти на ден трябва да го храниш, ама яката, и няма да крашва. Шегувка.

+1 за RME. Освен това, там вероятността да имаш проблеми с драйверите е почти несъществуваща.

Аудио митове? Че може да се чуе посоката на кабелите. Друг мит ще да е щателното изолиране на кабелите до озвучителните тела от вибрации. Достатъчно е да четем някои форуми, и ще намерим десетки митове и легенди, а навярно и религия може да се построи.

Шопен, Дебюси, Сати... Шуман също...

http://www.youtube.com/watch?v=X-r7vUKqZRU

Не ще да е от Windows-a. Най-напред обнови драйверите, провери настройките на програмите и големината на буферите. От системните прекъсвания би могло да се случи, ако има много заявки на две устройства към едно IRQ, но едва ли е толкова натоварено при теб през цялото време. Може да опиташ и разместване на IRQ-тата в BIOS-a. Чипсетът на firewire адаптерите е от значение, тъй като понякога всичко друго освен Texas Instruments прави проблеми, има забивания и т.н.

Композираното от Мишел Льогран си е много хубаво, затова и малко вдигнах вежди, когато прочетох: "Какво да направя, за да звучи правилно / читаво?". Предполагам, че искаш да рехармонизираш, но това наистина не е хвърляне на зарове. В случая с "проблемните" акорди и мелодични тонове е изпълнено по-горе отметнатото, т.е. *не* са на b9 от акордов тон, и 'звучат'. Освен това, мелодията се движи постъпково и тези тонове могат да бъдат разгледани като акцентирани проходящи тонове / accented passing tones от мелодична гледна точка, като следващите ги тонове са част от терцовия строеж на акорда. Това, да обърнеш акорда в sus, е само една от възможностите. Ако искаш да рехармонизираш така, че в силния момент, когато влиза акордът, мелодичният тон да е част от терцовия му строеж, то тогава трябва да разгледаш акордите, в чийто строеж може да влиза въпросният тон, но и да имаш предвид как ще се измени функцията им в тоналността спрямо околните.

Когато "четвъртият" тон е в мелодията (имаш предвид кварта спрямо основата на акорда ли?), то обикновено става дума за sus акорд, т.е. терцата я няма. Когато и терцата е включена, то става дума за акорд с ундецима, т.е. 11, като се подразбира #11, ако е мажорен и не е указано. Как се хармонизират умалени акорди?! Та самият акорд е звено от хармонията и той хармонизира мелодията! Щом в риълбука пише min7, значи акордът би трябвало да е такъв. В общи линии, това, което не е на полутон / b9 от друг акордов тон, може спокойно да си участва хармонично, изключая доминантите - там може и инак, напр. G7b9. Чистите, "празни" квинти звучат архаично, но разбира се, че може. Питай дали нещо е забранено само ако търсиш пресъздаване на определен стил звучене. Иначе нищо не е забранено.

Най-вече rutracker.org, понякога и demonoid.me. Повече от първия, винаги има много сийдъри.

F*ck, попаднал си на fake flac! Никой не обръща mp3 във flac.

Разлика на FLAC (или който и да е lossless - все същото) спрямо кое имаш предвид? При мен mp3 няма почти, с изключение на неоткриваеми в друг формат музики.

Пресли уцелил в десетката със статията. Масовото мислене е, че крайният сигнал на изхода ще излиза начупен, натрошен, озъбен и какво ли още не. Човек сам избира дали ще повтаря нещо недосдъвкано или ще се срещне с материали от теория на сигналите и цифровата техника, интерполация, алиасинг и т.н. Преди 15-ина години не използвах масово интернет, нямаше ни такива скорости, ни такова богатство във виртуалното пространство. По него време още бях в електротехникума ("Изчислителна техника") и си купих една книга на Бернд Родекурт - "Компактдискови устройства: описание и ремонт", откъдето първоначално научих основните положения в цифровото аудио. Колкото до перцептуалното звуково качество при различни семплиращи честоти - това би следвало основно да се дължи на антиалиасинг филтрите - когато честотата на срязване е близо до слуховия диапазон, артефакти от тях може да се доловят. Там нямам достатъчно наблюдения, нямам и с какво да наблюдавам адекватно предвид техниката у дома ми - не е лоша, но и не е студийна... Прекланяне пред високи битрейти и семплиращи честоти може да се види по разни аудиофилски форуми, където се афишира слушането на vinyl rips 24/96, което според мен е излишно. На такива ритуали обикновено се обсъжда и значителната разлика в звученето на различни кабели, въх...! В такива случаи единственото, което може да се каже, е, че подобни твърдения имат смисъл само ако бъдат доказани като стоящи над статистическия шанс с помощта на ABX тестове. Иначе са чисто плацикане с плацебо.

Оставям малко материал за макамите - http://www.maqamworld.com/

Някъде има такава тема из теоретичния раздел, между другото. Нека питащият използва и търсачката. Не съм сигурен обаче дали за начинаещ разновидностите на мажора и старинните ладове няма да му дойдат в повече наведнъж, затова се ограничих само до тези на минора.

Ще го кажа простичко: В мажор има между всички степени цял тон, с изключение на III и IV, както и VII и VIII - там е полутон. При натуралния минор полутоновете са между II и III, както и V и VI. Хармоничният минор изглежда като натуралния, но седмата степен е повишена с полутон. При мелодичния минор е повишена също и шеста степен (във възходящия му вид). В низходящия му вид мелодичният минор изглежда като натуралния. Наричат се възходяща и низходяща форми, защото обикновено първата разновидност се среща при възходящи мелодични линии, а втората - при низходящи, но не винаги - зависи и от хармонията отдолу. На малка терца под всяка мажорна тоналност (т.е. започваща от шестата степен на мажорната) лежи нейната паралелна минорна тоналност (по aмерикански това е относителен / релативен минор). Нарича се така, тъй като съдържа същите тонове като мажорната, на която е паралелна.

Можем да препоръчаме различна и качествена литература. Как си с английския?

Не се занимавай с глупости, а намери FW за лаптопа.

Преди всичко това поколение Учебници на издателство "Техника" разгръщах, докато бях в електротехникума, а по-късно се допитвах до тях и в института. Стоят прилежно подредени на рафта отляво ми тези ценности. Прави впечатление, че материалът в тях е хем професионално представен, хем и с много подреден вид и ясен език - от инженери практици. И този ще е ценно попълнение, макар и във виртуален вид. Благодаря за споделянето!

Какво точно маркира това сравнение "радиоглас"?

И е напоено с повече романтика, и свети по-топло, дори и прехвърча по-приятно-загадъчно УКВ-то... Разбира се, не е леко да се сдобиеш с ефирна честота, но така и трябва, а не всеки да завзема въздушното пространство. Не че радиоразпръскването ни е съвсем спретнато, с две лехи отпред. Понякога, и да ги има, лехите са разменени - половината радиостанции в региона излъчват с огледална стереопанорама, Дарик е открай време премодулиран и никой не взе отношение (да видим КРС какво ще кажат...), а "Христо Ботев" винаги е бил с някакви сбъркани честотни корекции... Но единствено при БНР може да се говори за професионализъм, багри и контрасти. Останалите ги усещам по-скоро като по-сивкав пълнеж, статисти, колкото да има други радиостанции - от там по-рядко опитвам и закратко.

По принцип намирам, че радио по интернет не е съвсем радио и рядко слушам така, с изключение на някои sky.fm & di.fm потоци. Предпочитам по УКВ вълните да доплава информацията, а и е по-качествено, стига да са такива още тунерът и сигналът ви. Горните радиостанции при мен не се прихващат, разбира се; слушам основно националните програми на БНР, най-вече Хоризонт. Там "Зона за рок и джаз" е симпатична, но като цяло използвам радиото по-малко за музика и повече за други предавания. Понякога съм и на честотата на StarFM.

Е, не бих го нарекъл чак "грешка" и споделих защо, но ако държиш така да го назоваваш - добре. Дума като дума. А дълбоко в сърцето си всеки жаднее за идеалното. Но не може да го намери вкопчен в този свят.

Korg колекцията, z3ta+, Sylenth, евентуално и Zebra, а от FM синтезаторите - Octopus и FM8.

Не съм се задържал много в темата, защото не намирам нещо кой-знае какво за бистрене, а и едва ли ще ни напои особено. Затова, ако някой се почувства недоразбран или повтарям, извинете. Няколко неща, които намерих за нелошо да отметна: Консонансът и дисонансът не се срещат рязко в черно и бяло, а преливат един в друг. Това зависи от музиката, културата и развитието на строевете, те не са абсолютни. В миналото терцата не е намирала място в графата с консонанси, а днес септакордите и изобщо "рошавите" акорди си минават за консонантни единици, които не е необходимо задължително да получават разрешение по познатите принципи от класиката. Думите обаче са само две - консонанс и дисонанс, та зависи от кой край на континуума ще погледнеш. Има и малко игра на интерпретации тук, понеже не е написано явно, че терцата, септимата и т.н. са еднакво нестабилни. От това гледище, те просто попадат в групата на по-нестабилни от примата, октавата и чистата квинта, придавайки повече активност, докато, поради голямото си тонално сливане, октавата и квинтата имат по-статичен ефект - ако другите са вълните и теченията, те са бреговете. Това е валидно и в класическия контрапункт. Ето защо тези тонове обикновено очертават guide tone lines и са като водачи, които придвижват музиката (да си припомним и че тези са есенциалните тонове на акорда - терци, септими, алтеровки). Също така, има разлика между степен в лад и тоналност, и степен в акорд. Чисто акустичният дисонанс "на парче" е едно, но в тонален контекст нещата се поизменят. Когато става дума за консонанс и дисонанс, въпросът не се изчерпва само с пореден номер в обертоновата редица - това е един преопростен поглед над нещата. В психоакустиката се различават няколко вида консонанс и дисонанс. Освен това, ако ще сме nitpicky, минорната терца е по-нестабилна от мажорната, а отсъждането за септимата по обертоновата редица не е съвсем точно, понеже там септимата е друга - обертонова или субминорна септима, - която не присъства в нашата тонова система; един акорд с малка септима и един акорд със субминорна септима са различни акорди. А идеални учебници няма и едва ли ще има, но на Бъркли са силни и доста практични. Само едно е идеалното и то не може да бъде назовано.