Здравейте най-напред, тъй като това е първият ми пост в този форум. Останах с чудесни впечатления - както от идеята, така и от сбъдващите я участници.
Имам два основни подхода при писане на музика - първият е със създаване на мелодия, а вторият - чрез започване от хармонията. Ако най-напред ми е хрумнала мелодията, просто я хармонизирам. Понякога пиша най-напред хармонията според настроението и чувството, според изградената си представа за самата "обстановка" и цялостното настроение, което създава; "теренът", върху който ще се разиграва сцената. Тук не може да не отбележа, че композирането най-напред на хармония, внимателно управлявана, е предпоставка за раждането на добра, приятнозвучаща мелодия.
Говорейки за хармония, бих искал да изразя позицията си, че изучаването на контрапункт е от решаващо значение за разбирането й и представлява другата половина от познанието, независимо дали става дума за функционална или нефункционална хармония, затворена или отворена, хроматична или не, квартова, терцова или секундова и т.н.... Т.е., двете са силно свързани и изграждат общите широкоспектърни хармонични познания. Това запознаване дава възможност за създаване на по-живи хармонии, за комбиниране на хармония и контрапункт, за превключването им.
Съгласен съм, че най-добро е запознаването по класическа и джаз-хармония - останалите стилове обикновено имат по-ограничена такава. От друга страна, реално класиката е най-пълна с установени норми, които при останалите стилове в по-голяма или по-малка степен се разчупват. Преди да се чупи нещо, нека се знае какво се чупи. А джазът нека пък посочи свободата, казвайки, че да счупиш това нещо не е толкова страшно.
Колкото до хармонията на метъла и рока, тя е по-проста, защото в противен случай може би нямаше да са именно метъл и рок, а нещо друго. И това е градиент на чара им.
Като цяло, мнението ми за теоретичните познания е, че и някой без особени такива може да се справя добре, заплащайки обаче цената за това във валута "време". Теорията просто обяснява написаната и пишещата се музика, до нея през времето се е стигнало експериментално, по пътищата на физиката, на свиренето и слушането. С труд, до непознатите положения от нея някой може да стигне отново и отново, тъй като физиката на музиката не е различна, но защо да се губи ценно време, вместо да се твори час по-скоро и да се търсят новости?
Забелязах, че mila_kara говори за обработката на звука... Преди време бях попаднал на интересни сайтове относно mastering-а. Ще се опитам да си ги припомня и в случай, че се прояви интерес към тях и са нужни, ще ги напиша.
Малко дълъг първи мой пост, дано не ви е отегчил с тези общи приказки... Ще ми е много интересно да прочета, какво би споделил авторът на темата по.. темата!