Steppenwolf

Това по-скоро го намирам за доказателство за големината на комерсиалния поток.

Написаното в Wikipedia едва ли можем да наречем научни статии, а резюме с основните точки по въпроса с консонанса и дисонанса. Дано не мислиш, че авторите на изследването не знаят тези неща, тъй като не би могъл да си по-далеч от истината. Същите имат и поне дузина други изследвания в областта на неврологията и музикалната психология - от интересни по-интересни. Консонансът и дисонансът се делят основно на пет вида. Най-ранните и елементарни концепции са мелодичен (мелодичната линия и интервали), полифоничен (интервалите между две или повече мелодии), контрапунктичен (от който произлизат някои "правила" на гласоводенето и третирането на дисонансите), функционален (отнасящ се до функциите на акордите в хармонията). Те малко или много зависят от контекста и се изменят с времето и средата, с творческото търсене на нови хоризонти, измяната на естетическите виждания и чуването през годините. Накрая идва и психоакустичният или сензорен дисонанс, имащ отношение към предходните, към развитието на строевете и цялата тонална система, и то не само западната. Няколко компоненти се явяват определящи при него - обертонове и комбинационни тонове с биенето между тях, виртуални тонове, тонално сливане, хармонична ентропия, периодичност, културен наклон... Колкото до стабилните и нестабилните акорди... През времето схващането за консонанс и дисонанс, а оттам и за стабилност се изменя, както и зависи от музикалната среда, с която конкретен човек се е обградил. В изгрева си музиката е била монофонична и с ограничен тонов обем. По-късно през Средновековието октавата, квинтата и квартата са консонанси, но не и терцата и секстата, затова са се ползвали доста пестеливо и с повишено внимание. През Ренесанса терцата и секстата вече са консонанси. А днес септакордите, нонакордите и т.н. ги използваме като стабилни хармонии, докато в миналото не са се считали за такива и са се разрешавали; в наши дни септакордът е толкова основна и нормална хармонична единица, колкото тризвучието за Барока и Класиката. По мое скромно мнение, подобно изследване би било поне малко любопитно за онези, които имат предвид тези неща, тъй като те сами по себе си не казват твърдо това, което изследването заключава, и проверката им не е неоснователна.

Образно казано, мисля, че страхът изгражда мастилото, което очертава контурите на индивидуалната личност спрямо останалия свят; важен е за съхранението и оцеляването й като такава. На физиологично ниво, амигдалата е центърът в мозъка, отговорен за емоциите. При поява на страх може да изпрати импулси до хипоталамуса, който пък управлява симпатиковата и парасимпатиковата системи, отговорни за изпитването съответно на тревожност и релаксация в определени ситуации. А постоянният и твърде интензивен страх от нещо, който се намесва негативно във всекидневието на личността и й пречи, се нарича фобия. Ако си имал определено травмиращо преживяване, то може да бъде асоциирано с попадането в подобни ситуации, като при всяко такова попадане изпитваш страх и тревожност, които могат да бъдат описани като ирационални, понеже в конкретния случай не е налице реална заплаха. А коренът на страховете изглежда е този от смъртта. Адреналинът е хормонът, отговорен за възбудата и привеждането на организма в състояние на стрес. Серотонинът е хормонът на щастието. Какъв е хормонът на грацията? А на достойнството и надеждата? Последните едва ли са основни емоции, а разклоняващи се чувства, надграждания и украшения от интерпретации и асоциации, които са доста културно зависими. И чувствата са многобройни, шарени и специфични, за някои от които езикът се оказва беден. Докато страх, радост, тъга са сред основните емоции и присъстват у всеки нормален индивид на биологически фундаментално, системно ниво (в т.ч. се наблюдават и при животните) като реакция на стимули от средата. Целта на изследването е да покаже, че едни и същи звукови и музикални събития имат тенденцията да задействат същите тези емоции за всички хора независимо от културния строй. Стресиращите звуци и музикални произведения често се оказват такива и за котарака ми, който свива уши и понякога иска да излезе от стаята. Но когато до ушите му достига примерно Прелюдия 2, оп. 28 от Шопен, едва ли си мисли за ранена надежда, лежаща в прегръдките на меланхолия, което не е сигурно и за аборигена. От по-източна мистична позиция обаче споменатото в началото може да не е абсолютната реалност, както предполагам Вяра загатна. Тогава, ако отделната личност реално е илюзорна и съответно его-очертанията, които я разделят от изпълнения с опасности свят, са също такива, то и страхът е илюзорен; при духовно просветление и достигане на Брахман няма вътре и вън, няма раждане и смърт, и тези страхове се стапят. Но по-лесно казано, отколкото изпълнено.

Хубави и с вкус оформени теми. Вмъквам, че в теоретичния раздел е налице и една стара тема за квартовата хармония: http://forum.muzikant.org/index.php?/topic/75860-kaadhoiaa-oadhiiiey/ Ако има желаещи, може да пишат и в нея.

Подкрепям колегата - да слушаш внимателно и с времето да се научиш да го правиш е най-важното. След това или успоредно с него можеш да започнеш с теорията. Образно, тя ще е кутията с инструменти, която ще ти помогне в някои случаи да разбереш музиката, а също да полираш собствените си идеи.

Всеки сегмент по пътя на сигнала е важен - звукова карта, усилвател, монитори, помещение, уши, мозък... Евтините звукови карти имат по-високо ниво на шум, неравна честотна характеристика, високи изкривявания в аналоговата част, има промазване в детайлите на звука.

Съветът е да започнеш да четеш и да се обучаваш по хармония. Единственият бърз съвет-кръпка, който мога да дам за момента при това положение, е да гледаш в моментите, в които влиза акордът, в мелодията да звучи тон от състава му - основа, терца или квинта. Ако използваш по-големи акорди, възможностите се разширяват (септима, нона и т.н.). А акордите, които ползваш - да са от тоновия състав на гамата. Също така, последованието на тоновете в акорда не е задължително да е основа-терца-квинта: напр., ако свириш Cmaj като C-E-G, а после Fmaj, то може да изсвириш втория и като A-C-F. Ще забележиш, че когато основният тон не е в баса, акордът не звучи така стабилно и изразително. Ограничавайки се в началото само до тонове от гамата, ще правиш музика диатонично. Разбира се, има и много други подробности, които ще научиш с времето, измежду които функциите на тези акорди, последованията, в които се използват те при установяване на тоналния център, воденето на тоновете от един акорд към друг, третирането на дисонансите и т.н. - неща, които характеризират тоналната музика като такава. Не че не може и иначе, естествено. При съвсем свободното ползване на диатонични акорди примерно, без да се съблюдават горните неща, можем да говорим за модалност и пандиатонизъм... Започни да свириш по слух, като вземаш предвид някои от казаните неща и експериментираш. Вслушвай се в идеите си и после ги просвирвай. Често заедно с мелодията във въображението има и някаква представа за акомпанимента и хармонията - опитай се да намериш тези акорди. Вероятно това, което чуваш в главата си, звучи добре, та просто го запиши. Естествено, това е временно решение и само материал, с който в най-близко време да се позанимаваш, докато започнеш да четеш.

Вие на последните денсхитове диско ли им викате...

Това май вече сме го предъвквали неведнъж... :-) В музиката винаги се намират изключения от наложил се шаблон и това е хубаво. Основното правило е, че щом имаш основание и звучи добре, значи е добре. Възможно е например да оформиш песента просто като история. Разни любими неща, за които се сетих на прима виста: http://www.youtube.com/watch?v=a8aPyBr-_S0

Библиотеката със семплирани етноинструменти на East West.

Точно. Само че от този синт звучи ужасно. Съвсем различно е от библиотеките на EWQL Ra.

Синтезаторно е, темброво носи характера на флейта, но също така има и по-перкусионна атака.

http://en.wikipedia.org/wiki/Disco и по-аналитично слушане на такава музика, както и разбира се да имаш музикални идеи в главата. Слушаш и забелязваш кои характерни черти правят диското диско - 4/4, шаблонът на ударните, баслинията, мелодията, акомпаниращите инструменти в хармонията (клавир, падове, китара). Теоретично не е необходимо да се кой-знае колко, макар че не би навредило. Теб кое диско те вълнува повече - 70-те (башдиското) или 80-те? Chic - Le Freak C.C. Catch - Cause You Are Young

Ако знаеш интрото как напомня на Alan Parsons Project...

Мен изобщо не ме дразни твоето виждане, просто не го споделям. Като ти е смешно как някой си изпипва нещата, смей се. Но не мисли, че той няма за какво да се смее на теб. Творчеството не е среща, за да те чака някой, който ще се жени за теб. После: "дали за 1 седмица ще го направя или за 1 година няма никакво значение". Не ти бие на едно място мотиката. Май твърде много си се вживял в темата, а тук само си говорим и се опитваме да сме си полезни. Това, че Fats още не е пуснал нищо свое, не значи, че не знае какво говори и че не може да е полезен. Едва ли можем да наречем неуместен коментарът му. А се "хванахме" за първия трак, защото нямаше друг - аз довърших коментара си по него. Като разкриваш публично нещо, бъди подготвен за всякакви мнения. По-нехвалебствените и предизвикателните не означават, че някой е против теб или че не те подкрепя и окуражава в развитието ти. Може би тъкмо обратното... Успех!

Звуците от "На пътя" са много МИДИ. Вкарваш някакъв мотив, не правиш почти никакво развитие около него, а после сменяш и забравяш. Мотивите създават очаквания и отговорности. Единственото, което правиш, е да пренасяш до безкрай по степените, което убива всякакъв интерес и дори изнервя. Цялото парче се редуцира всъщност само до няколко такта и е некохерентно заради неразвити различни хрумки, които не правят свързано цяло. Пробвах да го пусна и на човек, който по никакъв начин не е музикално грамотен и не е музикант, а само слушател. Не издържа до края, може би по-малко от 1/3 изслуша. На мен това не ми звучи като заяждане, а го намирам за глупаво. То обяснява всичко, защото ти показва отношението към музиката, което се надявам да промениш с времето. Вкарваш някакъв измислен състезателен елемент в изкуството. Някои композитори са писали години наред една творба. 3 - 4 минути попмузика понякога се изпипват в продължение на седмици и месеци. Разбира се, това не означава да изпаднеш в някаква дълбока самокритичност и придирчивост. Аз лично малко клоня натам, поради което не докарвам докрай много неща. Преди няколко дни си писахме с мой познат композитор от чужбина и той сподели за негов приятел, с който са следвали заедно и който от години наред няма почти нищо готово, понеже е много самокритичен - изпипва месеци наред 12 такта, а накрая изхвърля всичко. Това също е кофти положение.

Взаимстването на степени и акорди от един диатоничен лад в друг в класическата хармония пак се нарича смесване на ладовете. Там обаче се мисли и малко по-линеарно (контрапунктично), като обикновено не се говори за лад според акорда на момента, а се гледа от позиция на основната тоналност и има хроматични алтерации. Страничната доминанта пак си е странична доминанта, но ако не играе такава роля, може да се анализира просто като алтерация (иначе пък в случая излиза и да е с нерегулярно разрешение). Акордът на понижена втора степен, преобладаващ по-често и естествено в минор, се нарича фригийски или неаполитански, известен като неаполитански секстакорд, понеже е най-характерен в първо обръщение. Но може да се срещне още в основно и във второ, по-рядко със септима (в такива случаи може да се окаже проходящ). Класически обаче придвижването му директно към тоника, въпреки тежнението в нея посока, е нетипично, освен напр. при изпълнение на разни елаборации около тониката, където има проходящ или съседен характер. Това е така, защото инак води до нежеланите паралелни квинти, затова обикновено се следва от доминантата и по този начин се явява по-интензивен заместник на субдоминантата. В случая ходът е SII7 - N7 - T . В добавка, с участието на втора ниска може да имаме и един от трите вида акорди с увеличена секста, само че не на най-типичната за тях пета степен, а на първа степен. Стандартното разрешение на такъв акорд е към тониката, ала той не включва голяма септима.

Понякога, четейки форума, иде ми да целуна бордюра на раздяла, преди да изчезна безкрайно...

Хареса ми. Бързите сола в интрото не ми пречат, допадна ми контраста, който създават. На места само не ми се върза напълно електрониката и ми стоеше малко като залепена, по-специално в началото и в края - вероятно много леко изтегляне назад в микса, пипване по блендите на синтовете и/или малко EQ може да се пробва, за да стане още по-кохерентно. Чух и другите две парчета. Не съм особено навътре в тази музика, но сте ми симпатични като цяло и ми се струва, че знаете добре какво правите. Go, go! П.П. От 2001 до сега само три/четири парчета ли...?

Ако не напиша никаква критика и просто кажа, че си е много хубаво така, ще съм гаден лъжец и едва ли ще допринесе с нещо полезно и различно куртоазният ми пост. Ако кажа, че не ми харесва и се обясня, ще съм гаден критикар, който се прави на интересен. Ако си замълча, ще съм надутият гадняр, който не е удостоил с внимание музиката ти. Абе при всички положения ще изляза крив. По кой ли начин да бъде?

Табултури, май ас. Едно от най-кофтажните неща е музикален кон с капаци, виждащ само табулатури. Просто научи различните ключове и основните неща от нотацията. Тогава ще ти се изясни къде са октавите. Малко или много, нотацията все ще ти е необходима по-нататък. Ако срещнеш някой, който ти казва да заебеш тотално нотите и да караш само на табулатури, не го следвай, защото ще паднеш в същата канавка като него.

Примерно ги чуваш в главата си и после ги записваш, да?

Из архивите си с музикално-теоретична насоченост се натъкнах на едно изследване, което може да представлява интерес за някого тук. То загатва, че в музиката все пак има някои универсални и всевалидни истини, колкото и да не се харесва на дадени хора това. Линк: http://web.orbitel.bg/ks/emotion_music_universals.pdf

Не разбрах много какво питаш... Това можеш да го задаваш в MIDI editor-a. Groove Agent ли ползваш? И там може да пипаш.

Много готино парче е това! Нямам кой-знае какво неказано да прибавя - и на мен би ми дошло по-добре с мааалко по-изнесени напред ударни и по-разредени ефекти. Всъщност, ефектите не ми идват чак толкова много. Да не би вече да е редактирано?