Steppenwolf

Всеки сегмент по пътя на сигнала е важен - звукова карта, усилвател, монитори, помещение, уши, мозък... Евтините звукови карти имат по-високо ниво на шум, неравна честотна характеристика, високи изкривявания в аналоговата част, има промазване в детайлите на звука.

Съветът е да започнеш да четеш и да се обучаваш по хармония. Единственият бърз съвет-кръпка, който мога да дам за момента при това положение, е да гледаш в моментите, в които влиза акордът, в мелодията да звучи тон от състава му - основа, терца или квинта. Ако използваш по-големи акорди, възможностите се разширяват (септима, нона и т.н.). А акордите, които ползваш - да са от тоновия състав на гамата. Също така, последованието на тоновете в акорда не е задължително да е основа-терца-квинта: напр., ако свириш Cmaj като C-E-G, а после Fmaj, то може да изсвириш втория и като A-C-F. Ще забележиш, че когато основният тон не е в баса, акордът не звучи така стабилно и изразително. Ограничавайки се в началото само до тонове от гамата, ще правиш музика диатонично. Разбира се, има и много други подробности, които ще научиш с времето, измежду които функциите на тези акорди, последованията, в които се използват те при установяване на тоналния център, воденето на тоновете от един акорд към друг, третирането на дисонансите и т.н. - неща, които характеризират тоналната музика като такава. Не че не може и иначе, естествено. При съвсем свободното ползване на диатонични акорди примерно, без да се съблюдават горните неща, можем да говорим за модалност и пандиатонизъм... Започни да свириш по слух, като вземаш предвид някои от казаните неща и експериментираш. Вслушвай се в идеите си и после ги просвирвай. Често заедно с мелодията във въображението има и някаква представа за акомпанимента и хармонията - опитай се да намериш тези акорди. Вероятно това, което чуваш в главата си, звучи добре, та просто го запиши. Естествено, това е временно решение и само материал, с който в най-близко време да се позанимаваш, докато започнеш да четеш.

Вие на последните денсхитове диско ли им викате...

Това май вече сме го предъвквали неведнъж... :-) В музиката винаги се намират изключения от наложил се шаблон и това е хубаво. Основното правило е, че щом имаш основание и звучи добре, значи е добре. Възможно е например да оформиш песента просто като история. Разни любими неща, за които се сетих на прима виста: http://www.youtube.com/watch?v=a8aPyBr-_S0

Библиотеката със семплирани етноинструменти на East West.

Точно. Само че от този синт звучи ужасно. Съвсем различно е от библиотеките на EWQL Ra.

Синтезаторно е, темброво носи характера на флейта, но също така има и по-перкусионна атака.

http://en.wikipedia.org/wiki/Disco и по-аналитично слушане на такава музика, както и разбира се да имаш музикални идеи в главата. Слушаш и забелязваш кои характерни черти правят диското диско - 4/4, шаблонът на ударните, баслинията, мелодията, акомпаниращите инструменти в хармонията (клавир, падове, китара). Теоретично не е необходимо да се кой-знае колко, макар че не би навредило. Теб кое диско те вълнува повече - 70-те (башдиското) или 80-те? Chic - Le Freak C.C. Catch - Cause You Are Young

Ако знаеш интрото как напомня на Alan Parsons Project...

Мен изобщо не ме дразни твоето виждане, просто не го споделям. Като ти е смешно как някой си изпипва нещата, смей се. Но не мисли, че той няма за какво да се смее на теб. Творчеството не е среща, за да те чака някой, който ще се жени за теб. После: "дали за 1 седмица ще го направя или за 1 година няма никакво значение". Не ти бие на едно място мотиката. Май твърде много си се вживял в темата, а тук само си говорим и се опитваме да сме си полезни. Това, че Fats още не е пуснал нищо свое, не значи, че не знае какво говори и че не може да е полезен. Едва ли можем да наречем неуместен коментарът му. А се "хванахме" за първия трак, защото нямаше друг - аз довърших коментара си по него. Като разкриваш публично нещо, бъди подготвен за всякакви мнения. По-нехвалебствените и предизвикателните не означават, че някой е против теб или че не те подкрепя и окуражава в развитието ти. Може би тъкмо обратното... Успех!

Звуците от "На пътя" са много МИДИ. Вкарваш някакъв мотив, не правиш почти никакво развитие около него, а после сменяш и забравяш. Мотивите създават очаквания и отговорности. Единственото, което правиш, е да пренасяш до безкрай по степените, което убива всякакъв интерес и дори изнервя. Цялото парче се редуцира всъщност само до няколко такта и е некохерентно заради неразвити различни хрумки, които не правят свързано цяло. Пробвах да го пусна и на човек, който по никакъв начин не е музикално грамотен и не е музикант, а само слушател. Не издържа до края, може би по-малко от 1/3 изслуша. На мен това не ми звучи като заяждане, а го намирам за глупаво. То обяснява всичко, защото ти показва отношението към музиката, което се надявам да промениш с времето. Вкарваш някакъв измислен състезателен елемент в изкуството. Някои композитори са писали години наред една творба. 3 - 4 минути попмузика понякога се изпипват в продължение на седмици и месеци. Разбира се, това не означава да изпаднеш в някаква дълбока самокритичност и придирчивост. Аз лично малко клоня натам, поради което не докарвам докрай много неща. Преди няколко дни си писахме с мой познат композитор от чужбина и той сподели за негов приятел, с който са следвали заедно и който от години наред няма почти нищо готово, понеже е много самокритичен - изпипва месеци наред 12 такта, а накрая изхвърля всичко. Това също е кофти положение.

Взаимстването на степени и акорди от един диатоничен лад в друг в класическата хармония пак се нарича смесване на ладовете. Там обаче се мисли и малко по-линеарно (контрапунктично), като обикновено не се говори за лад според акорда на момента, а се гледа от позиция на основната тоналност и има хроматични алтерации. Страничната доминанта пак си е странична доминанта, но ако не играе такава роля, може да се анализира просто като алтерация (иначе пък в случая излиза и да е с нерегулярно разрешение). Акордът на понижена втора степен, преобладаващ по-често и естествено в минор, се нарича фригийски или неаполитански, известен като неаполитански секстакорд, понеже е най-характерен в първо обръщение. Но може да се срещне още в основно и във второ, по-рядко със септима (в такива случаи може да се окаже проходящ). Класически обаче придвижването му директно към тоника, въпреки тежнението в нея посока, е нетипично, освен напр. при изпълнение на разни елаборации около тониката, където има проходящ или съседен характер. Това е така, защото инак води до нежеланите паралелни квинти, затова обикновено се следва от доминантата и по този начин се явява по-интензивен заместник на субдоминантата. В случая ходът е SII7 - N7 - T . В добавка, с участието на втора ниска може да имаме и един от трите вида акорди с увеличена секста, само че не на най-типичната за тях пета степен, а на първа степен. Стандартното разрешение на такъв акорд е към тониката, ала той не включва голяма септима.

Понякога, четейки форума, иде ми да целуна бордюра на раздяла, преди да изчезна безкрайно...

Хареса ми. Бързите сола в интрото не ми пречат, допадна ми контраста, който създават. На места само не ми се върза напълно електрониката и ми стоеше малко като залепена, по-специално в началото и в края - вероятно много леко изтегляне назад в микса, пипване по блендите на синтовете и/или малко EQ може да се пробва, за да стане още по-кохерентно. Чух и другите две парчета. Не съм особено навътре в тази музика, но сте ми симпатични като цяло и ми се струва, че знаете добре какво правите. Go, go! П.П. От 2001 до сега само три/четири парчета ли...?

Ако не напиша никаква критика и просто кажа, че си е много хубаво така, ще съм гаден лъжец и едва ли ще допринесе с нещо полезно и различно куртоазният ми пост. Ако кажа, че не ми харесва и се обясня, ще съм гаден критикар, който се прави на интересен. Ако си замълча, ще съм надутият гадняр, който не е удостоил с внимание музиката ти. Абе при всички положения ще изляза крив. По кой ли начин да бъде?

Табултури, май ас. Едно от най-кофтажните неща е музикален кон с капаци, виждащ само табулатури. Просто научи различните ключове и основните неща от нотацията. Тогава ще ти се изясни къде са октавите. Малко или много, нотацията все ще ти е необходима по-нататък. Ако срещнеш някой, който ти казва да заебеш тотално нотите и да караш само на табулатури, не го следвай, защото ще паднеш в същата канавка като него.

Примерно ги чуваш в главата си и после ги записваш, да?

Из архивите си с музикално-теоретична насоченост се натъкнах на едно изследване, което може да представлява интерес за някого тук. То загатва, че в музиката все пак има някои универсални и всевалидни истини, колкото и да не се харесва на дадени хора това. Линк: http://web.orbitel.bg/ks/emotion_music_universals.pdf

Не разбрах много какво питаш... Това можеш да го задаваш в MIDI editor-a. Groove Agent ли ползваш? И там може да пипаш.

Много готино парче е това! Нямам кой-знае какво неказано да прибавя - и на мен би ми дошло по-добре с мааалко по-изнесени напред ударни и по-разредени ефекти. Всъщност, ефектите не ми идват чак толкова много. Да не би вече да е редактирано?

Това ще си го обясниш сам, след като усвоиш хармонията. Тя е теоретично направление и не е насочена към конкретен инструмент. В този раздел има закачена горе една тема, която може да ти е от полза, но понеже е точно под носа на човек, ще ти оставя отворена възможността да я видиш сам.

Има и по-удобен и универсален начин, с който си правя инструменти - с натискане и въртене на копчета.

Съгласен съм с Рафо и Виктор. Някои системно гласуват на база вече заформено мнение за някого, обикновено с цел да го забият, а много като че ли дават вота си само според това, дали чуждото мнение е в консонанс (+) или остър дисонанс (-) с тяхното собствено, което прави използването на вотинг системата доста по-бедно, отколкото то може да бъде - ако едно мнение е информативно и цялостно полезно с присъствието си, умело поднесено и повдигащо важни точки, дори да не си съгласен с него, то пак може да получи плюс, както и обратното. Пример: Parni_Valjak беше пуснал много хубава тема за групата, от която произлиза и никът му, заедно с линкове към парчета, при което един герой налепи почти на всички в темата минуси, а не се включи и с едно изречение. Точната дума тук е паразитиране. Ето заради такива недорасляци предлагам да прекратим лукса с вотинг системата.

Нещо не правиш както трябва в Nero. Трябва да си пише 1:1.

Може да се запише с едно изречение: Колкото по-назад отиваш във времето, толкова по-плавно става гласоводенето в музиката. А дали е нужно да си минал класическа хармония преди джазовата - едва ли, макар че е желателно. Нека Кольо сподели своето мнение, ако желае. Barrie Nettles & Richard Graf - The Chord Scale Theory and Jazz Harmony