Steppenwolf

Damn Taiwanese crap. Е, и Япония е на изток, но... другия изток.

Проблемът с нуждата от контролер с чипсет на TI се решава лесно и евтинo: http://www.kalea-informatique.com/

И да, и не. Имаме различни техники за синтез, които имат своето място. Можем общо да кажем, че цифровите синтезатори имат по-широки възможности, само че не заместват напълно аналоговите. Примерно, с един FM синтезатор можеш да направиш и такива звуци, немислими с аналогов субтрактивен синтезатор (ефекти и богати по разнообразие тембри, особено нехармонични такива), но и с FM синтезатор симулирането на аналогов синтезатор не дава същия резултат - както и да бъде програмиран да симулира филтрите, резултатът не е същият. Ясно е, че има какви ли не VST емулации, вкл. хибридни решения. Работата е там, че компютърът е цифрово устройство и емулацията на аналогови синтезатори с програмни алгоритми не е съвсем идентична. С мой познат от Израел сме правили някои слухови тестове - осцилаторите и филтрите имат известни разлики в поведението си. Може да пресъздадеш звуците, но качеството и окраската ще са различни. Някои могат да чуят това, а други - не, както и някои чуват разлика между MP3 при 320kbps и FLAC (или друг формат без загуби), а други при двойно по-ниски битрейти не чуват. Нека не изкарваме глупаци хората, имащи основание да вложат в хардуер. Иначе всички щяха да работят само със софтуер.

В немалко случаи обаче софтуерните синтове има да вземат в сравнение с хардуера. Надявам се човекът да не подходи така. Разбира се, ще му е необдходима и достатъчно добра звукова карта, с която да записва.

Без каквито и да е претенции, на 100% съм с изказаното от VSTi. Даже резултатът от ресемплирането с WaveLab и с Weiss SFC2 няма да е идентичен, какво остава за останалите устройства и плъгини, използвани при звукообработката... Същото разбира се важи и при виртуалните синтезаторни плъгини: един хардуерен синтезатор обикновено звучи различно спрямо софтуерната му реализация - при последната често има явни проблеми с емулацията на осцилаторите, филтрите... Ала тази забележка се оказва, че е валидна не само при емулацията на аналогови синтезатори...

Дирма, обикновено се вписва и име, за да се знае за кого става дума и как да се обърне обаждащият се към човека от другата страна.

Къде е сега Тодор Живков, с един указ да забрани чалгата...

Нормално е да те бави, докато зареди плъгините. Какво точно имаш предвид?

Според мен, плъгинът е много добър, но съм съгласен с Лими.

След като изпробвах новата версия, трябва да отбележа, че съм много впечатлен и приятно изненадан. Интерфейсът е излъскан спрямо по-старите версии, в които го намирах за малко дървен и дразнещ. Score editor ми липсваше, а за десерт целия пакет на МИДИ редактора намирам за сравнително удобен, поне на този етап. Да не говорим, че се доближих и до някои от наличните (и интуитивни) функционални удобства спрямо Cubase. От MAGIX са свършили страхотна работа, но тепърва следва да опитам повече от нея.

Мисля, че наблюдаваното отчасти се дължи на спояващото качество на фолклора. За един човек е по-лесно да се осъзнае като част от една подобна по-малка спрямо целия свят група, за която фолклорът е характерен и е малко или много виден в живота на човек още от съзряването му. Фолклорната музика е звукът на родната земя и на народа и с нея повече резонират приликите, отколкото разликите ни, което явно въздейства омекотяващо за егото, а оттам и за критикарското и големеещо поведение, разцъфва повече и уважението... Наистина, хората, които се интересуват от фолклор и някак се занимават с него, нерядко се забелязват като по-чисти и миролюбиво настроени. Вероятно е един от пътищата за подобно израстване.

Принципно мисля подобно, но... Явно обаче ще се инсталира поне пробно, тъй като ми стана интересно.

Фолкотека. Браво!

Едва ли бих сменил Cubase-а, но може да пробвам новата версия. Кажете какво е новото около MIDI редактора?

Ако ти се струва засукан учебникът, повредата не е непременно само в теб. И макар "Елементарна теория на музиката" да се касае до елементите, а не да казва, че е елементарно лесна работа, старение е било положено обясненията да са достатъчно неелементарни.

Ако не си особено талантлив, но се трудиш, това е достойно за уважение - ако не впечатляващо и блестящо, би могъл да направиш и нещо добро. Ако обаче си талантлив и не се трудиш, това е достойно за линч (но не с главна буква!). А и има различни нива и типове на таланта - всеки си забива карфицата. Дали да обръщаме повече внимание на хвалбите или на критиката? Според мен, критиката е пълнеж за някои дупки, докато хвалбите са само замазка; умерената, обоснована и смислена критика гради уменията, а хвалбите - само егото.

С кой Сибелиус си? Десен бутон върху ключа, избираш Clef, след което посочваш желания ключ, кликваш върху стария и го сменяш. Променя се на всички редове при мен. Ползвам Sibelius 7.

Едно време бях Линукс ентусиаст. Впоследствие установих, че Windows (и MacOS за Mac потребителите) са удобните операционни системи в домашна среда, офис, за мултимедийна обработка, като със същия успех обитават и много други сфери. Linux и *BSD ползвам remote за сървърни решения, където е необходима повече стабилност и сигурност. Възможно е у дома да си пусна една трета машина с такава цел, но да го използвам като работна станция - забрави. Освен това, сигурността и качествата на UNIX-подобните OS са най-изразени до X средата, т.е. в конзолен режим.

Поклон!

Мисля, че Момчешки свят - Остани са били повлияни от Everything But The Girl - Missing (Todd Terry club mix).

Това по-скоро го намирам за доказателство за големината на комерсиалния поток.

Написаното в Wikipedia едва ли можем да наречем научни статии, а резюме с основните точки по въпроса с консонанса и дисонанса. Дано не мислиш, че авторите на изследването не знаят тези неща, тъй като не би могъл да си по-далеч от истината. Същите имат и поне дузина други изследвания в областта на неврологията и музикалната психология - от интересни по-интересни. Консонансът и дисонансът се делят основно на пет вида. Най-ранните и елементарни концепции са мелодичен (мелодичната линия и интервали), полифоничен (интервалите между две или повече мелодии), контрапунктичен (от който произлизат някои "правила" на гласоводенето и третирането на дисонансите), функционален (отнасящ се до функциите на акордите в хармонията). Те малко или много зависят от контекста и се изменят с времето и средата, с творческото търсене на нови хоризонти, измяната на естетическите виждания и чуването през годините. Накрая идва и психоакустичният или сензорен дисонанс, имащ отношение към предходните, към развитието на строевете и цялата тонална система, и то не само западната. Няколко компоненти се явяват определящи при него - обертонове и комбинационни тонове с биенето между тях, виртуални тонове, тонално сливане, хармонична ентропия, периодичност, културен наклон... Колкото до стабилните и нестабилните акорди... През времето схващането за консонанс и дисонанс, а оттам и за стабилност се изменя, както и зависи от музикалната среда, с която конкретен човек се е обградил. В изгрева си музиката е била монофонична и с ограничен тонов обем. По-късно през Средновековието октавата, квинтата и квартата са консонанси, но не и терцата и секстата, затова са се ползвали доста пестеливо и с повишено внимание. През Ренесанса терцата и секстата вече са консонанси. А днес септакордите, нонакордите и т.н. ги използваме като стабилни хармонии, докато в миналото не са се считали за такива и са се разрешавали; в наши дни септакордът е толкова основна и нормална хармонична единица, колкото тризвучието за Барока и Класиката. По мое скромно мнение, подобно изследване би било поне малко любопитно за онези, които имат предвид тези неща, тъй като те сами по себе си не казват твърдо това, което изследването заключава, и проверката им не е неоснователна.

Образно казано, мисля, че страхът изгражда мастилото, което очертава контурите на индивидуалната личност спрямо останалия свят; важен е за съхранението и оцеляването й като такава. На физиологично ниво, амигдалата е центърът в мозъка, отговорен за емоциите. При поява на страх може да изпрати импулси до хипоталамуса, който пък управлява симпатиковата и парасимпатиковата системи, отговорни за изпитването съответно на тревожност и релаксация в определени ситуации. А постоянният и твърде интензивен страх от нещо, който се намесва негативно във всекидневието на личността и й пречи, се нарича фобия. Ако си имал определено травмиращо преживяване, то може да бъде асоциирано с попадането в подобни ситуации, като при всяко такова попадане изпитваш страх и тревожност, които могат да бъдат описани като ирационални, понеже в конкретния случай не е налице реална заплаха. А коренът на страховете изглежда е този от смъртта. Адреналинът е хормонът, отговорен за възбудата и привеждането на организма в състояние на стрес. Серотонинът е хормонът на щастието. Какъв е хормонът на грацията? А на достойнството и надеждата? Последните едва ли са основни емоции, а разклоняващи се чувства, надграждания и украшения от интерпретации и асоциации, които са доста културно зависими. И чувствата са многобройни, шарени и специфични, за някои от които езикът се оказва беден. Докато страх, радост, тъга са сред основните емоции и присъстват у всеки нормален индивид на биологически фундаментално, системно ниво (в т.ч. се наблюдават и при животните) като реакция на стимули от средата. Целта на изследването е да покаже, че едни и същи звукови и музикални събития имат тенденцията да задействат същите тези емоции за всички хора независимо от културния строй. Стресиращите звуци и музикални произведения често се оказват такива и за котарака ми, който свива уши и понякога иска да излезе от стаята. Но когато до ушите му достига примерно Прелюдия 2, оп. 28 от Шопен, едва ли си мисли за ранена надежда, лежаща в прегръдките на меланхолия, което не е сигурно и за аборигена. От по-източна мистична позиция обаче споменатото в началото може да не е абсолютната реалност, както предполагам Вяра загатна. Тогава, ако отделната личност реално е илюзорна и съответно его-очертанията, които я разделят от изпълнения с опасности свят, са също такива, то и страхът е илюзорен; при духовно просветление и достигане на Брахман няма вътре и вън, няма раждане и смърт, и тези страхове се стапят. Но по-лесно казано, отколкото изпълнено.

Хубави и с вкус оформени теми. Вмъквам, че в теоретичния раздел е налице и една стара тема за квартовата хармония: http://forum.muzikant.org/index.php?/topic/75860-kaadhoiaa-oadhiiiey/ Ако има желаещи, може да пишат и в нея.

Подкрепям колегата - да слушаш внимателно и с времето да се научиш да го правиш е най-важното. След това или успоредно с него можеш да започнеш с теорията. Образно, тя ще е кутията с инструменти, която ще ти помогне в някои случаи да разбереш музиката, а също да полираш собствените си идеи.