Steppenwolf

Така установих и аз впоследствие. Да, в момента има наистина някакви "Телефункени" из *полисите, обаче нямам идея какви са и що са като качества. При статуквото в момента - май по-добре Samsung, по-позната територия е. А междувременно старият 80-арски Telefunken на едни познати все още работи като танк. Също здрав се оказа и старият ни семеен Crown от 1989 г.

С оглед на това и понеже писа, че си започнал да се занимаваш с програмиране, и по-специално що се отнася до микроконтролерите, бих искал да вмъкна една малка отбивка... По принцип са налични компилатори на С за различните контролери, да, но мисля, че е хубаво в даден момент човек да научи асемблерния език. Заедно с основни познания по цифрова електроника и архитектури дава един друг, по-задълбочен поглед над случващото се, а в някои случаи и повече гъвкавост.

Интерсно, твоят опит с WD е различен спрямо този на други, с които съм обсъждал темата, но и не чувам за пръв път подобно мнение. Но следното, което не засегнах в поста си преди, заслужава да се подчертае: Да, зланите години си отидоха заедно със стария век и глобално обедняхме...всякак... Марките, чиято продукция от миналото сме ценели, днес не са същите. Така че "Made in Japan" всъщност преди звучеше по-престижно от сега. Доколкото останаха нови неща, на които го пише. Усилено търсих LCD телевизор Telefunken, но тогава не успях да намеря никъде да се предлага у нас.

@blr: Извинявай, но това са познатите ми леко наизустени мантри, с чието повтаряне ad nauseam лековато се приравнява под общ знаменател. Мисля, че си пристрастен и с предубеждения към всичко източно, в което грешиш. За Fender - не знам, от китари не разбирам, не знам и какви са тези хора, на които се уповаваш. Търсиш с какво да подкрепиш тезата си, че целият изток като цяло "смърди" технологично. А конкретно за Hi-Fi - ако някой каже, че японските компоненти от 80-те години са боклуци, то или цели да предизвика комична атмосфера, или най-малкото е силно пристрастен, а се опасявам, че и по-лошо. Мисля, че никой уважаващ себе си няма да се изхвърли така. В Европа разбира се можем да се гордеем с някои от класните си марки като Revox, Tandberg и др., Eumig, Uher, Dual, които ценя и уважавам, но и японците имат качествени решения и върхови модели, които не са по-долу, а се появяват и някои по-добре развити. И в Европа, и в САЩ, и в Япония има производители специално посветени на high-end (вземи например Accuphase). Колкото до производството на по-многопрофилните марки като Telefunken, Grundig, Philips, Saba и подобни - те по-трудно намират място сред хайфистите и нерядко се оказват малко поизостанали. Именно 80-те са златни години в тази сфера. А дебнене кой какво прави има от страна на всеки лагер към всеки друг, което е нормално поведение в условията на пазарна икономика. Това пък, че примерно от Philips са измислили аудиокасетата и че другите марки са почнали да правят касети и декове, доразвивайки технологията (за което са нужни собствени решения), няма нищо общо с кражба, нито гарантира нещо. Между другото, всичките декове и магнитни ленти на Philips са назад в сравнение с японските модели. Та репутацията има уплътнение - тя не пада от небето. Към останалата източна електроника съм по-скептичен, ала една корейска марка, която с времето се издигна повече в очите ми, е Samsung. В момента са водещи в производство на LCD матрици, които други марки ползват за телевизорите си, а явно вече са харесвани и за харддисковете си, защото се оказват достатъчно надеждни, а и тихи, като според някои в момента са по-сигурни от Western Digital, Seagate (за съжаление, вече не са това, което бяха) и разбира се най-трошливите Maxtor, които сега са към Seagate. Надявам се новият ми Seagate да изкара поне наполовина на стария, който е жив и здрав вече 11-та година... Старата ми записвачка Samsung е железна. А CyberGene, който е навътре във фотографията, можеш да го питаш колко е доволен от фотоапаратите им... Нямам намерение да изпадам в частни случаи и да цапам темата, която беше за по-друго. Unplugged.

Тук ще трябва да доуточниш какво по-конкретно имаш предвид като продукция отпреди 30 години назад (някъде около 1980 г). Защото аз пък се сещам примерно за Hi-Fi компонентите от него време на водещите японски марки, които се търсят и днес от ценителите. Разбира се, получаваш това, за което плащаш. В момента в Китай, Тайланд и т.н. се произвежда продукция на престижни марки, където се поддържа определен контрол върху качеството. Знаем в този форум за качествата на TC Electronic. Е, отзад на един такъв аудио интерфейс най-често пише Made in Thailand, а не Denmark.

Damn Taiwanese crap. Е, и Япония е на изток, но... другия изток.

Проблемът с нуждата от контролер с чипсет на TI се решава лесно и евтинo: http://www.kalea-informatique.com/

И да, и не. Имаме различни техники за синтез, които имат своето място. Можем общо да кажем, че цифровите синтезатори имат по-широки възможности, само че не заместват напълно аналоговите. Примерно, с един FM синтезатор можеш да направиш и такива звуци, немислими с аналогов субтрактивен синтезатор (ефекти и богати по разнообразие тембри, особено нехармонични такива), но и с FM синтезатор симулирането на аналогов синтезатор не дава същия резултат - както и да бъде програмиран да симулира филтрите, резултатът не е същият. Ясно е, че има какви ли не VST емулации, вкл. хибридни решения. Работата е там, че компютърът е цифрово устройство и емулацията на аналогови синтезатори с програмни алгоритми не е съвсем идентична. С мой познат от Израел сме правили някои слухови тестове - осцилаторите и филтрите имат известни разлики в поведението си. Може да пресъздадеш звуците, но качеството и окраската ще са различни. Някои могат да чуят това, а други - не, както и някои чуват разлика между MP3 при 320kbps и FLAC (или друг формат без загуби), а други при двойно по-ниски битрейти не чуват. Нека не изкарваме глупаци хората, имащи основание да вложат в хардуер. Иначе всички щяха да работят само със софтуер.

В немалко случаи обаче софтуерните синтове има да вземат в сравнение с хардуера. Надявам се човекът да не подходи така. Разбира се, ще му е необдходима и достатъчно добра звукова карта, с която да записва.

Без каквито и да е претенции, на 100% съм с изказаното от VSTi. Даже резултатът от ресемплирането с WaveLab и с Weiss SFC2 няма да е идентичен, какво остава за останалите устройства и плъгини, използвани при звукообработката... Същото разбира се важи и при виртуалните синтезаторни плъгини: един хардуерен синтезатор обикновено звучи различно спрямо софтуерната му реализация - при последната често има явни проблеми с емулацията на осцилаторите, филтрите... Ала тази забележка се оказва, че е валидна не само при емулацията на аналогови синтезатори...

Дирма, обикновено се вписва и име, за да се знае за кого става дума и как да се обърне обаждащият се към човека от другата страна.

Къде е сега Тодор Живков, с един указ да забрани чалгата...

Нормално е да те бави, докато зареди плъгините. Какво точно имаш предвид?

Според мен, плъгинът е много добър, но съм съгласен с Лими.

След като изпробвах новата версия, трябва да отбележа, че съм много впечатлен и приятно изненадан. Интерфейсът е излъскан спрямо по-старите версии, в които го намирах за малко дървен и дразнещ. Score editor ми липсваше, а за десерт целия пакет на МИДИ редактора намирам за сравнително удобен, поне на този етап. Да не говорим, че се доближих и до някои от наличните (и интуитивни) функционални удобства спрямо Cubase. От MAGIX са свършили страхотна работа, но тепърва следва да опитам повече от нея.

Мисля, че наблюдаваното отчасти се дължи на спояващото качество на фолклора. За един човек е по-лесно да се осъзнае като част от една подобна по-малка спрямо целия свят група, за която фолклорът е характерен и е малко или много виден в живота на човек още от съзряването му. Фолклорната музика е звукът на родната земя и на народа и с нея повече резонират приликите, отколкото разликите ни, което явно въздейства омекотяващо за егото, а оттам и за критикарското и големеещо поведение, разцъфва повече и уважението... Наистина, хората, които се интересуват от фолклор и някак се занимават с него, нерядко се забелязват като по-чисти и миролюбиво настроени. Вероятно е един от пътищата за подобно израстване.

Принципно мисля подобно, но... Явно обаче ще се инсталира поне пробно, тъй като ми стана интересно.

Фолкотека. Браво!

Едва ли бих сменил Cubase-а, но може да пробвам новата версия. Кажете какво е новото около MIDI редактора?

Ако ти се струва засукан учебникът, повредата не е непременно само в теб. И макар "Елементарна теория на музиката" да се касае до елементите, а не да казва, че е елементарно лесна работа, старение е било положено обясненията да са достатъчно неелементарни.

Ако не си особено талантлив, но се трудиш, това е достойно за уважение - ако не впечатляващо и блестящо, би могъл да направиш и нещо добро. Ако обаче си талантлив и не се трудиш, това е достойно за линч (но не с главна буква!). А и има различни нива и типове на таланта - всеки си забива карфицата. Дали да обръщаме повече внимание на хвалбите или на критиката? Според мен, критиката е пълнеж за някои дупки, докато хвалбите са само замазка; умерената, обоснована и смислена критика гради уменията, а хвалбите - само егото.

С кой Сибелиус си? Десен бутон върху ключа, избираш Clef, след което посочваш желания ключ, кликваш върху стария и го сменяш. Променя се на всички редове при мен. Ползвам Sibelius 7.

Едно време бях Линукс ентусиаст. Впоследствие установих, че Windows (и MacOS за Mac потребителите) са удобните операционни системи в домашна среда, офис, за мултимедийна обработка, като със същия успех обитават и много други сфери. Linux и *BSD ползвам remote за сървърни решения, където е необходима повече стабилност и сигурност. Възможно е у дома да си пусна една трета машина с такава цел, но да го използвам като работна станция - забрави. Освен това, сигурността и качествата на UNIX-подобните OS са най-изразени до X средата, т.е. в конзолен режим.

Поклон!

Мисля, че Момчешки свят - Остани са били повлияни от Everything But The Girl - Missing (Todd Terry club mix).