Steppenwolf

И е напоено с повече романтика, и свети по-топло, дори и прехвърча по-приятно-загадъчно УКВ-то... Разбира се, не е леко да се сдобиеш с ефирна честота, но така и трябва, а не всеки да завзема въздушното пространство. Не че радиоразпръскването ни е съвсем спретнато, с две лехи отпред. Понякога, и да ги има, лехите са разменени - половината радиостанции в региона излъчват с огледална стереопанорама, Дарик е открай време премодулиран и никой не взе отношение (да видим КРС какво ще кажат...), а "Христо Ботев" винаги е бил с някакви сбъркани честотни корекции... Но единствено при БНР може да се говори за професионализъм, багри и контрасти. Останалите ги усещам по-скоро като по-сивкав пълнеж, статисти, колкото да има други радиостанции - от там по-рядко опитвам и закратко.

По принцип намирам, че радио по интернет не е съвсем радио и рядко слушам така, с изключение на някои sky.fm & di.fm потоци. Предпочитам по УКВ вълните да доплава информацията, а и е по-качествено, стига да са такива още тунерът и сигналът ви. Горните радиостанции при мен не се прихващат, разбира се; слушам основно националните програми на БНР, най-вече Хоризонт. Там "Зона за рок и джаз" е симпатична, но като цяло използвам радиото по-малко за музика и повече за други предавания. Понякога съм и на честотата на StarFM.

Е, не бих го нарекъл чак "грешка" и споделих защо, но ако държиш така да го назоваваш - добре. Дума като дума. А дълбоко в сърцето си всеки жаднее за идеалното. Но не може да го намери вкопчен в този свят.

Korg колекцията, z3ta+, Sylenth, евентуално и Zebra, а от FM синтезаторите - Octopus и FM8.

Не съм се задържал много в темата, защото не намирам нещо кой-знае какво за бистрене, а и едва ли ще ни напои особено. Затова, ако някой се почувства недоразбран или повтарям, извинете. Няколко неща, които намерих за нелошо да отметна: Консонансът и дисонансът не се срещат рязко в черно и бяло, а преливат един в друг. Това зависи от музиката, културата и развитието на строевете, те не са абсолютни. В миналото терцата не е намирала място в графата с консонанси, а днес септакордите и изобщо "рошавите" акорди си минават за консонантни единици, които не е необходимо задължително да получават разрешение по познатите принципи от класиката. Думите обаче са само две - консонанс и дисонанс, та зависи от кой край на континуума ще погледнеш. Има и малко игра на интерпретации тук, понеже не е написано явно, че терцата, септимата и т.н. са еднакво нестабилни. От това гледище, те просто попадат в групата на по-нестабилни от примата, октавата и чистата квинта, придавайки повече активност, докато, поради голямото си тонално сливане, октавата и квинтата имат по-статичен ефект - ако другите са вълните и теченията, те са бреговете. Това е валидно и в класическия контрапункт. Ето защо тези тонове обикновено очертават guide tone lines и са като водачи, които придвижват музиката (да си припомним и че тези са есенциалните тонове на акорда - терци, септими, алтеровки). Също така, има разлика между степен в лад и тоналност, и степен в акорд. Чисто акустичният дисонанс "на парче" е едно, но в тонален контекст нещата се поизменят. Когато става дума за консонанс и дисонанс, въпросът не се изчерпва само с пореден номер в обертоновата редица - това е един преопростен поглед над нещата. В психоакустиката се различават няколко вида консонанс и дисонанс. Освен това, ако ще сме nitpicky, минорната терца е по-нестабилна от мажорната, а отсъждането за септимата по обертоновата редица не е съвсем точно, понеже там септимата е друга - обертонова или субминорна септима, - която не присъства в нашата тонова система; един акорд с малка септима и един акорд със субминорна септима са различни акорди. А идеални учебници няма и едва ли ще има, но на Бъркли са силни и доста практични. Само едно е идеалното и то не може да бъде назовано.

24/48

Обикновено качествените, върхови модели декове имат изведени калибровки за Dolby ниво и подмагнитване, някои и за честотните корекции, та с тях може да се получат много добри записи, съвсем близки до оригинала. Този обаче не е сред тези декове и наистина е... сапунерка. Трудно ще се получи качествен запис. Мисля, че най-доброто, което може да се направи, ако трябва да се ползва този дек, е да се знае за каква лента е бил вътрешно калибриран декът и да се ползва само такава.

Намерих файловете, качих ги на мой акаунт в Орбител; връзките са обновени и оттук нататък не би трябвало да се развързват и да спъват някого.

Както е писал Миро, ако има MIDI изход, може да ползваш преходник към USB. Но щом не е с динамична клавиатура, едва ли си струва особено.

Чел съм, че разлика от около 0.3dB би могла да се усети, но по-малко от това вече е научна фантастика - слуховата система би имала нужда от сериозен ъпгрейд.

^ Ужасен интерфейс...

Чуден поход в годините с важни имена, Jefferson Airplane, Steppenwolf, The Mamas & The Papas и т.н., а Spicks & Specks е една от любимите ми песни на Bee Gees... Филмът Easy Rider пък е чудесен. От мен един поздрав: The Marvelettes - Darling Forever (1961) Darling forever, forever You can break my heart Forever if you want to I'll play the part of a fool Just to be with you... forever Darling forever, forever You can torment me Take my love for granted But I'll always be Just a fool If I, if I could be with you I'll be your slave for the rest of my days Love you more in so, so many ways Just to be with you thrills me through and through And darling forever, forever You can torment me Take my love for granted But I`ll always be Just a fool If I, if I could be with you Darling, forever, forever No matter what you say or do I'll always, I'll always love you П.П.: Прави впечатление първият коментар към видеото в YouTube...

Би могло да се развие още малко. Но много заглъхнат и струпан микс през цялото време. Отпусни малко падовете да се разлистят честотно, и то не твърде късно след началото. Може да добавиш и още една-две бленди само за орнаментика и цвят, изтеглени по-назад, че да стане малко по-оживено.

R.I.P. ...

Емо, поздрави за последните две парчета, особено предпоследното. Да чуваме повече такива (и още по-силни) през 2012 г. - да е творческа и светла. Определено възходящи са спрямо предходните - има повече композиционно развитие и по-богато аранжиране. Явно са правени с повече желание, труд и време. Колегата има право, че някои звуци са по-пластмасови или по-кашонени - нищо, това, както и смесването може да излъскаш след време, просто си пази нещата. А за по-човешко звучене поне може да се използва в MIDI редактора "humanize" опцията. С какъв хост си?

Брамс казва, че най-важното за усвояване е именно контрапункт. Просто човек развива повече хоризонталата и музиката става по-жизнена във вътрешността си. Но живеем във време, в което най-важното правило е "щом звучи добре, значи е добре". Сега не живеем в 16. или 18. век, много по-пъстра е музиката. А и в джаза има контрапункт понякога. Има и една хубава книга на Bill Dobbins - Jazz Arranging and Composing: A Linear Approach. Не съм я чел подробно обаче. Ако искат, kitaratapesho, kolio_k, Tozi да се включат.

И при Палестриновата полифония всеки глас е мелодично обособен и си има свой път. Но са различни стилове - първата е 16. век, повече вокално съобразена и модална, Баховата си е от 18. век, по-свободна в третиранията и тонална. В практиката обаче композиторите не се придържат толкова стриктно към ограниченията в упражненията, а и полифоничното писане варира от композитор до композитор. Полифонията на Монтеверди примерно е по-различна и освободена спрямо тази на Палестрина, макар че и двамата са от периода на Ренесанса. Първият обаче е по-късен и важна преходна фигура към Барока. И както споменахме по-рано, хармонията и полифонията са роднини - именно от контрапунктичните практики се наследява класическото гласоводене. А контрапункт си има както при Бах, така и при Шопен (Романтизъм), и при Хиндемит (20. век), и т.н. Има разбира се и средновековна полифония (12. - 13. век, Перотин), където важат други "правила". Ако искаш, някой път може да ти изпратя материали по въпроса - при мен има седем книги. Но и в интернет има хубави материали. Ето например за Ренесансовата полифония - точно упражненията, които се правят от студентите: http://www.listening...pecies/menu.htm http://homepage.eirc...SpeciesOne.html

Може би са ви казали и че школата на Фукс, по която също са се упражнявали Моцарт, Бетовен, Брамс и др., се води Палестринова полифония (модална, Ренесанс, 16. век), но на практика това не е точно така, защото Фукс не следва стриктно стила на Палестрина и има някои барокови брънки. За по-стриктно ренесансова полифония (конкретно Палестрина) има една друга книга - тази на датския композитор и музиколог Кнуд Джепесен, но тя е също по-тежка, а и освен за целите на музикознанието, не съзирам защо на някого би му било необходимо да се спусне по тесния улей до сърцевината на Палестрина. За мен поне е най-важно обострянето на вниманието, екстрактването на принципи, разширяването им и експериментирането с тях. Ако ме пита някой за фините подробности около Палестрина, не мога да кажа, понеже Джепесен ми е в архива, но не съм го разлиствал подробно.

Добре е да отметнем и че минаването на една тема през всички гласове като при фугата и канона не е единствена задължителна възможност за полифония. Мисля обаче, най-важното за подчертаване е, че всяка музика от западноевропейското семейство носи някакви контрапунктични черти, като подобни похвати се ползват и днес в попмузиката - контрамелодии. Може да има примерно четири гласа, в които да са разпределени една мелодия, втора контрамелодия, а останалите два да са поддържащ хармонията пълнеж. Просто за педагогическите цели музиката се разглобява на съставните ѝ елементи, те се изучават поотделно, а доколко после ще се сглобят отново в главата на музиканта, това е друг въпрос. Защото тонална хармония има и при Бах - докато всяка мелодична линия следва своя контур, акордите, в които се среща с другите, следват тоналните хармонични прогресии, т.е. T-S-D-T модела, има каденци и т.н.

Хармонията и полифонията са свързани. Едното е вертикалното измерение, а другото е хоризонталното. Музиката е проявление на двете. Съзнателно или не, те се ползват заедно при композирането така, както художникът не рисува само линии вертикално нагоре или хоризонтално настрани.

И мен винаги ме е ръчкало това ограничение от четири или повече символа за търсене, а форумът принципно наистина не е платформа за обяви. Но можете да използвате Google за търсене във форума ето така (примерно, за случая на Baby Thomas): DFH site:forum.muzikant.org Това е еквивалентно на вмъкнатото от Феникс, просто е по-бързо и кратко.

Все по-големи капаци и козирки обгърват полезрението във форума... Само няколко поста по-горе съм отговорил на въпроса, а и съществува Amazon, където много от същите модели се предлагат. http://www.amazon.co...3990394&sr=8-17

Музикалният слух се развива. Предполагам, че единственият вариант да не можеш да развиеш относителен слух в даден момент от живота си би бил наличието на амузия, която се дължи на необратими травми в мозъка или на рождена аномалия. И се диагностицира.

Как възприемаш музика в други тонови системи? Преди време пратих на своя позната от музиката на Хари Парч. Тя е пианист и има абсолютен слух, но каза, че я дразни това, че не знае кой тон чува в тази музика (има много нюанси между познатите тонове). Предполагам, че ако отместя тоновете от стандартните им стойности, може също да я дразни, докато на мен май ще ми е все тая, докато интервалите остават спазени. А музиката на Парч ми звучи любопитно и различно заради страхотната палитра от интервали, но не ми е по-дразнеща от стандартната ни 12-тонова система. Парч използва 43-тонов чист строй, за който си е изработил сам и инструментите. Всеки път, когато си пусна негови изпълнения, отлитам с тях в друга галактика. http://www.youtube.c...h?v=PDdwOCdiffI

Честотите на тоновете по принцип зависят от музикалния строй. В равнотемпериран ще са едни, в добретемпериран ще са други, в питагорейски - трети, в чист - четвърти. Знаейки строя, можеш и да си ги изчислиш, започвайки от стандартизирания днес тон ла от първа октава = 440 Hz. Днес за пианото стандартният строй е равнотемперираният, при който интервалите между съседните тонове са равни на корен 12-и от 2 или 21/12 = 1.0594631 (прибл.), което ще бележим със Z. Тогава: А4 = 440, A#4 / Bb4 = 440 x Z1 = 466.16, B4 = 440 x Z2 = 493.88, C5 = 440 x Z3 = 523.25, ...и т.н. до Z12 = 212/12 = 2 (октава). Можеш да провериш дали отговарят на табличните. После - за горните октави на всеки тон х2, а за долните /2. Voila! Но имай предвид, че това е идеалният математически модел. При реалните струни, които се различават от пиано до пиано, има известно отместване на обертоновете от хармонично идеалните им позиции, което налага малко разтегляне, т.е. октавата може да е примерно 2.01.