Steppenwolf

24/48

Обикновено качествените, върхови модели декове имат изведени калибровки за Dolby ниво и подмагнитване, някои и за честотните корекции, та с тях може да се получат много добри записи, съвсем близки до оригинала. Този обаче не е сред тези декове и наистина е... сапунерка. Трудно ще се получи качествен запис. Мисля, че най-доброто, което може да се направи, ако трябва да се ползва този дек, е да се знае за каква лента е бил вътрешно калибриран декът и да се ползва само такава.

Намерих файловете, качих ги на мой акаунт в Орбител; връзките са обновени и оттук нататък не би трябвало да се развързват и да спъват някого.

Както е писал Миро, ако има MIDI изход, може да ползваш преходник към USB. Но щом не е с динамична клавиатура, едва ли си струва особено.

Чел съм, че разлика от около 0.3dB би могла да се усети, но по-малко от това вече е научна фантастика - слуховата система би имала нужда от сериозен ъпгрейд.

^ Ужасен интерфейс...

Чуден поход в годините с важни имена, Jefferson Airplane, Steppenwolf, The Mamas & The Papas и т.н., а Spicks & Specks е една от любимите ми песни на Bee Gees... Филмът Easy Rider пък е чудесен. От мен един поздрав: The Marvelettes - Darling Forever (1961) Darling forever, forever You can break my heart Forever if you want to I'll play the part of a fool Just to be with you... forever Darling forever, forever You can torment me Take my love for granted But I'll always be Just a fool If I, if I could be with you I'll be your slave for the rest of my days Love you more in so, so many ways Just to be with you thrills me through and through And darling forever, forever You can torment me Take my love for granted But I`ll always be Just a fool If I, if I could be with you Darling, forever, forever No matter what you say or do I'll always, I'll always love you П.П.: Прави впечатление първият коментар към видеото в YouTube...

Би могло да се развие още малко. Но много заглъхнат и струпан микс през цялото време. Отпусни малко падовете да се разлистят честотно, и то не твърде късно след началото. Може да добавиш и още една-две бленди само за орнаментика и цвят, изтеглени по-назад, че да стане малко по-оживено.

R.I.P. ...

Емо, поздрави за последните две парчета, особено предпоследното. Да чуваме повече такива (и още по-силни) през 2012 г. - да е творческа и светла. Определено възходящи са спрямо предходните - има повече композиционно развитие и по-богато аранжиране. Явно са правени с повече желание, труд и време. Колегата има право, че някои звуци са по-пластмасови или по-кашонени - нищо, това, както и смесването може да излъскаш след време, просто си пази нещата. А за по-човешко звучене поне може да се използва в MIDI редактора "humanize" опцията. С какъв хост си?

Брамс казва, че най-важното за усвояване е именно контрапункт. Просто човек развива повече хоризонталата и музиката става по-жизнена във вътрешността си. Но живеем във време, в което най-важното правило е "щом звучи добре, значи е добре". Сега не живеем в 16. или 18. век, много по-пъстра е музиката. А и в джаза има контрапункт понякога. Има и една хубава книга на Bill Dobbins - Jazz Arranging and Composing: A Linear Approach. Не съм я чел подробно обаче. Ако искат, kitaratapesho, kolio_k, Tozi да се включат.

И при Палестриновата полифония всеки глас е мелодично обособен и си има свой път. Но са различни стилове - първата е 16. век, повече вокално съобразена и модална, Баховата си е от 18. век, по-свободна в третиранията и тонална. В практиката обаче композиторите не се придържат толкова стриктно към ограниченията в упражненията, а и полифоничното писане варира от композитор до композитор. Полифонията на Монтеверди примерно е по-различна и освободена спрямо тази на Палестрина, макар че и двамата са от периода на Ренесанса. Първият обаче е по-късен и важна преходна фигура към Барока. И както споменахме по-рано, хармонията и полифонията са роднини - именно от контрапунктичните практики се наследява класическото гласоводене. А контрапункт си има както при Бах, така и при Шопен (Романтизъм), и при Хиндемит (20. век), и т.н. Има разбира се и средновековна полифония (12. - 13. век, Перотин), където важат други "правила". Ако искаш, някой път може да ти изпратя материали по въпроса - при мен има седем книги. Но и в интернет има хубави материали. Ето например за Ренесансовата полифония - точно упражненията, които се правят от студентите: http://www.listening...pecies/menu.htm http://homepage.eirc...SpeciesOne.html

Може би са ви казали и че школата на Фукс, по която също са се упражнявали Моцарт, Бетовен, Брамс и др., се води Палестринова полифония (модална, Ренесанс, 16. век), но на практика това не е точно така, защото Фукс не следва стриктно стила на Палестрина и има някои барокови брънки. За по-стриктно ренесансова полифония (конкретно Палестрина) има една друга книга - тази на датския композитор и музиколог Кнуд Джепесен, но тя е също по-тежка, а и освен за целите на музикознанието, не съзирам защо на някого би му било необходимо да се спусне по тесния улей до сърцевината на Палестрина. За мен поне е най-важно обострянето на вниманието, екстрактването на принципи, разширяването им и експериментирането с тях. Ако ме пита някой за фините подробности около Палестрина, не мога да кажа, понеже Джепесен ми е в архива, но не съм го разлиствал подробно.

Добре е да отметнем и че минаването на една тема през всички гласове като при фугата и канона не е единствена задължителна възможност за полифония. Мисля обаче, най-важното за подчертаване е, че всяка музика от западноевропейското семейство носи някакви контрапунктични черти, като подобни похвати се ползват и днес в попмузиката - контрамелодии. Може да има примерно четири гласа, в които да са разпределени една мелодия, втора контрамелодия, а останалите два да са поддържащ хармонията пълнеж. Просто за педагогическите цели музиката се разглобява на съставните ѝ елементи, те се изучават поотделно, а доколко после ще се сглобят отново в главата на музиканта, това е друг въпрос. Защото тонална хармония има и при Бах - докато всяка мелодична линия следва своя контур, акордите, в които се среща с другите, следват тоналните хармонични прогресии, т.е. T-S-D-T модела, има каденци и т.н.

Хармонията и полифонията са свързани. Едното е вертикалното измерение, а другото е хоризонталното. Музиката е проявление на двете. Съзнателно или не, те се ползват заедно при композирането така, както художникът не рисува само линии вертикално нагоре или хоризонтално настрани.

И мен винаги ме е ръчкало това ограничение от четири или повече символа за търсене, а форумът принципно наистина не е платформа за обяви. Но можете да използвате Google за търсене във форума ето така (примерно, за случая на Baby Thomas): DFH site:forum.muzikant.org Това е еквивалентно на вмъкнатото от Феникс, просто е по-бързо и кратко.

Все по-големи капаци и козирки обгърват полезрението във форума... Само няколко поста по-горе съм отговорил на въпроса, а и съществува Amazon, където много от същите модели се предлагат. http://www.amazon.co...3990394&sr=8-17

Музикалният слух се развива. Предполагам, че единственият вариант да не можеш да развиеш относителен слух в даден момент от живота си би бил наличието на амузия, която се дължи на необратими травми в мозъка или на рождена аномалия. И се диагностицира.

Как възприемаш музика в други тонови системи? Преди време пратих на своя позната от музиката на Хари Парч. Тя е пианист и има абсолютен слух, но каза, че я дразни това, че не знае кой тон чува в тази музика (има много нюанси между познатите тонове). Предполагам, че ако отместя тоновете от стандартните им стойности, може също да я дразни, докато на мен май ще ми е все тая, докато интервалите остават спазени. А музиката на Парч ми звучи любопитно и различно заради страхотната палитра от интервали, но не ми е по-дразнеща от стандартната ни 12-тонова система. Парч използва 43-тонов чист строй, за който си е изработил сам и инструментите. Всеки път, когато си пусна негови изпълнения, отлитам с тях в друга галактика. http://www.youtube.c...h?v=PDdwOCdiffI

Честотите на тоновете по принцип зависят от музикалния строй. В равнотемпериран ще са едни, в добретемпериран ще са други, в питагорейски - трети, в чист - четвърти. Знаейки строя, можеш и да си ги изчислиш, започвайки от стандартизирания днес тон ла от първа октава = 440 Hz. Днес за пианото стандартният строй е равнотемперираният, при който интервалите между съседните тонове са равни на корен 12-и от 2 или 21/12 = 1.0594631 (прибл.), което ще бележим със Z. Тогава: А4 = 440, A#4 / Bb4 = 440 x Z1 = 466.16, B4 = 440 x Z2 = 493.88, C5 = 440 x Z3 = 523.25, ...и т.н. до Z12 = 212/12 = 2 (октава). Можеш да провериш дали отговарят на табличните. После - за горните октави на всеки тон х2, а за долните /2. Voila! Но имай предвид, че това е идеалният математически модел. При реалните струни, които се различават от пиано до пиано, има известно отместване на обертоновете от хармонично идеалните им позиции, което налага малко разтегляне, т.е. октавата може да е примерно 2.01.

Така установих и аз впоследствие. Да, в момента има наистина някакви "Телефункени" из *полисите, обаче нямам идея какви са и що са като качества. При статуквото в момента - май по-добре Samsung, по-позната територия е. А междувременно старият 80-арски Telefunken на едни познати все още работи като танк. Също здрав се оказа и старият ни семеен Crown от 1989 г.

С оглед на това и понеже писа, че си започнал да се занимаваш с програмиране, и по-специално що се отнася до микроконтролерите, бих искал да вмъкна една малка отбивка... По принцип са налични компилатори на С за различните контролери, да, но мисля, че е хубаво в даден момент човек да научи асемблерния език. Заедно с основни познания по цифрова електроника и архитектури дава един друг, по-задълбочен поглед над случващото се, а в някои случаи и повече гъвкавост.

Интерсно, твоят опит с WD е различен спрямо този на други, с които съм обсъждал темата, но и не чувам за пръв път подобно мнение. Но следното, което не засегнах в поста си преди, заслужава да се подчертае: Да, зланите години си отидоха заедно със стария век и глобално обедняхме...всякак... Марките, чиято продукция от миналото сме ценели, днес не са същите. Така че "Made in Japan" всъщност преди звучеше по-престижно от сега. Доколкото останаха нови неща, на които го пише. Усилено търсих LCD телевизор Telefunken, но тогава не успях да намеря никъде да се предлага у нас.

@blr: Извинявай, но това са познатите ми леко наизустени мантри, с чието повтаряне ad nauseam лековато се приравнява под общ знаменател. Мисля, че си пристрастен и с предубеждения към всичко източно, в което грешиш. За Fender - не знам, от китари не разбирам, не знам и какви са тези хора, на които се уповаваш. Търсиш с какво да подкрепиш тезата си, че целият изток като цяло "смърди" технологично. А конкретно за Hi-Fi - ако някой каже, че японските компоненти от 80-те години са боклуци, то или цели да предизвика комична атмосфера, или най-малкото е силно пристрастен, а се опасявам, че и по-лошо. Мисля, че никой уважаващ себе си няма да се изхвърли така. В Европа разбира се можем да се гордеем с някои от класните си марки като Revox, Tandberg и др., Eumig, Uher, Dual, които ценя и уважавам, но и японците имат качествени решения и върхови модели, които не са по-долу, а се появяват и някои по-добре развити. И в Европа, и в САЩ, и в Япония има производители специално посветени на high-end (вземи например Accuphase). Колкото до производството на по-многопрофилните марки като Telefunken, Grundig, Philips, Saba и подобни - те по-трудно намират място сред хайфистите и нерядко се оказват малко поизостанали. Именно 80-те са златни години в тази сфера. А дебнене кой какво прави има от страна на всеки лагер към всеки друг, което е нормално поведение в условията на пазарна икономика. Това пък, че примерно от Philips са измислили аудиокасетата и че другите марки са почнали да правят касети и декове, доразвивайки технологията (за което са нужни собствени решения), няма нищо общо с кражба, нито гарантира нещо. Между другото, всичките декове и магнитни ленти на Philips са назад в сравнение с японските модели. Та репутацията има уплътнение - тя не пада от небето. Към останалата източна електроника съм по-скептичен, ала една корейска марка, която с времето се издигна повече в очите ми, е Samsung. В момента са водещи в производство на LCD матрици, които други марки ползват за телевизорите си, а явно вече са харесвани и за харддисковете си, защото се оказват достатъчно надеждни, а и тихи, като според някои в момента са по-сигурни от Western Digital, Seagate (за съжаление, вече не са това, което бяха) и разбира се най-трошливите Maxtor, които сега са към Seagate. Надявам се новият ми Seagate да изкара поне наполовина на стария, който е жив и здрав вече 11-та година... Старата ми записвачка Samsung е железна. А CyberGene, който е навътре във фотографията, можеш да го питаш колко е доволен от фотоапаратите им... Нямам намерение да изпадам в частни случаи и да цапам темата, която беше за по-друго. Unplugged.

Тук ще трябва да доуточниш какво по-конкретно имаш предвид като продукция отпреди 30 години назад (някъде около 1980 г). Защото аз пък се сещам примерно за Hi-Fi компонентите от него време на водещите японски марки, които се търсят и днес от ценителите. Разбира се, получаваш това, за което плащаш. В момента в Китай, Тайланд и т.н. се произвежда продукция на престижни марки, където се поддържа определен контрол върху качеството. Знаем в този форум за качествата на TC Electronic. Е, отзад на един такъв аудио интерфейс най-често пише Made in Thailand, а не Denmark.